НЕАПОЛ – В МИНАЛОТО И СЕГА
ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ПРЕПОДАВАТЕЛИ И СТУДЕНТИ
ОТ БП „ИСТОРИЯ“

Помпей / лат.Pompeii /е античен град, намиращ се в областта Кампания, дн. Италия, близо до гр. Неапол, в подножието на планината Везувий. Твърди се, че е основан през 7 в. пр. Хр., според легендите от Херакъл. Най- новите разкопки показват, че всъщност началото му поставят оските / древно италийско племе / като преместват по не напълно изяснени причини много по-старо селище, съществувало близо до дн. град Нола. Страбон пише, че населението му се състояло от оски, етруски, пеласги и самнити. Помпей е важен пункт по пътя на стоки, идващи по море от целия античен свят и южната част на полуострова. По това време градът процъфтява. За оският период имаме твърде оскъдна информация. До 2 в. пр. Хр., градът успява да запази своята независимост и през войните от 2-1в. неизменно участва на страната на противниците на Рим.

Луций Корнелий Сула / диктатор, консул и военачалник на Римската република/ през 89 г.пр. Хр. обсажда Помпей като чак след 9 години градът пада под римска власт и е превърнат в колония –Colonia Veneria Cornelis Pompianorum.Впоследствие, около 2000 римски ветерани, заедно със семействата си, биват заселени в югоизточната част на града. При населени от 8-10 хил. това било огромна демографска и културна промяна, която разбира се преминава със сериозни конфликти и води до романизацията на до тогава подвластният по-скоро на гръцко влияние Помпей.

Историческите и археологическите сведения открояват 4 основни събития на вече римският Помпей.

Първо, поради благословения си климат и изключително благоприятното природно съчетание на планина и море, градът се превръща в любимо място на отдих и срещи на римската аристокрация. Това започва по времето на Октавиан Август /27г. пр. Хр- 14 г./

Второто събитие описва Тацит. През 59 г. по време на гладиаторските борби в събиращият 20000 души амфитеатър се стига до кървави стълкновения и много жертви. Това е и причината Нерон /54-68г/ да забрани за 10 г. гладиаторските борби в Помпей.

Трето по ред е силното заметресение през 62-ра с епицентър, ако съдим по пораженията Помпей; градът така и никога не успява да се възстанови от щетите. Дори най-известният римски философ стоик – Сенека посвещава книга 4 от произведението си „ Естествени въпроси“ на земетресенията с откровената идея да провокира населението да не се поддава на страха и отчаянието след бедствието.

И последното и най-неочаквано събитие за Помпей настъпва по обед на 24 август 79 г. Вулканът Везувий, от хилядолетия дарил областта с плодородна почва и изобилие от богати реколти, изригва. Тази ерупция била напълно неочаквана. Везувий се събудил внезапно и никакъв знак от предходните дни не подсказал на помпейците за предстоящата драма. В най-лошия случай предшестващите трусове предвещавали ново земетресение. Спомените от 62-ра били още живи. Изригването започнало с невъобразим тътен – изскочила тапата от втвърдена лава. През отпушения комин със силен взрив изригнала лавата, наситена с отровни газове под високо налягане. Така за много кратко време били изстреляни във въздуха, на няколко хиляди метра височина, частици лава, които при взаимодействие с въздуха са се превръщали в силно шуплеста пемза. Когато силата на първоначалният взрив намаляла, късовете пемза започнали да падат около върха, особено в северните и южни части, затрупвайки Помпей, още повече,че според разкази на очевидци вятърът тласкал облаците от пепел, съставена от стъкловидни магмени продукти, примесена с водни пари и солна киселина на югоизток. На 26, два дни след началото на ерупцията, обвивката на вулкана рухнала под собствената си тежест и потоците от лава от недрата на планината залели отдалечени от Везувий местности като Кастело ди Чистерна, но в Помпей вече нямало никой, който да забележи това.

