библейските магарета, БЯЛОТО МагаРЕ и чистотаТА

Изгубени ли са библейските магарета?

В българското културно пространство темата за библейските магарета “бе разорана” наскоро от двама автори. Това са професорите Милена Кирова и Валери Стефанов. Кирова се занимава основно с магарето на Валаам [Кирова, 2005], писателят Валери Стефанов системно и невинно твърди, че намерил нейде из Австрия, в магазинче за стари книги, ръкописа на “Изгубените магарета” [Стефанов, 2005, 7-22]. Когато един професор по “Теория на литературата” скромно и сериозно твърди това, човек е склонен да му повярва. Всъщност Стефанов майсторски надгражда митология, изпълнена с отлично познаване на Библията, над достойния за уважение текст. Това е митология, която е сравнима с пророческата парадигма: текстът е дошъл от едно ‘не-наше’ и ‘не-тук’ в ‘нашето’ и ‘тук’, от друго място, оттам, отвъд нашето пространство и, сигурно е… от друго време…

Оставайки с респект към романа, бих желал “да разбуля” (нямам претенция да разпечатвам „запечатаната книга, която са за нас изгубените магарета” [Стефанов, 2005, с. 23]) окончателно чаровната митология на такъв произход на “Изгубените магарета”. Освен това моят текст, както обикновено, има за цел да информира читателя какво се изгубило по пътя на превода и какво е останоло непроменено от ивритския текст.

Ясно е, че в оригиналния текст на Стария завет, т.е. в пълната им версия, библейските магарета са си там, те не могат да се изгубят. Ако има някой, който може да се изгуби — това може да сме само ние, обикновените хора.

Старозаветното предсказание за магаренцето на Месията и магарешката терминология

Пророк Захария предвижда, че Месията е еврейски цар, който идва, яздещ магаре, „дете на магарица”. В християнството това е стандартното обяснение защо Исус Христос влиза в Ерусалим на магаре, което в юдаизма е царското ритуално животно за тържествени случаи.

Захария 9:9

aAby" %Kel.m; hNEhi ~÷Il;v'Wry> tB; y[iyrIh' !AYci-tB; daom. yliyGI WTT Zechariah 9:9

`tAntoa]-!B, ryI[;-l[;w> rAmx]-l[; bkerow> ynI[' aWh [v'Anw> qyDIc; %l'

Библия, 1940 Радвай се много синова дъщерьо; Възклицавай, ерусалимска дъщерьо; Ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен, и спасява, Кротък, и възседнал на осел, Да! на осле, рожба на ослица.

Библия, 1992 Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница.

Библия, 2002 Радвай се много, сионова дъще; възклицавай, йерусалимска дъще; ето, твоят цар иде при теб; той е праведен и спасява, кротък и възседнал на осел. Да! На осле, рожба на ослица.

Библия, 2001 Радвай се много, сионоска дъще, викай от радост, ерусалимска дъще! Ето, твоят Цар идва при теб; Той е праведен и спасител, смирен, и яздещ на магаре, и на магаренце, рожба на магарица.

”Estir”: Радвай се много синова дъщерьо; Възклицавай, ерусалимска дъщерьо; Ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен, и спасява, Кротък, и възседнал на осел, Да! на осле, рожба на ослица.

Тук термините са:

осел/магаре rAmx] [хам¥р]

осле/ магаренце ryI[; [а£р]

ослици/магарици tAntoa] [атон¥т]

рожба на ослица/рожба на магарица tAntoa]-!B, [бен атон¥т]

Магарето на Месията се разполага в контекста на особено добре развита терминология в Стария завет – мъжко магаре, магарица, магаренце, диво магаре, диво магаренце.

мъжко магаре rAmx] [хам¥р]

женско магаре !Ata] [ат¥н]

магаренцеry[] [а£р]

царско муле / диво магаре - с форма мъжки род dr,,P, [п˜ред]

и за женски род ,hD:r>Pi [пирдˆ]

царската магарица %l,M, tD;r>Pi [пирдˆт м˜лех]

диво магаре ar,,P, [п˜ре]

диво магаре dAr[' [ар¥д]

В тази отлично развита терминология всяко название има свои особености като словообразувателна история, асоциации и внушения за цвят. Някои от тези названия напускат парадигмата на макробялото, т.е. на светлината и са част от съзнателните и подсъзнателните внушения за червен цвят. Пример за това е названието мъжко магаре rAmx] [хам¥р], от чийто корен се образуват думите почервенявам, материя, материално, смола, кал, измазвам, вино. Тази верига е макрочервено, което е макротъмно. Докато думата магаренце ry[] [а£р] е елемент от парадигмата на макрочервеното-макросветло — rW[ [ур] да съм горещ, да съм пламенен, да съм жарък; каузативно значение: да направя (някого, нещо) горещ, да направя (някого, нещо) жарко ry[Ih. [(х)еŁр].

Освен допълнителни значения, идващи от общ корен, всяко от тези названия получава отделна семантизация от контекста, в който се използва. Например мъжко магаре е неотменим елемент от Божиите заповеди, както и маркер за значими исторически събития. Царската магарица %l,M, tD;r>Pi [пирдˆт м˜лех] не само е факт на любопитна традиция, но недвусмислено се асоциира с цар Давид — създателят на тази традиция.

За първи път магарешките знаци навлизат в текста ва Библията в завещанието на Яков към племето Юда (Битие, 49:11). Тук са използвани ключови термини, наследени от Новия завет:

„деца на магарица” Antoa] ynIB. [бней атонĄ];

„връзвам ослето си” Ary[i yrIs.ao [осрŁ ирĄ];

„връзвам децата на магарица” Antoa] ynIB. yrIs.ao [осрŁ бней атонĄ]

Първото споменаване на бели магарета е в Съдии, 5:10. Тук думата бели tArxoc. [цехор¥т], а не е стандартният термин за бял цвят —  бели tAnb'l. [леван¥т]. Терминът е бели магарици tArxoc. tAntoa] [атон¥т цехор¥т] и той е обвързан със значенията ‘светлина’, ‘светлината на пладнето, като нещо позитивно’, ‘ритуална чистота’, идващи от корена на думата tArxoc. [цехор¥т]. В парадигмата на корена са думите  заслепявам; смайвам; блестя; бивам заслепен от силна светлина,.

Освен от сродните думи, образувани от един корен, протича и семантизиране от контекста. Контекстната употреба на различните термини представя различни структури в тъкънта на цялата Библия — те са и когнитивни, и мнемонични.

Всичките названия на магарешния род в Стария завет (с цялостна семантизация ‘мир’, ‘миролюбие’) образуват особено сложна — и в лексикално, и в текстово, и в когнитивно, и в мнемонично отношение — структура, в рамките на която бялото магаренце на Месията има особена значимост. Цялостта, която образуват лексикалните, текстовите и когнитивните структури, позволява за Библията да се мисли не просто като за „библиотеката”, т.е. различни книги, писани от различни хора, в различни времена, а като удивително научно доказателство за цялостта на Библията. Това е казус, който опира до спора за оригиналността на текста, а също до това, дали Библията е „диктувана” на пророците и апостолите и е Слово Божие, или е компилация от (неумели) редакторски и авторски, човешки намеси.

Магарето на Месията в Новия завет

Известно е, че Христос влиза в Ерусалим на бяло магаре. От теологична, антропологична и културологична гледна точка е интересно защо точно магаре и защо точно бяло. Не по-малко интересно е да се проследи връзката на този новозаветен символ със старозаветните понятия и представи.

В различните евангелия епизодът звучи така:

                Марк, 11

”Estir”: 1 И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им: 2 Идете в селото, което е на среща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте. 3 И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук. 4 И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го. 5 И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето? 6 А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги. 7 И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна. 8 И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите. 9 И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! благословен, който иде в Господното име! 10 Благословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име]; осанна във висините.

            Матей, 21

1 И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им: 2 Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги. 3 И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати. 4 А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва: - 5 "Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, Кротък и възседнал на осел И на осле, рожба на ослица". 6 И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус; 7 докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях. 8 А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха ги по пътя. 9 А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия син! благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!

Лука,19

29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им: 30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте. 31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва. 32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал. 33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето? 34 А те казаха: На Господа трябва. 35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса. 36 И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.

Йоан, 12

12 На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим, 13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар! 14 А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано: - 15 "Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле": 16 Учениците Му изпърво не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.

В новозаветната информация се наблюдават няколко стратегически важни момента:

А. Двама от апостолите (Матей и Йоан) цитират старозаветно пророчество, според което юдейският цар е възседнал магаренце и по този начин влиза в Ерусалим.

Б. Йоан посочва, че заръката на Христос да му доведат магаренце се оказало неясен момент дори за учениците на Христос.

В. Христос държи да влезе в Ерусалим именно на магаренце (осле). Неговата заръка е отразена в три от евангелията (Матей, Лука и Марк) в ясен, наративен стил. В четвъртото евангелие, на Йоан, от една страна, косвено е потвърдено, че учениците довеждат магаренцето, но от друга страна смисловото ударение е, че те не разбирали за какво е трябвало да го правят до момента, „когато се прослави Исус, тогава си спомниха…, че Му сториха това”. От трета страна Йоан наративно твърди: „Исус като намери едно осле, възседна го”…

Г. Три от евангелията (пак Матей, Лука и Марк) посочват странното „заемане”, без пари, на чуждо осле, срещу което собствениците не се възпротивяват. Това е странен факт, който се сравнява с днешно „заемане” на кола без пари, а мотивацията е, че „Господ заръча”…

Д. В две от евангелията е посочено, че ослето не е възсядано от човек (Лука и Марк).

Е. Три от евангелията (отново Матей, Лука и Марк) посочват, че ослето е „вързано”, което обвързва този термин със завещанието на яков към племето Юда (Битие, 49:11). И при тримата евангелисти българският превод използва именно тази дума — „вързано”, като и при тримата е използвано и указанието, че то трябва да бъде „отвързано”.

Ж. От тримата (Матей, Лука и Марк) само Матей използва старозаветния термин „осле рожба на ослица”, използван в Захария, 9:9.

З. От четиримата евангелисти само Йоан, цитирайки, използва термините от Захария, 9:9. При това, православната и протестанстката версии са напълно идентични в този стих: "не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле".

Захария, 9:9

Библия,1991 Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница.

Библия,1995 Радвай се много синова дъщерьо; Възклицавай, ерусалимска дъщерьо; Ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен, и спасява, Кротък, и възседнал на осел, Да! на осле, рожба на ослица.

На пръв поглед тези детайли изглеждат маловажни, но при проследяването на старозаветните термини за магарето ще се види, че това не е така.

Реализираното предсказание в Матей, 21:5 сочи пълно заимстване на старозаветния израз „осле, рожба на ослица” tAntoa]-!B, [бен атон¥т]: ”Estir”: Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, Кротък и възседнал на осел И на осле, рожба на ослица.

Захария обаче не използва думата rxoc' [цах¥р], която е налице в Съдии, 10:5. Той използва три различни думи — мъжко магаре rmox] [хам¥р], магаренце ry[] [а£р] и женско магаре !toa] [ат¥н], които си струва да бъдат разгледани самостоятелно, защото всяко от трите названия има различни асоциативни посоки и всяка една от тях буди интерес с оглед на възможно внушение на макросветло (макробяло + макрочервено).

Праобразът на бялото магаренце на Месията са белите магарици от Съдии, 5:10

Белите магарици от Съдии, 5:10 са твърде значим символ, защото той има отношение към предсказанието, че месията ще влезе на магаре в Ерусалим.

                Съдии, 5:10

`Wxyfi %r,D,-l[; ykel.how> !yDImi-l[; ybev.yO tArxoc. tAntoa] ybek.ro WTT Judges, 5:10

Библия, 2002 Вие, които яздите на бели осли, вие, които седите на меки постелки, и вие, които ходите по път, възвестете това!

Библия, 2001 Вие, които яздите на бели магарици, вие, които седите на меки килими и които вървите по пътя, пейте!

Библия, 1991 Вие, които яздите на бели ослици, които седите на килими и ходите по пътя, пейте песен!

Библия, 1940 Вие, които яздите на бели осли, Вие, които седите на меки постелки, И вие, които ходите по път, възвестете това!

KJV Judges 5:10 Speak, ye that ride on white asses, ye that sit in judgment, and walk by the way. {Speak: or, Meditate}

NRS Judges 5:10 "Tell of it, you who ride on white donkeys, you who sit on rich carpets (1) and you who walk by the way. {(1) Meaning of Heb. uncertain}

LXT Judges 5:10 evpibebhko,tej evpi. o;nou qhlei,aj meshmbri,aj kaqh,menoi evpi. krithri,ou kai. poreuo,menoi evpi. o’dou.j sune,drwn evfV o’dw/|

VUL Judges 5:10 qui ascenditis super nitentes asinos et sedetis in iudicio et ambulatis in via loquimini

RST Judges 5:10 Ездящие на ослицах белых, сидящие на коврах и ходящие по дороге, пойте песнь!

BTP Judges 5:10 Wy, co jeździcie na białych oślicach, wy, co na kobiercach siadacie, wy, przechodzący drogą - śpiewajcie.

Трябва да се каже, че правилният превод е бели магарици или бели ослици, но не „бели осли”, защото думата tAntoa] [атон¥т] е в ж.р., мн.ч. Срещу термина бели в иврит стои думата tArxoc. [цехор¥т], а коренът на думата е Цади-Хет-Рейш rxc. В целия Стар завет има само две появи на термина бял, обозначен от думи, образувани от този корен. Първият път е в Съдии, 5:10, а вторият — в словосъчетанието бяла вілна от Езекил, 27:18. Такава рядка употреба сама по себе си е знакова. За да може да се ориентираме в тази знаковост трябва да се разгледа пълната семантика на корена.

Белите магарици и коренът Цади-Хет-Рейш rxc

Терминът бели не е изразен със стандартния термин за бял цвят (!b'l' [лавˆн]) в иврит, а с дума от корена Цади-Хет-Рейш rxc.

Парадигмата на такова означаване на бялото в Стария завет включва само два случая — бели магарици tArxoc. tAntoa] [атон¥т цехор¥т] и бяла вілна rx;c' rm,c, [ц˜мер цахˆр]. Възможен прочит на думата бяла rx'cO е [цохˆр], но тук ще се придържам към rx;c' [цахˆр].

Коренът се отнася към действащите трансформации на идеята за светлина. Единствено число от бели  tArxoc.  [цехор¥т] е rxoc' [цах¥р]. Основното значение на тази дума е светлочервено, жълтеникавокафяво, бозаво. В българските преводи обаче производните от rxoc' [цах¥р] — бели ослици tArxoc. tAntoa] [атон¥т цехор¥т] и бяла вілна rx;c' rm,c,  [ц˜мер цахˆр] — не се превеждат никога като светлочервено, жълтеникавокафяво, бозаво. Според BibleWоrks98 произходът на rxoc' [цах¥р] е от неразгърнат в езика корен, който означава заслепявам; смайвам; блестя; бивам заслепен от силна светлина.

Важно е да се види дали другоезичните Библии „настояват”  преводът на тази дума да е бяло, след като rxoc' [цах¥р] означава бозаво, червенокафяво и не е стандартната за ивритска дума за бяло — !b'l' [лавˆн].

Септуагинта демонстрира приравняване на два близки, но все пак различни, корена: Цади-(Х)е-Рейш rhc и Цади-Хет-Рейш rxc,  превеждайки думата tArxoc. [цехор¥т] със значения от парадигмата на  rx'cO [ц¥(х)ар] (вж. повече за този корен в 4.). Вместо стандартното използване на термин за бял цвят (leukov" [леук¥с]) или стандартната дума за светлина (fw'" [фос]) в Септуагинта е посочена думата meshmbri,aj [месембр£ас], означаваща пладне. Така Септуагинта се отличава от славянските преводи и от английския, които се  възползват от стандартния термин за бял цвят — бели, áåëûõ, białych, white.

Вулгата използва думата nitËns, която според речника [Войнов, Милев, 1990, с. 444] означава блестящ, а не някоя от стандартните думи за бял или светъл.

Всички преводи държат на белотата, светлотата и блестящността на магариците. Това може да означава, че някакъв тип устно предание кара преводачите да посочват лексеми за блестящ, бял или светъл, спрямо дума, която има за основно значение светлочервено, жълтеникавокафяво, бозаво rxoc' [цах¥р]. Особено показателно в този аспект е, че легендата за Септуагинта приписва на гръцкия превод равинско авторство, а Блажени Йероним прекарва много време в Обетованата земя, учейки иврит и съветвайки се с местните юдейски духовници. Първото се случва три века пр. н.е., а второто ­ четири века сл. н.е. Така традицията устойчиво утвърждава този странен превод в продължение на седем века.

От същия порядък е загадката, защо царете Давид и Соломон избират ослите, „деца на магарица”, за царско животно, а не коня. От Съдии, 5:10 се вижда, че ползването на магаре или осел за ездитно животно, изразяващо богатство, власт, влияние и пр. е традиция в близкоизточната израилтянска монотеистична култура.

Бялата вілна и коренът Цади-Хет-Рейш rxc

Другата, втора в целия текст на Стария завет, употреба на корена Цади-Хет-Рейш rxc е в термина бялата вілна rx;c' rm,c, [ц˜мер цахˆр] в Езекил, 27:18.

