НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

 

 

Въведение

Под почва се разбира най-горния повърхностен слой от земната кора, която е прието да се нарича литобиосфера. Химичният състав на почвата в съчетание с нейната влажност формира плодородие на почвения субстрат, който е  продукт от взаимодействието  на организмите с литосферата (твърдата обвивка на земята). Тя се e формирала в  резултат от процесите изветряне на основната скала и почвообразуване. В процеса на изветряването, скалните материали на сушата, постепенно се трансформират механично и се преобразуват химически и са основа за формирането на почвата. С развитието на науката и социалната практика  торенето се развива, като едно от основните мероприятия в селското стопанство и е един от най-сигурните начини за засилване на растежа и повишаване на добивите, и намира  широко и системно приложение  в земеделската практика.

В същото време е известно, че в градовете  и прилежащите им територии, въздухът е значително по-силно замърсен, отколкото в селските райони. Там където се развива силно промишлеността и селското стопанство, почвите са силно замърсени, което се обуславя от модернизацията включваща и химизацията на селското стопанство производство.

В ерата на повсеместната глобализация и демографския взрив в някои райони на света, селското стопанство трябва да увеличи рязко добивът на селскостопанска продукция, поради нарастващото търсене и намелено предлагане на хранителни продукти. В същото време, както подчертава Рамад Ф., (1981) непрекъснато намалява обработваемата земя на планетата. Увеличаването на добивите може да стане по пътя на интензификацията на селското стопанство и повишаване плодородието на почвата. Съвсем естествено е, едно от мероприятията водещи до повишаване на почвеното плодородие да е прилагането на торенето, като елемент на агротехниката. Проучванията на много учени показват, че внасянето на торове, като  подобрители на почвата води и до нарушаването на баланса на енергията и кръговрата на веществата в агроекосистемите, които от естествени се превръщат в антропогенни.

 

1. Същност на торенето и съпътстващите го екологически рискове

Бързото нарастване на населението, изхранването му се превръща във все по-голям проблем. Статистиката в исторически план и световен мащаб показва, че през последните 200 години темповете на увеличаване  броя на жителите на планетата са доста ускорени  - през 1800 години Земята е населявана от 958 млн. Чийто брой достига  1655 млн. през 1900 г., а сто години по-късно (2000) населението на земята надхвърля 6 милиарда човека, а в края на 2010 година земните жители са вече 6,5 милиарда. В същото време, поземлените ресурси са ограничени - около 1/5 от земната суша е твърде студена, 1/5 – твърде влажна, 1/5 - твърде суха, 1/5 - твърде планинска и само 1/5 е годна за земеделие. Ежегодно от земеделския фонд отпадат големи площи, както в резултат на глобалните процеси на деградация на почвите, така и за нуждите на строителството на промишлени зони, поселища, спортни съоръжения, магистрали, зони за отдих и пр. Следователно  решаването на проблема с изхранване на населението може да бъде решен само чрез увеличаване на производството на земеделска продукция от единица площ.

От земеделието е известно, че един от най-мощните агротехнически фактори за увеличаване на добивите от единица площ е торенето, на което се падат средно 30 % от нарастването на урожая. В миналото, когато не е имало минерални торове, хората са употребявали, като носители на хранителни елементи, компостирани растителни и органични остатъци. Добивите са били ниски, например от зърнените култури в началото на миналия век урожаят е бил 50-70 кг/дка, но за сметка на това с високи хранителни качества. Едва след като агрохимията и науката за хранене на растенията, откриват кои минерални вещества са необходими на растенията и на тази база създават минералните торове, почвеното плодородие се повишава  значително, което заедно с другите производствени фактори довежда  до днешното, значително по-високо ниво на добивите. Дълготрайното поддържане на почвеното плодородие изисква да се поддържа баланс на хранителните вещества в почвата, което е възможно само чрез използване на торове. Затова теорията на хранене на растенията и торенето се смятат за част от приложната биология.

Химическото торене безспорно увеличава почвената продуктивност, но при приложение на високи дози, способства за замърсяването на почвата, включително и с инертни примеси, които влизат в състава на торовете. Също така фосфатите и нитратите внесени в по-големи количества от необходимите за добрия растеж на растенията, се отнасят от повърхностните води в подпочвените и трайно ги замърсяват. В заключение държим да подчертаем, че почвите се замърсяват и чрез използването на минерални и органични пестициди  в растителната защита на селскостопанските и горско стопанските растения.

При дискутиране въпросите свързани със замърсяването на почвите,  трябва да се вземе предвид и факта, че върху  земната повърхност попадат тежки метали (олово, живак, кадмий, молибден и др.), постъпващи в атмосферата, в резултат на човешката производствена дейност в атмосферата, като аерозоли и радиоактивен прах. Всички тези елементи да се включват в почвения почвата действа като незаменим  посредник между атмосферата и хидросферата, както и цялата гама от замърсяващи вещества, имитирани от човека в тях и от там попадат в литосферата. Ето защо е логично да се помисли, че повърхността на земята, играе важна роля в обменните процеси между отделните видове среди, като компоненти на биосферата. Доказано е, че замърсителите попаднали в атмосферата и хидросферата по пътя на биохимичния и геохимичния кръговрат на веществата и енергията и  замърсяват литосферата и обратно.

Химически торове са въведени за увеличаване на добивите от селскостопанските култури, с цел възстановяване и обогатяване на почвените ресурси,  поради факта, че заедно с прибирането на реколтата, от Земята  се извличат от почвения субстрат, хранителни елементи за растенията: азот, фосфор, калий и в по-малка степен, сяра, калций, магнезий и други микроелементи. Следователно, това налага по някакъв начин да се  възстанови загубата на химични вещества и съединение и за това хората започват да прилагат фосфати, нитрати, калиеви соли и т.н., като еквивалент изтеглени с  реколтата от обработваемите земи химични елементи.

Специалистите по торене и земеделие са единодушни, че дълготрайното поддържане на почвеното плодородие изисква да се поддържа баланс на хранителните вещества в почвата, което е възможно само чрез използване на торове. Затова торенето се смята за част от приложната биология и съвременен метод за мелиорация на почвеното плодородие и почвата.

Най-често използваните химични торове са  амониевия нитрат, калциевия нитрат, амониевия сулфат и карбамида. Трябва да се знае, че последното съединение се превръща в почвата в нитрати и под въздействие на азотофиксиращите бактерии. 

Фосфорът се използва като superphosfat factor (разтворими ортофосфат). Калиев хлорид и калиев нитрат и sylvite (калиев хлорид и натриев двойно KC1 • NaCl) са част от обичайните калиеви торове.

За мелиориране на киселите почви се прилага варуване, най-често като в почвата се внася вар, натрошен варовик, гипс. Според Рамад Ф., (1981) всяка година в почвата се внасят огромно количество минерални торове (фиг.29.). За периода 1945-1965, световното потребление на химически вещества в селското стопанство  се е увеличило шест пъти.

В резултат на агрохимическите проучвания проведени в много страни се формулира закона за оптималното торене и оптималните добиви. В общи линии той гласи: минералното торене, увеличава добивите до известни граници на приложение на активните вещества. При внасянето на количества над оптималните нива няма увеличаване на добивите над пределно достигнатите, нещо повече излишните хранителни елементи се явяват като остатъчни вредни вещества в селскостопанската продукция. Законът за пределните добиви е илюстриран на фиг.30.

 

Фиг. 29. Световно потребление на минерални торове за  1945-1968 г.

 (Китай не включен)  (Brown, 1970, р. 164).

 

   

Фиг.30. Закон за пределните добиви

 

На фигурата е представено въздействие на увеличените количества нитрати внесени в почвата върху  добива на поливна царевица в щата Вашингтон. Видно е, че  повишаването на добивите има тенденция към забавяне, с нарастването на количеството внесени  в почвата химични елементи  (Pratt, 1965). С други думи се е стигнало до пренасищане на почвения субстрат с хранителни елементи.

Агрохимическите изследвания показват, че от икономическа гледна точка химическите торове се използват непречистени за торене на почвата. Според  Barrows, (1966) заедно с хранителните елементи в почвата се внасят много токсични вещества, метали и металоиди, които са слабо подвижни в почвения субстрат. Те най-често се откриват  под формата на следи от тях. Същият автор отбелязва, че суперфосфатите съдържат често пъти много непотребни примеси (табл.17).

Имайки предвид всичко това е видно, че при прекомерна употреба на химични торове замърсяването на почвата може да достигне сериозни размери, защото имаме наслагване в почвения субстрат на вредни токсични остатъчни вещества с ежегодното им внасяне заедно с основното торене. Това дава основание на Барроуз да подчертае, че човечеството е изправено пред реалния екологически риск от замърсяване на почвените ресурси, а от там и на селскостопанската продукция с токсични микроелементи, което в последствие влошава здравния статус на населението. В същност става дума за трудно подвижни микроелементи натрупващи се в областта на ризосферата, т.е. повърхностния пласт на почвата, където се развива кореновата система на растенията, т.е. зоната на активната агротехническа обработка.

 

Таблица №17. Основни примеси в суперфосфатите ( по Barrows,  1966)

 

Примес	Съдържание, млн[1]	Примес	Съдържание, млн[1]
Арсен Кадмий Хром Кобалт Мед	2,2-1,2 50-170 66-243 0-9 4-79	Олово Никел Селен Ванадий Цинк	7-92 7-32 0-4,5 20-180 50-1430

 

Към очертания по-горе екологически риск следва да добавим и внасянето на тежки метали при растителнозащитната обработка на селскостопанските и горскостопанските култури и насаждения: медни соли, арсен, олово и много други. Независимо от това, че употребата на съединенията на арсена за растителнозащитни продукти е силно намаляла, все още се употребяват органични хербициди, молекулите на които съдържат арсен. По устно съобщение на  Дювиньо, приложението във виетнамската война на органични хербициди все още представлява  потенциална заплаха за годността на продукцията произведена върху такива земи.

В резултат на продължителни проучвания е установено, че при прилагането на високи дози на торене, арсенът присъства в обработваемия слой на почвата в продължение на много десетилетия. Доказано е, че този елемент, както и оловото са слабо подвижни в почвата и се натрупват преди всичко в нейния повърхностен хоризонт с дълбочина 10-12 см Keilling, (1970) предполага, че системното използване на солите на медта, като бордолезов разтвор в лозовите масиви за борба с маната по лозата, увеличава екологичния риск от деградиране на За  двадесет години в нашата страна, потреблението на минерални торове драстично намалява от 16,3 кг/дка през 1983 година до 4,4  кг/дка през последните години. Между основните причини за това могат да се отбележат неясните собственици на земята в продължение на години и високите цени на торовете. След връщането на земята на нейните собственици, българското земеделие навлиза в нов eтап. Новите собственици се нуждаят от актуална информация за управление на хранителния режим на земеделските култури и ефективно приложение на торовете, както за да получат добри икономически резултати, така и да съхранят почвеното плодородие и да опазят околната среда и здравето на сегашното и бъдещите поколения.

