НЕАПОЛ – В МИНАЛОТО И СЕГА
ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ПРЕПОДАВАТЕЛИ И СТУДЕНТИ
ОТ БП „ИСТОРИЯ“

Национален музей и галерия Каподимонте - Capodimonte- от италиански „на върха на планината". Разположен в прекрасен ансамбъл той доминира над град Неапол от хълма Каподимонте и е един от най - красивите паметници на неаполитанския барок и рококо. Състои се отосновна сграда - Palazzina Dukes , сградата на Порцелановата Фабрика, заобиколен е от прекрасен парк и параклиса на Сан Дженаро.

Дворец Каподимонте

Двореца е построен по заповед на Карл VII, крал на Неапол и Сицилия, от архитекта Джовани Антонио Медрано.Строежът на двореца е забавен продължил е повече от 100 години, така че творбите временно са изложени в сърцето на Неапол в Кралския музей, основан през 1787 г., от сина на Карл VII - Фердинанд I. Във фондовете на Кралския музей, освен колекциите на Фарнезе са изложени и артефакти, намерени по време на археологическите разкопки на Помпей, Херкулан и Стабии. През 1860 г., Неапол, с обединението на Италия престава да бъде независима държава, това променя и статута на Кралския Музей, той става Национален археологически музей на Неапол. След Втората световна война, експонатите от колекция Фарнезе, са прехвърлени в двореца Каподимотне, който впоследствие става Национален музей и галерия на Каподимонте.

Каподимонте – Трапезарията

Родът Фарнезе съществува от 13 век, но първият от негов член, който оставя ярка следа в историята става Алесандро Фарнезе (1468 - 1549) , през 1534 година той е коронован с папска тиара и става папа Павел III. Това променя влиянието, което семейство Фарнезе има, а като любители на изкуството те започват да инвестират голяма част от средствата си в произведения на изкуството. Алесандро Фарнезе поръчва известната фреска на Микеланджело "Страшният съд" за Сикстинската капела, както и други негови картини, на него е възложена и работата по Палацо Фарнезе в Рим, а Джорджо Вазари рисува

„ Животът “ по поръчка на папата.

През 1543 г. по покана на Павел III в Болоня пристига Тициан за да му нарисува портрет, а след две години Тициан рисува цялото семейство Фарнезе в Рим. В Рим художника създава прочутата картина "Даная", който е поръчана отново от Алесандро. След известно време Тициан рисува портрет на сина на Павел III - Луиджи Фарнезе.

Стаята от порцелан - Каподимонте

Великолепната художествена колекция, която събра семействоФарнезе, в крайна сметка се премества с Елизабет Фарнезе в Неапол. През 1715 г., тя се омъжва за краля на Испания Филип V. По-късно тази колекция е наследен от сина им Карл VII - крал на Неапол и Сицилия. Той остава на трона 1734-1759 г. , а след това наследява испанския трон като крал Карл III от 1759-1788 до смъртта си. През 1737 г. той започва изгражданетона двореца Каподимонте, който е проектиран специално за съхранение на колекцията му от изкуство.

Балната зала - Каподимонте

Музейна сбирка на Каподимонте, включва главно творби от колекциите на фамилия Фарнезе. Най-ценните експонати са картини на италиански художници от края на Средновековието и Ренесанса. Сред различните колекции на Музея: Симоне Мартини - "Свети Людовик Тулузски “, „Mаестà“, Мазачо - "Разпятие", Мантеня - "Св. Еуфемия "," Портрет на Франческо Гонзага ",

Ботичели - "Мадона с младенеца и двама ангели ", Джовани Белини "Преображение Христово", Филипо Липи - "Благовещение и Светците", Cristoforo Scacchi - " Коронацията на Дева Мария ", Лоренцо Лотто - "Мадона с Младенеца", "Портрет на епископ Роси", Себастиано дел Пиломбо (Себастиано Лучани) -"Портрет на папа Климент VII "," Mадонна на завесата ", Тициан -"Даная", два портрета на Павел III, и т.н., Рафаел -"Madonna Divinо Amore“, „Портрет на кардинал Фарнезе ", Антонио Алегри да Кореджо - " Св. Антоний",Франческо Пармиджанино- "Антеа", " Лукреция Римска "," Портрет на Галеацо Санвитале", " Светото семейство ", Караваджо - "Бичуването на Христос", Гуидо Рени - "Atlanta andGippomen", Артемизия Джентилски -"Judith and Holofernes ", " Св. Джанарии в амфитеатъра на Поцуоли ", анонимните

Тициан – „ Даная “

италиански майстори, както и P. Брьогел Стари - прочутата "Притчата на слепите", "Мизантроп", Ел Греко - "A Boy Blowing on an Ember to Light a Candle", "Portrait of Giorgio Giulio Clovio", Гоя - "Портрет на Шарл IV"," Портрет на Мария Луиза де Парма ",експонирана в интериора на двореца е и колекции от оръжия, мебели, изкуство текстил, монети и медали, европейски и ориенталски керамика.

Тициан

„Портрет на Лавинния“

Каподимонте е известен още с порцелановата фабрика, построена от Карл VII Бурбонски през 1738 г. След качването му на трона на Неапол и женитбата му с Мария Амалия Саксонска, внучка на Август Саксонски – основателя на известната фабрика за порцелан в Майсен.

През 1740 г. започват експериментите с технологията на производство на порцелан, като след много опити успяват да произведат много мек порцелан с невероятни качества. През 1743 г. архитекта Фернандо Санфеличе създава окончателния проект на фабриката за порцелан в двореца Каподимонте. Глазурите за производството на порцелан са поръчвани от Венеция и Дрезден, а художниците работещи в нея са привлечени от Майсен и Венеция.

