Увод, 17 години по-късно

Този текст представлява авторефератът на моята дисертация, защитена на 28 януари 1993 г. пред тогавашния Специализиран научен съвет по езикознание към ВАК. Трудът беше насочен към публична защита на разширено заседание на Секцията за съвременен български език при Института за български език към Българската академия на науките. Научен ръководител на докторантурата ми (тогава – "аспирантура") беше покойният към днешна дата акад. Валентин Станков. Рецензенти на дисертацията бяха проф. Мария Попова, д.н. (НБУ) и проф. Стефана Димитрова, д.н. (ИБЕ – БАН).

За целите на настоящото публикуване текстът на автореферата беше сканиран  и конвертиран, като в него са направени и някои леки осъвременявания в използваната терминология – най-вече неустановената тогава гледна точка дали става въпрос за "фрейм" или за "рамка" - в  публикацията е предпочетен за употреба само терминът "рамка", който определено се наложи в специализираната лингвистична практика от тогава насетне.

Дисертацията и авторефератът за съжаление останаха непубликувани въпреки уверенията на Университетското издателство "Свети Климент Охридски" през 1993 г, че ще ги публикуват. По една или по друга причина това не стана, като не ми се коментират причините, поради които това не се случи, но те нямат нищо общо с качеството на предложения текст. Ето защо това е първата публикация на автореферата на дисертацията. Надявам се в бъдеще да мога да публикувам и цялата си дисертация. Направени са и други несъществени редакторски поправки в текста, тъй като се връщам към него 17 години по-късно.

0. ВЪВЕЖДАНЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА НА ДИСЕРТАЦИЯТА (стр. 1-21)

В увода на дисертацията се формулират: предметът, общата хипотеза, чието потвърждение или отхвърляне се търси, стратегическата цел, основната практическа цел, а така също и по-частните конкретни практически цели на дисертационния труд.

Предмет за описание и анализ в дисертацията е това, което в езиковедската литература традиционно се нарича "език" и "стил" на Българското радио и Българската телевизия. Периодът, в който се описват и анализират "езикът" и "стилът" на Българското радио и Българската телевизия, обхваща времето от 1979 до 1989 година [1] .

Стратегическата цел на дисертацията е да потвърди или да отхвърли хипотезата, че съществува корелация между равнището на езикова култура при радиоразпръскване и телевизионно излъчване, от една страна, и аномалните условия за публична употреба на българския книжовен език през разглеждания период, от друга.

Основната практическа цел на дисертацията е да се анализира защо традиционно заложеният критерий за "правилност/неправилност" и за "уместност/неуместност" на езиковите средства, използвани за изразяване в общуването чрез радиото и телевизията, не работи. Констатацията, че тези два традиционно заложени критерия не работят, се прави въз основа на наблюдавания комуникативен неуспех на традиционните препоръки за оптимизация на езиковото поведение в общуването чрез радиото и телевизията, давани в традиционната парадигма на езиковата култура.

Във връзка с този проблем се прави и анализ на традиционното разбиране за същността на книжовноезиковата норма и се извеждат нейните основни характеристики, традиционно описвани в теорията за книжовните езици: хетерогенност, монологичност, догмат на думата, догмат на писменото съобщение.

Същевременно, констатира се, че практическата редакторска дейност в радиото и телевизията отрича приложимостта на всяка една от тези характеристики по отношение на радио- и телевизионния дискурс. Обосновава се, че причината за подобно положение на нещата се корени преди всичко в монологичното представяне на книжовноезиковата норма в езиковедските трудове.

Следователно, налице е проблемна ситуация, която изисква познати езикови факти да се опишат и анализират от принципно нова гледна точка.

Редакторските намеси като сигнал за комуникативен неуспех на радио-  и телевизионните текстове

При редакторските намеси на лексикално равнище като най-чест мотив за поправки се привежда категорията "разбираемост/неразбираемост" за аудиторията. С други думи, радио- и телевизионната послание се разполага в плана на общуването. 

При редакторските намеси на синтактично равнище като мотив за поправки се привежда категорията "фоничност/нефоничност", разбирана в случая като ''успешно/ неуспешно възприемане на предаванията". С други думи, радио- и телевизионното езиково послание се разполага в плана на устната реализация на езиковата система.

От редакторските поправки в текстовете, предназначени за радио- или телевизионно разпространение, става ясно, че е немислимо да се прави каквото и да било научно изследване на нормите, характеризиращи тези текстове, без да се има предвид критерият "вид общуване", който извънезиково обуславя употребата на едни или други елементи от езиковата система. С други думи, налага се в изследването да се въведе прагматическата гледна точка за анализ на явлението "нормативност".

В дисертацията терминът "прагматика" се употребява в съответствие с определението, дадено от Чарлз Уилям Морис през 1946 г. в Sign, Language, and Behavior: "Клон от семиотиката, който изучава произхода, приложението и въздействието на знаковете".

Прагматическата гледка точка обуславя и формулирането на следните частни конкретни практически цели на дисертацията:

1. Ролята на различните видове норми в плана на общуването за осигуряване на комуникативен успех на езиковото послание;

2. Функцията на различните видове неграматичност в комуникативните неуспехи на езиковото послание;

3. Функционално осмисляне на масмедийния дискурс;

4. Социална стратификация на лоялността/нелоялността към книжовния език в условията на радиоразпръскване и телевизионно излъчване през разглеждания период.

I  МЕТАЕЗИК НА ДИСЕРТАЦИЯТА (стр. 22-40)

В първа глава се описват правилата за употреба на основни понятия в дисертационния метаезик, очертаващи научната парадигма, в чиито рамки ще се изследва проблемът за същността на езиковата норма и за нейното въздействие върху масмедийния дискурс:

· езикова култура

· комуникация и общуване

· съобщение и послание

· регистър и диалект

· речев акт,

· езиково поведение.