 

2. Класификация на торовете

В агрохимията всички химични вещества и съединения използвани в селското стопанство като торове могат да бъдат разделени на минерални вещества и синтезирани  органични съединения. А според своя произход те се разделят на минерални, органични, органоминерални и бактериални.

2.1. По произход

2.1.1. Минерални торове

Минералните торове са  произведени в промишлени предприятия продукти, включително и природни изкопаеми, които съдържат хранителни елементи, необходими за растежа и развитието на растенията. Минералните торове се наричат още изкуствени (промишлени) торове, когато се получават чрез технологична преработка на природни суровини в промишлени условия (фосфорни и калиеви торове) и синтетични, които се получават изцяло по синтетичен път (азотните торове).

2.1.2. Органичните торове

Тази група торове съдържа хранителните елементи основно във вид на органични съединения, които  имат растителен или животински произход. От своя страна те се разделят на органоминерални торове, които  представляват смес от органични и минерални торове получени чрез обработване на различни органични продукти: амоняк, фосфорна или азотна киселина. Могат да се получат чрез механично смесване на оборски тор или торф с изкуствени торове.

2.1.3. Бактериалните торове съдържат микроорганизми, които спомагат: свързването на въздушния азот или превръщат недостъпните хранителни вещества в достъпни за растенията.

В растениевъдното производство наред с минералните торове значение имат и органичните. С всеки тон добре угнил и правилно  съхранен оборски тор в почвата се внасят 200-300 кг органично вещество, около 5-6 кг азот, 2-3 кг общ фосфор и 5-6 кг почти всички микроелементи, участващи в изграждането на растителния организъм и полезна микрофлора, която повишава биологичната активност на почвения субстрат. Освен, че подобрява хранителния режим, органичното торене при леки песъчливи почви повишава свързаността и водозадържащата им способност, оптимизира тяхната структура. При почви с тежък механичен състав подобрява въздушния и топлинния режим и водопропускливостта им. Торенето с оборски тор увеличава процентът на устойчивите структурни агрегати, повишава устойчивостта им на ерозия, както и оптимизиране буферната способност на почвите. Бавната минерализация на хранителните вещества осигурява продължителен достъп на хранителни вещества за растенията, а увеличаването на почвения хумус и съдържанието на подвижни, хуминови киселини, които  стимулират растежа и развитието на растенията.

Към  органичните торове се отнасят и могат да се използват оборския тор (говежди, конски, овчи, свински и др.), птичи тор, торф и различни  видове компост. За обогатяване на почвата с органично вещество могат да се използват и култури за зелено торене - сидерати.

Оборският тор се получава при оборното отглеждане на крави, коне, кози, овце и др., като включва изпражненията, урината и постелята. Химичният състав на оборския тор се колебае в широки граници, в зависимост от вида на животните, количеството и качеството на храната, вида на постелята и съотношението между трите компонента в него. Най-богат на хранителни елементи е овчият тор, следван от конския, а най-беден е оборският тор, получен от крави и телета. Торът, добит от по- старите и работните животи е пo-богат на хранителни вещества от този, добит от по-млади животни. Изборът на материали за постеля се определя от способност им да задържат урината на животните и от състава им. Най-често използваната постеля е сламата от житни култури. В изпражненията и постелята азотът се намира главно под форма на белтъчини, амиди и аминокиселини, а в урината - във на карбамид, хипурова и пикочна киселина. Фосфорът е под формата на неорганични фосфати, лецитин, фитин, нуклеинови киселина липоиди и др., калият и другите метали - главно под формата на свободни, адсорбирани и комплексно свързани катиони.

Почти всички хранителни елементи, съдържащи се в органичните съединения на оборския тор, преминават в достъпна за растенията форма след минерализирането им. Пресният оборски тор не е подходящ за торене. Той може да използва като биотопливо в парниците и в траншеите на полиетиленовите оранжерии. При големите едромащабни ферми се изграждат биоинсталации за получаване на биогаз, където свежият оборски тор бързо „узрява” под въздействието на ферментационни и други процеси, като при това се получава угнил „зрял” оборски тор, готов за торене и биогаз, който подпомага енергийното захранване на комплексите.

В практиката са познати и прилагани  два основни начина за ферментация и съхранение на оборския тор - анаеробен и аеробен. При анаеробния начин на съхранение торът се стифира на големи купчини, като всяка партида се уплътнява добре, а повърхността на купчината се покрива с 10-15 см торф, почва или глина. При този начин на съхранение се отделя малко топлина, разлагането протича бавно, загубите на органично вещество и азот са малки.

Аеробният начин на съхранение се прилага, когато за кратък срок  трябва да се получи прегорял оборски тор. Торът се стифира на купчини и често се разбърква. Ферментацията протича за кратко време с отделяне на висока температура, но се увеличават загубите на органично вещество и азот. Когато животните се отглеждат без постеля, торът е съставен главно от изпражнения и урина с малко примеси от разпилян фураж или стърготини. Този тор не може да се използва пряко за торене, а трябва да се компостира с различни органични материали - слама, дървесина, отпадъци от хартиено-целулозната промишленост и др. След това се съхранява по един от горепосочените начини.

При внасяне на оборския тор в почвата трябва да се спазват две условия:

- изваждането на оборския тор от торищата да става по етапи, за да се използва продукт с приблизително еднаква степен на ферментация;

- след разхвърляне на оборския тор върху почвената повърхност, той трябва да се заоре на необходимата дълбочина, за да се избягнат азотните загуби, които могат да надхвърлят 25-30 %.

Птичият тор, който е разновидност на оборския, е висококонцентриран и бързодействащ. Годишно от една кокошка се получава 4-6 кг тор, от една патица - 6-8 кг, а от една гъска - 8-11 кг. Птичият тор трябва да се съхранява на малки купчини, за да се намалят азотните загуби. Особено много азот се губи при периодичното замръзване и размръзване на тора. Най-подходящият начин за използване на птичия тор е компостирането му с различни растителни остатъци, торф, дъбови листа, кори от иглолистна дървесина, стърготини и др. Той е по-богат на хранителни вещества в сравнение с оборския тор от други животни, като съдържа около 1,3 % азот, 1,2 % фосфор и 1,1 % калий. С един тон птичи тор в почвата се внасят около 13 кг азот, 12 кг фосфор и 11 кг калий. При промишленото отглеждане на птици, птичия тор често пъти съдържа антибиотици и други остатъчни вещества над ПДК, по тази причина понякога се налага първо торът, да се дезинфекцира и дезактивира и тогава да се използва за подобряване на почвеното плодородие на обработваемите земи.

Компостите са органични торове, получени чрез предварително разлагане на растителни и животински отпадъци от селскостопанската дейност, бита и промишлеността до по-прости органични вещества. Разлагането им може да се извърши по анаеробен или аеробен начин.

 

Таблица №18. Химичен  състав  на пресен оборски тор с постеля слама в %

 

 

Към тях могат да се добавят и минерални торове, торова течност, фекалии и др.

Компост от слама. Сламата се нарязва и се наслоява на пластове, между които се насипва азотен или листен тор - на 100 кг слама се добавя 1 кг карбамид или 1,5 кг амониева селитра. Така получената купчина редовно се навлажнява с вода в количество, равно на сухата маса слама. Създават се условия за аеробна ферментация и температурата след 2-3 седмици се повишава до 60-65° С, торът периодически  се притъпква за да се създадат анаеробни условия за ферментация. Компостът е готов, когато се получи еднородна кафява маса. По същия начин може да се приготви компост от растителни отпадъци - развален фураж, стъбла от зеленчукови и други култури листа от дървесни видове и др. отпадъци. Те могат да се смесят с почва, торова течност, фекални или канални води. Ферментацията на този вид компост протича за около 8-9 месеца.

Преди  обработката на дървения материал предварително се обелва кората на трупите. Този отпадък може да се компостира с добавка на азотни и фосфорни торове, торова течност или пресен оборски тор. На 100 кг кори се добавят 2 кг карбамид или 5 кг амониева селитра и 1-2 кг суперфосфат. Поддържа се влажност около 70 %. Срокът на компостиране е не по-малък от 6 месеца. Желателно да ce ползват кори, обелени по термичен, а не по химически начин. Така получените компости могат да се използват за основно или за приготвяне на субстрати за отглеждане на разсад.

2.2. По агрохимическо действие

2.2.1. Преки торове – те  са непосредствени източници на хранителни елементи за растенията.

2.2.2.  Косвени торове

Към тази група се отнасят торовете,  които въздействат върху свойствата почвата с цел подобряване условията за използване на преките торове.

2.3. Според броя на съдържащите се в тях хранителни елемент

2.3.1. Прости (единични)  - представителите на тази група торове съдържат само един хранителен елемент

2.3.2. Комплексни - съдържащи не по-малко от два храни елемента. Според вида на хранителните елементи простите торове биват азотни, фосфорни, калиеви.

По вида и броя на хранителните елементи комплексните торове се делят на:

двойни - азотно-фосфорни, азотно-калиеви, фосфорно-калиеви и др.; тройни - азотни-фосфорно-калиеви; торове, съдържащи макро - и микроелементи.

Според начина на получаване комплексните торове се делят сложни и смесени.

Смесените торове се получават чрез механично смесване на готови единични или сложни торове.

При сложните торове хранителните елементи влизат в състава само на едно химично съединение, т.е. всички кристали или гранули имат еднакъв химичен състав.

От комплексните торове в страната са регистрирани амофос (моноамониев фосфат), съдържащ 11% азот и 46-50 % Р205. Не е хигроскопичен и лесно се внася в почвата. Той е високо-концентриран азотно - фосфорен тор, подходящ за торене на всички култури и почвени типове. Внася се с основната обработка или предсеитбено. Особено подходящ е за предсеитбено торене на есенници, памук и картофи, при които азотът се дава и като подхранване по време на вегетацията. Нормата за торене се изчислява на база съдържанието на фосфора в почвата и тора.

Диамофосът (диамониев фосфат) съдържа 20-21 % азот и % Р205. Не е хигроскопичен и е добре разтворим във вода. Положението му е като на амофоса. Нормата за торене се изчислява на база съдържанието на фосфор.

Калиевата селитра (калиев нитрат) е ситнокристален тор,съдържащ 13,5 % азот и 46 % К20. Той е висококонцентриран азотно-калиев тор, разтворим във вода, физиологично неутрален. Не е хигроскопичен и не се сбива при съхранение. Не съдържа хлор. Подходящ всички култури и почвени типове. Нормата за торене се изчислява на база съдържанието на калий.

