Нов български университет

Дмитрий Варзоновцев
Dimitry Varzonovtzev

 

 

Позволих да преформулирам заглавието на своето изказване във въпрос-дали интелектуалецът замълча и се оттегли от публичното пространство- за да мога да отговоря на него отрицателно. В съвременната ситуазция интелектуалецът нито се е оттеглил , нито е замлъкнал, Той просто се махна от традиционните зони в публичното пространство.

Днес много се говори за новата вътрешна емиграция на интелектуалеца. По аналогия с предишната, от преди падането на Стената. Тогава наистина интелектуалецът не че се беше оттеглил, но беше принуден да изговаря наболялото си душевно състояние ..в кухнята, на затворени «за външни», а главно, за непознати хора семинари. Днешният еквивалент на кухнята често се вижда в ...блога. И за това има известно основание. Блоговете, въпреки че са много имат своя, специфична аудитория, не сравнима и несъпоставима с тази на вестника. Освен, че са ориентирани «към своя почитател», те са много. Дори и в не дотам още обживяното пространство на българската блогосфера те са вече повече от сто хиляди. И как, пита се може да не се загуби в това пъстро множество интелектуалецът, да не остане насаме със собствените си мисли? Но колкото и да са близки на пръв поглед тези специфични пространства те са коренно различни. Кухнята е частно, гранично на интимното пространство, в което се допуска ограничен кръг от роднини и приатели. Блогът при цялата си специфичност е публичен. Освен това, в блога, за разлика от кухнята посетителят е анонимен по принцип, въпреки че може и да се представя. Това представяне пак се оказва публична роля, защото може да бъде възприето, видяна от всеки. Дори и само като възможност тази отвореност на блога съществено променя «жанра». Блогерът вече нито просто «говори», нито дори «изиграва ролите». За да привлече вниманието на необозримата аудитория в мрежата, от една страна, и да се разграничи, да бъде «различен» на фона на хилядите си «колеги», той трябва да възприеме похватите и приемите на скандала, на сензацията. При това не само в текста, но и във визията. Освен това техниката му позволява не само да бъде четен, но и гледан и чут. Така интелектуалецът се оказва конкурент не само на себе подобните си, но и на традиционните участници в публичното ... «шоу» пространство, шутовете и клоуните на вечния празник на масовата култура. Така „преместването” се осъществи  не само в посока на пределното разширяване и дисперсия във виртуалното пространство на световната мрежа, но по посока на съвсем традиционни публични територии – тези на зрелището („шоу”). Тук, обаче, интелектуалецът конкурира не само традиционните „актьори”, но и политиците.

Така публичността на интелектуалната позиция се трансформира от опозиция на властта към пряко участие на интелектуалеца в модерния политически театър. Това участие свали метафоричността на израза, превърна го в буквализъм.

Критиката престана да бъде значима, разпадна се, разля се в шареното многообразие на всекидневния политически спектакъл. В тази точка особената позиция на интелектуалеца се претопява още в едно отношение. Интелектуалецът се противопостяваще на баналното всекидневие, със силата на ума и словото си той се извисяваше и ценностно, и експресивно. Имал е ,както се казва ,стил и в изказа, и в жеста, в мисълта. Овсекидняването на днешното технизирано публично представяне на интелектуалеца в конкуренция с актьорите на театъра на суетата Трудно е да бъдеш конструктивен в атмосферата на тоталното преобръщане на смисъла на основните образи и ценности в зрелищните, но безсъдържателни симулации на реалните проблеми и противоречия. На този фон и в тази агресивно-афективна „интонационна” среда конструктивното говорене губи своята смисленост и става „нечуваемо” в хора на изострените симулации на проблемите и разобличавания, които все повече се доближават до буквалното публично разсъбличане. Все по-високият тон на проблемното говорене вместо да кънти като камбана на будителството  се слива с виковете и булевардните сюжети на модерните електронни медии.

