Нов български университет

Лъчезар Стоянов
Lachezar Stoyanov

 

 

Толерантният ерудит

(проф. Румен Генов на 65 години)

 

 

 

 

И е лесно, и е трудно, да пишеш за човек с когото си бил състудент,  колега, а и приятел. Лесно е, защото по-голямата част от живота му е преминал пред твоите очи. Трудното е, че с малко думи трябва да се представят толкова разнородни начинания, а и разнообразно по тематика и обемисто творчество на един от най-ерудираните ни изследователи и интерпретатори на миналото. Най-сетне непростително би било да не се нахвърлят дори няколко щрихи към чисто човешкия портрет на този изключително скромен, деликатен, задълбочен, наблюдателен, добронамерен и толерантен човек.

Румен Генов е роден през 1948 г. в гр. Ямбол. Средното си образование   завършва в престижното 7-мо СОУ „Св. Седмочисленици“ в София. През същата 1967 г. е приет за студент по история в СУ „Св. Климент Охридски“. Именно там, като състуденти в една и съща група се запознахме и сближихме. Той бе единственият от курса, който избра за своя втора специалност английска филология. Доброто познаване на английския език естествено го насочи да специализира Нова и най-нова обща история. И до сега си спомням благодарността на всички от нашата група, когато той почти сам изнасяше не особено долюбваните упражнения по Нова история. Веднага след завършването на Университета, пак благодарение на отличния си английски език, започна работа като учител в сегашната престижна Първа английска гимназия.

Задълбочените и трайни интереси на Румен Генов към историята естествено го подтикваха към научното поприще. През 1974 г. той спечели конкурс за редовна докторантура (или аспирантура, както тогава се казваше) към катедрата по Нова и най-нова история на СУ „Св. Климент Охридски“. С това започна неговата дълга и забележителна научна кариера. В резултат на конюнктура, а и в съгласие с доминиращата идеологическа парадигма на него му бе определено да разработи темата “Социално-икономическите преобразования на третото лейбъристко правителство във Великобритания и работническата класа (1945-51 г.)”. Макар дисертацията да не бе  хронологично, а и тематично напълно в съзвучие с неговите трайни интереси, той успешно я защити, като при това единодушно бяха признати нейните високи научни достойнства. Плод на тези изследователски усилия са и първите му, а и останали твърде малко публикации по Най-нова история. Публикувани в престижни издания – Годишника на Софийския университет и Известията на Българското историческо дружество – те още тогова насочиха вниманието към творчеството на този млад историк, който показваше задълбоченост, коректност към историческите факти и вкус към концептуално мислене[1].

Закономерно през 1980 година, след защитата на дисертацията, спечелва конкурс и е назначен за асистент в катедрата по Нова и най-нова история в СУ „Св. Климент Охридски“. От тогава, та и до днес Румен Генов ще съчетава научните дирения с нелеката професия на университетски преподавател. За качествата му като лектор е достатъчно да спомена, че той е канен като хоноруван преподавател от 1982 до 1998 г. Югозападния университет „Неофит Рилски“ и в Националната художествена академия от 1990 г. до сега, а веднага след започването на обучението по история в Нов български университет го привлякохме като лектор и в нашата програма. Тук е мястото да отбележа, че на Румен Генов все повече започна да му допада средата, стремежа към иновативност и най-вече възможността да предлагаш курсове, в които да представяш своите научни достижения, а и позиции, което го мотивира през 2005 г. да постъпи на щатна работа към НБУ. Нещо за което ние, неговите колеги и  особено студентите ни, трябва да сме му дълбоко благодарни. Всъщност, високите оценки, които студентските анкети  дават за преподавателската му дейност, са несъмнено доказателство именно за това.

