НЕАПОЛ – В МИНАЛОТО И СЕГА
ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ПРЕПОДАВАТЕЛИ И СТУДЕНТИ
ОТ БП „ИСТОРИЯ“

Системата – термин известен на всички в района на Неапол, с който се обяснява властта на криминализираната икономика. Камора е термин от речника на полицаи, съдии, журналисти и киноиндустрията, но в местния език тя не съществува. Членовете на камората се усмихват чувайки я, но казвайки участвам в  „системата“,  те показват своята принадлежност към криминална организация свързана с икономиката, търговията и политиката, това е гръбнакът на клановете.

Всичко, което не може да бъде получено на друго място, поради правни или каквито и да е други причини, може да бъде осъществено в Неапол и на север от  него. Цялата дейност се ръководи и координира от „Директората„ това е името, което магистратите от Национална дирекция Антимафия в Неапол дават на една икономическа, финансова и оперативна структура, съставена от предприемачи и босове. Всички те представляват различни фамилии на камората от Неапол и района на север от него и Директоратът е колективния орган, който представлява реалното управление на организацията.

Камората е най-могъщата криминална организация в Европа. На всеки член от сицилианската мафия отговарят пет от камората, а на всеки от ндрангетата – осем. Клановете в Неапол възприемат правилото, въведено в заводите на Форд – по-малко хора отговарят за повече дейности. Промяната в икономическата обстановка води след себе си и появата на малки групи от босове – мениджъри със стотина подчинени с точно определени задачи. Според разследвания на прокуратура Антимафия в Неапол, днес не се говори за съюзи и трайни обединения, а за сдружения и сделки. Камората отговаря за необходимостта на предприятията от капитали, за регистрацията на фирми, за придвижването на капиталите от едно място на друго , инвестициите в недвижими имоти. Уличните банди на Неапол не са съставени само от грабители, желаещи просто вземането на малко финансови средства, не те са съставени от лица, които чрез своите насилнически акции, искат да бъдат съюзници на клановете или членове на техните  групи.

Клановете на камората, за разлика от сицилианските нямат нужда от политици, а политиците са тези които имат нужда от „Системата“ и нейната икономическа мощ. Областта Кампания е първа по брой общини които са разпуснати заради връзки с камората – 71 от 1991 г., като за района на Неапол те са 32. В района на Неапол само 9 от всички общини никога не са били разследвани и наблюдавани.

След разследване на прокурора Филипо Беатриче от НДА през 2004 г. е установена цялата икономическа верига на клановете от производството до складовете и магазините. Клановете на Неапол създават производства на текстил, кожи, обувки и др., отговарящи напълно на произведеното от големите модни къщи в Италия и не спират само до там, те разпространяват произведената от тях конфекция и обувки из цяла Европа: Германия -  Хамбург, Берлин, Дортмунд, Франкфурт. В Испания – Мадрид и Барселона, както и  Брюксел, Виена, Лондон, Дъблин, Амстердам, Сараево, Белград, Португалия, Финландия, Дания. Но разпространението продължава и отвъд океана -  Канада, САЩ и Латинска Америка, Австралия. Само от продажбата на фалшивите дрехи клановете печелят повече от 300 милиона евро годишно. Международната мрежа от магазини за дрехи е по-печеливш бизнес от търговията с дрога, а в много случаи по каналите за разпространение на дрехи се придвижват и наркотици. Едва след разкритията на прокуратурата големите фирми за мода започват протести срещу пазара на фалшификати, като причините затова могат да бъдат търсени във факта, че много от търговските центрове се контролират от клановете, а не само те,  фамилиите контролират агентите, транспорта и дистрибуцията.

Друга част от печелившия бизнес на клановете от камората е лихварството, но доста променено. Клановете предлагат заеми с лихви от десет процента, като създават съдружие между търговец-купувач, продавача и този, който финансира,  т.е. клана. Печалбите от дейността се делят на половина и ако дългът бъде увеличен, кланът взема по-големи проценти, докато накрая търговецът се превърне в наемно лице с месечна заплата. Според НДА проведено през 2004 г.,  половината от магазините в Неапол са скрита собственост на камората.

В друго от разследванията на НДА, Неапол е превърнат в акционерно дружество за  търговия с кокаин. С помощта на посредници клановете позволяват всеки да инвестира в закупуването на партиди кокаин, под всеки се има предвид веки редови гражданин било то пенсионер, държавен служител, дребен предприемач. Ако пенсионер вложи пенсията си от 600 евро в покупка на кокаин, то след месец той получава двойно повече. Посредниците не дават никакви гаранции, но желаещите се оказват много, особено ако се сравни печалбата, която може да бъде получена от банков депозит за същото време. Въпреки, неудобствата за дребните инвеститори породени от необходимостта да съхраняват  стоката, клановете правят почти невъзможно разкриването на депата за съхранение и конфискацията на наркотика.

