Глава 5. Замърсяване на почвите с пестициди при употребата им в селското и горското стопанство
Въведение
По своята същност, растително-защитните продукти (пестицидите) в повечето случаи са с активно вещество създадено по синтетичен път и тяхната употреба крие както екологически, така и здравно - хигиенни и социални рискове. Тяхното потискащо и убиващи въздействие върху неприятелите по растенията се дължи на техните свойства да проникват в клетките на живите организми, да изменят физико-химичните им свойства (повърхностно напрежение, осмотично налягане и др.), да встъпват в химични реакции с белтъчините, да блокират действието на жизнено важните ферменти и по този начин да нарушават обмяната на веществата, и загиване на организмите.
От социална гледна точка, растителнозащитните продукти, крият сериозни рискове и по отношение провокирането на качествено нови генни мутации и действат като канцерогенни (ракообразуващи) агенти. Това въздействие не е само по отношение на вредителите по растенията, но и по полезната ентомофауна, висшите животни и растения, нещо повече дори и при човека.
Неотдавна човечеството се сблъска с катастрофалния екологичен ефект от приложението на органохлорните инсектициди от групата на ДДТ. Доказано бе, че тази група инсектициди се натрупват в хранителната верига, засягат най-високите й нива, сред които е и човека. В природата те имат продължителен период на разпадане и дълготрайно въздействие върху биосферата и човека и причиниха неизмерими екологични вреди, което доведе до тяхната забрана за употреба.
1. Токсичност на растителнозащитните продукти
1.1. Определение на токсичност
Токсичността на пестицидите по отношение на неприятелите по растенията е задължителна, но в същото време те трябва да бъдат поносими от останалите организми и човека в биосферата и екосистемите. Токсичността, като свойство на растителнозащитните продукти зависи от химичната структура на активните вещества и съпътстващите включени в техния състав и способността им да прониква в организмите и те да ги обезвреждат.
Токсичността, като обективен показател за качествата на пестицидите, се определя върху опитни животни, най-често гризачи. Съгласно възприетите методики, този показател се определя и измерва при постъпване през устата с орална средна летална, смъртоносна доза (ЛД 50), измерена на килограм живо тегло. В същност, това е количеството растителнозащитен продукти, което убива 50 % от опитните животни. Известно е, че колкото по-високо е ЛД 50, толкова по-малко токсичен е пестицидът.
1.2. Пътища за проникване на пестицидите в човека
В повечето случаи, опасността от отравяне с пестициди зависи от възможността на практика това вещество да попадне в организма по различни пътища:
- чрез вдишване – най-често това става при използването на пестицидите под формата на газ, фини капчици прах или дим. При вдишването на този тип растителнозащитни продукти те много лесно попадат в кръвта, а от там във всички органи и тъкани. При продуктите с дразнещо действие признаците на натравянето са кашлица, кихане, хрема или болки в гърдите. Изключително опасно е вдишването на вещества без бързо дразнещо действие, защото първите признаци се наблюдават при напреднал стадии на отравянето и влошаване състоянието на пострадалия. Съгласно правилата за безопасна работа с РЗП (растително-защитни продукти), пръскането, прашенето, опушването и други методи на приложение е задължително използването на предпазна дихателна маска или противогаз;
- през кожата – това е един от най-често срещаните пътища за проникване на пестициди в тялото на човека или животните. При този случай пестицидите имат освен общо токсично, но и местно действие върху кожата – директно дразнене и сърбеж при еднократен контакт, до алергични реакции след продължителен и многократен контакт. При работа с пестициди е задължително тялото на работещия да бъде защитено със съответно специално облекло, очила и ръкавица;
- поглъщане на РЗП през устата – най-често това става по време на работа, при лоша хигиена – ядене, пиене, пушене със замърсени ръце. Отравяне може да се получи и при консумация на замърсени с пестициди плодове, зеленчуци или водата за пиене. Описани са много случаи на тежки отравяния при използването за храна на обработено с пестициди зърно за посев. Непокрити храна и съдове за хранене в домове, складове, хранителни заведения и други, могат да бъдат замърсени при пръскане с пестициди. От гледна точка на безопасността на труда е забранено транспортирането или съхраняването на хранителни продукти заедно с растително защитни препарати. Не са редки случаите на отравяне и при изпиване погрешка на РЗП или работни разтвори от тях и при консумация на третирани зеленчуци и плодове преди да е изтекъл карантинния срок след обработката им с пестициди.
1.3. Видове токсичност
От гледна точка на здравния риск в литературата са описани няколко вида токсичност, в зависимост от начините на проникване на пестицидите в тялото на човека.
