Правна уредба и политики в борбата срещу детската порнография в Интернет

 

 

Доц. д-р Райна Николова

 

 

 

Увод

 

Сексуалната експлоатация на деца и детската порнография съставляват сериозни нарушения на правата на човека и на основното право на детето на хармонично израстване и развитие. България се нарежда на второ място в Европа по популярността на Интернет сред тийнейдджърите[1]. Това показват резултатите от представителното изследване „EU Kids Online: Рискове и сигурност в Интернет“[2] сред 23 420 европейски деца и младежи от 25 страни на континента. Проучването е проведено от Media Department на London School of Economics с подкрепата на Европейския съюз.

Проучването засяга следните теми и онлайн опасности: порнография, тормоз, получаване на сексуални съобщения, контакти с непознати, срещи с познати от Интернет, потенциално опасно съдържание и злоупотреба с лични данни. “Употреба на Интернет” означава всякакви устройства, чрез които децата влизат в Интернет и от всякакви места. Като цяло опасността за европейските деца в Интернет произтича от нови онлайн запознанства и от опасно или неподходящо уеб-съдържание, качено от други потребители.

92% от българските деца между 9 и 16 години използват Интернет. Сред тях 4 от всеки 5 деца сърфират в мрежата всекидневно. В същото време двойно по-малко са родителите, които влизат в Интернет с подобна честота. Получаването и отварянето на снимки и съобщения със сексуално съдържание са по-често срещани, но не се преживяват особено тежко от мнозинството деца, изложени на тях. През последните 12 месеца, 21% от запитаните са виждали снимки онлайн, които са “откровено сексуални”, например снимки на голи хора или на хора, които правят секс. Едва 4% от отговорилите са били разстроени или смутени от видяното[3]. Мнозинството от родителите на 9 – 16 – годишните Интернет потребители в България подценяват рисковете, на които са изложени техните деца.

Интернет е мощно средство за разпространение на детска порнография – около 75% от общата порноиндустрия. Има данни за 40 000 порносайтове в света с участие на деца. Много често децата са въвлечени от хора, с които контактуват дълго онлайн и които са спечелили тяхното доверие или с обещания за кариера на модел и сериозно заплащане. Понякога децата се съгласяват да позират, заплашени и шантажирани от възрастни[4].

Посочените данни показват необходимостта от разкриване на правната рамка на престъпленията в кибернетичното пространство, свързани с детската порнография, и мерките, които могат да се предприемат с оглед защитата на малолетните и непълнолетните от вредно за тяхното физическо, психическо и морално развитие съдържание в Мрежата – предмет на наказателна отговорност[5].

 

1. Международноправна уредба

 

В областта на международното право действат два основни акта, които уреждат закрилата на детето и забраната на детската порнография – Конвенция за закрила на детето и Конвенция за престъпления в кибернетичното пространство.

 

1.1. Конвенция за правата на детето

 

Конвенцията за правата на детето[6] е международен договор, подписан през 1989 г., който има за цел гарантирането на особените грижи за детето, подготовката му за самостоятелен живот в обществото и международното сътрудничество за подобряване на условията за живот на децата във всяка страна. Конвенцията провъзгласява следните права на детето и задължения за възрастните, които гарантират благоденствието на децата:

а) Всяко дете има право на личен живот и защита срещу произволна или незаконна намеса в неговия личен живот, семейство, дом или кореспонденция, или незаконно посегателство срещу неговата чест и репутация.

б) Децата и младите хора трябва да имат свобода на словото, т.е. да търсят, получават и споделят информация и мисли. Информацията не трябва да бъде вредна за децата. Те имат правото да изразяват себе си по всякакви начини, при положение, че това не безпокои или обижда останалите хора.

в) Никой възрастен няма правото да се отнася зле с децата и младите хора.

г) Никое дете не трябва да бъде обиждано. Децата и младите хора, които са били подложени на пренебрежение, малтретиране, оскърбление или мъчения имат правото на всякаква възможна подкрепа.

д) Никое дете или младеж не трябва да бъдат принуждавани да извършват каквато и да е работа, която вреди на здравето или развитието им.

е) Децата и младите хора трябва да бъдат защитени от използване за проституция, порнографски представления и материали или принуда за участие в сексуална дейност.