Езекил, 27:18

!yyEB. !Ah-lK' brome %yIf;[]m; broB. %Ter>x;so qf,M,D; WTT Ezekiel, 27:18

‘rx;c' rm,c,w> !ABl.x,

Библия, 2002 Дамаск търгуваше с теб поради многото ти изделия, с изобилие от всяко богатство, с хелвонско вино и бяла вълна.

Библия, 2001 Дамаск търгуваше с теб заради многото ти изделия, заради изобилието от всякакви богатства, с хелвонско вино и с бяла вълна.

Библия, 1995 Дамаск търгуваше с тебе поради многото ти изделия, с изобилие от всяко богатство, с Хелвонско вино и с бяла вълна.

Библия, 1991 Дамаск, поради голямото ти търговско производство, поради изобилието на всякакво богатство, донасяше ти хелбонско вино и бяла вълна.

LXT Ezekiel 27:18 Damasko.j e;mporo,j sou evk plh,qouj pa,shj duna,mew,j sou oi=noj evk Celbwn kai. e;ria evk Milh,tou

LXE Ezekiel 27:18 The people of Damascus were thy merchants by reason of the abundance of all thy power; wine out of Chelbon, and wool from Miletus;

VUL Ezekiel 27:18 Damascenus negotiator tuus in multitudine operum tuorum in multitudine diversarum opum in vino pingui in lanis coloris optimi

NRV Ezekiel 27:18 Damasco commercia con te, scambiando i tuoi numerosi prodotti con abbondanza di ogni specie di beni, con vino di Chelbon e con lana candida.

DRB Ezekiel 27:18 Pour la multitude de tes ouvrages, à cause de l'abondance de tous biens, Damas commerçait avec toi en vin de Helbon et en laine blanche.

RST Ezekiel 27:18 Дамаск, по причине большого торгового производства твоего, по изобилию всякого богатства, торговал с тобою вином Хелбонским и белою шерстью.

UKR Ezekiel 27:18 Äàìàñê òâ³é êóïåöü ÷åðåç ìíîã³ñòü âèðîá³â òâî¿õ, ÷åðåç ìíîã³ñòü áàãàòñòâà óñÿêîãî, âèíîì ³ç Õåëáîíó òà á³ëîþ âîâíîþ.

NAU Ezekiel 27:18 "Damascus was your customer because of the abundance of your goods because of the abundance of all kinds of wealth, because of the wine of Helbon and white wool.

NRS Ezekiel 27:18 Damascus traded with you for your abundant goods - because of your great wealth of every kind - wine of Helbon, and white wool.

NKJ Ezekiel 27:18 "Damascus was your merchant because of the abundance of goods you made, because of your many luxury items, with the wine of Helbon and with white wool.

RVA Ezekiel 27:18 "Damasco comerciaba contigo, debido a la abundancia de tus productos y a la abundancia de tus riquezas. Con vino de Helbón y lana de Sajar,

IEP Ezekiel 27:18 Damasco negoziava con te per l' abbondanza dei tuoi lavori e la molteplicità d' ogni bene; ti forniva il vino di Chelbòn e la lana di Zacar.

DAN Ezekiel 27:18 Damaskus var din Handelsven fordi du havde alskens Gods i Mængde; de kom med Vin fra Helbon og Uld fra Zahar.

FIN Ezekiel 27:18 Damasko oli kauppatuttusi sinun tuotteittesi runsauden ja kaikkinaisten rikkauksiesi runsauden takia: Helbonin viiniä ja Saharin villoja.

Срещу думата rx;c' [цахˆр] от Езекил, 27:18 в славянските и английските преводи се използва терминът за цвят бяла. Септуагинта и Вулгата обаче се придържат към друг подход за превода на тази дума в този стих. Септуагинта нарича бялата вілна e;ria evk Milh,tou „вілна от Милет”. Изглежда, че жителите на Александрия са имали свой социолект, в който са назовавали качествената, бяла вілна „вілна от Милет”. Всъщност и днес ние ползваме подобна мотивация, казвайки „шотландска въіна”. Така rx;c' [цахˆр] се превръща в Милет…

Вулгата дава много точен превод, внушаващ и ‘богатство’, и ‘ритуална чистота’: lanis coloris optimi „вілна с най-знатния цвят / „вілна с най-аристократичния цвят” / „вілна с най-качествения цвят”. Италианският превод изоставя тези термини и минава на нещо по-„вулгатно” и разбираемо — lana candida „чисто бяла вілна” или „вілна на невинността”. Блажени Йероним отново се проявява като блестящ преводач, защото от гледна точка на съвременния лингвистичен метод „компонентен анализ” той на практика дава, освен ‘богатство’, друга, особена семантизация, базирана на семите ‘аристократизъм’, ‘знатност’, ‘високо качество’. В крайна сметка налице е прекрасен превод с lanis coloris optimi.

Неизвестно как в някои преводи на други езици думата се превръща в собствено име („вілна от Захˆр”), но това не е александрийският социолект с терминологията си — „вілна от Милет” — а е транслитерация на думата rx;c' [цахˆр], която в иврит е прилагателно име. Така в датската DAN имаме Uld fra Zahar; в италианската IEP — lana di Zacar; във финландската FIN — Saharin villoja; в испанската RVA — lana de Sajar.

Белите магарици, коренът Цади-Хет-Рейш rxc и близкият корен Цади-(Х)е-Рейш rhc

Вече посочих значимия факт, че Септуагинта демонстрира приравняване на двата корена Цади-(Х)е-Рейш rhc и Цади-Хет-Рейш rxc в Съдии, 5:10. Така  думата tArxoc.  [цехор¥т] е предадена на гръцки с meshmbri,aj (пладне), т.е. със значение от парадигмата на rx'cO [ц¥(х)ар], а не от оригиналния корен от ивритския текст, Цади-Хет-Рейш rxc. Очевидно Седемдесетте тълкуватели са имали нещо предвид, а за да разберем какво би могло да бъде трябва да се обърнем към значенията на корена Цади-(Х)е-Рейш rhc.

Употребите на корена са пресовам маслини в лин rx;c' [цˆ(х)ар], прозорец rx'cO  [цо(х)ˆр],  1. áåëîòà, áëÿñúê; пладне rx'cO [цо(х)ˆр] и  пресен зехтин rx'c>y [иц(х)ˆр]. Те безспорно го причисляват към трансформациите на идеята за светлина. Разгледани са подробно в темата „Видове прозорци в Стария завет” при Прозореца на Ноевия ковчег. Изводът е, че цялата парадигма на корена внушава ‘светлина’, а в случая с Прозореца на Ноевия ковчег и ‘морална чистота’. Очевидно праведникът Ной е носител на тези значения.

Онова, което позволява на седемдесетте преводачи да третират двата корена като синоними са семите ‘светлина’, ‘светлината на пладнето, като нещо позитивно’, ‘ритуална чистота’. Така Прозорецът на Ноевия ковчег и белите магарици от Съдии, 5:10 се оказват в една обща парадигма, внушаваща ‘светлина’ и ‘чистота’.

Мъжкото магаре rmox] [хам¥р]

Парадигма на корена Хет-Мем-Рейш rmx според BibleWorks98.

мъжко магаре rAmx] [хам¥р]

да съм червен rm;x' [хамˆр]

материал, субстанция; материалното, физическото rm,xO [х¥мер]

1. библ. смоля, насмолявам; 2. пеня се rm;x' [хамˆр]

От Хет-Мем-Рейш rmx се образува глаголът да съм червен rm;x' [хамˆр], който може да се срещне единствено у Йов, 16:16 във вида hr'm.r>m;x\ [хомармерˆ]. Осъвременените български преводи предпочитат да дават за думата hr'm.r>m;x\ [хомармерˆ] подпухна. Единствено православната версия е вярна към оригинала и дава почервеня:

                Йов, 16:16

`tw ykib,-yNImi ÎWrm.r>m;x\Ð ¿hr'm.r>m;x\À yn:P' WTT Job 16:16

Библия, 2002 Лицето ми подпухна от плач, и мрачна сянка има върху клепачите ми,

Библия, 2001 Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми.

”Estir”: Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

Библия, 1995 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

Библия, 1991 Лицето ми от плач почервеня, и върху клепките ми е смъртна сянка,

Подобно колебание има и в английските преводи:

KJV Job 16:16 My face is foul with weeping, and on my eyelids is the shadow of death;

NRS Job 16:16 My face is red with weeping, and deep darkness is on my eyelids,

Септуагинта предпочита да доведе нещата до прототип на макрочервено чрез думата sugke,kautai, със значение изгарящо в огън, изведнъж се подпали. (по BibleWorks98).

LXT Job 16:16 h’ gasth,r mou sugke,kautai avpo. klauqmou/ evpi. de. blefa,roij mou skia,

Според BibleWorks98 тази дума се превежда на латински с comburere, но Блажени Йероним не я използва във Вулгата, предпочитайки думата за подпухвам ­ intumuit.

Славянските преводи на руски, полски и чешки се придържат към почервеняването:

VUL Job 16:17 facies mea intumuit a fletu et palpebrae meae caligaverunt

RST Job 16:16 Лицо мое побагровело от плача, и на веждах моих тень смерти,

BTP Job 16:16 oblicze czerwone od p³aczu, w oczach juł widzê pomrokê,

BKR Job 16:16 Tváø má oduøavìla od pláèe, a na víèkách mých stín smrti jest.

Става ясно, че названието за мъжко магаре съдържа в себе си асоциация с макрочервено, а този тип макрочервено не е натоварено с позитивни семантизации (поради липса на асоциация с огъня или с жертвената кръв) и с много усилия би могло да бъде отнесено към макросветлите-макрочервени. От корена на магаре rmox] [хам¥р] се образува и думата сръндак, сърнец; газела rWmx.y: [йахм²р], където вътрешната мотивация очевидно е по линия на червеникавостта.

В Bibleworks98 се обсъжда фактът, че не е ясно кога и как мъжкото магаре започва да се назовава с тази дума, идваща от корен за ставам червен, тъй като в Близкия изток много малко от магаретата имат червеникав цвят.

Bibleworks98 посочва също, че коренът на мъжко магаре е идентичен на корен, от който се образуват думите смола, кал, битум, дзифт, глина, червена глина, ферментирам, пяна, варя. За същите думи има и други корени в иврит, но в Битие, 11:3; Изход, 2:3; Йов, 4:19; Пс. 40 срещу българските кал, глина, смола се използват производни именно от този корен. По същия начин стоят нещата и с нестандартна дума за вино, образувана от същия корен. Така във Второзаконие, 32:14 и Езра, 6:9 срещу българската вино стои думата от този корен — rm,x, [хeм˜р]. Според BibleWorks98 тук трябва да се виждат два различни корена (единият с парадигма ставам червен, магаре, а другият за вино, кал, глина и смола), въпреки пълното им външно съвпадение.

Божиите заповеди и мъжкото магаре

Думата rAmx] [хам¥р] се използва многократно и винаги, когато в Изход и Второзаконие се вербализират Божиите заповеди. Употребите са повече от 10.

                Изход, 13:13

”Estir”: 13 А всяко първородно от осел ще откупиш с агне или яре; и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пресечеш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си.

lkow> ATp.r;[]w: hD,p.ti al{-~aiw> hf,b. hD,p.Ti rmox] rj,P,-lk'w> WTT Exodus 13:13

`hD,p.Ti ^yn

                Изход, 20:17

”Estir”: Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.

ADb.[;w> ^[,re tv,ae dmox.t;-al{ ^[,re tyBe dmox.t; al{ WTT Exodus 20:17

`^[,rel. rv,a] lkow> Armox]w: ArAvw> Atm'a]w:

Същото е в Изход, 21:33; 22:4; 22:9; 22:10; 23:4 23:5 23:12 34:20; Второзаконие, 5:14; 5:21; 22:3; 22:4; 22:10; 28:31.

Други значения на корена Хет-Мем-Рейш rmx

Има четири значения на корена на думата за мъжко магаре, Хет-Мем-Рейш rmx — вино, смола, кал и да намажа. Те са производни, изведени по линия на семите ‘червено’ и ‘материал’, налични в изконната семитска семантика на корена.

1. Вино rm,x' [хам˜р] / rm,x, [хeм˜р]

                Второзаконие, 32:14

“Estir” С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова.

!v'b'-ynEB. ~yliyaew> ~yrIK' bl,xe-~[i !aco blex]w: rq'B' ta;m.x, WTT Deuteronomy 32:14

`rm,x'-hT,v.Ti bn"[e-~d;w> hJ'xi tAyl.Ki bl,xe-~[i ~ydIWT[;w>

                Езра, 6:9

“Estir” И каквото би им потрябвало, било телци, овни, или агнета, за всеизгарянията на небесния Бог, тоже жито, сол, вино, или дървено масло, според искането на свещениците, които са в Ерусалим, нека им се дават всеки ден непременно,

Hl'a/l, !w"l'[]l; !yrIM.aiw> !yrIk.dIw> !yrIAt ynEb.W !x'v.x; hm'W WTT Ezra 6:9

awEh/l, ~l,v.Wrybi-ydI aY"n:h]K' rm;ameK. xv;m.W rm;x] xl;m. !yjin>xi aY"m;v.

 `Wlv' al'-yDI ~AyB. ~Ay ~hol. bhey>t.mi

2. Смола rm'xe [хемˆр] и кал rm,xo [хĄмер]

Битие, 11:3 разказва за строителството на Вавилонската кула.

                Битие, 11:3        
“Estir” И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.

hp'r>f.nIw> ~ynIbel. hn"B.l.nI hb'h' Wh[ere-la, vyai Wrm.aYOw: WTT Genesis 11:3

`rm,xol; ~h,l' hy"h' rm'xeh;w> !b,a'l. hn"beL.h; ~h,l' yhiT.w: hp'ref.li

KJV Genesis 11:3 And they said one to another, Go to, let us make brick, and burn them throughly. And they had brick for stone, and slime had they for morter.

В този стих срещу смола стои rm'xe [хемˆр], а срещу кал — rm,xo [хĄмер].

Не е за пропускане да се отбележат и други особености на този стих. В Битие, 11:3 срещу българското „да направим тухли” стоят две лексеми, които са от корена на думата бял !b'l' [лавˆн] — Ламед-Бет-Нун nbl. Това са глаголът в постройка НИФАЛ, букв. да построим hn"B.l.nI [нильбенˆ] и съществителното тухли  ~ynIbel. [леван£м]. Така в Битие, 11:3 от присъствието на корените Хет-Мем-Рейш rmx и Ламед-Бет-Нун nbl се получава подсъзнателно внушение за червен и бял цвят. Тези „бели” неща (тухли и да построим / да направим) се пекат в огъня, където в иврит пекат hp'r>f.nI [нисрефˆ] и огън hp'ref.  [срефˆ] са от един и същи корен, от който пък се образува и забележителната дума серафими ~ypIr'f. [сераф£м]. Така в структурата на стиха има двукратна употреба на три корена: Хет-Мем-Рейш rmx, Ламед-Бет-Нун !bl и Син-Рейш-Фе prf. Да припомня, когато Нун и Фе са в последната буква в думата те се пишат с друга буква, наричана Нун Софит ! и Фе софит @, така че корените могат да се изпишат и така !bl и @rf.

    Изход, 2:3 разказва за кошницата, в която Мойсей е пуснат да плува по реката.

                Изход, 2:3

“Estir” Но понеже не можеше вече да го крие, взе му рогозен ковчежец и намаза го със смола и катран, тури детето в него и го положи в тръстиката при брега на реката.

hr'm.x.T;w: am,GO tb;Te Al-xQ;Tiw: AnypiC.h; dA[ hl'k.y"-al{w> WTT Exodus 2:3

`raoy>h; tp;f.-l[; @WSB; ~f,T'w: dl,Y

И в двата примера (Битие, 11:3 и Изход, 2:3) срещу българската дума смола в иврит е rm'xe [хемˆр]. В Битие, 11:3 срещу кал е rm,xO [х¥мер], а катран е tp,Z" [заф˜т] – да си спомним думата дзифт. В Изход, 2:3 от корена на мъжко магаре е глаголът намаза hr'm.x.T; [тахмерˆ].

