1. Въведение

Целта на тази публикация е единствено да огласи пълния списък на разликите между текстовете на първото (1951 година) и второто (1953 година) издание на романа "Тютюн" от Димитър Димов по отношение на имената (съществителни, прилагателни, числителни) и местоименията.

От приведените тук данни за редакционните замени в текста на първата и втората редакция на романа "Тютюн" на Димитър Димов става ясно, че (редом с другите промени, които е извършил авторът при преработката на романа за второ издание – изменения в сюжета, езикови поправки в кръга на новите си идеи по отношение на някои от героите) той е обърнал много голямо внимание и на изказа, приближавайки го до речта на своите читатели – НО такава, каквато самият Димов си я е представял. Самият той – от детство градил своя език и своите изказни навици в т.нар. "интелигентска среда", навлязъл от младостта си в езика на науката, и то на медицината – очевидно е мислел при преработката за някакво "опростяване" на текста по отношение на избора на конкретни изразни средства.

Писателят написва втория вариант на романа не с цел да внесе промени в изказа, в езиковите си конструкции и избори, а с намерение да измени елементи в сюжета, да изглади известни "неточности" в разказа, да се пребори с някои "слабости" в изграждането и мотивирането на няколко от образите. Редом с литературната преработка на първия вариант, Димов внимателно е редактирал романа и в езиково отношение. Всеки, който познава драматичната история на преработката на романа, ще разбере защо поставям кавички около "неточности" и "слабости".

Не е цел на тази публикация да разглежда отново историята на критиката и на критиците на романа "Тютюн", нито тук ще правя портрет на "странния Димов", както са го наричали немалко негови съвременници и какъвто изпъква пред днешния читател в писмените свидетелства за неговата личност. Само ще припомня, че идеята за преработката на романа, а и самият процес на преработка може да се мисли в две посоки, в два образа: от едната страна изпъква настоятелно създаваната обстановка на неприемане на "интелигентския" – по тогавашната терминология на развихрена в най-лошите си форми диктатура на селяните и работниците – облик и на романа, и на предишните произведения на Димов, и на самия Димов. От другата страна застава самотната и странна фигура на задълбочения, винаги зает с научни проблеми неконтактен младеж, който е избрал да вярва на Партията и да се присъедини към нея поради своите мечти за равенство, справедливост, чистота и човечност. Неща, които на практика са твърде далеч от българското общество през 50-те години на ХХ век. Съгласието на Димитър Димов да преработи романа си СЛЕД получаването на Димитровска награда за литература за същия този роман е факт. Сътрудничеството с редактора Яко Молхов е факт.

Фактологията около редактирането на романа за преиздаване и интерпретацията й не е обект на разглеждане в този текст. По-скоро в тези уводни думи, предхождащи списъка и краткия коментарл на замените в областта на имената, само трябва да припомня духа на времето – времето на на яростно преследване на всичко "неработническо" и "неселско", времето на резки промени на позиции и мнения в съгласие с веянията в главите и думите на партийните лидери.

По време на тридневното обсъждане на "Тютюн" в Съюза на българските писатели (на 8, 11 и 13 февруари 1952 година), а и в многобройните отзиви в пресата, които са последвали обсъждането, критиците единодушно са били на мнение, че в езиково отношение творбата не е дообработена, че авторът е бил небрежен към езика. В тази насока се изказва и авторът на статията "За злополучните критици на романа "Тютюн", поместена във вестник "Работническо дело" от 16.III.1952 година. Публикуването на литературна критика в партийния официоз на вече единствената, разправила се с политическите си противници, Партия има характер на декрет, на строга инструкция КАК трябва да бъде разбирано съответното литературно произведение. Само няколко заглавия от 1952, които говорят сами за себе си:

Зарев, П., За пълна победа над антиреалистични влияния, в. "Литературен фронт", 1952, бр. 10.

За романа "Тютюн" и неговите злополучни критици, в. "Литературен фронт", 1952, бр. 12.

За решителното преустройство на нашата литературна критика, в. "Литературен фронт", 1952, бр. 13.

За състоянието на нашата критика, в. "Литературен фронт", 1952, бр. 17.

На позициите на народа, в. "Народна младеж", 1952 , бр. 1264.

