Nevereno vliz
";} ?>Яворов – българският пророк if(empty($myrow2["author"])) { $avtor=""; } else { $avtor="автор: "; } //echo $_SERVER['REQUEST_URI']; ?>
„Здравей Мишо,
Ето какво мога да споделя с тебе за „Евреи” на Яворов.
Доколкото формата на стиховете на Яворов е прекрасна, аз няма да се спирам на нея. Мога само да кажа по повод на формата, че тя, подобно на Шекспир, става още по-прекрасна, защото с думи прости се казват сложни неща, изпълнени с логика и смисъл. Затова аз се спирам само на смислово-логическата страна.
Какво ни казва първият куплет?
Има един народ, който е древен до степен, че неговото изотдавнашно присъствие е така древно и далечно, че разстоянието във времето е толкова голямо, че е тъмно и не можем да видим началото, средата или нещо помежду. Не съм съгласен – миналото на евреите е описано ясно и точно от Стария и Новия завет. Но мигар Яворов не го познава? Познава го достатъчно, но той е човек, който е от родените в свобода и иска, сега и днес, да промени живота на своите сънародници и своя собствен. Той е човек на настоящето и когато казва, че вижда тъмнини поради огромното времево разстояние – за мене това е творчески похват. Но не само...
Авторът знае, че този народ е станал бездомен и понася бедите в плътския свят. Пак не съм съгласен. Бедите, които сполетяват еврейството, са предсказани и провидяни от пророците на еврейския народ. Всъщност Големите и Малките пророци така яростно критикуват своите сънародници, че апостолите евреи са нежни в сравнение с тях. Да си спомним какво казва Исая осем века преди Христос:
Исая, 1
1. Видение на Исаия, син Амосов, което видя за Иудея и Иерусалим, в дните на иудейските царе Озия, Иоатама, Ахаза и Езекия. 2. Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене. 3. Волът познава стопанина си, и оселът - яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава, Моят народ не разбира. 4. Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни! Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев, - върнахте се назад.5. Де да ви бият още вас, които все още упорствувате? Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало. 6. От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей. 7. Земята ви опустошена, градовете ви с огън изгорени; нивите ви пред ваши очи чужденци пояждат; всичко е запустяло - като след разорение от чужденци 8. И остана дъщерята Сионова като колиба в лозе, като сенница в градина, като обсаден град. 9. Да не беше ни Господ Саваот оставил малък остатък, щяхме да бъдем също като Содом, щяхме да заприличаме на Гомора. 10. Чуйте словото Господне, князе содомски, вслушай се в закона на нашия Бог, народе гоморски! 11. За какво Ми са многото ваши жертви? казва Господ. Преситен съм на всесъжения от овни и на тлъстина от угоен добитък; и кръв от телета, от агнета и козли не искам. 12. Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дворите Ми? 13. Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие - и празнуване! 14. Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося. 15. И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни.16. Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; 17. научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица.18. Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля.19. Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни;20. ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят. 21. Как вярната, изпълнена с правосъдие столица стана блудница! В нея правда обитаваше, а сега - убийци. 22. Среброто ти стана на сгурия, виното ти е с вода смесено; 23. твоите князе са законопрестъпници и съучастници на крадци; те всички обичат подаръци и ламтят за награда; не закрилят сирак, и тъжба на вдовица не стига до тях. 24. Затова говори Господ, Господ Саваот, Силният Израилев: о, ще си оттуша над противниците Си и ще отмъстя на враговете Си. 25. и ще обърна против тебе ръката Си и като в луга ще очистя от тебе сместа и ще отделя от тебе всичко оловено; 26. и пак ще ти поставям съдии, както отпреди, и съветници, както изпървом; тогава ще говорят за тебе: град на правда, вярна столица. 27. Сион ще се спаси чрез правосъдие, и обърналите се негови синове - чрез правда; 28. а за всички отстъпници и грешници - гибел, и ония, които са оставили Господа, ще бъдат изтребени. 29. Те ще бъдат посрамени зарад дъбравите, тъй многожелани от вас, и ще се червят от срам зарад градините, които сте си избрали;30. защото вие ще бъдете като дъб, чийто лист е опадал, и като градина, в която няма вода. 31. И силният ще бъде отрепка, а делото му - искра; и ще горят заедно, - и никой не ще угаси.