- кожна токсичност - под кожната токсичност (ЛД 50) се разбира количеството пестицид или дозата на приложението му, което при контакт с кожата на опитни животни (в разтвор или емулсия) причинява смърт на половината от тях.
- хронична токсичност – под този термин се разбира продължително въздействие на ниски дози или концентрации на дадено вещество върху организмите до появата на първите симптоми на увреждане. Хроничното отравяне крие много сериозни рискове, тъй като е необходимо да мине известен период след началото на експозицията до появата на признаците на негативното въздействие и промяна на здравния статус. В повечето случаи е трудно да се установи със сигурност дали действието на химичното вещество и симптомите се дължат на други отклонения в обективните показатели на околната среда. При много изследвания по данни на СЗО вече се доказва връзката между хроничните отравяния и възникването на ракови заболявания или нарушения в потомството.
- остра (акутна) токсичност – симптомите на уврежданията възникват непосредствено или кратко време, след като веществото е проникнало в организма еднократно или неколкократно. След бързо взети мерки и навременно проведено лечение симптомите на отравяне бързо изчезват. Острата токсичност се проявява при поемане на голяма доза за кратък период от време. В зависимост от дозата отравянето е по-леко или по-тежко и връзката между симптомите и експозицията почти винаги е очевидна.
1.4. Последствия от приложението на пестициди върху организмите
Белер, (1988), Рамад Ф. (1981), Загоров Орл., Найденов Я., (1999) и други посочват много данни за отравянето на хора и животни при неправилната употреба на растителнозащитни продукти. Няколко са видовете негативно въздействие на пестицидите върху организмите на човека и животните:
- алергии – често пъти, някои от работещите с растително-защитни продукти развиват алергии към част от пестицидите или активните им вещества. Алергичните реакции са специфични при отделните индивиди, продукти или дози на приложения, а така също и при конкретните екологични условия в момента на приложението им. Веществата и продуктите, които причинят този вид реакции, се наричат алергени, или сензибилиращи вещества;
- мутагенно действие – някои от активните вещества на растителнозащитните продукти могат да увредят генетичния (наследствения) материал в клетката, която е засегната. Известно е, че гените и хромозомите съдържат информация, управляваща функционирането и размножаването на клетките и организмите като цяло. При увреждането на генните структури се нарушава нормалното функциониране и размножаване на клетката, което пък от своя страна води до здравни нарушения, включително и образуването на ракови заболявания;
- ефектите върху репродукцията – под негативното въздействие на пестицидите се увреждат както женските така и мъжките размножителни органи, което крие риск от изгубване или силно редуциране способността за създаване на поколение. Към тази група въздействие се отнасят тератогенното и фетотоксичното действие;
- тератогенно действие – такова действие имат вещества, които причиняват вродени дефекти у новородените, когато майката и бащата са поели отровни вещества преди оплождането, по време на бременността или кърменето;
- фототоксично действие - при този тип увреждания е на лице увреждане на потомството, но без да се стига до уродства.
1.5. Видове ефекти от използването на пестициди
От здравна гледна точка когато увреждането възниква на мястото, където веществото влиза в контакт с тялото, като например причинява дразнене на кожата, очите и лигавиците говорим за наличието на локален ефект;
- системен ефект – при този вид ефект активните вещества навлизат в кръвоносната система, достигат различните органи и системи и ги увреждат;
- кумулативен ефект – при продължително въздействие върху организма някои отрови се натрупват в него, т.е акумулират се в тъканите на растението. Други продукти, се натрупват в организма, причиняват невъзвратими нарушения, които се акумулират при продължаващо въздействие. Всеки организмът има изградени по пътя на еволюцията системи, които обезвреждат отровите и ги отделят. Когато отделянето изпреварва постъпването на дадено вещество в организма няма опасност от натрупването му. Това налага търсенето на възможности чрез система от мероприятия, да се даде необходимото време на организма да осъществят тази своя пречиствателна функция;
- латентен период – това е времето между началото на експозицията и първата поява на симптомите. Този период е различен в зависимост от активните веществото на пестицидите и ефекта на приложението им. Така например за възникване на раково заболяване под действие на даден пестицид са необходими много години (около 15-30 г.) в зависимост от продължителността и интензивността на експозицията;
- чувствителност към отровите – се определя като показател на индивидуалната реакция при постъпването на дадено вещество в организма. Чувствителността на индивидите към отровните вещества, зависи от: възраст, пол, генетични заложби, хранене, здравословно състояние, вредни навици и др.
