�������� �������������� ���� ������������������������




2. Нови издания на Департамента

    • [1]. CD Годишник том VII/2012, , ISBN -13: 978-954-535-344-9, изд. НБУ, София, 2012

    • [2]. CD “Регламенти за използване на информационни източници”, автори: Ж.Винарова, П.Михова,ISBN 978-954-535-678-0, НБУ, София, 2011

    • [3]. CD „Кръгла маса и Workshop „Профилактичната телемедицина”, автори: П.Михова, Ж.Винарова, ,ISBN 978-954-535-684-1, НБУ, София, 2011

    • [4]. CD “Early prevention of communication disorders”, ISBN 978-954-535-682-7, Violeta Boyanova, MD, PhD (editor), Margarita Stankova, MD, PhD (editor), Tzveta Kamenski (editor), Polina Mihova, PhD(editor), НБУ, София, 2011

    • [5]. CD “Intensive programme: special abilities and talents – patterns of cognitive processes in people with disabilities”, 09.10 - 21.10.2011, Sofia, Bulgaria, Contract № 2011- ERA-IP-3

    • [6]. Клинични и социални аспекти на поведенческите проблеми в предучлищна възраст, Монография, Маргарита Станкова, ISBN 9789545356957, НБУ, София, 2012

    • КЛИНИЧНИ И СОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА ПОВЕДЕНЧЕСКИТЕ ПРОБЛЕМИ В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

      Съдържание

      I.  Екстернализирани проблемни поведения – дефиниция, класификации, прояви, нозологични единици

      1.Дефиниция на поведенческите проблеми, класификации

      2.  Характеристика на екстернализираните поведенчески проблеми

      3.Характеристика на агресивните прояви в предучилищна възраст.

      4.Нозологични категории, които включват поведенчески проблеми – прояви, разпространение и терапевтични перспективи

      4.1. Поведенческо разстройство

      4.2. Опозиционно разстройство

      4.3. Терапевтични интервенции при деца с Поведенчески разстройства

      4.3.1. Програми за трениране на родителите.

      4.3.2.  Обучение на детето.

      4.4. Хиперактивност и дефицит на вниманието

      4.5. Терапевтични интервенции при деца с Хиперактивност и дефицит на вниманието.

      II. Поведенчески проблеми в предучилищна възраст, фактори на нивото на индивида – биологични особености и характеристики

      1.Етиологични фактори за поява на поведенческите проблеми на нивото на индивида.

      1.1   Наследственост

      1.2   Екзекутивни функции и когнитивен контрол

      III.   Поведенчески проблеми в предучилищна възраст – фактори, свързани със заобикалящата среда

      1.   Фактори, свързани с родителите и семейството. Родителски практики.

      2.Други фактори на заобикалящата среда

       

      IV.        Комплексна оценка на детето с поведенчески проблеми в предучилищна възраст и програма за ранни интервенции

      1.  Интервю, анамнеза и изследване при деца с поведенчески затруднения в предучилищна възраст

      2.  Въпросници и скали, подходящи за приложение при деца с поведенчески затруднения в предучилищна възраст

      2.1.  Поведенчески въпросник за деца на възраст 1.5-5 години, Achenbach, Rescorla, 2000. Въпросник към възпитатели и учители за деца на възраст 1.5-5 години, Achenbach, 1997

      3.  Ранни интервенции

      3.1. Ранна идентификация на езиковите и когнитивни нарушения и затрудненията в социалното функциониране

      3.2. Интерактивен модел на житейските истории

       

       

      V.          Методи за изследване, данни за тяхната приложимост и структура на ранни интервенции, съотносими към йерархичния подход на представяне на поведенческите проблеми в предучилищна възраст

      1.    Анамнеза

      2.          Данни от изследване на български деца с Поведенчески въпросник за деца на възраст 1.5-5 години,  Achenbach, Rescorla, 2000 и Въпросник към възпитатели и учители за деца на възраст 1.5-5 години, Achenbach, 1997

      2.1. Описание на извадката на изследваните деца с Българската версия на Поведенчески въпросник за деца на възраст 1.5-5 години,  Achenbach, Rescorla, 2000 и Въпросник към възпитатели и учители за деца на възраст 1.5-5 години, Achenbach, 1997. Резултати в скалите на двата въпросника.