Така буквално за ден бива заличен от лицето на земята кипящ от живот град /заедно с намиращия се наблизо Херкулан/ и множество вили и латифундий в областта/, който древните смятали за благословен и щастлив, а ние бихме нарекли райско място. Тази драма застига помпейци напълно неподготвени и струва животът на голяма част от населението му. Най-вероятно успели да се спасят само част от тези, които веднага се отправили към пристанището и успели по вода да напуснат зоната около вулкана. Имено те основали дн. Неапол.

Трагедията на античния град обаче дава на нас, 2000 г. по- късно изключително важни археологически сведения за архитектурата, всекидневният живот и взаимоотношенията в света на древните. Моментът на изригването заварва помпейци правещи всичко, което е било обичайно за тях, а за нас е своеобразна машина на времето, което е спряло на 24.8.79 г.

В Къщата на Фавна например не могли да се решат да оставят богатствата си. Господарката на дома събрала най-скъпите си накити – змиевидни златни гривни, пръстени, игли за коса, обици, сребърно огледало, кесия пълна със златни монети и се приготвила да бяга. Уплашена от падащата пепел навън влязла в таблиниума. Малко след това покривът рухнал и погребал клетницата заедно с със съкровищата и. Останалите обитатели на къщата също са открити задушени в скривалищата си.

В Къщата на Панса се погрижили да завият ценните за тях произведения на изкуството, който смятали явно да вземат със себе си, но решили, че ще се забавят и ги изоставили в градината. Собствениците избягали, но са открити 4 жени, които решили да се скрият в къщата и се задушили.

Къщата на Салустий. Собственикът Авъл Касий Либин успял да избяга, но както предполагаме жена му загубила време да прибере накитите си. Придружена от 3 жени е открита паднала на улицата с парите, огледалото и украшенията си.

Улицата на гробовете иронично се превърнала в лобното място на някои помпейци, които били заварени на погребално угощение, излегнали се върху леглата в триклиниума.

Други явно решили, че гробниците могат да послужат за убежище и закрила близо до предците, но били смазани от рухналите колони. Вилата на Диомед. Собственикът сметнал, че криптопортикът със сводовете си може да спаси обитателите. Жена му, която била накичена с гривните си и колиета си, носела малкото дете на ръце и била придружена от сина и дъщеря им, също носещи златните си накити. Били донесени хляб, плодове и други продукти, за да могат да преживеят бедствието. Бащата с торба, в която сложил 10 златни и 48 сребърни монети, се отправил с ключ в ръка и един роб за придружител към външната порта. Така и били открити, затрупани от пепелта. Момичето напразно опитвало в агонията да скрие глава в туниката си. И деветнадесетте обитатели били погребани от вулкана. В дома на Паквий Прокъл, 9 деца потърсили убежище в екседрата /полукръгла ниша/ и там били затрупани от рухналия горен етаж.

В обществените и религиозните сгради времето също спряло по подобие на частните домове. При изригването жреците на Изида били събрани в триклиниума окло трапеза отрупана с хляб, вино, риба, месо и яйца. Прибрали бързо съкровищата на храма в чувал-златни монети с образа на Тит, статуетките на Изида и потирите. Поверили ги на един от тях и клетникът побягнал, но успял да стигне само до ъгъла на улицата на изобилието, където паднал, а съдържанието на чувала се изсипало на земята. Друг от жреците, които били в храма се опитал да намери изход навън с надежда за спасение от задушаването. С брадва успял да разбие две стени, но пред третата рухнал.

Гладиаторската школа се превърнала в арена на смъртта за обитателите си. Двама, които били оковани във вериги за наказание умрели без дори някой да се сети за тях. 63-ма намерили смъртта си в школата. Сред тях била и знатна помпейка с красиви накити – огърлица от изумруди, обици и гривни. Очевидно търсила любовта на някой от героите на арената /които били изключително популярни сред нежния пол/, когато бедствието ги изненадало.

В палестрата лекар тръгнал да се спасява, носейки чантата си с хирургически инструменти. Той също издъхнал в горещата пепел, като и един атлет, носещ шише с масло и две стригалий, с които масажирали телата си след упражнения.

На улицата на скетите за открити 7 трупа. Бременна жена с накитите си, сребро и ключ за къщата може би се е забавила пагубно докато събере всичко и заключи за собствено успокоение. До нея 14 годишно момиче преди да умре сложило глава върху ръката си и се завило с дрехата си.