· символно поведение,

· успешно- и неуспешно езиково поведение.

· успех и неуспех в общуването чрез естествения език

· глобален и/или частен неуспех общуването чрез естествения език

· масмедии.

Отбелязва се, че самото понятие "езикова норма" се определя в трета глава, която специално е посветена на тази цел. Същевременно в тази глава се отбелязва основната промяна, настъпила съдържанието на понятието "езикова норма", започната от Владимир Барнет и затвърдена от Алоис Йедличка. Тези двама автори обосновават необходимостта проблемът за същността на езиковата норма да бъде разглеждан въз връзка с теорията за езиковата комуникация.

По-важни правила за употреба на основни понятия в дисертационния метаезик, са следните:

1. Замяна на термина "комуникация" с термините "общуване" и "съобщение", тъй като в българския език идеята за резултативност, съдържаща се изконно в термина "комуникация", се губи. В този смисъл в дисертационния метаезик се слага знак за равенство между термините "съобщение", "изказ" и "дискурс", като тяхното съдържание се определя по следния начин

Относителният резултат (продукт) от общуването чрез знакове в специализираните и неспециализираните области на живота, а така съща и в конкретна публична или частна ситуация (стр. 30 от текста на дисертацията).

Съществуването на съобщението (изказът, дискурсът) се основава върху общи за участниците код, контакт и контекст и се съгражда [2] в процеса на двустранна размяна на послания. В тези послания съотношението между явна (експлицитна) и скрита (имплицитна) информация се определя от:

·                    психологическите нагласи

·                    знанията, представите и оценките за съответната област и ситуация

·                    целите на участниците в общуването

2. Изцяло се възприема теорията на М. А. К. Халидей за регистъра и диалекта, които са двата основни вида вариации в употребата на езика. Диалектите в теорията на Халидей са различни начини да кажеш едно и също нещо, а регистрите са начини да кажеш различни неща:

Регистърът представлява мрежа от значения, която - заедно с думите и структурите, изразяващи тези значения, -съответства на особена употреба на естествения език.

Същевременно Халидей отбелязва, че откакто разделението на труда е станало социално значимо, двата вида вариации са тясно преплетени. Структурата на обществото предопределя кой от социална гледна точка да има достъп до определени аспекти на социалния процес и следователно - до определени негови регистри. От тази констатация следва, че даден регистър се стреми да привлече даден диалект.

Бюрократичният регистър например се стреми да обсеби стандартния (националния) диалект; по този начин диалектът започва да служи като символ на регистъра и. в типичната йерархизирана социална структура чрез определен диалект се стига до определен регистър" (Ibid.).

Същевременно в тази глава се прави изводът, че теорията за регистъра и диалекта на Халидей се съотнася пряко с теорията на Лудвиг Витгенщайн за езиковата игра и за езика като форма на живот.

3. Установява се права пропорционалност между степента на надеждност в езиковото поведение и степента на разбираемост на посланията, изразени с помощта на различни диалекти и регистри.

4. Понятието "езиково поведение" се употребява със следното съдържание: производство или възприемане на устни и писмени езикови послания.

5. Неуспехите в общуването чрез езика представляват сривове в общуването. Съществуват общи и частни сривове. Знак за общ срив в общуването чрез езика са оценки, от вида на: Не стана(изобщо) разговор или Резултатите от разговора/разговорите са неудовлетворителни.

Знак за частни сривове в общуването чрез езика са честите "прибягвания" до четирите основополагащи за общуването действия чрез езика (четирите метадействия чрез езика):

i.            Установявам контакт с някого/нещо във връзка с някое от действията, извършвани чрез езика (въз връзка с някои от петте иллокутивни [3] акта на Джон Сърл)

ii.            Проверявам дали установеният контакт с някого/нещо във връзка с определено действие чрез езика все още действа;

iii.            Уговарям или установявам правила, които ще осигурят предаването на значения, обслужващи някое от действията, извършвани чрез езика;

iv.            Прекъсвам някое от. действията, извършани чрез езика, и преминавам на метаравнище с цел да доуговоря или да установя допълнителни правила, които осигуряват предаването на значения в прекъснатото действие, извършващо се чрез езика (стр 27 от текста на дисертацията).

Масмедиите се определят от три гледни точки: техническа, процесуална и функционална.

От техническа гледна точка понятието "масмедии" има следното съдържание:

Предаване или приемане на знакове, сигнали, надписи, изображения, звукове или сведения от всякакъв вид чрез проводникова връзка, оптически системи, радиотехника или други електромагнитни системи (Закон № 86-1067 от 30. 09. 1986 г. на Френската република за свободата на комуникацията).

От процесуална гледна точка масмедиите са средства за производство на голямо количества автентични послания, съдържащи една и съща семантическа и/или естетическа информация, с цел да бъдат предавани на голям брой хора във времето и пространството.

От функционална гледна точна масмедиите създават съобщително поле, което осъществява постоянна или факултативна връзка между личността и обществото (стр.. 37-33).