Патенткали – представлява сложен калиево - магнезиев тор, съдържащ 30 % К20 & сулфат - 51 %), MgO - 10 % (магнезиев сулфат - 31 %) и сяра - 17 %. Сярата е във водоразтворима, лесноусвоима форма. Произвежда се от естествения минерал кизерит, гранулиран е, не се сбива при съхранение, подходящ за торене на култури, чувствителни към хлор и взискателни към магнезиевото хранене - домати, картофи, хмел, ягодоплодни, цвекло, тютюни и при оранжерийното производство на зеленчуци. Подходящ е за всички култури и почвени типове, но най-добър ефект дава на почви с кисела реакция и на такива с лек механичен състав. Нормата за торене се изчислява на база потребностите на растенията от хранителни елементи. За оранжерийно производство се внася при зареждане на оранжериите, а при полските култури - преди основната обработка на почвата.

На пазара могат да се намерят и твърди комплексни торове съдържащи и трите макро а елемента (азот, фосфор и калии) в различни съотношения. Те могат да бъдат обогатени и с микроелементи. В зависимост от формата на азота те се наричат амофоски - азотът е в амониева форма, и нитрофоски - азотът е в нитратна форма.

Нормата за торене се изчислява по елемента с най - високо съдържание, а останалите хранителни елементи се добавят от простите торове. Произвеждат се и торове, в които съотношението между хранителните елементи е по заявка на потребителя. На почви с тежък механичен състав се внасят с основната обработка, а на леки почви - предсеитбено.

Торове със завишено съдържание на фосфор и калий не трябва да използват за подхранване на културите!

Течните комплексни торове за листно подхранване се използват в овощарството, лозарството, зеленчукопроизводството, зърнопроизводството и цветарството. Те се прилагат профилактично когато се очаква растенията да преминат критичен период развитието си, и лечебно - когато са налице симптоми на недостиг на хранителни елементи. Извършват се от 3 до 5 пръскания през различните фази от развитието на растенията и в зависимост изискванията на културата

Торовете за листно подхранване допълват почвеното торене. Те не могат да го заменят! Подхранването с листни торове трябва да се извършва подходящи за листна адсорбция условия - влажно, облачно време сутрин рано или вечер след понижаване на въздушната температура. Използването им при високи въздушни температури крие опасност пригори по листната маса на растенията.

Предимствата на суспензионните торове в сравнение с трайните торови разтвори са, че е възможно да се постигне по-високо съдържание на азот, фосфор и калий, гарантира се  оптимално съотношение на хранителните елементи според нуждите на различните култури. Утаяването на кристалите е незначително и бързо се отстранява чрез разклащане. Подобрена е и съхраняемостта и устойчивостта им на ниски температури е по-голяма.

Нашата страна са регистрирани множество течни и суспензиални торове за листно подхранване. Съгласно съществуващото законодателство всяка опаковка е придружена с етикет даващ информация за състава на предлагания продукт, доза, време и начин на приложение и при кои култури се прилага, както и предпазните и лечебните мерки при работа с тях. Тези указания са задължителни за спазване и изпълнение.

2.4. Макроторове

Торовете, които съдържат макроелементите, необходими за израждане на растителния организъм е прието да се  наричат макроторове.

На базата на макроелементите които съдържат те се класифицират на:

2.4.1. Азотни торове – това са торове съдържащи предимно азотни съединения. В зависимост от формата, в която се намира азотът в тях, те се делят на четири основни групи: В традиционните единични торове азотът е представен в амониева или нитратна форма. Амониевият йон се поглъща частично от почвените колоиди, поради което скоростта на поглъщането мупри нормални  условия е по-ниска от тази на нитратния йон. В повечето случаи обаче различията между двете форми азот в торовете са незначителни. Дали да се избере амониев, или нитратен тор зависи от специфичните почвени условия. Формата на азотния тор трябва да бъде подходящо избрана, за да се избегнат непроизводителните загуби на азот. 

Рискът от газообразни амонячни загуби например е по-голям на почви с по-високо рН. От тази гледна точка,  карбамидът, при който амидната форма на азота преминава бързо в амониева, и амониевите торове не се препоръчват на карбонатни почви. За да се намалят газообразните загуби на азот се препоръчва още бързо инкорпориране с обработката на почвата. Загуби на азот могат да се получат и в резултат на процесите на денитрификация, особено при анаеробни условия. В тези случаи трябва да се предпочитат карбамид или амониеви торове.

2.4.2. Амониеви торове, които съдържат азот в амониева форма.

Според агрегатното си състояние амониевите торове се делят: на течни и твърди.

- течни амониеви торове -  към тях спадат втечненият амоняк и амонячната вода. Втечненият амоняк е висококонцентриран азотен тор - около 82,3 % азот и 17,7 % водород. Има силна специфична миризма, опасна за здравето на животните и човека- силно дразни лигавицата на носа, гърлото и очите. Разяжда кожата. Амоняка  не корозира желязото, но разрушава медта и нейните сплави. При обикновена температура и налягане бързо се изпарява, затова съхранява в специални цистерни под голямо налягане или под вода. Силно взривоопасен.

- амонячната вода – тя представлява разреден с вода амоняк  и съдържа 20,5 % азот. Може да се съхранява и транспортира обикновени цистерни. Точката на замръзване е много по- ниска от тази на водата - до 56[о] С.

Знае се, че при попадане в почвата, амонякът преминава в почвения разтвор и образува амониев хидроокис или в газообразно състояние при рохкавите леки почви се придвижва в почвените хоризонти  дотогава, докато не влезе в съприкосновение с илови частици и органично вещество, способни да прекратят придвижването му. Амонячният азот не се измива от почвата. При топло време се превръща в нитратен за около 3 до 6 седмици. При по хладно време нитрификацията се забавя. В кисели почви този процес протича много бавно.

Изследванията показват, че при  торене с амонячна вода или втечнен амоняк отначало в почвения субстрат  се създава алкална реакция. В резултат на сложни химичните и биохимични процеси, протичащи в почвата, реакцията й се връща към първоначалната и може да се вкисели при употреба на големи норми ма торене.

2.4.3. Твърди амониеви торове

Към тях спадат амониевият сулфат - с 21.5 % азот и амониевият хлорид - с 24-25 % съдържание на азот.

Знае се, че и двата тора са лесно разтворими във вода, слабо хигроскопични кристални соли, които в зависимост от количеството примесите, които съдържат, могат да бъдат бели, сиви, синкави, или зеленикави.

Те са физиологично кисели соли и  когато са добре съхранявани те са  сухи, имат добра сипливост и равномерно се разпределят по повърхността на почвата. В почвата се разтварят лесно от почвената влага. В киселите почви амониевите катиони влизат в обменна реакция  предимно с водородните и алуминиевите йони от почвения поглъщателен комплекс, в резултат на което се вкиселява почвения разтвор. Активната киселинност на почвата се повишава и в резултат на нитрификацията на твърдите амониеви торове, вследствие на което се получават азотна и сярна киселина при амониевия сулфат и азотна и солна киселина при амониевия хлорид. В алкалните почви тези киселини реагират със съдържащите се в почвения разтвор бикарбонати и  карбонати, а също така  и с катионите на почвения поглъщателен комплекс. Макар и да се неутрализират двете  киселини, все пак е възможно увеличаване на почвената киселинност за сметка на разтварянето на карбонатите и бикарбонатите. Системното и едностранно торене с амониеви торове води до вкисляване на  почвите и до сериозни промени качествата на получената селскостопанска продукция.

2.4.4. Нитратни торове (селитри) - съдържат азот в нитратна форма. От нитратни торове (селитри) са известни  натриевата селитра (синтетична - чилска) и калциевата (норвежка) селитра. Първият вид тор представлява  безцветна сол, с прозрачни или жълтеникави кристали, а калциевата е бяла или сивкава. И двата тора са ниско концентрирани - съдържат 15-16 % азот в нитратна форма и  са силно хигроскопични соли. Селитрите са физиологично алкални торове, тъй като корените на растенията усвояват по-енергично нитратните аниони, отколкото натриевите или калциевите катиони. В почвения разтвор се появяват хидролитично алкалните соли натриев карбонат и калциев карбонат.

Известно е, че нитратните торове се разтварят лесно и бързо от почвената влага, при което натрият и калцият изместват от почвения поглъщателен комплекс еквивалентно количество други катиони. При торене само с натриева селитра, натрият измества калция от поглъщателния комплекс и се влошава структурата и агрохимическите свойства на почвата. При торене с калциев нитрат, в резултат на взаимодействието му с въглената киселина, съдържаща се в почвата, се образува калциев бикарбонат, който благоприятства намаляването на почвената киселинност. Това се отразява положително на почвената  структура. Подходящи са за торене на кисели почви.

2.4.5. Амониево-нитратни торове - съдържат азот в амониева и нитратна форма; към  тази група се отнасят амониев нитрат (амониева селитра), калциево - амониева селитра (варо – амониева селитра), и др.

Амониевият нитрат (амониева селитра) представлява  бяло или слабо жълто кристално вещество, съдържащо 34,5 % азот. Половината от азота е в нитратна форма, а другата половина- в амониева. Тя е силно хигроскопична и бързо се разтваря във вода. За намаляване на сбиваемостта амониевият нитрат се гранулира. Със същата цел могат да се добавят калциев или магнезиев окис. При температура, по-висока от 240° С, се разлага бурно, което при определени услови) може да доведе до взрив.

Амониевата селитра е физиологично кисел тор, когато се използва на подобряване плодородието на почви с неутрална или слабо кисела реакция, при тези агротехнически условия растенията, усвояват по-бързо амониевия азот.

На почви с алкална реакция тя се проявява като физиологично алкална сол с по-интензивното усвояване на нитратните йони от растенията. От тази гледна точка е подходяща за торене на всички почви и култури - за предсеитбено торене и за подхранване.

Разновидност на амониевата селитра е стабилизираната амониева селитра, която има редица агрохимически и технологически предимства Тя е с високо съдържание на азот и усвоим фосфор:  от 30,0 до 32,0 % азот и от 1,0 до 4.0 % фосфор. 

От своя страна, варо - амониевата селитра  е физиологично неутрален азотен тор, получен при смесване на стопилка от амониев нитрат и смлян калциев карбонат или доломит. Съдържа 20-24 % азот в нитратна и амониева форма. Този тор е подходящ за предсеитбено торене на растения, отглеждани на почви с кисела реакция.

Амониево-нитратни торове се произвеждат от „Неохим” АД - Димитровград, „Агрополихим” АД - гр. Девня и „Агробиохим” (гр. Стара Загора). Азотни торове с неутрализираща добавка доломит или креда се произвеждат в „Инохем” АД - гр. Стара Загора.

2.4.6. Амидни  торове - съдържат азот в амидна форма.

