Нов български университет

Юра Константинова
Jura Konstantinova

 

 

 

(Summary)

 

  This report represents the connection between the political believes and the spiritual nature of Ion Dragoumis – a Greek politician and writer who has become one of the symbols of the Greek struggle in Macedonia. His political and social deeds are considered in the context of his emotional agonies, family’s dependences and different ideological influences upon him. The analysis put a stress on his personal dilemma. On the one hand he perceives himself as an artist, a messiah and a superman, while, on the other hand, he spends his life as a civil servant, a diplomat and a politician. The attempt of Ion Dragoumis’ to reconcile his dual nature by transferring his messianic ideas into the political life results in his being assassinated ostentatiously in the centre of Athens.

 

 

 

Темата за участието на интелектуалците в политиката е винаги интересна и актуална, защото дава възможност да се направят наблюдения и изводи не само за същността на политическите процеси, но и за качествата на елитите, за моралните устои и човешките дилеми, които повлияват изборите им. В настоящия текст ще се опитам да представя връзката между политическите възгледи и духовния свят на Йон Драгумис - малко известен в България гръцки политик и писател, превърнал се в един от символите на гръцката андартска акция в Македония (1903-1908). Убедена съм, че за да бъдат разбрани в дълбочина политическите и социалните му прояви е необходимо да вникнем в емоционалните дилеми, в човешките вълнения, в семейните зависимости и в идеологическите влияния, които са в основата на личността му.

Йон Драгумис (1878-1920) е потомък на известната гръцка  политическа фамилия Драгумис, която произхожда от с. Богацко (Западна Македония). Бащата на Йон Стефанос Драгумис (1842-1923) е министър председател на Гърция (1910), два пъти министър на външните работи (1886-1889 и 1892-1893), генерален управител на Крит (1911) и на Македония (1913), а също и един от вдъхновителите и ръководителите на гръцката борба в Македония в началото на ХХ век. Майка му Елизавета Контоянаки е дъщеря на богатия гръцки търговец и почетен консул на Гърция в Петербург Йоаннис Контоянакис, на когото фактически се дължи финансовото благополучие на рода Драгумис. Стефанос и Елизавета Драгумис имат 11 деца, които успяват успешно да оженят, създавайки мрежа от политически и икономически съюзи с представители на богати гръцки фамилии, в болшинството си произхождащи от диаспората. Благодарение на тази прагматична семейна политика, родът Драгумис има роднински и приятелски връзки с най-влиятелните гръцки семейства – Трикупис, Рангавис, Маврокордатос, Метаксас, Суцос, Зографос, Рениерис, Левидис, Папаригопулос. Голяма част от личностите в тази мрежа са пряко или косвено ангажирани с национална дейност[1].

В края на ХІХ век семейство Драгумис изгражда мрежа от контакти и в Министерството на външните работи на Гърция, която му позволява успешно да влияе при провеждане на външнополитическата линия на страната. Поради това съвсем естествено Йон Драгумис веднага след като завършва право в Атинския университет (1899 г.) започва дипломатическа кариера. В периода 1899-1914 г. той израства постепенно в службата и работи в гръцките дипломатически представителства в България, Османската империя, Египет и Русия. Напълно осъзнавайки влиянието, което семейството му има върху политическия живот на Гърция, Йон Драгумис още от самото начало на дипломатическата си кариера се опитва да наложи определен курс в гръцката външна политика.

Една от първите идеи, които той застъпва още от 1902 г., когато е назначен за секретар на гръцкото консулство в Битоля е, че Гърция трябва решително да се противопостави на българските действия в Османската империя и конкретно в Македония. В противен случай смята Йон, тази област ще бъде безвъзвратно загубена за Кралството[2]. Поставянето на Македония в основата на политическата идеология на Йон не е странно, предвид факта, че родът му произхожда от там, а баща му Стефанос Драгумис, който впоследствие става един от идеолозите на гръцката въоръжена пропаганда в областта[3], още през 1878 г. лично пренася оръжие в Македония[4]. Всъщност цялата фамилия Драгумис работи активно с пропагандни, политически и въоръжени средства за налагане на гръцката национална програма на Балканите.