      2.2.  Корелации между скалите в двата въпросника

      2.3.  Корелации между еднозначните скали в двата въпросника -  Поведенчески въпросник за деца на възраст 1.5-5 години,  Achenbach, Rescorla, 2000 и Въпросник към възпитатели и учители за деца на възраст 1.5-5 години, Achenbach, 1997

      2.4.  Резултати по скалите на Поведенчески въпросник за деца на възраст 1.5-5 години,  Achenbach, Rescorla, 2000 и Въпросник към възпитатели и учители за деца на възраст 1.5-5 години, Achenbach, 1997 при момчета и момичета

      2.5.  Резултати от изследването на езиковото развитие на деца на възраст 18-35 месеца (LDS – Language Development Survey)

      2.6.  Изследователски въпроси и перспективи, свързани с въвеждането на Поведенчески въпросник за деца на възраст 1.5-5 години,  Achenbach, Rescorla, 2000 и Въпросник към възпитатели и учители за деца на възраст 1.5-5 години, Achenbach, 1997 за изследване на български деца

      3.          Принципи на ранните интервенции, подходящи за деца с поведенчески затруднения в предучилищна възраст

       

      Заключение

      Библиография

       

      Резюме

      В представения в тази разработка подход на разглеждане на поведенческите проблеми и разстройства в предучилищна възраст се включва описанието на проявите в аспекта на: детето – като биологични особености и характеристики, включително и наследственост, темпераментови особености и когнитивни функции, социлната среда – като културални особености, практиките, свързани с общуването с децата, възпитанието и родителските стилове, както и въздействието на останалите възрастни в обкръжението – роднини, възпитатели, учители, оценката - като съществен елемент в установяването на нарушението и нивото на дисфункцията и като източник на информация за изготвяне на програма за ранни интервенции с включване на методи на оценка, които са надеждни и структурирани, терапевтичните стратегии - изградени върху различните нива с отчитане на факторите, които влияят върху детето при демонстрацията на поведенческите проблеми в предучилищна възраст и по-специално програма за ранни интервенции, като форма на ранно терапевтично въздействие, конструирана върху съвременни подходи за обхващане на всички области на функционирането и възможност за учене в контекст, възможно най-близък до реалната социална среда.  

      Drawing1.jpg

      Поведенческите проблеми и разстройства в предучилищна възраст имат отношение към общото здравословно функциониране, адаптацията на засегнатия индивид в средата, в която живее и благополучието на семейството, предимно в посока на бъдещия живот. Установената тясна връзка между поведенческите проблеми в предучилищна възраст и трайните модели на Поведенчески разстройства в младежка и зряла възраст, антисоциалното личностово разстройство, противообществените прояви и високата коморбидност с тревожни и депресивни разстройства и зависимости прави социалната значимост на тези проблеми твърде висока. От друга страна, тези дисфункции при малките деца са обвързани с множество елементи на средата - здравната, медицинска и психологическа култура на родителите, традиции, нагласи, поведение на специалистите. От позицията на обществото разглеждаме поведение, което на пръв поглед изглежда лесно преодолимо в предучилищна възраст, поради твърде ограничения ресурс на детето да навреди на себе си и на хората от обкръжението, а всъщност, това поведение представлява сериозна заявка и предпоставка за бъдещи сериозни проблеми. Цялостната социална среда на детето се разглежда като място, където то се приспособява и адаптира успешно или развива неадаптивни характеристики, които в бъдещия живот са свързани с висок риск от социално значими заболявания с неблагоприятен изход. Практическата приложимост на този модел на обяснение и представяне на поведенческите нарушения в предучилищна възраст може да се насочи към изработване на комплексен терапевтичен подход в основата на който е заложено обхващането на всички сфери на функциониране – личността, когнитивния стил /включително когнитивните функции/ и темпераментовите характеристики, родителските практики и поведението на родителите спрямо особеностите на детето и факторите на заобикалящата среда – връстници, детско заведение, специалисти и други възрастни.