В интервю пред вестник "Народна младеж" от 8.VIII.1952 година, излязло по повод Димитровската награда за литература, получена от Димов, той разказва за плана си да напише нов вариант на романа и да го дообрабсти в езиково отношение. По-късно, в друго интервю пред вестник "Вечерни новини" от 21.X.1953 година, писателят си спомня редакторската си работа върху текста на втората редакция на творбата и между другото казва: "Но имаше и някои страни на задачата, с които въпреки желанието и усилията си не можах да се справя... Новият текст не отразяваше адекватно това, което исках да кажа в стария. Изводът е ясен. Аз трябва да работя продължително върху езика си". Това грижовно отношение към езика на едно вече утвърдено произведение се проявява и при третото издание – Димов отново внася езикови поправки. Писателят вероятно е чувствал и вероятно е вярвал, че езикът му е претрупан, твърде "интелигентски" и се е стремил да избегне недостатъците – реални или въображаеми. Този стремеж се е изразил в многобройни редакционни замени в текста на второто издание по отношение на текста на първото. Поправките в текста на третото издание не са много. Те не влизат в кръга на описаните от мен замени. Тези поправки следват насоките, очертани при работата на писателя върху втората редакция, и са доста пълно разгледани от Димо Ив. Димов (Димов 1957). Има и още една статия от същия автор, която разглежда чуждата лексика при второто издание на "Тютюн". Втората статията на Димо Ив. Димов (Димов 1958) е кратка (обхваща 7 колони на 4 страници от списанието) и нейната задача е да посочи най-общо основния вид замени в романа – заместванията на чужди думи. Тя има характер на научно съобщение и в никой случай не цели да изчерпи въпроса. Авторът й се е спрял на три вида замени – разтоварване на фразата от ненужен езиков материал, случаи на буквален превод и случаи на свободен превод, като е привлякъл примери от всички пълнозначни езикови категории – имена, местоимения, глаголи, наречия, причастия.

Тук публикувам само кратки коментари на замените при имената, като чрез проследяването им показвам основните насоки в работата на Димитър Димов върху езика на произведението. Предмет на тази публикация са само заместванията на чужда думи при съществителните, прилагателните, числителните имена и местоименията. В статията на Димо Ив. Димов не са посочени количествени съотношения на трите вида замени, които той разглежда (разбира се, това не е било необходимо за целта на неговата работа). Тук количествените съотношения са проследени, като изхождам от разбирането, че съотношенията на замените на имената могат да дадат илюстративен материал за изводи относно общата цел на езиковите промени.

2. описание на съставянето на речника

Проучването на този обширен материал (първата редакция е издадена на над 700 страници, а втората – на над 900) премина през няколко етапа:

* Сравнявайки текстовете на двете издания: "Тютюн", София, 1951 година с редактор Димитър Ангелов и "Тютюн", София, 1953 година с редактор Яко Молхов, направих 665 двойки фишове. На първия фиш от всяка двойка е записано изречението от първата редакция на романа, като заменената дума е подчертана, а на втория фиш е записано същото изречение така, както е във втората редакция – тук е подчертан заместникът. На фишовете е записана страницата от съответното издание и реда, на който започва даденото изречение. С тези означения са давани и примерите в текста тук: например 456/8 е страница 456, ред 8 отгоре надолу.

* На основата на тези фишове направих отделни речници на замените на съществителни, прилагателни и числителни имена и местоимения. В речника от лявата страна са посочвани заменените думи, страницата и реда на всяка замяна, а от дясната страна – думите заместници, страницата и реда, на който се намират във второто издание (цифрата за ред сочи началото на даденото изречение). Този речник е приложен накрая на този текст, докато в списъците на имена по видове замените са дадени в класификационните раздели с примерите без указания за страница, ред и заместник.

* От този подробен речник бяха извадени списъците на групите от думи по видове замени. Върху този подреден вече материал могат да се направят множество изследвания от различни гледни точки.

* Тук не са включени онези замени на имена, които са свързани с чисто сюжетната преработка, продиктувани са от нея и затова не могат да се впишат в рамките на езиковата редакторска работа. Не са проследени също така появите на нови имена в текста на втория вариант, тъй като те биха се оказали плод на изследване върху други категории пълнозначни думи, например глаголи от чужд произход, включени в текста на първото издание и отпаднали от текста на второто.

* Речниковият материал е разпределен по части на речта. Приемам такова разпределение за най-естествено, въпреки че така (поради различния брой замени при различните категории имена) отделните части за работата са твърде нееднакви по обем. Замените на съществителни и прилагателни имена са включени в една обща група, тъй като са много зависими помежду си и са подчинени на напълно еднакви закономерности при заместването.