В тази група са включени  калциевият цианамид, синтетичният амид и карбамид карбамидформалдехидните торове. При тях азотът е в органична форма.

От тази група в страната е познат синтетичният карбамид, произвеждан до неотдавна от „Химко” АД - гр. Враца. Той е висококонцентриран, разтворим, физиологично неутрален азотен тор, който съдържа 46,3 % азот в амидна форма. Не е взривоопасен. Няма корозиращо действие, а в сравнение с амониевата селитра е по-бавнодействащ. Подходящ е за предсеитбено торене и подхранване на всички земеделски култури и почвени типове с изключение на карбонатните почви. Воден разтвор на карбамид се използва за повишаване съдържанието на глутен при пшеницата.

2.4.7. Фосфорни торове

Съвременните единични фосфорни торове се различават по химичен състав и разтворимост. В тази връзка може да се говори за напълно или частично разтворими фосфати. Разтворимите фосфорни като суперфосфата са подходящи за всички почви. Суровите, природни  фосфати се различават значително помежду си в зависимост от произхода си. Те са по- ефективни на кисели почви. Промишлените фосфорни торове се делят на две основни групи: Промишлени фосфорни торове, съдържащи водо- разтворими фосфати - различните видове суперфосфати, са слабо разтворими в органични киселини - преципитат, термофосфати и калциев метафосфат.

В зависимост от съдържанието на фосфор, суперфосфатът може да бъде: единичен – със съдържание на 18-20,5 % Р205 , двоен - с 35-38 % Р205 и троен - с 42-46 % Р205. За нуждите на българското земеделие в „Агрополихим” АД - гр Девня се произвежда троен суперфосфат със съдържание на двуфосфорен петоокис - 46 %. Той е висококонцентриран, гранулиран фосфорен тор. Подходящ е за всички типове почви и култури. Поради слабата му подвижност в почвата се препоръчва внасянето му през есента с основната обработка на дълбочината на основната коренова маса.

В страната се произвеждаше и суперфосфатно-фосфоритен тор - СФФТ 60/40, получаващ се при гранулиране в горещо състояние на троен суперфосфат със северноафриканско фосфоритно брашно съотношение 60 : 40. Той съдържа 40 % общ Р205, от които 28-30 % усвоим. Подходящ е за почви с кисела реакция, внесен с дълбоката оран. При торене на трайни насаждения и многогодишни треви се използва за запасяващо торене.

Друг фосфорен тор произвеждан у нас е преципитат, който е фин бял прах. Не е хигроскопичен. Съдържа до 40 % Р205. Особено подходящ е за почви с кисела реакция, на които дава по-добър ефект от тройния суперфосфат.

2.4.8. Калиеви торове

По принцип, всички калиеви торове са водноразтворими, което ги прави лесноусвоими за растенията. Те не променят рН при прилагането им в оптимални норми на торене. В зависимост от суровината, от която се добиват и от начина на преработка, те биват  два основни  типа, в които калият е свързан като хлорид или като сулфат. Сулфатната форма е подходяща за чувствителни на хлор култури.

Класическият калиевият хлорид е сивобяла или червеникава ситно кристална сол със съдържание на К20  - 40, 50 или 60 %, водоразтворимо активно вещество. Този тор е силно хидроскопичен и при продължително съхранение се втвърдява. Може да ce използва за торене на всички понасящи хлор култури и почвени типове. При някои култури  хлорът оказва отрицателно влияние върху качеството на произведената селскостопанска продукция. Този тор се внася с основната обработка на почвата, като при  почви с лек механичен състав се препоръчва предсеитбено внасяне.

Калиевият сулфат е сивобяла или жълтобяла ситно кристална или на гранули сол, със съдържание на К20 48-50 % и 18 % сяра. Торът е водоразтворим, слабо хигроскопичен, безбаластен несъдържащ примеси и пълнители.  Може да се използва за торене на всички култури и почвени типове. Особено подходящ е за култури, при които хлорсъдържащите торове оказват отрицателно влияние. Внася се с основната обработка на почвата, като основно торене. На почви с лек механичен състав има опасност от измиване и се препоръчва да се внася предсеитбено, при този почвен тип е забранено да се прилага при вододайни зони или в близост до големи водни течения или водоеми.

За да се предпази почвата от замърсяване и торените култури от увреждания, следва при избора на подходящата форма на калиевия тор добре да се познава спецификата на културите и почвите, върху които се отглеждат. Повечето зеленчукови култури са чувствителни към хлора, особено в ранните стадии на развитие. Толерантността на растението към хлора зависи и от величината на нормата за  калиевото торене, например синтезът на скорбяла при картофите се повлиява неблагоприятно от високи норми калиев хлорид.

Като хлорлюбиви култури се класифицират: захарно и кръмно цвекло, гулията, алабаша.

Към понасящи хлор култури са отнесени: зърнени житни, царевица, рапица, киви, главесто зеле, салатно цвекло, детелина, пасища.

Условно понасящи хлор култури са  картофи, слънчоглед, винени лозя, семкови овощни, черно френско грозде, домати, алабаш, и китайско зеле, грах, спанак, моркови, праз, ряпа.

Чувствителните на хлор култури включват: тютюн, ягоди, малини, червено френско грозде, боровинки, костилкови овощни, зелен фасул, бакла, краставици, пипер, лук, салати, ранни зеленчуци, дини и пъпеши, хмел,  цветя и декоративни растения, както и разсадът на повечето растения.

2.4.9. Магнезиеви торове

Известно е, че съдържанието на магнезий в почвата зависи главно от съдържанието му в почвообразуващата скала. Най-общо може да се каже, че по-тежките по механичен състав почви с неутрална или слабокисела почвена реакция са добре запасени с магнезий и имат по-благоприятен магнезиев режим. Недостатъчно запасени с усвоим магнезий са силно песъчливите делувиални и алувиално - делувиални почви, псевдоподзолистите и силно излужените каналени горски почви. При тях при предозирано торене съществува реалната опасност от замърсяване на подпочвените води с магнезий над пределно допустимите концентрации (ПДК).

С най-голяма чувствителност към недостиг на магнезий са картофите, захарното и кръмното цвекло, краставиците и доматите. От овощните дървета най-чувствителни са ябълката и черешата. За компенсиране на магнезиевия недостиг се препоръчва внасянето на:

Кизерит - висококонцентриран магнезиев тор, силно  разтворим във вода с бързо и по-продължително действие. Съдържа 25 %  MgO и 20 % S (MgSO4 - 75 %). Присъствието  в него на  магнезия в сулфатна форма, го прави приложим за всички култури и особено за тези, отглеждани оранжерийно,  където се внася при зареждане на оранжериите, а при полските култури - преди основната обработка на почвата.

Магнезиев сулфат, включва в себе си 16 % MgO и 13 % S - като магнезиев сулфат 49 %. Той е гранулиран, съдържа кристализационна вода 50,8 %, поради което бързо се втвърдява, но лесно се разтваря във вода. Подходящ е за оранжерийно и хидропонно отглеждане на зеленчуци и цветя.

2.5. Микроторове

Към тази група се отнасят торовете съдържащи микроелементи, които са задължителни за растежа и развитието на растенията, животните и човека, в минимални количества или следи от тях в почвения субстрат.

Микроторовете, прилагани в селското стопанство, са неорганични вещества, синтетични хелати, естествени органични комплекси и стъкловидни микроторове - фрити. Ефективността им зависи от начина на прилагане, фазата на развитие на културата, дозата и почвената характеристика. Микроторовете се прилагат по три основни начина – чрез внасяне в почвата,  внасяне, листно подхранване и третиране на семената преди сеитбата.

2.5.1. Молибденови торове - за задоволяване потребностите на растенията с молибден се използват натриев молибдат – с 20 и 30 % съдържание на молибден, и амониев молибдат - с 52 % молибден. Най-често недостиг на молибден се наблюдава върху слабо запасените с него почви – сиви горски, псевдоподзолисти сиви, подзолисти канелени горски почви, кафяви горски почви, на някои типични, излужени и деградирали черноземи.

Най-чувствителни към молибденов недостиг са бобовите култури - люцерна, детелина, фий, фасул, соя и грах. От небобовите култури добре реагират на молибденово торене цветното зеле, царевицата, ечемикът, пшеницата, слънчогледът и репкото, отглеждани на почви с кисела реакция.

Молибденови торове се прилагат чрез третиране на семена - полумокро третиране преди сеитбата. По-високите норми се препоръчват за слабо запасените почви с молибден, със силно кисела реакция и повишено съдържание на манган и алуминий.

 

Таблица №19. Предпосевно третиране с молибден

- доза и разходна норма на 100 кг семена

 

№ по ред	Селскостопанска култура	Молибден в гр.	работен разтвор в л/100 кг
1.	Люцерната и детелината	150-300	4,00
2.	Фасул, соя и грах	25-50	2,00
3.	Фий	50 -100	2,00
4.	Слънчоглед и царевица	50- 100	2,50
5.	Пшеница и ечемик	15 - 50	3,0- 4,0

 

Семената на пшеницата и ечемика се третират и при наличие на условия за измръзване. Молибденовият тор се разтваря в гореща вода. Семената, третирани с молибден, са токсични и  не могат да се използват за храна на хора и добитък!

Този тип торове се прилагат и като листно подхранване.

За един декар бобови култури са необходими 10-15 г/дка (акт. вещество), внесено с 25-50 литра вода, а за небобови култури от 3 до 5 г молибден (акт. вещество). Посевите от пшеница и ечемик, пострадали от ниски температури и от преовлажняване, се третират с 10-15 г молибден (акт. вещество), заедно с хербицидите.

Почвено внасяне - 15-20 г молибден в активно вещество на декар заедно с внасянето на почвени хербициди, които се инкорпорират.

2.5.2. Цинкови торове

Според агрохимическите изследвания, цинков недостиг в България се проявява на карбонатните почви-карбонатни черноземи, карбонатни чернозем - смолници, рендзини и ливадни карбонатни почви, ерозирани и плитки канелени горски почви, формирани на карбонатна основа.

От селскостопанските култури силно чувствителни към недостиг на цинк са царевицата, соята, ленът, памукът, а от трайните насаждения - ябълката, крушата черешата, прасковата, кайсията, вишната и лозата. Средно чувствителни са захарното цвекло, детелината, люцерната, фасулът, картофите, тютюнът и зеленчуковите култури.

За целите на селското стопанство, в страната е регистриран цинков сулфат със съдържание на цинк 22 %. Според практиката на растениевъдството цинковият сулфат се внася през есента с калиевите торове или през пролетта с азотните, като се заорава в коренообитаемия почвен слой. При царевицата се препоръчват 0,3-0.5 кг цинк на декар, в зависимост от прогнозирания добив, при тютюн „Виржиния” 0,3-0,4 кг цинк на декар, за ечемик и тютюн „Ориенталски” - 0,2 кг цинк на декар. За третиране на семената цинковите торове се използват , -  като дозата на приложение за 100 кг семе са 20 гр цинк (100 г цинков сулфат), разтворен в 2,5-3 литра вода. С този разтвор се навлажнява равномерно семето и добре се размесва.