Йон обаче вижда решението на Македонския въпрос по по-различен от останалите членове на семейството начин. Той пръв още в края на 1902 г. основава в Битоля тайната гръцка организация „Отбрана”[5], която фактически имитира действията на ВМОРО в Македония[6]. От 1903 г. Йон Драгумис, лично и чрез роднините си, неуморно призовава политиците в Атина да подкрепят гръцката въоръжена борба срещу българите в империята и в крайна сметка постига целта си[7]. Семейство Драгумис застава в основата на гръцката андартска кампания в Македония (1904-1908), която пряко или косвено ръководи[8]. В годините на ожесточена въоръжена борба между българи и гърци за влияние в европейските вилаети на Османската империя Й. Драгумис цели да докаже наличието на гръцки пояс в „санстефанската зона”[9], за да може областта да стане гръцка независимо от етническата принадлежност на населението в нея[10].

Постепенно обаче Йон Драгумис се разочарова все повече от националната държава, която според него не е в състояние да води достойна външна политика, нито да защити успешно интересите на сънародниците си извън границите на Гърция. Той се отегчава от безкрайните вътрешни борби и скандали, които разтърсват гръцкия политически живот и възлага надеждите си на външния елинизъм[11]. В периода 1908-1909 г. Йон Драгумис окончателно стига до идеята, че на основата на гръцките общини извън границите на Гърция трябва да се създаде втора гръцка държава. Той очаква гръцките общини, противопоставяйки се яростно на другите източни народи, да се наложат над гръцкото и над турското правителства[12] и да създадат нова обединена гръцка държава, която да обхваща Македония, Епир и островите до Кипър. Осъществяването на мечтаната цел - „елинизиране на османската държава”, Й. Драгумис възлага на „общогръцка”, „тайна”, „дисциплинирана” и „силна” организация. Именно такава е създадената в Атина през септември 1908 г. „Всегръцка организация”, която използва гръцките дипломатически представителства в империята за „налагане на подходящата за гръцките интереси идея”[13].

Задължително условие за успеха на този план е въвеждането на говорим новогръцки език (димотики) в образованието, за да се промени съзнанието на хората. Според Й. Драгумис това е начинът гръцката нация да си възвърне полагащото й се достойно място, което след това ще й осигури владеенето на Константинопол и на Изтока[14]. Съюзници на гърците при осъществяване на този план са турците, които според Йон, не заплашват същността на елинизма, неговия език, религията и обичаите му. За гърците дори е полезно да запазят временно Османската империя, получавайки в замяна съответните компенсации. „Най-лошите ни врагове - пише Йон - тоест най-опасните са славяните.”[15] Сред тях на първо място той поставя българите, чиято вражда с гърци започва от средновековието. „Заспалите варвари - пише - се събудиха изведнъж отново, събудиха се българите, враговете на идващите векове...”[16] Именно те обкръжават и крадат гръцката земя, оспорват правата на гърците в Изтока и следователно трябва да бъдат избивани[17].

Изхождайки от тези позиции Йон Драгумис смята, че Балканската война е грешка, защото е насочена срещу грешен противник. Така той влиза в открит принципен конфликт с тогавашния министър – председател Е. Венизелос, когото обвинява в неразбиране на същността на гръцките интереси и провеждане на „еладска политика”[18]. Към основното идеологическо различие между Йон Драгумис и Е. Венизелос, свързано със смисъла на Мегали идея и нейните цели, трябва да се добавят някои по-второстепенни разногласия между тях, както и личните измерения на този конфликт[19]. Окончателният разрив между двамата настъпва през 1915 г. с оттеглянето на Йон от дипломатическа дейност и пряката му намеса в политиката като депутат от новоприсъединените земи, и по-конкретно от  Флорина (Лерин).

Представените до тук политически възгледи на Й. Драгумис го поставят сред теоретиците на гръцкия национализъм, а антиконституционните и антихуманните му идеи ни позволяват да го характеризираме и като един от най-радикалните представители на това политическо течение в Гърция от началото на ХХ век. Оформянето на мирогледа му се дължи в много голяма степен на семейството му, което опира материалното си благосъстояние и политическото си влияние на мрежи базирани на произхода. Семейство Драгумис е част от модела, по който функционират богатите гръцки фамилии от диаспората, които освен икономическите интереси, които преследват най-често извън пределите на свободната гръцка държава, се стараят да влияят и върху политическия живот на Гърция. Тази част от гръцкия политически елит е силно повлияна от идеите на К. Папаригопулос за величието и единството на гръцкия дух и в политически план е силно привързана към Мегали идея, разбирана като налагане на гръцките интереси и влияние на Балканите и в Източното Средиземноморие. Хората, принадлежащи към роднинския и приятелския кръг на рода Драгумис са убедени, че успехът на гръцката балканска политика се дължи на техните усилия, а лаврите са обрани от Е. Венизелос. Това подхранва убеждението им, че Йон  Драгумис е човекът, призван да поеме от ръцете на Е. Венизелос управлението на страната и да върне гръцката политика към „правилния” курс на духовно, икономическо и политическо доминиране в региона. Показателни в този смисъл са писмата, които приятели на Йон му пишат, за да го подканят да се включи по-активно в политическия живот и в ръководството на държавата[20].