3. първоначални изводи от сравнението

Най-важната промяна в областта на съществителните и прилагателните имена, представена от най-много случаи, е заместването, отстраняването от текста на съществителни и прилагателни имена с чужд произход. От общо 470 заменени имена (293 съществителни и 177 прилагателни) 396 имат чужд произход. Тези 396 имена са заместени от 596 други думи, най-често български.

Това са 87% от случаите на заместване на лексема, усещана, мислена от автора като чужда на всекидневната реч на неговите читатели – а през 1951 година "потребителят" на всички културни блага е един: "простият народ". В редки случаи заместниците на чуждите думи са заемки (като еснаф, майстор, гара) или други чужди думи (само 15 случая), което не изменя общата основна тенденция при редакционната работа аа писателя – отстраняване на чуждиците и заместването им с български думи.

От приведените в работата примери за видовете замествания на имената от чужд произход, проличава, че авторът не е отстранявал формално чуждиците, заменяйки ги със синоними, а внимателно е обмислял заместванията с грижа за точността на изказа, за словното богатство на текста, Наистина, повече от половината от чуждите думи са заместени с пълни синоними, но и тук се вижда тази грижа – 224 имена от чужд произход са заместени от 268 пълни синонима, огромната част от които са български думи. Групата на замествания на чуждици с непълни синоними наброява 176 случая на замяна на 137 имена. Тези замени свидетелстват за голямото старание на писателя да постигне точен и ярък език. Още по-ясно е това от примерите на немногсбройната (само 77 случая) група на чужди думи, заменени от български думи, които не са синонимни, а са избрани, защото най-добре изразяват смисъла на изречението, доуточняват го или даже го променят по отношение на текста на първата редакция. В стремежа си да избягва чуждиците, без да претоварва изказа с описателното им предаване, авторът е достигнал до онази група замествания, в която значението на чуждата дума в текста на втората редакция се поема от дума, която принадлежи към друга езикова категория – глагол, наречие, причастие – такива замени има 13. Грижата на писателя да избягва употребата на чуждиците и желанието да облекчи израза от излишните думи, които създават впечатление за претрупана, маниерна фраза, се проявяват в отстраняването на 62 чуждици от текста на романа без да получат заместници във втората редакция.

Замените на съществителни и прилагателни имена от бъл­гарски произход, ако ги сравним с броя на заместванията на имена от чужд произход, не са много – 73 случая (заместени са 70 имена), Най-често тези замествания са причинени от предходна замяна на чуждица в същото или предшестващото изречение. Много рядко (само в 4 случая) българските имена са заместени с пълен синоним. Обикновено замяната е била направена, за да се изясни смисъла на изречението и затова заместникът е непълен синоним или даже не е речников синоним. Срещат се замени, макар и малко на брой – 9, при които смисълът на името от българска произход е предаден чрез глагол, наречие или причастие – това също най-често се дължи на предходна замяна на чужда дума. Двадесет и четири имена с български произход са отстранени от текста – така авторът е избегнал известната претрупаност на израза.

Малкото случаи на замяна на местонмения са еднообразни – местоименията са заместени със съществителни, рядко с прилагателни имена. Общият брой на замените е 21. Основната група заместени местоимения е тази на личните (именителни, дателни и винителни общо 16). Те са заменени от имена, което е довело до доизясняване на текста, там където е имало възможност за двусмислено разбиране на местоимението. Останалите 5 случая са замени на показателни и обобщителни местоимения със същата цел: доуточняване на изречението.

Замените на числителни имена са само три.

Очевидно е, че всички именни замени в романа са подчинени на следните главни насоки, спазвани от автора – да освободи текста от многобройните чужди думи и да постигне най-точен израз на мисълта си, да предаде всички нейни отсенки със средствата на българския език, да избегне претрупаните изречения, да се пребори донякъде с известното многословие, което е присъщо на неговия личен стил.

Днес, когато отново живеем в десетилетията след рязка политическа промяна, както са живели писателят и неговите критици, е дошло времето да се направи едно дълбочинно изследване на редакциите на романа "Тютюн", където играта със замяната на думите отразява шеметните светове, противоборстващи в съзнанието и душата на автора. Противоборство, което довежда този изящен писател, този перфектен учен, този интелигентен мъж до твърде ранната му смърт.