До портата Ночера две малки момчета хванати за ръка държали над главите си керемида и парче желязо, за да се предпазят от лапилите/ слепнали парчета вулканична пепел/.

В този паметен ден смъртта покосила градът и прекъснала обичайното ежедневие на хората вColinia Veneria Cornelis Pompeinorum.Везувий затрупал с пепел и забвение Помпей за векове. Катастрофата била разтълкувана в книгата на Сибилианските пророчества като наказание, небесно възмездие, сполетяло Тит /79-81 г /. След време споменът за Помпей избледнял, местните селяни започнали да наричат мястотоcivitas –градът и единствено словата на писателите пазели споменът. Марциал пише :

„ Ето планината Везувий, вчера още покрита със зеленина и засенчена от лозя. Неведнъж тукашното благородно вино е преливало в нашите изби. Ето височините, които Бакхус обичаше повече от храмовете в Ниса, на тази планина хорът на сатирите извиваше някога танците си. Тук бе обиталището на Венера, по-приятно за очите и от онова в Лакадемон, това място беше прочуто с името на Херкулес, а сега всичко потъна в пламъци –мрачна пепел покрива земята и сами боговете биха искали това да не им бе позволено.“

До средата на 18 в. покоят на древния град,погребан под пепелта не бил нарушен. Откривани били епизодично останки от древността и със сигурност ловци на съкровища опитвали късмета си търсейки злато и сребро. През 1738 г. кралят на Двете СицилийCharles of Burbon,наема антикваристътMarcello Venutiда изследва погребаните в района на Неапол два антични града – Помпей и Херкулан. Макар и хаотични започват разкопки, които ще ни дадат уникална информация за всекидневният живот в Римската империя, за различните социални слоеве на населението, за характера и особеностите на римската гръцка култура и въобще на античното общество.

Помпей и Херкулан са основните причини за развитие на археологията като наука въобще, дават шанс за изследване на миналото ни и били необходимият катализатор за засилване на интересът към него.

Днес археолозите могат да видят живота в римския свят в момента, когато е прекъснат от изригването на вулкана. Подробностите, които научаваме за ежедневието на древните са невероятно точни благодарение на интердисциплинарните изследвания. Без да трябва да учим формална логика, философия, психология или логическа математика, ние осъзнаваме, че начинът на мислене на античните хора е като нашия. Емоциите и чувствата в древния град са същите, които ние изпитваме. Колкото повече подробности от миналото излизат на повърхността с разкопките, толкова повече интуитивно разбираме, че тези хора, погребани преди почти 20 века сме ние самите.

Нека опитам да разкажа накратко какво сме научили благодарение на археологическите разкопки и историческите сведения за ежедневието в Помпей.

Основният поминък в Кампания бил земеделието. Амфорни печати, рисунки и релефи открити в многотоVillae rusticae,разположени по склоновете на Везувий са най-сигурното доказателство за това. Страбон свидетелства, че в някои части на кампанийската равнина всяка година се добиват по 2 реколти лимец,трета от просо и дори понякога четвърта от зеленчуци. Данните показват, че житните култури и фуражните растения още от последния век на Републиката отстъпили пред лозята и маслиновите насаждения, които започнали да носят по-висок доход на стопаните:

„В кампанийската равнина съединяват лозите с тополите, обгръщайки влюбените си възлести ръце, лозите се катерят, криволичейки от клон на клон и достигат върха на такава височина, че договорът на гроздоберача му осигурява дърва и за клада и за гроб“ пише Плиний Млади. Очевидно работата по отглеждане на грозде била освен тежка и опасна, което е свързано с по-висока себестойност на виното, но си заслужавало и било търсено и извън пределите на областта. Някой автори сравняват качествата на кампанийското вино с тези на прочутото в древността фалернско /от обл. Фалерно между Лациум и Волтурно/. Виното било най-важното питие за древните, от него приготвяли и лечебни напитки. Обикновено смесвали вино и мед. Това наричалиmulsum, а ако медът бил ароматен -от мащерка –mella odorata. Passumбило приготвяно със сухо грозде ,което било хидромел/вода с мед/ -питие за бедните, но било добро и за болни хора.