ж) Държавата трябва да предприеме всички мерки за предотвратяване на всякакъв вид отвличания, продажби или трафик на деца.

з) Всички деца имат право да живеят без страх.

 

1.2. Конвенция за престъпления в кибернетичното пространство

 

Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство на Съвета на Европа е в сила за Република България от 1.08.2005 г.[7] Тя има за цел ефективната борба срещу престъпността в кибернетичното пространство, която изисква мащабно, бързо и ефикасно международно сътрудничество в наказателноправната област.

Раздел 3 на конвенцията, озаглавен „Престъпления, свързани със съдържанието”, урежда в чл. 9 престъпленията, отнасящи се до детската порнография, като изчерпателно изброява деянията, извършени умишлено и без законно основание, които могат да се квалифицират като „детска порнография”:

а) производството на детска порнография за целите на нейното разпространяване чрез компютърна система;

б) предлагането или предоставянето на възможност за достъп до детска порнография чрез компютърна система;

в) разпространяването или предаването на детска порнография чрез компютърна система;

г) снабдяването с детска порнография чрез компютърна система за себе си или за другиго;

д) държането на детска порнография в компютърна система или на електронен носител.

Международният акт дава дефиниция на понятието "детска порнография" в следния смисъл – това са всички порнографски материали, които представят визуално:

а) непълнолетно лице, което демонстрира открито сексуално поведение;

б) лице, което изглежда като непълнолетно, демонстриращо открито сексуално поведение;

в) реалистични картини, представящи непълнолетно лице, демонстриращо открито сексуално поведение.

Терминът "непълнолетно лице" включва всяко лице под 18-годишна възраст. Държавите, подписали конвенцията, могат да въведат изискването за по-ниска възрастова граница, която трябва да е най-малко 16 години.

 

2. Европейският съюз

 

В българското Интернет пространство особена роля на социални мрежи играят сайтовете за запознанства, в които огромен процент от тийнейджърите, ползващи активно Интернет, имат свой профил. Общуването в подобен вид сайтове лесно може да прерасне във виртуален, а след това и реален тормоз. Тийнейджърите рядко съзнават рисковете, на които са изложени, и не разбират отговорността, до която води тяхната “публичност”. В нередки случаи изградената от тях самите виртуална идентичност може в бъдеще да се превърне в пречка за техния професионален и личен живот. Наред с тези опасности, които дебнат младите и любознателни потребители на Мрежата, вероятността децата да станат жертва на порнографско съдържание е също толкова голяма. Ето защо, правните мерки в закрила на малолетните и непълнолетните от подобен род заплахи, са уредени в специални актове на Европейският съюз.

 

2.1. Решение на Съвета за борба с детската порнография в интернет на Европейския парламент от 29 май 2000 г.

 

Решението от 29 май 2000 година за борба с детската порнография в Интернет (2000/375/ПВР) [8] има за цел да:

а) предотврати сексуалната злоупотреба с деца, както и производството, обработката, притежаването и разпространението на материали, които съдържат детска порнография, които често съставляват важна част от международната организирана престъпна дейност, чиито размери в рамките на Европейския съюз са източник на нарастваща загриженост;

б) гарантира физическата и емоционалната неприкосновеност на децата и защитата на жертвите на сексуална експлоатация;

в) създаде допълнителни мерки на Съюза за насърчаване на безопасното ползване на Интернет;

г) засили борбата със сексуалната злоупотреба с деца и по-специално производството, обработката, притежаването и разпространението чрез Интернет на материали, които съдържат детска порнография

В рамките на Решение № 276/1999/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и с оглед засилване на мерките за предотвратяване и борба с производството, обработката, притежаването и разпространението на материали, които съдържат детска порнография, и за подпомагане на ефективното разследване и наказателно преследване на престъпленията в тази област, държавите-членки се задължават да предприемат необходимите мерки за насърчаване на Интернет потребителите пряко или косвено да информират органите по наказателно преследване, когато попаднат на материали или се усъмнят, че по Интернет се разпространяват материали, които съдържат детска порнография. От своя страна, Интернет потребителите трябва да бъдат информирани за начините за връзка с органите по наказателно преследване или организациите, които имат изключителното право на връзка с тези органи, с което да се даде възможност на органите да изпълнят задачата си по предотвратяване и борба с детската порнография в Интернет.

