Нов български университет

Даниел Вачков
Daniel Vatchkov

 

(Summary)

 

Following the World War I, many scientists, being influenced by various radical social movements and theories (such as socialism, fascism, etc.), undertook the task of designing and implementing a business project intended to recover Bulgaria from the economic collapse and alleviate the acute social crisis. Massive government intervention in economic processes was central to the model offered by them.Their concepts of the development of Bulgaria had the chance of being implemented in the summer of 1923 when the government of the Democratic Alliance headed by Prof. Alexander Tsankov came into power.

However, the active state policy in solving the economic and social problems pursued over the next two years did not yield the expected results. The serious state of the public finances pressed the next government of 1926 to abandon the marked etatism and establish a more liberal economic and financial system in the country.

 

 

Механизмите на формиране на икономическата и финансовата политика на държавата и ролята на дадени политически, интелектуални, лобистки и други обществени кръгове представляват значим проблем, който може да бъде обект на достатъчно обемисто историческо изследване. Но ограничените рамки на едно експозе налагат предварително да се направят някои уточнения, които максимално да конкретизират представената тема. Разбира се, традиционно стопанските министерства в следосвобожденска България са управялвани от висшисти (или поне титулярите им имат достатъчно добро за времето си образование), а някои от министрите макар да са политически фигури са и експерти във финансовата и икономическата сфера (например Андрей Ляпчев), и от тази гледна точка може да се твърди, че стопанската политика на държавата в почти всички случаи се формулира и осъществява от хора включващи се в понятието „интелигенция”. Но в експозето ще се стесни съдържанието на термина и ще се представи участието единствено на онези стопански специалисти, които имат теоретични разработки и научно изследват конкретни проблеми от икономическото развитие на страната, т.е. утвърдени учени, чиято професионална кариера е предимно свързана с висшите учебни заведения. Другото необходимо уточнение е, че ще се разгледа  ролята на онези интелектуалци, които не просто със своите разработки са повлияли върху вземането на дадени държавни решения в стопанската сфера, а чрез участието си в политиката са имали пряка възможност да определят стопанската активност на държавата, ръководейки съответните министерства или парламентарни комисии. Така че обобщено ще се проследи дейността основно на професорите Г. Данаилов, Ал. Цанков, Янаки Молов, Д. Мишайков, Вл. Моллов.

   Без да се представят подробно техните икономическите концепции и идеи за развитието на България в годините след Първата световна война, които малко или повече са известни на научната общност[1], експозето главно ще се опита да анализира конкретните преобразования в българската стопанство, извършени под въздействието на този интелектуален кръг и да оцени постигнатите реални резултати. И доколко тези резултати са лигитимирали в българското общество правото на интелектуалците да определят стопанската политика на държавата и да насочват икономическото развитие на България.

   Всъщност още в годините непосредствено след Освобождението тънкият слой от образовани българи в сферата на правото, икономиката и финансите започва все по-активно да се изживява като фактор, който може да спомогне за икономическото издигане и модернизиране на Родината[2]. Чувството се подхранва от крещящата картина на изостаналост, която българската икономика открива пред завърналите се от западно и центрлноевропейските университети български специалисти. Неразвитостта на стопанските структури, слабото действие на пазарните механизми, господството на дълбоковкоренената традиция, от една страна са  достатъчно сериозни причини за едно по-осезаемо участие на интелектуалците в управлението на стопанските процеси, а от друга страна са и широко поле за прилагане и дори експериментиране на придобитите теоретични знания. Поради много ограниченото проявление на чисто икономическите средства, като значим капитал и развити трудови ресурси, които да гарантират икономическия напредък на страната, сред интелектуалните среди се налага като почти всеобщо мнение, че държавата трябва да играе водещата роля в провеждането на стопанската модернизация.  Към всичко това трябва да се добави и въздействието на модерните за началото на XX век икономически теории, разглеждащи стопанската дейност като напълно подвластна на човешката воля, а оттам и изводът, че тя може да бъде съществено променяна и усъвършенствана. Особено активна в защитата на подобни научни твърдения е германската политикономическа мисъл, която в онази епоха се ползва с огромен международен авторитет. Не случайно повечето от бъдещите изявени български специалисти в областта на икономиката получават научната си школовка и формират цялостните си идеи и виждания за модерното общество във водещите германски университети и научни центрове[3].