В Помпей са открити амфори,съхраняващи светли, неосолени маслини и такива с извадени костилки.От 31 проучени имения в 10 са открити съоръжения за производство на зехтин.

Освен с вино и зехтин местното селско стопанство е свързано и с животновъдството. Отглеждали основно едър рогат добитък, овце, свине и птици. Помпейците били любители на особено традиционно ястие, приготвяно от сушен нахут и сланина. Сиренето правели от краве мляко, както е и до днес в областта.

Тъй като Кампания била основно земеделска област съответно и хранителната и преработвателна промишленост имали най-голям дял в икономиката. Открити са множество запазени мелници и пещи за хляб, от малки за семейно ползване до големи и технически усъвършенствани с цел комерсиално производство.

Освен хлябът друг важен производствен продукт бил граумът – сос приготвен от различни видове риби, служещ за подправка.

Имаме и множество свидетелства за добив на лен и на вълна. Запазени са и рисунки от къщата-магазин на Марк Вецилий Веркунд, които ни показват производствения процес на платове. Близо до вратата на Стабий е открита кожарска работилница с 15 зидани котела и продълговати басейни, облицовани с дърво, за щавене и обработка на кожа.

След земетресението от 62-ра предполагаме, че значително се е увеличило производството на тухли, керемиди и други продукти свързани със строителния отрасъл и възстановяването на града.

С керамичната промишленост – амфори за търговия, лампи, съдове за хранене и т.н. в Помпей се занимавали семейства на освободени роби като Евмахийте, Холконите, Вибийте и Юлийте. Техните фабричи марки носят най-разнообразни изделия, откривани и извън пределите на областта.

Транспортирането на стоки и хора било от изключителна важност за емпориона. Напримерmuliones/мулетари и каруцари / се събирали край градските порти. Там спирали и кучиашите от обществения транспорт. Те били организирани в сдружение, което взимало активно участие в предизборните борби. Такова сдружение имали и носачите–sacarii,които носели чували –sacculumна рамене си.

Освен производството, друг основен поминък в Помпей бил търговията, за което благоприятствало географското му разположение. Страбон подчертава, че градът билemporionи обслужвал три центъра във вътрешността на италийския п-в. Деловите среди на града контролирали значителни средства и се впускали в сериозна търговия по море. Река Сарно била основният фактор, който спомагал за икономическото процъфтяване на града като междинен пункт за стоките доставяни по вода.От подводни разкопки разбираме, че помпеци изласяли своето вино за Галия. Намерени са и множество помпейски амфори и керемиди в Истрия/обл на Адриатическо море/ и в Картаген и Северна Африка.

Изключително интересна находка представляват 150tabulae ceratae /восъчни дъсчици/ открити в къща южно от ул. Стабий.Тъй като резецът е достигнал до самото дърво, написаните или по-точно врязаните букви са се запазили, след като восъкът се е стопил. Те представляват разписки на някой си Луций Цецилий Юкунд. Днес бихме казали, че това са документи за извършени финансови операции - отпускане на кредити, начисляване на лихви, посредничество при търговски сделки и откупуване на правото да се събират общински данъци. Тези дъсчици ни дават подробни доказателства за формата на отдавна съществувалите парични отношения в Римската империя.

Както във всички антични градове и в Помпей имало пазар на роби. На стенопис в къщата на Юлия Феликс е изобразена жена, водеща малко дете с плочка в дясната му ръка, на която трябва да са написани името и възрастта му. Робите били основна движеща сила за римското благосъстояние, което не бива да ни кара да правим задължително асоциации с експлоатация и тежък труд. В градските домове робите били приемани за част от семействата. Срещаме роби, които извършват административна работа вместо господарите си, които често не знаели да пишат. Когато проявявали интелигентност и амбиция робите получавали добро образование, което им позволявало да управляват имуществото на господаря си. Още по-добро било положението на роби изпълняващи службата на общински секретари като Секунд например. Тази служба обикновено завършвала с освобождението им. Императорските роби стояли най-високо в йерархията и често заемали висши чиновнически длъжности. При тези условия е разбираемо положението, че тези роби лесно се примирявали с подвластното си юридическо положение и дори забравяли за него. Жреците на някои култове ги приемали катоFortuna Augusta Mercurius Augustги приемали като свободни граждани. По-неспособните роби в града били използвани обикновено за прислуга.