4. Описание и кратък коментар на редакционните замени, които обхващат съществителните и прилагателните имена с чужд произход

В категорията на имената тези две категории пълнозначни думи са най-многобройни и, разбира се, при редакторска работа изискват най-голямо внимание. При редактирането на текста на романа "Тютюн" за второ издание Димитър Димов е заменил 470 имена – 233 съществителни и 177 прилагателни (освен тези, за които в увода бе направена уговорката, че не са разглеждани в настоящата работа). Тези 470 съществителни и прилагателни имена са заменени 946 пъти по 674 начина. Големият брой замени говори и за голяма грижа от страна на автора за най-правилно използуване на езиковите средства. Много имена се срещат повече от един път в текста и имат повече от една замяна във втората редакция на романа: от тях 116 са получили повече от един заместник, 72 съществителни и 46 прилагателна имена имат по два, три и повече приемника. Посочената таблица показва разпределението на тези имена по брой да заместниците.

От таблицата се вижда, че заменените български думи са само две. Почти всички имена, заменени с повече от една дума, са от чужд произход (116). На тяхно място в новия текст са се появили по 3-4, до 7-8 дори, български думи, по-разбираеми и по-близки за читателя, такъв, какъвто си го е представял Димитър Димов, но вероятно и такъв, какъвто му го е сочел редакторът Яко Молхов. Така безспорно романът е обогатен и изразените в тези изречения мисли са отсенени, но за сметка на това текстът е "отстранен" от образа и облика на собствения си автор – професор по ветеринарна медицина, стриктен лабораторен експериментатор, владеещ чужди езици и латински.

Думата апатия например е заменена с три български думи. Тези три думи изразяват различни отсенки в състоянието на апатия – равнодушие, досада, безразличие. Думата равнодушие е употребена на мястото на апатия три пъти, досада – веднъж, а безразличие – два пъти. И така от пет изречения, в които е било писано за едно и също усещане или състояние, във втората редакция са налице пет нови изречения, в които става дума за три различни, макар и сходни състояния. Още по-ярък е примерът с думата рефлекс, която е заменена по осем начина. Използването на тази дума в осем най-различни изречения в първия вариант на романа ги прави еднообразни и им придава някаква отсянка на научно съобщение.

От примерите се вижда, че употребата на думата рефлекс е била напълно ненужна и Димов я е допуснал явно по инерцията на своето "медицинско" мислене.

Със заместването на една дума с няколко други авторът е постигнал по-голяма яснота, тъй като от име, което означава някакво по-общо понятие, във втората редакция се явяват нови подразделни понятия.

Основният вид замени, които е направил писателят при редактирането, са замените на чужди думи.

4.1. Замени на съществителни и прилагателни имена с чужд произход

Най-последователната замяна в текста на целия роман е заместването на чуждиците от всички езикови категории. В категорията на имената това също е най-често срещаната редакция.

Авторът е избегнал употребата на общо 336 имена от чужд произход. От тях съществителни имена са 263, а прилагателни – 133. Тези 396 имена са заменени с 596 други думи. Този факт ясно показва, че авторът, заменяйки чуждиците, е увеличавал същевременно словното богатство на романа.

4.1.1. Произход на заместниците на чужди думи

Употребата на съществителни и прилагателни имена от чужд произход авторът на романа е избегнал по три начина. Част от имената (най-голямата) той е заменил с думи от български произход или с думи, отдавна вкоренени в българския език. Той е осъществил 519 такива замени. 15 чужди думи писателят е  заменил с други чуждици, а употребата на 62 имена е избегната, без те да бъдат заместени във втората редакция на романа от други думи.

Първият вид замяна по този признак е замяната на чужди думи с български.

4.1.1.1. Замествене на съществителни и прилагателни имена от чужд произход с български думи.

Това е най-често срещаната редакционна замяна в текста – тя е осъществена 519 пъти, Това число не просто надхвърля броя на другите видове замени – то е няколко пъти по-голямо от всеки от тях.