Йов, 4:19 използва думата rm,xO [х¥мер] в израза къщи от кал rm,xo-yTeb' [бат˜й х¥мер]:

                Йов, 4:19
“Estir” Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

`v['-ynEp.li ~WaK.d;y> ~d'Asy> rp'['B,-rv,a] rm,xo-yTeb' ynEk.vo @a; WTT Job 4:19

Едуард Грийнстейн анализира поетичните и езиковите особености на Йов. Уникална особеност на стила на Йов е, че в един стих този пророк систематично използва и ивритска, и арамейска дума за един и същи денотат. Грийнстейн стига до извода, че Йов прекрасно владее иврит, но тази особеност на стила му се дължи на по-широк кръг причини [Грийнстейн, 2003]. В този случай стихът по страховит начин обрисува духовната бедност и слабост. Наред с упрека, че има хора, които изкарват живота си в плен на материалното („живеят в къщи от кал”), в стиха тези хора са посочени, че градят живота си върху телесното, материалното („чиято основа е пръстта”). Срещу думата пръст стои ивритската дума прах rp'[' [афˆр], а не очакваната и по-обичайна за пръст, земя hm'd'a] [адамˆ]. Тук е и молецът, който има библейска символика не само на лесно смачквано животно, а и като източник на преходност, нетрайност, на материалното. Със същата семантизация молецът се употребява и в Новия завет:

                Матей, 6:19-20

Библия, 1991 19 Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; 20 но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат;

Библия, 1995 19 Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. 20 Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;

Значенията вино, кал и смола сочат изключителността на бялото магаре, защото обичайните значения на корена за мъжко магаре rAmx] [хам¥р] се реализират в парадигмата на значенията ‘червено’ и ‘матералното’. И ако на значението ‘вино’ може да се гледа като на название на сакрален елемент, то на значенията ‘кал’, ‘смола’ може да се гледа като посока на реализация на корена, обратна на сакралното — към ‘тъмното’, ‘земното’, ‘ниското’, ‘материалното’, ‘преходното’, дори към ‘адското’. Именно тези значения се използват, когато Мойсей е скрит в насмолена кошница, за да не потъва в житейската река, пълна с „нилски крокодили”. В преносен смисъл Мойсей остава скрит в това символично було от смола, символизиращо ‘земното’, ‘ниското’ и ‘преходното’, до онзи момент от своя живот, когато напуска фараонското семейство. Тогава Мойсей изоставя всички удобства на властимащите срещу това да пасе добитък в полупустинята, след това да се скита 40 години из Юдейската пустиня, и всичките тези неудобства — защото някакъв си роб бил бит от един войник…

Лексикалната семантизация на мъжкото магаре е ‘символ на материалното’

Една важна отличителна черта на думата за мъжко магаре rAmx] [хам¥р] е, че мъжкото магаре лесно става символ на материалното, защото от корена на думата се образува думата ‘материал’, ‘субстанция’ rm,xo [х¥мер], както и глаголът пеня се и остарялото смоля, насмолявам rm;x' [хамˆр].

Традиционната и съвременната равинска мисъл утвърждават идеята, че „юдейският месия, яздейки магаре, контролира материалното, физическото” [Zohar, Bamidbar, 3:207a]. Рав Ари Кан [рав Кан], преподавател в религиозния университет в Бар-Илан (Израел), припомня в своите популярни лекции коментара от Зохар.

Нещо повече — в съвременното израелско общество идеята, съзирана в отношението ‘материалното—магарето на месията’, намира разнообразни проявления. Например Сефи Рачлевски в своята книга „Магарето на Месията” [Рачлевски, 1998] развива тезата, че религиозно националистичното движение се опитва да замести демократичната еврейска държава с религиозно теократична, използвайки термина „яхвайки” за институциите на демократичната държава. Авторът посочва, че религиозният ционист рав Кук разглежда миряните пионери и миряните политици, които установяват и построяват еврейската демократична държава, като магарето на месията. „Материалистите” (тук е играта с думата магаре rAmx] [хам¥р] и сродните материя; материал, субстанция rm,xo [х¥мер]) са свършили мръсната работа, така да се каже, и сега религиозното националистическо движение е определено от Бог да завземе институциите на държавата, за да ги трансформира в мечтания от религиозните националисти идеал — „месианска същина”.

  Материалното се обвързва именно с думата за мъжко магаре, доколкото мъжко магаре rAmx] [хам¥р] и материя rm,xo [х¥мер] са деривати от един и същи корен. Такъв вид коментари изказват обща идея, базирана обаче само на един от трите „магарешки” термина, използвани от Захария в 9:9. Този тип коментари пропускат подробностите, напр. елемента на ‘възвисяване’, идещ от употребата от Захария на думата магаренце ry[] [а£р]. Семантиката ‘възвисяване’, ‘извисяване’ се носи от цялостната семантика на корена на думата магаренце (вж. по-нататък за корена Айн-Юд-Рейш ry[). Другият пропуск е уточнението на Захария, че магарето (rAmx] [хам¥р]) е „син на магарици” (tAnAta] !B.  [бен атонĄт]). С една дума, в този тип претенции на религиозните националисти, нежно казано, „удобно” е изпуснат контекста на думите на  пророк Захария в стиха.

Текстови семантизации на мъжкото магаре rAmx  [хам¥р] в Стария завет

Магарето при Авраам

Един от знаменателните случаи на употреба е, когато Авраам тръгва да даде в жертва на Бог своя син — Исаак:

Битие, 22:3

“Estir” На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.

wyr'['n> ynEv.-ta, xQ;YIw: Armox]-ta, vbox]Y:w: rq,BoB; ~h'r'b.a; ~Kev.Y:w:   WTT Genesis 22:3

Al-rm;a'-rv,a ~AqM'h;-la, %l,YEw: ~q'Y"w: hl'[o yce[] [Q;b;y>w: AnB. qx'c.yI taew> ATai

 `~yhil{a/h'

Тук е трудно да се изведе конкретна семантизация, освен макро смисълът ‘помощник при изпълнение на божия заръка’.

1. Опозицията ‘облак’ — ‘мъжко магаре’

Друга символика на магарето на Авраам в юдейските тълкувания е свързана с опозицията ‘облак’ — ‘мъжко магаре’. Тя възхожда към същата сцена на жертвоприношението на Исаак от баща му Авраам (Битие, 22:1-10).

                Битие, 22:2-3

“Estir” 2 И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. 3 На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.

rAmx]h;-~[i hPo ~k,l'-Wbv. wyr'['n>-la, ~h'r'b.a; rm,aYOw: WTT Genesis 22:5

`~k,ylea] hb'Wvn"w> hw hKo-d[; hk'l.nE r[;N:h;w> ynIa]w:

Според юдейската традиция Авраам и Исаак виждат един облак над хълма Мория. Това е отразено в Битие, 22:4, където в ивритския текст не се наблюдава дума за облак, а и никой от българските преводи не използва облак.

                Битие, 22:4

“Estir” На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.

`qxor'me ~AqM'h;-ta, ar>Y:w: wyn"y[e-ta, ~h'r'b.a; aF'YIw: yviyliV.h; ~AYB; WTT Genesis 22:4

Юдейската традиция обаче съзира тук облак поради наличието на две думи, позволяващи такова тълкуване — думата повдигам, вдигам нагоре aF'YI [исˆ] и/или думата очи wyn"y[e [енˆйв] (букв. неговите очи). Българските преводи правилно декодират тези две думи с първото им значение — подигна очи. На иврит обаче е възможно думата око !y[] [айн] да означава и извор, фонтан, а думата aF'YI [исˆ] има множество значения и различни производни от нейния корен: библ. принц, лидер, капитан; съвр. президент aFIn' [насŁ]; пара, вдигаща се пара aFIn' [насŁ] (с това значение в Еремия, 10:13; 51:16); олтар, въздигнато място aF'm' [масˆ] и др.

Затова е възможно талмудистите да твърдят, че всички други спътници на Авраам и Исаак не виждат този облак над хълма. Съзряният само от Авраам и Исаак облак е знакът, който повелява, че именно на този хълм трябва да се извърши жертвоприношението. Облакът е символ на продължаване на духовния живот, на нещо, което е извън материалния живот. Затова в Талмуда (Санедрин, 98а) се заключава, че месията е кротък, мирен, а за хората остава личният избор на поведение: „Ако те са достойни — той ще дойде с облаците от небесата; ако не са — той ще дойде бавно, яздейки магаре.” (вж. Талмуд, Санедрин 98a; [рав Кан] и др.).

Друг е въпросът, че талмудическото тълкуване е основано по-скоро на словообразувателната мотивация на термина за женско магаре !Ata] [ат¥н], където във вътрешната форма е възможно да се различи признака ‘бавен вървеж’. Гезениус и Easton Bible Dictioanаry посочват, че  магарицата е наречена !Ata] [ат¥н] поради бавния Ł вървеж.

2. Исмаил, синът на Авраам от египтянката Агар, е наречен диво магаре.

В Битие, 16 е описано как Сара заради своето безплодие кара Авраам да вземе за жена слугинята Агар. Агар забременява и започва да се държи с презрение към Сара. Тогава Сара иска от Авраам да прогони египтянката в пустинята. Агар е спасена от Господ, който чува молбата £, и тя ражда Исмаил. Този син на Авраам е наречен от ангела господен диво магаре. Думата е ar,P,  [п˜ре], същата, която се използва за царското муле на Давид и Соломон. Макар че тук думата не е за мъжко магаре, тя се дава тук, доколкото е свързана с живота на Авраам. За дивото магаре ar,P, , [п˜ре] вж. по-долу.

Битие, 16:12

ynEP.-l[;w> AB lKo dy:w> lKob; Ady" ~d'a' ar,P, hy WTT Genesis 16:12

`!Kov.yI wyx'a,-lk'

“Estir” 11 После ангелът Господен й каза: Ето ти си зачнала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил, защото Господ чу скръбта ти. 12 Той ще бъде между човеците, като див осел; ще дига ръката си против всекиго и всеки ще дига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.

3. ‘Мир’, ‘миролюбие’. Важна семантизация на магарето в Библията е ‘мир’, ‘миролюбие’. BibleWorks98 отбелязва, че за разлика от мулетата и конете, които се асоциират с война, магаретата се асоциират с мир. Затова магарето е знак за миролюбието в 2 Царства, 19:16/27, при месията в Захария, 9:9, при Матей, 21:5, 7.

Това е общата семантизация на магарето, макар че при Исмаил е далеч по-войнствена: „Той ще бъде между човеците, като див осел; ще дига ръката си против всекиго и всеки ще дига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.”

Интересът към магарето личи от посочената много качествена библиография в BibleWorks98: Cohon, Samuel, "Ass," in ISBE, I, pp. 287-88. Mccullough, W.  S., "Ass," in IDB, II, pp. 260-61. Mckenzie, J. L., "Ass" in Dictionary of the Bible, I, Bruce, 1965, pp. 62-63. G.H.L. Mccarthy, D. J., Treaty and Covenant, Pontif.  Biblical Inst., 1963, p. 53.

Магарето при дванадесетте племена

Завещанието на Яков към племето Исхар е незавидно и е маркирано от думата за мъжко магаре rmox] [хам¥р]:

                Битие, 49:14-15

`~yIt'P.v.Mih; !yBe #bero ~r,G" rmox] rk'XF'yI WTT Genesis 49:14

Библия, 1940 14 Исахар е як осел, Който се е проснал между кошарите; 15 И като видя, че мястото беше добро за почивка, И че страната беше приятна, Подложи плещите си за товар, И стана слуга подчинен.

Библия, 1992 14 Исахар е як осел, легнал сред кошари; 15 и видя той, че почивката е добра, и земята приятна: подложи плещите си да носи товар и заработи да изплаща данък.

Очевидна е критиката на Яков към синовете на Исхар за техния душевен мързел, съчетан с физическата им сила. Затова племето Исхар има незавидната съдба на „подчинен слуга”. Само няколко стиха преди това, в Битие, 49:11, за племето Юда, Яков отрежда съвсем различна съдба — липсва думата за мъжко магаре, за сметка на въвеждането на важните месиански термини „магаренце вързано за лоза” ÎAry[iÐ ¿hroy[iÀ !p,G [осрей ле-гефен ир¥] и „жребче на ослица” / „синовете на ослицата му” Antoa] ynIB [бней атон¥].. Още повече, че предният стих, 10, постановява, че Месията ще дойде от племето на Юда.

Битие, 49:11

Antoa] ynIB. hq'reFol;w> ÎAry[iÐ ¿hroy[iÀ !p,G WTT Genesis 49:11

`ÎAtWsÐ ¿htoWsÀ ~ybin"[]-~d;b.W Avbul. !yIY:B; sBeKi

Библия, 1940 Като връзва за лозата оселчето си И за отборната лоза жребчето на ослицата си, Ще опере с вино дрехата си, И с кръвта на гроздето облеклото си.

Библия, 1992 Той вързва о лоза своето осле и о лозата на най-доброто лозе - пърлето на своята ослица; във вино пере дрехата си и в кръв от грозде - облеклото си;

Библия, 2001 За лозата връзва магаренцето си и за избраната лоза — малкото на магарицата си. Ще изпере дрехата си с вино, и облеклото си — с кръвта на гроздето.

Мъжкото магаре (а не магаренце или магарици, или син на магарица) присъства в историята с Йосиф и неговите единадесет братя. Три стиха, съдържащи думата rmox] [хам¥р], маркират ситуацията, в която Йосиф вече е везир в Египет и прибягва до хитрости, за да доближи семейството си до себе си, но не и без някой и друг урок за причиненото зло. Например обвинение в шпионаж, обвинение в кражба на пари и др.

                Битие, 42:27

Библия, 1995 Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.

Битие 43:18
Библия, 1995 А човеците се уплашиха, загдето ги поведоха в Иосифовия дом, и рекоха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.

                Битие, 44:13

Библия, 1995 И тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.

Мойсей и мъжкото магаре

В юдейската тълкувателна традиция върху Петокнижието многократно се изтъква, че на магаре в Петокнижието яздят само трима души — Авраам (Битие, 22:4), Мойсей (Изход, 4:20) и месията (Битие, 49:11). Случаят с Мойсей е малко след като Бог му се открива и му възлага задачата да поведе Изхода на евреите от Египет (Изход, 4:20).

                Изход, 4:20

“Estir” И тъй, Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на осел, и тръгна да се върне в Египетската земя; Моисей взе и Божия жезъл в ръката си.

`hJ,m; rm,aYOw: ^d,y"b. ÎhZ<-hm;Ð ¿hZ wyl'ae rm,aYOw: WTT Exodus 4:2

Може да се направи изводът, че магарето е спътник на решаващи кулизии с патриарсите на еврейския народ — веднъж това е моментът на жертвоприношението на Исаак, за което Авраам е готов в името на Бога, а при Мойсей това е историческият момент на тръгването за Изхода, едно тръгване към монотеизма и свободните хора, което в метафоричен смисъл продължава и до днес. Показателно и възпитателно е, че в този поход към монотеизма и свободния дух на хората Мойсей взима най-важните неща за един човек — семейството (жена си и синовете си), жезъла, наречен „Божия жезъл”, и магарето (миролюбието).

В Изход, 4:20 прозира и дълбоко символичен смисъл, стигащ до кабала. Пита се „Как е възможно на едно магаре да натовариш и жена си, и синовете си. И в иврит магарето е едно, а става дума за синове, макар че текстът дотук информира за един син. Другият момент, коментиран в литературата е, че „Божия жезъл”, с който се извършват чудеса е от синия камък, наричан в Стария завет ryPIs' [сап£р]. За мен са неизвестни причините, поради които в широк кръг от публикации и в различните енциклопедии има такова единодушие, че в Изход, 24:10 настилката под Трона на Господ, която Мойсей и още 73 първенци виждат, е именно нещо подобно на полускъпоценния камък Lapis lazuli.

Lapis lazuli е мек и крехък полускъпоценен камък, който се поврежда, когато се постави във вода. Това не е скъпоценният камък сапфир, който е твърд. Lapis lazuli се използва в древността във всички средиземноморски култури. Така или иначе има мнение, че този жезъл е направен от нещо, което има синия цвят на настилката под Трона на Господ (независимо как ще третираме този материал — като мекият полускъпоценен Lapis lazuli или като твърдият, прозрачен сапфир).

Има още един шокиращ с драматизма си случай, в който текстът поставя върху целия сюжет два важни маркера — магарето тип rAmx] [хам¥р] и Божията слава. Става дума за Числа, 16, в която е описано как живи хора са погълнати от ада. Числа, 16 описва два бунта против статуса на Мойсей като пророк водач, на Аарон като първосвещеник и против цялото деяние на Изхода. Бунтовниците са от различни племена, включително и от Левит. Те се бунтуват срещу йерархичната структура на израилтянското общество, изградена от Мойсей. Те смятат, че Египет е страната, където тече мед и мляко, а не лелеяната страна, към която Мойсей тъй дълго води племената. Мойсей решава проблема пред съда на Бог — всички, с кадилници с тамян в ръка, да се допитат до скинията. В резултат Господ иска да унищожи недоволните. Наказанието за първия бунт, постигнато чрез Господнята слава, е страшно. За разбунтувалите се под водачеството на Корей „земята се разпукна под тях:

Числа, 16: 32

”Estir” Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот. 33 Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото.

Останалите 250 недоволни са убити като „огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темяна”.

Вторият бунт се случва на следващия ден, когато голямата част от израилтяните смятат, че Мойсей и Аарон са убили техните съплеменници. Наказанието за този бунт е, че умират „четиринадесет хиляди и седемстотин човеци, освен ония, които умряха в Кореевата работа”, въпреки, че Мойсей и Аарон успяват да измолят опрощаване.

Цялата история е маркирана с твърдението на Мойсей, че не е злоупотребил с властта: „аз не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло”.

                Числа, 16:15-16
”Estir” 15 Тогава Моисей се разсърди много, и рече Господу: Не погледвай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло. както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил;

Любопитен детайл е, че Бог иска кадилниците на убитите да останат свещени и от тях да се направят плочи за обков на олтара, за „да напомнюват на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася темян пред Господа, за да не стане като Корея и дружината му”  (стих 40).