Различна била съдбата обаче за робите въвfamilia rusticate.Извън градовете, в земевладелските имения те често биват принуждавани да извършват непосилен труд при тежки условия за живот, за което свидетелстват помещенията, където живеели и често нощем спели оковани, за да не избягат или наказвани, за да бъдат накарани да работят. Трябва да отбележа,че не може да се даде едностранен отговор – добър или лош на въпросът за цялостната картина на робството в Древен Рим, разглеждан в контекста на миналото време.

Това в общи линии е социалната и икономическа представа, която ни дава археологията и историята на Помпей. Нека погледнем в религиозния живот и вярванията на древните. Часовникът отново е спрял по обяд на 24 август 79 година.

Религията е неразривно свързана с ежедневието в древния град. Култът към предците и боговете покровители на дома заемал основно място в сърцето на помпееца. Той едва ли се е съобразявал със строг катехизис или с педантичните изисквания на жреците, но всяка сутрин по дълбоко лично убеждение е правил възлияния и е оставял цветя в домашния ларариум. При всяко важно събитие в живота – раждане, обличане на мъжката тога, сватба или погребение, помпеецът търсил близост и упование в боговете и предците си. Броят на ларариумите, грижата, с която били възстановени след земетресението от 62-ра, разкошната им украса, многобройните статуи на божества или техните изрисувани изображения придаващи им осезаемо присъствие, свидетелстват за огромната лична религиозност на помпеецът.

Наред с това откриваме значението и на официалните култове изградили и способствали за самоопределянето на тези хора като неразделна част от Римската империя. Важните политически решения били вземани след като се допитват до тълкувателите на пророчествата. Според храмовете и писмените сведения, които откриваме разделяме официалните култове на няколко основни. Най-стария храм бил на митичния основател на града Херкулес и е датиран от 6 в. пр. Хр. На първо място по значението, което помпейци отдавали можем да поставим триадата Херкулес, Бакхус и Венера; основателят герой Херкулес; традиционният култ в областта свързан с плодородието и лозята – Бакхус и Венера- покровителката на Сула и неговите ветерани покорили града. Разбира се като символ на Рим била на почит Капитолийската троица – Юпитер Капитолийски, Юнона и Минерва. Овен тях на почит в града били и източни и египетски божества, което на пръв поглед е странно. Навсякъде откриваме следи от култ към Изида. Храмът й в града е построен преди основаването на римската колония. В него били издигнати статуите на Изида и Озирис върху два пиедестала, а в нишите били поставени тези на Анубис и Харпокарт. В олтарът на храма са открити кости и пепел от последното жертвоприношение, извършени в утрото на фаталния ден от жрец на богинята. Изида била считана за покровителка на моряците. Източните култове в Рим, като тези на Изида, Кибела и Серпсис обясняваме с миграциите в империята - на роби освободени и войници, които запазвали традиционните си вярвания и ги пренесли в толерантната в това отношение римска религия.

За нас е интересно смесването на религия и политика.Култът към императора стоял над всички останали.Той съответно имал и своите жреци ,които упражнявали върховната власт от негово име.Сякаш ,за да покаже божествената приемственост на императорската особа на Форума помпеецът можел да прочете същите възхвали за Еней и Ромул, които четял и римлянина на Форума на Август.

„Ромул,син на Марс, основа града Рим и царува 38 г. След като уби Акрон, цар на ценините и вражески пълководец, той бе първият военачалник, който посвети на Юпитре Феретрий трофейте, той бе приет сред боговете и бе наречен Квирин.“

Отличителна особеност на римската култура бил билингвизмът. Древногръцкият език останал наследство от елинистическия период - Помпей два пъти бил под гръцко владичество. Наред с латинския, гръцкия бил широко използван. Римската администрация се намирала в ръцете на огромно количество чиновници, които знаели отлично и двата езика. Провинциалните управители и висшите чиновници разбирали и гръцки и латински, като благодарение на своето образование така и поради изисквания на службата им. В империята латинските области започвали на запад от далмация, а на изток от тази линия роден език бил гръцкият. Затова на бива да се учудваме, че по стените на Помпей, в къщите, в Палестрата, върху амфорите срещаме гръцки надписи, епиграми и стихове. На някой места дори откриваме латински надписи транцкрибирани с гръцки букви.