Освен от идеологическите постановки характерни за част от гръцкия политически елит, представител на които се явява рода Драгумис, в идеологически план Йон е силно повлиян от идеите на Морис Барес (1862-1923) и на Фридрих Ницше (1844-1900). Сходствата в биографиите на Й. Драгумис и М. Барес са очевидни. И двамата са пишат литературни и теоретични произведения, имат политическа дейност и кариера, а произходът им е тясно свързан с райони, останали под чужда власт. М. Барес е от Лотарингия, която след 1871 г. става част от Германия, а родът на Й. Драгумис произхожда от Македония, която до 1913 г.   е под османска власт. Тези житейски прилики допринасят за по-лесното възприемане на идеите на френския националист от гръцкия му последовател. Сред идеите на М. Барес, които Й. Драгумис заимства са „култът към Аз-а”, антипарламентаризмът, антисемитизмът, милитаризмът, категоричното отхвърляне на интернационализма и космополитизма[21]. Както е известно Ф. Ницше също има болезнено високо самочувствие, критикува държавата и обществото, в което живее, привърженик е на писменото слово, което обаче трябва да е достъпно и въздействащо на читателите[22]. Освен всички тези идеи, подобно на Ницше, Й. Драгумис възприема живота си като художествено произведение, живее с чувство за духовно превъзходство и се изживява като един от избраните, като личност способна да поведе тълпите и да предопредели бъдещето им[23].

Месианските комплекси на Йон Драгумис безспорно са повлияни от западноевропейските образци, от които черпи вдъхновение. Така още на 22 г. той вече е напълно убеден в своята изключителност. „Аз съм идеален”, „аз съм всичко”, - възкликва и се заканва да замести Бог като започне да твори[24]. Девет години по-късно Йон Драгумис продължава да твърди, че или трябва да стане Бог, или да умре[25]. Според него християнската религия вече е надживяна и именно той е призван да създаде нова[26]. И макар да  твърди, че живее във „вечен свят”, в който хората са само „мухи”, а разсъжденията им „мръсотии и жужене”, Йон Драгумис смята, че Съдбата го е предопределила чрез прозата си да твори нов вид хора[27]. Явно е, че той не се възприема като част от обществото, а като изключителна личност, която сама определя съдбата си и именно поради това е припознавана от останалите като водач, като месия[28]. „Аз съм моят Бог, - възкликва - и съдбата си, и настоящето си, и бъдещето си”[29].

Нарцистично убеден в собствената си изключителност, Й. Драгумис прилага идеята за свръхчовека и в политически, и в обществен план. Той застъпва тезата, че гърците са призвани за играят водеща роля спрямо останалите народи в региона, защото са „най-интелигентният и най-ценният народ на Изтока”[30]. Поради това счита използването на всички средства за налагането на елинизма за правилни и открито призовава към насилие за постигане на гръцкото господство. „Ентусиазира ме идеята, че всички на Изток се отвращават от нас – пише той. Това ще рече, че сме велика нация”[31]. Й. Драгумис не се вълнува и от интересите на отделните класи и счита, че основната роля на обществото е в него да се родят изключителни личности. „Не ме интересуват стомашните интереси”, възкликва, „не съжалявам онези, които не знаейки как да намерят хляб, умират от глад...”[32]. И не само не се интересува от обществените нужди, но и е убеден, че „всеки има такива и толкова права, колкото заслужава”[33].

Презрението на Й. Драгумис към отделните личности, към социалните прослойки и към цели народи се дължи не само на европейските идеологически влияния, но и на особеното самочувствие, което членовете на кръга Драгумис имат. Паралелно с това обаче семейното влияние, което Йон търпи е в известен смисъл противоположно на модерните за времето си европейски идеологически постановки, защото изисква от него да се подчинява на семейните интереси и правила. „Баща ми – оплаква се Йон - очаква да се оженя за богата жена, да направя дипломатическа кариера, да съм съгласен с всичките му идеи – политически, езикови, обществени, да съм кротък и сериозен”[34]. Но това не е достатъчно за един свръхчовек и Йон недоволства, че не му стига само да премине през живота уважаван от обществото[35]. Още повече, че той презира обществото, в което живее и не желае „да се ожени” за него, не желае „брак по сметка”[36]. В това именно се крие дилемата на писателя-политик – дали да се отдаде на мисията си да твори или да отговори на семейните и обществените очаквания, с които е натоварен. Той се чувства обвързан със служебните си задължения, „поради парите и гордост пред баща” си и мечтае за 200 000 франка, които да го освободят от задълженията му, за да се отдаде на творчество[37]. „Безславното” печелене на пари и свързаната с него работа в полза на държавата и обществото е постоянен мотив в дневниците му и постоянен източник на препирни със семейството му.