По време на вегетацията цинковия фосфит се препоръчва за листно подхранване в доза  20-30 г цинк или  100-150 цинков сулфат на декар, като при фаза на развитието  на растенията 4-5 лист да използва до 20 литра воден разтвор в на декар, а в по-късна фаза -до 50 литра

2.5.3. Борни торове

Според биохимиците и специалистите по физиология и хранене на растенията и животните, се счита, че борът е важен, който регулира протичането на редица биохимични процеси в растителните и в животинските организми. Засега ролята на бора все още не е добре изяснена, но е известно, че той играе съществена роля в метоболизма на организмите и влияе върху правилното им развитие и растеж. Предполага се, че борните им съединения са свързани с действията на определени ферменти, но все още механизмите и процесите на функциониране остават неизяснени.

Установено е, че при недостиг на бор в почвата грахът, цвеклото, люцерната, ленът, тютюнът и други не могат да дават плод и загиват.

Агрохимичните проучвания показват, че с недостиг на  бор се характеризира псевдоподзолистите, сивите и канелени горски почви, карбонатните леките песъчливи алувиално-делувиални почви, заблатените слабо алкалните чернозем-смолници. Симптомите на недостиг на бор се наблюдават когато стойностите на подвижния бор в почвата са под 0.3 мг/кг за почви с лек механичен състав, 0,5 мг/кг за почви cъс среден механичен състав, на тежки почви - 0,8, и на висококарбонатн почви - 1,0 мг/кг. Като най-чувствителни към недостиг на бор се очертават  захарното цвекло доматите, картофите, цветното зеле, морковите, ябълките крушите люцерната, тютюнът, грахът, слънчогледът и памукът.

Според биохимиците и специалистите по храните, долната граница за съдържание на бор в мг/кг растителна маса варира в широки граници - от 1,5 мг/кг за  ечемика и  до 30 мг/кг за захарното цвекло. На торене с бор не реагират пшеницата, овесът и ръжта.

Доказано е, че борния недостиг в почвения субстрат,  се компенсира от растенията  чрез използване на борсъдържащи торове: боракс - 11 % бор, борна киселина - 17 % бор, натриев тетраборат - 14 % бор, и борни фрити със съдържание на бор от 10 до 17 %.

При почвеното торене се препоръчва внасянето на 3-4 кг/дка боракс, или същото количество фино стрита колеманитна руда, съдържаща 15 % бор. Препоръчва се почвено торене с борни торове да се извършва периодично на 3-4 години, чрез внасянето им с последната предсеитбена обработка. При люцерната, детелината и фуражните кореноплодни дозата е   300-500 г/дка бор; при памука, захарното цвекло  и лозата - 200-400 г/дка, при лена 200-300 г/дка.

Листно подхранване се извършва двукратно при лентовите посеви от домати, люцерна и картофи - първото - във фаза бутонизация, а второто - във фаза цъфтеж. При захарното цвекло препоръчва третирането да бъде извършено 30-40 дни преди прибиране на реколтата. Използва се 20-50 литра работен разтвор, съдържащ 30-40 гр бор в активно вещество на декар.

Според агрохимическите анализи, оборският тор в зависимост от произхода си съдържа от 10 до 30 грама бор в един тон суха маса. Затова, когато е извършено торено с оборски р, в зависимост от внесеното количество, нормата на бора трябва да се намали.

Опитът показва, че при листно третиране, борните торове не трябва да се смесват с препарати за растителна защита! Повечето пестициди съдържат бор и при торене с него в третираните площи върху листната маса на растенията се получават некрози и излишък в тъканите на растенията на бора и неговите съединения.

2.6. Желязосъдържащи торове

С недостиг на желязо и неблагоприятен хранителен режим по отношение на желязото се характеризират карбонатните черноземи край р. Дунав и Шуменска област, рендзините в района на Търговище и Преслав, блатните и ерозирани смолници в района на Стара Загора, Ямбол, Бургас, ерозираните и плитки канелени горски почви в района на Стара Загора и Санданско - Петричкия район, алувиално - ливадните в Пазарджишка и Пловдивска област. Тези почви съдържат над 3 % карбонати в орния слой, имат алкална реакция и ниско съдържание на подвижно желязо. Най-чувствителни към недостиг на желязо са лозата и овощните култури: ябълка, круша, слива, праскова, а от зеленчуковите култури - зеле, домати, картофи, царевица, овес, а от горскодървесните видове: акацията, тополите и други. При недостиг на желязо растенията страдат от хлороза, добивите от растениевъдството намаляват, а качествата на произведената продукция се влошават.

На карбонатни почви не трябва да се създават нови трайни насаждения.

За подобряване на желязното хранене на растенията, отглеждани на карбонатни почви, се препоръчва употребата на физиологично кисели азотни торове - амониев сулфат, а люцерната има способност да мобилизира почвеното желязо, и посевите на други селскостопански култури след нея не страдат от хлороза. При поява на симптоми на недостиг на желязо или хлороза се препоръчва  пръскания с препарати, съдържащи желязо, а при почви с по-голям недостиг на желязо се препоръчва и почвено внасяне.

За почвено торене се препоръчват феризан, секвестрен 138 Fe, железен сулфат (зелен камък) и кугоплекс и други  продукти, които  имат регистрация в страната.

Определената доза, трябва стриктно да се спазва и  се разпръсква равномерно по повърхността на почвата. За трайните насаждения се препоръчва торенето да се извърши в бразди с дълбочина 20-25 см, разположени на около 1 метър от ствола на дървото. След внасяне на препарата, браздите се зариват и се навлажняват добре. Тъй като препаратът се внася рано напролет, необходимо е хлоротичните дървета и главини да бъдат предварително маркирани.

За полските култури се препоръчва 2-3 килограма на дка железен сулфат, внесен преди дълбоката оран, а при трайни насаждения 5-10 кг на декар, внесен на Трябва да се знае, че почвено кугоплексът се прилага в доза 100 г на дърво, 50 грама на главина, 4 килограма на декар за фъстъци, последван о незабавно заораване.

По възможност, може да се използва и воден разтвор на кугоплекс - 1,1 % при лоза - 250 мл на главина, ябълка - 500 мл на дърво, и фъстъци - 2 литра на декар. При концентрация на разтвора 2,2 % дозите се намаляват наполовина.

 

3. Диагностика за необходимостта от торене и регулиране на хранителния режим на растенията

Съгласно агрохимията и теорията за хранене на растенията, селскостопанските култури трябва да се торят с толкова, колкото е необходимо за получаването на добри добиви, без рискове за околната среда. При определяне на потребностите от торене от съществено значение е да се отговори на базата на агрохимическите проучвания и анализи  на два въпроса: кои хранителни елементи са в дефицит в почвата за отглежданата култура  и какво количество от даден елемент трябва да се внесе. Това се постига само, когато се знае какви са потребностите на дадена култура за получаване на определен добив с високо качество на продукцията (като основна величина най-често се използва износът на хранителни елементи с единица основна продукция) и какви са запасите на почвата с хранителни елементи. Износът на даден хранителен елемент зависи от растителния вид и очаквания добив (табл.20).

Съдържанието на усвоими за растенията хранителни вещества се установява на базата  на почвени и растителни биохимични изследвания. В зависимост от получените в резултат на почвените и растителни анализи резултати се определя и нормата на торене, видът тор, време и начин на внасяне в почвата и пр. Според общоприетите правила, въведени и като правна норма, потребностите на растенията през вегетацията се установяват чрез растителната диагностика. Правилният избор на почвена, растителна или комбинация от двата вида диагностика изисква добро познаване на спецификата им. Например за диагностика на фосфорния и калиевия хранителен режим е достатъчна почвената диагностика, но за азотния често се предпочита комбинирано използване на почвена и растителна диагностика.

При определяне на нормите за торене е необходимо да се вземат под внимание и възможностите  на самата почва да задоволи растението с хранителни вещества, а също така и нуждите на растенията в зависимост от силата растежа им, родовитостта, възрастта, вида и сорта на културата. По правило  торовите норми се определят в зависимост от всички условия, които оказват влияние върху растежа и плодовитостта на растенията.

В резултат на проучванията на Почвения институт „Пушкаров”, в България, подобно на развитите европейски страни, е изградена система за единно агрохимическо обслужване на земеделието, включваща и агрохимически мониторинг. Съгласно тази система, методите за почвена и растителна диагностика са унифицирани. Създаден е Национален модел за даване на препоръки за торене с азот, фосфор, калий и микроелементи. Методите и моделите, които се прилагат в агрохимическото обслужване на страната, отговарят на европейските изисквания и директиви и са утвърдени от експертен съвет.

 

Таблица №20. Износ на хранителни вещества от почвата в кг със 100 кг растителна  продукция

 

   

    

4. Торовете като замърсители на почвения субстрат и околната среда

4.1. Влошаване качествата на селскостопанската  продукция и растежните  свойства на почвите

Успоредно с повишаването на добивите от селскостопанска продукция торовете променят химичния състав и структурата на почвата. При високи дози на торене, често пъти се стига до количествени и качествени промени в биохимичния състав и структура на селскостопанската продукция. Проучвайки негативното въздействие на торенето и натрупването на хранителните вещества в първичната биомаса Commoner, (1970) съобщава, че маруля, отглеждана в нормални почви, съдържат  0,1 % нитратен азот спрямо тегло сухото вещество. Съдържанието на нитратен азот се увеличи до 0,6 % в растения, отглеждани в почвата, които са получили 600 кг на нитрати на хектар. При завишаване на дозите на торене с  азотните торове при торенето на спанака води до натрупване на прекомерни големи количества на нитратен азот в неговите тъканите, тъй като той, заедно с много други растения,  има свойството  физически да натрупват нитрати в своите тъкани. Данните от биохимичните проучвания в началото на шейсетте години на двадесети век показват, че в САЩ спанак съдържа нитрати 1,37 гр/кг, докато в Западна Германия - до 3,5 гр/кг (Schuphan, 1965). Авторът подчертава, че фермерите използват максималните дози торене за да получат максимален добив от спанак, но консумирането на неговата листна маса, при която нитратите са се превърнали в нитрити, води до сериозно увреждане на бъбреците, развитие на метхемоглобинемия, т.е. превръщане на хемоглобина в кръвта на човека в метахемоглубин.

