Nevereno vliz
";} ?>
СЛОВО ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА Я В О Р О В А Т А Г О Д И Н А Н А Т Р А У Р А
if(empty($myrow2["author"]))
{
$avtor="";
}
else
{
$avtor="автор: ";
}
//echo $_SERVER['REQUEST_URI'];
?>
Михаил Неделчев
(В ТЕАТРАЛНА РАБОТИЛНИЦА „СФУМАТО”, ПРЕДИ ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО ОТ 30-ТИ НОЕМВРИ 2013 ГОДИНА НА ПИЕСАТА „Н И Р В А Н А” ОТ КОНСТАНТИН ИЛИЕВ, В ПОСТАНОВКА НА ПРОФ. ИВАН ДОБЧЕВ)
Уважаеми дами и господа,
Днес, на 30-ти ноември 2013 г., обявяваме вачалото на Яворовата година на траура. Точно преди сто години, в нощта срещу този ден, в дома на Пейо Яворов на ул. „Раковски” 136 в София отекват последователно два изстрела. Случва се великата българска трагедия с двойното самоубийство: Лора, съпругата на поета, е мъртва, Яворов е тежко наранен в главата, засегнати са очите.
Всяка година ние съпреживяваме Страстната седмица на нашия Спасител Исус Христос – неговото празнично влизане в Йерусалим, Тайната вечеря, предателството, съденето, Пътят към Голгота, Разпятието, смъртта и Възкресението. Назовали сме дните от тази седмица в е л и к и.
Ето така, ние, въвлечените в Яворовия култ, ще съпреживяваме предстоящата година – до 16-ти октомври 2014 г., денят, когато преди сто години е окончателното самоубийство. Ще съпреживяваме отново нравствените и физическите мъки на великия поет и страдалец, ще бъдем съпричастни към постепенното му ослепяване, ще се ужасяваме от жестокостта на част от българското общество, заради хулите и клеветите, ще се утешаваме с приятелското съпричастие на литературни съмишленици и събратя-националреволюционери, ще наблюдаваме как с брата Атанас се прави последната редакция на обичаната като е д и н с т в е н а т а книга голяма поетическа сбирка „Подир сенките на облаците”, ще четем отново десетките предсмъртни писма, ще следим със затаен дъх фаталния път на отровата и револвера. Защото още през 1914 година Яворовата трагедия бе преживяна като общобългарска, започна съграждането на истинска художествена религия.
Сянката на смъртта винаги е била над фигурата на Яворов, но с кончината на любимата Мина през 1910 г., смъртта неумолимо нахлува в личното битие на поета. Със стихотворението „Невинност свята – орхидея” – част от неговия Философско-поетически дневник – той ритуално се отказва от поезията, изпращайки своето последно стихотворно послание към мъртвата. Сюжетите на смъртта са вплетени в драматургичното му творчество, а и в начина, по който двете му драми „В полите на Витоша” и „Когато гръм удари” са поставени на сцената на Народния театър, по който се гледат и коментират. И все пак трагическата кулминация е през времето от декември 1913 до октомври 1914 година.
През предстоящата Яворова година на траура в траур ще бъдат потопени всички традиционни Яворови ритуали, чествувания, посвещения: Януарските Чирпански празници в дните около рождението, Поморийските юнски тържества, поклоненията в Софийските гробища и в музеите на Чирпан и София, нашите конференции, кръгли маси, беседи в София, Бургас, Созопол и другаде, ще бъдат белязани от тази всеобща скръб нашите нови издания. Защото мъката по Яворов е съзвучна с неговата собствена непомерна мъка, трупана – по думите на Гео Милев – в колективните недра на българския народ с векове.
За началната трагическа нощ на тази година, отпреди столетие, ни разказва класическата вече пиеса на Константин Илиев...