Междувременно след защитата на дисертационният труд Р. Генов се насочва към изучаването на Новата обща (или световна) история. Интересът му към ключови събития и фактори го отвежда към изучаване историята на водещата държава през ХIХ век, каквато е Великобритания. Той сполучливо обвързва тази нова насока в научните си дирения с въздействието на политиките на тази държава върху историята на българския народ. В резултат на специализация и на задълбочена работа в британски архиви и библиотеки се появяват и първите му публикации, които очертават кръга на неговите трайни изследователски интереси – позицията на Великобритания към българските черковни борби[2], към Руско-турската война от 1877-78 г.[3] и Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г.[4]. Аргументирано написаните текстове запълват бели петна, а и сериозно коригират идеологически наложената интерпретация за неизменно позитивната роля на Русия към тези събития. В публикациите си посветени на тези теми той убедително доказва, че политиката на Великобритания налага на Русия да промени негативното си отношение към българската черковна независимост, а общественото мнение и оглавената от Уилям Гладстон пробългарска агитация и обществения дисонанс в кралството в определена степен позволяват на Русия да започне поредната и освободителна за нас Руско-турска война, както и че Великобритания е основният международен фактор за дипломатическото признаване на Съединението.

След промените у нас от 1989 г. закономерно Румен Генов е  един от инициаторите за изграждане на нови научни, а и духовни връзки със Запада. През 1990 г. той е съосновател на Българската асоциация за американски изследвания и наБългарското дружество за британски изследвания, на което е бил и член на Управителния съвет. Тези ангажиментина Румен Генов, както и активната му научна и гражданска позиция са една от причините за многобройните му изяви на научни форуми у нас и в чужбина. Друга причина е, разбира се, нарастващият му авторитет на учен, задълбочено познаващ материята, коректен към фактите и убедителен в изводите. Добре познат в чужбина, той често е персонално канен за участие в конференции и научни проекти, а негови публикации се появяват на страниците на авторитетни международни издания.

С дързост и самочувствие Румен Генов се захваща с една от големите теми в световната историография – биографията на една от най-влиятелните личности в английската история, тази на Уилям Гладстон[5]. С публикуваната през 1996 г. книга, написана въз основа на впечатляващи по обем и разнообразие източници и критично преосмисляйки натрупаната огромна историография по темата,  Румен Генов не просто внася български щрих, а придава сериозни историографски приноси за изясняване мотивите и моралните позиции, от които изхожда Гладстон в политическата си дейност. Този подход на Румен Генов му дава възможност убедително да разкрие дълбоките морални подбуди, които движат Уилям Гладстон да застане в защита на справедливата кауза на българите след жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г. Убедителен е изводът, че “българската агитация“ на Гладстон и английското обществено мнение парират протурската политика на официален Лондон и позволяват на Русия да започне като упълномощена от Великите сили освободителната за нас Руско-турска война от 1877-1878 г. По този начин Румен Генов естествено и органически свързва националната ни история със световната. Впрочем, не само от позицията на задълбочен познавач на живота на Гладстон, но и от чисто емоционална обвързаност Румен Генов в съавторство,  на два пъти  публикува по-популярно написани книги специално посветени на връзката му с българите[6]. Книгите, както и другите му публикации по темата изиграха и още една важна роля - възраждане паметта на този заслужил за българската национална кауза голям английски политик. Като човек с активна гражданска позиция, Р. Генов успя да активира ред научни институции и през 1989 г. да организира документална изложба по повод 180 годишнината на Гладстон. Пак благодарение на неговите усилия, департамент „История“ организира международна научна конференция по повод на 200-та годишнината от неговото рождение, с участие на британски историци и потомци на великия викторианец. По сценарии на Р. Генов през 2009 година проф. Михаил Мелтев от НБУ засне документалния филм „Господин Гладстон и българите“, посветен на българската връзка на титана на британската политика, получил заслужено висока оценка от критиката и многократно излъчван по националната телевизия. Като резултат от тези усилия на Румен Генов бе възстановено името на 18-то СОУ в София (бивша III мъжка гимназия, получила това име през 1908 г. по решение на тогавашното учителско тяло по повод 100-годишнината на Гладстон). Разбира се, пак по инициатива на Румен Генов, през 2010 г. 110-та аудитория в първи корпус на НБУ бе именувана „Уилям Гладстон“.

