НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

Въведение

Съвременното селско и горскостопанско производство и получаването на високи и устойчиви добиви от  селско стопанските култури и немислимо без тяхната защита от вредители, болести и плевели. За тази цел широко приложение намира различните методи и средства за растителна защита.

Съгласно новото законодателство свързано с растителната защита пестицидите използвани в нея за борба с вредителите по растенията се наричат растителнозащитни продукти.

Един от най-разпространените методи за защита на растенията от болести и насекомни вредители е химичният метод, чрез употребата на химични съединения и препарати, обединени под общото название химични пестициди. Основната част от тях са органични и неорганични вещества, срещани и в природата, но понастоящем по-голямата част от тях са получени по синтетичен път (органофосфорни, органохлорни пестициди), производни на карбамидовата киселина, някои от тях са от растителен произход (перитрин, цинерин и никотин). Към неорганичните се отнасят медните, железните, серните живачните и борните средства главно за болестите по растенията.

Според съвременната теория на замърсяването и социалната екология,  пестицидите (инсектициди, фунгициди, хербициди) и изкуствените  торове нанасят огромни екологически и социални щети на обществото. Доказано е, че само 1-2 % от използваните препарати имат изключително подчертан благоприятен ефект. Останалата част от тях остава в растението, потискат развитието не само на насекомите и болестите, но и на самите растения; намаляват периода на вегетация и плодоносене или влиза в контакт с почвата, убиват полезната микрофлора, спират естествения процес на гниене и ферментация на растителните остатъци.

Друг негативен ефект на пестицидите е унищожаване на насекомите опрашители. Около 80 % от всички цъфтящи растения се опрашват от насекоми: пчели и други полезни насекоми, които съставляват само около 20 % от всички видове насекоми.

От друга страна, според ФАО, въпреки успехите и достиженията на растителнозащитната наука и практика, вредителите по растенията увреждат или унищожават 35-40 % от произведените в света растителни продукти и храни. Всичко това, въпреки рисковете, принуждава човечеството да разработва и използва все нови и нови растителнозащитни продукти.

1. Определение и основни понятия за растително-защитни продукти (пестициди)

По класическото си определение пестицидите са отровни вещества, създадени с цел да убиват вредителите или болестите по растенията, в почвата, и във вече произведените храни по време на тяхното транспортиране или съхраняване. Отделните  видове растително-защитни продукти се прилагат на различни етапи в борбата с плевели, гризачи, вредители или за дезинфекция.  По принцип понятието пестицид включва всяко вещество или смес от вещества, предназначени за предпазване, унищожаване или борба със всякакви вредители по растенията (болести, насекоми, плевели, гризачи) по време на растежа, съхранението и транспортирането. Към пестицидите се отнасят още:  растежните регулатори, дефолианти (обезлистители) и десиканти (изсушители). Пестицидите се използват и в бита срещу домашните насекоми (хлебарки, мухи, комари, мравки, бълхи и др.) и гризачи (домашни плъхове и мишки).

Всеки пестицид се характеризира с основни химически и физически свойства, свързани с използването, съхраняването и идентифицирането на неговите препарати. Преди употреба ползвателите следва добре да бъдат запознати с някои от специфичните свойства на пестицидите:

-  токсичност - този показател означава степента на отровност за човека и топлокръвните. Според общоприетото определение в токсикологията, дозата(количиството вещество), която предизвиква проява на първите типични симптоми на отравяне за съответното вещество се нарича токсична, а тази, която предизвиква смърт –  летална. Характерно е, някои количества от дадено  вещество са безвредни за някои животински видове и дори индивиди, а за други са отровни и дори смъртоносни. Токсичността определя и начините на приложение на дадения растителнозащитен продукт, с оглед предотвратяване на остри химически отравяния; дози, срокове, начини на приложение и други условия за неговото ефективно и безопасно използване; международни норми за максималната граница на остатъчни количества на препаратите;

