Ирина Георгиева

Abstract: People sense the time flow in two possible ways. One possible way is the changes in nature (seasons, weather). It can be divided into small equally measured and degradable pieces – years into months, months into weeks, weeks into days, days into hours, etc. This is the so-called atomic time. Another, more mental rather than physical change is the happening of an important event. The last one is responsible for the existence of history, although it actually lacks a solid substance to be measured in detail.

Keywords: time flow; cognitive time pattern; time measurement; global time patterns in language

В рамките на езиковото съзнание  различни обекти и фрагменти на света са представени във вид на комплекс от определени признаци и характеристики. Едни и същи свойства на обекта по уникален начин се комбинират в различни семантични езикови единици. Съдържанието на всяка една от тези единици е късче от семантичната мозайка, с помощта на която се експлицира част от информационния фонд, свързан с определен обект от действителността. В това изследване обект са темпоралните фразеологизми в руския език. В съзнанието на човека времето, което е обект на изследване в руските фразеологизми, е представено като мрежа от различни отношения между усещания, възприятия, представи, образи, понятия, категории, значения и знания (Денисов 1993: 134).

Човекът наблюдава течението на времето по два начина: чрез смяна на природните явления и чрез смяна на събитията. В първия случай има определено естествено основание за разделяне на времето на по-малки времеви отрязъци, които винаги са свързани с определени астрономически ориентири. Във втория случай – такова естествено основание липсва. В паметта и опита на човека остава дълготрайна следа от течението на времето.

Своеобразието на този опит и памет е в това, че времето е дадено на човека винаги и само към момента „сега”. Всичко, което се е случило преди, вече не е това време, макар в настоящия момент да се запазва стойността на случилото се, всичко, което ще се случи занапред, още не е това време, макар в момента „сега” съществуват предпоставки за бъдещето.

Времето може да се разделя в съответствие с естествените граници на природните явления (ден – нощ, сутрин - вечер) и в съответствие с нуждите на човека. Друг човешки опит е обусловил разделянето на времето на месеци, седмици и часове, чиято поява отразява практическата необходимост от историческа човешка дейност.

Човек не само осмисля времето, но и се старае до го организира. Тук можем да очертаем концептуалните опозиции, които са свързани с ориентацията на човека във времето („минало – сегашно – бъдеще, „вчера – днес – утре, „рано – късно”, „подходящ момент – неподходящ момент”), с метричните параметри на времето (отдавна – неотдавна”, „дълго – кратко”, „скоро”).

По-нататък подробно се разглеждат фразеологизмите в руския език, които са свързани с образните представи на човека за времето, като се посочват техните съответствия в българския език.

Образи, свързани с идеята за време

За изследването на образната основа на фразеологизмите, на които е присъща идеята за време, са анализирани около 315 фразеологични единици с различни темпорални лексеми.

С лексемата  год са отбелязани 8 случая:

из года в год - година след година;

Обещаного три года ждут  - обещаното ще се чака три години;

вереница лет  - низ от години и т.н.

  С лексемата день, са откроени 82 фразеологични единици, които в българския език също съдържат назвението ден:

  С лексемата час са отбелязани 74 фразеологични единици:

  С лексемата век са откроени 5 фразеологични единици, в чиито български съответствия лексемата век не се включва:

 На наш век хватит  - за нашия живот ще стигне;

  до скончания века  - до свършека на света;

В добрый век и в добрый час!  - На добър час!;

отжил свой век  - отминало му е  времето и т.н.

  С лексемата ночь са отбелязани 28 фразеологизма:

  В българските съответствия на лексемите момент, мгновение, миг на  фразеологичните единици се запазват същите лексеми:

С лексемата срок са отбелязани следните фразеологични единици:

 в короткий срок  - в кратки срокове;

в срок - в определеното за това време;

на долгий срок - за дълго;

в назначенный срок  - в определения срок и т.н.

Интерес представляват фразеологичните единици с лексемите время и пора, тъй като в българския език са заменени с фразеологизми само с лексамата време:

С лексемата времена са отбелязани 14 фразеологични единици:

О времена! О нравы!  - О времена! О нрави!;

Времена меняются и мы меняемся с ними  - Времената се менят и ние се променяме с тях;

Прервалась связь времен  - прекъсната е веригата на времето и т.н.