Държавите-членки на ЕС гарантират своевременното реагиране на органите по наказателно преследване при получаване на информация със съмнение за производство, обработка, притежаване и разпространение на материали, които съдържат детска порнография. Допуска се органите по наказателно преследване по тактически съображения да отложат предприемането на действия, например с оглед разкриване на лицата или мрежите, които стоят зад престъпната дейност (кръгове за детска порнография).

Проявна форма на съвместната регулация в борбата срещу детската порнография в Интернет са възможностите държавните национални органи в съответната страна да обменят опит във връзка с ефективността на предприетите от тях мерки за премахване на детската порнография в Интернет. В този смисъл те проучват следните мерки за въвеждане на задължения за Интернет-доставчиците:

а) да информират компетентните лица за материалите, които съдържат детска порнография, за които знаят или са получили сведения, че се разпространяват чрез тях;

б) да спрат разпространението на материали, които съдържат детска порнография, за които знаят или са получили сведения, че се разпространяват чрез тях, освен ако компетентните органи не са постановили друго;

в) в съответствие с Резолюция на Съвета от 17 януари 1995 г. за законното прихващане на далекосъобщения[9] да задържат данни от трафика, при необходимост и когато това е технически осъществимо, в частност за целите на наказателно преследване при съмнение за сексуална злоупотреба с деца, производство, обработка, притежаване и разпространение на детска порнография — за срок, определен от съответното национално право, с което да се създаде възможност за проверка на данните от страна на органите на наказателното преследване в съответствие с приложимата процедура;

г) да създадат собствени контролни системи за борба с производството, обработката, притежаването и разпространението на материали, които съдържат детска порнография.

В този смисъл са и разпоредбите от българския Кодекс на поведение на доставчиците на Интернет-услуги:

1. Доставчиците на Интернет-услуги полагат особени усилия за отстраняване присъствието в Интернет на незаконни или съмнителни материали. Те ще отделят особено внимание на законното използване на Интернет.

2. Съдебната полиция предвижда пункт за контакт, с оглед получаване на всяка жалба относно незаконна дейност или дейност в нарушение на добрите нрави (сексуална дейност, порнография, педофилия, без този списък да бъде ограничителен), расизъм и ксенофобия, отрицание на геноцида, провокиране или насърчаване на престъпни действия, сдружаване на злодеи, игри и лотарии, дроги или приравнени към дрогите субстанции, този списък не е ограничителен.

3. Разобличаване пред властите на престъпните действия или действията в противоречие с правото или с добрите нрави.

4. Членовете изпълняват нарежданията на Съдебната полиция.

 

2.2. Решения № 293/2000/ЕО

 

Решение № 293/2000/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 януари 2000 г.[10] за приемане на програма за действие на Общността „Дафне I” (от 2000 до 2003 г.) има за цел предприемането на превантивни мерки за борба с насилието над децата, юношите и жените, насочена срещу сериозните, непосредствени и дългосрочни последици от насилието над деца, младежи и жени, както върху тяхното физическо и психично здраве, психологическото и социалното развитие, така и по отношение на равните възможности на засегнатите лица, за отделните лица, семейства и общности, както и високите социални и икономически разходи за обществото като цяло. Програмата е пряко ангажирана със създаването на саморегулаторни механизми, които да сътрудничат на националните държавни органи в борбата им с детската порнография.

 

2.3. Решение № 803/2004/ЕО

 

Физическото, сексуалното и психологическото насилие над децата, включително заплахите за такива действия или принуда, както в обществения, така и в личния живот, представляват нарушение на правото им на живот, сигурност, свобода, достойнство и физическа и емоционална неприкосновеност, а също и сериозна заплаха за физическото и психичното здраве на жертвите на такова насилие. Подобно насилие е толкова широко разпространено в Общността, че представлява истинско нарушение на основните права, бич за здравето и пречка пред сигурното, свободно и справедливо гражданство.