   След Първата световна война възникват допълнителни предпоставки за засилване мотивите на интелктуалците да участват във формулирането на главните ориентири в стопанското развитие на България. На първо място това са опустошителните икономически, финансови и социални размери на военната и следвоенната криза, на второ, възходът на екстремистките идеи и практики на болшевизма, застрашаващи основите на съществуващата цивилизация и на трето – натрупването на значителен управленчески опит на представителите на академичните среди посредством участието им в различни държавни органи, осъществяващи ръководство на националното стопанство през Първата световна война, става дума предимно за Главна Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост, която съществува от 1916 до 1919 г.

   Непосредствено след приключването на войната в условията на разрастваща се инфлация и производствена криза, се появяват и първите научни трудове на български икономисти, в които се подлага на анализ новата икономическа обстановка в страната[4]. Изследвайки военновременното управление на икономиката се достига до извода, че като основна последица на Голямата война е възникването на необходимостта от нова организация на производството, в която частния интерес трябва да отсъпи определени позиции пред обществения. Главна роля в този процес на синхронизиране на разнопосочните цели и модели на поведение на стопанските субекти се определя на държавата. Посредством многобройните си лостове на въздействие тя трябва не само да ускори темповете на модернизация, но от този момент все повече се налага да се намесва в разрешаването на социалните противоречия и конфликти. Тези виждания за нарастващото място на държавата в управлението на икономиката и на обществените процеси се основава както на научните теории, на които са привърженици значителна част от българската академична общност, но и на анализа на конкретните примери от времето на Първата световна война[5]. Най-изявеният привърженик на етатиската философия Цанков е убеден, че всъщност икономическите неблагополучия в България от период 1914-1918 г. предимно се дължат на недостатъчната държавна намеса в ръководството на националното стопанство.

   Развитието на икономическата и политическата обстановка в България от края на 1919 и началото на 1920 г. налага активизиране дейността на интелектуалния стопанския елит. Предприетата широка реформена политика на управляващия БЗНС подлага на сериозно изпитание цялостната концепция за силната държавна регулация на икономиката. Университетските привърженици на идеята с основание се опасяват, че неправилното и лошото прилагане на държавната интервенция не само няма да разреши икономическите и социалните проблеми, но напротив ще ги задълбочи и може да предизивика истинска обществена катастрофа. От тази позиция именно изхожда и острата критика на интелектуалните среди към стопанската политика на земеделския режим[6]. Основните обвинения са, че реформите имат изцяло съсловен характер и вследствие на това дълбоко разединяват обществото, а освен това се осъществяват изключително некомпетентно и партизански и по този начин компрометират цялостната идея за държавна намеса. Твърдото намерение на земеделците да следват водената от тях политика и нежеланието да се вслушат в критиките на опозицията все повече утвърждават чувството сред учените икономисти и юристи, че се налага по-активно да се включат в политиката и да поемат по-ясни отговорности за развитието на страната. Така през 1921 и 1922 г. в дейността на новата политическа формация Народен сговор вземат участие значителен брой авторитетни университетски преподаватели, които или не са членували до този момент в партии или отдавна са ги напуснали още във времето на своята младост.