2. Спешна помощ при отравяне с растително-защитни продукти
При поява на първите признаци на отравяне с растително-защитни продукти, съгласно правилата за първа медицинска помощ е необходимо да се извърши следното: незабавно спиране на работата и извеждане или изнасяне на пострадалия от местоработата и поставянето му на чисто място. Следващата стъпка е извикването на медицинско лице, най-добре лекар. Едно от основните правила при работа с РЗП е осигуряването на телефонна връзка и превозно средство в случай на възникване на рискова или аварийна ситуация. До идването на медицинско лице или закарване на пострадалия в здравен пункт се предприемат следните действия:
2.1. Първа до лекарска помощ – указания за начина за първа до лекарска помощ са описани на етикета на всеки отделен препарат и те включват следното:
- ако пострадалият е в съзнание му се дава да пие посочената в етикета противоотрова. Трябва да се има предвид, че ако РЗП е разтворен в петролни продукти, най-напред пострадалият трябва да изпие 100 мл течен парафин;
- ако пострадалият е в безсъзнание: веднага се изнасяне от замърсената зона и се отстраняват замърсените дрехи; измиват се замърсените части на тялото му.
При указване на първа помощ, особено при прилагането на изкуствено дишане „уста в нос” да се внимава да не се отрови и даващия първа помощ; да не се дава нищо на пострадалия, което да предизвика повръщане, защото съществува риск замърсяващите вещества да попаднат в белите му дробове; при отравяне с фосфорорганични или карбаматни препарати да се приложи веднага атропин.
2.2. Лечение на острите отравяния с продукти за растителна защита (от медицински лица)
В зависимост от групата на продуктите за растително-защита провокирали отравянето са и мерките за лечение.
2.2.1. Лечение при отравяне с фосфорорганични съединения
- до болнично лечение - очистване на входните пътища от отровата: стомашна промивка с разтвор от медицински въглен; очистително - салинно или течен парафин 150 мл (прясното мляко и мазнините са противопоказни). При поразяване на дихателните пътища се прилага инхалиране и осигуряване на чист въздух и кислород.
При кожно проникване на отровата се отстраняват дрехите, измива (изкъпва) се тялото с вода и мек сапун.
При попадане в очите им се прави промивка с физиологичен серум или течаща вода.
Задължително се прилага антидотно лечение: инжектира се венозно атропин - 1-4 мг през 10-20 мин, до постигане на умерено атропинизиране (диаметър на зеницата 4-5 мм, сърдечна фреквенция 100-110 уд/мин., умерена хиперемия на кожата); прилага се холинестиразни реактиватори (първите 24-48 часа) - токсогенин (пирангит, обидоксим) 3-4 мг/кг тегло - венозно по преценка и мускулно през 1-6 часа. Очистване на устата при хиперсаливация.
При белодробен оток се прилагат големи дози глюкокортикоиди, при необходимост и интубиране или поставяне на въздуховод и обдишване с ръчен респиратор;
- стационарно лечение - съгласно общоприетите правила в стационара незабавно се пристъпва към елиминиране на резорбираната отрова.
При тежкио състояние на пострадалия се прилага форсирана диуреза (при липса на белодробен оток) с глюкозни и електролитни разтвори 3-4 л/денонощие, паралелно с прилагане на белтъчни разтвори 4:1; при масивни орални интоксикации - хемоперфузия или обемно кръвопреливане.
В стационара продължава прилагането на атропин (венозно или подкожно за подържане на умерено атропинизиране) и холинестеразни реактиватори и вливане на прясна кръв (24 - часово) за внасяне на холинестераза. При нужда обдишване с автоматичен респиратор, прилагане на широкоспектърни антибиотици, кардиотоници, антиконвулсанти, мониториране.
Изписване не по-рано от 1 седмица след изчезване на клиничните прояви на интоксикация и нормализиране стойностите на холинестеразата.
2.2.2. Лечение при отравяне с карбамати и тиокарбамати
Механизмът на токсичното им действие е аналогичен на този при отравяне с фосфорорганичните съединения. Болестните прояви са сходни, но са по-леко изразени и по-леко отзвучават. Лечението е подобно, но благоприятен ефект се постига с по-малки дози атропин.
2.2.3. Лечение при отравяне с дитиокарбамати
При увреждане на очите се прави промивка с физиологичен серум или течаща вода. Осигуряване на чист въздух и кислород, при нужда се подават бронхолитици, бронходилататори и глюкокортикоиди (венозно). Венозно се прилагат големи дози витамин „С”, а при нужда парентерално се прилага антихистаминови средства.
При орална интоксикация се прави стомашна промивка с разтвор на медицински въглен, салинно очистително, и форсирана диуреза с глюкоза и електролитни разтвори 2-3 л/денонощие.
2.2.4. Лечение при отравяне с хлорорганични съединения
При този тип отравяния се прилага стомашна промивка с натриев бикарбонат 2 % или медицински въглен, салинно очистително, течен парафин. При чести и тежки гърчове се прилага орално или венозно диазепам, фенобарбитал.