Тези констатации налагат приемането на Решение № 803/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно приемането на програма за действие на Общността (2004 – 2008 г.) за предотвратяване и борба с насилието над децата, младежите и жените и за защита на жертвите и рисковите групи (програма на „Дафне II”)[11], имащо за цел да даде тласък на постигнатите по програмата „Дафне I“ резултати чрез:

а) разпространение и обмен на информация, опит и добри практики;

б) насърчаване на нови подходи;

в)съвместно определяне на приоритети на държавните институции и неправителствения сектор;

г) установяване на подходящи мрежи за действие;

д) подбор на проекти в рамките на цялата Общност, включително проекти, подкрепящи безплатни телефонни линии в помощ на децата и горещи линии за изчезнали и сексуално експлоатирани деца;

е) мотивиране и мобилизиране на всички засегнати страни; и провеждане в цяла Европа на кампании за повишаване на осведомеността, насочени срещу насилието.

 

2.4. Рамково решение 2004/68/ПВР

 

Рамково решение 2004/68/ПВР[12] на Съвета от 22 декември 2003 година относно борбата със сексуалната експлоатация на деца и детската порнография определя детската порнография като особено сериозна форма на сексуална експлоатация на децата. То е гласувано в резултат на увеличаването и разпространяването на вредно за малолетните и непълнолетните съдържание посредством използването на нови технологии и Интернет. Важната работа, осъществявана от международните организации, трябва да бъде допълвана от дейността на Европейския съюз чрез приемането на специален акт, който да уреди този въпрос.

Рамковото решение дава в чл.1 следните определения за:

а) "дете" – всяко лице на възраст под 18 години;

б) "детска порнография" – порнографски материал, който нагледно изобразява или представя:

1) реално дете, участващо или въвлечено в изразено сексуално поведение, включително предизвикващо сексуално желание излагане на гениталии или областта на пубиса на дете[13]; или

2) реално лице, приличащо на дете, участващо или въвлечено в поведението, посочено в 1); или

3) реалистични изображения на несъществуващо дете, участващо или въвлечено в поведението, посочено в 1).

Този акт на Европейския съюз изброява престъпленията, свързани с детската порнография – умишлено деяние, независимо дали е извършено посредством компютърна система или не, когато е осъществено без право на това:

а) производство на детска порнография;

б) дистрибуция, разпространение или предаване на детска порнография;

в) доставяне или предоставяне на разположение на детска порнография;

г) придобиване или притежаване на детска порнография.

Рамковото решение допуска възможност държава-членка да може да изключи от наказателна отговорност деянията, свързани с детска порнография:

а) когато реално лице, приличащо на дете, в действителност е било на 18 години или по-възрастно към момента на изобразяването;

б) когато при производството или притежаването на изображения на деца, достигнали възрастта, позволяваща да изразяват сами съгласието си във връзка със сексуални действия, горните са произведени и притежавани с тяхно съгласие и единствено за тяхно собствено ползване. Дори когато е установено наличие на съгласие, то не се счита за валидно, ако при постигането на съгласието е била извършена злоупотреба например с по-голямата възраст, зрялост, позиция, статус, опит на извършителя или със зависимостта на жертвата от него;

в) когато е установено, че порнографският материал е произведен и притежаван от производителя му единствено за негово или нейно собствено ползване, доколкото порнографският материал е бил използван за целите на неговото производство и в случай, че това действие не съдържа риск за разпространението на материала.

 

2.5. Обща позиция (ЕО) № 4/2007

 

Обща позиция (ЕО) № 4/2007 има за задача създаването за периода 2007 – 2013 г. на специална програма за предотвратяване и борба с насилието над децата, младежите и жените и за защита на жертвите и рисковите групи (програма „Дафне III“) като част от общата програма „Основни права и правосъдие“ (2007/C 103 E/01)[14].

Специфичната цел на програмата е да допринесе за предотвратяването на насилието и за борбата с всичките му форми, възникващи както в обществената, така и в личната сфера спрямо децата и младежите, като се предприемат превантивни мерки и се оказва помощ, и се осигурява защита на жертвите и на рисковите групи. Това се постига посредством следните транснационални действия или посредством друг вид действия:

а) подпомагане и насърчаване на НПО и други организации, действащи в тази област;

б) разработване и провеждане на действия за повишаване на осведомеността, насочени към специфични целеви групи като определени професии, компетентни органи и власти, определени кръгове от широката общественост и рисковите групи, за да се даде по-добра представа и да се стимулира възприемането на „нулева търпимост“ към насилието, както и за да се насърчи оказването на помощ на жертвите и докладването на прояви на насилие на компетентните органи;