- пожароопасност – някои от растителнозащитните продукти са с висок пожарен риск и това следва да се има предвид при тяхното транспортиране, съхраняване и използване;

- период на разпадане – този показател означава периода в който дадения продукт запазва своите пестицидни свойства и активност. Поради своето предназначение,  пестицидите се отличават от останалите химични съединения по следните особености:

- продължителна, непредотвратима циркулация в околната среда – което означава, че след третирането на растенията и почвата, те остават в околната среда  до пълното си разграждане;

- силно изразена биологична активност – по своята същност те са  предназначени да унищожават или редуцират плътността и числеността на  живи организми, много от които имат подобни на човека жизнени функции и системи.

Употребата на пестицидите в бита има специфични особености – опасност от контакти с деца, възрастни хора, работа в закрито помещение, поради което се използват пестициди с относително ниска токсичност и пр.

2. Класификация на растително-защитни продукти (пестициди)

Съществуват множество класификации на растително-защитните продукти, които се базират на различни показатели.

2.1. Класификация на пестицидите по предназначение

В зависимост от сферата приложение  пестицидите се делят на няколко големи групи:

-  инсектициди – тази група растителнозащитни продукти включва в себе си, прилаганит в селското и горско стопанство вещества и съединения  за борба с вредните насекоми;

- фунгициди -  това са продукти, предназначени за борба с причинителите на болест по растенията и животните, както и за третиране на семена. От своя страна, фунгицидите се подразделят на:

- виросоциди –  продукти предназначени за борба с вирусните и микоплазмените   болести по растенията;

- бактерициди - пестициде, използвани за борба срещу бактериите;

- хербициди -  в тази група се включват средства за борба с плевелите. Тук се включват и дефолиантите, вещества предназначени да предизвикат ранно изсъхване и опадане на листата, преди събирането на селскостопанската продукция  и десикантите, предназначени да унищожават ненужните  храсти и ниска растителност.

- родентициди – това са растително-защитни продукти, предназначени за борба с мишките и други вредни гризачи.

Освен тези основни четири групи пестициди има и някои, които са с по-ограничено значение като:

- зооцидите, които се подразделят на:

- акарициди – вещества предназначени за борба с растителноядните акари,  

- нематоциди – за борба с нематодите,

- лимациди – срещу голите и черупчести охлюви;.

- лаврициди - срещу яйцата на акарите, насекомите и други;

- репелентите – отпъждат насекомите акарите, бозайниците, птиците;

- антивиданти - отпъждат насекомите от растенията с които се хранят;

- антрактанти – привличат насекомите с цел да ги унищожат;   

- хемостериланти – предизвикват безплодие у насекомите.

Някои автори причисляват към пестицидите и арборицидите, вид пестициди, предназначени  за борба с вредната дървесина и храстовата растителност и алтициди продукти за борба срещу водораслите.

2.2. Класификация на пестицидите по химичен състав

По принцип  химичната класификация на пестицидите се базира на принципа за групиране на веществата по техния състав. В практиката с най-широко приложение в растителната защита, като пестициди се използват съединенията  на:

     - хлорираните въглеводороди - тези вещества са  слаба разтворимост във водата, докато в  органичните разтворители са лесно разтворими. Произведените на тяхна основа растителнозащитни продукти са  устойчиви към физико-физичните превръщания, имат голяма комутативна способност и са среднотоксични.

Растително-защитните продукти включени в тази група биват алифатни, ароматни и алициклени.

- алифатните продукти са слабо приложими;

- ароматните пестициди - те се отнасят към хлорбензолът, полихлорбензолът, ДДТ и неговите метаболити, метосилхлорът и др. Голямо приложение в недалечното минало е имал продукта  гамахексахлоранът, известен под търговското наименование линдан, който се отнася към групата на алициклените съединения.