      Като медицинска характеристика на описваните поведенчески проблеми в настоящия подход е използвана класификационната схема, циритана от Ж. Винарова, (2006), която разглежда следните категории: Болестно, Болест, Боледуване, Заболяване. В светлината на тези категории, поведенческите проблеми в предучилищна възраст в представения подход се разглеждат като:

      1.     Дисфункция, симптом или проява – Болестно разстройство, която отличава детето от връстниците му и определени постъпки, реакции, отговори на външни стимули се отличават на фона на сравнително добра адаптация и добро общо функциониране. Когато обхващат повече области тези прояви или симптоми се групират в синдроми, които при поведенческите проблеми са най-общо два типа – група от поведения, насочени навън и група от поведения, насочени навътре /екстернализирани и интернализирани поведения/.

      2.     Когато проблемните поведения са в много области функционирането – училище /детско заведение/, дома, социалната среда и се проявяват в множество ситуации, те могат да бъдат разглеждани като Болест или преход към болест, ако необходимите критерии по съответните класификации са удовлетворени. Т.е. като количество и разнообразие те поне минимално посрещат изискванията за диагноза и продължителността на периода, в който трябва да бъдат демонстрирани е достатъчно дълъг, за да може проявите да надхвърлят моментната ситуация и да се установят като трайни за индивида модели. Тогава поведенческите проблеми се разглеждат в концепцията на нозологичните единици - Болест, които са включени в общоприетите класификационни системи – МКБ – 10, ДСН-IV-ТР. В този случай, поведенческите дисфункции се разглеждат в медицинските аспекти на група от симптоми, период на наблюдение, клинична изява, коморбидност и прогноза, която за настоящите проблеми е от изключително важно значение за бъдещия живот на индивида.

      3.     Аспектът на Поведение на Боледуването е обвързан с конкретните последствия за всяко дете, като резултат от проблемното поведение – напр. отхвърляне от връстниците, трудности в детското заведение с изпълнението на инструкции и покриване на академичните изисквания, проблеми в общуването с възрастните, лоши отношения с родителите, ниска самооценка. Пътят на развитие на проблемното поведение е различен при всеки индивид и тясно свързан, както с биологичните заложби на детето, така и с реакциите и поведението на възрастните, родителските практики, средата на връстниците, характеристиките на групата.

      4.     На последно място концепцията за Заболяване е включена в ролята на обществеността за изграждането на система за подкрепа за децата с поведенчески проблеми, програми за превенция, програми за ранни интервенции, терапевтични програми, обучителни интервенции, насочени към родителите, учителите и възпитателите, всички от които имат за цел да се облекчат симптомите, но също и да се повиши качеството на детския живот в средата, да се снижи риска от бъдещ неблагоприятен изход и развитие на тежко разстройство или дисфункция.

      В аспекта на предложения подход на разглеждане на поведенческите проблеми в предучилищна възраст, целта на настоящата разработка е да се представят симптомите, синдромите и нозологичните единици в медицинския и социалния аспект на техните прояви и развитие, разгледани на нивото на индивида /детето/ и социалната среда /семейство, връстници, детско заведение/, да се предложат и развият приложими за българските деца методи на изследване на поведенческите проблеми, които дефинират проявите на различните нива на нарушенията – симптоми, синдроми и нозологични единици. Като нов за българските условия метод на оценка се въвежда българската версия на Поведенчески въпросник за деца на възраст 1.5-5 години,  Achenbach, Rescorla, 2000 и Въпросник към възпитатели и учители за деца на възраст 1.5-5 години, Achenbach, 1997. Методът на изследване дава възможност за извеждане на симптоми, които се групират в по-големи единици – Екстрернализирани, Интернализирани и Общи проблеми, но също така и на характеристики, свързани с поведенческите разстройства в DSM-IV класификацията, т.е. по-високото в йерархията групиране на проявите. Представени са и други предложени методи за изследване, който включват примерни въпроси и възможности за събиране на информация. В последния етап от приложението на предложения подход за разглеждане на поведенческите проблеми в предучилищна възраст се прави преход към параметрите на индивидуалната програма за ранни интервенции, която стъпва върху интерактивния модел на житейските истории и комбинира работата върху когнитивното развитие, емоционалните и поведенчески фактори и социалното функциониране и включва активното участие на семейството. Разработена е рамка на програмата, която може да бъде използвана, ако се следва горепосочения подход и се използват подходящи методи на изследване.