  Понятието пора в руския език се явява синоним на время, но с определен нюанс в значението си. Това понятие показва разнообразие в използване на българските съответствия, които невинаги съдържат лексемата време. Пора – това е времето, по което се събира реколтата, това е времето на изобилието, на зрелостта и сполуката. Във руските фразеологизми то замества понятието время и затова е включено в тази лексикална група:

В отделни случаи пора може да замества и лексемата срок:

Уложиться в срок/ как раз в пору  - да успееш в определеното за това време;

до поры до времени  - преди определения срок;

Всякому делу свой срок  - всяко начинание има определен срок.

  Идеята, че съществуването на времето по начина, по който съществуват и други обекти в света: время пришло/наступило  - времето настъпи/дойде;

время не терпит  - времето не чака;

время пошло  - времето върви;

время работает на нас  - времето работи за нас и т.н.

се експлицира благодарение на употребата на глаголи с екзистенциално значение, такива като: прийти, наступить, терпеть, идти в съчетание с лексемата время.  Най-често времето идва, настъпва, но в руския език, както и в българския,  то бърза, тече, лети, придавайки на идеята за време динамика и бързина. В същия момент обаче время може и да не съществува: не вовремя; не ко времени – не на време. Отричането на времето  се изразява чрез добавяне на отрицателната частица не към лексемата время. Времето е синкретично, то съчетава  в себе си представата както за самото цяло, така и за отделните му части. Затова время като момент, като част от нещо цяло, може да бъде отречено. Фразеологизмите, в които се отрича съществуването на времето, като правило, означават момент, който е неподходящ за реализация на дадено нещо:

Деньги пропали–наживешь, время пропало–не вернешь  - Ако изгубиш пари, отново ще спечелиш, но времето не ще върнеш;

уложиться в срок  - да успееш да направиш нещо в определения за това срок.

Ако подходящият момент е пропуснат, то время изчезва, настъпва „не вовремя, не ко времени” т.е. „безвремието”.

  За носителя на руския език наличието на време често пъти се свързва с изпълнение или извършване на определено нещо, то като че ли съпътства всичко случващо се в света:

„Не теряй время попусту: весна пройдет - не воротишь  - Не си губи времето напразно: ще отмине пролетта - не ще я върнеш;

Делу время, а потехе час  - отделяй на работата повече време и внимание, отколкото на развлеченията;

Время – деньги  - времето е пари, които подтикват към по-активна работа и действия без отлагане, тъй като изгубеното време може да струва скъпо.

Какви процеси придружават времето? Това са преди всичко периодите на засяване и узряване на плода:

Каждому овощу свое время  - всеки плод съзрява по различно време;

Каждое семя знает свое время  - всяко семе си знае времето;

Когда прилетают ласточки – время сеять просо  - Когато долетят лястовичките – е време да се засява просото;

Лопаются сережки у березки–время сеять хлеб   -  започнат  ли да се разпукват обиците на брезата – време е да се засява жито,

на излекуване: Время лечит  - времето лекува;

Время врачует раны  - времето лекува всички рани;

Время – лучший лекарь   -  времето е най-добрият лечител.

В руското езиково съзнание время може да означава промяна, за която е свойственно непостоянството. Тя е неподвластна на човека и той само може да се примирява с новите порядки, нрави и обичаи:

Другие времена – другие нравы  - други времена – други нрави;

Иное время, иное бремя   -  друго време, други грижи;

Новое время – новые песни  - ново време – нови песни и т.н.

В руската картина на света всеки физически обект или ментална същност има не само своето място, но и своето време:

всему свое время  - всяко нещо с времето си;

Всякому овощу свое время  -  за всеки плод има определено време;

Всякое семя знает свое время  - всяко семе знае своето време и т.н. Така времето,  явлението, действието или конкретното нещо се намират в определени отношения, така че за всяко явление, действие или конкретно нещо съществува свое, подходящо за реализирането му време. И съответствието между нещото и времето се проследява дори на качествено, оценъчно ниво: на нещо добро съответства доброто време, на нещо лошо – лошото:

В добрый час молвить, в худой помолчать  - в подходящ момент – говори, в лош - мълчи;

Если березовик замерзнет, то будет захват на хлебе во время цветенья  - ако брезата замръзне, житото ще е лошо. Ако обърнем внимание на съдържанието на фразеологизмите, ще видим, че „времето” или „единицата за време” в тях винаги  са свързани с определени действия, явления или процеси. По този начин във фразеологията само настоящия момент, времето на събитието са обект на описание. Това отразява архаичното ниво на съзнанието,  когато времето е опит и определено изживяване, а не абстаркция.