Rondest, (1972) съобщава за сериозни увреждания по децата и възрастните след консумирането на спанак получен от площи прекомерно торени с нетратни торове. Според проучванията на много автори (Рамад Ф.,1981), нитритите, образувани в стомашно-чревния тракт на човека могат  да се превърнат  в нитрозамини - канцерогенни агенти, остатъчните вещества от  химични торове, не само застрашава човешкото здраве, но и стабилността на агро-екосистеми. 

Доказано е, че модерната практика на насищане на почвата с минерални торове, както и нарушаване на цикъла на органичното вещество в обработваемите площи, излага на риск устойчивостта на плодородието на почвата в продължение на дълъг период от време. Това е не само постоянно натрупване на  токсични метали и металоиди, съдържащ като примеси в химически торове, но също така и физически промени в структурата на почвата. За да покаже унищожителния ефект на остатъчните вещества от химически торове, Commoner, (1970) съобщава резултатите от изследванията проведени в опитни площи третирани редовно с химически торове в Мисури през 1950 година. Агрохимическите анализи доказали бързо натрупване на остатъчни вещества в почвата и биохимични и биофизични промени в нея, разграждане на почвената структура и промяна на воднофизическите й свойства. Способността на почвата за филтриране и задържат влагата също са се  променили. По този повод авторът подчертава „Промените в почвения комплекс са възникнали най-вероятно поради това,  че  нитратът не е внесен в подходяща и оптимална форма за усвояване от растенията. Повечето от азот, вкарани в почвата, или е бил денитрифициран, или излужени.” Този и много други примери предоставят  убедителни доказателства, че повечето от нитрати, внесени  в излишък в почвата не се усвояват от растенията или се натрупват в тях като остатъчни вещества. 

Commoner, (1970) (по Рамад, Ф., 1981) подчертава, че химическите концерни имат изключителен интерес от увеличаване на продажбите на химически торове, и това е лесно разбираемо, тъй като тази индустрия носи годишни приходи от $ 2 милиарда. „Аз съм дълбоко загрижен за  проблемът на околната среда, (пише Commoner, (1970) и бих желал да предизвикам една широка дискусия по проблемите на замърсяването, което ще ми донесе лични мир на ума или реши проблема в полза на асоциация, която произвежда тор ... Тази позиция не бива  да бъде подкрепена или критикува научна гледна точка.”

От икономическа гледна точка, внасянето  на почвата прекомерни количества торове, фермерите правят в името на „рентабилност”, за да се възстанови и обогати почвеното богатство и увеличи  плодородието на почвата. В съвременните агрономични практики в развитите страни показва, че активната органична материя хумусът - днес е системно изключена от агроекосистемите ги унищожена. След прибирането на реколтата, остатъците от растенията се изгарят, вместо да се заорат. Оборският тор, получен при индустриалното производство на месо, в повечето случаи е замърсен с вредни примеси и остатъчни вещества и не е подходящ за възстановяване на почвеното плодородие и почвената структура.

При тази ситуация единствения реален начин за възстановяване на почвеното богатство е внасянето на изкуствени торови, което трябва да става внимателно, съгласно разработените технологии.

Нарушаването на естествения кръговрат на веществата, под въздействието на торенето в някои агроекосистеми е причина и за „замърсяване” надолу по веригата или течението. Всъщност, огромният излишъкът твърдите отпадъци от земеделски произход, получена по време на производството или потреблението на продукти от растениевъдството и животновъдството, в промишлено развитите страни, те не се връщат в агроекосистемите, като тор, както е в класическото земеделие. Тези продукти вече не са включени в естествения кръговрат на веществата, а се изхвърлят в депата  за отпадъци, където при анаеробна ферментация се отделят  токсични емисии серните  и амониеви съединения, които увеличават степента на замърсяване на почвите.

Непрекъснато продължаващата селскостопанска интензификация и увеличеното използване на изкуствени вещества (химически торове, пестициди и т.н.) ни води, бавно, но сигурно към необратимо замърсяване и деградиране на обработваемите земи. Химическото замърсяване, както и местното антропогенно замърсяване с органични отпадъци, които ферментират и още повече замърсяват почвения ресурс и влошават неговото плодородие. Само превръщането на твърдите отпадъци в компост, богат на органични съединения и категоричната  забрана за използването в селскостопанските  практики на токсични, силно устойчиви биохимични вещества, може да съхрани за винаги  висока производителност на обработваемата земя. В тази връзка е необходимо да се проучат и усвоят  съвременни методи за въздействие върху богатството, плодородието и  екологията на почвата в селските райони.

4.2. Нарушаването на биогеохимичните цикли в почвата

Проучванията показват, че в резултат на непрекъснато увеличаващото се по мащаби и интензивност наторяване води до нарушаването на биогеохимичните цикли в почвата и в биосферата, като цяло. Естествения кръговрат на веществата и енергията, бавно, но сигурно се превръща в антропогенене, с всички  негативни последици за равновесието в почвата и биосферата и здравето на населението.

4.2.1. Нарушаване на азотен кръговрат

Внасянето на азотни торове за възстановяване на почвеното плодородие винаги води до малки или по-големи промени в естествения кръговрат на веществата и енергията в почвата и растителността. Независимо от това, че много съединения на този елемент, циркулират в биосферата, може да се твърди, че индустриалния синтез на азотни торове и тяхното разпръскване на повърхността на земята, провокират  големи промени в биогеохимичните цикли в почвата и биосферата  (табл. 21).

Според изчисленията Delvichе (1970), всички източници на замърсяване  биологични, геохимични (йонизация, вулканизъм) и промишлен произход годишно в биосферата постъпват 92 милиона тона нитритен азот. Същият автор подчертава, че промишленото произведените  през 1969 г. 30 милиона тона азотни торове, играят по-важна роля в биологичния кръговрат на веществата, отколкото произведените при нитрификацията (62 милиона тона). По този начин промишленост увеличава с 50 % общата сума на азот циркулира в биосферата. Това увеличение е в размер на получения азот в резултат на човешка дейност, тази нова закономерност е изключително опасно  явление. Това излишно количество азотни съединения нарушава съществено  баланс между процесите на нитрификация и денитрификация, които до този момент са били в равновесие. Годишно нитратите, като остатъчни вещества  достига 9 милиона тона и  се натрупват преди всичко в хидросферата по пътя на повърхностния отток или чрез подпочвените води (фиг.31). Екологични последици от  нарушението  на азотен цикъл в хидросферата са изключително опасни и водят до изчезването на цели екосистеми и правят водата неизползваема за поливане и битови нужди.  

   

Таблица №21. Кръговрат на  азота в биосфрата (Delwiche, 1970)

Постъпване на азот в почвата от хидросферата	10[8] т/год
Биологическа  фиксация:
наземни микроорганизми	14
морски синьо зелени водорасли и рифициращи морски бактерии	10
кисели азотосъдържаши  утаечни скали	30
Фиксация:
в промишлеността	30
в атмосферата	7,6
вулкани	0, 2
Всичко	Около 92
Загуби
На сушата	43
В морето	40
Валежи	0,2
Всичко	83

 

 

 

 

Фиг.31. Количествена оценка на различните етапи на кръговрата на азота и неговото нарушаване от промишлено синтезираните азотни торове

(по Delwiche, 1970)

 

4.2.2. Нарушаване на биологичния кръговрат  на  фосфора

Рамад Фр., (1981) отбелязва, че съвременната цивилизация е увеличил значително  природните количества фосфор, циркулиращи между литосферата, почвата и хидросфера (фиг. 32). В таблица №22 са представени основните елементи на кръговрата на фосфора в биосферата.

 

Таблица №22. Основните компоненти на биохимичен кръговрат на фосфора

    

№ по ред	Показател	Тегло 10 [8]т
1	Годишен отток от континента в океаните	14
2	Фосфор използван от  фитопланктона	1300
3	Разтворен фосфор в океаните	120 000
4	Повърхностен воден отток от почвата, третирани с химически торове	10,2
5	Връщане върху сушата (гуано и отпадъци от риболова)	0,1

 

Видно е, че 10,2 милиона тона на фосфатни торове, получени годишно от минералите от земната кора, и които представляват  три четвърти от размера на фосфор годишно, се отмиват от почвата в  континентални води и в хидросферата.

.

 

Фиг.32. Връзка между химически произведените  фосфорни торове с естествения кръговрат на фосфора  (Smith е. а., 1972, р. 49)

По-голямата част от фосфора използвана като химически торове остава в почвата, което се дължи на факта, че те съдържат в изобилие калций, алуминий и желязо, което химически се свързват този елемент. Въпреки това, известна част от фосфорните торове отива в континенталните води и тази част играе важна роля в появата на еутрофикация на водоемите.

В заключение следва да се подчертае, че внасянето на торове в почвата, както природните, така и изкуствените трябва да става в съответствие с общо приетите  норми, правила и технологии. При нарушаване на  системите за торене, може да се стигне до нежелани екологически и социални последствия изразени в разрушаване на околната среда, почвената структура, влошаване качествата на селскостопанската продукция и влошаване здравния статус на населението.

 

 

 

 

ЛИТЕРАТУРА

1. Ангелов П. 1988. Екологията на границата между науките. Народна просвета, София, 208стр.

2. Антипов-Каратаев, И. Н. 1968. Физико-химические методы исследования почв. Наука, Москва, 228 стр. .

3. Алпатьев A. M. Развитие преобразование и охраной природной среди. Л., Наука, 1983, с. 240  . Антонова П., Къдрев Т., Влахова М., Вьлев В. Методи за получаване на максимални добавки от силажна царевица, свободна от нитратни натрупвания - В сб. Екологизация на селското стопанство. Ямбол, 1985, с. 107-117.

4. Артамонов В. И. Растения и чистота природной среды. М., Науки, 1986, с. 174.

5. Атанасов, И. 1987. Почвознание и почви на тропика. Земиздат, София, 259 стр.

6. Байков, Б. 2000. Eкология за всеки „Планета 3”

7. Балацкий О. Ф., Голубеев И. P., Чупис А. В. Об одной оценке влияния загрязнения на здоровья население для расчета зкологического ущерба. В кн. Методические и теоретические вопросы гигиена атмосферното воздуха. М., 1973, с. 35-37.

8. Беллер Г. А. Зкзамен разума. М., Мыслъ, 1988, с. 252.

9.Беус А. А., Грабовская Л. И, Тихонов Н. В. Геохимии окружающей среды. М., Недра, 1976, с. 248.

10.  Биолчев А. 1996. Ерозия и борбата с нея. София.

11.  Блэк, К. 1973. Растение и почва, Колос, Москва, 503 стр.

12.   Брощилова, М. 2001. Замърсяване на почвите въздействие върху екосистемите. Университетско издателство “Проф. д-р Асен Златаров”, Бургас.

13.  Браун Л. Човечеството е изправено пред недостиг на храни. В сб. Състояние на планетата. 1997, с. 39-61.

