Първият том на
годишника на Югоизточноевропейския център за семиотични изследвания (по-нататък
– „Център по семиотика”) на Нов български университет StudiaSemioticaе
вече факт. Той представя миналото, настоящето и бъдещето на интелектуалния
потенциал на Центъра.
Миналото е представено
в текстовете на Борислав Георгиев и
на Бойка Бъчварова. И двамата автори
не са започнали своята кариера в Нов български университет и в Центъра по
семиотика, но проблематиката, която ги е занимавала по време на създаването на
тези два текста, добре свидетелства за семиотично ориентираното им мислене още
в годините, когато думата „семиотика” беше плашеща за управляващите и не без
основания беше смятана за подриваща устоите на тоталитарната власт в
България.Думата „семиотика” в онези
години беше синоним на „свобода”, на „недогматично мислене”.
Публикувани са две
разработки, писани в началото на научната кариера на двамата автори и останали
непубликувани по една или по друга причина. Двете разработки добре представят
парадигмата, в която са създадени, и актуалната за времето проблематика. И
двамата автори възприеха гледната точка, че обсъжданата проблематика и днес не
е загубила своята актуалност и че е важно тези текстове най-сетне да видят бял
свят.
Настоящето е
представено чрез текстовете на Анита
Касабова и на Мони Алмалех,
свидетелстващи добре за актуалните им научни интереси.
Бъдещето на Центъра е
представено чрез текстовете на трима от докторантите на Центъра: Найден Йотов, Димитър Трендафилов и Албена
Павлова, както и чрез откъса от магистърската дипломна работа на Вера Найденова, създадена в рамките на
магистърската програма на Центъра „Реклама и стилове на живот”.
И четирите разработки
успешно представят основните направления, в които Центърът развива своята
дейност: визуалната семиотика, социосемиотиката и семиотиката на бранда.
Накрая е публикувана рецензията на доц. д-р Борислав Георгиев
за магистърската дипломна работа на Вера Найденова. Тази дипломна работа е
най-добрата дипломна работа, създавана досега в рамките на програмата „Реклама
и стилове на живот” и може да служи и като образец (парадигма) за това как се
пишат качествени магистърски дипломни работи.
Няколко думи и за логото на годишника: искаше ми са да
намеря или да измисля много „семиотична” картинка, но накрая се спрях на
прословутата илюстрация на Антоан дьо Сент-Екзюпери към „Малкият принц”, която
– както отбелязва писателят - е възможно някои да разчетат просто като шапка, а
други – като боа, погълнала слон. Основната съвременна проблематика в
семиотиката е концентрирана в тази илюстрация: идеята за семиосферите, за
моделите на света, за интерпретацията, основаваща се върху един или друг модел
на света, за желанието или за нежеланието да общуваш с човек поради съвпадение
или несъвпадение между своя и неговия модел на света, изображението като все
по-основен носител на информация в днешния аудио-визуален свят, за
трансмутацията като междусемиотичен превод. Както и фактът, че и самите хора
сме деца във вселената от знакове, които ни обграждат отвсякъде. Самите
илюстрации на Екзюпери са и своеобразен бранд на тази вечна книга, за което
свидетелстват неуспешните опити тя да бъде повторно илюстрирана и наново
отпечатана – никой не приема други илюстрации, а си иска илюстрациите на Антоан
дьо Сент-Екзюпери...