   След свалянето на земеделския режим с преврата от 9 юни 1923 г. се откриват реални перспективи теоретизиращите досега професори да приложат на дело своите икономически концепции. Макар и не достатъчно конкретизирана идеята за силна държавана намеса в стопанските процеси е отразена в програмата на скоро създадения след преврата Демократически сговор, от чието име и управлява правителството на проф. Ал. Цанков[7]. На първо място новата власт насочва вниманието си към стартиралите още при предходното правителство редица стопански и финансови реформи. Въпреки откровенната враждебност, с която се отнася към стария режим, кабинетът на деветоюнци не отхвърля същността на голяма част от земеделските преобразувания, а ориентира усилията си главно към тяхното корегиране в юридически и практически план. Идеята е чрез запазването на социалния им замисъл да им се предаде и икономическа ефективност. Особено показателно е отношението към аграрната реформа. Изцяло е запазен обявения от Ал. Стамболийски принцип земята да принадлежи на тези които я обработват, като същевременно се премахва опасността по-едрите и модерни стопанства да попаднат под ударите на закона и да бъдат унищожени. В тази връзка са върнати голямо количество земи, неправомерно отнети от собствениците им по време на предишното управление. Далеч по-успешно протича и прилагането на реформата. Броят на оземлените малоимотни и безимотни селяни в периода 1924-1925 е значително по-голям отколкото за времето до края на земеделското правителство. Сериозно е повишена ефективността и на действието на Закона за трудовата повинност. Чрез намаляване броят на свиканите младежи в Трудови войски и чрез подобряване организацията на техния труд са снижени държавните разходи и дори се отчита реализирането на печалба от тяхната дейност[8].

   Всъщност най-съществени изменения претърпяват данъчните реформи на земеделското правителството, макар че и при тях официално не е отречен принципа за прогресивно облагане на най-високите доходи. На практика обаче данъкът върху общия доход е премахнат и е възстановена старата фискална система на поземления данък и данък патент. Реалният резутат е значително намаляване на данъчната тежест не само за градското население свързано с дейности в сферата на индустриалното производство, търговията и услугите, но включително и за голям брой селяни. Данъчната политика на Демократическия сговор изцяло се вписва в разбиранията му за постигане на хармония между труда и капитала. За да изпълнява обществената си роля капиталът също трябва да се ползва с подкрепата на държавата, а не да бъде унищожен от високи данъци[9].

     Най-големите грижи на управляващите са насочени към развитието на селското стопанство. Целта е не само да се издигне равнището на най-значимия към този момент отрасъл на българската икономика, но и същевременно да се решат тежки и отдавна проявяващи се проблеми на селското население, свързани с ниския жизнен стандарт, слаба производителност и ефективност на земеделския труд, скритата безработица и т.н. За решаването на тези проблеми, подобно на БЗНС и участващите в управлението стопански интелектуалци, много разчитат на развитието на кооперативното движение, но изчистено от разпалените дружбашки партизански страсти[10].

   Своеобразна еманация на икономическата политика на правителството на проф. Ал. Цанков спрямо селското стопанство представлява претия през лятото на 1925 г. Закон за изменение и допълнение на закона за подобрение на земеделското производство и опазване полските имоти. Новите разпоредби предвиждат отпускане на различни държавни субсидии за модернизиране на стопанствата чрез осигуряване на безплатни семена, безвъзмездна агрономна и ветеринарна помощ, по- евтини материали при строеж на разплодници, а при комасиране на обработваеми земи и пряка парична подкрепа. Модерните стопанства и кооперации се ползват с привилегията да превозват стоките си по БДЖ с намалени тарифи и да внасят без митнически такси селскостопански машини, горива и смазочни материали. При изграждането на крупни и ефективни производствени структури се предвижда те да бъдат освободени за срок между 5 и 15 години от поземлен данък. Местните земеделски производители се ползват с предимства при извършването на държавни доставки[11].

   По отношение на индустрията държавната намеса се изразява освен чрез традиционното действие на насърчителното законодателство, но и чрез активната ценова политика на правителството. Под предлог, че се бори с картелните договаряния между производители в дадени отрасли властта определя таван за цените на някои стоки на хранително-вкусовата промишленост, с което цели да намали скъпотията и да накара индустриалците да увеличат производството си[12].