От тези 519 случая 341 са замени на съществително име и 178 са замени на прилагателно, имената от чужд произход са заместени също с имена в 508 от тези случаи. Останалите 11 редакции са прехвърляне на значението на чуждата дума към българска, която принадлежи към друга езикова категория – глагол, наречие, причастие. Големият брой на тези случаи доказва, че авторът е имал определен стремеж да изчисти творбата от излишните според него чужди думи. С това заместване текстът става по-лек за възприемане, изчезва усещането за книжност и претрупаност. Българските думи говорят много повече на читателя. Обилието на чуждици създава впечатление за нещо дидактично или твърде сухо. Тяхната замяна при втората редакция е била необходима, но авторът не е постъпил формално, той много грижливо е преценил къде би трябвало да промени написаното и къде – не. Не е цел на тази работа да изследва съотношението между заместените чуждици и тези, които са оставени, но ще отбележа, че Димов не е правил редакционните замени от някаква решително пуристична позиция. Чуждиците не са изчистени "от корен", въпреки че авторът ги е намалил чувствително. От замяната им с български думи творбата му само е спечелила. Разбира се, има случаи, при които в две различни изречения две чужда думи са заменени с една и съща българска дума, но това е рядко явление. Например и думата детонация, и думата експлозия са заменени с взрив. Същите две чужди думи обаче на други места са заменени с българската дума избухване. Както се вижда от този пример, такива случаи не водят до обедняване на речника на писателя. Нерядко такива еднакви заместници на две чуждици избистрят мисълта в съответните изречения и от това езикът на романа печели.

В посочените изречения се вижда, че използваните чуждици са заменени със съществително, което изразява някакво действие, докато думата жест в дадения контекст е твърде неопределена, а думата амбиция изразява по-скоро желание, а не действие. В стремежа си да предаде по-точно мисълта си, Димитър Димов ги е заменил с най-подходящата за целта дума – това е по-важно в случая, отколкото формалното разнообразие и изразните средства. Заместването на голямата част от чуждите думи с български е успех в редактирането на романа, тъй като авторът е успял да намери най-подходящите средства за това заместване, като е дозирал в същото време много точно тази своя доълнителна работа върху текста на първото издание. Това е била една от главните му цели в редакционната му работа над езика на романа "Тютюн" и се вижда, че е така при съпоставката между общия брой на замените на чуждици, който е 596, и броя на заместванията на чужда дума с българска – 519. Вижда се че това са 87,10% от редакционните замени в целия роман. Случаите на такива замени са разнообразни от гледна точка на синонимията между чуждицата и българската дума. Тези особености са разгледани по-подробно по-нататък.

4.1.1.2. Заместване на съществителните и прилагателните имена от чужд произход с други чужди думи

В тази група на замени не включвам заместването на чуждици със заемки иди други чужди думи, които вече не се възприемат като такава – думи като гара, еснаф, зифт, кукла, майстор, които отдавна служат в езика ни и се възприемат без замисляне за произхода им.

Съществителни имена с чужд произход са заменени с чуждици в 13 случая, а прилагателни – в 2 случая. Тези петнадесет думи и техните замени са следните:

Вижда се, че заместването на чуждици с други чужди дума е твърде рядко явление при редакционната работа върху текста на романа. От общо 596 замени в тази група влизат само 15 – само 2,50%.

Причината за такава замяна най-често се крие в нужда­та да се изясни смисъла на изречението, даже той да се промени. Такива са замените на анархист, воал, клиентела, механичен, пропаганда, тон, траур, финансов, формула.

В първото изречение замяната на думата анархисти с думата революционери променя смисъла на написаното, носи ново, различно отношение/разбиране на читателя, тъй като понятията "анархист" и "революционер" не съвпадат. Заместването на думите траур, клиентела и формула също са продиктувани от идеята за уточняване. Героинята носи на главата си черен креп, докато останалото й облекло съвсем не е траурно; клиентела може да има и адвокатът, и шивачът, а в дадения текст става дума за лекар.

Замяната на съществителното акомпанимент с глагола акомпанирам е предизвикана вероятно от факта, че наставката -мент е по-рядко срещана и съвсем непродуктивна в нашия език, докато наставката -ирам с немски произход е много по-разпространена и по-продуктивна.

Останалите 5 чужди думи (авоар, артерия, вестибюл, шанс, конгломерат) са заменени с други чуждици, които обаче, са по-разпространени и по-обичайни за българския език – това може да се разбере от примерите.

Макар и рядко срещани, този вид замени в текста на романа – замени на чужди думи с други думи с чужд произход, доказва също, че Димитър Димов не е отстранявал формално всички чуждици, избегнал е по-голямо пуристично увлечение.