Б.Уорф отбелязва, че за европейските нации е присъща концепцията за време, която, „в представите им е нещо като лента или свитък” (Уорф, 1960:160-161). Но трябва да подчертаем, че тази лента или свитък са разделени на части, всяка от които притежава определена дължина, която може да бъде измерена: в короткий срок  - за кратък срок; на долгий срок  - за дълъг срок. Освен това время може не само да се разделя на отрязъци, но и само по себе си да представлява определен отрязък, сегмент, в средата на който се намира говорещият/наблюдателят. Именно тази точка, намираща се по средата, е моментът-сега, който е актуален за човека:

Дорога ложка к обеду  - лъжицата е нужна за обяд;

Фрукты хороши в свое время  - в подходящото време плодовете са хубави;

Одно нынче, лучше двух завтра  - нещо едно, но сега, е по-добре, от две, но утре;

вчерашний день -  нещо отминало, което вече е безсмислено да се търси. В руското съзнание за время се мисли като за отрязък, параметрите на който могат да се променят в зависимост от волята на човека: то може да се скъсява, да се свива: коротать время, тянуть время, сжатые сроки и т.н.

В руския език, както и в българския,  може да се измерва дължината на времевия отрязък, но не и ширината му. Възможна е представата за определен период от време като за кръг (круглые сутки – цяло денонощие, круглый год – цяла година), където се усеща непосредствената връзка с космическия природен цикъл.

За да се определи продължителността на времевия отрязък, често пъти се избира някакъв определен еталон. Ако темпоралната точка превишава продължителността на „еталона”, тогава тя се счита за извънредно дълга. В този случай „еталонът” може да бъде свързан с представите за естествения ход на времето: битый час  - цял час в смисъл прекалено дълго; в час по чайной ложке  - на час по лъжичка, т.е. прекалено бавно. Ако темпоралната точка е по-малка от продължителността на „еталона”, тогава тя е много кратка, мигновена: Не по дням, а по часам  - не с дни, а с часове, т.е. изключително бързо; Калиф на час  - халиф за един час, т.е. за кратко време. Интересен е фактът, че в тези случаи понятието „време” се определя в руското съзнание чрез лексемата „час”. Тези примери отразяват първоначалния метод за определяне на времето, когато още не са разработени точните механизми за измерването му. В тези случаи время се сравнява с определена продължителност, която е елемент от общото знание, част от езиковия модел на света на даденото общество. Фразеологичните образи апелират не само към нашите знания за света, но и към нашите чувства и емоции, които са свързани с определени усещания. И тъй като човекът пребивава във времевия отрязък, тази продължителност винаги е субективна, макар че може да бъде свързана с обективни времеви параметри (долгие зимние ночи – дълги зимни нощи или короткие летние ночи - къси летни нощи).

Времевият отрязък може да е разположен вертикално: глубокой ночью  - посред нощ; глубокая древность  - дълбока древност; Дела давно минувших лет, преданья старины глубокой  - събития и случки, отдавна отминали и забравени, като в тези примери руският език като че ли измерва „дълбочината” на времето. Определяне на времето върви в посоката от горе надолу и затова ограничителната точка-ориентир винаги се намира по-високо от „търсеното” време върху темпоралната скала.

Търсеното време е разположено „на дълбочина”, т.е. по-надолу от тази ограничителна точка: под утро, под вечер  - на сутринта, привечер. Често пъти, за да подчертае именно това местоположение на търсеното време под ограничителната точка-ориентир се употребява лексемата самый (под самое утро, под самый вечер). Подобна представа за времето създава образ на измервателен уред, върху който се засичат подходящи по височина или дълбочина измерени точки: засекать время  - да засeка времето (Степанов, 1989:13).