   На сериозен държавен контрол е поставен и финансовия сектор. Резките колебания в курса на лева през цялата 1923 г. води до развитието на многобройни спекулативни операции на софийската фондова борса, което налага през декември същата година правителството временно да я затвори. Няколко дни по-късно е приет и закон, който разпорежда всички валутни операции да се осъществяват единствено от БНБ. По този начин свободната търговия на чужди девизи в страната е забранена[13].

   Цялата стопанска и финансова политика на правителството на Демократическия сговор за периода 1923 – 1925 г. почти изцяло се определя от професорите Ал. Цанков, Ян. Моллов, Г. Данаилов, Д. Мишайков, заемащи министерски или депутатски постове. Но какви са конкретните резултати от тази толкова амбициозно замислена и провеждана политика, погледнати в един по-обобщен вид? Макроикономическите параметри показват, че постигнатият положителен ефект е твърде скромен и съвсем се губи на фона на многобройните неразрешени стопански, финансови и социални проблеми. Не се отбелязва видимо съживяване на производството. Дори през 1924 г. заради тежка суша в Южна България селското стопанство отчита спад в растениевъдството. В промишлеността е отбелязан ръст, но и в този отрасъл перспективите остават все така нестабилни, което се изразява в тежкото финансово състояние на акционерните дружества[14]. Въпреки установения от БНБ валутен монопол се оказва, че не може да се постигне балансиран външнотърговски обмен и вносът продължава да надвишава значително стойността на износа[15]. Всъщност най-сериозните трудности политиката на деветоюнския режим среща в областта на държавните финанси. Както и при други подобни модели на дирижирана икономика, именно в този сектор най-ясно се отразяват всички неравновесия в икономическото развитие. Спадналите приходи от данъци и такси от една страна и увеличените държавни разходи за администрацията и редица икономически и социални инциативи от друга, предизивква колосален дефицит в бюджета за 1925 г., който достига рекордната за целия междувоенен период сума от 1 млрд и 435 млн. лв. Вътрешният дълг на държавата към БНБ надхвърля 4,5 млрд лева. Тези резултати, заедно с влошения платежен баланс изправят страната в края на управлението на проф. Ал. Цанков пред реалната заплаха от пълен срив на лева и фалит на финансовата система[16].

Правителството и конструкторите на неговата икономическа политика трябва с болка да признаят, че без външна финансова и експертна помощ страната не може да разреши някои тежки социални проблеми, какъвто е оземляването и настаняването на близо 300 000 бежанци от Македония, Тракия и Добруджа. През лятото на 1925 г. кабинетът е принуден да се обърне за помощ към Обществото на народите за договаряне на външен финансов заем с ясното съзнание, че това ще ознавача, че страната ще трябва да изпълни болезнени финансови и икономически условия[17]. Неуспехът на започналите преговори макар основно да се дължи на сериозното неодобрение на международната организация към развитието на вътрешнополитическата обстановка в страната, представлява и ясен сигнал към София, че не се споделят принципите на провежданата от българските власти икономическа политика. Именно невъзможността на кабинета на Ал. Цанков да осигури така необходимата външна подкрепа за решаването на тежките социални и финансови проблеми на страна е сред главните причини за падането му от власт в началото на 1926 г. Идването на правителството на А. Ляпчев и бързо установеното сътрудничество с Финансовите органи на Обществото на народите означава и връщане към някои основни принципи на по-либералния икономически модел. Минимализират се или напълно се премахват редица държавни регулации и се дава по-голямо поле за действие на частната инициатива и на чисто пазарните механизми. Икономическото възстановяване, финансовата стабилизация и умиротворяването на социалната обстановка постигнати през втората половина на 20-те години засилват чувството, че политиката на деветоюнци за силна държавна намеса в икономиката към този момент не представлява успешен експеримент.

 Скоро обаче избухването на Световната икономическа криза и тежките й последици за българското стопанство неочаквано ще открие перспективи за реабилитация на етатистките икономически идеи и за политическо активизиране на техните привържениците.

обратно нагоре