II  СЪЩНОСТ НА СОЦИАЛНИТЕ ДАДЕНОСТИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ СЪГРАЖДАНЕТО НА МАСМЕДИЙНОТО СЪОБЩЕНИЕ (стр. 41-102)

Във втора глава се анализират социалните дадености, влияещи. върху употребата на езика в радиото и телевизията и осигуряващи разбираемостта на разпространяваните послания, отбелязва се, че този проблем е частен по отношение на проблема, който трябва да бъде решен преди всичко: за същността на социалните дадености, влияещи върху съграждането на езиковото съобщение - въобще. Отбелязва се също така, че социалните дадености не въздействат пряко, а чрез посредничеството на всеки един от шестте елемента, съставящи комуникативния модел на Роман Якобсон:

Въз основа на становището на Халидей, че социалният контекст на езиковия код е културата, а на езиковото поведение - ситуацията и въз основа на определението на Халидей, че културата е конфигурация от семиотични системи, тази конфигурация от на практика неограничен брой семиотични системи се разчленява до седем семиотични системи примитиви:

• писменоезикова
• устноезикова
• зрителна
• слухова
• мирисна
• допирна
• вкусова

Писменоезиковата и устноезиковата система се определят като две относително различни семиотични системи въз основа на различните начини, по които те въздействат в общуването и въз основа на различните необходимости, които човек удовлетворява чрез тяхното използване в семиосферата.

Седемте семиотични системи примитиви са основата, върху която се образуват седемте начина за осъществяване на общуването чрез знаконосители, като различните семиотични кодове се прилагат с помощта на три филтъра: вид общуване, прагматически контекст на вида общуване и начини за самоизразязане на общуващите.

Вид общуване

Разграничават се четири вида общуване:

пряко спонтанно

пряко неспонтанно

косвено спонтанно

косвено неспонтанно

Пряко и косвено общуване

Преките и косвените типове общуване се разграничават въз основа на отсъствието/наличието на технически посредници, чрез които се осъществява връзката между общуващите. Общуването чрез радиото и телевизията се причислява към косвените типове общуване. Това означава, че някои от начините за осъществяване на общуването чрез знаконосители са неприложими в радиоразпръскването и. телевизионното излъчване.

В радиото неприложими са писменоезиковият, зрителният, мирисният, допирният и вкусовият начин.

В телевизията неприложими са мирисният, допирният и вкусовият начин.

Следователно в радиото и телевизията приложимите начини за осъществяване на общуването се натоварват информационно (тоест със значения) повече, отколкото съответните начини в преките типове общуване. Най-голям дял в това отношение се пада на устноезиковия начин за осъществяване на общуването чрез знаконосители.

Спонтанно и преднамерено (неспонтанно) общуване

Въз основа на имплицитното/експлицитното изразяване на учтивост с цел да се тушира естествената агресивност на езиковото послание и въз основа на отсъствието/наличието на предварително обмислени сценарий и стратегия на общуването разграничават се спонтанни и неспонтанни типове общуване. Радио- и телевизионните съобщения са продукт както от спонтанни, така и от неспонтанни типове общуване. Отбелязва се съща така, че за всяко действие на човека, осъществено чрез знаконосители, има възможност да се създаде, като се използват приложимите начини за осъществяване на общуването, телеологична функционална система. Констатира се, че ако такава система наистина се създаде, налице е успешно символно поведение на общуващия, тъй като тя поражда в пространството за общуване хипер- или макродискурс.

Прагматически контекст на вида общуване

Проблемът за прагматическия контекст на вида общуване се изразява в това чрез какви рамки ситуацията е представена в общуването, за да му оказва въздействие. Вниманието е насочено към рамката на условностите (Т.А. Ван Дайк), който е част от сценарийната (концептуалната) рамка на общуването. Установява се, че нормите на езиковото общуване са задължителна съставна част от рамката на условностите. Що се отнася да нормите за общуване чрез книжовния език, определя се, че те могат да бъдат или индекс, или символ на формалните организации в държавата.

В този контекст се предлага и следното разбиране за същността на книжовния език (стр. 72):

Особен език, основаващ се върху кода на даден етнически (исторически установил се) език, който се създава и се променя от кодификатора с цел чрез него да се пренася до максимален брей хора, носители на изходния етнически (исторически установил се) език, максимална по количество и качество информация, използвана в общуването с. определена цел и водеща до постигането на определени резултати.

Начини за самоизразязане на общуващите

Начините за самоизразязане на общуващите зависят от личните концептуални, рамкови, езикови, диалектни, регистрови и дискурсивножанрови тезауруси на общуващите.

Във втората част на главата се описва "парадоксът", съществуващ, между рециалния начин за разпространение и аксиалния начин за възприемане на посланията, осъществени с помощта на радиото и телевизията.

Същевременно масмедийните послания, изградени с помощта на устноезикозата семиотична система и пренасящи семантическа информация, се класифицират в шест макроструктури:

вътрешнополитическа

външнополитическа

спортна

изкуство

бит

развлечения.

Шестте макроструктури на свой ред се групират в шест жанрови форми на езиковия дискурс:

обективизирана повествователна (новини)

обективизирана пресъздаваща (репортаж)

субективизираща повествователна₁ (журналистически коментар)

субективизираща повествователна₂ (нежурналистически коментар)

разговор между журналисти

интервю

разговор между нежурналисти

Накрая шестте жанрови форми на езиковия дискурс в радиото и телезизията, съграден въз основа на послания, които са носители на семантическа информация, се обединяват в две суперструктури: диалогова и монологова. Масмедийният семантически диалог придобива смисъл чрез концептуалната рамка "Съграждане на устноезиково съобщение между журналист (посредник), събеседник и рециален получател по общественозначими, лични и интимни въпроси". Масмедийният семантически монолог придобива смисъл чрез концептуалната рамка: "Възпроизвеждане на писмено съобщение от диктор (посредник( пред рециален получател или съграждане на устно съобщение между говорещ по радиото и телевизията и рециален получател въз връзка с общественозначими, лични и интимни въпроси".