Цялата тази драматична до жестокост случка за Изхода на евреите от робския манталитет е придружена със споменаване на думата за мъжко магаре в контекста на разговор на Мойсей с Господ, в който той моли Бог да не гледа благосклонно на този бунт, защото Мойсей никога не е взимал (насила или под формата на данък) магаре от недоволните от Изхода. Пита се, дали магарето е разбирано като нещо ценно или като нещо нищожно. Изразът позволява и двете тълкувания днес, след 3120 години. Важното е, че пророкът настоява, че не се е отнасял зле с тези хора („не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло”).

Животът на Давид изобилства с различни магарета

Изглежда цар Давид наистина е бил обичан от Господ, защото при описанията на неговия живот най-често от всички персонажи в Стария завет се споменава магарето, при това в различни ситуации и с различни думи. Имах колебание как да озаглавя тази точка  „Кариерата на Давид” или „Животът на Давид”. Надделя „Животът”, защото след като става цар и се сдобива с огромна челяд Давид търпи мъки и нещастия от обичните си синове.

Давид е помазан за цар от първосвещеника и отива на магаре при Саул

Цялата история не включва едно обикновено пътуване, а става в контекста на това, че Саул е загубил Божието благоволение. Тогава първосвещеникът Самуил отива на крака до Витлеем и помазва в бащината му къща Давид за цар. Думата ~x,l, rmox] [хам¥р] е в 1 Царства, 16:20:

“Estir” И тъй Есей взе осел натоварен с хляб, и мех с вино, и едно яре, та ги прати на Саула със сина си Давида.

dx'a, ~yZI[i ydIg>W !yIy: danOw> ~x,l, rAmx] yv;yI xQ;YIw: WTT 1 Samuel 16:20

‘lWav'-la, AnB. dwID'-dy:B. xl;v.YIw:

Давид става пълновластен цар на дванадесетте племена чак десет години след това помазване.

Ситуацията с помазването на Давид за цар се обогатява знаково с ивритския термин ~x,l, rmox] [хам¥р л˜хем], преведен като осел натоварен с хляб. Давид Тошио Цимура [Цимура, 1992] разсъждава надълго и нашироко за възможните преводи на този термин, коментирайки различни английски преводи, за да достигне накрая до правилността на българския превод. Бих казал, че терминът може да се смята за криптирана информация на следната верига ‘Витлеем като родно място на Давид и месията’ + ‘мъжко магаре’ + ‘кодиране на факта, че новият помазан цар е Давид, без това да се казва с думи на Саул’. Витлеем означава „хлебарница” на иврит. Изпратеният дар, в цялото му съдържание като вещи, звучи и като пророчество за новозаветната парадигма „вино („моята кръв”), хляб („моята плът”) и яре (в юдейската традиция яре и агне са равностойни като жертвено животно), т.е. като вещи този дар е равностоен на пасхалната „Тайна вечеря”. Към това е добавено мъжкото магаре, което е равностойно на „яздене, овладяване на материалното”. В цялата история е налице още един символен момент — бащата на Давид се казва Есей, както се казват и есеите, за които Христос не казва нито една критична дума в Новия завет. А есеите са най-вероятните обитатели на общината в Кумран. Така терминът ~x,l, rmox] [хам¥р л˜хем] има и „просто” тълкуване, като част от дар, и „ремец” (загатване) тълкуване, и тълкуване „драш” (търсене в останалите части на Библията)..
.

Женитба с Абигайл / Авигея

Бракът на Давид с Абигайл / Авигея е маркиран с думата [хам¥р], която се явява в историята за тази жена. Авигея, както е в българските преводи, е жена на богатия Навал. Тя е жена, „благоразумна и красива, а мъжът опак и нечестив в делата си”. Давид вече се е прославил с военни подвизи и хитрост, вече е зет на Саул, а Саул е успял да го припознае за свой конкурент за короната и враг. Давид има дружина от въоръжени и боеспособни млади мъже. Бъдещият цар откровено изнудва Навал да му плаща данък, Навал му отказва, а Давид се готви да го убие. „Тогава Авигея побърза та взе двеста хляба, два меха вино, пет сготвени овци, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста низаници смокини, и ги натовари на осли. И рече на момчетата си: Вървете пред мене; ето аз ида след вас. Но на мъжа си Навала не каза нищо. И като седеше тя на осела и слизаше под сянката на гората, ето, Давид и мъжете му слизаха към нея; и тя ги срещна. А Давид беше казал: Наистина напразно съм пазил всичко що имаше тоз човек в пустинята, и нищо не се изгуби от всичко що имаше; но пак той ми въздаде зло за добро. Така да направи Бог на Давидовите неприятели, да! и повече да притури, ако до утрешната зора оставя едно мъжко от всичко що е негово. И Авигея, като видя Давида побърза та слезе от осела, и падна пред Давида на лицето си, та се поклони до земята. И, като припадна при нозете му, рече: На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти в ушите ти; и послушай думите на слугинята си. Моля, нека господарят ми не обръща никакво внимание на тоя злонрав човек Навала; защото каквото е името му такъв е и той; Навал е името му, и безумие обитава в него; а пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил.” (1 Царства, 25:18-25)

Авигея спасява мъжа си от сигурна смърт, но когато му съобщава, че Давид е възнамерявал да го убие, богаташът получава удар и на другия ден умира. Когато научава за смъртта на Навал, Давид пожелава да се омъжи за Авигея: „Давидовите слуги дойдоха при Авигея в Кармил, говориха £ казвайки: Давид ни прати при тебе да те вземе за жена. И тя стана та се поклони с лицето си до земята и рече: Ето, слугинята ти е служителка да мие нозете на господаревите си слуги. Тогава Авигея побърза та стана и се качи на осел, заедно с пет нейни момичета, които отиваха подир нея; и отиде след пратениците на Давида, и му стана жена. Давид взе още и Ахиноам от Езраел; и тия двете му станаха жени. А Саул беше дал дъщеря си Михала, Давидовата жена, на Фалтия Лаисовия син, който беше от Галим.” (1 Царства, 25:40-44)

 Историята изглежда незначителна пред борбата на Давид за власт, в която той напредва сигурно, но бавно. След женитбата се с Авигея и Ахиноам Давид още веднъж има възможност да убие Саул, но не прави това поради уважение към институцията „помазан за цар”. Дори след смъртта на Саул Давид не е пълновластен цар на израилтяните няколко години, в които той е цар на Юдея, но не над Израил, където управлява хромият син на Саул, Исвостей; а когато е признат за цар от всички племена, остава седем години в Хеврон и едва тогава тръгва към Ерусалим (Евус),  превзема го, и го прави свой и Божи град. На фона на своята незначителност, в сравнение с историческите събития, женитбата за Авигея / Абигайл е повратен момент, в който Давид за първи път има семейство, тази жена му ражда синове и дъщери. Изглежда почти сигурно, че след брака си с Авигея Давид престава да бъде сиромах, нещо, което той е бил по време на сватбата си с Михала.

Първият брак на Давид е с дъщерята на Саул, Михала, за която е казано, че го обича. Бракът и отношенията с Михала не са маркирани от думата магаре, за сметка на това тук е знаменитата сцена, в която Давид танцува по долни, ленени дрехи.

Както се полага на един приказен герой, за да се ожени за обещаната царска щерка, бедното овчарче изпълнява невъзможна задача — да донесе 100 краекожия на филистимци. Митичният герой донася не 100, а 200 краекожия от вражеския стан (1 Царства, 18: 25-29).

Животът на Давид с Михала не е белязан от позитивно развитие  — и поради личните им отношения, и поради сложните отношения с баща £ (стига се дотам Саул да я даде след време на друг за съпруга), който ревнува от успехите на Давид (1 Царства, 18: 12-24), и поради любовта на Давид към брат £ Йонатан (2 Царства, 1:26).

Около петнадесет години след тяхната сватба, последвана от злощастен брак, между Давид и Михала продължава да тлее искрата на страстните отношения. Тук е и много коментираният епизод за това как Давид танцува в екстаз по ленен ефод при внасянето на ковчега на завета в Ерусалим. Михала критикува Давид, че се посрамил, като е танцувал по долни дрехи на публично място. Давид я проклина и тя остава бездетна до края на живота си. Знаков за отношенията им е и епизодът, когато Давид се опитва да си върне Михала, но в крайна сметка я разменя срещу подкрепата на Авенир, военачалник на сауловия син, Ивостей (2 Царства, 3:14:20).

За да завърша историята между Давид и Михала, продължението е следното. В 2 Царства, 21 Давид праща седемте деца на Михала от Фалатиил на заколение, за да омилостиви гаваонците, които имат стари сметки за уреждане със семейството на Саул. Гаваонците са от малкото аморейци, на които израилтяните са се клели да ги оставят живи, а Саул се опитал да ги убие. Тригодишният глад при царуването на Давид е причинено от тази измама на Саул. След това Давид събира костите на Саул, Йонатан и на седемте деца на Михала, погребва ги достойно и сушата престава.

Амнон изнасилва сестра си, Тамар, а брат £, Авесалом, убива Амнон. Авесалом в изгнание. Авесалом в заговор против Давид. Авесалом е убит.

В 2 Царства, 13-19 се разгръща епическа трагедия. Амнон, син на Давид, се влюбва в сестра си Тамар. Изнасилва я и не желае да се ожени за нея. Давид не наказва Амнон. Братът от същата майка на Тамар — Авесалом — търпеливо мълчи две години, докато придумва баща си Давид, заедно с всички братя да му гостуват. Когато влюбеният изнасилвач Амнон си пийва, слугите на Авесалом, по негова заповед, убиват Амнон. Всички останали братя се уплашват, яхват своите мулета и бягат. Думата за мулетата на царските синове е hd'r>Pi [пирдˆ]. Същата лексема е използвана за царското муле, ритуално възседнато от Соломон при помазването му за цар.

                2 Царства, 13:29

“Estir” 29 И Авесаломовите слуги сториха на Амнона според както Авесалом заповяда. Тогава всичките царски синове станаха и възседнаха всеки на мъската си та побягнаха.

~Alv'b.a; hW"ci rv,a]K; !Anm.a;l. ~Alv'b.a; yre[]n: Wf[]Y:w: WTT 2 Samuel 13:29

‘WsnUY"w: ADr>Pi-l[; vyai WbK.r>YIw: %l,M,h; ynEB.-lK' WmquY"w:

След това Авесалом побягва и живее в Гесур три години. Един от близките на Давид, Йоав Саруиният син, разбира, „че сърцето на царя беше наклонено към Авесалом”. Йоав така организира нещата, че Давид да позволи на Авесалом да се завърне. Авесалом се връща в Ерусалим, но Давид казва, че условието е да не го вижда. Две години Авесалом живее в Ерусалим, но не се среща с баща си Давид. Пак чрез Йоав, срещата се случва, защото Авесалом вече не е съгласен това положение да продължава. „Тогава Иоав дойде при царя та му извести това; и той повика Авесалома, който като дойде при царя, поклони се с лице до земята пред царя; и царят целуна Авесалома.” (2 Царства, 14:33) Авесалом обаче не се задоволява с това и решава да свали баща си от власт. Авесалом е красив и умен, успява не само да привлече на своя страна единадестте племена, но и съветници, и близки на Давид. Сред тях е съветникът на Давид, Ахитофел, който е опитен стратег. Заговорът е успешен и Давид взима ковчега на завета, първосвещеника Садок, левити, слуги, боеспособни войни и бяга от Ерусалим. Праща свои подставени хора в лагера на сина си. Ахитофел дава съвет на Авесалом, който би довел до пленяването или убийството на Давид. Чрез своите подставени хора Давид успява да отклони Авесалом от вслушване в съвета на Ахитофел. Ахитофел напуска лагера на Авесалом и се самоубива до гроба на баща си. Когато напуска лагера на Авесалом, Ахитофел поема пътя на ужасната си смърт на магаре rmox] [хам¥р]:

                2 Царе 17:23

“Estir” 23 А Ахитофел, като видя, че съветът му не се възприе, оседла осела си и стана та отиде у дома си, в своя град; и като нареди домашните си работи, обеси се. Така умря; и погребан бе в бащиния си гроб.

rAmx]h;-ta, vbox]Y:w: Atc'[] ht'f.[,n< al{ yKi ha'r' lp,toyxia]w: WTT 2 Samuel 17:23

rbeQ'YIw: tm'Y"w: qn:x'YEw: AtyBe-la, wc;y>w: Ary[i-la, AtyBe-la, %l,YEw: ~q'Y"w:

`wybia' rb,q,B.

Всъщност Ахитофел логически стига до извода, познавайки Давид, че ако не последват неговия съвет, крахът на заговора е неизбежен.

Шестнадесета глава от 2 Царства започва с един странен епизод.

    2 Царе 16, 1-4

“Estir” 1 И когато Давид беше преминал малко върха на хълма, ето, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низаници летни овощия и мех вино. 2 И царят каза на Сива: Защо носиш това? А Сива рече: Ослите са, за да язди царското семейство, а хлябовете и летните овощия, за да ги ядат момците, а виното, за да пият ония, които изнемощеят в пустинята. 3 Тогава рече царят: А где е синът на господаря ти? И Сива каза на царя: Ето, остава в Ерусалим, защото рече: Днес Израилевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство. 4 И царят каза на Сива: Ето, твой е целият Мемфивостеев имот. И рече Сива: Кланям ти се; нека придобия твоето благоволение, господарю мой царю.

На пръв поглед епизодът никак не е странен — човек, който проявява вярност в толкова тежък и опасен момент е възнаграден богато. От друга страна, като се има предвид актуалната военна и психологическа ситуация, излиза, че този човек е действал против всяка логика на актуалните събития, като добре виждащ пророк. Затова си спомняме всички значения на думата осли / мъжки магарета ~yrimox] [хамор£м], завещанието на Яков за племето Юда, заедно с хранителните припаси, натоварени от Сива на магаретата.

В същата тази глава Семей, който е от семейството на Саул, кълне Давид за пролятата кръв. Давид отклонява желанието на своите стражи да го убият, но преди да умре заръчва на Соломон да не пощади Семей.

Смъртта на Авесалом, дълго оплакван, разбира се от Давид, е белязана от присъствието на царската мъска, на царското муле dr,P, [п˜рeд] / [пирдˆ]. При това думата е използвана цели три пъти в стих 9, разказващ за смъртта на Авесалом.

    2 Царе 18:9

“Estir” И случи се Авесалом да се срещне с Давидовите слуги. А Авесалом яздеше на мъска; и като влезе мъската под гъстите клони на един голям дъб, главата му се хвана в дъба, и той увисна между небето и земята: а мъската мина изпод него.

dr,P,h;-l[; bkero ~Alv'b.a;w> dwId' ydeb.[; ynEp.li ~Alv'b.a; areQ'YIw: WTT 2 Samuel 18:9

~yIm;V'h; !yBe !T;YUw: hl'aeb' Avaro qz:x/Yh; hl'aeh' %b,Af tx;T; dr,P,h; aboY"w:

‘rb'[' wyT'x.T;-rv,a] dr,P,h;w> #r,a'h' !ybeW

В четири глави на 2 Царства е ръзгърната семейната, царска, но и човешка трагедия на великия политик, военачалник и любовник — Давид. Изнасилвания, братоубийства, самоубийство, смърт, насилие, коварна дипломация и заговори, мъка от загубата на най-големите синове…все ще пропуснем нещо. Всичко това е от живота на Давид и е маркирано от присъствието на думата за мъжко магаре rmox] [хам¥р], както и от думата (царското) муле dr,P, [п˜рeд] [пирдˆ].

Соломон изпълнява заръката на Давид да убие Семей

Този сюжет еднакво се отнася и до Давид, и до Соломон. Така или иначе, Семей „оседлава осела си”, напуска Ерусалим и с това нарушава заповедта на Соломон, макар че не използва това пътуване за заговор против Соломон. Това става мотив Соломон да изпълни една типична за Давид заръка: Давид се държи като голям политик и приживе не демонстрира елементарна отмъстителност, но не забравя да заръча след смъртта си, Соломон да въздаде отмъщение на този член на Сауловото семейство, който някога е клел публично Давид за пролятата кръв.

                3 Царе, 2

“Estir” 8 И ето с тебе вениаминецът Семей Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим; слезе обаче да ме посрещне при Иордан, и заклех му се в Господа, като рекох: Няма да те убия с меч. 9 Сега, прочее, да го не считаш за невинен; защото си мъдър човек и ще знаеш, що трябва да му направиш за да сведеш белите му коси с кръв в гроба. 10 И така, Давид заспа с бащите си, и биде погребан в Давидовия град. … 36 Тогава царят прати да повикат Семея, и рече му: Построй си къща в Ерусалим и живей там и да не излезеш от там на никъде; 37 защото, знай положително, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит; кръвта ти ще бъде на твоята глава. 38 И Семей рече на царя: Добра е думата; според както каза господарят ми царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Ерусалим доволно време. 39 А след три години, двама от Семеевите слуги побягнаха при гетския цар Анхуса, Мааховия син; и известиха на Семея, казвайки: Ето, слугите ти са в Гет. 40 Тогава Семей, като стана та оседла осела си, отиде в Гет при Анхуса за да потърси слугите си; и Семей отиде та доведе слугите си от Гет. 41 И извести се на Соломона, че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал. 42 Тогава царят прати да повикат Семея, и му рече: Не те ли заклех в Господа и те предупредих, като рекох: Знай положително, че в деня, когато излезеш и отидеш вън, где и да е, непременно ще умреш; и ти ми рече: Добра е думата, която чух? 43 Защо, прочее, не опази Господната клетва и заповедта, която ти дадох? 44 Царят още каза на Семея: Ти знаеш всичкото зло сторено на баща ми Давида, което се таи в сърцето ти;

В 2 Царства, 19 Давид се среща с друг един член на Сауловото семейство, който се държи смирено и получава възнаграждение от Давид. Сауловият син Мемфивостей, понеже куца, ще се качи на мъжко магаре rmox] [хам¥р], за да иде при Давид. Отново Давид се проявява като човек с широк поглед, а не като дребнодушен власник.