      Задачите, които си поставя тази разработка са:

      a)     Да се разгледат поведенческите проблеми в предучилищна възраст по отношение на факторите, свързани с индивида – биологичните особености и характеристики и етиологичните причини за тяхната поява, като междувременно се следва йерархичната схема на симптоми, синдроми и нозологични единици, свързани с поведенческите проблеми.

      b)     Да се разгледат факторите на социалното обкръжение, които са свързани с появата, хода, прогнозата и изхода от поведенческите нарушения в детска възраст – семейство, родителски практики, детско заведение.

      c)     Да се представят методи на оценка на деца с поведенчески нарушения, приложими към подхода, разглеждащ поведенческите нарушения в йерархичен ред – симптоми, синдроми и нозологични единици или прехода между Болестно разстройство, Болест, Боледуване и Заболяване.

      d)     Да се представят данни за приложимостта на избраните методи за оценка за българската популация с изследване на определен брой деца в норма и извеждане на данни за приложимостта на скалите, средните стойности, сравнение с данни от чужди изследвания със същата методика, резултати, свързани с пола на изследваните лица. След проведени изследвания с български деца, методът на оценка може да се прилага и при деца с вероятност за налична патология, включително и поведенчески нарушения.

      e)     Да се представят основни принципи на програмите за ранни терапевтични въздействия и да се очертае рамка на програма с индивидуален и комплексен подход, която включва и участието на семейството.

       

      От представения подход на йерархично разглеждане на поведенческите проблеми и разстройства в предучилищна възраст могат да се извлекат следните изводи, заключения и приноси:

      -  Поведенческите проблеми в предучилищна възраст представляват сериозно предизвикателство за детето /индивидуалното равнище на оценяване/, групата на връстниците и възрастните от обкръжението - родители, роднини, учители, възпитатели /равнището на социалната средата/. Възможността за оценка на всички аспекти на функционирането дава общ поглед върху поведенческите проблеми и разстройства и възможност за комбинирането им по уникален начин за всеки индивид, за да се избере най-подходящия път за преодоляване, приспособим към конкретния контекст. Концепциите за включване на индивида и неговото обкръжение в терапевтичната подкрепа изискват модел на разглеждане на разстройството в неговата цялост като се отчитат всички фактори, които имат отношение към етиологията и хода, тежестта на проявите и прогнозата. Като се обхванат всички аспекти на влияние върху поведенческите проблеми вероятно ще се преодолее и най-често цитирания в литературата недостатък на терапевтичната ефективност – липса на генерализиране на положителната промяна във всички области на функционирането.  Принос на настоящата разработка е обзорът на източници на информация, свързани с поведенческите проблеми в предучилищна възраст в аспекта на равнището на индивида и средата и модела на нарушението в неговата цялост – прояви, етиология, прогноза, нозология, оценка, терапевтични подходи. 

      -  В разглеждането на поведенческите проблеми в предучилищна възраст като оценка на наличието на Болестно разстройство, Болест, Боледуване или Заболяване, трябва да се отчитат някои фактори – трудностите в отграничаване на нормалните вариации в поведението от симптомите на болестно разстройство или болест, бързата динамика в развитието в тази възраст, взаимното повлияване на индивидуалните фактори, когато се проявяват в периода на развитие, поради което нарушенията на развитието не се изявяват в една единствена сфера, тясната обвързаност на прогнозата и пътя на развитие на поведенческите проблеми с родителските практики и уникалното влияние на средата върху всеки индивид по отношение на развитието на проблемите – към комбинации помежду им в синдроми и болестни единици, към разпространение на проявите в по-широк контекст, при което се повлиява и обкръжението и цялото общество, към развитие на коморбидност и съчетаване на разнообразни болестни единици, които ще доведат до неблагоприятен изход за индивида и към ангажиране на специалистите, системата от здравни грижи и обществените институции в подпомагане на детето и неговото семейство за подобряване на хода на развитие на поведенческите затруднения.  Приносът към тази част е разглеждането на поведенческите затруднения в предучилищна възраст - техните прояви и оценка в светлината на посочената класификация – болестно разстройство, болест, боледуване и заболяване и особеното внимание към тяхната социална значимост и влиянието на техните ефекти върху цялото общество.