14.  Будико М. И. Глобальная зкология. М. Мысль, 1977, с. 328.

15.  Ветеринарно хигиенни аспекти на замърсяването на природната среда (ред Я.Караджов). С., Земиздат, 1979.

16.  Гарднър Г. Опазване на обработваемата земя.  В сб. Състояние на планетата. 1997 с. 62-84. Георгиев, И. и М. Манолов. 1999. Екология и устойчиво развитие, Университетско издателство “Стопанство” София.

17.   Герасимов И. П. и др. Проблемы Аральского моря и антропогенного опустывания Приаралья. Проблемы усвоении пустын., 1983, № 6.

18.  Глобальная зкологическая проблема. М., Мысль, 1988 (под редакцията на Морозов Г. И., Р. А. Новиков), с. 295.

19.  Глобус, А. М. 1987. Почвено-гидрофизическое обеспечение агроэкологических математических моделей. Л., Гидрометеоиздат.

20.  Гюров, Г. Ф. и Т. Тотев. 1990. Почвознание. Земиздат, София.318 стр.

21.   Донев Л. Пестицидите - "За" или "Против". Научен живот, 1988, кн. 2, с. 11-113.

22.  Донов В. и колектив. 1978. Рекултивация на промишлени насипи. Земиздат, София, 166 стр. .

23.  Дряновска О., Берберов Е., Василев А. Оловото, замърсител на околната среда. Природа, 1988, кн. 1, с. 11-16.

24.  Зелена книга. 2000. Доклад за състоянието на околната среда през 2000 год.,  София.

25.  Изпълнителна агенция по околна среда. 2001. Годишен доклад за състоянието на околната среда в България, София.

26.   Живков Ж. Природа и общество. 1983, С., Издателство на ОФ, с.

27.  Загоров Орл., Найденов Я. Социална еклогия, С., 1999.

28.  Иоганзен Б. Г. Некоторые теоретические и методологические  вопросы природы. В:  Проблемы природа их ранного просвещения. Новосибирск, 1980, С. 14-30.

29.  Казначеев В. П., А. Л. Яншин. Приобразование биосферы и проблемы зкологии человека. Вестник АН СССР, 1980, № 9, с. 67-71

30.  Кауричев, И. 1975. Почвоведение.Колос, Москва, 496 стр.

31.  Киркова, Й. 1984. Разработка и изследване на сорбционни преобразователи, Дисертация, София.189 стр.

32.  Койнов, В., И. Кабакчиев и К. Бонева. 1998. Атлас на почвите в България. Земиздат, София, 319 стр.

33.  Колев Н. В. 1996. Оценка на основни елементи на енергийния баланс на почвата с електронни средства. Дисертация за научната степен “ДСН.” София, 346 стр.

34.  Колев, Н., К. Каров. 1993. Електронна техника в растениевъдството. Земиздат, София, 309 стр.

35.  Колев, Н.В., Б.Кръстанов, К.Пенев. 1994. Специализирани измерителни преобразуватели за агрофизични параметри с полупроводникови чувствителни елементи. “Стандартизация и метрология”, 6, 14-17.

36.  Крежова, Д. 2000. Дисертация за обр. и научна степен ”Доктор”, 156 

37.  Кук, Дж. Регулирование плодородия почвы, Колос, Москва, 1970, 520 стр.

38.  Ломакин, М., Кочедыков. 1982. Сельское хозяиство за рубежом, №5.

39.  Мардиросян, Г. 2003. Аерокосмически методи в екологията и изучаването на околната среда. Акад. Издателство “М. Дринов”, София, 207 стр.

40.  Матеева, А. 1995. Земеделие, № 10.

41.  Мишев, Д. и др. 1987. Дистанционни методи в геофизиката и геологията. Техника, София.

42.  Мишев, Д., 1995. Дистанционни изследвания и приложението им в науките за земята. Списание на БАН, кн.1, 9-55.

43.  Могилевский, Б.М. и др. 1982. Тепловой преобразователь потенциала влаги в почве.- Авт.свидет. N 911282, СССР,

44.  Моторина, Л., Н. Забелина. 1968. Рекултивация земель, нарушенных горнодобывающей промишленностью.Москва, Обзор, 89 стр.

45.  Найденов Я. Влияние на замърсяването на атмосферата, хидросферата и литосферата върху здравето на населението. В сб. Научни трудове на ВФСИ „Д. А. Ценов" - Свищов, 1991, т.26.

46.  Найденов Я., Оценка на социалните последици от замърсяване на околната среда., В сб. „Бизнес и управление", СА „Д. А. Ценов", Св. 1993, кн.4, с. 20-28.

47.  Найденов Я. Екологическа и индустриална сигурност. С., 2002, с. 56.

48.  Найденов Я., Екоразвитието. В сб. „Актуални проблеми на екологията, 1999, с. 182-198.

49.  Найденов Я., Захаринов Б. Актуални аспекти на екологическата сигурност. С. 2004., с.64.

50.  Назърски, Т., Н. Вичев и др. 1992 .Зависимост "радиояркостна температура - влажност на земната повърхност" при аеродистанционни и синхронни наземни измерваниял Бълг. геофизично спис., кн.4.

51.  Наредба № 96/26 – Рекултивация на нарушени терени.

52.  Новикова, А. В.2004. Засоленные почвы, их разпространение в мире, окультивирование и вопросы экологии, Харьков, 119 стр.

53.  Олдак П.  Равновесное природопользование. Взгляд зконо мис та. Наука, Новосибирск,

54.  Панников, В. 1980. Эрозия почв и борьба с ней. Колос, Москва, 365 стр.

55.  Пенков М. и колектив. 1992. Класификация и диагностика на почвите в България във връзка със земеразделянето, Земиздат, София, 151 стр.

56.  Пенков, Д. Марин. 1989. Почвите в България. Опазване и подобряване. С., Наука и изкуство стр.

57.  Пенков, М. 1986. Мелиоративно почвознание, Техника, София, 305 стр.

58.  Петков Г., Б. Байков. Екологизация на технологиите в животновъдството. С., БАН, 1988, с. 170.

59.  Петров П. и др. Течен оборски тор. С., Земиздат, 1983.

60.  Прокофьев О. Н. Защита растений: Настоящее и будущее. Ново си  бирск, Наука, 1983, с. 159.

61.  Райков, Л., И. Стоянова. 1990. Радиация и земеделие. Земиздат, С., 144 стр.

62.  Райков, Л., Х. Чулджиян и др. 1984. Проблеми на замърсяването на почвата. Земиздат, София, 165 стр. .

63.  Райков, Л., И. Стоянова. Радиация и земеделие. Земиздат, С. 1990., 144 стр.

64.  Райков, Л., Х. Чулджиян и др. Проблеми на замърсяването на почвата. Земиздат, София, 1984. 165 стр

65.  Рамад Ф. Основи прикладной зкологии. Л., Гидрометеоиздат, 1981, с. 554.

66.  Реймерс Н. Ф., А. В. Яблоков. Словарь терминов и понятни связанных с охраной живой природы. М., Наука, 1982, с. 114.

67.  Реймерс Н. Ф. Современные и переспективные проблемы зкологизация. В. сб. Свиеко, 1981, Свищов, т. II, с. 501-513.

68.  Розанов Б. Г. Основы учения об окружающей среде. М., МГУ, 1984, с. 371.

69.  Стадницкий Г. В., А. И. Родионов, Зкология. М., Висшая школа, 1988, с. 272.

70.  Стоянов, С. 1999. Тежки метали, “Пенсофт”, София Станев И. 1979. Почвена ерозия и борбата с нея. ДИ “Техника”, София.

71.  Станева, Д., 2004. Замърсяване на територията на България с техногенни радионуклиди след аварията в Чернобилската АЕЦ и трансфера им в растенията. Дисертация за обр. и научна степен “Доктор”, София, Библиотека на ИП “Н. Пушкаров”, 148 стр.

72.  Станчев Л., Д. Бобошевска. 1965. Ръководство за лабораторни упражнения по агрохимия. Хр. Г. Данов, Пловдив, 118 стр.

73.  Станчева, Й. 1999. Агроекология Агри ООд.

74.  Станчева, Й. 2000. Екологични основи на земеделието, Пенсофт, София.

75.   Стоилов, Д. 1997. Основи на инженерната екология, Университетско Издателство, Благоевград.

76.  Стойнев, К. 2004. Основи на екологичното земеделие.

77.  Стоянов, С. 1999. Тежки метали, “Пенсофт”, София.

78.  Томов В. 2002. Индустриална и екологична сигурност София.

79.  Хэнкс, Р., Д. Ашкрофт. 1985. Прикладная физика почв. Гидрометеоиздат, Ленинград, 151 стр.

80.  Цалев, Д., Т. Петков. 1996. Атомно абсорбционен анализ. Изд. на СУ, София, 189 стр.

81.  Цолова, В., М. Банов, Пл. Иванов. 2004. Антропогенни промени при канелените горски почви в резултат на добива на уран. Сб. Доклади на “Балканиреко 04”.

82.  Чирков, Ю. И. 1982.Основы агрометеорологии. Л., Гидрометеоиздат.

83.  Чудновский, А.Ф. и др. 1985. Аэродистанционно-приземное зондирование сельскохозяйственных полей. Гидрометеоиздат, Ленинград.

84.  Чулджиян, Х.. 1995. Замърсяване на почвите с тежки метали край Пловдив и мерки за неговото преодоляване. Сб. на семинар на БК"Залцбургски семинар", София.

85.  Чудновский, А.Ф. и др. 1985. Аэродистанционно-приземное зондирование сельскохозяйственных полей. Гидрометеоиздат, Ленинград.

86.  Щербаков, А., И. Рудай. 1983. Плодородие почв, круговорот и баланс питательных веществ. Колос, Москва, 190 стр. Чирков, Ю. И. 1982.Основы агрометеорологии. Гидрометеоиздат, Ленинград.

87.  Чулджиян, Х.. 1995. Замърсяване на почвите с тежки метали край Пловдив и мерки за неговото преодоляване, Сб. на семинар на БК"Залцбургски семинар", София,

88.  Школенко Ю.А. Эта хрупкая планета. М., «Мысль», 1988, 141 с.

89.   Agrarian Report 2002, 2003, 2004. Ministry of Agriculture and Forestry

90.  Borrows H.I. Soil pollution and its influence on plant quality .- J. Soil Water Conserv., 1966, v. 21, p

91.  .Boteva, D. Analysis of options for sustainable land management through agri-environmental practices, Discussion report - Project „ Capacity Building for Sustainable Land Management in Bulgaria", 2005. p. 13.

92.  Boza – Barducci Experiencas sobre  el amples del control biologico y de los metodos de control integrado de las plagas del agrodonero  en el Valle de Canete.- Proc. Sem.Sur Production Cotonniereq 18-19  Mai 1965, Washington.

