Ежегодният научен форум на департамент „Национална и международна сигурност“ тази година е посветен на регионалната сигурност и реформите в Европейския съюз.
Както и всички предходни научни събития на департамента, така и настоящата кръгла маса стана реалност с финансовата подкрепа на Централния фонд за стратегическо развитие на НБУ, за което изказваме нашата искрена благодарност.
Тази година Нов български университет чества своята двадесет и пет годишнина. От дванадесет години възходящото  развитие на НБУ е свързано и с успехите в обучението по международна и национална сигурност. Нашето образование неизменно е с най-високи акредитационни оценки и е в челните места на годишните рейтинги на висшите училища.
Традиционният научен форум на департамента по национална и международна сигурност, осми поред, и този път събра представители на  висши училища и изследователски центрове и ведомства, изследващи или обучаващи по проблемите на сигурността – БАН, СУ “Св. Климент Охридски“, УНСС, АМВР, ВА “Г. С. Раковски“, Варненски свободен университет, УНИБИТ, ЮЗУ „Неофит Рилски“, ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, Висше училище по сигурност и икономика, Министерството на външните работи, Министерство на вътрешните работи, ДАНС и др.
В този широк научен форум за пореден път участват чуждестранни преподаватели и изследователи от Полша, Македония, Сърбия, Русия и др.
Защо избрахме тази тема за дискусии в днешния ден?
Днес, в първата четвърт на 21 век изглежда, че светът е на прага на поносимост на рискове и заплахи. Диапазонът на тези заплахи е неимоверно широк – от опасността от избухване на  войни между държави и коалиции, до насилие между хората вътре в държавите. Светът се намира в период на  разрушено световно равновесие и бавно изграждащо се ново равновесие. Времевата дистанция между тези две състояния отвори нишата на проявление на хаоса.
В този все по-трудно предвидим свят Европейският съюз стана обект на критики, каквито не е понасял досега от времето на своето създаване. Те идват от крайното дясно и крайното ляво, преминават през центъра и приобщават все повече идеолози и представители, дори и на класическите леви и десноцентристки политически партии. Но дори и беглият поглед върху техните критики не показва изход от кризата, не показва как да се съхрани онова ценно в политиката, икономиката, демокрацията, на което несъмнено се радваха и продължават да се радват европейците, как то да бъде пренесено в един бъдещ европейски проект.
Критиките към ЕС имат и друга негативна страна: веднъж променили европейското обществено мнение в посока на скептицизъм спрямо европейския проект, тези ориентации няма бързо да се възстановят в посока на подкрепа за обединена Европа. Само преди няколко дни бе публикувано изследване на европейското обществено мнение, резултатите от което будят тревога: в осем водещи европейски държави, почти половината от населението подкрепя излизането на страната си от Европейския съюз.
Настоящият научен форум е опит за разкриване на тенденциите, които се крият зад бурната повърхност на хаотични и противоречиви действия на държави и недържавни актьори, както от членки на ЕС, или значими световни държави извън организацията. В това виждам и целта на настоящата кръгла маса.

проф. д-р Христо Георгиев,
Ръководител на департамент
„Национална и международна сигурност“,
Нов български университет

Prof. Hristo GEORGIEV, PhD
Head of Department
"National and International Security",
New Bulgarian University

Догодина се навършват 10 г. от членството на България в Европейския съюз. Редно е да си зададем въпроса, какво сме постигнали и накъде вървим?
Всяко боксуване в процесите на европейска интеграция или наличието на кризи, като финансовата от 2008 г., или настоящата бежанска и миграционна криза, са повод за съмнение за бъдещето на Европейския проект. За мен е важно обаче, че Европа успява да устои на предизвикателствата и защитава принципите и ценностите си. Както е известно, кризите са време за реформи.
Освен посоченият вече миграционен проблем, предизвикан от кризата в Сирия и появата на т.нар. ДАЕШ, тежък проблем е и нарастващият тероризъм на територията на Стария континент и все по-размиващата се граница между вътрешни и външни заплахи. Нещо повече, модерните и настоящи заплахи са глобални и в повечето случаи тяхната неконвенционалност изисква общи координирани политики и действия.
В този контекст, отчитайки мащабите и характера на настоящите заплахи пред Съюза, за мен една от основните теми за реформи в сектор Сигурност са допълнителната хоризонтална интеграция, координация и синхронизация между отделните национални и наднационални политики и агенции на ЕС. Подобни стъпки бяха предприети в края на миналата година по време на среща на върха в Брюксел. Там Германия и Франция заявиха, че съществуването на Шенген и свободното придвижване в рамките на ЕС зависи от създаването на Европейска Гранична и Брегова Агенция. В допълнение още бе предложено, започването на интеграция и синхронизация между Европол и Фронтекс с общо координационно звено.
В края на миналата седмица Европейският парламент прие значително разширяване на правомощията на Европол отнесено към антитерористичната им дейност. Всички тези мерки и реформи говорят за осъзнаването на предизвикателствата, пред които сме изправени и решителността на Съюза да се бори с тях. Нещо повече, на базата на тези мерки и растящата междуинституционална интеграция на европейско равнище, анализатори започват да говорят за възникването на европейска невоенна система за сигурност.
Всички тези мерки са в полза на България и се ползват с подкрепата на правителството.
Друг ключов елемент, касаещ европейската и регионална сигурност е европеизацията и интеграцията на Западните Балкани и държавите от Югоизточна Европа. Особено в момент, в който отчитаме нарастващ интерес на Руската федерация за геополитически съревнования именно в тази част на Европа. В този контекст политиката на Съюза за разширяване и асоцииране към този регион, трябва да бъде по-настъпателна и същевременно гъвкава. Липсата на времева рамка и срокове по време на преговорните процеси е повод за растящ евроскептицизъм. Наличието на краен срок за извършване на реформи би бил стимул за държавите от Западните Балкани за по-бърза и ефективна законодателна и институционална интеграция. Първостепенно за България е да има и политическа и социална стабилност на Западните Балкани. В този контекст българската политика е ясна, европейската интеграция на региона е безалтернативна, но това не бива да става без покриването на основни критерии за добросъседство.
Други две важни теми за ЕС са споразумението ЕС-Турция и предстоящия на 23 юни референдум във Великобритания. И двете теми касаят сигурността на Европа.
Бъдещето на споразумението ЕС-Турция е под въпрос след оставката на Давутоглу. За мен той беше гарант за изпълнението на това споразумение. Важно е да се отбележи, че България подписа протокола за реадмисия с Република Турция.
Що се отнася до Brexit, излизането на Обединеното Кралство от ЕС би представлявало сериозно сътресение за структурата на европейската сигурност. Неслучайно миналата седмица петима бивши генерални-секретари на НАТО призоваха Великобритания да остане в ЕС и че потенциален „Brexit” е „ добре дошъл за враговете на Запада“.
Големият израелски държавник Шимон Перес, който казва: „в живота има две неща, които човек не може да постигне, освен ако не си притвори поне малко очите – любов и мир“. На Стария континент повече от 60 г. има и политически мир, и толерантност помежду ни. Нека се постараем да запазим постигнатото!