През 2004 г. пред разследващите органи излиза наяве споразумение между националните фирми „Чирио“ и „Пармалат“ от едната страна, и камората за разпространението на млякото и млечните продукти доставяни от фирмите в областите на Неапол и Долно Лацио,  завладяло 90 процента от пазара им. Фирмите плащат подкупи на камората и дават големи търговски отстъпки на нейните фирми, за да станат единствените предлагащи продуктите си на пазара. Този монопол носи огромни печалби на фирмите, както и допълнителни банкови гаранции, а на камората значителни финансови постъпления.

Циментът е петрола на италианския юг. Той е най-простия бизнес от който неаполитанските кланове печелят милиарди евро. За всяка строителна дейност е необходим цимент, а консорциумите които го произвеждат са собственици на камората. През производството на цимент се осъществяват връзките на клана със строителните предприемачи. Цените на които техните консорциуми предлагат цимента са недостижими заради допълнителните съставки на пратките с цимент,  напр. оръжие за страни от Близкия изток. Кранове от областта Казалези от района на Неапол, печелят от всяка дейност  свързана със строителство: доставя цимент, снабдява фирмите, които поемат строежа и получава подкупи от големите сделки. Оборотът на клана е изчислен на 5 милиарда евро. В областта на Неапол има планини  превърнати в цимент, като много от работниците имат за задача да добавят в машините за цимент вредни отпадъци, от което цената на цимента е много ниска.

Пристанището на Неапол е част от печелившия бизнес на камората. През него се осъществява продажбата на 20 процента от износа на китайски текстил, а повече от 70 процента от продажбите на китайски стоки се осъществява от тук. Според Агенция митници в пристанището на Неапол 60 процента от фактурите не се контролират и между тях има 50 000 фалшифицирани. Изчислено е, че за 6 месеца се губят около 200 милиона евро от неплатени такси.

Камората превръща югът в основното пространство за изхвърляне на всички видове токсични отпадъци. Основният район е в между Неапол общините: Джулияно,  Куалиано, Виларика, Нола, Ачера и Марилиано. Тук е географската карта на бунищата. Според изследване на защитници на околната среда, ако се съберат отпадъците ще се получи планински масив с височина 14 600 метра. Благодарение на този бизнес клановете печелят 44 000 000 000 евро за четири години, печалба сравнима единствено с търговията с кокаин. В доклад представен пред Италианския парламент през 2002 г. е посочено, че  от събиране на отпадъците дейността се осъществява с договори на предприемачи с точна определени лица, отговарящи за дейността. Като клановете контролират целия цикъл. От края на деветдесетте години на 20 век, 18 хил. тона токсични отпадъци са били изхвърлени край Неапол и Казерта, за четири години един милиона тона отпадъци са погребани в Санта Мария Капуа Верте. Отпадъците идват от производствата в северна Италия. Прокуратурата на Неапол и Санта Мария Капуа Верте в разследване от 2003 г., установяват,  че за четиридесет дни повече от шест хиляди и петстотин тона отпадъци от областта Ломбардия са изсипани близа до Казерта.

При операция „ Мадре Терра “проведена през 2006 г. в района на Санта Мария Капуа Верте са изливани тонерите от принтери на офисите в Тоскана и Ломбардия. Почвата е наситена с езовалентен хром. В района около Неапол са заровени утайките от бои, непречистени индустриални води наситени с тежки метали, азбест, отпадъци от химическата и петролна индустрия.

При операция „ Касиопея„ от 2003 г. е установено, че всяка седмица от север на юг към Неапол тръгват четиридесет тона отпадъци, съдържащи кадмий, цинк, утайки от бои, различни пластмаси, арсеник, отпадъци от производството но кожи. Друго от проведените разследвания установява преработката на триста и двадесет тона пътно платно съдържащо висок процент катран и разбърквайки го с пръст и го разпръскват в областта Умбрия, като ги обявяват за торове.

Незаконните сметища,  които са запълнени докрай и стават неизползваеми се оформят, като терени за строителство. Според официалните документи на тези места има пасища и земеделски земи и на тях се създават жилищни квартали. Къщите се продават на ниски цени тъй като е известно, че се намират върху тонове отпадъци,  но това не пречи да бъдат купувани.