Анализът на социалните дадености, влияещи върху съграждането на масмедийното съобщение, се извършва веднъж по. отношение на диалоговата суперструктура и втори път по отношение на монологовата суперструктура (стр. 82-91). Параметрите, по отношение на които се отчитат социалните дадености, са следните: социална ситуация (публична или частна), институция, вид общуване, доминиращ, начин за осъществяване на вида общуване, концептуална рамка, структура на рамката (място, функции, свойства, отношения и позиции на участниците в общуването), рамка на условностите като част от общата концептуална рамка, отговарящи на ситуацията последователност 'от действия чрез знаконосители на участниците в общуването чрез радиото и телевизията в зависимост от признака "аксиалност/рециалност" и в зависимост от изпълняваните функции.

Въз основа на извършения анализ се установява, че резултатът от евентуален общ или частен неуспех, в общуването чрез знаконосители при. посредничеството на радиото и телевизията се изразява във факта, че слушателят/зрителят като една от трите функции в диалоговата суперструктура и като една от двете функции в монологовата суперструктура от рециален не се превръща в аксиален възприемател на посланията.

В края на главата се обосновава причината да се подложи на проверка по отношение на критерия за истинност/неистинност твърдението, че лошата езикова култура има съществен принос в неуспешното общуване чрез радиото и телезизията през разглеждания. период, както и да се разкрие точното съдържание на понятието "норми на езиково общуване".

III  НОРМИТЕ НА ЕЗИКОВОТО ОБЩУВАНЕ КАТО ПРАВИЛА ОТ РАМКАТА НА УСЛОВНОСТИТЕ ЗА СЪГРАЖДАНЕ НА ЕЗИКОВИ СЪОБЩЕНИЯ (стр. 103-170)

В трета глава се анализира съдържанието на понятието "норми на езиковото общуване" в съответствие с теоретичните постановки в първите две глави. Обосновава се защо изразът "норми на езиковото общуване" се налага да бъде заменен от. израза "правила за съграждане на езиковото съобщение". Формулира се проблемът за съответствието между понятието "код" и "правила за съграждане на езиковото съобщение", който се решава в края на главата. В съответствие с възприетото правило се определя, че да се нормира съграждането на езиковото съобщение, означава да се стереотипизира този вид дейност въз основа на натрупания във времето езиков опит. Следователно правилата за съграждане на езиковото съобщение акумулират езиковия опит на дадена социална микро-, макро- и мегагрупа, стават задължителни (в смисъл на "конвенционални") за членовете на тези групи и осигуряват общуването чрез относително устойчиви (стереотипни) образци, в съответствие с които се формира индивидуалното и публичното езиково (и символно) поведение.

Правила за съграждане на езиковото съобщение, произтичащи от устройството на езика

Една част от правилата за съграждане на езиковото съобщение произтичат от устройството на езиковата система. Тази констатация обаче поражда въпроса в какво се състои разликата между устройството на конкретен език и тези правила. Стига се до извода, че става въпрос за описание на едни и същи езикови факти, но в два различни семантични модуса: позитивен и аксиологичен. Този извод, от своя страна, налага да сe приеме схващането, че съществуват универсални правила за съграждане на езиковото съобщение, - факт, който се отрича например от Йозеф Вахек. Тези правила са "универсални" в смисъл, че са безотносителни към формите и начините за употреба на езика (тоест към начините за осъществяване на общуването) и могат да бъдат обединени под наименованието "граматика" .

Вторият вид правила за съграждане на езиковото съобщение са назовани в дисертацията "правила, създаващи и регулиращи езиковите начини за осъществяване на общуването чрез знаконосители". Става въпрос за пет разновидности, в чиито рамки в действителност е възможно да се представи граматиката (първият вид правила): зрителна преходна; зрителна продължителна; вокално-слухова; инструментално-слухова и тактилна разновидност на езиковата граматика. Тези пет разновидности на граматиката са определени въз основа на петте езикови субкода, описани от Тадеуш. Милевски. Очевидно най-разпространени в общуването са зрителната продължителна и вокално-слуховата разновидност на граматиката. Върху тяхната основа се формулират следните два постулата, регулиращи езиковото поведение на общуващите: Постулат за устноезиковото и Постулат за писменоезиковото поведение (стр. 127-130). Общата формулировка на Постулата за устноезиковото поведение гласи следното: когато осъществяващ общуването с помощта на устноезиковата семиотична система, внимавай преди всичко за съдържателната прозрачност на посланието, което изпращащ. Общата формулировка на Постулата за писменоезиковото поведение гласи следното: когато осъществяващ общуването с помощта на писменоезиковата семиотична система, внимавай преди всичка за формата, в която изпращащ посланието си. Очевидно е, че независимо от крайността на тези две формулировки, всъщност става въпрос за преобладаване на семантичния над формалния принцип, когато говорим, и за преобладаване на формалния над семантичния принцип, когато пишем. Тези две формулировки съответно обслужват двата напълно противоположни вида общуване: прякото спонтанно и косвеното неспонтанно. При прякото неспонтанно и при косвеното спонтанно общуване съдържанието на двата постулата се изменя, като настъпва интерференция между формалния и семантичния принцип.