4.1.1.3. Съществителни и прилагателни имена от чужд произход, които не са заменени с друга дума, а са отстранени

Тази чисто брахилогична промяна се среща по отношение на имената от чужд произход 62 пъти – 36 съществителни и 26 прилагателни имена, включени в текста на първата редакция на романа, във втората са отстранени без замяна. Тези имена са:[1]

Съществителни имена:

Прилагателни имена:

Авторът е отстанявал без замяна чужди думи в изречения, които са претрупани, в които чуждата дума е "дошла в повече", не носи нова информация или нов оттенък в изказа, а само създава впечатление за известна "маниерност" на стила. В речника тези редакции са отбелязани със знака "Ø" Това може да се илюстрира с примери като следващите.

В три от посочените примери чуждицата е избегната при изброяване на сходни по смисъл думи, и то когато нейното присъствие утежнява редицата, отвлича вниманието на читателя – "боксьор или гладиатор", "на безпътица, на хаос, на унижения". В поредицата "банална, фалшива и надута" два от елементите са отпаднали, което е довело до значително стягане на израза. На изречението, в което участват думите перипетии и гигантски, е спестена излишната приповдигнатост на тона, а отстраняването на думата амфибии облекчава изречението от твърде претрупаното и прекалено пристрастно описание на очите на немските войници.

Този тип замени показват стремежа на автора към стегнатост и лаконичност на израза – стремеж, който е напълно оправдан при такъв изискано "многословен" писател като Димитър Димов.

4.1.2. Синонимия при замените на имена с чужд произход

При редактирането на творбата си Димитър Димов е заменил чуждите думи с техни синоними. В малкото случаи, в които заместникът на отстранената чуждица не е неин синоним, това се е наложило във връзка с цялостната редакционна работа върху романа – знае се, че Димов пристъпва към работа върху втората редакция след дълги обсъждания на творбата и с много нови идеи и намерения, Затова несинонимните замени най-често са направени с цел да се измени смисъла на изречението, да се промени в някаква степен информацията, носена от него – неща, вероятно свързани с новите позиции на автора. Освен 62-те имена от чужд произход, които не са получили заместник във втората редакция и 77-те случая на замяна на имена, чиито приемници изменят или доуточняват смисъла на изречението, в останалите 444 случая имената са заменени със синоним. Не включвам в този бройка имената, чийто смисъл е предаден от думи, които принадлежат към друга езикова категория – глагол, наречие, причастие. На тях ще се спра отделно. От тези 444 замени 233 са на съществителни имена, а останалите 161 са на прилагателни.

4.1.2.1. Замяна на съществително или прилагателно име от чужд произход с пълен синоним

Заместването на чуждицата с нежния пълен синоним, най-често от български произход, обхваща повече от половината случаи на редакционна замяна – 268 случая от 596. Фактът, че голямата част от имената с чужд произход са заместени с пълен синоним, говоря, че писателят преди всичко е имал за цел да освободи творбата са от излишните чуждици, които затрудняват читателите и им пречат да се доближат до автора, да не го усещат като чужда, назидателна сила.

С пълни контекстни синоними са заменени следните съществителни:

С пълни контекстни синоними са заменени следните прилагателни:

Тези 221 съществителни и прилагателни имена са заменени с 268 думи, които са техни пълни контекстни синоними, при уговорката, разбира се, че нито един случай на лексикална синонимия не може да се приема за абсолютен (срв. Янакиев 1977: 74-75 и 120; също и Розенталь, Теленкова 1978: 381). Всяка дума носи в своя заряд от информация и емоция, някаква отделна отсянка, някакъв оттенък в степента на качеството, във вида на действието, състоянието, явлението или предмета. Аз съм включила в тази група замените, при които най-точно е предаден смисълът на чуждата дума.

С този тип замествания авторът е постигнал няколко неща.

Освободил е езика си от претрупаност с чужди думи, които (според неговата представа за читателите му) затрудняват четенето, ненужни са, не носят ново, различно от това на българската дума значение. Такава чуждици отдалечават езика на творбата от езика на читателя, както е в следните няколко примера.

