Юбилей

Юбилей

 

 

Доц. д-р Александър Ангелов на 65 години

 

 

 

 

АКО ВЕЧНОСТ УСПЕЕХ

ДА КУПЯ:

 

Бих останал на същата възраст,

на която ми се остава...

 

Бих останал със същата външност,

след която не се остарява...

 

Бих останал сред топлото лято,

без студа на студената зима...

 

Предпочел бих еднообразие

без дори да разчитам на рима...

 

Бих живял с идея едничка,

бих я кътал сама, саменичка...

 

Ако вечност успеех да купя,

моментално бих пукнал от скука!

 

 Александър Ангелов. Сашови стихове.

 С: Български писател, 2007

 

 

 

За колегата:

 

С радост пристъпвам към задължението да напиша официалните юбилейни  слова за   доц. д-р Александър Ангелов. Но ...  не върви. Чета професионалната му биография и се губя в многотията от длъжности, дейности и ако щете, таланти: от списовател на стихове, публицистика и критика,  драматург на театър и телевизионен експерт до  агент на авторското право, председател на Съюза на журналистите в България, активист на Световната федерация на журналистите (ФИЖ), вицепрезидент на Международната журналистическа организация (МОЖ) и още, и още. И някак между другото – най-напред хоноруван, после редовен преподавател в НБУ (а той е един от основателите на департамент "Масови комуникации" в  НБУ и неотменно присъства в цялостното му развитие и дейност).  Прелиствам, цъкам с език  ....  не мога да налучкам верния тон. Разбирам: официалните думи се запъват, зациклят мисълта ми. Как да пиша официално за приятел и широк човек като Сашо, пък бил той и колега? Вероятно трябва да му благодаря, че е останал честен  ("честните у нас се смятат за луди") в години на безчестие, че докато оглавяваше СБЖ не позволи да го разграбят, че от създаването на НБУ учи студентите на това, дето се не учи  –  на морал и етика в журналистиката и нещо повече: сам той е пример за това. Не мога да намеря официални думи за това и за всичко у него, което предизвиква уважението ми, почитта ми и надявам се, не само моите. Така че, ето официалната част: човек дори и добре да живее, дори и род да народи, става на 65. Не се сещам за друг, на който така подхожда тая патриаршеска възраст,  бай Ангелов,  Да си ни жив, да си ни здрав, да бъдеш до нас во века!

 

Доц. д-р Михаил Мелтев

Ръководител на департамент "Масови комуникации"

 

 

 

За приятеля:

 

Сашо има филологическо висше образование. Заряза го навремето, както аз престижното театрознание, за да се посветим заедно на изучаването на електронните медии. Мисля, че не сбъркахме. Още повече, че както по-късно научихме, по същия начин преди нас е постъпил и „пророкът на електронната епоха” Маршъл Маклуън. От професор по литература в университета на Торонто се беше превърнал в гениалния автор на медийната формула на 20. век „Средството е съобщението”, сравнявана по значимост с формулата „Е=мс²” на Айнщайн.

 

Без да сме толкова гениални като Маклуън, може би защото не пишем на английски, все пак през годините оставихме по нещичко от имената си в българската медияведска книжнина. Пътищата ни се кръстосваха на различни научни конференции, вестникарски дискусии, обществени медийни форуми, докато накрая през 1991 г.  окончателно се сляха в Нов български университет. На 11 март 1991 г. един след друг изнесохме първите си лекции в новосъздадения първи български частен университет. И се започна...

 

За изминалото време вече доц. Ангелов успя да подготви няколко висококвалифицирани учебни курса в програмите на департамент „Масови комуникации”, написа учебник по „Журналистическа етика”, който претърпя три издания, редовно участваше в списването на годишника на департамента със студии по актуалното състояние на журналистическата теория и практика. Доктор е на изкуствознанието с теза върху телевизионното творчество и специализира социология на масовите комуникации в Краков и Варшава. Някак между другото се изплъзна от нашата скромна среда и стана Фулбрайтов стипендиант във Филаделфия не при кой да е, а при световноизвестния проф. Джордж Гербнер. Накрая се изхитри да се срещне и със самия Маршъл Маклуън в Канада. Как да не му завидиш!

 

След като многократно съм пил кафе на сладка раздумка в неговия кабинет на председател на Съюза на българските журналисти и съм присъствал на коктейлите, свързани с премиерите на книгите му със стихове, публицистика и критика, не мога да не отбележа задоволството си и от тази лична страна на нашата дългогодишна дружба.

 

И понеже знам отношението на Сашо към Иван Вазов („Обичам Вазов и затуй разказвам / и убеден съм, че е най-поет!”) ще ми се накрая на моя приятелски юбилеен поздрав да извикам едно по Вазовски „Да живей!”.

 

Проф. Владимир Михайлов, д.н.

 

 

 

 

обратно нагоре