Аз, Фройд и Поезията
Иван Стоянов
(психодраматично писмено инсцениране на конфликите между поета и неговата фантазия, но не и есе)
Иван Стоянов F71948
за: Цветелина Йосифова
Аз. Фройд. И Поезията. Сключили сме един симпатичен почти-едипов триъгълник. Аз. Фройд и Поезията сме добри приятели в последните поне двадесет и шест години. Понякога обичаме да сядаме на ръба на една Маса (обичаме Масите, както и тяхната психология). Водим трилози. В почти-едипов триъгълник. Обикновено започва да говори Фройд. Поезията се обажда по-рядко. Винаги последен говори моят Аз (Свръх-Аз почти нямам – нищожно мъничък е и е набутан в една кибритена кутийка, често протестира, но ние останалите не го слушаме).
Фройд казва на Аз: Ти никога не си спирал да играеш. Всъщност дори сега, години по-късно, пишейки този текст ти фантазираш. Ти играеш с него. Играеш с мен и с четящия. Твоята фантазия е доказателство, че все още си дете. Че си жив.
Аз казва: Аз гледам сериозно на тази игра. Тази игра за мен е също толкова важна, колкото за някого това че ходи на работа или мие чиниите. Аз си играя на Свят. Вкарвам вътре в себе си представите си за Света и го пренареждам по свое собствено усмотрение. Преподреждам го като мозайка. Аз съм Архитект – работя с емоционалната си архитектоника така, както сметна за удобно.
Фройд се намесва: Прекомерното фантазиране обаче води до една сграда с бели стени. Може да се отклониш твърде много от действителността. Съществуват две действителности.
Аз отговаря: Съществуват две действителности. Точно Две. Едната, която аз си представям и Другата, Истинската.
Поезията мълчи многозначително.
Фройд продължава да говори: ти си героят. Ти си главният герой. Влизаш в страниците на всеки роман – ти си Фродо, ти си Мери Попинз, ти си Питър Пан без Уенди, Ринсуинд и Алиса, Хъкълбери Фин и Йерисена Тенецки. Ти плуваш, изплуваш и се преборваш с всичко. Нищо не може да ти се случи.
Аз казва: Това е само фантазия.
Поезията не говори. Поезията само се случва.
Аз казва: Аз се разбивам на частици. Аз се разбивам в хиляди малки частици. Разпределям конфликтите на автора в няколко роли, които са всъщност Фройд, Поезията и Аз. Спомням си един от разказите на автора на този текст.
Фройд пита: Кой текст?
Аз: Този текст, който се случва тук и сега.
Фройд: Не се обърквай. Фантазията се случва на три места едновременно. Тогава, Сега и Утре.
Аз: А не мислиш ли, че това важи и за този текст? Той е фантазия – тя се случва в миналото – т.е. когато е бил написан, случва се когато бива четен от някого и ще се случи в бъдеще, когато ще бъде прочетен.
Фройд: Да, но фантазията и поетическото изкуство се случват по повод детски или по-ранен спомен. Имаш ли ранен спомен, който е свързан с този текст?
Аз: В четвърти клас измислих представление с две плюшени кучета. Брои ли се?
Фройд: Напълно.
Поезията мълчи с известна доза отвращение, но продължава да е все така изразителна в мълчанието си.
Фройд: Защо мълчиш така изразително?
Поезията: Защото този текст е нищо повече и нищо по-малко от психодраматично писмено инсцениране на конфликтите на автора през метафорите за Аз, Фройд и представата му за поезия. Но не е есе.
Аз: Нека се намеся с аргументация относно думата „есе”. Думата произлиза от френския глагол „опитвам”. Т.е. буквално преведено „есе” означава „опит”. Монтен има сборник с есета, озаглавена „Опити”. Следователно, този текст представлява нищо повече и нищо по-малко от моя опит да напиша есе.
Поезията: И как според теб върви до този момент този опит?
Аз: Фройд, ти как мислиш?
Фройд: Аз не бих могъл да се произнеса по въпроса. Трябва да попиташ този, който чете.
Аз: Цвети, как се получава текстът до този момент?
Цветелина Йосифова: Чудесно! Чета го с особен интерес, особено сега след като включи и моето име!
Аз: Чудесно, чудесно!
Фройд: Чакай, чакай. Това не е Цветелина Йосифова, а само Представата ти за нея. Трябва да се поправиш. Това, което правиш в момента е фантазиране.
Аз: Ох, добре. Благодаря ти, Представа за Цветелина Йосифова.
Представата за Цветелина Йосифова: Да, считам, че добре си разбрал статията на Фройд, резюмирал си най-същественото, направо отивам в системата и ти пиша шест плюс!
Фройд: Пак фантазираш! Внимавай!!!
Аз: Добре. Спирам. Ето.
Спирам.
Ето.
Спирам.
Отдръпвам се за малко и поглеждам настрани.
Излизам от четирите си роли.
Аз.
Фройд.
Поезията.
Представата за Цветелина Йосифова.
Спирам да фантазирам.
Виждам една огромна квадратна маса (не е кръгла, защото ще стане наистина прекалено психодраматично). Четиримата стоят отстрани. Почти-едиповият триъгълник се срути. Вече няма златно сечение. Това беше моят нагледен опит за есе-случване-с-психодраматично-инсцениране на вътрешните ми конфликти свързани с поезиоправенето по повод статията на Фройд.
Преустановявам фантазиите си.
Спирам да си измислям, спирам да играя.
Спирам да сънувам.
Натискам snooze button-a на детството си.
Спирам да градя въздушни кули.
И когато затворя wordовския файл и изключа лаптопа ще продължа да го правя наяве. That’s what I am, a professional daydreamer.