- фосфороорганичните съединения - те се проявяват като  добре разтворими в органичните разтворители и сравнително добре във водата. Според редица автори,  в условията на околната среда те са слабо устойчиви и много бързо губят токсичните си свойства. От групата на тези препарати най-често се използват паратионът, метил паратионът, метилетилтиофосът и паратион. Тези растително защитни продукти са силно действащи отрови. Така например  паратионът е силно отровен растителнозащитен продукт, съдържащ диетилпаранитро - фенилтиофосфат. Той  е течен (масленист, с неприятна миризма) или праховиден. Добри ефекти дава при  пръскане срещу смучещите (листни въшки, трипси и др.) и гризещите насекоми (гъсеници, бръмбари и др.), а също и срещу паячетата, в концентрация 0,05 до 0,1 %. Паратионът е силно отровен за човека, домашните животни и пчелите. При работа с него се налага взимането на предохранителни мерки - слага се марлена превръзка на устата и носа, не се пръска срещу вятър и пр.

- производните на карбаминовата, тио- дитиокарбаминовата киселина- тези продукти съществено се различават помежду си по физикохимични свойства, устойчивост във външна среда и склонност към натрупване. Много разпространени препарати от тази група са севин, цирам и др.

В борбата с болестите и вредителите в селското стопанство се използват различни продукти, чиито активни вещества са с естествен, природен произход- мед, манган, сяра и други- меден сулфат, меден хидроокис, манганов, натриев, оловен арсенат и др.

2.3. Класификация на пестицидите по форма на приложение

По данни на ФАО и СЗО в растителна защита се прилагат около 500 хиляди  химични вещества, които служат като активни вещества на повече от 5000 растителнозащитни продукти. Най-често по своя химичен състав те  представляват композиции от активното вещество с някакви други инградиенти (пълнители) и се прилагат под различна форма:

 - гранулирани растителнозащитни продукти, които обикновено представляват перлитови, вермикулитови  или други инертни гранули с размер от 0,1 до 0,5 мк, пропити с инсектицидно вещество. Този вид продукти обикновено са  хербицидите или  инсектициди за непосредствено приложение в почвата. По този начин се  прилагат пестицидите, които са неразтворими във водата. Освен активното вещество в състава на гранулираните продукти, влизат пълнители (силикагел, каолин, бентонит, калциев силикат и др.) повърхностно активни и спомагателни вещества;

- прахообразни пестициди - те представляват  механична смес на един или няколко пестицида с инертни добавки. Размерът на частиците е от порядъка на 2 до 30 мк;

- емулсионни концентрати - те  от своя страна биват  два вида:

- емулсионен концентрат - или разтвори на пестицидите в хидрофобни органични разтворители във вода с добавка на стабилизатори;

- емулсионен концентрат на активно вещество в органични разтворители. Под такава форма са се прилагали някои паратионови препарати със следния състав: 25 % паратион, 70 % разтворител и 5 % емулгатор;

- аерозоли: това са растително защитни продукти които се получават чрез механичното диспергиране на маслени разтвори на пестицидите. Някои продукти за растителна защита се  използват като димни ракети, в състава на които освен активно вещество влиза и запалителна смес и флегматизатор. Под такава форма са се прилагали продукти с: 54,7% ДДТ, 12 % тиокарбамид, 7,5 % карбамид и 25,8 % калиев хлорат;

- разтвори, по този начин се прилагат по-голяма част от органичните пестициди. За разтворители се използват най-често минерални масла и по-рядко вода. Концентрацията на активното вещество обикновено е от 5 до 20.

Таблица №8. Разпределение на пестицидите по групи, в зависимост

от състава и предназначението

2.4. Хигиенна класификация

При тази класификация се използват преди всичко  критериите  от гледна точка на здравния и екологически риск, който носи разрешаването на пестицидите в селското и горското стопанство.