Образованието в Помпей било обществено и частно. До нас са достигнали сведения за общественото училище в града, което се помещавало под портика на Форума. Останало е и името на Сема, учител, който подписал заедно с учениците си един изборен надпис. Друго място, където се събирали ученици и учител било южният портик на Голямата Палестра.Ludi magistrate/начални учители / получавали възнагражденията си от таксите, които учениците плащали. Любопитни сведения за римското образование дава Св. Августин. Той разказва,че за да не платят на учителя си за труда му, учениците се наговаряли и отивали вкупом при друг, като противни на всякаква добросъвестност и почтеност, задържали порите за себе си. От друга страна минувачите,които се разхождали покрай портиците на форума, неведнъж ставали свидетели как учителят наказва с камшик някое момче, държано от двама от съучениците си.

Следващо ниво в образованието билоdiscentes –гимназисти. Преподава ли се реторика, гръцка и латинска литература, история, география и право. Докато в началното училище евентуално само учителят имал стол, а учениците стоели прави в гимназиите, които разполагали със собствени обособени за целта помещения условията били далеч по близки до съвременната ни представа за училище, макар, че само един преподавател говорел по всички изучавани предмети. Разбира се богатите фамилии могли да си позволят да наемат частни преподаватели които да образоват децата им от най-ранна възраст. Например в къщата на Л.Аблиций Целз, кандидат за едил през 79г., децата на господаря се учели в централната жълта екседра, на юг от перистила, където им преподавал частният педагог Гай Юлий Хелен. Той бил строг и наказвал учениците си с удари с пръчка по дланите,а те явно му отмъщавали като драскали по стените обиди по негов адрес като най-меката е „ Юлий,ти си женка“.

Нямаме данни в Помпей да е имало Академия или Школа, следователно според съвремената образователна система в грда не е имало висше образование.

Театърът в Помпей е играел важна роля в обществения живо, ако съдим по факта че в този сравнително малък град се помещавали две сцени. Големият театър е построен ок. 200 г.пр. Хр.по време на самнитския период.Това е типичен гръцки театър, вкопан в склона на хълма,който обаче за два века добива типично римски монументален вид. По-късно по времето на Сула двамата дуумвири Гай Квинкций Марк и Марк Порций издигнали в града и покрит теарър – одеон. Считаме, че акустиката, която одеонът предоставял, го правел подходящ за музикални изяви и отделни декламаций. Сезонът трябва да е бил богат. Oткриваме не малко стенописи изобразяващи театрални сцени. Дали те са взети от съвременния живот или са копия на по-стари елинистически картини ние не знаем, но очевидно за помпейци театърът бил необходим елемент за културата им.

Следваща много важна част от ежедневието на града били спортът и игрите.Както знаем в Рим спортът бил професионален, докато при елините идеята била, че трябва да е задължително аматьорски.Това е и причината в империята да се строят монументални съоражения с грандиозни размери катоCircvs Maximusи хиподроми. Това отразява и знчението им в гръко-римската културата и ежедневие.

В Помпей откриваме две палестри. Това са учереждения които служели за обучение на младежите в различни видове спортове. Като цяло палестрите приличат на голям площад,ограден от три страни с портици. В тях основен спорт била борбата.Освен нея упражнявали хвърляне на копие, на диск, бягане, плуване гимнастика и дори имало упражнения по правилна походка. Обучението често имали и изцяло военна насоченост – въоръжен бегач, държащ щит в дясната ръка и две копия в лявата. Младите ездачи играели игра нареченаLuduis Troire/Троянска игра/, където усъвършенствали уменията си върху гърба на коня. Така прекарвали времето си младежите, които искали да развиват и поддържат физическата си годност и които били гръбнакът на римската военна мощ.