93.  Brawn L.R.  Human food Production as a process in biosphere.- Sci. Am   Vol. 223, n 3, p. 160-170. 

94.  Bryant F.J., Chemberlain A.C. Radiostrontium in soil, grass milk and bone in UK; 1956 results - J. Nuclear Energy 1957, n 6, p. 22-44.

95.  De Bach P. biological control of insect pest and weeds- Charman and Hall, 1964, 844 p.

96.  De Witt J.B. Effects of chlorinated hydrocarbons  insecticides upon quailand phessnt .- J.Agric. Food Chem., 1955, vol. 3., p. 672.

97.  De Witt J.B., George J. L. Direct  effects of pesticides on field population. C. Agricultural pest-control imported fire-ant.- In : “Pesticide – Widlife Review 1959, Circ. 84, 1960, p.7-13

98.  Didier R. Effets du 2. 4, 5, T et de la Semazine  sur le development de l’embryon d’oiseau.- These de Doctorat de 3 0 cycle. Univ. Clermon. Julliet, 1972. – 62 p.

99.  Dolphin G.W., Marley W.G. Risk evaluation in relation to the protection of the public in the event of accidents at nuclear installations.- In : Enverinomental contamination by radioactive materials ^.  Symp.,AIEA, Vienne, 24-28 Mars, 1969, p. 241-254.

100.    Discussion reports on Analyses of the possibilities for mitigating the impact of land degradation in the water management sector. - Project „Capacity Building for Sustainable Land Management in Bulgaria", p. 17.

101.    Discussion reports on Analysis of the options for the sustainable land management in the urban areas and in the process of the development  the transport infrastructure. - Project „Capacity Building for Sustainable Land Management in Bulgaria", p.36.

102.    Eskholm E. Conservation for Survival IUN. Development Forum, Geneva, 1978, p. 3

103.    Filcheva E., Rousseva S., Kulikov A., Nedyalkov S., Chernogorova Tz. Organic carbon stocks in soils of Bulgaria. In: J.M.Kimble, R. Lai, R.F. Follett (eds.) Agricultural Practices and Policies for Carbon Sequestration in Soil, Lewis Publ, CRC Press, Boca Raton, FL, 2002, USA: 471-476.

104.    Filcheva E., Rousseva S. Organic carbon stocks in Bulgarian soils grouped according to the revised legend of the FAO-UNESCO soil map of the world. In: A.Bieganowski, G. Jozefaciuk and R. T. Walszak (eds) Modern Physical and Physicochemical Methods and their Applications in Agroecological Research. Lublin-Sofia, 2004. 36-42.

105.    Georgiev G. Entrepreneurship in animal breeding - status and trends. Agricultural Economy and Management. 2005. 2, 28 - 32.

106.    Haller N., Walkers D..F. Impact of changing patternsof energy use on community air quality.- J. Air.Pollution Control Ass., 1965, vol.15 n 9, p.423-428.

107.    Hunt E., Bischoff  Inimical effects on wildlife  of peroidec application of DDT to Clear Lake.- Calif. Fish. Game. 1960, vol., 46, n 1, p. 91-106

108.    Ide F., P. Effects of forest spraying with  DDT on aquatic insects of salmon streams in New Brunswink. – J. Fish. Res. Board Canad., 1967, vol.24, n 9, p. 769-805

109.    Jacobson M. Insect sex attractants.- Wiley ed., 1967, 154 p.

110.    Keilling  J. Pollution des soils.- Cah. Ing. Agron., 1970, n 247, p. 87-88

111.    Lamger W. The black death.- Sci. Am., 1964, vol. 210. n 2. p. 114-121

112.    Langham W.H. Biospheric contamination by radioactive fallout.- In Fowler “Radioactive fallout, soils plants, foods, man” Elsevier ed., 1965, p.1-18

113.    Lichtenstein E.P. a. Insecticidal residues in cucumbers and alfafa grown on aldrin

114.    heptachlor treated soils.- J. Econ. Entom., 1965, vol. 58. n 4, p. 742-746

115.    Lundholm B. Interaction betweein oceans and terstrial ecosystems.- In Singer. “Global effects of enverinmental contamination”. Reidel ed., 1970, p., 195-201

116.    Lutz – Ostertag Y., Lutz H., Action nefaste de l’erbecide 2,4 D  sur le development embryonnaire et la fecondite du gibie a plume . C. R. Ac. Sci., Paria, 1970 vol. 271, p.2418-2421.

117.    Meittinen J. K .Assessment of radioactivity in man .- Proc., 2e Symp., Heidelberg. Int. Agency of Atomic Energy.Vienne, 1964, p.193.

118.    Miettinen. The present situation and recent developments in the accumulation of Cs , Sz , and Fe" in Arctic foodchains Pros. Sem. Vienne, 24-28 Mars, 1969. Agence Jnt. d е Energic Atomique, Vienne, 1969, p. 45-50

119.    Menhinick E.F. Comparison of invertebrate populations of soil and litter of mowed grasslands in areas treated and untreated with pesticides.- Ecology, 1962, p., 556-561Moore C.E. Some physical and biological aspects of air pollutants.- IEE Trans. On nuclear Sci., 1971, v. NS-18, n 1, p. 13-18

120.    Moore N.W., A. synopsis of the pesticide problem.- Acad.Press, 1967, p. 75-12`9.

121.    Moore N.W., Tatton J., O’G Organohlorine insecticide residues in the eggs of sea birds.- Nature, 1965, vol., 207, p.42-43

122.    Moore N.W., Walker C.H. Organic chorine insecticide residues in wild birds.- Nature, 1964 , vol., 201, p.1072-1073

123.    Nash R.G.., Woolson C. A. Persistance of chlorinated hydrocarbons insicticides in soil.- Science, 1967,vol. 157, p.224-227

124.    Newson L.D. Concequences of insecticidesuse on non-target organisms.- Ann.Rev.Entom., 1967, vol. 12, p. 257-286.

125.    Odum E.P. Fundamentals of Ecology.- Saunders ed., 1959, 546 p.

126.    Odum E.P. Ecology.-Holt London ed., 1971, 152 p.

127.    Our Common Future: The World Commission on Environment and Development. Oxfort: N.Y. 1987, p. 2.

128.    Peakall D.B. Effect of DDT on calcium uptake and vitamine D metabolism in birds.- Nature, 1969, vol.224, n 5225, p. 1`219-1220

129.    Pratt C.J. Chemicals fertilizers.- Sci.Am., 1965, vol.212, n. 6, p. 62-72.

130.    Ramade Fr., Conribution a l’etudedu mode action de sertains insecticides de synthese plus particulierementdu lindaneq et des phenomenes  de resistence a ces composes chez Musca domestica L., -Ann.Inst. Agron., Paris, 1967, p. 268

131.    Ramade F. Crise de l’energie et resources.- Bull.Ecol., 1974, vol.5, p, 185-206

132.    Ramade F. Ecotoxicologie,- Masson ed., 1977, 205 ,,,=

133.    Rudd R.L. Pesticides and the leving landscape. Univ. Wisconsin Press., 1964, p. 320.

134.    Rudd R.L. Pesticides.- In : Murdoch.. “Environment. Resourcesq pollution and society” Sinauer ed., 1971, p. 279-301=

135.    Rudd R.L. Guenelly R.E. Effects of DDT, toxaphen and dieldrin on feasant reproduction.- Auk. 1956, vol. 73, p. 529-539.  

136.    Ruseva, T. Raichev, M. Banov. Vegetation residue - waste or richness, In: R. Dilkova at all (editor), Management, utilization and conservation of soil resources, Proceeding, National Conference with international participation, PublishSighSet-Eco, 2005,  Sofia 127-132.

137.    Smith F.e.a.Phosphorous cycle.  In „ Man in the living enviroment„, Hasler, Wasconsin Univ. Press, 1972, p.48-58.

138.    Smith G. H. Conservation of natural resources’ ) 4. ed.- Wiley ed., 1971`, 684 p.

139.    Smitt J. e. a. Cycles of elements.- In: Hasler, Inger, Borman, Blair. “ Man in the leving environment “. Univ. Wisconsin Press, 1971, p.41-80.

140.    Smitt J. “Torrey –Canyon “, Pollution and marine life.- Cambridge Univ. Press 1968, 210 p.

141.    Smitt J.. Van den Bosch R. Integradet control. – In : Kilgoreq Doutt.” Pests control”, Acad. Press, 1967, p. 295-340.

142.    Wirster D.H.,  Wirster C. F., Strickland W.N. Bird mortality fllowing DDT spray for Dotch elm disease.- Ecology, 1965, vol., 46, ) 4, p. 488-499.

143.    Rhoades, J.D., van Schilfgaarde. 1976. An Electrical Conductiviti Probe for Determining Soil Salinity. Soil Sci.Soc. J. of Am., vol.40.

144.    Ragab, R. 1995. Towards a continuous operational system to estimate the root zone soil moisture from intermittent remotely sensed surface moisture. Journal of Hydrology 173, pp.1-25.

145.    Phene C. and al. 1981. Scheduling and Monitoring Irrigation with the New Soil Matric Potential Sensor. Proceedings of the ASAE, Irrigation Scheduling Conference.

146.    Meadows, D. H., D. L. Meadows, and J. Randers. 1992. Beyond the limits: Global collapse or a sustainable future. Earthscan Publications, London.

147.    Lal, R. 1991. Soil and Tillage res. 20:133-146.

148.    Kolev, N. et al. 1998. MERA regional inventories in Bulgaria. Proceedings of 1994-1996 Results Conference. Bratislava. pp.181-188.я

149.    Kahnt, G. 1977, Kali-Briefe, Ort, 1977

150.    Jones and Thomasson, 1993

151.    Huband, N. D. S. 1985. An Infra-red Radiometer for Measuring Surfase Temperature in the Field. Agricultural and Forest Meteorology , N 34.

152.    Holz, R. K. 1986. The Surveillnt Science Remote Sending of the Environment. III Edition, Joun Waley, New York.

153.    Hirosava, H., S. Оmiyama, Y. Matsuzaka. 1978. Gross-polarized Radar Backscater from Mois Soil.Remote sensing of Euvironment. v.7.

154.    Hartmann, R. and W. Cornelis. 1995. Soil water and salinity management. ICE of University of Gent, pp.65.

155.    Ahuja, L. R., R. D. Williams. 1983. Use of a Surface Gamma-neutron Gauge to Measure Bulk Density, Field Capacity and Macroporosity in the soil. International Atomic Energy Agency, Viena.

156.    Sampey, H. 1986. ARAX International Corp.,USA.

157.    Stanners, D. and Ph. Bourdeau. 1995. Europe’s environment. European Env. Agency.

 

 

обратно нагоре