Биографични етюди
Мария Куманова
(с елемент на художественост)
ДЪРВОТО ЗАД БЛОКА
дървото на което всички седят
(през деня)
разхождат кучета
говорят
викат лъки
арчи
чери
може би споделят
дървото което помня
от двадесет години
тогава беше единственото
голямо дърво
самотно класическо
средата на поляната
удари го гръм
стърчеше прекалено
после пак
после пак
изгоря мислехме
ще се пречупи навярно
няма да имаме вече дърво
но не би
издържа оцеля
порасна отново
седяхме на клоните му
часове наред
часовник на пубертет
изввъня
и ни свали
после то съвсем се наклони
обърна се към земята
към небето и земята едновременно
сигурно затова
дава всички гледни точки
на това дърво те заведох
дървото на което всички седят
(през деня)
и не знаят че е наше
през нощта
особено когато е
лунна
КОСА
и спри да си връзваш косата
каза
разбирам те
никой не знае че
я отрязах
когато разбрах
че харесваш само
дълги коси
ей така
за тръпката
поставих на масата
останалото
ще я гледаш ли
как расте
с мен
казах
не отговори
хвана ме за ръка
гледаше
гледаше
години
погледът ти се
отплесваше
отплесваше
години
един ден реших че
(и правилно)
вече не ти се гледа
тази коса
и притворих вратата
(не беше пораснала)
нормално е сега отново
да искаш да я гледаш
някаква част от нея
още е твоя
друга голяма
е отрязана
затова когато
някой ми каже
вдигни си косата
така ти е по-добре
винаги съм скептична
пусни си косата
каза
на слънчевата поляна
пиеше бира
аз чай
(бяхме пили ракия
заедно
до 8 сутринта)
всички имате различни претенции
отвърнах
престорих се кокетно че
всички сте различни
с еднакво значение
но сега само аз съм тук
(прав беше)
не отговорих
усмихнах се
пуснах я