Анализът на значителен брой фразеологизми в руския език и техните български съответствияпоказва, че время се осмисля като обект, чрез който може да се манипулира, чрез който могат да се изпълняват  различни действия. Времето влиза в обектно-субектни отношения с човека, то се обективизира. Съществувайки наред с другите обекти в пространството, время се превръща в нещо конкретно, осезаемо, което можеш да подържиш в ръцете си или дори да се разпореждаш с него като със своя собственост (экономить время - спестявам време). В повечето от случаите в тези изрази се употребяват глаголи с обща семантика: прийти, уйти, наступить, терпеть, идти, уложиться: уложиться в срок – да спазя срока,

время приходит и уходит – времето идва и времето изтича,

время идет – времето си върви,

наступило время – дошло е времето.

Но загубата на време е непоправимо:

Деньги пропали – наживешь, время пропало – не вернешь  -  пари ако изгубиш – отново ще спечелиш, време ако изгубиш – не ще го върнеш;

Не теряй время попусту: весна пройдет – не воротишь  - не си губи времето: пролетта ще отмине – не ще я върнеш;

Время – деньги - времето е пари;

Потерянный день не восполнишь  - не можеш да запълниш изгубения ден.

Невъзможно е да върнеш, хванеш или да задържиш времето.  Смисълът на тези фразеологизми е в това, че трябва да се действа незабавно, пропуснатото време може да ни струва скъпо. Не можеш да върнеш изгубеното време – в тази мисъл се проявява дълбокото разбиране на човека за същността на времето, за уникалността на всеки един миг. Интересно е да се отбележи, че руските изрази в данный момент – в този момент, в данное время – в момента разкриват факта, че времевата точка ни е дадена сега, в този момент,  тя е свързана с настоящето. Лексемата данный означава „подходящ момент, за който човек е предварително подготвен.

В руския език время може да се харчи, да се изгаря: прожигать время – да пилея времето; тратить время попусту  - напразно да си губиш времето. Като цяло обаче можем да обобщим, че по отношение на время в руската картина на света от страна на човека рядко се наблюдават агресивни действия.

Ако времето е обект, тогава и съвкупността от времеви единици като съвкупност от обекти може да бъде подложена на броене : Счастливые часов не наблюдают  -щастливите не забелязват времето, където значение имат първият и последният момент: с первой минуты/мгновения - от първата минута/миг;

в последнее мгновение  - в последния миг;

последний срок  - последен срок.

Дори може да се преброи самото „време”, като в тези случаи се откроява първото и последното време. Освен това, съвкупността от времеви точки може по определен начин да се организира и подрежда в редица: вереница часов, дней, годов  - низ от часове, дни, години, където вереница означава поредица, редица. А те могат и да нямат край: бесконечная вереница дней.

На времето са му присъщи и определени цветове: 

на черный день  - за черни дни;

среди бела дня  - посред бял ден;

черна как ночь  - черна като нощта.

 Изборът на черен цвят не е случаен, той притежава символика, която всява негативни конотации: „черно” в човешката картина на света се асоциира с нещо лошо и съответно „бяло” – с нещо хубаво и добро (Телия, 1996: 243).

Времето като обект може да се оценява от гледна точка на „добро” и „лошо”:

Следователно, за човека время не е безразлично. Ставайки част от човешкия опит, то се оценява от гледна точка на „доброто” или „лошото”, поради факта, че оценката изначално е присъща на човешкото съзнание.

Времето като обект може да придобива естетически характеристики: в один прекрасный день - в един прекрасен ден. Тук е разпространена употребата на определението красный със значение „красив”: 

настали красные деньки  - настъпиха хубави дни;

Старость–не радость, не красные дни   -  старост – нерадост, лоши дни. Важно е да се отбележи, че като обект на естетическа наслада се разглежда не цялото време, а само част от него, в дадения случай лексемата день.