                2 Царе 19:24-30

“Estir” 24 Също и Сауловият син Мемфивостей слезе да посрещне царя. Той нито нозете си беше умил, нито брадата си пригладил, нито дрехите си изпрал от деня, когато царят беше заминал, до деня когато се върна с мир. 25 А когато дойде от Ерусалим да посрещне царя, царят му рече: Защо не дойде с мене, Мемфивостее? 26 А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами; защото слугата ти рече: Ще си оседлая един осел, за да се кача на него, та да ида с царя, понеже слугата ти куца. 27 И той е наклеветил слугата ти на господаря ми, царя; но господарят ми царят е като Божий ангел; стори, прочее, каквото ти се вижда угодно. 28 Защото целият ми бащин дом можеше да се определи за смърт пред господаря ми царя; но при все това, ти постави слугата си между ония, които ядяха на трапезата ти. Затова, какво право имам аз вече да се оплаквам още на царя? 29 И царят му рече: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите. 30 А Мемфивостей рече на царя: И всичките нека вземе той, тъй като господарят ми царят се е върнал в дома си с мир.

yLi-hv'B.x.a, ^D>b.[; rm;a'-yKi ynIM'rI yDIb.[; %l,M,h; ynIdoa] rm;aYOw: WTT 2 Samuel 19:27

`^D,b.[; x;Sepi yKi %l,M,h;-ta, %leaew> h'yl,[' bK;r>a,w> rAmx]h;

4. Моралните и исторически уроци от цар Саул

Известно е, че Саул и по-голямата част от неговото семейство са подложени на изтребление, защото Саул достатъчно често не спазва законите и указанията на Бог. Именно в такава ситуация е употребата на думата rmox] [хам¥р] в историята, описана в 1 Царства, 15. Саул е благословен да унищожи всичко, което е на амаликците. Той обаче запазва вещите и домашните животни, които са стойностни, не убива и царя Амалик.

                1 Царства, 15:3

”Estir” Иди сега та порази Амалика, обречи на изтребление всичко, що има, и не го пожали; но избий мъж и жена, дете и бозайниче, говедо и овца, камила и осел.

Употреби на мъжкото магаре rmox] [хам¥р] извън Петокнижието

След знаменателното превземане на Йерихон с Божията помощ

                Иисус Навин, 6:21

Библия, 1995 И обрекоха на изтребление с острото на ножа всичките в града, мъже и жени, млади и стари, и говеда, овци и осли.

Превземането на Йерихон става и с хитрости, и с Божията помощ. Даже остава изразът „йерихонска тръба”, която е израилтянски шофар, който успява да срути със звука си стените на силно укрепения град. Избиването на жителите и на добитъка им е обект на критики в днешната литература. Според тези критики Исус Навин и израилтяните са действали твърде круто. В същото време виждаме разликата между поведението на Саул и на Исус Навин. Исус Навин е успешен, защото винаги се придържа към нареденото за извършване от Господ.

Влизането във владение на земите в Обетованата земя от племето Юда

                Иисус Навин, 15:18

Библия, 1995 И като отиваше тя му внуши щото да поиска от баща й нива; и тъй, като слезе от осела, Халев й рече: Що ти е?

Това е един показателен момент на „пазарлък” от страна на дъщерята на един от водачите на племето Юда, завършил успешно с допълнително присъединяване на местност с водни извори към предварително разпределените територии. Случката е преразказана в Съдии, 1:10-16. Текстът и сюжетът са напълно аналогични на Исус Навин 15:12-20 — дъщерята на водач е омъжена за воин, превзел територия за израилтяните.

                Съдии, 1:14

Библия, 1995 И като отиваше тя му внуши щото да поиска от баща й нива; и тъй, като слезе от осела, Халев й рече: Що ти е?

Едно от първите наказания за неспазване на Тората в Обетованата земя

                Съдии, 6:4

“Estir” и, като разполагаха стан против тях, унищожаваха рожбите на земята чак до Газа, и не оставяха храна за Израиля, нито овца, нито говедо, нито осел.

Това е твърде знаменателен момент. Когато израилтяните започват да нарушават Тората, те получават първото наказание чрез силата на мадиамците, които опустошават реколта, домове и пр. Израилтяните  отправят зов за помощ към Бог и когато той е чут, е пратен и „ангел Господен”, който „извиква” на работа Гедеон. Първата му заръка е да унищожи олтара на Ваал в дома на бащата на Гедеон. Гедеон е от „семейство най-долно” („А той Му рече: О Господи! с какво ще освободя аз Израиля? Ето, моето семейство най-долно между Манасия, и аз съм най-малък в бащиния си дом.”), което означава, че заръката се възлага не на богати и известни, а на праведни. Цялата история с Гидеон е в Съдии, 6-9 и може бъде отнесена и към следващата разновидност.

Маркиране на митични израилтянски герои — Гидеон, Самсон

Тук трябва да се отбележи едно много интересно явление. На теория и на практика Гидеон и Стеория и на практика Гидеон и с самсон са два антонима. амсон са два антонима.

                Съдии, 15:15-16

”Estir” 15 И като намери оселова челюст още прясна, простря ръката си та я взе и уби с нея хиляда мъже. 16 Тогава рече Самсон: - С оселова челюст купове, купове, С оселова челюст убих хиляда мъже.

Гидеон става герой, бидейки „най-малък в бащиния си дом” и „от семейство най-долно между Манасия” (Съдии, 6:15). Гидеон е човек, който има поведение на зрял човек, реалист от момента на запознанството на читателя с този персонаж до смъртта му. Гидеон е надарен с изключителна природна сила — физическа и духовна. Гидеон се издига до герой и израилски съдия, който има много жени и седемдесет сина.

При Самсон е тъкмо обратното. Самсон е обречен и посветен на Бога отпреди раждането му. Още преди неговото раждане родителите му контактуват с Божи ангел, който обявява на бездетната му дотогава майка, че „ето, ще заченеш и ще родиш син; и бръснач да не мине през главата му, защото още от рождението си детето ще бъде Назирей Богу; и той ще почне да избавя Израиля от ръката на филистимците.” (Съдии, 13:5). Самсон има кривуличеща съдба, все не успява да намери подходящата за него съпруга. Това води и до загуба на силата му. Едва със смъртта си, той намира и силата, и посвещението си на Бога — да освободи израилтяните от филистимците.

„Всички енциклопедични справочници върху библейския текст настояват на неговата особеност, нетипичност като назорей и „Божи човек”; те говорят за амбивалентно поведение, за безконтролен и непостоянен характер, даже за „чувственост, безотговорност и…липса на истинско религиозно отношение”.”  [под ред. Златев], [Кирова, 2007, 39-40] „Остриганият, ослепен Самсон престава да бъде назорей и се завръща към (желанието си за) това, което никога не е бил: син, обвързан с тялото/любовта на своята майка.” [Кирова, 2007, с. 51] Кирова отбелязва и антропологичните интерпретация, според които разказът за Самсон принадлежи към соларния митологичен цикъл. Тази интерпетация е възможна поради връзката на думите слънце „шемеш”, Самсон, близостта на действието до „града на слънцето”, Бет-шемеш, които са от един и същи корен в иврит.

Към тази антропологична интерпретация лично аз имам критика, която се състои в следното. Вярно е, че в историята със Самсон е вплетен соларният митологичен цикъл, но това трябва да се разбира в контекста на монотеистичното схващане, че Бог е по-голям от слънцето и го управлява. Другият важен, по мое мнение, момент е, че се изпуска възпитателното действие и интенция на Стария завет: винаги има място за личен избор, за самодисциплина и воля — това е, което ни казва тази история. В този смисъл Гидеон, роден не-назорей, е персонаж, който прави всичко както трябва — умно и предпазливо, докато Самсон „е там, за да покаже какво не трябва прави човекът, призван към висока цел”, както добре се изразява Милена Кирова. [Кирова, 2007, с. 40] В такъв макроконтекст заключението на Кирова, че „самият цикъл за Самсон изглежда някак си „изпуснат” от теологическия канон” [Кирова, 2007, с. 40] е невярно. По мое мнение Старият завет не притежава цикли, истории и думи, които да са „изпуснати от теологическия канон”. Такова впечатление може да се създаде, но при по-дълбоко размишление всеки цикъл, персонаж или сюжет, заедно с правописа им, тежи като камък на мястото си в теологическия канон.

Всъщност единствената прилика е, че и двамата стават съдии с помощта на ангел Господен. При Гидеон ангелът идва лично, а при Самсон ангелът обявява на майка му, че ще роди назорей — посветен на Бога човек. Любопитна прилика е, че и Гидеон, и майката на Самсон питат ангела Господен как се казва.

Опозициите са много повече от приликите. Някои бяха посочени, а имената им добавят важна разлика. Докато името Самсон (на иврит Шимшон) е образувано от корена (Шин-Мем-Шин) на думата слънце [ш˜меш], то името на Гидеон е образувано от глагола [гадˆ] — нанасям удари, насичам, цепя. Този глагол се използва в Стария завет в ситуации на разрушаване на идоли на политеизма (вж. Езекил, 6:6; Второзаконие, 7:5; 12:3; 2 Летописи, 12:3; 31:1; 34:4, 7 и др.).

Бидейки напълно различни, Гидеон и Самсон са двама от израилските съдии, които, всеки посвоему, са необикновени. И двамата са посветени на войни с племена, властващи над израилтяните. Така или иначе в сюжетите, в които те участват е налице думата за мъжко магаре rmox] [хам¥р].

Началото на края на епохата Съдиите

Сюжетът се разгръща в три глави от Съдии — 19-21. Деветнадесета глава започва с информацията „В ония дни, когато нямаше цар в Израиля”, а приключва, в края на двадесет и първа глава, с думите „В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.” Така тези три глави ни информират, че молбата на израилтяните за цар не е чак толкова безмислена и греховна, ако се има предвид поведението на дванадесетте племена. Неслучайно централен персонаж е левит, който има наложница, напуснала го, за да се върне при баща си. Текстът нарича бащата на наложницата ту „тъст му”, ту „бащата на младата”, което е любопитна подробност. След отвратителната история от 19 глава единадесетте племена вземат решение да унищожат племето Вениамин. Почти успяват. Спират се, когато са останали 600 мъже от това племе, намират им жени от друго племе и така израилтяни не избиват едно от дванадестте израилтянски племена. Днес този сюжет много често е обект на етични и феминистични критики. Така или иначе историята е силно драматична и започва с левита, който ползва две мъжки магарета. Преразказът би бил по-дълъг от оригинала:

                Съдии, 19

”Estir” 1 В ония дни, когато нямаше цар в Израиля, имаше един левитин, който живееше на отвъдната страна на Ефремовата хълмиста земя, и който си беше взел наложница от Витлеем Юдов. 2 Но наложницата му блудствува против него, и отиде си от него в бащината си къща във Витлеем Юдов, гдето остана около четири месеца. 3 И мъжът й стана, та отиде подир нея, за да й говори любезно и да я върне, като водеше със себе си слугата си и два осела. И тя го въведе в бащината си къща; и когато го видя бащата на младата, посрещна го с радост. 4 И тъст му, бащата на младата, го задържа, та преседя с него три дена; и ядоха и пиеха и пренощуваха там. 5 На четвъртия ден, като станаха рано, той се дигна да си иде; но бащата на младата рече на зетя си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си отидеш. 6 И така, седнаха та ядоха и пиха двамата заедно; после бащата на младата рече на мъжа: Склони, моля, да пренощуваш, и нека се развесели сърцето ти. 7 Обаче, човекът се дигна да си иде; но понеже тъст му настояваше пред него, той пак пренощува там. 8 А на петия ден стана рано да си иде; но бащата на младата рече: Подкрепи, моля, сърцето си. И останаха догдето превали денят, като ядоха двамата. 9 Сетне, когато човекът стана да си отиде - той и наложницата му и слугата му, рече тъст му, бащата на младата: Ето, сега денят преваля към вечер; пренощувайте, моля. Ето, денят е на свършване; пренощувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да отидеш у дома си. 10 Но човекът не склони да пренощува, а като стана, тръгна и дойде срещу Евус (който е Ерусалим), като водеше със себе си два оседлани осела; и наложницата му беше с него. 11 Когато се приближиха до Евус, денят беше много преминал; и слугата рече на господаря си: Дойди, моля, нека се отбием в тоя град на евусите, за да пренощуваме в него. 12 Но господарят му рече: Няма да се отбием в град на чужденци, гдето не се намират от израилтяните, но ще заминем за Гавая. 13 Рече още на слугата си: Дойди, нека се приближим до едно от тия места, и ще пренощуваме в Гавая или в Рама. 14 И тъй, те заминаха та вървяха; а зайде им слънцето близо при Гавая, която принадлежи на Вениамина. 15 И там се отбиха, за да влязат да пренощуват в Гавая; и когато влезе, седна край градската улица, защото никой не ги прибираше в къщата си, за да пренощуват. 16 И, ето, един старец идеше вечерта от работата си на полето; и тоя човек беше от хълмистата земя на Ефрема и пришелствуваше в Гавая, а местните човеци бяха вениаминци. 17 И като подигна очи и видя пътника на градската улица, старецът му каза: Къде отиваш? и от где идеш? 18 А той му рече: Ние заминаваме от Витлеем Юдов към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрема, отдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдов, и сега отивам за Господния дом; а никой не ме прибира в къщата си. 19 А пък ние си имаме плява и храна за ослите си, също и хляб и вино за мене и за слугинята ти и за момчето, което е със слугите ти; нямаме нужда от нищо. 20 И старецът рече: Бъди спокоен; обаче, всичките ти нужди нека понеса аз; само да не пренощуваш на улицата. 21 И така, той го въведе в къщата си, и даде зоб на ослите; а те си умиха нозете и ядоха и пиха. 22 Като веселяха сърцата си, ето, едни градски мъже, развратници, обиколиха къщата, блъскаха на вратата, и говореха на стареца домакин, казвайки: Изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го познаем. 23 А човекът, то ест, домакинът, излезе при тях та им каза: Не, братя мои! моля, недейте прави това зло; тъй като тоя човек е мой гост, недейте струва това безумие. 24 Ето дъщеря ми, девица, и неговата наложница; тях ще изведа вън сега; опозорете ги, и сторете им каквото ви е угодно; но на тоя човек да не сторите едно такова безумно дело. 25 Но мъжете не искаха да го послушат; за това, човекът взе наложницата му та им я изведе вън; и те я познаха и обезчестяваха я цялата нощ дори до утринта, а като се зазори пуснаха я. 26 И тъй призори жената дойде и падна при вратата на къщата на човека, гдето беше господарят й, и там лежа до съмване. 27 И на утринта господарят й стана та отвори вратата на къщата и излизаше, за да си отиде по пътя, и ето наложницата му паднала при вратата на къщата, и ръцете й на прага. 28 И рече й: Стани да си отидем. Но нямаше отговор. Тогава човекът я дигна на осела, и стана та отиде на мястото си. 29 И като дойде в дома си, взе нож, хвана наложницата си, и я разсече член по член на дванадесет части, и прати ги във всичките предели на Израиля. 30 И всички, които видяха това, думаха: Не е ставало, нито се е виждало такова нещо от деня, когато израилтяните излязоха из Египетската земя, до днес; размислете, прочее, затова, съветвайте се, и изказвайте се.

Начало на монархията

Доста драматичен е епизодът, в който израилтяните искат монархия, за да приличат на околните народи. По този начин те заменят цар-Бог с цар-човек. Това предизвиква дълбоко страдание у първосвещеника Самуил. В стилово отношение текстът напомня словото на Мойсей при бунта против Изхода.

                1 Царства, 12

“Estir” 1 Тогава Самуил каза на целия Израил: Ето, послушах гласа ви за всичко, що ми казахте, и поставих цар над вас. 2 И сега, ето, царят ви предвожда; 3 Ето ме: свидетелствувайте против мене пред Господа и пред помазаника Му - Кому съм взел вола? или кому съм взел осела? или кого съм онеправдал? кого съм притеснил? или из ръката на кого съм взел подкуп, за да ослепя очите си с него, та да ви го върна?  … 13 Сега, прочее, ето царят, когото избрахте, когото искахте! и, ето Господ постави цар над вас. 14 Ако се боите от Господа и Му служите, и слушате гласа Му, и не въставате против Господното повеление, и следвате Господа вашия Бог, както вие, така и царят, който царува над вас, добре; 15 но, ако не слушате Господния глас, а въставате против Господното повеление, тогава Господната ръка ще бъде против, вас, както беше против бащите ви. 16 Сега, прочее, застанете та вижте това велико дело, което Господ ще направи пред очите ви. … 19 И всичките люде казаха на Самуила: Помоли се за слугите си на Господа твоя Бог, за да не измрем; защото върху всичките си грехове притурихме и това зло, да искаме за себе си цар. 20 И Самуил каза на людете: Не бойте се; вие наистина сторихте всичко това зло; но да се не отклоните та да не следвате Господа, а служете Господу от все сърце; … 24 Само бойте се от Господа, и служете Му искрено от все сърце; защото помислете колко велики дела извърши Той за вас. 25 Но ако следвате да струвате зло, тогава и вие и царят ви ще погинете.