На тази база растително защитните продукти се разделят на следните категории:

- нулева категория – пестициди от тази група, не са изпитвани и регистрирани в България и не са разрешени за употреба. Това са много силни отрови и опасни препарати, със силно изразени отрицателни ефекти (канцерогени, мутагени, влияещи върху потомството) или силно устойчивите в околната среда;

- първа категория – към нея се отнасят  силно отровни или особено опасни препарати, както от здравен, така и от социално-екологически риск. При необходимост тези растително защитни продукти се прилагат от  обучени специалисти;

- втора категория – отровни или опасни пестициди, които се прилагат от всеки селски стопанин или гражданин, който има удостоверение, че е минал курс за обучение за приложение на пестициди;

- трета категория – в тази група са включени  по-слабо отровни или по-малко опасни пестициди, за които е разрешено  да  се прилагат от всеки, който има съзнанието, че работи с отровно вещество и спазва указанията на етикета.

Съвсем естествено е, че работещите с растително защитни продукти следва добре да познават отделните категории продукти и техните основни характеристики.

На базата на натрупаните знания и опит  са разработени и обобщени в таблична форма критериите на отделните категории растително защитни продукти. Като нормативна база за тази класификация са послужили европейските директиви и правила за определяне на отделните категории и групи растителнозащитни продукти (табл.9).

Таблица №9. Критерии за класифицирането на пестицидите по степен

 на вредност

2.5. Класифициране на пестицидите по начин на действие

В литературата продуктите за растителна защита по начина на действие срещу вредителите, се делят на стомашно-чревни, системни, проникващи, контактни, - стомашно-чревни пестициди – тази група пестициди въздействат върху вредните насекоми  по растенията, а като постъпват в хранителната им система и действат токсично върху жизнените физиологични процеси и разрушават храносмилателния им тракт. Стомашните пестициди намират приложение при насекомите с гризещ устен апарат – бръмбари, плодови червеи, листогризещи гъсеници, гризачи и други;

- системните пестициди – строежът и структурата на активните вещества и на продуктите като цяло позволяват те да проникнат в тъканите на растенията и чрез състава на клетъчните сокове и вещества да  действат токсично на насекоми със смучещ устен апарат – акари, нематоди, листни въшки, трипсове, цикади и  други. Тази група растителнозащитни продукти  убиват или подтискат също така и развитието на патогенни микроорганизми, бактерии или гъби. Приложението на системните пестициди дава възможност за борба с неприятелите по растенията развиващи се вътре в тялото им;

- проникващи пестициди – това са специфичната група растителнозащитни продукти, които проникват в паренхимната  тъкан на листата, без да се разнасят чрез проводящата тъкан. Действието им срещу причинителите на болест и неприятелите остава в границите на очертанията на капките при напръскване. Тяхното действие е  контактно и стомашно при гризачи, смучещи насекоми, нематоди и  др.;

- контактните пестициди – те убиват насекомите, спорите и мицелите на различни причинители на болести при контакт с тях,   непосредствено по време на третирането  или чрез третираните повърхности на растенията;

- фумигантите - (газообразни, дихателни) действат в газообразно състояние или чрез парите си.

3. Приложение на пестицидите в горското и селското стопанство

В растителната защита, в зависимост от биологията, екологията на неприятелите по растенията, както и от органите които са застрашени се избира начина, времето и методите на приложение на растително-защитните продукти.

Според времето на третиране то бива:

- зимно пръскане -  осъществява се до началото на разпукване на пъпките по овощните дървета, лозята и други;

- третиране по време на вегетацията - към тази група се включва предцъфтежно и следцъфтежно пръскане на овощните дървета, лозя, полски, зеленчукови  и горски култури и други;

- третиране преди сеитбата или засаждането – по този начин се прилагат някои и хербецидите, пестицидите за борба с кореногризещите насекоми или болестите по кореновата система.

- третиране преди събирането на реколтата – в съвременното земеделие преди събирането на реколтата при слънчогледа, рапицата, соята и други култури са прилагат десиканти за отстраняване на листната маса и улесняване механизираното прибиране на добитата продукция.

- третиране след прибиране на реколтата – на тази обработка се подлагат най-често зърнените и бобовите храни, плодовете, гроздето, като целта е запазване на продукцията от действието на складовите вредители и заболявания.