Разбира се, наистина е малко прекалено да се заменят най-последователно думи, които, макар и чуждици, са намерили вече място и в обичайния ни език – като морален, която е заменена 25 пъти; лукс, заменена 19 пъти; ирония, заменена 15 пъти; фалшив, заменена 7 пъти; фин, заменена 12 пъти. Но фактът, че авторът ги замества с различни синоними води до увеличаване словното богатство на романа. Например думата ирония е заменена с цяло синонимно гнездо от нейни български синоними – насмешка, насмешливост, подигравка, подигравателност.

В някои от случаите българските синоними на чужди думи облекчават изречението от маниерност, скованост на стила:

В други случаи авторът е отстранил чуждици, които са присъщи на определен регистър – научен или професионален. Такава замени са следващите и немалко други.

Повечето замени облекчават читателя в разбирането на текста, но има и такива случаи, в които именно замяната прави изречението по-неестествено, неорганично, както е в дадените по-долу примери:

Има замени, които са наложени от необходимостта да се промени отсянката на мисълта, тъй като чуждата и българската дума, макар и синоними, се възприемат от читателя с различно чувство.

Синонимите на заменените чуждици най-често са една дума, но има случаи, при които синонимът е словосъчетание. Такива замени се налагат в случаите, при които чуждата дума няма точно съответствие с българска дума и затова смисълът й е предаден чрез словосъчетание.

В други случаи словосъчетание, един от елементите на което е чужда дума, е заменено с една българска дума, която обхваща изцяло смисъла на словосъчетанието.

Наличието на тези два вида замени – на една дума със словосъчетание и обратното – доказват още веднъж, че синонимия не трябва да се търси само между две думи или между два израза или само между едни и същи части на речта (срв. Янакиев 1977: 123; Брезински 1976: 81).

Голямата част от замените на чуждици с техни синоними е заместване с българска дума. Има една малка част чужди думи, заменени с други чуждици (описани на по-нататък в настоящата публикация) или със заемки, но техния брой е незначителен в сравнение със замените с български синоним.

Може да се направи изводът, че най-важната част от редакторската работа на Димитър Димов върху текста на втората версия на романа "Тютюн" във връзка с имената е била заместването на чужда думи с техен пълен контекстен синоним с български произход.

4.1.2.2. Замяна на съществително или прилагателно име от чужд произход с непълен синоним

Тази група замени обхваща 176 случая (123 случая са замяна на съществително име и 53 – на прилагателно). Наличието на такъв тип замени показва най-добре, че стремежът на писателя не е само да замества чуждиците в текста на творбата, но чрез тези заместванията да отсени смисъла, да постигне най-точния израз на мисълта си. Тези 176 случая на заместване с непълен синоним са осъществени със 137 думи.

Съществителни имена:

Прилагателни имена:

При тази група замени също може да се види стремежът към приближаване на написаното до разговорната реч, до езика читателя.

Много от думите имат по няколко приблизителни синонима. Това довежда до изясняване и обогатяване на фразата. Такива са думи като тенденция, заменена с цел и намерение; като инстинкт, заменена с жилка и желание; като лукс, заменена с богатство, разточителство и прищевки; като серпантина, заменена с извивка и завой; катс саркастичен, заменена с обиден и горчиво-насмешлив. Голяма част от думите, които имат по 2-3 непълни синонима, имат в текста и пълен синоним, понякога два. Това говори за стремежа на автора да бъде колкото може по-точен при заместванията.

Някои от непълните синоними представят изменение във вида на действието, състоянието, явлението, предмета ила в степента на качеството.

Често при замяната на някои от имената с чужд произход авторът е търсил по-вярно, по-съвременно звучене на изречението, освобождавал го е от някаква "интелигентска" скованост.

Групата на замените на чужди думи с техен непълен синоним (176 замени), заедно с групата на заместванията с пълен синоним (268 замени) представляват най-значителната редакционна работа която е извършил Димитър Димов а областта на именната система при редактирането на текста на романи "Тютюн".

4.1.2.3. Заместване на съществително или прилагателно име от чужд произход с дума, която не е синоним на чуждицата

В тази група влизат 77 случая на замяна на имена от чужд произход. От тях 53 са на заместване на съществително име и 24 – на прилагателно. Този тип замени се дължат в по-голямата си част на желанието на автора да уточни или измени информацията, носена от изречението, и в същото време, разбира се, се дължат на общата насоченост на редактирането на творбата по отношение на имената – освобождаване на текста от излишните чужди думи. В тази група съм включила онези замени, които не са синонимни в обичайния смисъл – т.е. заместниците не са думи с близко значение до това на чуждицата. Тези замени най-добре показват, че писателят не е премахвал чуждиците механично, ръководейки се от някакъв формално пуристичен принцип.