При попадане на тези продукти върху очите и кожата се правят промивка с 2 % разтвор на натриев бикарбонат, респективно измиване със същия разтвор или топла вода и сапун. Задължително се прилага форсирана диуреза с глюкоза и електролитни разтвори 3-5 л/денонощие и витамин В1, В6 (в по-големи дози).
При масивни интоксикации се прави хемодиализа.
При затруднено дишане се прилагат стимулатори на дишането (микорен венозно), интубиране и обдишване, кардиотоници. Хепатопротективни средства (левулоза, есенциале). Опиатите са противопоказни.
2.2.5. Лечение при отравяне с триазинови производни
Лечението е подобно на горния случай.
2.2.6. Лечение при отравяне с дипиридилеви производни
При попадане на тези продукти върху кожата се прилага почистване с 5 % разтвор на натриев бикарбонат и изкъпване с топла вода и сапун; при попадане в очите се прави промивка с 2 % разтвор на натриев бикарбонат (20 мин). При вдишване на пестициди се осигурява чист въздух и се подава кислород.
При поглъщане на продукти от тази група (до втория час) се прави обилна стомашна промивка със смес от глицерин (10 %) и бентонит (7 %) или разтвор на медицински въглен, салинно очистително; прилага се също така и форсирана диуреза с 3-6 л/денонощие глюкозни и солеви разтвори, хемоперфузия. Венозно се прилагат глюкокортикоиди и калциеви препарати, както и хематопротективни (евулоза, есенциале, глутарзин) и кардиотрофични средства (артифос, фосфобион), кардиотоници, широкоспектърни антибиотици, цитостатици (против белодробна фибоза).
2.2.7. Лечение при отравяне с пиретроидни продукти
При попадането им върху очите и кожата се извършва промиване с физиологичен серум, респективно измиване с вода и сапун, а при вдишване се използва експекторанс. При поглъщане през устата се препоръчва промивка с разтвор на медицински въглен и салинно очистително, а така също форсирана диуреза с 1-2 л/денонощие глюкозни и солеви разтвори. При хиперсаливация подкожно се бие атропин. При възникване на парестезии - витамин „Е” локално (външно).
2.2.8. Лечение при отравяне с медни препарати (меден сулфат)
Незабовно се прави стомашна промивка с воден разтвор на калиев фероцианид, след което се продължава с разтвор на медицински въглен, очистително (магнезиев сулфат), и форсирана диуреза с 3-5 л/денонощие глюкозни и солеви разтвори. Антидотно лечение е с унитол 4-6 пъти за денонощие по една ампула 5 мл мускулно, витамин „С” и глюкокортикоиди венозно в големи дози. Вливане на прясна кръв (24 - часово), а при масивна хемолиза и екссангвинотрансфузия.
При попадане върху кожата - измиване с топла вода и сапун.
2.2.9. Лечение при отравяне с нитрофеноли и нитрокрезоли
При попадане върху очите и кожата се прилага промиване с физиологичен серум, респективно с вода и сапун. При вдишване и поразяване на дихателната система се оисигурява чист въздух и кислород. При поглъщане на отровата се извършва стомашна промивка с 5 % разтвор на натриев бикарбонат и медицински въглен, салинно очистително и чрез венозна инфузия се вливат 3-4 л глюкозни и солеви разтвори, хемотрансфузия. Прилагат се тиорацилови препарати 150 мг дневно и мускулни Витамин „Д” 300 000 ед. дневно. При необходимост се прилага хемодиализа, вазопресорни препарати.
2.2.10. Лечение при отравяне с фумиганти
Най-често фумигантите са на базата на метилбромид, метилхлорид (монохалогенирани метанови производни).
При отравяне с тази група РЗП незабавно се осигурява чист въздух и кислород, тялото се затопля и се поставя в покой. Цистеин - 2-3 пъти дневно по 0,5 г. Прилага се противошоково лечение с вазопресори и глюкокортикоиди, също така и хипертоничен разтвор на глюкоза (40 %), венозно се прилагат калциеви препарати. Венозно се вливат солеви и изотонични монозахаридни разтвори при дехидратация. При наличие на гърчове се прилагат антиконвулсивни продукти (фенобарбитал). Венозно се инжектират антихипоксанти (ноотропил, пирамем) и паралелно Витамин „В1”, „В6”.
- при отравяне с фосфидни неорганични средства - делиция газ - токсин (алуминиев фосфид)
На пострадалия незабавно се осигурява чист въздух и кислород. Прилага се хепато- и нефропротективно лечение с глюкокортикоиди, аминокиселинни разтвори, калциеви препарати, глюкозни и левулозни разтвори, витамин „С”, „В1”, кокарбоксилаза, оротова киселина, фосфолипиди.