      -  Настоящите класификационни системи не са пригодени за приложение при деца в предучилищна възраст, особено що се отнася до Поведенческото разстройство. Критериите предполагат известен период на наблюдение, но не винаги изискват ранна поява на симптомите за наличието на диагнозата. Някои от описаните поведения в класификациите са напълно неприложими за малкото дете. Няма единна класификация, подходяща за приложение за тази възраст и тогава нуждата от използване на стандартизирани методи за оценка, които следват определен модел на описание на поведенческите проблеми става много висока.  Принос към методите за изследване и оценка е въвеждането на нови методики и представяне на данни за приложимостта на въпросниците - Поведенчески въпросник за деца на възраст 1.5-5 години,  Achenbach, Rescorla, 2000 и Въпросник към възпитатели и учители за деца на възраст 1.5-5 години, Achenbach, 1997 за български деца. Структуриране на методите на изследване във вид, който дава възможност за извличане на информацията така, че тя да бъде съотносима и приложима към индивидуализираната програма за ранно терапевтично въздействие.

      -  Концепцията за възможно най-ранно установяване и приложение на терапевтичен подход включва формиране на комплексна оценка на индивида с поведенчески проблем. Освен подробна характеристика и профил на нарушенията с възможност за оценка на съпътстващите състояния и коморбидност, се предполага и оценка на индивидуалните когнивни способности, темпераментови характеристики, а също и оценка на непосредственото обкръжение – родителските практики и в частност родителския стил. Резултатите от всички нива на изследване трябва да се интегрират умело в терапевтичния подход, както и в превантивните практики, за да се постигне ефект върху проявите на настоящото нарушение и превенция на бъдещи затруднения за детето и семейството. Приносът към ранните терапевтични въздействия е очертаването на програма за ранни интервенции основана на интерактивния модел на житейските истории.

      За да се приложи практически описания модел на разглеждане на детето в предучилищна възраст с поведенчески проблеми, ще се събере информация от профила на проявите чрез структуриран метод за оценка, напр., Поведенчески въпросник за деца на възраст 1.5-5 години,  Achenbach, Rescorla, 2000 и Въпросник към възпитатели и учители за деца на възраст 1.5-5 години, Achenbach, 1997, информация от анамнезата за индивидуалното когнитивно и социално функциониране на детето, информация от тестове за когнитивно развитие и темпераментови характеристики и не на последно място информация от интервюто с родителите, което ще оформи профила на родителските практики, родителския стил и реакциите на родителите към поведението на детето. Ще се отчете наличието на критериите по приетите класификационни системи и доколко съчетанието от критериите и продължителността на проявите във времето удовлетворяват присъствието на нозологична категория. Всички описани елементи ще очертаят специфичния профил на прояви на поведенческото нарушение на нивото на индивида, елементите на повлияване на средата и влиянието на средата върху настоящото състояние и бъдещото развитие. В дългосрочен план, описваните характеристики при цялата група индивиди с поведенчески проблеми в предучилищна възраст ще даде възможност за изследване на модела по отношение на групата – деца с поведенчески проблеми, за да се направят изводи за приложението на модела над нивото на индивида, да се разшири знанието за цялостното описание на групата деца с проблемно поведение в предучилищна възраст.

      На равнището на теоретичните аспекти е представен йерархичен подход на разглеждане на поведението на равнището на симптоми, синдроми и нозологични единици и динамиката на проявите в концепцията на медицинския и социален аспект на проблемното поведение като Болестно разстройство, Болест, Боледуване или Заболяване. Освен динамичната характеристика на проявите, в преходите между болестно разстройство, болест, боледуване и заболяване трябва да се отбелязват и двете посоки на повлияване на симптомите на поведенческите разстройства и социалната среда – факторите на средата като отключващи, повлияващи тежестта и характера на проявите, прогнозата, флуктуациите и изхода и влиянието на резултатите от проблемното поведение върху самата социална среда – за разлика от други психични и поведенчески разстройства, тук това въздействие може да бъде съществено, особено при персистиране на симптомите в младежка и зряла възраст като инвестиции и грижи на обществото както за подобряване на състоянието на индивида и семейството, така и за справяне с преките резултати от неговите деяния. 

      В теоретично отношение, поведенческите проблеми са разгледани от позицията на факторите, свързани с индивида – биологични характеристики и средата – родителски практики, детско заведение, с което се обобщават най-съществените етиологични модели и теории, свързани с появата и развитието на проблемното поведение. Като теоретичен резултат може да се отбележи анализа на наличните дефиниции, класификации и методи на изследване, особено като се има предвид, че наличните класификационни системи не са напълно приложими към децата в предучилищна възраст, което прави дефинирането, описанието и разпознаването на тези нарушения трудно. 