Едно загадъчно пророчество на Исая

Глава 32 от книгата Исая представя едно оптимистично за съдбата на израилтяните във вековете пророчество, което е доста загдъчно. Стих 20 е последният в главата.

Исая 32, 20
“Estir” 20 Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат навред нозете на вола и на осела!

`rAmx]h;w> rAVh;-lgzO ~k,yrev.a; WTT Isaiah 32:20

Смъртта на безименния пророк

Смъртта на Божия човек, поради това, че не изпълнил докрай напътствията на Бог е показателна история. Тя се случва по времето на един от многото юдейски царе, които отстъпват от единобожието. Преразказът изглежда не особено подходящ при концентрираността на библейския разказ:

                3 Царства, 13

“Estir” 1 И, ето, един Божий човек дойде от Юда във Ветил чрез Господното слово; а Еровоам стоеше при жертвеника за да покади. 2 И човекът извика против жертвеника чрез Господното слово, казвайки: Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Иосия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе; и човешки кости ще се изгорят върху тебе. 3 И в същия ден той даде знамение, като рече: Ето знамението, което изговори Господ: Ето, жертвеникът ще се разцепи, и пепелта, която е на него, ще се разсипе. 4 А, когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, простря ръката си от жертвеника и рече: Хванете го. И ръката му, която простря против него, изсъхна, така щото не можа да я потегли надире към себе си. 5 Също и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника, според знамението, което Божият човек даде чрез Господното слово. 6 Тогава царят проговаряйки, каза на Божия човек: Изпроси, моля, благоволението на Господа твоя Бог, и моли се за мене, за да ми се възстанови ръката. И тъй, Божият човек се помоли Господу; и ръката на царя му се възстанови и стана както беше по-напред. 7 Тогава царят каза на Божия човек: Дойди с мене у дома и обядвай, и ще ти дам подарък. 8 Но Божият човек рече на царя: Ако щеш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място; 9 защото така ми бе заръчано чрез Господното слово, което ми каза: Не яж хляб там, нито пий вода, и не се връщай през пътя, по който бе отишъл. 10 Така той си тръгна по друг път, и не се върна през пътя по който бе дошъл във Ветил. 11 А във Ветил живееше един стар пророк; и синовете му дойдоха та му разказаха всичките дела, които Божият човек бе сторил онзи ден във Ветил; разказаха още на баща си и думите, които бе говорил на царя. 12 И баща им каза: През кой път си отиде? А синовете му бяха видели през кой път си отиде Божият човек, който беше дошъл от Юда. 13 Той, прочее, каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела; а той, като го възседна, 14 отиде подир Божия човек, и го намери седнал под един дъб; и каза му: Ти ли си Божият човек дошъл от Юда? И рече: Аз съм. 15 Тогава му каза: Дойди с мене у дома и яж хляб. 16 А той рече: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза у тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място; 17 защото ми се каза чрез Господното слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито, като се върнеш, да отидеш през пътя по който си дошъл. 18 А той му каза: И аз съм пророк както си ти; и ангел ми говори чрез Господното слово, казвайки: Върни го със себе си у дома си за да яде хляб и да пие вода. Обаче той го лъжеше. 19 И тъй, човекът се върна с него та яде хляб в къщата му и пи вода. 20 А като седяха на трапезата, Господното слово дойде към пророка, който беше го върнал, 21 та извика към Божия човек, който беше дошъл от Юда, и рече: Така говори Господ, понеже ти не послуша Господното слово, и не опази заповедта, която ти даде Господ твоят Бог, 22 но се върна та яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти рече да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, затова тялото ти няма да се положи в гроба на бащите ти. 23 И след като човекът беше ял хляб и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото бе върнал. 24 А като си отиде той, лъв го намери на пътя и го уби; и тялото му бе простряно на пътя, и оселът стоеше при него; също и лъвът стоеше при тялото. 25 И, ето, човеци като минаваха видяха тялото простряно на пътя и лъва стоящ при тялото; и като дойдоха, известиха това в града, гдето живееше старият пророк. 26 А когато пророкът, който го беше върнал чу, рече: Това е Божият човек, който не послуша Господното слово; затова го предаде Господ на лъва, та го разкъса и го уби, според словото, което Господ му говори. 27 Тогава говори на синовете си, казвайки: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха. 28 И той отиде та намери тялото му простряно на пътя, и оселът и лъвът стоящи при тялото; лъвът не бе изял тялото, нито бе разкъсал осела. 29 И пророкът дигна тялото на Божия човек та го качи на осела и занесе го; и старият пророк дойде в града си за да го оплаче и да го погребе. 30 И положи тялото му в своя гроб; и плакаха над него, казвайки: Уви, брате мой! 31 И като го погреба, говори на синовете си казвайки: Когато умра, погребете и мене в гроба, гдето е погребан Божият човек; турете костите ми при неговите кости; 32 защото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез Господното слово против жертвеника във Ветил, и против всичките капища по високите места, които са в самарийските градове. 33 Но след това Еровоам не се върна от лошия си път, но пак правеше от всякакви люде жреци за високите места; който пожелаеше, той го посвещаваше, за да има жреци на високите места. 34 И това нещо беше грях за Еровоамовия дом, поради което да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.

Деянията на пророк Елисей

В 4 Царства, 4 думата rmox] [хам¥р] се явява в два случая, когато пророк Елисей помага на една бедна и на една богата жена, съживява умряло дете. Преразказът би бил по-дълъг от оригинала:

                4 Царства, 4

“Estir” 1 А една от жените на пророческите ученици извика към Елисея и каза: Слугата ти мъж ми умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заимодавецът дойде да вземе за себе си двата ми сина за роби. 2 И Елисей й каза: Що да ти сторя? Кажи ми що имаш в къщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо в къщи, освен един съд с дървено масло. 3 И рече: Иди, вземи на заем вън, от всичките си съседи, съдове празни съдове, заеми не малко. 4 Сетне влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай от маслото във всички тия съдове, и пълните туряй на страна. 5 И тъй, тя си отиде от него та затвори вратата зад себе си и зад синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше. 6 И като се напълниха съдовете, рече на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той й рече: Няма друг съд. И маслото престана. 7 Тогава тя дойде та извести на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото та плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти. 8 И един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше свръщаше там, за да яде хляб. 9 Сетне жената рече на мъжа си: Ето сега, познавам че този, който постоянно наминава у нас, е свет Божий човек. 10 Да направим, моля, една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса и стол и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас. 11 И един ден, като дойде там и свърна в стаичката та лежеше в нея, 12 рече на слугата си Гиезия: Повикай тая сунамка. И повика я, и тя застана пред него. 13 И рече на Гиезия: Кажи й сега: Ето, ти си положила всички тия грижи за нас; що да ти сторим? Обичаш ли да се говори за тебе на царя или на военачалника. А тя отговори: Аз живея между своите люде. 14 Тогава рече: Що, прочее, да сторим за нея? А Гиезий отговори: Наистина тя няма син, а мъжът й е стар. 15 И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата. 16 И Елисей й рече: До година, по това време, ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си. 17 Но жената зачна и роди син на другата година по същото време, както й рече Елисей. 18 И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите. 19 И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на един от момците: Занеси го при майка му. 20 И като го взе занесе го при майка му; и детето седя на коленете й до пладне, и тогава умря. 21 И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе. 22 Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна. 23 А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен. 24 Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене освен ако ти заповядвам. 25 И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката! 26 Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре. 27 А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея: а Господ е скрил причината от мене, и не ми я е явил. 28 А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи? 29 Тогава Елисей рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да му не отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето. 30 А майката на детето рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана та отиде подир нея. 31 А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести казвайки: Детето не се събуди. 32 И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му. 33 Влезе, прочее, та затвори вратата зад тях двамата, и помоли се Господу. 34 Тогава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето. 35 После се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава пак се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си. 36 И Елисей извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си. 37 И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си та излезе.

Пророк Елисей е избраният за ученик и наследник от пророк Илия. Елисей живее в епохата на двете царства (Юдея и Израил) и още от посвещаването му за пророк личността му символизира единението — той оре дванадесет вола, символ на дванадесетте племена, разделени в две монархии, когато Илия го намира и мята своя прословут кожух върху него. Подробно за кожуха на Илия вж. Алмалех, 2006б, в главата Сакралното четирицветие.

Страховит глад в Самария

Ако времената са такива, че глава на магаре струва 80 сребърника, днес на това му викаме остра икономическа и политическа криза. В библейския контекст очевидно самаритяните много са съгрешавали.

                4 Царства,  6:25

Библия, 1995 стана голям глад в Самария; защото, ето, обсаждаха я докле една оселова глава се продаваше за осемдесет сребърника, и четвърт кав гълъбова тор, за пет сребърника.

Господ наказва израилтяните

Това е един от епизодите в Стария завет, заради който в юдаизма се казва, че Новият завет не казва нищо ново в критиката си към легализма на израилтяните. Това става през VI в. пр. н.е., пророкът е Еремия:

                Еремия, 14

“Estir” 1 Господното слово, което дойде към Еремия за бездъждието: 2 Юда ридае, и людете в портите му са изнемощели; Седят на земя чернооблечени; И викът на Ерусалим се издигна, 3 Големците му пращат подчинените си за вода; Те отиват при кладенците, но не намират вода; Връщат се с празните си съдове; Посрамват се и се смущават и покриват главите си. 4 Понеже земята се пукна, Защото няма дъжд на земята, Затова орачите се посрамват, Покриват главите си. 5 Още и кошутата ражда на полето И оставя рожбата си понеже няма трева. 6 И дивите осли като застават по голите височини, Задушават се за въздух като чакали; Очите им чезнат понеже няма трева. 7 Господи, при все че беззаконията ни свидетелствуват против нас, Ти действувай заради името Си; Защото отстъпничествата ни са много; На Тебе съгрешихме. 8 Надеждо на Израиля, Спасителю негов в скръбно време, Защо да си като пришелец в тая страна, И като пътник отбил се да пренощува? 9 Защо да си като човек смаян, Като силен мъж, който не може да избави? Обаче Ти, Господи, си всред нас; Ние се наричаме с Твоето име; недей ни оставя. 10 Така казва Господ на тоя народ; Както обикнаха да се скитат, И не въздържаха нозете си, Така Господ не благоволи в тях; Сега ще си спомни беззаконието им, И ще накаже греховете им. 11 И рече ми Господ: Недей се моли за доброто на тия люде. 12 Даже ако постят, не ще послушам вика им, И ако принесат всеизгаряния и приноси, Не ще благоволя в тях; Но ще ги довърша с нож, с глад и мор.

„Магарешкото погребение” е знак за края на Първата монархия и вавилонския плен

В Еремия 22:19 са пророкът предвижда, че поради отказ от единобожието и аморалното поведение на израилтяните, особено на последните трима царе преди заточението Месопотамия, те ще бъдат жестоко наказани, а Ерусалим ще бъде превземан от много народи.

Терминът „магарешко погребение” е използван в в стих 19 rmox] tr;Wbq> [квурˆт хамĄр] и е уникален в Стария завет. Словосъчетанието съдържа две думи — мъжко магаре rmox] [хамĄр] и погребение tr;Wbq> [квурˆт]. То е смихут форма и буквално означава погребение на магаре. Това, че словосъчетанието е смихут, навежда на мисълта, че е свободно, неусточиво, макар че очевидно носи символен смисъл. Този израз има нужда от декодиране, поради своята символност.

Еремия 22

“Estir” 17 А твоите очи и твоето сърце не са в друго, Освен в нечестната си печалба, и в проливане невинна кръв, И в извършване насилство и угнетение. 18 Затова, така казва Господ За Юдовия цар Иоаким, Иосиевия син: Няма да го оплакват, казвайки: Горко, брате мой! или: Горко сестро! Няма да го оплачат, казвайки: Горко, господарю! или: Горко, негово величество!
19 Той ще бъде погребан с оселско погребение, Извлечен и хвърлен оттатък ерусалимските порти.

`~÷Il'v'Wry> yre[]v;l. ha'l.h'me %lev.h;w> bAxs' rbeQ'yI rAmx] tr;Wbq> WTT Jeremiah 22:19

“Магарешкото погребение” е отредено от Еремия за царя, наречен Иоаким. Понякога наричат този стих клетвата на Еремия.

Еремия е свидетел на падането на Ерусалим и Юдея и отвеждането на израилтяните в плен, продължил петдесет години. Всичко това е съпроводено от драстични събития по отношение на връзката на монотеистите с Бога отец. Разрушен е Първият храм, а от тогава не е известно къде е скинията, която така и не е поставена никога във Втория храм, възстановен след петдесет години. Причината за това катастрофично наказание е системното нарушаване на заповедите и на монотеизма въобще. При това не толкова и само от редовите израилтяни, а много повече от техните царе. Всъщност историята с магарешкото погребение засяга антимонотеистичното поведение на последните трима юдейски царе — братята Иоахаз и Иоаким, както и последния цар на Първата монархия — сина на Иоаким, Иоахин. Информация от типа ‘кой-кой е’ има в 2 Летописи, 36 и в 4 Царе, 24:

2 Летописи 36
“Estir” 1 Тогава людете от Юдовата земя взеха Иохаза, Иосиевия син, та го направиха цар в Ерусалим вместо баща му. 2 Иоахаз бе двадесет и три години на възраст когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим. 3 Защото Египетският цар го свали от престола в Ерусалим, и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато. 4 И египетският цар постави брата му Елиакима цар над Юда и Ерусалим, като промени името му на Иоаким. А брат му Иоахаз, Нехао взе та го заведе в Египет. 5 Иоаким бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; и върши зло пред Господа своя Бог. 6 И вавилонският цар Навуходоносор възлезе против него, та го върза с окови, за да го заведе във Вавилон. 7 Навуходоносор занесе и от вещите на Господния дом във Вавилон, и ги тури в капището си във Вавилон. 8 А останалите дела на Иоакима, и мерзостите, които извърши, и това което се намери в него, ето, писани са в книгите на Израилевите и Юдовите царе. И вместо него се възцари син му Иоахин.

4 Царе 24
“Estir” 1 В неговите дни възлезе вавилонският цар Навуходоносор; и Иоаким му стана подчинен за три години; сетне се отметна и въстана против него. 2 Но Господ прати против него халдейските чети, сирийските чети, моавските чети и четите на амонците, и прати ги против Юда за да го съкрушат, според словото, което Господ говори чрез слугите Си пророците. 3 Наистина по заповед от Господа стана това на Юда, за да го отхвърли от лицето Си поради греховете на Манасия, според всичко що бе извършил, 4 а още поради невинната кръв, която бе пролял, като напълни Ерусалим с невинна кръв, така че Господ отказа да му прости. 5 А останалите дела на Иоакима, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе? 6 И Иоаким заспа с баща си; и вместо него се възцари син му Иоахин.
Всъщност около смъртта на Иоаким има противоречива информация от три библейски източника: в Еремия, 22 „ще бъде погребан с оселско погребение, извлечен и хвърлен оттатък ерусалимските порти.” (стих 19); в 2 Летописи 36 „Навуходоносор възлезе против него, та го върза с окови, за да го заведе във Вавилон.” (стих 6); в 4 Царе 24 „Иоаким заспа с баща си; и вместо него се възцари син му Иоахин” (стих 6).

Това прави още по-интересно декодирането на „клетвата на Еремия”.

Информацията от качествения сайт Internet Sacred Archive [http://www.sacred-texts.com/index.htm] е достатъчно точна и обединява множество библейски персонажи в общ разказ: „Иоакин, осемнадесетият цар на Юдея, царувал единадесет години (610-599 пр. н.е.). Неговото оригинално име е Елиаким. След смъртта на баща му Иосеа, неговият по-малък брат, Иоахаз (= Шалум, вж. Еремия, 22:11) става цар. Египетския фараон Нехо превзема Ерусалим , сваля го от престола и поставя Елиаким за цар, променяйки името му на Иоаким. (вж. 4 Царе, 23:33; 34; Еремия, 22:10). Поради отслабването си египет повече не влияел на пълитиката в юдея. Юдея била завладяна от Навуходоносор. Иоаким бил взет в плен и отведен във Вавилон (2 Летописи, 36:6-7). Точно по това време и пророк Даниел и тримата му спътници били взети в плен във Вавилон (Даниел, 1:1-2). Навуходоносор възстановява Иоакин на престола, но вече като васалаен владетел. Една година след това Еремия прави така, че неговото пророчество да бъде прочетено от Барух в двора на храма. Когато Иоакин чул за това поискал текстът да му бъде прочетен лично, в царския дворец. Думите на еремия толкова не му харесали, че той грабнал свитъците от ръцете на Барух и ги разкъсал на парченца, а след това ги хвърли в огъня (вж. Еремия, 36:23). По време на катастрофалното му управление има връщане към езическото идолопоклонство и развала на нравите като от днита на Манасий. След три годишно васалство на Вавилон Иоаким решил да обяви независимост (4 Царе, 24:1). Навуходоносор изпратил банди от халдейци, сирийци и амонити (4 Царе, 24:2) да накажат възстания васал. Те жестоко изтормозили цялата държава (срв. Еремия, 49:1). Царят бил застигнат от насилствена смърт — неговото тяло било хвърлено от стените на Ерусалим, за да убеди разглезените банди, че е мъртъв. След това тялото му било влачено и погребано край стените на Ерусалим „с погребение на магаре”. През 599 г. пр.н.е. (Еремия, 22:18-19; 36:30) Навуходоносор поставил на трона сина му Иоахин, желаейки да запази Юдея като царство, което плаща данъци на Вавилон.”