През 1996 - годината на издаване на забележителната биография на У. Гладстон, Румен Генов бе избран за доцент по „Нова история “ в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Безспорните му академични постижения, както и спокойният му нрав и забележителна толерантност са аргументите, които натежават при избора му през 2000 г. за ръководител на катедра „Нова и съвременна история“ на Историческия факултет. Той ще изпълнява тази длъжност до напускането му на СУ през 2005 г. (където продължава и след това да чете лекции в магистърски курсове в Историческия факултет и Политически науки). Научните му постижения, човешките му качества и натрупаният административен опит са мотивите за избирането му за член на Историческата комисия на Висшата атестационна комисия към МС от 2001 до 2004 г. Същевременно от 2003-та до 2005 г. е член и на Националния съвет за научни изследвания към Министерството на образованието и науката.

Румен Генов е включен и в състава на Управителния съвет на възроденото за пореден път Българско историческо дружество, а през последните години в редакционната колегия на списание „История“.

Естествено,  заедно с научната и преподавателска дейност, върви и съответното „кадрово развитие“ – хабилитация като доцент и професор, макар че това най-малко е вълнувало Р. Генов, за разлика от някои хора, за които придобиването на титли е мотив и цел на заниманията с наука и преподаване.

Като учен отдаден на разкриване на историческата истина и с вкус към иновативното мислене,  Румен Генов се насочва към изследване на загърбвани или неудобни за казионната историография теми. Така в свои публикации той не само обогатява, но и уплътнява спомена за и благодарността, която като народ дължим на такива хора като Джеймс Баучър[7] и Едуард Фриман[8], за британската филантропична дейност след Априлското въстание и заслугите на семейство Странгфорд[9]. Темата за позитивното влияние на протестантските мисии в живота на  българското общество през Възраждането и новата българска държава, устойчиво присъства в неговото творчество[10]. Особено приносни са изследванията му за ролята на фамилията Кларк, която в продължение на три поколения трайно свързва своята съдба с тази на българите[11]. Р. Генов подновява изследването на някои теми в родната ни историопис, като например за влиянието на идеите на Джузепе Мацини върху българското възрожденско общество[12] и влиянието на английския партиен модел при формирането на българската партийна и политическа система след Освобождението[13]. Така, не с декларации, а с аргументи и факти доказва органичната обвързаност на нашето общество с идеите и тенденциите на развитие на модерния свят.

Сигурно малко изненадващо за мнозина ще прозвучи фактът, че Румен Генов е един от малкото учени, които полагат усилия неговите научни постижения да не останат само на страниците на малотиражните научни издания. Освен цитираните по-горе, той със завидна упоритост инициира организирането и на по две изложби с архивни материали за Джеимс Баучър (1990 и 2008 г.) и за филантропичната дейност на семейство Странгфорд (1997 и 2007 г.). За тях, както и ред личности от англо-саксонския свят, оказвали влияние върху нашата историческа съдба като Бенджамин Дизраели, Удроу Уилсън и Уинстън Чърчил,  той посвещава не само научни, но и обзорни статии в справочни издания и публицистични материали. След преминаването му на пълен щат в НБУ и новите възможности, които се разкриха пред него,  позволиха да се изяви още една страна от дълбоко деятелната му природа. Той бе инициатор, а и основен организатор на поредица от международни конференции по все още заобикаляни или пренебрегвани проблеми. С чиста съвест мога да твърдя, че Р. Генов в най-голяма степен съдейства за реализирането на амбицията ни да превърнем Департамент „История“  в място за алтернативно изучаване и преподаване на историята.