Съществителни имена:

Прилагателни имена:

В тези 77 случая на замяна (те обхващат 61 имена) срещаме замени, които имат за цел да облекчат езика на творбата от многото чуждици. Причината да бъдат някои от тези чужди думи заместени не със синоними, а с други думи, които биха могли да се възприемат като някакви приблизителни синоними само в дадения контекст, може би е в това, че няма българска дума, която де изрази точно смисъла, а използуването на словосъчетание би нарушило хармонията, ритъма на изречението. Това може да се види в следващите примери.

Най-многобройни са замените, чрез които смисълът на доуточнява, като понякога се променя и настроението, чувството, което би трябвало да се внуши на читателите.

Тези замествания пременят доста много настроението, вплетено в конкретните текстове. В първото изречение сухата, информативна дума проекти естествено отстъпва място на думат мечти в контекст, в който се говори за бъдещето на едно младо момиче. В следващата фраза действието (това става ясно от предходните изречения в текста) става в лунна нощ и думата сянка е по-точна, носи нещо от тази лунна нощ. В последния пример се вижда, че замяната на митични с южни е "отрезвяваща" – камилите не са толкова митични същества за един тютюнев център от 30-те години на ХХ век.

Заместителите, които по значение нямат нищо общо със заменената чуждица и до известна степен променят смисъла на изказаната мисъл, не са много и обикновено са използвани в случаите, в които авторът е искал да предаде по друг начин усещанията на някой свой герой.

Заместените по този начин имена не са съществената част от редакционните замени (само 77 от 596), но ясно показват голямата грижа на писатели за по-добър език.

4.1.2.4. Съществителни и прилагателни имена с чужд произход, чийто смисъл при редакцията е изразен с думи, които принадлежат към друга езикова категория

Такъв тип замествания на имена от чужд произход срещаме в текста на романа само 13 пъти.

Тези замени са продиктувани или от желанието да се избегне чуждицата (както е в случаите на заместване на момент, монтаж, резултат, серпантина, скрупули, активен, безскрупулен, компетентен), или с цел да се изясни смисъла на изказа – така е при замените на пропаганда, инертен, луксозен. Това може да се проследи в следващите няколко примера.

В посочените няколко примера целта на заместванията е била се освободят изреченията от чуждиците. А в следващите примери може да се види стремеж към изясняване, доуточняване смисъла на изреченията.

Вижда се, че в тези случаи имаме синонимия. В "серпантината на шосето се катери" и "шосето се катери змиевидно" е налице един и същи заряд информация, а фактът, че шосето е с много завои, е съобщен посредством две различни части на речта, които обаче имат еднаква същност – 'змия'. Същото съвпадане на смисъла има и в другите примери. Това показва, че не бива да търсим синонимите задължително в групата на една и съща част на речта (както впрочем се препоръчва в Розенталь,Теленкова 1978).

Заместванията на съществителни и прилагателни имена от чужд произход са най-многобройните редакционни замени в работата на Димитър Димов над второто издание на романа. Замените на български съществителни и прилагателни имена са много по-малко – около осем пъти по-малко на брой са случаите на заместване на българска дума. Но преди да се спра на тези случаи на редакционна замяна, трябва да посоча няколко прчмера, които показват замени на русизми или заместване с русизми. Три имена с руски произход са заменени с техните български синоними, така както е направено в с другите чужди думи. Думата безконечност е заместена с безкрайност. Думата кратък е заместена с къс и думата печален е земенена с тъжен. Тези замени (макар и напълно излишни) са в духа на цялостната редакторска работа по отношение на имената. Но едно чуждо по произход съществително име и едно българско съществително име са заменени с техни синоними, които са русизми.

В последното изречение замяната на българската дума с явен, при това рядко срещан русизъм е наложена от замяната на предходното прилагателно коректен, а в по-горния пример френската дума е заменена с русизъм вероятно защото българската дума равнище се е сторила на автора неблагозвучна. Разбира се, между заменените думи и заместниците в текста на двете редакции има и други ру-сизми, но те не се възприемат от читателя като чужди думи и затова се спирам само на тези пет ярки примера.

5. Pечник на замените на имена при преработката на романа "Тютюн" за изданието от 1953 г.

5.1. Съществителни имена