Времето като обект  притежава и етични характеристики. За човека е важно то да бъде щастливо: Жили не тужили; теперь живем-не плачем, так ревем  - по-рано живеехме щастливо, сега, ако не плачем, ревем. Освен това, конкретният материал недвусмислено показва прагматично отношение към времето, то трябва положително да влияе върху хода на човешкия живот, да бъде полезно за него:

 „Полезното време” е посветено на делата, а не на празниците: Делу – время, а потехе – час  - отделяй повече време за работа, а не за развлечения. Денят, който не е запълнен с работа, е скучен и дълъг: Скучен день до вечера, если делать нечего. Следователно, в руската картина на света время, освен щастие, трябва да носи и полза.

Времето може да бъде не само добро или лошо, красиво или щастливо. Част от времето получава етични и религиозни характеристики, придобива черти на святост:

каждый божий день  - всеки божи ден; библейския израз:

Время разбрасывать камни, время собирать камни  - време да разхвърляме камъни, време да събираме камъни;

судный день  - деньт на страшния съд;

святая старина  - свята древност.

Естествено е, че тези фразеологизми са свързани с религиозния култ, затова в те са съпроводени с определенията святой, божий в комбинация с лексемите день, старина.

Времето притежава определена стойност: время дорого - времето е скъпо;

время – деньги  - времето е пари;

золотое время  - златно време;

золотой век  - златен век и т.н.

Важно е да се отбележи, че в руския език ценността на времето, и по-точно на момента, се експлицира:

Не тем час дорог, что долог, а тем, что короток  - Часът е скъп не защото е дълъг, а защото е къс;

Не дорог час временем, а дорог улучкой  - Часът не е скъп с времето, а с точния момент;

Не время дорого–пора  - Не е скъпо времето – а определеният срок, към него се отнасяме с внимание: береги время, каждую минуту  - цени времето, всяка минута. Время се асоциира с награда, която можем да получим, или с парите, които можем да спечелим или да спестим: экономить деньги  - да печелиш пари и т.н. Интересно е да се отбележи, че в руския език время може не само да се изгуби, но и да се похарчи: тратить время впустую  - напразно да си изгубиш времето, като загубата на времето се свързва със загубата на средства. Тези фразеологични изрази са оформени, по наше мнение, не по-рано от момента, когато в обществото се е утвърждава представата за стойността на времето. От този момент за него може да се мисли чрез термина пари като общ еквивалент при определяне на стойността на нещо. Като цяло можем да кажем, че в руския език не е установен голям брой фразеологични единици с метафоричната формула „време – пари”.

Но времето се концептуализира не само като обект, но и като субект на действието. То не е нещо застинало, дадено веднъж и завинаги, то постоянно се намира в движение. В около 15 фразеологични единици се срещат глаголи с насочено движение (идти, бежать, мчаться, лететь, течь, нестись), а също така отглаголни съществителни, като, например, ход:

Времето постоянно се намира в движение, но то не е хаотично, а насочено. В руския език в тези случаи се употребяват глаголи, които посочват интензивността при реализиране на движението (мчаться, нестись). По този начин, фразеологичните единици показват, че времето се движи в пространството по същия начин, както и другите физически обекти. То се намира в пространството, то е динамично, докато пространството е вместилище на времето и то е статично.

Времето не само се движи, то е в състояние и да се променя. То се мени, а с него се променят и мислите, обичаите и нравите, съветите, различните неща:

Ясно е, че мислите и съветите принадлежат към менталната сфера на човешката дейност, докато обичаите и нравите – към социалните условия и обстоятелства. Следователно, целият свят подлежи на промяна. Тези изрази съдържат дълбокото разбиране на процесите на развитие и промяна, които обхващат всички сфери на живота. В тези фразеологизми се отразява разбирането за това, че времето изначално подлежи на промяна и тази промяна се извършва всеки миг, постоянно. Тук е важно да се отбележи, че в руския език, както и в българския, времето предимно тече:

 все течет, все изменяется  - всичко тече, всичко се мени;

с течением времени - с течение на времето;

текущий момент  - в текущия момент;

время истекло  - времето изтече и т.н.

В това се проявява спецификата на руската и българската картина на света, в която реките, езерата и моретата играят голяма роля.

