Памет, времена и смисли

Третото издание на Българистика Nuova, годишник на департамент „Нова българистика“ към НБУ, се появява с известнo закъснение, за което искрено се извиняваме на нашите автори и читатели. Темата, която е основна за този брой и която центрираше научните усилия на департамента, е една от причините за това забавяне. Трябваше да бъде изживяна Яворовата година на траура, за да бъде прочетен големият български поет и от гледна точка на неговата трагична гибел. Текстовете, свързани с тази тема и събрани в първия дял на годишника, изваждат наяве различните аспекти на паметта за Яворов – както и дългият път на осмисляне, извървян от българското литературознание през столетието след неговата трагична гибел.

Ключови за това осмисляне са четирите текста на Михаил Неделчев, посветени на Яворовото битие в смъртта – както и на специфичния литературно-исторически култ към фигурата на Яворов, който променя българската литература не само със своите текстове, но и с трагичното си битие. Върху „Панихида за поета П. К. Яворов“ на Гео Милев, чиято драматична съдба кореспондира с Яворовата, гради своите размисли Мария Огойска. Едвин Сугарев разглежда неговите позиции в контекста на българския модернизъм, а Пламен Дойнов разчита в „Прозрения“ един трети, скрит период от неговата творческа биография. Изненадващ и провокиращ е интертекстът, съграден от Биляна Курташева, която съпоставя „В часа на синята мъгла“ с „As Tears Go By”на Ролинг Стоунс. Върху способността на Яворов да вижда без дистанция в миналото, настоящето, а навярно и в бъдещето медитира проф. Мони Алмалех.

Друг един по-широк, но не по-малко интензивен смислов център е оформен във втория дял на годишника, озаглавен „Времена и смисли“. Върху теорията на Зигфрид Кракауер е изградил статията си „Криминална литература и религиозност“ Морис Фадел. Нищетата на следдеветосептеврийската литература и особеностите на нейния псевдореволюционен календар са основни теми в статията на Биляна Курташева. Текстът на Йордан Ефтимов „Българските поети посрещат 25-годишнината от славната дата: 9 септември на страниците на „Работническо дело“ през 1969 година“ допълва отправения поглед към състоялата се в края на 2014 г. Национална научна конференция на департамент „Нова българистика“, обговаряща Годината 1944. Модернизмът като територия на бунта е интерпретиран в „За природата на модернизма“  на Едвин Сугарев, докато текстът на Ирина Георгиева разглежда темпоралните категории в руските фразеологизми и техните български съответствия. Творчески портрет на проф. д-р Магдалена Костова-Панайотова ни представя Татяна Фед. Сред най-интересните заглавия в този раздел е „Савската царица“, в който проф. Алмалех разглежда нейната среща със Соломон в контекста на Стария завет.

Чрез впечатляващата проза на Емилия Дворянова в „В градината на земните наслаждения“ и „Ар нуво и леля Ефросина“ се осъществява преходът към третия раздел на годишника, в който традиционно представяме постиженията на нашите магистри по творческо писане – в случая разказа на Далия Ал Халил „Свежа вода“, стиховете на Мария Куманова, не-есето на Иван Стоянов и разказа на Ана-Мария Стоилова.

Както сами ще се убедите при своя прочит, в дигиталното убежище на Българистика Nuova ІІІ (2014 -2015) не липсват както задълбочени научни изследвания, които по нов начин обговарят традиционни за българското литературознание теми, така и конквистадорски набези в непознатото. Надяваме се, че този баланс между традиционното и провокативно различното ще се запази и в бъдеще. И с течение на времето ще се превърне в запазена марка за този годишник!