НЕАПОЛ – В МИНАЛОТО И СЕГА
ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ПРЕПОДАВАТЕЛИ И СТУДЕНТИ
ОТ БП „ИСТОРИЯ“

(Summary)

The reason for me to go in for this study was a Croatian scroll-amulet and its’ invocativetables dated from the late 17th or early 18th century in the collection of prof. Ivan Dujčev (Cod. D. Slavo 31) published by Darinka Karadjova. The incantation on it to Lord the Sewer who holds the Creation itself (SATOR OPERA TENET) appears during the Apostolic period and the earliest dated examples are found in Pompeii, which makes it possible to trace out the penetrationof Christianity in this region. This issue is not very well known amid the great ancient heritage, buried by the volcano Vesuvius in the year 79 AD.

The seismic area of Vesuvius was a place suitable for the spreading of eschatological visions. Inside the caves of the coast of Capri, Emperor Tiberius settled his residence and it was there that he dealt with astrology. The nearby towns Pompeii and Pozzuolimaintained close commercial and cultural relations with Egypt and the Middle East, from where the anchorite practices were spread out. It is not by chance that the apostles Paul and Luke in the year 61 AD when travelling to Rome from Malta, across Syracuse and Reggio decided to stay in Pozzuoli near Naples, where a volcano is still active today, and one year later there was a great earthquake in the area. The Apostles stayed there for a week among their brethren (Acts. 28: 1-30), which means that there were Christian communities among the settled Jews, Nabataeans and Ethiopians, many of whom were wealthy and erudite – for example, the historian Joseph Flavius, who had visited Pozzuoli in 64 AD. Some of these Christians were probably Roman citizens, as was the patrician Saul known as St. Paul. The fact that the first churches appeared in rich homes, showsthat we are to look for eschatological motifs in the decoration of Pompeii and Herculaneum probably rationalized by the Christians.

In Herculaneum, one of these probable places could be the house of Decenalias which was among the Roman aristocratic villas. The building was converted into a guesthouse after the earthquake in 62 AD. During an excavation, it was in a small room on the second floor that a cross was found in the shape of the letter "tau" and with a barely noticeable extension at the end of the horizontal arm. The cross was incised into the mortar of the wall and was most probably encrusted. Below, there is a cupboard that could be used for knees bended prayers (inginocchiatoio).

A gypsum cross with similar shape had also existed on the facade of the House of Pansa in Pompeii, known from a nineteenth centurytranscript, whereas, shortly after it was found it was destroyed. The cross with a thickened handle reminds us of a tool which is associated with the labris, an attribute belonging to Vulcan, the god of the smiths. On the facades of some houses there were signs associated with their function – e.g. inns, brothels. The Christian presence in Pompeii is testified by two monograms of Christ (Chi Rho), carved on the stone blocks on the sidewalk of a street, probably to indicate the whereabouts of the church meetings at a nearby home. The practice of placing "travel guides" on the street pavement was common in Pompeii – e.g. phallus on the pavement in front of a vulva on the sidewalk of the street of Plenty (via dell' Abbondanza), which were signs pointing to a brothel.

An interpretation that might seem to be possible about the traditional Christian iconography is the home of the baker Terentsii Neo, whose names show that he belonged to the newly baptized neophytes from the city of Taranto. Perhaps, in this house the pre- Eucharistic nights of love (the so calledagape) were organized, however, banned in Italy by Emperor Trajan after the year 98 AD. They were performed in the courtyard, arranged for al fresco dining, despite the vast peristyle of the otherwise small house. Eschatological ideas at that home are also the seven children’s corpses found during the excavations. Everywhere, the home of the baker is decorated with mosaics and frescoes. Right from the entrance one can see that the space was sacralized. Depicted, in the vestibule is a watchdog as usual, but this time it is tied to the gates of the temple, with one wing opened. The frieze above thegates shows an allegory of the Good Shepherd.The opening of porta clausa, could be a symbol of death, interpreted in the context of Christ's Resurrection. In the home yard (triclinium),on a terracotta tondo, there isa kind of an instructive allegory – it is a story about the river Nile, about fishermen floating in a boat, seeming to be terrified upon seeing how their brother has fallen into the river among crocodiles and a hippo, whereas, others are catching fish quite undisturbed. Also, some allegories can be seen in the atrium – for example, "Amour and Psyche" (Love and Soul) "The intoxicated Silenus", "Cock fighting" and others. The murals also depict a portrait of the baker Terentius Neo with a scroll, together with his wife (?) who is holding a diptych and a stylus. Also, there is a graphite showing the name of the owner, whose private house was transformed into a temple (domus ecclesia). Right there, on one of the stone blocks in the magic square with a cross-shaped inscription, one could read the incantation of the Sewer: Sator opera tenet. Also, similar eschatological formula was scratched on a pillar at the west portico of the Palestra in Pompeii.

Повод за това проучване ми даде единхърватски свитък-амулет със заклинателни таблици от края на 17 или началото на 18 век в колекцията на проф. Иван Дуйчев (Cod. D. Slavo 31), публикуван от Даринка Караджова.Заклинанието върху него на Господният Сеяч, който държи Творението (SATOR OPERA TENET) възниква през Апостолските времена и най-ранните датирани примери се намират в Помпей, което дава основание да се проследи проникването на християнството в този район.Темата е слабо позната на фона на голямото антично наследство, погребано от вулкана Везувий през 79 година от Рождество Христово.