Правила за съграждане на езиковото съобщение, произтичащи от условията и начините за употреба на езика

Първоначалната хипотеза за този вид правила беше, че те се представят само от класа на комуникационните, ситуативните норми (източногерманска нормативистична школа) или от класа на нормите за вербално и невербално поведение (Вл. Варнет). Възниква обаче въпросът, кои точно са тези норми, тъй като всички говорят за тях, но никой не се наема да ги дефинира конкретно в парадигмата на теорията за книжовните езици. Тук помощ, оказва един определен дял от прагматиката на езика и по-конкретно - Хърбърт Пол Грайс със своя принцип за сътрудничеството, а така също и добавките на Джон Сърл, Дж. Лийч и Ю. Апресян към този. Принцип, които- заедно с формулираните в дисертацията постулати за устноезиковото и писменоезиковото поведение  образуват Принципа за позитивното символно действие. Признаването на Принципа за позитивното символно действие за кодекс, в съответствие с който езиковата система (а и всяка друга семиотична система) се прилага в общуването, се дължи на факта, че диалоговото езиково (и символно) поведение се възприема в дисертацията като изконно и естествено за разлика от вторичното монологово. А Х.П. Грайс, който стои в основата на Принципа за позитивното символно действие, формулира своя Принцип за сътрудничеството въз основа на диалогови факти от общуването.

    Последният, четвърти вид правила за съграждане на езиковото съобщение са наречени "правила за стратегическо управляване на съграждането на езиковото съобщение". Извеждат се три общи стратегии: стратегия за осъществяване на власт; стратегия за езикова самозащита (стратегия на спора) и стратегия за осъществяване на солидарност. Преди обаче тези стратегии да бъдат приложени в общуването, всеки един от общуващите, ако желае да постигне успех, е длъжен да приложи стратегията за позитивното самопредставяне (Т. А. Ван Дайк) Посочва се, че правоговорните и правописните правила осмислят напълно съществуването си само въз връзка със стратегията за позитивното самопредставяне (стр. 161), тъй като носят информация за компетентността/некомпетентността на общуващия..

В края на главата се отбелязва, че съдържанието на понятието "код" в контекста и на езиковата граматика, и на езиковата прагматика се покрива от съдържанието на четирите вида правила за съграждане на езиковото съобщение. Следователно в съдържателния обем на понятието "код" се включват: граматиката, операционалните разновидности на граматиката, прагматиката и стратегията (операционалните разновидности на прагматиката), които, взети заедно, осигуряват съграждането на езиковото съобщение. Отбелязва се също така, че четирите вида правила за съграждане на езиковото съобщение относително съвпадат и със съдържанието на четирите вида оценки, които - по думите на Дел Хаймз - трябва да присъстват въз всяка една адекватна теория за употребата на езика.

Тези четири вида оценки са следните:

1. Дали нещо е формално възможно н в каква степен, т.е. дали е граматично; дали е формално възможно в рамките на нормите на конкретна култура = граматика на съобщението, съдържаща се на. дълбинно равнище;

2. Дали нещо е осъществимо и в каква степен: зависи от психологическите фактори, свързани с ограничеността на паметта, възприятието и т.н. = операционални (устна, писмена и т.н.) разновидности на граматиката, съдържащи се на дълбинно равнище;

3. Дали нещо е допустимо и. в каква степен: предполага съществуването на правила за изразяване = прагматика на съобщението, съдържаща се на дълбинно равнище;

4. Дали нещо се практикува и в каква степен = стратегия за съграждане на съобщението, която се открива чрез контраста между неутралното съобщение и. съобщението с явно изразените в него стратегии.

IV  НЕУСПЕШНО ЕЗИКОВО ПОВЕДЕНИЕ, ДЪЛЖАЩО СЕ НА НЕОБЩ ЗА ОБЩУВАЩИТЕ КОД ЗА СЪГРАЖДАНЕ НА ЕЗИКОВОТО СЪОБЩЕНИЕ ЧРЕЗ ПОСРЕДНИЧЕСТВОТО НА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА (стр. 171-236)

В четвърта глава въз основа на теоретичните постановки в първите три глави се прави дискурсен анализ на масмедийни диалози и монолози, излъчени по Българската телевизия, по централното радио и местните радиозвена през разглеждания период, с цел да се обясни на какво се дължи техният общ и/или частен неуспех. Констатацията за неуспех се извежда въз основа на правото, което Нилс Ерик Енквист дава на всеки езиковед: "На практика само интуицията и чувството на изследователя се оказват до този момент надеждни основания за оценъчни съждения върху текста"  Резултатите от извършения анализ са следните:

1. Необщ за общуващите се оказва кодът в частта си "прагматика". По конвенция слушателите/зрителите очакват от посредниците и събеседниците поведение, което съответства на Принципа за сътрудничеството и на неговите постулати, но се оказва, че през разглеждания период посредниците и събеседниците се придържат към правилата на обредното поведение, така както са определени те от Джон Остин: обредните речеви актове не са перформативи и поради това не им е необходима искреността, задължителна по отношение на истинските перформативи. Определя се, че кооперативното и обредното езиково поведение са всъщност два различни механизма за общуване. Целта на кооперативното поведение е максимално ефикасно предаване на истинска информация в общуването, а на обредното - максимално дълго запазване във - времето на дадена конвенция, като чрез обредните езикови събития се осъществява обратна връзка по отношение на всяко едно ,от шестте свойства на Дейвид-Люисовия постулат за конвенцията. Иначе казано, чрез обредното езиково позедение непрекъснато се търси емпирично потвърждение за продължаващото действие, на всяко едно свойство от този постулат. В чист вид разликата между двата механизма за общуване е показана чрез анализа на дискурсния маркер (Д. Шифрин) "аз мисля" в следните два контекста: "аз мисля + конвенционален изказ" и "аз мисля + информационен изказ". Този анализ се налага да бъде извършен,. тъй като се оказва, че явното обредно езиково (и символно) поведение не е "на мода" през разглеждания период. Тази констатация се потвърждава от езикови факти като:

СЪБЕСЕДНИК₁.: "Такъв въпрос има място и в доклада (става въпрос за доклад на Т. Живков - бел. моя., БГ), има отговор. Този отговор, СТРУВА МИ СЕ (= "аз мисля"), е обективен и справедлив, защото, ако ние много бързаме, ще направим грешки..." (Вътрешнополитическа макроструктура, разговор между журналисти, диалогова суперструктура, Българска телевизия)

СЪБЕСЕДНИК₂ (въздиша) "Аз съм за хората, които мит...//мислят нестандартно. Защо съм такъв? Защото тези  хора движат въпроса напред. А тъкмо това са хората, които бутат света напред...М-м-м... Но трябва да се разберем: хора, които мислят нестандартно и крайната цел е...м-м-м непосредствено се покрива с целта на нашата партия. Това са хората, които мислят нестандартно." (Вътрешнополитическа макроструктура, интервю, диалогова суперструктура, Българска телевизия)

2. В някои случаи необщ за общуващите се оказва и кодът в частта си "операционална разновидност на граматиката". Вместо към Постулата за устноезиковото поведение - който в контекста на култура, доминирана от писмеността, е знак за свобода на словото - посредниците и събеседниците се придържат към Постулата за писменоезиковото поведение. С други думи, извършва се подмяна на доминиращата семиотична система, чрез която се осъществява общуването при радиоразпръскването и телевизионното излъчване, и се получава конфликт между прилаганата писменоезикова семиотична система и основния начин за осъществяване на общуването чрез радиото и телевизията: устноезиковия. Този конфликт обаче съществува на дълбинно равнище, защото общуването чрез радиото и телевизията спада към косвените типове общуване, за които изконната и традиционната семиотична система е писменоезиковата.

3. Усещането за необщ между общуващите код в посочените по-горе негови зони обуславя в някои случаи и неграматичността на изказите. Тази констатация влиза в известно противоречие с конвенционалното становище, че неграматичността на изказите се дължи САМО на лоша езикова култура, на слабо владеене на правилата за съграждане на езикови съобщения чрез книжовния език. Тезата, която се застъпва в дисертацията, е следната: усещането за неестественост в езиковото поведение от формална и съдържателна гледна точка до голяма степен обуславя явлението "не-граматични изкази в общуването чрез радиото и телевизията". Усещането за неестественост се дължи на факта, че общуващите имат ясното съзнание, че трябва да се придържат към рамките на обредното, а не на кооперативното езиково поведение. Тази констатация се потвърждава от факта, в кои случаи общуващите, преминават на метаравнище: не толкова за да направят изказа си граматичен, колкото за да приложат "правилно" дадена идеологема, например:

СЪБЕСЕДНИК: "Оттам идва и голямото социално значение на т'ва заболяване както в Германия, така и във България. Ако във Германия Ризинг Хубер, министъра на, м-м-м// това, на науката..."

ПОСРЕДНИК:   Имате предвид Федералната република през цялото време?

СЪБЕСЕДНИК: Да////Да///там, аз зная//аз от двайсет години съм там. ...

ПОСРЕДНИК: Да, уточняваме за тези, които не знаят." (макроструктура "бит", интервю, диалогова суперструктура, Българска телевизия)

4. Посочва се, че частните неуспехи в общуването чрез радиото и телевизията могат да се появят. във връзка с всеки един елемент от процесуалната характеристика на електронните масмедии. Следователно този вид неуспехи са оказионални. От този извод следва, че случаи като: "Двоен концерт за цигулка, виолончело и оркестър от Й. Брамс – това е музикален очерк, който предвиждаме за 14 часа" или "В предаването "Литературна антология" от 21 часа сме включили страниците за Ленин; ще чуете "Марсилезата", разказ от В. Телпугов" не се поддават на прогнози и не могат предварително да бъдат избегнати.

    5. Главният резултат от общите и частните неуспехи в общуването чрез радиото и телевизията се състои в това, че рециалният възприемател не става аксиален по отношение на разпространяваните чрез каналите на радиото и телевизията послания, т.е. че не се съгражда пълноценно съобщение в полето за общуване, създавано от електронните масмедии.

V  МЕТАСТРАТЕГИИ ЗА СЪГРАЖДАНЕ НА ЕЗИКОВИ СЪОБЩЕНИЯ, РАЗПРОСТРАНЯВАНИ ЧРЕЗ РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА (стр. 237-276)

   В пета глава се въвежда понятието "метастратегия". Функцията на метастратегията   е да съдейства за преодоляването на общите и частните неуспехи в общуването. Определя се, че метастратегията, прилагана в радиото и телевизията, е анимацията. Проследява се начинът за нейното възникване, като се изследва пътят. за възникване на противопоставянето между употребата на свръхкнижни и. свръхразговорни езикови елементи в масмедийния хипердискурс. Класифицират се по скалата "свръхкнижовност (книжовност - книжовност - устноразговорна форма на книжовния език - разговорност – свръхразговорност" всички видове емисии на български език, разпространявани в българския ефир. Описва се процедурата, чрез която дадена пропозиция или набор от пропозиции се анимира. Анимацията, от своя страна, задължително предполага да се приложи Принципът за позитивното символно, действие. Този факт, от своя страна, налага становището, че съществува специален регистър, действащ в областта на радиоразпръскването и телевизионното излъчване. Неговата специфика се състои в това, че за разлика от други регистри той в нито един случай не признава нарушаването на Грайсовия Принцип. за Сътрудничеството.