В зависимост от състава и формулацията на растително-защитните продукти различаваме:

- конвенционално третиране – при този начин на третиране  пестицидите се прилагат като работен разтвор или готова формулация при дози и норми на приложение над 5 литра(кг.) на декар или 50 литра (кг) на хектар;

- мало обемно третиране – при доза или норма на приложение от 500 мл (гр) на декар или (5 л (кг)/ха до 5 литра (кг) на декар или 50 литра (кг)/ха.

- ултрамалообемно третиране – при този способ на третиране, продуктите за растителна защита се употребяват в доза или норма на приложение по-ниска или равна на  500 мл (гр) на декар или (5 л (кг) на хектар.

Различаваме още наземно и въздушно (авио) третиране.

В зависимост от консистенцията, структурата и начина на приложение на растителнозащитните продукти различаваме:

- прашене – прилага се при прахообразните растителнозащитни продукти;

- пръскане – третиранията се извършват с работен воден или друг разтвор, или пък в готова за третиране течна формулация на продукта.

- инжектиране – при някои видове и заболявания развиващи се във вътрешността на стъблата или клоните.

- аерозолна обработка – прилага се като въздушно-капкова емулсии, чрез аерозолни генератори, димки или други способи за пулваризация.

За повишаване на биологичното действие на пестицидите се използват синергисти, а за подобряване на качествата им – подобрители (намокрители, прилепители, антиизпарители, стабилизатори на суспензии, емулатори и др.).

4. Маркиране на пестицидите

За лесното разпознаване на продуктите за растителна защита, както и разработването на предпазни мероприятия при тяхното съхранение, приложение и неутрализиране на негативните последиците от тяхното приложение, те трябва да се превозват и съхраняват по специален начин. Специфичните черти и свойства на растителнозащитните продукти се означават със съответна маркировка.

Общо приети са следните начини на маркиране на продуктите за растителна защита:

Таблица №10. Означение на използваните в Република България формулации на растително-защитните продукти

5. Опазване на почвите от замърсяване при употреба на  пестициди

Според редица проучвания пестицидите при неправилна употреба, могат да бъдат сериозни замърсители на почвения продукт, а остатъчните количества от активните и вещества могат да причинят сериозни биохимични, морфологични и  и генни увреждания в човешкия организъм. Ето защо, една от най-важните задачи на съвременната агрономическа наука и практика е, да не се допуска замърсяване на почвата с пестициди след употреба, за да се гарантира безопасността и здравето не само на сегашното, но и на бъдещите поколения, е задължително да се спазват определени правила при употребата на пестициди:

- различните пестициди за обработване на почвата задължително да се употребяват в количества съгласно инструкцията, съпровождаща всеки продукт за растителна защита;.

- не се препоръчва употреба на пестициди със срок на полуразпад  в почвата повече от 8 месеца и е наложително те да бъдат изключени и забранени за употреба;

- при покупка на пестициди купувачът да изисква, а продавачът е задължен да предоставя  информация за срока на разпадането на растителнозащитния продукт  в почвата;

- при обработване на почвата с пестициди се препоръчва да се използват умерено устойчиви пестициди (период на полуразпад под 4 месеца и малко устойчиви (период на полуразпад под 1 месец);

- при препоръчано от специалисти обработване на почвата с устойчиви пестициди не се допуска отглеждане върху тези площи на кореноплодни растения;

- при установени от специалисти количества пестициди в почвата, по-високи от нормите за всеки отделен препарат се разрешава отглеждане на зърнени и технически култури или тези площи се залесяват;

- използването на растения за храна на хора и животни, получени от  площи с наднормено съдържание на пестициди в почвата е възможно само след преценката на специалисти от специалистите по качество на храните  по места;

- при приготвянето на работни разтвори от пестициди на място в земеделските площи,  е необходимо да не се допуска разсипване на концентрата или разливане на работния разтвор на пестицида върху почвата. За да се избегне този вид замърсяване задължително се обособява временна работна площадка. Препоръчва се след работа, площадката да се третира  с хидратна вар или да се с 3 до 5 % воден разтвор на варно мляко;

- временно се забранява  използването на пасбища за млечнопродуктивни животни на ниви, полета и горски терени, които са обработени с високоустойчиви пестициди.