През 1743 г. фабриката, успява за месец да произведе около 2000 бройки порцелан кутии за енфие, чаши за чай и кафе, комплекти чинии. През 1743-45 г. главния художник на Каподимонте –Йосиф Грик създава серия фигури по модели на „ Комедия дел Арте “ – Пулчинело, Панталоне, Арлекин и Колумбина в различни пози, както и фигурки изобразяващи религиозни, митологически и др. персонажи. Тези първи изделия не се произведени в модерния тогава стил рококо, а в нов стил, който днес се нарича стил Каподимонте. Фабриката се разраствала и през 1745 г. бил открит и първия и магазин.

порцелан Каподимонте

През 1759 г. Карл VII бил коронясан за крал на Испания и напуснал Неапол. След време издал нареждане да се изпрати там и цялата фабрика от майсторите до материалите, като били унищожени всички неща, които можели да издадат тайната на производството от печатите до бракуваните парчета порцелан всичко било заровено в парка на Каподимонте. Това бил края на „златния век“ на производството на порцелан Каподимонте.

През 1780 г. сина на Карл VII - Фердинанд се опитал да възроди производството и създал нова фабрика в Неапол, там бил създаден и матовия порцелан, но тя не успява да работи дълго време.

Национален археологически музей на Неапол

Национален археологически музей на Неапол е световно известен, благодарение съхраняваните в него богати колекции гръцки и римски антики. Сградата, в която се помещава музеят е построена през 1586 г. по заповед на вицекраля на Неапол. Около двеста години в сградата се помещава Университета на Неапол, докато в края на 18 век, реновирани и с нов дизайн на сградата, там се преместват Кралската библиотека и Музея на династията на Бурбоните.

Инициатор на реконструкцията е крал Фердинанд IV, а архитектът Фердинанд Фуге извършва обновяване на вътрешното пространство, за да направи сградата подходяща за излагане на колекции. По-късно в сградата се пристрояват ляво и дясно крило. Новият музей събира колекции, открити по време на археологическите разкопки в Херкулан, Помпей и Стабии. Десет години, след втората реставрация на сградата, извършена от Бурбоните, на сградата е даден статут на Кралски музей на Бурбоните. Музейни сбирки и колекции през периода нарастват значително поради колекциите, които музеят придобива напр. колекция Стефано Борджия съставена от уникални експонати, гръко-римска скулптура и многобройни египетски артефакти от римския период на Египет. През 1827 г. музеят получил редица експонати от Pikkyanti така в продължение на няколко десетилетия се е образувал най-ценната част от колекциите на музея, които се намират в Националния археологически музей в Неапол днес.

След като династията на Бурбоните напуска Неапол, Кралския музей е преименуван на Национален, по времето на управление на Джузепе Гарибалди. Гарибалди също нарежда да се съберат в този музей всички археологически колекции, картини и библиотечни фондове, принадлежал на крал Карл III, Фердинанд IV, Франческо I и Фердинанд II Бурбон.

В периода 1863-1875 години в Националния музей започна реорганизация на множество колекции. Основната промяна правят археолозите Джузепе Фиорели и Паоло Орси, те въвеждат систематизацията на музейните експонати , която все още се използва и днес. До 1957 един от отделите на музея е Художествената галерия, но в крайна сметка картините от галерията се предоставят на колекциите на Националния музей и галерия Каподимонте.

Във фонда на Египетската колекция на музея могат да се видят предмети от египетското изкуство, от древен Египет до преди епохата на Птоломей. Колекцията е третата по големина в Италия. В основата на тази колекция са два частни колекции, на Кардинал Борджия и Джузепе Пиукате, също и египетски артефакти, които са дарени на музея през 1842 г. немски турист, а някои от находките, открити в Помпей и в други части на региона Кампания.

Експозицията на мозайки е уникална с това, че се състои от намерени в разкопките в Херкулан, Помпей и Стабии мозайки. Изключителните мозайки в едната си част са датирани от втори век пр. Хр. Основните акценти на този раздел е мозайката от къщата на Фавъна в Помпей, която е батална сцена – "Битката на Александър Велики и Дарий".

„Битката на Александър и Дарий“

Нумизматична колекция се състои главно от предмети събрани от семейство Фарнезе. Като цяло, отдела нумизматика се състои от двеста хиляди артефакта, открити при археологически разкопки в южните райони на Италия. Колекцията е от строго кодифицирани древни монети от Гърция, Рим, средновековни, както и монети от епохата на Бурбоните.

Богатата колекция от мраморни и бронзови скулптури се състои основно от археологични находки от околностите на Везувий и Кампания. В колекцията има и артефакти от колекцията на семейството Фарнезе. Трябва да се отбележи, че Националният археологически музей в Неапол дава на своите посетители уникалната възможност да се запознаят с изгубените гръцки статуи, произведения на известните древни майстори, тези експонати са копия на оригиналните статуи.

Аполон – мраморна статуя от Археологическият Музей

статуи от колекция Фарнезе

Атина

Сред другите експонати в музея е "Тайната стая". Изложбата е основана през 1817 г., но достъпа до експонатите в тази "стая" е било позволено само на ограничен брой лица. Фактът е че изложбата се състои от стенописи, релефи, плочи с текстове, скулптури и други предмети, които имат еротичен характер. Периодично "Тайната стая" е откривана за обществеността, но обикновено това е за кратко време.