 От друга страна, сериозното, проблемното и острото остана не само нечуваемо,и неразличимо в баналния хор на медиите, но се оказа и неизразимо с думите на модерния публичен сленг и жаргон, стана неразбираемо от аудиторията, а последната се разтвори в необозримо множество на „фен”- групите.

Легитимираният от времето на Вебер и Манхайм като класов посредник днес интелектуалецът се превърна в маргинал. Но и обществото се декласира, а класовите общности останаха в историята. Така интелектуалецът-интелигент просто няма кого да представлява.

Разпадът и модерната дифузия на класите промени и механиката на властта. Вместо ясно очертаните съсловни и иерархически граници и бариери се оформи нов тип властна констелация – мрежовия. Мрежите на властта и във властта, техните агенти, посредници, актори взаимодействат „дистанционно” чрез модерните IT, използват нетрадиционните средства за налагане на своите интереси – дори не парите, а техните свръх-съвременни образи и подобия, които не се нуждаят дори и от рисуваната хартия на класическата банкнота за своята визуализация, ефективни са и са действени без такава!

Но все пак се нуждаят от публична предметност –тази на илюзията, на шоуто. Това обяснява еволюцията на интелектуалеца не само външно, но и „из основи”. Неговото „изгубване” в пъстрия хор на безкрайното шоу.

Но властта съвсем не се слива с този илюзорен блясък на публичните актори, остава „в сянка”. Метафората на „шоуто” отново скрива реалния смисъл на властовите мрежи и отношения, но не в стария смисъл на „прикритие”, на „завеса” зад която властимащите вършат своите подмолни и нелегитимни действия.

Просто днес няма какво да бъде показвано, властта се разтвори в споменатите вече безтелесни, непредметни, невеществени посредници. Територията на която тя се показва е именно театър, сцена, поле за демонстрация на могъществото на този род невеществени средства като абсурдна и неразбираема за „обикновения” човек, за масите законова символика. Тя просто не може да бъде преведена на някакъв „разбираем” език, но може да бъде тълкувана от прависти, които благодарение на тази си публична функция наистина изместват, дори заместват интелектуалеца-артист, майстор на думата.

Правната еквилибристика, обаче, отново и отново ни връща към стилистиката на шоуто и театъра. Защото дори и там където той остава необходим именно като майстор на думата и образа – при организацията и провеждането на политическите кампании, той не може да се държи „сериозно”, „разумно” и „обосновано”. Включва се в шумното множество на опаковачи на мечтите, продавачи на надеждите.

В основата на фундаменталното преместване на интелектуалеца в пространството на „празника” все пак не стои само промяната на функцията му по отношение на властта. Тук, общо взето нещата остават в една плоскост през цялата модерна епоха – опаковане и оправдаване. Но конкуренцията ,разбира се, е много по-силна, но главно, по деструктивна за самия интелектуалец. Принуждава го да се отказва от силните си стратегии – интелектуалното проникване в същината на водещите тенденции – за сметка на все по-повърхностни и симулативни, където конкуренцията е много по-безпощадна.  

Много по-сериозна причина за деформацията на ролята и отговорността на интелектуалеца е в сферата на образованието. Там, където интелектуалецът дълго време е оставал без конкуренция. Промени се самата механика на образованието. Словото, образът, дисциплината бяха из основе променени и подменени от все същите и всъдесъщите IT. Днес все повече хора, а особено младите не четат, а гледат. Дори и да четат, но чрез все същите IT, електронните книги.

Въпреки че четенето от Възраждането насам пак е машинно опосредствувано чрез тиражирането, чрез печатното слово, то институционализира именно личностното участие на автора, писателя-интелектуалец, будния журналист и обществен деятел. Тук формирането, производството на основополагащите образи и смислови конотации на колективната памет е персонализирано, а диалогът по необходимост предполага личностното ангажиране не само от страна на автора , но и на читателя. Ето тази ангажираност към текста, тотално липсва в днешната публичност. Там практически липсват и самите интелектуалци, които са изместени от политици, диктатори и религиозни авторитети.