6. Проблеми с негодните и забранени за употреба пестициди

Съгласно директивите на ЕС и националното законодателство на страните членки на ЕС, натрупаните негодни и забранени за употреба пестициди са важен екологически, социален (здравно-хигиенен) и икономически проблем за всяка стран, имащ отношение към нейната екологическа, здравно-хигиенна, продоволствена и екологическа сигурност. В съответствие с Базелската Конвенция девет от тях - ДДТ, хексахлорбензен, алдрин, хлордан, диелдрин, ендрин, хептахлор, мирекс - са класифицирани като опасни отпадъци. Отговорни инстанции по работата с негодните и забранени пестициди у нас  са МЗХ, МОСВ и техните поделения. Основните нормативни документи по които се работи са „Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда” (Наредби №10, 12, 13 – ДВ бр.151 и 152 от 98 г.) и „Националната програма за управление дейностите по отпадъците”.

Инвентаризация на залежалите пестициди в България започнала през 1998 г. установява, че в резултат на презапасяване, забраняване и ограничаване употребата на отделни препарати са натрупани около 4 391 тона негодни за употреба пестициди на територията на страната. Само 1 643 тона се съхраняват безопасно в общо 207 склада. Териториалното разпределение на излезлите от употреба растително защитни препарати в тонове - 1999 г., е представено на картосхема (фиг.12).

По инициатива на ИАОС при МОСВ през 2000 г. РИОСВ, съвместно с общинските администрации по места и специалисти от службите по растителна защита, карантина и агрохимия, бяха направени проверки за броя и състоянието на складовете и растително защитните препарати, съхранявани в тях. При направения анализ на резултатите от тези проверки се установи, че наличните количества надвишават 4 391 тона. В тази цифра се включват твърдите и течни „забранени или с изтекъл срок на годност препарати”- съответно 1 917 тона и 345 литра и с „неизвестен произход”- съответно 3 242 тона и 612 литра. Тези цифри означават средно натоварване, за страната, с 1.072 кг/хa твърди и 0.172 л/хa течни, негодни (излезли от употреба или забранени препарати) и представляват реална опасност за замърсяване на околната среда с опасни отпадъци. За съжаление този проблем и досега не е намерил задоволително решение, най-вече поради недооценяване и липса на политическа воля.

Фиг.12. Карто-схема на местата на натрупани растително-защитни продукти с изтекъл срок за годност

В момента на инвентаризацията е установено, че  най-често, собствеността върху складовете е държавна, общинска, кооперативна и частна, като в резултат на приватизацията делът на последната понастоящем е много висок. В случаите, на приватизация на  складовете за РЗП отговорност за собствеността на препаратите се прехвърля на купувача Екологическите рискове и проблеми идват с това, че в по голямата си част складовите помещения са в лошо състояние (неохраняеми, полуразрушени) и не отговарят на санитарно-хигиенните и екологични изисквания за опазване на околната среда, а собствениците им се стремят да се освободят от пестицидите на всяка цена, дори и в противоречие с нормативната уредба. Доказано е, че съхраняваните  в тях пестициди са с изтекъл срок на годност, с неизвестно съдържание и в разпокъсани опаковки, протекли варели и бидони. Новите и старите собственици не рядко пребягват до изхвърлянето на продуктите в не регламентирани и дори в регламентираните сметища. Всичко това  на места, създава реална опасност от замърсяване на компонентите на околната среда – въздух, води и почви.