Едновременно с това макар често да се конфронтира със семейството си, Йон Драгумис е силно повлиян от него[38]. Когато е в съгласие с роднините си той се чувства по-силен, работи по-добре и се колебае дали да не направи обществото и близките си щастливи като отговори на очакванията им[39]. Тогава му се струва, че обществото в Гърция го задължава да работи в негова полза, а не само за собственото си духовно израстване, защото „хората, чийто живот не е в от полза за обществото са болни и излишни”[40]. Под влияние на тези емоции той се впуска в трескавата борба за Македония, и е щастлив, защото счита, че тази борба с „тъмнината” е по-сладка и от най-трудната победа[41]. В други моменти обаче отново се лута в търсене на себе си, подтиснат от усещането за безсмислие на всяко действие и от съмненията дали трябва да се намесва в ежедневието, след като му харесва вечното[42].

И за да стане борбата между „егоиста и алтруиста” в него още по-драматична в живота му се появяват две жени, едната – Пинелопи Делта олицетворява дълга, а другата – Марика Котопули е неговото отрицание. Пинелопи Делта (1874-1941) е дъщеря на богатия търговец на памук от Александрия Емануил Бенакис и съпруга на друг богат търговец и наследник на видна фанариотска фамилия - Стефанос Делта. Тя е известна писателка на детски романи със силна национална насоченост, за което безспорно влияние изиграва връзката й с Йон Драгумис[43]. Двамата се запознават през 1905 г., когато той е назначен в гръцкото генерално консулство в Александрия. Пинелопи Делта се влюбва в красивия млад дипломат и се запалва от възторжените му разкази за македонската борба, които впоследствие претворява в някои от романите си. Връзката им официално прекъсва през 1908 г., но П. Делта остава завинаги тясно обвързана с Йон в емоционален план и никога не успява да се откъсне от собствената си идея за него. Тя е твърдо убедена, че единствено тя го разбира и единствено тя е в душата му, независимо от другите жени в живота му[44]. На това й убеждение се дължи завещанието й, с което настоява първородната й дъщеря или нейните наследници да издадат размислите й във връзка с дневниците на Й. Драгумис, част от които той й дава лично, а част са й дадени от брат му Филипос Драгумис след смъртта му.

В обществен план П. Делта изцяло застава на страната на семейство Драгумис, виждайки призванието на любимия си в това да играе сериозна роля в гръцкия политически живот. След официалното прекъсване на връзката им, тя продължава да се надява „душата му да не се промени, да не се развали, да не забрави клетвите, които е направил пред себе си. Да не й разруши идеала, който е светлата му душа. Да работи за мечтите си, да остане такъв какъвто е бил”[45]. Тя го подтиква да изпълни „дълга” си пред обществото, да осъществи идеите, с които я е вдъхновил. Паралелно с това, както Й. Драгумис, така и П. Делта не успява да се откъсне от семейните си задължения и обвързаности. Родът Бенакис твърдо и безрезервно подкрепя Ел. Венизелос и политиката, която той провежда. Поради това единственото сериозно разочарование на П. Делта от любимия й е фактът, че той принадлежи към антивенезелисткия лагер. Във всичко останало тя го подкрепя напълно. За нея живота и делото на Йон са прекрасни, той самият е поет, философ и свръхчувствителен патриот, а душата му е благородна, нежна и любознателна. Неуспехът му да стане гръцкия Наполеон П. Делта обяснява с непреклонността, непокорността и нервността му, но преди всичко с влиянието на приятелите му, които стоят много по-ниско от него[46]. Разбира се от позицията на влюбена жена П. Делта счита, че в основата на объркването на любимия й, в дъното на отказа му да заеме полагащото му се ръководно място в обществения живот на Гърция стои връзката му с театралната актриса Марика Котопули (1887-1954)[47]. Според П. Делта тя е човек без криле и понеже не може да последва Й. Драгумис в духовния му полет, го принизява, „държи го близо до себе си”[48].