в) разпространение на резултатите, получени в рамките на програмите „Дафне I“ и „Дафне II“, включително тяхното адаптиране, пренасяне и използване от други бенефициери или в други географски зони;

г) определяне и засилване на действията, допринасящи за изграждане на положително отношение към изложени на риск от насилие лица, по-специално посредством възприемане на подход, насърчаващ уважението спрямо тях и благоприятстващ тяхното благополучие и себереализация;

д) създаване и оказване на подкрепа на мултидисциплинарни мрежи с оглед укрепване на сътрудничеството между неправителствени организации и други организации, действащи в тази област;

е) осигуряване разширяването на основана на веществени доказателства информация и на базата от знания, както и на обмена, набирането и разпространяването на информация и на добри практики, включително посредством изследвания, обучение, учебни посещения и обмен на служители;

ж) разработка и тестване на образователни и повишаващи осведомеността материали, отнасящи се до предотвратяване на насилието срещу деца, младежи и жени, както и допълване и приспособяване на вече съществуващи материали за ползване в други географски области или за други целеви групи;

з) изучаване на явленията, свързани с насилието и неговото въздействие както върху жертвите, така и върху обществото като цяло, включително разходите за здравеопазване и разходите в социалната и икономическа сфера, с оглед предприемането на мерки спрямо първопричините за насилието на всички обществени нива;

и) създаване и изпълнение на програми за подкрепа на жертвите и лицата, изложени на риск, както и програми за въздействие върху извършителите, при гарантиране на сигурността на жертвите.

 

2.6. Проект на нова Директива за борба със сексуалните злоупотреби и сексуалната експлоатация на деца и детската порнография

 

Едва 5 % от родителите в България и Румъния използват програми за родителски контрол, включващи филтриране на съдържание и мониторинг на домашните компютри, ползвани от децата им. Това показва проучване на Евробарометър за безопасно ползване на Интернет от децата в 27-те страни-членки на Европейския съюз. За сравнение, средният процент за страните от ЕС, е 27% за програми за родителски контрол с филтрираща и мониторингова функция[15].

На 29 март 2010 г. Европейската комисия прие проект на нова Директива за борба със сексуалните злоупотреби и сексуалната експлоатация на деца и детската порнография. Директивата предвижда въвеждане на минимум на наказанията за посочените престъпления, криминализиране на определени престъпни деяния (напр. разлеждане на порнографски сайтове без сваляне на файлове), хармонизирани правила за разследване на тези престъпления. Приемането на директивата става възможно след влизане в сила на 1.12.2009 г. на Договора от Лисабон, който позволява приемането с квалифицирано мнозинство на директиви в областта на правораздаването и вътрешните работи[16].

Чл. 21 на проекта за директива предвижда задължение за страните-членки да осигурят чрез законодателствата си възможност за блокиране на достъпа от Интернет потребителите на тяхна територия до Интернет страници, съдържащи или разпространяващи детска порнография. Това означава въвеждане на задължение за Интернет доставчиците на филтриране на определено съдържание – т.е. блокиране на достъпа през техните мрежи до сайтове с детска порнография. Представители на IT бизнеса определят предложението като заплаха за открития характер на Интернет и накърняване на принципа на мрежовата неутралност.

Разпоредбите за засилено правоприлагане срещу публикуването и разпространението на материали, съдържащи малтретиране на деца, срещу рекламирането на детска порнография или насърчаването на сексуално малтретиране на деца, както и разпоредбите относно механизми за блокиране на достъпа до страници в Интернет, които съдържат детска порнография, са проверени по отношение на свободата на изразяване (член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз). Определението за детска порнография се изменя, за да се доближи до определението в Конвенцията на Съвета на Европа и във Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето.

Европейската комисия приема, че във връзка с детската порнография производството на такива материали, което обикновено включва набирането на деца и осъществяването на сексуални контакти с тях, е по-тежко престъпление от други престъпления, като разпространяването или предлагането, които, от своя страна, пък са по-тежки престъпления от притежаването и достъпа. Въвеждат се нови престъпления в информационнотехнологична среда. Ще бъдат инкриминирани нови форми на сексуално малтретиране и експлоатация, улеснени от използването на информационни технологии. Това включва порнографски представления онлайн или съзнателно придобиване на достъп до детска порнография, като по този начин се обхващат случаите, при които достъпът до детска порнография от уебсайтове, които не изискват сваляне или запазване на изображенията, не попада в обхвата на „притежаване“ или „придобиване“ на детска порнография.

