За: DVORIANOVA, Emilia. Passion ou la mort d'Alissa. [Passion или смъртта на Алиса]. Traduit par Marie Vrinat-Nikolov. Gardonne : fédérop, 2006.

„Романът от осмия ден”, който ни предрече Ремон Абелио дойде при нас от Изток. Passion или смъртта на Алиса на българката Емилия Дворянова е една от тези книги, за които е необходимо да се говори, сякаш, за да се припомни на читателя книга, която той не е чел, но за която искаме той да си спомня. Трябва да говорим за нея смирено, за да върнем на читателя мястото, което е неговото, за да събудим в него спомена за голямото четене. Да говорим срещу този кладенец на мълчанието, в който критиката потопи тази творба, която е получила в България награда за най-добър роман през 1996. Авторката е родена през 1958 г. и след като е учила пиано е защитила докторска теза върху „Естетическата същност на християнството”, а днес преподава в Нов Български Университет в София.

Извършено е убийство на Разпети петък: убита е Алиса. Пристигнал на местопрестъплението следователят Х. изслушва показанията на свидетелите. Тези на Йо и на Себастиян, чийто гласове контрапунктуално отекват, са дадени директно в текста, а пълните самопризнания на Йосиф, убиеца, са премълчани, сякаш изтрити, гласът на убиеца не влиза в повествованието. „Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа” (Йоан. 3:8). Движението на духа е фугата и това е ритъмът на почерка на Емилия Дворянова, който ни предава и великолепният превод на Мари Врина. В романа разследването на следователя, който непрестанно се пита: „Какво е фуга?”, е алегория на диренето на духа. Духът, обаче, е даден на хората от Пасиона на Христа, чрез неговата смърт. Обозначен с гръцката буква Х, инициал на Христос, следователят преживява на свой ред Пасиона през смъртта на Алиса. Името на Алиса също препраща към Христос, наричан Иса на арабски, а Ал означава Господ. Отгатваме ономастичното измерение на героите на романа. Йо и Себастиян ни насочват към Йохан Себастиян, малкото име на Бах, композиторът на Изкуството на фугата, контра-сюжет на романа, докато Йосиф, убиецът, носи малкото име на Сталин, чието истинско име е Йосиф Висарионович Джугашвили. Изкуството на фугата на Бах (на немски die Kunst der Fuge) се счита за завещание на умрелия през 1750 г. композитор. Партитурата, посмъртно публикувана от един от синовете му, Карл Филип Емануел, е недовършена и прекъсва със следната записана от сина му фраза: „Над тази фуга, където името BACH е използвано като контра-сюжет умря автора”. Така Изкуството на фугата спира при контрапункт 18 на нотите B-A-C-H (си-ла-до-си, според немската система за записване на нотите). Дали смъртта на Aлиса се е случила в момента, когато са отеквали тези ноти? В романа фугата се разгъва според две противоположни движения, две сили – Сталин против Бах – символизирани от изработените от Йосиф играчки (направени от човека тела), които са фалшификат на свещените статуи, осветени от Духа тела: „О, Господи, не искам да бъда създадена от човешка ръка играчка, искам да бъда поне създадено от теб тяло” се моли Алиса. Откриваме тук влиянието на автентичния символизъм, който е основата на първия художествен авангард, този на непознатата и предадена от болшевишкото самозванство революция. Гьоте пише за творбите на Бах, че те са разговори на Бога със самия Него, миг преди Творението. Миг преди творението, т.е. когато Отец казва Пасиона на Сина... Този роман на Емилия Дворянова, композиран като тригласна фуга, е алегория на Голямото Творение (в смисъл на алхимичното Голямо Творение). Честъртън в А Defense of Nonsense твърди, че голямата литература винаги е била алегорична: “Every great litterature has always been allegorical”. Откриваме тъкмо алегорията на душата в търсене на своя Бог в Passion или смъртта на Алиса, вълшебно романно огледало на Изкуството на фугата.

http://talvera.hautetfort.com/archive/2007/10/04/passion-ou-la-mort-d-alissa.html

обратно нагоре