Затова евреите стават „Плът на света да въплъти бедите...” – защото са го заработили с деянията си.
Какво ни казва вторият куплет? – Че евреите се молят, но Господ не ги чува. Пак не съм съгласен. Още у Исая прочетохме, че Господ чува и вижда отлично, но не желае избрания му народ да има ръце пълни с кръв; да прави зло, вместо да прави правда; че е убиец; не защитава угнетените и сираците; не се застъпя за вдовиците; аристократите нарушават законите и са съучастници на крадци, ламтят за рушвети и незаслужени награди, не закрилят сирак, а жалбите на вдовищите (да не говорим за жалбите на семейните) не стигат до тях... Затова Бог не иска да чува, а не е глух: „И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам”.
А ако някой се сети да се опомни, тогава става ясно, че не монархията е правилният път, а съдиите и законът, който важи за всеки.
Това е казано осем века преди Христа, а всички други пророци – кой повече, кой по-малко – казват същото.
Абсолютно не съм съгласен, че
„в ръжда е ключа на вратите
божии - че бог е старец глух”.
Първо – представата, че Саваот е старец, само защото има син, е огромно християнско недоразумение. Саваот означава „войска”, а войската се състои от обучени хора до 45 години, чиито оръжия бляскат на слънцето или поразяват тихомълком, из засада, нощем. Но да речем, че и това художествен похват...
Второ – моето изследване (не ми е известно из юдаизма, в християнството – съвсем, нито в световната академична библеистика да има подобно) сочи, че в текста на Стария завет не се среща същинската дума за ръжда, макар че тя съществува в иврит. В Стария завет има три или четири употреби, превеждани правилно като ръжда, но в иврит думата е производна от болест, а не е същинската дума за ръжда. Статията е публикувана на три места. В нея се разглеждат и новозаветните употреби на ръжда: ръжда-болест и ръжда-отрова:
Алмалех, М. Има ли ръжда в Стария завет?. - В: Проглас. Издание на Филологическия факултет при Великотърновския университет «Св. Св. Кирил и Методий», 2007, № 2, 92-106. Университетско издателство «Св. Кирил и Методий», В. Търново, 2007
- Алмалех, М. Има ли ръжда в Стария завет?. - В: Годишник на департамент „Средиземноморски и източни изследвания”. Годишна конференция „Религии и култури на Древността. - НБУ, т. 3, 2006. НБУ, София, 2006.
- Алмалех, М. Има ли ръжда в Стария завет?. - В: Българска електронна лингвистична библиотека. 25 стр. http://www.belb.net/cat.php?personal=almalech
Статията може да се намери и в Научния електронен архив на НБУ, както и в сайта scribd.com, харесвам си я, защото я намирам за откритие.
Така че – нито в Стария, нито в Новия завет има дума за същинска ръжда, нито има ръжда в ключа на вратите Божии, нито Бог е старец, нито е глух. Ако има ръжда, то тя е у хората, които не могат да изчистят своя ключ и да отворят добре смазаните и очакващи ги с тръпнещо нетърпение Божии врати. Това си мисля аз.
Но Яворов изгражда логическа теза, че молитвите и страданията на един народ не са чути от Бог, за да продължи нататък със своята логика на човек от типа „промяна тук и сега”.