Проблемът за четенето не се свежда до ролята на интелектуалеца в процеса на будителството на националната идентификация и производство на културно-историческата памет. Четенето освен другите си културни функции и мисия има дисциплиниращ характер. През четенето индивидът „овладява” своите афекти, оформя ги според изискванията на писменото слово.

Тук бих припомнил Юлия Кръстева, която вижда в писмения текст начина за преориентиране на афективния потенциал на индивида*. Грубо казано, четенето така „задоволява” неприличните, примерно, еротичните желания на индивида, че от една страна той като че ли остава задоволен, но от друга не нарушава нормите на свръх-егото. Дисциплинирането на чувствата (Стендал) е важно не само от гледна точка на морала и спазване на обществените норми, но и като условие за осмислено действие и поведение. Четящият развива своето въображение в руслото на културния канон и образец, което му оставя време за оценката на ситуацията. Това не само задържа непосредствено емоционалните, дори афектирани реакции, но ги пренасочва в една най-малко предвидима от самия индивид насока. Четящият благодарение на тази дисциплина може да представи такива последици от действията си, които не произтичат нито от дадената ситуация, нито от непосредствено сетивния му опит, но го свързват с една по-широка и по-съществена перспектива.

Нечетящият младеж, а и не само днес се оказва много по-незащитен откъм собствените си афекти, които въпреки че са негови, не произтичат само от него, не са просто физиологическото следствие от конкретното му състояние. Те във все по-голяма степен са ефект от много недостъпни за непосредствения опит на младия човек влияния. И понеже става дума не просто за надиндивидуални процеси и тенденции, а за кризисни такива, афектът, който те пораждат се оказва неадекватен и лесно може да бъде пренасочван чрез машината на масовото индустриално производство на образите, в т.ч. и тези на „врага”, на „виновния” и да се оформят като пряка агресия срещу всеки, който дори и отдалечено „прилича” на тези афективни образи.

Липсата или периферното присъствие на четенето в живота на съвременния бъгарин може да се окаже един от съществените фактори на неговата националистическа трансформация и радикализация. Този тип радикализация за по-възрастните е свързан с т.н. ресантимент (Ницше и Шелер), когато кризисното възпаление на паметта налага трансформация на чувствеността на индивида в агресия срещу тоталната несправедливост в реалния свят. Тази трансформация, обаче, се базира върху някакви конкретни спомени за миналото, когато с индивида се случи нещо, което той по-късно интерпретира като несправедливост.

Младежките възпаления на чувствеността и нейното афектиране е свързано не със спомена за преживяна някога несправедливост, а с общата некултивираност на чувствата, тяхната изключителна пластичност. Стандартизираните образи на историята и националните несправедливости – кръв и предателство по време на борби за свободата се оказват изключително ефективни като средства за „възпламеняване” на афекта и националистичното му пренасочване в деструктивната перспектива.

Тази опасност не може да бъде намалена чрез традиционните рационални аргументи в полза на толерантност и допускане на различието точно поради липсата на съответната комуникация в полето на младежката менталност. Не свикнал да чете, т.е. да пренася опита на другите и от другите ситуации в своя свят младият остава нечувствителен към рационалната аргументация . Просто „не помни” случилите се преди трагедии, свързани с радикалния национализъм.

Не помни защото няма собствена памет, а това, което му се предоставя като такава не го предупреждава, но само възпалява афектираната от трудната ситуация сетивност.

 

*J. Kristeva « Le sujet en procès », Polylogue, Paris, Seuil., 1977 Цит.по

http://www.signosemio.com/kristeva/sujetproces.asp

 

 

 

Escape or silence of intellectualist in a modern situation?

D.Varzonovtsev

In a modern situation intellectualist has not departed and has not become silent, but it is simple has moved in new to it public zone of Holiday and Shows where has faced a competition not only from actors and clowns, but also from politicians.

 

 

обратно нагоре