Рамките на регистъра за общуване чрез радиото и телевизията са следните:

1. Произношение, характеризиращо пълния произносителен стил - само в частта, отнасяща се да отчетливия изговор на всички, звукове;

2. Параезикови средства, характеризиращи неутралния диалог и монолог;

3. Отсъствие на свръхспециализирани термини и описателно пресъздаване на понятийното им съдържание;

4. Вътрешноезиков превод в посока от концепт към изображение, като денотативното и конотативното значение не се променя, с цел да се създаде отговарящ на потребностите на аудиторията смислов образ;

5. Равно, съотношение в устноезиковия начин за осъществяване на общуването между емоционалност и рационалност: лексика, която не носи в себе си силно маркирана положително или отрицателно конотация, въздържане от употреба на превъзходна степен за сравнение (не се отнася до развлекателните макроструктури), актуален словоред, засилена анафоричност и почти нулева катафоричност в езиковото оформяне на хипердискурса;

6. Мелодика (с елементи: интонация, динамика, темп и агогика), характеризираща прякото спонтанно общуване;

7. Задължително обозначаване на участниците в общуването, като се експлицира симетричността или несиметричността в отношенията между тях;

8. Преобладаване на семантическата категория "процесуалност" за сметка на семантическата категория "резултативност".

Тези рамки характеризират основния частен масмедиен дискурсен жанр, който оправдава съществуването на масмедиите като институция - новинарския. Останалите жанрове представляват своеобразни отклонения от новинарския жанр, но вариативността при тях не се отнася до произношението, параезика и мелодиката.

Посочват се конфликтните точки, които възникват между описаните рамки на масмедийния регистър и монологичното описание на книжовноезиковата норма в традиционната българска граматика. Накрая се описват социалните измерения на противопоставяното между признаците "книжовност" и "разговорност" през разглеждания период..

 VI  ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В заключението се обобщават резултатите от изследването. Прави се изводът, че традиционният критерий за "правилност/неправилност" на изказа и за "уместност/неуместност" на използвалите в изказа езикови средства не работи по отношение на днешното състояние на българския книжовен език и. По отношение на неговата употреба в радиото и телевизията по методологически причини, описани в т. 1 от списъка на приносните моменти в дисертацията. Тези методологически причини пораждат и някои методологически последствия, най-важното от които е, че се обосновава необходимостта езиковата култура като дял от езикознанието да се трансформира в направление "Език и култура".

СПРАВКА ЗА ПРИНОСНИТЕ МОМЕНТИ В ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД:

1. В дисертацията традиционната проблематика на езиковата култура и на езиковото строителство се извежда извън традиционните рамки и схеми за нейното разбиране. Това се налага от факта, че традиционната научна парадигма (в смисъла на Томас Кун) - на езиковата култура се оказва неефикасна или ефикасна в съвсем слаба степен с оглед решаването на многобройните практически проблеми, възникващи при употребата на българския книжовен език. Тезата, която се защитава в дисертацията, е, че причините за тази. слаба или нулева ефикасност се коренят в модернистинчната (механистичната, Нютоновата, монологичната, устойчивата, равновесната) картина на света, която да голяма степен определя и съответстващата й философия на езика. В дисертацията традиционната за езиковата култура и за езиковото строителство проблематика се анализира в рамките на диалоговата (постмодерната, Пригожиновата, неустойчивата, неравновесната, флуктуиращата) картина на света, която също така определя съответна философия на езика. Според Иля Пригожин и Изабел Стенгерс, универсалните закони съвсем не са толкова "универсални", защото са приложими само към отделни области от действителността. В още по-голяма степен тази констатация се отнася и до т.н. "езикова норма" или до "нормите за общуване чрез езика", или до ПРАВИЛАТА ЗА СЪГРАЖДАНЕ НА ЕЗИКОВИ СЪОБЩЕНИЯ. Това е така, защото Пригожиновата картина на света признава съществуването на отворени системи, които непрекъснато обменят енергия, вещество или информация със. заобикалящата ги среда. Биологичните и социалните системи са типични отворени системи. Това означава, че опитите тези системи да бъдат разбрани в рамките на механистичната парадигма са обречени на провал.

Същевременна още Ф. дьо Сосюр определя, че езикът (langue) е "социалната страна на речевата дейност" и че "може да си представим една наука, която изследва живота на знаците в рамките на социалния живот". И въпреки че Ф. дьо Сосюр също така пише, че "езикът не е социална институция, приличаща във всичко на другите социални институции", можем да възприемем като даденост факта, че езикът е социална система par excellence, която следователно обменя информация със заобикалящата я среда. Поради тази причина се наложи по съвършено НОВ НАЧИН в дисертацията да се дефинират понятията КНИЖОВЕН (СТАНДАРТЕН) ЕЗИК (вж. стр. 9) и ЕЗИКОВА КУЛТУРА (стр. 22 от текста на дисертацията): "Цел на езиковата култура е въз основа на анализа, извършван по отношение на нормите на езиковата комуникация, да се оптимизира езиковото поведение на носителите на даден език или езици"). Оказва се обаче, че езиковокомуникационният кодекс, с който сега разполага българското езикознание, урежда употребата на езика само в част от специализираните области и от публичните ситуации за употреба на езика в рамките на косвеното неспонтанно общуване, осъществявано с помощта на писменоезиковата семиотична система. Когато възникне нужда от подобно уреждане на употребата на българския книжовен език. в други области и ситуации, осъществявани и чрез посредничеството на естествената езикова система - устноезиковата, оказва се, че поради липсата изобщо на идея за такова уреждане, съградените вече правила от детайлно уредените области и ситуации МЕХАНИЧНО се пренасят и в неуредените области и ситуации.. Това действие противоречи на Пригожиновата обща научна парадигма, за което впрочем говорят и многобройните общи и частни неуспехи в общуването чрез езика както в неуредените, така и в уредените нормативно области и ситуации поради настъпващата в съзнанието на общуващия човек интерференция по отношение на това кое правило къде е приложимо.. В този. смисъл в дисертацията се застъпва тезата, че правилата за съграждане на езиковото съобщение уреждат употребата на езика само в точно определена област, в точно определена ситуация и в точно определен вид общуване.За други области, ситуации и видове общуване са необходими други правила за съграждане на езиково съобщение.