Във функцията на субект на действието,  времето се осмисля като живо същество, което се ражда и развива, при това с тенденция към подобрение. То се явява съзнателен творец, който насочва действията си преди всичко към човека, съответно давайки или отнемайки му определено нещо, намесва се в предварително планирания ход на нещата:

При това время не само твори, но също така и подобрява, т.е. гради с позитивна насоченост. Освен това, время може да ти показва и да подсказва: Время покажет, кто тебе друг  - Времето ще покаже кой ти е истински приятел, да ти дава съвети: утро вечера мудренее  - утрото е по-мъдро от вечерта. Времето се явява и своего рода учител: время научит  - времето ще те научи;

Многим время бывает учитель  - за много времето е учител и т.н.

Освен това времето  е утешител и целител на човешките рани:  

Ничто не лечит так, как время  - нищо не лекува така, както времето;

Время лечит  - времето лекува;

Время залечивает все раны  - времето заличава всички рани;

Время – лучший лекарь  - времето е най-добрият лечител.

От една страна, времето дава на човека лекарство, а от друга - самото то е лекарство. В руското съзнание время може да притежава и чудодейна сила: Время чудеса творит  - времето върши чудеса, но също така може и да е съдник: время отсудит  - времето ще отсъди. Представата за времето като за помощник, наставник, целител и съдия са толкова важни за човека, че той започва да мисли за времето като за свой родител, който обикновено съвместява всички тези функции: дитя своего времени  - син на времето си.

Следователно, в основата на повечето фразеологизми с темпорални лексеми лежат няколко когнитивни модела, които оформят скелета на всички човешки представи за времето: обем, отрязък, обект (одушевен/неодушевен), субект  (лице/предмет). В хода на анализа се концептуализират следните метафорични фразеологизми: время – „обем, който се запълва”; „отрязък върху хоризонталната и вертикалната скала”; „вещество, което притежава маса, размер и цвят”; „съвкупност от обекти, разположени в редица”; „ценност”; „пари”; „часовник”; „камбанен звън”; „същество, което създава, изгражда”; „наставник”; „лечител”; „родител”.

Времето като обект придобива физически, етически, религиозни и естетически характеристики. Времето като субект на действието се олицетворява и идентифицира с човека в неговите постъпки действия и поведение.

Литература:

Арутюнова 1978: Арутюнова Н.Д. Предложение и его смысл. М.

Георгиева 2008: Георгиева И.Т. Денонощието като част от модела на цикличното време в българската и руската езикова картина на света. С., ЕТО.

Мокиенко 1990: Мокиенко В.М. Загадки русской фразеологии. М.

Пеетерс 1997: Пеетерс А.В. Понятия пространства и времени в португальской фразеологии. Диссертация на соискание научной степени кфн. М.

Степанов 1989 – Степанов Ю.С. Счет, имена чисел, алфавитные знаки чисел в индоевропейских языках. ВЯ, №5.

Телия 1996: Телия В.Н. Русская фразеология. Семантический, прагматический и лингвокультурологический аспекты. М., 1996.

Толстой 1995: Толстой Н.И. Этнолингвистические аспекты славянской фразеологии. М.

Шмелев 2002: Шмелев А.Д.  Время в русской языковой картине мира. М., Языки славянской культуры.

Уорф 1960: Уорф Б. Отношение норм поведения и мышления к языку//Новое в зарубежной лингвистике.М.

Яковлева 1992: Яковлева Е.С. Языковое отражение цикличной модели времени. ВЯ., №4, М.

Яковлева 1994: Яковлева Е.С. Фрагменты русской языковой картины мира (модели пространства, времени и восприятия), М.

Речници:  

Словарь образных выражений русского языка. М., 1995: Аристова Т.С., Ковшова М.Л., Рысева Е.А., Телия В.Н.

Большой Энциклопедический словарь (БЭС), М.,1991.

Пословицы русского народа. В 3-х томах. М., 1996: Даль В.

Современный фразеологический словарь русского языка. М., 2009: Жуков В.П.  

Русские фразеологизмы. Лингвострановедческий словарь. М., 1990: Фелицына В.П., Мокиенко В.М.

Фразеологический словарь русского языка по ред. А.И.Молоткова. М., 1986.

Фразеологический словарь русского литературного языка под ред. А.И.Федорова. В 2-х тт. Новосибирск, 1995.

обратно нагоре