Съобщението предлага една хипотеза за вероятно християнско осмисляне на традиционни гръко-римски теми и иконографски решения, като повдига въпроса за влиянието на християнската есхатология без да дава окончателни отговори. Земетръсният район на Везувий е бил подходящо място за разпространение на есхатологични визии. Там, в пещерите на остров Капри император Тиберий като анахорет, далече от столицата, установил своята резиденция, където се занимавал с астрология и се прославил с разгулен живот и жестоки изстъпления. Близките градове Помпей и Потсуоли подържали тесни търговски и културни връзки с Египет и Близкия Изток, откъдето се разпространявали анахоретски практики. Не случайно апостолите Павел и Лука през 61 година на път за Рим от Малта през Сиракуза и Реджо спират в Потсуоли край Неапол, където и днес има действащ вулкан, а една година по-късно става голямото земетресение в района. Апостолите се подвизавали там цяла седмица сред свои събратя (Деан. 28:1-30), което означава, че имало християнски общини сред заселените юдеи, набатеи и етиопци, мнозина от които били заможни и начетени - напр. историкът Йосиф Флавий, посетил Потсуоли през 64 година. Някои от тези християни вероятно са били римски граждани, както патрицият Саул, известен като св. Павел. Фактът, че първитецъркви възникват в богати домове, дава основание да се търсят есхатологични мотиви в декорацията, вероятно осмислени от християните.

В Херкулан сред римските аристократични вили къщата на Деценалиите е едно от тези възможни места. Сградата е била преустроена в страноприемница след земетресението от 62 година. Там в една малка стая на втория етаж е открит при разкопките кръст с формата на буквата „тау“ с едва забележимо разширение в края на хоризонталното рамо. Кръстът е врязан в хоросана на стената и вероятно е бил инкростиран. Под него има долапче, което може да се използва за коленопреклонни молитви (inginocchiatoio).

Гипсов кръст с подобна форма е съществувал и върху фасадата на Дома на Панса в Помпей, познат по препис от ХІХ век, тъй като наскоро след откриването му е бил разрушен. Кръстът с надебелена дръжка напомня на инструмент и се асоциира с лабриса, атрибут на бога на ковачите Вулкан. Върху фасадите на някои къщи има знаци, свързани с тяхното предназначение – напр. страноприемници, публични домове.

В къщата има писцина с екзедра, която напомня за храмовете от императорската епоха. Съществуват и подобни писцини с кръстообразна форма, както и декоративните кръстове върху подови мозайки. За християнското присъствие в Помпей свидетелстват два монограма на Христос (ХР), врязани върху каменните блокове на тротоара на една улица, вероятно за да укажат мястото за провеждане на църковни събрания в близкия дом. Практиката да се поставят „пътни указания“ върху уличната настилка е известна в Помпей – напр. фалос върху настилката пред вулва върху тротоара на улицата на Изобилието (via dell’Abbondanza), които насочват към публичен дом.

Обредните кръгли хлябове в Помпей са били украсявани с различен брой лъчи, както се вижда от едно стенописно изображение с хлебарница. В града са открити овъглени пити с 8 лъча, които напомнят за монограма, съставен от буквата Х и кръст. Обикновено Аполон-Хелиос се представя в късната античност с повече лъчи – напр. 13 в едно изображение върху дискос от Афганистан, 12 в мозайката от Спарта. Визиите с 8 лъча насочват към слънцето на Новия завет – напр. мозайките от ІІІ - ІV век в Ел Джем (Тунис) и от мавзолея в катакомбата под Св. Петър в Рим, където образът на Хелиос е край лозата на Христос. Очевидно лъчистото сияние на Непобедимото слънце (Sol invictus)е осмислено като светлина на Новото слънце Христос.

Интересен пример за възможно християнско тълкуване на традиционната иконография предоставя домът на хлебаря Теренции Нео, имената на когото вероятно насочват към новопокръстените неофити от град Таранто. Вероятно в този дом са били организирани предевхаристийните вечери на любовта (т. н. агапи), забранени в Италия от император Траян след 98 година.Те са били провеждани в двора, устроен за хранене на открито, въпреки обширния перистил на иначе малката къща. Към есхатологичните идеи в дома насочват и седемте трупа на деца, открити при разкопките. Целият дом на хлебаря е украсен с мозайки и стенописи. Още от входа се вижда, че пространството е сакрализирано.

Във вестибюла е изобразено обичайното куче пазач, но вързано за портите на храм, едното крило на които е отворено. Фризът над дверите представя алегория на Добрия Пастир. Отварянето наporta clausa, символ на смъртта, би могло да се изтълкува в контекста на Христовото Възкресение.В двора (триклиниум) на дома е изобразена една назидателна алегория върху кръгла теракота – Нилски сюжет с плуващи в лодка рибари, уплашени поради падналият сред крокодили и хипопотам в реката техен събрат, докато други ловят риба невъзмутими.

В атриума също са изобразени алегории – напр. „Амур и Психея“ (Любов и Душа), „Опиянен Силен“, „Бой с петли“ и др. Стенописите включват също така портрет на хлебаря Терентий Нео със свитък, както и на неговата съпруга (?) с диптих и писало, а също графит с името на собственика на превърнатия в храм частен дом (domus ecclesia).

Именно там, върху един от каменните блокове в магическия квадратс кръстообразен надпис се чете заклинанието на Сеяча:Sator opera tenet. Подобна есхатологическа формула е издраскана и върху една колона от западния портик на Палестрата в Помпей.