Цвят и слово: психолингвистични и прагматични аспекти
чл. кор. проф. Пернишка
Настоящата рецензия се публикува със съгласието на чл. кор. проф. Пернишка, д.н. Рецензията е писана през 2002 г. и представлява Становище на „Секция филологически науки“ към Съюза на учените в България за конкурса за високи научни постижения, провеждан всяка година от Съюза на учените в България.
Рецензираната книга на проф. Мони Алмалех, д.н. бе наградена с най-високата годишна награда за научна работа - Диплом и награда за високи научни постижения за 2002 г. в областта на хуманитарните науки.
автор: Мони Алмалех, „Цвят и слово: психолингвистични и прагматични аспекти“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2001, 138 с.
рецензент: Емилия Пернишка
Книгата е монография, в която Мони Алмалех прилага семиотичен, психолингвистичен и прагматичен подход, за да разкрие асоциативно-семантичните полета, които думите за цветове активират в семантичната памет на носителите на българския език, от една страна, и да установи какви емоционални състояния те предизвикват у тях, от друга страна. Мони Алмалех е подложил на анализ литературни герои от романите на Емилиян Станев и Димитър Талев.
В Част първа, „Вербализация на цветовия език извън контекст“ е представен експерименталният подход за изследване на асоциативното значение на думите за цветове в българския език – свободният асоциативен експеримент.
Мони Алмалех е планирал и провел свободния асоциативен експеримент в съответствие с установените в психологията и психолингвистиката изисквания. Той се е постарал да следва колкото може по-точно стандартните параметри на експеримента, чрез който преди повече от 15 години бяха получени първите асоциативни норми на българския език. Така данните на неговия експеримент стават съпоставими с асоциациите в „Български норми за словесни асоциации у българи“, Енчо Герганов и колектив, 1984.
Алмалех е представил пълните асоциативни полета на тридесетте думи-стимули, като е подредил асоциациите по намаляване на честотата на тяхната поява, а при равни честоти – по азбучен ред. Словесните асоциации са разгледани в два аспекта – семантично-когнитивна типология на думите-асоциации според някои от общоприетите принципи за класификация на словесните асоциации и в съпоставителен план с българските асоциативни норми от 1980 г. Семантично-когнитивната типология на асоциациите за цветове е обогатена от въвеждането на класификационни критерии с по-специфичен характер от гледище на семантизацията на лексиката за цветове.
Анализът на асоциативните полета е задълбочен, изчерпателен и аргументиран.
В последната част на монографията авторът обосновава възможността асоциациите да се разглеждат и като семантеми на думите стимули. Терминът семантема осмисля множеството от думи асоциации като значения за не-цвят на термините за цвят.
Теоретичната страна на изследването се обогатява и с това, че в концептуалната му рамка са включени основни постановки от теорията на Илионор Рош за прототипите на понятията за цвят. Рош доказа експериментално наличието на ядрени елементи в множеството от обекти, влизащи в една категория, които имат по-особен статут в сравнение с периферните. Ядрените елементи на прототипите са наречени фокални цветове и тъкмо те са именувани с основните термини за цветове в един език. В дефинирания от Алмалех център на нормата за словесни асоциации на цвят се наблюдават именно названия на прототипите и техните най-типични качества.
Речникът на асоциациите, както и предложеният обратен речник, представят самостоятелна ценност като научен продукт, който може да се използва за различни изследователски цели.
В третата част на монографията се прави цветова характеристика на литературните герои с помощта на теста на Люшер. Тестът на Люшер се отнася към проективните тестове. Той се използва успешно за изследване на емоционалните състояния на човека, обусловени от различни вътрешноличностови и ситуативни фактори.
Този подход не е прилаган към неживи хора в семиотиката на цветовете и прагматичните им аспекти, когато се прави характеристика на литературните герои. Това засилва степента на оригиналност на замисъла на Алмалех. Мони Алмалех показва, че тестът е приложим и косвено, като вместо избор по предпочитание, който се прави от живи хора, се регистрира честотата на поява на думи за цветове в портретната характеристика на даден литературен герой – колкото по-често се появяват някои думи за цветове в тази характеристика, толкова съответните цветове са по-предпочитани от литературния герой в дадената ситуация. Анализът, според тази модификация на теста, е много продуктивен, съдържателен и обогатява класическите процедури за семантизация на лексикалните единици и за изследване на прагматичното им значение.
За да усили степента на приложимост на резултатите от своите изследвания, Мони Алмалех операционализира семантичните категории за названията на цветове в българския език до равнището на наблюдаеми прояви на семантичната система, каквито са свободните словесни асоциации, или до регистрируеми струпвания на думи за цветове в текстове-портретизации на герои в литературни произведения. Това дава възможност за сравнително еднозначни семантични анализи на цветовата лексика. Тъкмо тази възможност е използвана във втората част на монографията, посветена на прагматичните аспекти на системата от цветови характеристики в романите на Емилиян Станев и Димитър Талев.
Не е без значение, че монографията е издадена от Академичното издателство „Професор Марин Дринов“. Това е особено значимо на фона на множеството публикации, посветени на темата за цвета, които не са уважени от издателството на БАН.
Като научни приноси на монографията могат да се посочат следните постижения на автора:
- установени са съответствия между нормативните асоциативни семантеми на думите за цветове и тяхната дискурсивна семантизация в художествени текстове;
- показано е колко продуктивен може да бъде интегралния и интердисциплинарен подход към многоаспектното изследване на семантиката;
- осъществена е успешно оригинална идея за прилагане на теста на Люшер с цел да се установи емоционалното състояние на литературните герои въз основа на цветовете в портретните им характеристики, чрез което пък се разкрива прагматичният аспект в семантиката на лексикалните единици за цветове;
- установени са устойчиви асоциативни семантеми, които по-слабо се влияят от времевите интервали, през които са настъпили съществени промени в общественополитическите отношения у нас.
Май 2002