Кампания е областта на Италия, в която са складирани отпадъците на цялата страна, но боклука на Неапол и околностите му пътува до Германия, на цени петдесет пъти по-високи от тези, които камората предлага на клиентите си. Според прокуратурата на Неапол от осемнадесет фирми за събиране на отпадъци, петнадесет са директно свързани с кланове на камората.

Другото което различава камората от останалите е присъствието на жените в организацията. Образът на жената на мафиота е остарял. Тя не е само майка, а успешен мениджър, занимаващ се с предприемачество и финанси и оставяйки мъжете да се занимават с военните  нелегалните дейности.

Анна Маца е ръководител от камората, тя е от първите жени осъдени в Италия за мафиотски престъпления. Анна Маца е глава на една от най-могъщите криминални организации. Сред убийството на съпругът й през седемдесетте, тя се превръща в глава на клана Моча.  Наричат я „ черната вдовица на камората“. Като предприемач прониква във всички сфери и територии, както показа разпускането на общинския съвет в Афрагола общ. Неапол, заради връзки с камората в частност клана Моча през 1999 г. кланът ръководен от Анна Маца се превръща в един от най-важните при разпределението на търговете в строителство, контрола на кариерите и посредничеството при закупуването на строителни терени. Цялата област на Неапол е ръководен от хора, свързани с Моча. Анна Маца изгражда матриархат в камората, жените стават истински център на властта, а мъжете се превръщат във въоръжени ръце, посредници и ръководители, но само след одобрението на жените. На територията на клана Моча се издига най-големия комплекс „Икеа“ в Италия, от тази зона тръгва и най-обширната високоскоростна отсечка на Южна Италия. През декември 2005 г. общинския съвет в Афрагола е разпуснат, а повече от 250 човека са тясно свързани с клана и назначени на работа в общината.

Присъствието на жени в клана гарантира по-голям предприемачески капацитет, по-малка пристрастеност към демонстрация на власт и по-слабо желание за конфликти.

Имаколата Капоне е една от „ придворните дами“ на Анна Маца. Ръководи фабрика за теракот в центъра на Афрагола. Според НДА Неапол г-жа. Капоне осигурява на клана Моча лидерското място в областта на строителството. Сред фирмите, които тя ръководи е и свързана със закупуването на земи в Южна Италия. Тя създава отлична действащ механизъм заедно с местен политик. Той обявява търгове, предприемач поставено лице ги печели, а Капоне става подизпълнител. През март 2004 г. Имаколата Капоне е убита. С нейното убийство приключва културното изоставане, забраняващо убийството на жени и започва равното третиране между мъжете и жените от клановете.

Жените влизат в окопите,  за да защитят клана и неговата собственост. Анна Волано, племенница на бос от предградието на Неапол – Портичи,  се самозапалва, когато полицията се появява, за да конфискува заведение на клана. Тя е на 29 години и изгаря в знак на протест срещу конфискацията на имот закупен с незаконни капитали, разбирани от нея единствено, като резултат на нормална предприемаческа  дейност.

Жените принадлежащи към камората са много по-склонни към предприемане на криминални действия.  Те се чувстват подценени и обидени ако бъдат определени като камористи. За разлика от мъжете, нито една жена бос на камората не се е разкаяла до днес, нито една!

Ерминия Джулияно нар.Челесте принадлежи към клан от Неапол , квартал Форчела в историческия център на града. Тя е капацитетът на клана отговарящ за управлението на недвижимите имоти и капиталите инвестирани в търговия. През 2004 г. от фамилията Джулияно са конфискувани 28 милиона евро, натрупани от верига магазини, собствена марка с мрежа за продажби в 56 пункта в Италия, Токио, Букурещ, Лисабон, Прага.

Във войната на клановете Кава и Грациано от Куиндичи обл. Неапол, жените са тези, които хващат оръжието. От предприемачи,  те се превръщат в убийци. През 2002 г. Мария Скиабели, Микелина Кава, Клариса Кава 18 г. и Феличита Кава 19 г. са убити от жените от съседния клан с който враждуват. Стефания и Киара Грациано съответно на 20 и 21 г., заедно с майка им Анна Скиабели освен убийството се гаврят и с труповете на убитите от тях съпернички.

Камората се еманципира, тя еволюира и се нагажда към времето, тя оставя отпечатъка си в Неапол и го превръща в това което е днес, един прекрасен исторически център с невероятна история и култура превърнат в град на камората, едно от най-жестоките места в света. Град, в който човешкият живот не струва и цент, град на боклука, уличните банди, незаконните емигранти и корупцията, унищожаващи сърцето му, но носещи милиарди кървави евро на клановете от камората.

Използвана литература :

Роберто Савиано  „ Гомор “

Статии от архива на информационни сайтове : „ БГНЕС“ , „Фокус“