      В практико-приложен аспект е предложен и въведен на български език методът  на изследване и оценка на децата с поведенчески разстройства Поведенчески въпросник за деца на възраст 1.5-5 години,  Achenbach, Rescorla, 2000 и Въпросник към възпитатели и учители за деца на възраст 1.5-5 години, Achenbach, 1997 , който следва йерархичния модел на теоретичната постановка, дава информация за нивото на симптоми, синдроми и нозологични единици и позволява изработването на профил на поведението и отчитане на коморбидност. Особено постижение представлява адаптацията на езиковата част за български език, която съдържа уникална група думи при всеки превод на въпросниците на различни езици. Данните от изследване на българските деца дават не само възможност да се използва метода за изследователски и клинични цели, но и снабдяват с информация за характеристиката на поведенията при групата на децата в норма и сравнението между момичета и момчета. При малкото налични методи на изследване на психични и поведенчески разстройства, подходящи за приложение при българските деца, особено в тази възраст, Поведенчески въпросник за деца на възраст 1.5-5 години,  Achenbach, Rescorla, 2000 и Въпросник към възпитатели и учители за деца на възраст 1.5-5 години, Achenbach, 1997 могат да се използват успешно за научни и практически цели за изследване на групи деца, носители на определена психопатология и за изготвяне на индивидуални профили в проучване на случаи и в клиничната практика с диагностична цел. Предложени са и други методи за събиране на информация – анамнеза, въпроси от интервю, особено в контекста на изготвянето на индивидуална програма за ранни интервенции. В практически аспект, приложението на описания подход в оценката и диагностиката на детето с поведенчески проблеми и неговото семейство дава възможност за изработване на индивидуален подход при прилагането на ранно терапевтично въздействие чрез обхващане на всички аспекти на нарушението при подпомагане с медицински, психологически и социални интервенции и комплексно въздействие за повишаване на качеството на живота на детето с поведенчески проблеми и неговото семейство. Практическа разработка представлява и предложената програма за ранни интервенции, основана на интерактивния модел на житейските истории, която в предложения вид изпълнява ролята на пред стандарт за обслужване на деца с поведенчески затруднения в предучилищна възраст и техните семейства.

      В перспектива заложените практически, методични и изследователски цели предвиждат компютъризиране на данните от оценката и изследването, за да се уеднакви и улесни влагането им в целите, задачите, сроковете и конкретните методи в програмата за ранни интервенции, да се подготвят и изведат параметрите на оценка на програмата и да се провери нейната приложимост /до колко предвидените задачи и интервенции са подходящи за тази категория деца и техните семейства и могат да се прилагат така, че да са максимално полезни/, нейната ефикасност /до колко приложението на интервенциите води до промяна в определени прояви и характеристики при детето и неговото семейство/ и нейната ефективност /до колко постигнатите резултати от приложението на програмата за ранни интервенции са съотносими към вложените ресурси на входа на програмата в сравнение с други терапевтични програми и техните резултати и ресурси/. 

       

    • [7]. Здравната информация като социален регулатор, Ж. Винарова, П.Михова, ISBN 978-954-09-0726-0, Издателство "Захарий Стоянов", София, 2012

 

 

 

 

 

Здравната информация като социален регулатор

 

Предисловие

 

Ж.Винарова

СОЦИАЛНИ ПРОЕКЦИИ НА ЗДРАВНАТА ИНФОРМАЦИЯ

  “Ако медицината желае реално да изпълни своята велика мисия, тя трябва активно да интервенира върху социалния и политически живот”.

   Рудолф Вирхоф

 

Настоящото изследване е посветено на твърде голяма цел: да се потърсят и анализират социалните роли на произвежданата в здравния сектор медицинска и здравна информация, на нейните предшественици и производни.

Предвид полифункционалността, с която те се отличават, се регистрират както позитивни и негативни влияния върху отделния здравно активен човек, така и върху човешките популации, през целия биологичен цикъл на здравите и болните, при всички промени в обществото. За жалост много голяма част от генерираните данни, здравна информация и постинформационни продукти се изгубват, независимо от вложения за придобиването им експертен труд, време и материални инвестиции и така обществото не може да ползва огромния им социален потенциал!