Данните от по-старите инвентаризации показват, че най голям брой складове за РЗП са обект на наблюдение от страна на РИОСВ са  - Плевен - 145, В.Търново - 113 склада и по 98 на териториите на РИОСВ Варна и Ст.Загора. В процентно отношение най-лошо е състоянието на складовете на територията на РИОСВ Смолян. Почти 100 % от тях са в лошо състояние, следвани от складовете на територията на РИОСВ Бургас. Приблизително 45 % от тях са в незадоволително или лошо състояние. Част от складовете са зазидани до решаване на въпроса с наличните в тях пестициди.

Обработените за 2000 г. данни, а днешните не се различават съществено, за брой и състояние на складовете за цялата страна по РИОСВ, са представени в таблицата №11.

Таблица №11. Складове за РЗП по РИОСВ

Проблемът идва и от това, че закупените от НСРЗ, а сега поделение на НАКХ, установки са преработка на пестициди са с малък капацитет и са крайно недостатъчни, за да преработят натрупаните залежали количества.

7. Съдържание на персистентни пестициди в почвите 

В рамките на Международната програма за устойчиво управление на химикалите (IOMC) и продължаващите преговори за третиране на персистентни органични замърсители (POPs), са избрани 12 субстанции с висок приоритет. Девет от тях - ДДТ, хексахлорбензен, алдрин, хлордан, диелдрин, ендрин, хептахлор, мирекс - са пестициди забранени за употреба. Остатъчни количества, за част от тях, все още се срещат в почвите на България, а залежалите „забравени” количества поради  незнание  и агрохимическа неграмотност и  некомпетентност не  рядко се  продават или се използват от селските стопани

В рамките на почвено химичния мониторинг, в системата на МОСВ, годишно се анализират около   250 броя почвени проби. До  1997 г. пунктовете за пробонабиране бяха са ориентирани предимно към места с очаквано потенциално замърсяване. За периода, а от  1998-2000, методиката на избор на пунктове е променена, като почвените проби са равномерно разпределени върху земеделските земи на страната. Анализирани са за съдържание на органохлорни пестициди (ДДТ, хептахлор, ендрин, елдрин, диелдрин, метоксихлор, цис-хептахлорепоксид, изомерите на хексахлорциклохексан), за триазинови пестициди (атразин, симазин и пропазин) и за фосфорорганичните пестициди (золон и фенитротион). Анализът на пробите е извършен посредством газ-хроматографско разделяне и идентификация с мас селективен и електронно улавящ детектор, съгласно ISO/CD 10382.2., според изискванията на ЕС.

На събраната информация, ежегодно задължително се прави статистическа обработка на получените резултати. За оценка на получените резултати са използвани утвърдените за България три нива на референтни стойности, съгласно Допълнение към Наредба №3 (Д.В. брой 21/2000).

Във връзка с проучването на последействието на някои продукти за растителна защита и тяхното натрупване в почвата са извършени почвени анализи  за последействието на НСВ, устойчив фунгициди използван за предпосевна обработка на семена на селскостопански култури. Установява се, че той е с период на разпадане  в почвата, в зависимост от конкретните агрохимически и екологически условия от 3 до 23 години Въз основа на извършените проучвания за периода 1997-2000 г., се установява, че около 70% от анализираните  проби не съдържат остатъчни количества от НСВ (фиг.13).

Фиг.13. Анализи на почвени проби за наличието на НСВ

В същото време  регистрираните средни стойности са между 0.025 мл/кг и 0.25 мл/кг, т.е. в интервала от предохранителните до пределно допустимите равнища на концентрации. Измерени са единични стойности, над ПДК във Враца - 0.7 мл/кг, Монтана - 0.5 мл/кг, Пазарджик - 0.56 мл/кг, Пловдив - 0.36 мл/кг, Хасково - 0.3 мл/кг.

Положението е аналогично и с други видове пестициди. На много места в страната почвата е силно натоварена с остатъчни активни вещества, което ни дава основание да подчертаем, че приложението на РЗП трябва да става при доказана от експерти необходимост и като се имат предвид наличието им в почвата и периодите на разпадане.

обратно нагоре