2. Общото правило (общият идеал) на човешкия живот, формулирано от Аристотел в самото начало на "Никомахова етика", гласи следното: "Всяка човешка дейност се прави, за да се постигне чрез нея някакво добро". Общуването като вид човешка дейност следователно също така се стреми към някакво добро. Категорията "добро" в семиосферата може да бъде интерпретирана само като РАЗБИРАНЕ. Следователно правилата за съграждане на езиковото съобщение са правила, които ОСИГУРЯВАТ РАЗБИРАНЕТО МЕЖДУ ОБЩУВАЩИТЕ. Принципите на разбирането, формулирани от Грайс, Сърл, Лийч, Апресян, и максимите, които ги конкретизират, създават обаче само най-общите рамки, осигуряващи разбирането в общуването. Така например общият постулат и частните постулати. по отношение на категорията "Начин" от Принципа за сътрудничеството са твърде общи. Ето защо приносни са по отношение на тази проблематика ДОПЪЛНЕНИЯТА, направени към тези постулати на стр. 146 от текста на дисертацията. Тези допълнения са формулираните в дисертацията постулати за устноезиковото и писменоезиковото поведение (стр. 127-132). Формулирането на тези правила беше възможно да се осъществи въз основа на формулираната в дисертацията презумпция, че съществуват седем начина за съобщаване между хората чрез посредничеството на знакове (стр.. 42-53). Тези седем начина за съобщаване чрез знакове определят, от своя страна, съществуването на седем семиотични системи примитиви.

3. Операционалният подход на Емил Бенвенист в езикознанието, разбиран като: "Начин, по който знаковата система въздейства, т.е. начинът, по който тя се въприема" позволи по недвусмислен и непротиворечив начин да се разграничат и дефинират четирите основни вида общуване.

4. В дисертацията операционално се експлицира същността на понятието "код" (вж. стр. 14-15).

5. В дисертацията се разграничават действията чрез езика (иллокутивните актове на Джон Сърл).от метадействията чрез езика. Метадействията чрез езика правят изобщо възможно да се осъществи обмяна на информация чрез знакове, която има значение в дадена област и ситуация. В този смисъл фатическата, метаезиковата и референтната функция на езика съвсем не са равнопоставени с. останалите му функции, тъй като те "обгръщат" тези останали функции с цел да изградят и разпространят едно или друго значение.

6. В дисертацията се разграничават също така понятията "стратегия" и "метастратегия". Метастратегията е в пряка връзка и пряко зависи от метадействията чрез езика, като чрез термина "метастратегия" се изразява схващането, че съществуват различни начини за правене на едно или друго метадействие.

7. Новата гледна точка върху традиционната проблематика на езиковата култура определя и новото разбиране на понятието "правилност". Правилно е това, което в рамките на: даден вид общуване, осъществявано чрез функционалните му семиотични системи, дадена област и ситуация, носи успех на общуващите. С други думи, ПРАВИЛНО е това, което в конкретна среда помага на общуващите ДА СЪГРАДЯТ СЪОБЩЕНИЕ. Следователно това, което е правилно, т.е УСПЕШНО, в една КОНКРЕТНА СРЕДА, не означава, че ще е правилно и в друга конкретна среда. Във връзка с разбирането, че правилност означава успешност, в метаезика се въвежда употребата на понятието "телеологична функционална система" (стр.. 53 от текста на.дисертацията).

8. В дисертацията се разграничават кооперативно и обредно символно поведение. Действително, в лингвистиката на текста например се разграничават комуникативен и обреден (ритуален) текст, но не се определя достатъчно прецизно на какви условия трябва да отговаря един текст, за да бъде обявен за "комуникативен" или за "обреден (ритуален, сакрален)". Опозицията "кооперативност - обредност" обяснява по-прецизно нещата, а така също и по-непротиворечиво, защото и при кооперативното, и при обредното символно поведение може да съществува резултат "съобщение" (т.е. комуникация).

9. В дисертацията се обособяват две координатни, системи, към които "казващият" човек се отнася и с които се съобразява с цел да изгради в конкретна среда разбираемо за възприемателя послание. Първата координатна система се образува от четирите вида общуване, а втората - от опозициите: "специализирана/неспециализирана област на общуване"; "частна/публична ситуация на общуване"(стр. 284).

10.       Научната парадигма, в която е изградена теоретичната част от дисертацията, позволи да се разкрият основните начини за манипулация на възприемателя чрез радиото и телевизията през разглеждания период; главно чрез подмяна на повърхността и в дълбочина на кооперативното с обредно символно поведение. Тази субституция да голяма степен определя неудовлетвореността от действията чрез езика, разпространявани по каналите на радиото и телевизията през разглеждания период.

11 В дисертацията се дефинират параметрите на масмедийния регистър, който се отличава от останалите регистри по това, че не признава в нито един случай нарушаването на който и да е от постулатите на Принципа за позитивно символно действие, валидни за средата, в която радиото и телевизията извършват своята дейност. Дефинирането на радио- и телевизионния регистър има голямо практическо приложение въз всекидневната текуща дейност на българските радио- и телевизионни журналисти (както впрочем признават и самите те).

12. Б дисертацията са от значение и някои метаезикови уточнения: например ясното разграничение между послание и съобщение, определението за съобщението (изказа, дискурса) и т.н.