Разбира се в юдаизма има редица тълкувания, които отсъстват от този разказ. Така например във Вавилонския Талмуд, Санедрин, лист 104а се разсъждава какво означава израза „Този и отсега нататък още един”, като нещо свързано с правата на първородния син:

„И защо Иоаким също е пропуснат от тези права? — Според рав Хийа, син на рав Абуйа върху черепа на Иоаким било написано „Този и отсега нататък още един”. Сега, дядото на рав Перида намерил един череп до портите на Ерусалим, а върху него било написано „Този и отсега нататък още един”. Така той погребал черепа, но черепът отказвал да се погребе (т.е. изплувал, появявал се от пръстта); той отново го погребал, и отново черепът оставал непогребан. Тогава той си казал: „Това трябва да е черепът на Иоаким, за който е писано, че ще бъде погребан с погребението на магаре, влачен и хвърлен от портите на Ерусалим. Все пак” — помислил си той — „той е бил цар и не върви да го позоря”. Така той го увил в коприна и го поставил в една ракла. Жена му обаче видяла това и си помислила, че това е черепът на първата му жена, която равинът не можел да забрави. Затова тя запалила печката и го изгорила. Това е значението на надписа „Този и отсега нататък още един.” (Вавилонски Талмуд, Санедрин, лист 104а).

От този коментар става ясно, че изразът “магарешкото погребение” при всяко положение означава царят да бъде лишен от това „да отиде при бащите си” и тялото на покойника да бъде подложено на позорно отношение.

Изглежда, че разнобоят, който се наблюдава в библейските данни (Еремия, 22:19 „ще бъде погребан с оселско погребение, извлечен и хвърлен оттатък ерусалимските порти.”; в 2 Летописи 36:6 „Навуходоносор възлезе против него, та го върза с окови, за да го заведе във Вавилон.” ; в 4 Царе 24:6 „Иоаким заспа с баща си”) третира перипетиите на васала и на независимия цар. Но това е само хипотеза. При всяко положение този израз е маркер за социалната катастрофа, която настъпва с разрушаването на Първия храм и това, че Навуходоносор „занесе и от вещите на Господния дом във Вавилон, и ги тури в капището си във Вавилон” (2 Летописи 36:7).

Разбира се и това отнасяне на скинията от Първия храм и невръщането на този свещен обект, осигуряващ Божието присъствие в Храма, има  последвали тълкувания. Така например в 2 Макавеи, неканонична за Еврейската библия книга, но канонична част от Стария завет у православието, се твърди, че Еремия не само е успял да изнесе скинията, но да я скрие добре и да кодира мястото:

2 Макавеи, 4-8

Библия, 1991 4 Имало също в Писанието, че тоя пророк (Иеремия – бел. авт., М.А), по божествено към него откровение заповядал да носят след него скинията и ковчега, при възлизането му на планината, на която Мойсей някога възлязъл и оттам видял Божието наследие. 5 Като отишъл там, Иеремия намерил пещерно жилище, дето внесъл скинията, ковчега и кадилния жертвеник, и зазидал входа. 6 Когато после някои от спътниците дошли, за да турят белег на пътя към входа, не могли да го намерят. 7 Когато Иеремия узнал това, укорил ги и казал, че това място ще остане неизвестно, докато Бог се умилостиви и отново събере Своя народ. 8 Тогава именно Господ ще открие тия неща, и ще се яви Славата господня и облакът, както се явили при Мойсея, също и при Соломона, когато той се е молил за особеното осветяване на мястото.

Връщането от петдесетгодишния плен в Двуречието

Пророк Неемия разказва за връщането на израилтяните от плена им в Двуречието.

Неемия, 7:65-68

65 И управителят им заповяда да не ядат от пресветите неща докле не настане свещеник с Урим и Тумим. 66 Всичките купно събрани бяха четиридесет и две хиляди и триста и шестдесет души, 67 освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди и триста тридесет и седем души. Те имаха и двеста и четиридесет и пет певци и певици. 68 Конете им бяха седемстотин и тридесет и шест; мъските им, двеста и четиридесет и пет; 69 камилите им, четиристотин и тридесет и пет; а ослите им, шест хиляди и седемстотин и двадесет.

Оцелелите от плена израилтяни се завръщат в Обетованата земя в едно състояние, в което все още нямат първосвещеник, обучен да гадае със свещените камъни Урим и Тумим. Това, което притежават в този момент е материално-символичната база от: певци (мъже и жени), коне, магарици, магарета, камили. Ако трябва да бъда точен, подредбата на тези материално-символични същини, при липсата на обучен първосвещеник, е знакова. На първо място са певците и певиците, на второ място са конете, на трето — мъските / магариците тип-hd'rPI [пирдˆ], на четвърто — камилите, а мъжките магарета, т.е. материалното е на последно място. Женските и мъжките магарета са разделени от камилите, освен това мъжките и женските магарета са назовани с различни корени, при това магариците не са от типа на „бавната стъпка” тип-!Ata] [ат¥н], а са от типа на термина за царската магарица — hd'rPI [пирдˆ].

Срещу магарици / мъски стои думата, която ни е известна като термин за царското магаре — hd'rPI [пирдˆ], а срещу магарета / осли — rAmx] [хам¥р].

***

От всички примери може да се заключи, че текстът на Стария завет използва мъжкото магаре като маркер за особено значими, важни сюжетни моменти за израилтянски герои с митична сила и при исторически преломни моменти, морални и верски преломи: първи дарувания за вяра и първи наказания за невяра в единобожието; морално-исторически сюжети — епоха на съдиите, епоха на монархията. Те са вплетени в живота на евреите и на човечеството. Думата магаре rmox] [хам¥р] присъства и в биографиите на най-значимите персонажи от юдейската монотеистична история — Авраам, Яков / Израел, Мойсей, Гидеон, Самсон, царете Саул, Давид, Соломон. У мен се прокрадва хипотезата, че употребата на мъжкото магаре rAmx] [хам¥р] е една от техниките за запомняне наизуст на текста (мнемонична техника). Това може да се представи в един структуралистичен и дидактичен вид в таблица по ситуации. В таблицата са включени и мулетата на принцовете като част от живота и нововъведенията на Давид:

Мъжкото магаре по ситуации в таблица

Женско магаре !Ata] [ат¥н]

Богатата литература, посветена на магарето, ползвана от съставителите на  BibleWorks98, посочва библейските факти за това животно: магарето е забранено за ядене; не подлежи на унищожение като първодно при наказанията в Египет; магарето и волът трябва да ползват почивка в събота. В исторически план женското магаре било предпочитано заради млякото и било по-добро за яздене. В BibleWorks98 точно се указва, защо магарето е свързано с омиротворяването и месията по традиция, вплетена още от Яков. Това е казано в Битие, 49:11, където глава 49 е посветена на завещанието на Яков към дванадесетте му сина.

Стихове 10, 11 и 12 са посветени на (племето) Юда, от чието племе е цар Давид. Потомците на Юда са единственото племе, завърнало се от плен в Двуречието, а Новият завет сочи Исус Христос като потомък на цар Давид.

В завещанието на Яков към племето Юда в Битие, 49:11 са използвани за първи път ключови термини, наследени и от Новия завет:

„деца на магарица” Antoa] ynIB. [бней атонĄ];

„връзвам ослето си” Ary[i yrIs.ao [осрŁ ирĄ]

„връзвам децата на магарица си” Antoa] ynIB. yrIs.ao [осрŁ бней атонĄ]

Битие, 49:10-12

sBeKi Antoa] ynIB. hq'reFol;w> ÎAry[iÐ ¿hroy[iÀ !p,G WTT Genesis 49:11

‘ÎAtWsÐ ¿htoWsÀ ~ybin"[]-~d;b.W Avbul. !yIY:B;

Библия, 1991 10 Сиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят – от чреслата му, докле дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите. 11 Той вързва о лоза своето осле и о лозата на най-доброто лозе – пърлето на своята ослица; във вино пере дрехата си и в кръв от грозде – облеклото си. 12 блестят очите (му) от вино, и бели са зъбите (му) от мляко.

Библия, 1995 10 Не ще липсва скиптър от Юда, Нито управителев жезъл отсред нозете му, Докле дойде Сило; И нему ще се покоряват племената. 11 като връзва за лозата оселчето си И за отборната лоза жребчето на ослицата си, ще опере с вино дрехата си, И с кръвта на гроздето облеклото си. 12 Очите му ще червенеят от вино. И зъбите му ще белеят от мляко.

Estir: 10 Не ще липсва скиптър от Юда, Нито управител е в жезъл отсред нозете му, Докле дойде Сило; И нему ще се покоряват племената. 11 Като връзва за лозата оселчето си И за отборната лоза жребчето на ослицата си, Ще опере с вино дрехата си, И с кръвта на гроздето облеклото си. 12 Очите му ще червенеят от вино. И зъбите му ще белеят от мляко.

RST Genesis 49:11 Он привязывает к виноградной лозе осленка своего и к лозе лучшего винограда сына ослицы своей; моет в вине одежду свою и в крови гроздов одеяние свое;

KJV Genesis 49:11 Binding his foal unto the vine, and his ass's colt unto the choice vine; he washed his garments in wine, and his clothes in the blood of grapes:

LXT Genesis 49:11 desmeu,wn pro.j a;mpelon to.n pw/lon auvtou/ kai. th/| e[liki to.n pw/lon th/j o;nou auvtou/ plunei/ evn oi;nw| th.n stolh.n auvtou/ kai. evn ai[mati stafulh/j th.n peribolh.n auvtou/

1. „деца на магарица” Antoa] ynIB.  [бней атонĄ]; „връзвам ослето си” Ary[i yrIs.ao [осрŁ ирĄ]; „връзвам магарица” Antoa] ynIB. yrIs.ao [осрŁ бней атонĄ]

Важно понятие спрямо Новия завет е „връзвам децата на магарица” като се подразбира, навярно, че има и „завързана магарица”. Всички цитирани преводи не изполват буквално израза „връзвам децата на магарица”, а го превеждат в единствено число — пърлето на своята ослица; жребчето на ослицата си; сына ослицы своей; ass's colt; pw/lon th/j o;nou auvtou/. В иврит обаче думата ynIB. [бней] е смихут форма в множествено число — синове.

Тук са и „дрехите, измити в кръвта на гроздовете”, и лозата е „най-добрата лоза” („отборна”). Последната парадигма е пророчество за виното като символ на кръвта на Христос. Терминът „отбрана лоза” е съотносим с „отбран зехтин” и създава асоциация за ритуално чисто растение.

В Битие, 49:11 са назовани две понятия (оселчето си и ослицата си), изразени с три думи:

— оселчето си е думата ry[] [аŁр], намираща се падежна форма за притежание — Ary[i [ирĄ] и Ary[i [ирĄ], букв. неговото мъжко оселче и неговото женско оселче. Това е така, защото буквата (Х)е в думата Ary[i [ирĄ] е окончание за женски род. В думата Ary[i [ирĄ] няма флексия, както в български език, при съществителните от мъжки род. Притежанието е изразено с падежна по своя характер форма, типична за иврит, в транскрипцията това е звукът о. В случая с „мъжкото оселче” звукът о е изразен с буквата Вав A, т.е. по правилата на пълния библейски правопис. Докато в случая с „женското оселче” буквата Вав липсва и звукът о изразен с точка над буквата Рейш r, т.е. с библейския кратък правопис. Помнейки, че точкуването е въведено чак през VII в., дотогава думите са изглеждали така: неговото магаренце Ary[i [ирĄ] и неговото женско магаренце Ary[i [ирĄ].

— пърлето на ослицата му / жребчето на ослицата си е назовано с две думи в словосъчетанието Antoa] ynIB.  [бней атон¥], букв. синовете на неговата магарица.

В оригинала се визират се два многозначни факта с два термина — осле (малко магаре)  ry[]  [аŁр] и децата на неговата магарица Antoa] ynIB.  [бней атон¥]. Терминът Ary[ [ирĄ] означава едно осле, което неговото.  Докато Antoa] ynIB. [бней атон¥] означава не само „малките магарета (от двата пола) на ослицата му”, но и „възрастните магарета от двата пола, които са от неговата ослица”.

Коренът на думата !toa] [ат¥н] не е посочен в BibleWorks98. Според Гезениус обаче в арабски има неразвит корен Алеф-Тав-Нун nta, означаващ ‘ходя с малки крачки’, който с предлог може да означава също ‘стоя стабилно’, ‘стоя здраво’, ‘устоявам’. Този глагол е близък до арабския ‘отказвам’ и според Гезениус, от този общ, неразвит корен произхожда ивритската дума магарица !toa] [ат¥н]. [Гезениус, 1996, с.95]

Напълно в съгласие с Гезениус Easton Bible Dictioanаry (EBD) твърди, че  магарицата е наречена !toa] [ат¥н] поради бавния Ł вървеж.

Според The International Standard Bible Encyclopedia  (ISBE) думата има друг произход — от арамейското 'atha'  идвам, отивам.

Ако трябва да се излезе от посоченото в  BibleWorks98 и да се обобщи трябва да се каже следното: При животното магаре става дума за идеята ‘мир’ и ‘обикновеност’, а също така за ‘всемогъществото на Господ, който ако иска, прави нещо велико от най-обикновеното’. Това е и смисълът, коментиран в BibleWorks98, в случая от Числа, 22:21-28, където магарето проговаря на Ваалам и става носител на Божията промисъл. Като не забравяме, че идеята за ‘обикновеност’ включва най-популярните качества на това животно ­ ‘тъпота’, ‘инат’, ‘силна сексуалност’.

От Гезениус се добавят значенията ‘ходя с малки крачки’, както и ‘отказвам’, които имат потенциал да се развият до ‘стоя стабилно’, ‘стоя здраво’, ‘устоявам’.

От ISBE-мнението се утвърждава функцията за придвижване ‘отиване’, ‘идване’ за названието на женското магаре.

2. Магарицата на Валаам

На пръв поглед историята с Валаам и неговата магарица е притча за човешката глупост.

Числа, 22:21-34

“Estir”: 21 За това, Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци. 22 Но Божият гняв пламна за гдето отиде; и ангел Господен застана на пътя пред Валаама, за да му се възпротиви; (а той яздеше на ослицата си, и двамата му слуги бяха с него). 23 И понеже ослицата видя, че ангел Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя. 24 Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, дето имаше преграда отсам и преграда оттам край пътя. 25 И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак. 26 После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, гдето нямаше къде да се отбие ни надясно ни наляво. 27 И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаама; а Валаам се разлюти и удари ослицата с тоягата си. 28 Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти? 29 А Валаам рече на ослицата: Защото се подигра с мене. Ах, да имах нож в ръката си! сега бих те заклал. 30 И ослицата рече на Валаама: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не. 31 Тогава Господ отвори очите на Валаама, и той видя ангела Господен стоящ на пътя с гол нож в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си. 32 И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене; 33 и ослицата ме видя и се отби от мене, ето, три пъти; ако да не бе се отбила от мене, до сега да съм те убил, а нея да съм оставил жива. 34 Тогава Валаам рече на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.

Магарицата на Валаам му спасява живота на три пъти, отклонявайки се от пътя, на който седи ангел унищожител. По-внимателно вглеждане по-скоро потвърждава семантизацията на магарицата, назована с ивритската дума !toa] [ат¥н] като ‘събуденост’, ‘извисеност в морала’, както и ‘стоя здраво’. Самата дума !toa] [ат¥н] е от множеството изключения в иврит, където формата има окончание, типично за имена номина агентис от мъжки род, макар че означава животно от женски род.

Числа, 22:22

hp'Wlv. ABr>x;w> %r,D,B; bC'nI hw"hy> %a;l.m;-ta, !Ata'h' ar,Tew: WTT Numbers 22:23

Ht'Joh;l. !Ata'h'-ta, ~['l.Bi %Y:w: hd,F'B; %l,Tew: %r,D,h;-!mi !Ata'h' jTew: Ady"B.

`%r,D'h;

“Estir” И понеже ослицата видя, че ангел Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.

KJV Numbers 22:23 And the ass saw the angel of the LORD standing in the way, and his sword drawn in his hand: and the ass turned aside out of the way, and went into the field: and Balaam smote the ass, to turn her into the way.