Днес всички информационни производни се разпространяват както във физическия свят, така и във виртуалното пространство, което увеличава неимоверно много потребителите и въздействията им. Социалното взаимодействие е сложен процес, но е доказано, че хората реагират по-бързо в групи, независимо от проблемите и препятствията.   

Основният въпрос, на който търсим отговор е : как здравната информация ни променя като публични личности – като социално ангажирани граждани? Тя може ли да ни направи по-адаптивни, по-ефективни в обществото? Да ни направи по-здрави?

За да си отговорим, следва да припомним определението за социално здраве – като степен и като скорост за приспособяване на индивида в обществото. Човек се счита за социално здрав, ако е в състояние да се нагажда ефективно към хора, процеси и събития в съответствие с времето и мястото, което обитава.

Тъй като информацията е определяща за проявите на адаптационния синдром на човека – в здраве и особено важно, при болест – то нашата задача е да опишем  някои уникални функции на здравната информация, които пряко и трайно влияят върху  адаптационния цикъл – телесен и социален - на здравите и на болните. Дали здравно информираната, знаеща, образована и общителна личност, която трудно се поддава на медицински стрес и има пълен със социални събития личен календар притежава и по-добри здравни адаптационни реакции? Следователно е по-адаптивна и към социалната среда, която обитава?

След като социалната реализация се определя от поредицата “физически здрав, психически уравновесен, материално обезпечен, професионалист в своята област..... “ , няма съмнение че всичко, което подпомага постигането на това състояние, допринася за прогреса и модернизацията на обществото. Способностите на човека имат своя биопсихологическа и социална проекции. Те са потенциални сили, база за жизнена дейност и публичен живот. Съвършено очевиден факт е, че тези персонални способности се трансформират и в способности на обществото и са главното богатство и основен фактор за развитието му.

Социалната медицина изследва общественото здраве като сложен социален феномен чрез анализ взаимодействията между социалните фактори и здравето на персоната и на популацията, както  и ролите на здравните системи, които това общество предлага на гражданите си.

В представената Монография изследваме ролите на здравната информация, като фундамент на социалната медицина и публично здравеопазване, както и на персоналната медицина. Нейното уникално значение се проявява при стандартното й разпространение във физическия свят, но особено нараства във виртуалния свят.

 

Здравната информация предизвиква и / или променя:

1. ЛИЧНОСТНИ МЕТАМОРФОЗИ

Те се проявяват както при здравите и болни потребители на здравни грижи и услуги, така и при експертите от всички медицински и парамедицински специалности:

(а) промяна в професионалната характеристика на експертите, които са в нова роля на социално ангажирани, работещи в интердисциплинни екипи, компютърно образовани и с пазарно поведение професионалисти

(б) нова социална интелигентност – умения за междуличностно общуване, за самостоятелно здравно мотивиране

(в) ново социално познание – практически знания за функционирането на здравния ресор; по-успешен интерперсонален свят при хора със здравни проблеми

(г) чуваемост и личен контрол за гласовете на здравото и болно тяло – персонален здравен мениджмънт

(д) сомоосъзнатост – социологизъм  - наблюдаващо его – разпределеност на вниманието. Със сигурност тази комплексна личностна промяна е решаваща за здравия и болния, за маркиране на нова здравна култура и реорганизация на здравните комуникации, както във физическия, така и във виртуалния свят

(е) мрежов пациент – от информиран нуждаещ се, той се превръща в коректив на своя лекар, защото търси качество в експертизата му и пребивава активно на пазара за здравни услуги и дейности, като отчита цени и сравнява с алтернативни мнения

(ж) личностната интелигентност се проявява като променена социална интелигентност.

2. ЗДРАВНА СИГУРНОСТ

Тя е част от националната сигурност и ангажира държавата да предостави достъп до професионална експертиза за получаване на здравни грижи и услуги:

(а) чрез непрофесионална медицина и личен здравен мениджмънт се променя социалната роля на индивида, който е заинтересуван от възможността сам да инициира своя здравословен режим и да се ползва от опита на преживелите здравни инциденти

(б) чрез дистанционна медицината – от грижи към загриженост

(в) чрез eHealth и iHealth като варианти на High-tech medicine.