Няма да бъде пълен портретът на Румен Генов,  ако поне на кратко не спомена и други аспекти от разностранните му начинания. Макар да е учител за сравнително кратко време, той остава трайно привързан с проблемите на училищното ни образование. Съавтор е на учебници по история за основния и средния курс по нова история, както и на учебни помагала. Доброто съчетание между отличен английски и висок професионализъм са тази естествена предпоставка Р. Генов да се изяви и като преводач, научен редактор, съставител и автор на многобройни предговори и послеслови към преводни книги. За попълване картината на разнородните му начинания трябва да се отбележи и участието му в проекти. Освен ръководството на изследователския проект  «Секуларизацията на българското общество в контекста на европейската история» (2006-08), специално искам да изтъкна дългогодишното му участие (от 2001 до 2010) в международния проект CliohNet, прераснал в CliohWorld, където той,  чрез НБУ представяше България в европейската общност на историците.

Както вече споменах, през 2005 г. Румен Генов взе едно важно за него решение като премина на основен щат към НБУ. Различната образователна философия, а и организация на учебния процес бяха едно предизвикателство, което го стимулира в още по-голяма степен да разгърне своите забележителни и интелектуални и организационни способности. За активното му включване в развитието и усъвършенстването на учебния процес достатъчно красноречиво говори факта, че за осем години той разработи десет курса. Впечатлява и тематичното им разнообразие, защото те са предназначени не само за нуждите на обучението по история, а са общоуниверситетски курсове, както и за ред други програми. При това  част от тях,  той чете и на английски език. Неизменно високите оценки в анкетите за студентска удовлетвореност са ясен атестат за качеството на преподавателската му дейност. За ангажираността му с преподавателската дейност в НБУ говори и фактът, че той е непрекъснато зает с научно ръководство на бакалавърски и магистърски тези, както и на двама докторанти (общо седем през досегашната му преподавателска кариера). Що се отнася до споменатата по-горе негова забележителна активност и организаторски умения,  красноречиво говори фактът, че за малко повече от осемте години откакто е в Университета, той бе основният двигател за организирането на седем  международни конференции.

Новата среда, а и новите курсове доведоха до значително разнообразяване на тематичния обхват в научните дирения на Р. Генов. Без да загърбва интереса си към викторианска Англия, неговите изследователски усилия все повече се насочваха към САЩ. От изучаване на разнообразните пътища и форми на американско влияние върху българското общество, Р. Генов със свойствената си задълбоченост се насочи към изследване причините и факторите довели до сформирането на уникалното американско общество и държава. Отново той се захваща с амбициозната задача да впише и свой принос в една от най-изследваните теми от световната историография – за американската революция. През 2012 г. издателството на НБУ публикува неговата книга „Американската революция. Войната за независимост и създаването на федералната република (Документална и интерпретативна история)“[14]. В тази необичайна за българската историография книга, Р. Генов сполучливо съчетава представянето на документи и тяхната научна  интерпретация. Макар и в заглавието и в съдържанието да се акцентира на американската революция, то на практика се проследява по-дългата и сложна история на създаването на САЩ. Този подход дава възможност да се разкрият онези фактори, които формират специфичните особености на американското общество, както и комплекса от причини довели до избухването на Войната за независимост. Убедителна е тезата на автора, че в резултат на нейния успех се постига не само политическата независимост, но и се формира държава, почиваща на радикално нови принципи, които са оказали и оказват мощно влияние на по-сетнешното развитие на света. Като трети резултат от нея, Румен Генов посочва формирането на американската нация. Особено приносна е частта, представяща критично еволюцията в историческите интерпретации и оценки на революцията в американската историография.

Най сетне специално искам да отбележа нещо, което бележи цялото творчество на Румен Генов - богатият му език и четивен стил  на писане за иначе отдалечената от нас и нелека за разбиране и представяне проблематика на модерната история.

Разбира се, още много неща могат да се кажат за учения, колегата и приятеля Румен Генов, което в такава кратка обзорна статия не е възможно. Настоящият сборник посветен на неговата 65-годишнина е израз на искреното и дълбоко уважение от страна на колегите към преподавателя и учения Румен Генов, както и на нашата благодарност за споделения път в университетските занимания, науката и живота. Накрая всички ние – студенти, близки, приятели и колеги дружно му пожелаваме здраве,  дълголетие и очакваме да реализира всички своинаучни идеи и проекти.

обратно нагоре