Относно предотвратяването на престъпления се предвижда да бъдат въведени промени за подпомагане на предотвратяването на престъпления, свързани със сексуално малтретиране и експлоатация на деца, посредством редица действия, съсредоточени върху предотвратяване на повторното извършване на престъпления от страна на предишни извършители на престъпления, и за ограничаване на достъпа до детска порнография в Интернет. Целта на ограничаването на този достъп е да се намали разпространението на детска порнография, като се затрудни използването на общодостъпната мрежа. Това не заменя действията за отстраняване на съдържанието при източника и за наказателно преследване на извършителите на престъпления.

На 18 юни 2010 г. Комисията по култура и образование на Европейския парламент изготвя Проектостановище на вниманието на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи относно предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със сексуалното малтретиране, сексуалната експлоатация на деца и детската порнография и за отмяна на Рамково решение 2004/68/ПВР.

На свое заседание на 29.09.2010 г. Комисията по права на жените и равенство на половете в Европейския парламент е обсъдила предложението за директива относно борбата със сексуалното малтретиране, сексуалната експлоатация на деца и детската порнография. Новата директива има за цел да подобри защитата на децата, жертви на сексуално насилие и да постигне сближаване на наказателното право на страните-членки и на приложимите процедури, с което ще се благоприятства борбата срещу тези престъпления. С новите мерки ще бъдат въведени редица разпоредби за подкрепа при разследването на престъпления и повдигането на обвинения [17].

 

2.7. Декларация на Европейския парламент

 

В декларация от 23 юни 2010 г. относно създаването на европейска система за ранно предупреждение (ЕСРП) за борба срещу педофилите и лицата, извършващи сексуални посегателства, Европейският парламент призовава Съвета и Комисията:

- да приложат Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи, като разширят обхвата й така, че да обхваща и търсачките, с цел бързо и ефективно противодействие на детската порнография и сексуалните посегателства по Интернет;

- да се преразгледа рамковото решение въз основа на предложения, представени от председателството на Съвета, държава-членка или Комисията, като по този начин повиши равнището на закрила поне до предвиденото в Конвенцията на Съвета на Европа, като се обърне специално внимание на злоупотребите, свързани с Интернет и други комуникационни технологии.

Парламентът препоръчва в предложението да се включат следните разпоредби:

- обявяване на съзнателното присъствие на порнографски представления с участието на деца и умишленото принуждаване на деца да присъстват на акт на сексуално насилие или на сексуални действия за престъпление;

- мерки с цел да се осигури, че в контекста на всеобхватна стратегия за международно дипломатическо, административно и съдебно сътрудничество държавите-членки предприемат подходящи стъпки с цел незаконните материали, съдържащи насилие срещу деца, да бъдат премахнати от Интернет на ниво източник, като по този начин предоставят максимална защита на жертвите и работят съвместно с доставчиците на Интернет услуги за деактивиране на уебсайтове, които се използват за извършване или за рекламиране на възможности за извършване на определените в рамковото решение престъпления;

- предоставяне на националните правоприлагащи органи право да изискват от доставчиците на Интернет услуги да блокират достъпа до уебсайтове, които се използват за извършване или за рекламиране на възможности за извършване на определените в рамковото решение престъпления, и ако те не направят това, да изискват премахване на регистрираните имена на домейните, които се използват за тези цели;

- подпомагане усилията на Комисията, в сътрудничество с големите компании за кредитни карти, да проучи дали е технически осъществимо спирането или възпрепятстването по друг начин на работата на Интернет базираната система за плащане по отношение на уебсайтове, които участват в продажбата на детска порнография по Интернет; също така насърчаване на други икономически субекти, като банки, обменни бюра, доставчици на Интернет услуги и компании, поддържащи търсачки, активно да участват в усилията за борба с детската порнография и други форми на сексуална експлоатация на деца с търговска цел;

- насърчаване на държавите-членки да осигурят на родителите програми, с които се работи лесно и които им позволяват да блокират достъпа на децата до порнографски уебсайтове;

- да се създаде програма за действие, съвместно с държавите-членки и Комисията, насочена към осигуряване на подходяща закрила и помощ на децата, които са идентифицирани като жертви на сексуални престъпления в порнографски изображения.