3. СОЦИАЛИЗАЦИЯ

Тук се отчита ролята на социални връзки и магията на споделянето;  за бягство от социалните удари на момента и на здравното събитие, от деструктивния потенциал на мястото, от самотата  и опозицията. Тези поведенчески реакции са част от изкуството за социализация чрез обмяна и употреба на телесни, здравни и медицински данни и информация при различни обстоятелства:

(а) промяна в характера на социалните взаимодействия – в начина на свързване с другите, когато те са сродни души или професионално ангажирани с нас -  т.е. очаквано е тези контакти да са ни полезни и важни. Здравната информация е социално конструирана концепция и нейната употреба е водеща част от социалната адаптация

(б) съпротива към пълзящата декомуникация – начин да се участва в публичното пространство с по-малко регулиращи механизми и когато си в неравностойно положение (болестни разстройства). Гарантирана е масовизацията на контактите

(в) здравна емпатия – “танго от емоции”, защото социалните контакти изпълняват ролята на модулатори, които поддържат емоционалния и ментален баланс, а от там и физическата кондиция. Нашата биология се влияе и премоделира от количеството външни въздействия

(г) новите здравни културни практики – “медицинска кибериада”, “отворена култура”. Има съдържателни промени в социалната културология – тялото е културен знак чрез избран електронен текст, за да бъде разпознато и възвратно обгрижено

(д) мрежите са новото социално място - интернет и формалните здравни и медицински системи и мрежи са място за публикувани личини данни и информация, за експертиза и професионално развитие, медии с изключителна мощ за емоционална подкрепа със значима лечебна сила. Там се създават и поддържат социални сдружения и пораждат нови форми на обществена организация

(е) формира се нов социален усет и умения: синхронизация; самопредставяне; публично влияние върху индивида ; активна съпричастност (взаимодействие)

(ж) динамично се създават и отмират общности по здравни интереси, които имат роля на социален бекграунд (background) и така поддържат нова комунална атмосфера

(з) социалната подкрепа е буферна територия с постоянен позитивен ефект- вариант на здравеносен живот

(и) реализира се масовизация на профилактичната медицина в телемедицински вариант като най-социална специализация.

4.СОЦИАЛНАТА МЕДИЦИНА И ПУБЛИЧНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ са с нови роли чрез информационна власт и  властта на знанието.

5. ПРОФИЛАКТИКА, ПРЕВЕТЦИЯ И ПРОМОЦИЯ НА ЗДРАВЕТО имат ново качество при участие на виртуалните медии.

6. МЕДИЦИНА БАЗИРАНА НА ДОКАЗАТЕЛСТВА

(а) има ли криза на взаимодействието субективна/ обективна медицина

(б) променя се качеството и ефективността на медицинския труд чрез груповата работа

(в) променя се цената на експертизата.

7. МЕНИДЖМЪНТ БАЗИРАН НА ДОКАЗАТЕЛСТВА – при конкуренция между властите в ресора .

8. ПОЛИТИКА БАЗИРАНА НА ДОКАЗАТЕЛСТВА като обективен метод за управление.

9. ИНФОРМАТИЗАЦИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО И НОВА КВАЛИФИКАЦИЯ, чрез персонално обучение за медицински телеконсултации и телеконференции.

При създаването на Монографията като общ проект, си дадохме сметка колко много доказателствени материали от наши изследвания и внедрени продукти имаме по тези теми  през последния 10-12 годишен период. За да следваме предназначението на монографичното изследване посветено на една избраната идея и системни връзки, сме  подбрали и представили  някои от тях като потвърдителни  резултати на съответните места.

Публикували сме също и наши експерименти – case study - те също ни дават основание за посочените по-горе изводи.

В представената схема сме посочили  протичащите в тялото генетично заложени процеси (в здраве) и патологични промени (в болест), които се проявяват като явления или събития. От телесната динамика, след избор и регистрация на променливи величини, се генерират данни и факти, а след това медицинска и здравна информация. Нейни автори днес са не само експертите, но и компютърните технологии, както и обучените пациенти. Тя – вече като електронна здравна информация - започва своя уникален самостоятелен живот между потребители в различни режими.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

обратно нагоре