Промяна на какво? – За мене Яворовата личност и лирически герой търсят промяна на вируса на робството в душите на сънародниците си. За да чуе Господ – трябва да има праведници, трябва да има и пророци. Според мене в „Безсъници” Яворов плътно се доближава до екстатичното състояние на пророка. Безсъниците на Яворов носят същите неясноти и логически обрати и поврати, които на моменти остават неясни, поне на пръв поглед. Затова толкова години сума народ се опитва да даде своето си тълкувание.
Третият куплет е стон на оптимизъм, че еврейският народ и народите по света чрез своите страдания ще умилостивят Всенаказващия и Всеопрощаващия.
Четвъртият куплет е именно този безсънен, пророчески поврат, в който на пръв поглед няма логика. Българският етнос чрез пропадането на своите царе и духовници преди шест века си докарва петвековно наказание. Тези пет века са собствената вишка, собственото страдание, тип еврейско страдание. Това е страдание, поравняващо се с тъмнодалечното, вековното еврейско наказание, символ на плътта на света, въплътила бедите. Българите станаха евреи по страдание, макар и в обозримите пет века...
И българският индивид, и българският етнос получава допир до световното отношение ‘Бог-човек’. Проблемът е, че в това свое усещане, за себе си и за народа си, Яворов е точно толкова сам, колкото са еврейските пророци сред своите хора. Ако Вазов учеше българите с думи прости на простички неща – доброта, човещина, национална памет, градеж от нулата, Яворов е вече в ролята на родените свободни. Затова Яворов е в пустинята на безсънния и бездомен пророк, сред диваците на собствения си народ и в световното страдание и несправедливости. Той е сам в слизането в ада, както бе сам и псуващият народа си Ботев.
Трагедията на пророка е, че заради един такъв праведник се дава живот на града или на царството: градът и царството си содомстват, а праведникът се бори с ада и адското, сам. Но от историята със Содом и Гомор знаем, че Господ не дава това да продължава до безкрай.
Тази самотна борба на свободородения с адското – в света и в народа си – прави безсънния пророк отчаян и уморен – затова му изглежда, че Бог е оглушал в следващия куплет.
Яворов не е Дон Кихот, криещ се зад илюзията на разпраните гащи и продънени легени. Яворов иска промяната днес и сега – на разкъсания като държавни граници народ, но и на разкъсваната му душа и здраве от срещите с човешката посредственост, духовна провинциална глухота и недъгавост.
Последният куплет ни връща към евреите, до които Яворов се е докоснал в своето собствено пророческо безсъние и чувство за бездомие – като дух, и като държава.
Да не би пък Яворов да е пророк? Решителността, която можем да наречем и лекота, с които Яворов отнема живота на любима жена и собствения си живот го правят човек с недостатъци, да не кажем слабост. Но нима пророците са съвършени холивудски герои? Или апостолите са такива? – Мойсей не получава разрешение да влезе в Обетованата земя заради собствената си слабост, Петър се отрича три пъти от Исус Христос, а Павел не само участва в убийството на т.нар. първи загинал за каузата християнин – необучения в религиозни спорове евреин Стефан – ами му взима и дрехите...
Още много години ще минат, за да разберем дали Яворов е като един български порок. Всеки случай, когато сме извън България за по-дълго време, не ни е мъчно само за киселото мляко, шкембето, вкусните храни и красивата природа, а може би и за духа на Яворов, ако сме се докоснали до него. Това е, защото творчеството и личната съдба на Пейо Яворов е опит да се постави и съпостави българското и личното страдание и величие със слабостта и величието на еврейския народ.
А какво би рекла страстната душевност на Яворов за последвалия 20. век или за ужасните мерки за сигурност и войните за оцеляване на еврейската държава, за Ню-Йорк, Лондон, Мадрид, та до Западен Китай, когато е заплашена самата цивилизация и свобода? Би ли издържала на нашето съвремие тази страстна, безсънна душа и да не се гръмне още по-скоро?”
Август, 2008
*Потърсено мнение – в отговор на проф. Михаил Неделчев, специалист върху творчеството на Пейо Яворов.