 

3. Национална правна уредба

 

Националното законодателство съдържа няколко основни нормативни акта с отношение към разглежданата тематика. Това са Законът за закрила на детето, Наказателният кодекс и Законът за електронните съобщения.

 

3.1. Закон за закрила на детето

 

Законът за закрила на детето предвижда разпоредба, свързана със забраната да се упражнява насилие над малолетните и непълнолетните: „Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие” (чл.11, ал.1). Отделно от това, всяко дете има право на закрила срещу разпространяване на порнографски материали (чл.11, ал.3 от Закона за закрила на детето).

 

3.2. Наказателен кодекс

 

Историкоправният анализ показва, че разпространението на порнографски материали се е преследвало строго от българския наказателен закон. В раздела „Разврат” чл. 230 от Наказателния закон от 1896 г. (отм.) се заявява, че: „Който продава, разпространява или явно излага срамотни ликове или печатни произведения, наказва се с тъмничен затвор до шест месеца и с глоба от 25 до 200 лв. Изготовителят или съчинителят на такива ликове или произведения, които се разпространяват или явно излагани с негово знание, се наказва с тъмничен затвор до една година и с глоба от 50 до 500 лв. Такива произведения се конфискуват”[18].

В правната теория се прави разграничение между “мека” и “твърда” порнография. В някои страни законодателството се ограничава до преследването единствено на “твърдата порнография”[19]. Значителна част от учените смятат, че “мекото” порно може да бъде полезно за възрастните като начин за избягване на сексуалната монотонност в съпружеския живот, а на младите да служи като средство за получаването на сексуална грамотност. От своя страна специалистите смятат, че “твърдото” порно предизвиква у някои хора смесване на нравствените ценности и може да се превърне във фактор, провокиращ сексуалната престъпност. Най-податливи на това въздействие са подрастващите, тъй като имат засилен интерес към секса, притежават лека полова възбудимост, импулсивни са и не умеят все още да прогнозират последствията от своето поведение.

Разпоредбата на чл.93, т.28 от Наказателния кодекс въвежда през 2007 г. дефиниция на понятието порнографски материал: неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение. За такова се приема поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, или похотливо показване на половите органи на лице.

Разпространението на порнографски материали е инкриминирано като престъпление в чл.159, ал.1 от Наказателния кодекс:

Който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.

Разпространението чрез Интернет[20] на порнографски материали попада в състава на престъплението по чл.159, ал.2 от НК:

Който разпространява чрез Интернет или по друг подобен начин порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

Детската порнография и квалифицираните състави на това престъпление намират проявление в разпоредбите на чл.159, ал.3 – ал.6 на НК:

Ал.3: Който излага, представя, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал на лице, ненавършило 16 години, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

Ал.4: За деянията по ал. 1 - 3 наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до осем хиляди лева, ако за създаването на порнографския материал е използвано лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като такова.

Ал.5: Когато деянието по ал. 1 - 4 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба до десет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

Ал.6: Който държи или набавя за себе си или за другиго чрез компютърна система или по друг начин порнографски материал, за създаването на който е използвано лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като такова, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до две хиляди лева.

 

3.3. Закон за електронните съобщения:

 

Съгласно чл.250а от Закона за електронните съобщения предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 12 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, за нуждите на разкриването и разследването на тежки престъпления. "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна (чл.93, т.7 от Наказателния кодекс). В предметния обхват на ЗЕС се включват престъпленията по чл.159, ал.4 и ал.5 от Наказателния кодекс.

 

Заключение

 

Международноправната уредба предвижда създаването на национални механизми за борбата срещу детската порнография, като дава дефиниция на понятието и квалифицира деянията, които попадат в нейния предметен обхват. Европейският съюз полага особени усилия в рамките на сътрудничеството вътре в Общността, насочени към съхраняване на основните ценности на съвременното общество и свързани със специалната закрила на децата. В стремежа си да преодолее чрез механизмите на правоприлагане отрицателните последици от подкопаването на доверието в съответните държавни институции, Европейският съюз продължава да усъвършенства законодателната рамка. Въвеждането на новите идеи и тяхното прилагане все още предстоят.

 

Бележки