Йон Драгумис обаче е влюбен и любовта го поглъща изцяло, увлича го, изтощава го и чак го плаши[49]. И той й се предава напълно, търсейки в нея радост, спокойствие и вдъхновение[50]. Така стига до прозрението, че „любовта е най-човешкото, най-вечното човешко чувство, извън времето и пространството” и е готов да пренебрегне напълно семейните и обществените се задължения, да се ожени за актрисата и да посвети живота си на писане[51]. „Социалният свят” на семейството му и „романтизмът” на Делта му се виждат смешни, а „незнаещият”, детски поглед на М. Котопули го покорява. „Всеки път като взема тялото й - пише, земята сякаш ме тегли надолу, близо до нея, за да умра”[52]. Отново, както и при Никос Казандзакис, една жена, олицетворяваща нормалното човешкото щастие се оказва „последното изкушение” по пътя на Йон Драгумис. „Сега любовта се бори с мисията ми”, пише той и признава, че постигането на човешко щастие е мисия изискваща „свръхчовешки сили”[53].

Везните в тази борба са наклонени в полза на свръхчовека от „Ницше, Гьоте, Сулиотис[54] и другите”, които според Йон Драгумис са му показали, че пътят му напред, а не любовта му е най-важното. Естествено тук трябва да се отбележи, че Й. Драгумис напълно прагматично оценява, че семейният живот ще му наложи допълнителни задължения, а на него никак не му се обвързва с постоянна работа[55]. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че хора от кръга на семейство Драгумис фактически осуетяват сватбата на Йон с Марика[56]. Двамата продължават да се срещат, но той все повече се дистанцира и отдава на работата си.

Второто десетилетие на ХХ век с войните, в които Гърция е пряко ангажирана, въвлича Йон Драгумис в бурните политически събития, разтърсили държавата. Той е принуден да изостави душевните си терзания и да се впусне в актуалните събития от политическия живот на страната си, но чувството, че не е обикновен човек не го изоставя. „Не съм нито само поет, - пише - нито само реалист, нито само политик, нито само зрител, нито само комедиант – аз съм всичко това заедно и съм всичко това само в нацията ми”[57]. В опита си да съчетае идеологическите си нагласи с политическите си изяви Йон Драгумис отъждествява себе си с елинизма, който също като него е „висш, уникален и неповлиян”[58]. Той презира обществото, но се прекланя пред елинизма, когото възприема като общност на духа надживяла времето и пространството и за това призвана да господства в бъдещето.

И като политик Йон Драгумис се възприема като нещо повече дори от най-успешните гръцки политици. Сравнявайки се с Харилаос Трикупис[59], той характеризира видния си предшественик просто като „обществен човек”, докато себе си определя като „човек с мисия, апостол на една нова религия, от която се нуждае обществото, за да се прероди”[60]. Не става много ясно каква ще е точно новата религия, която ще проповядва, но е ясно, че именно той ще е пълновластен господар – „диктатор, император, владетел” на обществото, защото според собственото му признание е „деспотичен” и иска да „унижава” и „направлява” хората[61]. Касае се както е видно за месианизъм, в който той ще играе главната роля. Естествено е желанието му да прикрие тези си мисли от обществото, осъзнавайки в колко нелицеприятна светлина го представят те. Но дори доверявайки идеите си само на дневниците си, играейки за пред обществото една игра, Йон Драгумис не успява да скрие страховете си. Така например в един от сюжетите за роман, който обмисля, става дума за мъж убит не от врага, а от своите, защото се е показал по-висш от тях[62]. Съдба, която само няколко години по-късно сполетява и Йон Драгумис.

Казаното до тук струва ми се показва, че Йон Драгумис е човек залутал се в различните си същности. От едната страна, е интелектуалецът издигнал се над тълпата, авторът на няколко романа и множество статии, редакторът на списания с влияние върху идеологическия климат в Гърция, творецът, месията или с други думи свръхчовекът. От друга, е чиновникът във Външно министерство, дипломатът, борецът за Македония, политикът или просто олицетворението на надеждите на рода Драгумис да играе ключова роля в гръцкия политически живот. Опитът на Йон Драгумис да съвмести двете си същности, пренасяйки месианските си идеи в политическия живот завършва с неуспех и той е брутално посечен в центъра на Атина от привърженици на Е. Венизелос на 31 юли/13 август 1920 г.

 

  

 

 

 

обратно нагоре