Значението на термите в античното общество е несъпоставимо с днешната ни представа. В Помпей трите големи терми на Стабий, на Форума и Централните не случайно са построени на най-оживените и лесно достъпни места. Освен конкретното си предназначение на бани /днес бихме казали по-скоро на спа центрове/ термите били място за социални или политически контакти, за запознанства и място за научаване на новини. Освен това, в представите на древните, баните били един вид панацея. На болни задължително се приписвали различни процедури. Всъщност както ние казваме, че чистият въздух и почивката ще ни излекуват така те са твърдели за баните и виното. Интересна е разликата между елините и римляните в това отношение. При гърците баните били нещо необходимо и полезно след физически упражнения, за укрепване на тялото и духа. При римляните упражненията били нещо като въведение, служещо за затопляне на тялото, за да изпиташ по-голямо наслаждение от банята.

Амфитеатърът на града е разположен в югоизточната част, която е по рядко застроена. Плиний Стари твърди,че е построен едва през 53-52 г. пр. Хр., а според други сведения е построен през 70 –та или 65-та пр.Хр. За ролята и функциите на амфитеатъра в римското общество е излишно да говоря. Между аристократите на града се водело съперничество кой ще организира игрите. Например Гней Алей Нигидий Май финансирал със собствени средства 4 пъти игри. Въпрос на чест било кой ще организира борби с най-много гладиатори или най-кръвопролитния лов на свирепи животни. Тиберий Клавдий Вер, дуумвир през 61-62 г. веднъж дори платил, за да се парфюмира въздуха около амфитеатъра, а Децимй Лукреций Старий изкарал на арената 30 двойки гладиатори за 5 дни. През зимата нямало игри. Гладиаторските битки започвали от края на февруари и продължавали до юли. Самите битки изисквали церемониална подготовка. Рисунка от подиума на арената ни я показва. В средата арбитърът очертава с пръчка пространството, в което ще се води борбата. Вдясно се вижда гладиатор, частично въоръжен и двама прислужници, които му носят меч и каска. Вляво гладиатор, надуващ извит тромпет /tuba /, очаква други двама коленичили прислужници да му донесат въоръжението. Открит е запазен бележник със записки за игри състояли се на 12-15 май ,но неизвестно коя година.Точно както днешните фенове отбелязват върху програмата резултатите от срещите :

Трак-Мирмилон

Победа Пугнакс, от Нероновата школа 3 победи

Смърт Муран, от Нероноват школа 3 победи

Хопломах –Тракиец

Победа Киен, от Юлиевата школа 8 победи

Пощаден Атик, от Юлиевата школа 14 победи

Еседарий

Пощаден Публий Осторий 51 победи

Победа Скилакс ,от Юлиевата школа 26 победи

Освен боят между гладиатори на арената бил организиран лов /venatio /и борби между зверове / напр. мечка срещу лъв/ или домашни срещу диви животни.Амфитеатрите и зрелищата, които предоставяли са формирали най-ярката и най–противоречива представа за античното общество, която обаче трябва да бъде поставена в контекста на времето и живота преди 2000 години, ако искаме да правим обективни изводи.

Истина е, че днес разполагаме с несравнимо повече знания и информация отколкото преди 2000 години. Истина е, че познанията ни са много по задълбочени и точни.Истина е, че древните са задавали въпросите Кой и Какво / е направил /, а ние Как и Защо и съответно в отговорите им се състои обяснението на света - за тях основно чрез митове и легенди, а за нас чрез научни обяснения и търсене на причинно-следствени връзки… Истина е обаче, че хората от античността сме ние самите – това което мислим, че ни различава е съдържанието в мисълта, но формата е абсолютно идентична с хората от Помпей, погребани под пепелта на забравата през 79 г. Ако сравня мисленето с изчислителна машина трябва да кажа, че алгоритъмът, който ни е зададен е един, просто данните, които вкарваме в него са различни и това прави археологията и историята огледало на съдържанието на миналото време. Часовникът е спрял по обед на 24 август 79 г., по времето на управлението на император Тит.

Ползвана литература:

Всекидневният живот на Помпей, Робърт Етиен, 1983 г., С.