LXT Numbers 22:23 kai. ivdou/sa h’ o;noj to.n a;ggelon tou/ qeou/ avnqesthko,ta evn th/| o’dw/| kai. th.n r’omfai,an evspasme,nhn evn th/| ceiri. auvtou/ kai. evxe,klinen h’ o;noj evk th/j o’dou/ kai. evporeu,eto eivj to. pedi,on kai. evpa,taxen th.n o;non th/| r’a,bdw| tou/ euvqu/nai auvth.n evn th/| o’dw/|

RST Numbers 22:23 И увидела ослица Ангела Господня, стоящего на дороге с обнаженным мечом в руке, и своротила ослица с дороги, и пошла на поле; а Валаам стал бить ослицу, чтобы возвратить ее на дорогу.

Магаренце ryI[; [а£р]

Тук авторите различават два различни корена Айн-Юд-Рейш ry[, които съвпадат по правопис ­ „‘yr I” и „‘yr II”.

 „Думата магаренце произхожда от общосемитски корен ‘yr I. ­ в угаритски коренът ‘yr означава магаре, но в египетски ­ козел (UT 19: no.1848). C. H. Gordon отбелязва, че една дума в арабски може да включва и магаре, и газела.” [BibleWorks98]

От първия корен „‘yr I”: ryI[; [а£р] мъжко магаре

От втория корен „‘yr II”: rW[ [ур] събуждам се; събуждам; събуждам морал; издигам, вдигам, издърпвам; подбуждам, както и ry[i [ир] възбуда, вълнение, силни усещания.

 „Глаголът се появява в актив, в пасив с усилващо значение и в каузатив, с минимални различия. Каузативната семантика често има за своя субект Бог, показвайки участието Му в хода на историята. Угаритското ‘yr е каузативна форма и означава „вдигам; въздигам”, а акадското êru „събуждам”. Различни обекти могат да се дефинират, че се „вдигат; въздигат”: меч (Захария, 13:7), копие (2 Царства, 23:18), вятър (Песен на песните, 4:16), огън (Осия, 7:4), буря (Еремия, 25:32), бич/камшик (Исая, 10:26), изгрев (Псалми, 57:8/9), рог и лира (Псалми, 57:8/9). Качествата чувствата също могат да се вдигат/въздигат или събуждат: любов (Песен на  песните, 2:7; 3:5; 8:4), мощ (Псалми, 80:2/3), плач и мъка (Исая, 15:5), борбеност (Притчи, 10:12), гняв/ярост (Псалми, 78:38). Адът/Шеол е описан като издигащ сенки, когато падналият цар на Вавилон влиза в него (Исая, 14:9) (”Estir”: “Преизподнята от долу се раздвижи поради тебе, За да те посрещне, когато дойдеш; Поради тебе събуди мъртвите, всичките земни първенци, Дигна от престолите им всичките царе на народите.” - бел. авт., М.А.). Човекът също може да се събуди, да се вдигне: от сън (Захария, 4:1), за възхваляване (Псалми, 57:8/9) и за действие (Йов, 17:8), но не може да се вдигне, събуди от смъртта.” [BibleWorks98]

По-нататък същият източник изброява употребите на този глагол: при военни агресии; човекът се нуждае от въздигане, за да може успешно да се моли и възхвалява; при лична молба към Господ ­ да се вдигне и да направи молбата на псалмиста за справедливост факт. Отбелязва се, че най-съществената употреба е каузативната, където Бог причинява различни резултати според своето желание.

Гезениус обаче дава повече информация, в която най-ценното е, че е посочена мотивацията за образуване на съществителното — „от пламенен, бърз тръс или бягане, затова дивото магаре ryI[; [а£р] е получило своето име от своя бърз, неуморен бяг”. Така става ясно, че най-старото значение на корена е да съм пламенен; да съм горещ, да съм жарък. Любопитно е, че Гезениус не посочва значението на корена събуждам се; събуждам; събуждам морал; издигам, вдигам, издърпвам; подбуждам:

„ryI[; [а£р] м.р., със суфикс („неговото магаренце” - бел. авт., М.А.) Ary[i [ирĄ] Битие, 49:11; мн.ч. ~yrIy"[\ [айарŁм], младо магаре, ослето / жребчето на магаре Захария, 9:9, Йов, 11:12 малкото на диво магаре ar,P, ryI[; [аŁр п˜ре]. Понякога думата се използва да означи: възрастно магаре за яздене (Съдии, 10:4; 12:14); за носене на стока (Исая, 30:6); за оран (Исая, 30:24), срв. Битие, 32:16 („взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, що имаше.”). На арабски означава всяко магаре — диво или домашно. Появява се по правилен начин, за да означи диво магаре, малко магаре, наречено така поради своя бърз ход, „горещ тръс”; вж. корена ry[i [ир], значение № 1, като ar,P,  [п˜ре] „диво магаре”, от тичам ar'P. [перˆ].

ry[i [ир] от корена rW[ [ур] ­ да съм горещ, да съм пламенен, да съм жарък. Каузативно значение: да направя (някого, нещо) горещ, да направя (някого, нещо) жарко ryI[Ih/ [(х)еŁр] (Осия, 7:4 „Те всички са прелюбодейци, — Като пещ отоплена от хлебар, Който, като замеси тестото, престава да нажежа огъня, докле се кисне то.”) Понятието за ставане горещ се прилага по различни начини:

№ 1 чрез пламенен, бърз тръс или бягане; затова диво магаре ry[ [ир] е получило името си от своя бърз, неуморен бяг.

№ 2 прилага се към пламъка на гнева, вж. r[' [ар] враг.

№ 3 страхувам се, ужасявам се.

ry[I [ир] от корена rW[ [ур]

№ 1 град, същ. нар., ж.р.; казват, че името идва от това, че често е посещаван от хора, но аз по-скоро бих извел това име от думата стена ryqI [кир] със значение място, което е укрепено със стена. Тази дума назовава и племенни лагери, и малки, укрепени места, като кули или наблюдателни кули. Докъде се простира значението на думата личи от следните места: Числа, 13:19 „и каква е земята, на която те живеят, добра ли е или лоша; и какви са градовете (~yrI['h, hm'W), в които те живеят, от шатри ли са или са укрепени”; 2 Царства, 17:9 „И израилтяните бяха вършили скришно работи, които не бяха прави пред Господа техния Бог, и бяха си сторили високи места във всичките си градове (~h,yrE[I [ирей(х)˜м])), от стражарска кула до укрепен град (ry[I).”; Ерусалим е наричан „град на Бога” или „Божи град” (~yhIl{a? ry[I [ир ельо(х)£м]) в Псалми, 46:5, 87:3; Исая, 60:14; „свещеният град” (vd,q{h; ry[I [ир (х)а-кĄдеш]) в Исая 52:1 „Събуди се, събуди се, облечи силата си, Сионе; Облечи великолепните си дрехи, Ерусалиме, свети граде; Защото от сега нататък няма да влезе в тебе Необрязан и нечист. ” (бел. авт., М.А. - В този стих глаголната звателната форма събуди се също е използвана, и то двукратно, и тя е от същия корен yrIW[ [ур£]; В рамките на това първо значение Гезениус дава още примери за употребата на думата като град, включително и библейски топоними, ивритски съответствия на собствени имена от типа Димитровград: град на солта [ир хамелˆх], град на змията [ир нехˆш] и др.)

Прилагателното от град ry[I [ир] е градски yrIy[I [ир£] (Гезениус не подчертава, че събуди се е от същия корпен - бел. авт., М.А.)

№ 2 разгорещяване от гняв, гняв — Осия 11:9 „Няма да изпълня намерението на пламенния си гняв, Няма пак да да изтребя Ефрема; Защото аз съм Бог, а не човек, Светият, È няма да дойда при тебе с гняв.” (ry[IB. [бе-ир]).

№ 3 ужас — Еремия, 15:8 „Вдовиците им се умножиха пред Мене повече от морския пясък; На пладне доведох грабител върху тях против майката на младите; Внезапно докарах върху нея мъка и ужаси.” (tAlh'b,W ry[i ~aot.Pi h'yl,[' [алейˆ питĄм ир ве-бе(х)ал¥т]).

ry[i [ир] арамейски, от корена rW[ [ур] пазач, наблюдател, стражник; име на ангели в по-късния иврит, идващо от функцията им да пазят човешката душа — Данаил, 4:10 (бел. авт., М.А. - „Видях във виденията на главата си на леглото си, и ето, един свет страж vyDIq;w> ry[i [ир ве-кад£ш] слезе от небето”), Данаил, 4:14 (бел. авт., М.А. - „Тая присъда е по заповед от стражите (!yrIy[i [ир£н]), и делото на думата на светите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще, и поставя над него най-нищожният измежду човеците.”). Думата се  използва също в сирийските литургии за архангели, напр. Гавраил.

ar"y[i [ирˆ] соб. име, м.р. иаритецът Ира (яирецът Ирас) соб. име, м.р. с вътрешна форма ”град” или „наблюдаващ” — име на един от свещениците при Давид (2 Царства, 20:26) и Ира (Ирас) на двама от капитаните на Давид (2 Царства, 23:26, 28).

~r"y[i [ирˆм] соб. име, м.р. Ирам („принадлежащ на града”) на водач на едумяните (Битие, 46:43).” [Гезениус, 1996, с. 624-625]

От този преглед на корена по BibleWorks98 и Гезениус,произтича следният комплексен извод:

Когнитивната, подсъзнателно протичаща, връзка на думата магаренце ry[; [а£р] има пет страни, произтичащи както от качествата на магаренцата, така и от разширената семантика на корена на думата. Първата страна е, че у малкото магаре все пак липсва типичната за възрастните магарета асоциация със силна сексуалност, т.е. тук е налице ‘липса на силна сексуалност’. Втората е напълно звукоподражателна. Третата страна обвързва малкото магаре със значения от типа ‘пазя’, ‘охранявам’. Четвъртата е свързана с ‘пламенен’, ‘жарък’, тъй като те оформят и значенията ‘бързина’ + ‘мир’. Петата е връзката с глаголите 1. издигам, вдигам, издърпвам; подбуждам; 2. събуждам се; събуждам; събуждам морал rW[ [ур]. Тази последната отправя езиковото съзнание и подсъзнание на пътешествие към въздигането. С глагола издърпвам чрез издигане rW[ [ур] пряко се свързва семантиката на ивритската дума месия x;yvIm' [маш£ах], която означава помазан, от мажа, намазвам; помазвам xv;m' [машˆх]. Така магаренцето на месията и самият месия стават едно цяла, около което си струва да се посочат игрите с обозначаването на звука [х], които разгръщат други логическо-езикови цялости. 

Коренът на месия xv;m' [маш£ах] позволява визия към лексемите издърпвам, изтеглям $v;m' [машˆх] и Мойсей hv,mO [мош˜(х)] (от извличам от вода hv'm' [машˆ(х)]) поради сходство в звученето. Звукът [х] се обозначава и от буквата Хав k (с вариант Хав Софит $, когато е последна в думата), и от буквата Хет x, а краткото х [(х)] — от буквата (Х)е h:

Смисловата игра на корени с техния правопис се вижда още по-ясно, когато пишем без знаците за гласни и без точките за маркиране на ш-с, б-в:

Ето защо споменаването на думата магаренце ry[; [а£р] има ритуален и внушаващ аспект, обвързващ митичните Давид и Соломон с месията, като царе и помазаници на еврейския народ. Към това се присъединява идеята, че месията „издърпва”, „изтегля” редовите хора към възвисяване, „увличайки ги”.

1. Магаренцето и съдиите

С това обаче работата не приключва, що се отнася до названието магаренца. Съдии, 10:3-5 споменава двама от израилските съдии — Авимелех и Яир в съседство с термина млади осли ~yrIy"[] [айар£м].

Яир е наречен галаадец и „съди Израиля 22 години”. Собственото име Яир, приличащо на град и магаренце ryI[; [аир],  се пише различно: град и магаренце ryI[; [аир] се пишат с Айн [, а Яир се пише с Алеф a.

                Съдии 10:3-5

”Estir”: 3 А подир него се издигна галаадецът Яир, който съди Израиля двадесет и две години. 4 Той имаше тридесет сина, които яздеха на тридесет ослета; и имаха тридесет града, намиращи се в галаадска земя, които и до днес се наричат Яирови паланки. 5 И Яир умря и бе погребан в Камон.

Съдии, 10:4 предлага една шокираща близост между магаренце и град, които в иврит се пишат напълно идентично:

                Съдии 10:4

”Estir”: Той имаше тридесет сина, които яздеха на тридесет ослета; и имаха тридесет града, намиращи се в галаадска земя, които и до днес се наричат Яирови паланки.

KJV Judges 10:4 And he had thirty sons that rode on thirty ass colts, and they had thirty cities, which are called Havothjair unto this day, which are in the land of Gilead. {Havothjair: or, the villages of Jair}

~yrIy"[] ~yvil{v.W ~yrIy"[] ~yvil{v.-l[; ~ybik.ro ~ynIB' ~yvil{v. Al-yhiy>w: WTT Judges 10:4

`d['l.GIh; #r,a,B. rv,a] hZq.yI ~h,l' ~h,l'

RST Judges 10:4 У него было тридцать сыновей, ездивших на тридцати молодых ослах, и тридцать городов было у них; их до сего дня называют селениями Иаира, что в земле Галаадской.

тридесет ослета - ~yrIy"[] ~yvil{v> [шлошим айар£м]

тридесет града - ~yrIy"[] ~yvil{v. [шлошим айар£м]

ослета = града = ~yrIy"[] [айар£м]

Макар, че авторите в BibleWorks98 настояват категорично, че магаре и град са от различни корени („‘yr I” и „‘yr II”), изглежда, че изборът на животното магаре, децата на магарицата и пр. за царско животно в юдейската традиция може да се обвърже и с двата корена ‘yr. Чрез този избор всъщност се назовава не само ‘мир’, но много повече качествата на истинския цар — ‘да се движа, яхнал събудеността’, ‘да се движа, яхнал извисеността в морала’, в опозиция на височините на високомерието на военното животно кон. Не случайно още преди цар Давид да узакони монархията на Соломон с царското си муле, Епохата на Съдиите е тази, която създава идеята за „децата на магарицата”, като символ на епоха, яхнала ‘събудеността’, ‘извисеността в морала’, ‘справедливостта’, при това съчетана с ‘чистотата’ на белите магарици.

2. Играта с числа – символиката на 30

Много може да се разсъждава над символиката на числото тридесет в контекста на ослетата, градовете и Яир: тридесет сина, яздещи тридесет ослета, имащи тридесет града.

Първото важно сравнение, което ми идва наум е сходното повтаряне на числото три (не на тридесет), в една синкопирана, редуцирана, елиптична, сгъстена форма, при описанието на двореца на цар Соломон. И при него има подобно магическо повторение на числото три:

                3 Царства 7:4

`~ymi['P. vl{v' hz"x/m,-la, hz"x/m,W ~yrIWj hv'l{v. ~ypiquv.W WTT 1 Kings 7:4

Библия, 2002 И на трите етажа имаше решетки, така че светлината проникваше и от двете страни на етажа.

Библия, 2001 И имаше решетки на прозорците в три реда – прозорец срещу прозорец в три реда.

”Estir” И имаше решетки в трите етажа, така че светене беше поставено срещу светене в трите етажа.

Библия, 1995 И имаше решетки в трите етажа, така че светене беше поставено светене в трите етажа.

Библия, 1991 Прозоречни стълбове имаше три реда; имаше и три реда прозорци, прозорец срещу прозорец.

RST 1 Kings 7:4 Оконных косяков [было] три ряда; и три ряда [окон], окно против окна.

KJV 1 Kings 7:4 And there were windows in three rows, and light was against light in three ranks. And all the doors and posts were square, with the windows: and light was against light in three ranks.

Сравнението предполага да се каже следното. След Яир настъпва трудна епоха за израилтяните, в която те се покланят на езическите богове, т.е. като че ли силата на съдията Яир се е разпределила по тредесетте му сина и никой от тях не наследява неговата сила да съди. При Соломон „трите реда на трите етажа” е повторение, което е съпроводено с ясно упоменаване на светлината и на факта на ‘пророчески тип прозорец’, маркиран със специален термин hz"x/m, [мехезˆ] (вж. „Видове прозорци в Стария завет”). Съкращаването, елипсата, синкопът, сгъстяването на явлението върви не само по линия на това, че при Соломон е споменато два пъти числото 3, а при Яир три пъти числото 30, а и по линия на „редуцирането” на 30 до 3. За сметка на това при Соломон е налице ‘пророческият тип прозорец’ hz"x/m, [мехезˆ]. Лексемата hz"x/m, [мехезˆ] е използвана в целия Стар завет със значение прозорец само два пъти, именно за Двореца на Соломон, а коренът Ł я обвързва с глагола hz"x" [хазà(х)], означаващ виждам; да виждам; възприемам; гледам; пророкувам; предвиждам чрез отвъдното; 1a. (ПААЛ) 1a1. виждам зад/през;  1a2. да виждам като пророк екстатично състояние; 1a3. да виждам; възприемам; 1a3a. чрез интелект 1a3b. виждам чрез опит; 1a3c. предвиждам. Основното, първичното значение на думата hz"x/m, [мехезˆ] е 1. светлина; 2. място за гледане/виждане.

Пророческият тип прозорец hz"x/m, [мехезˆ] се превежда на български като ‘прозорец’, но точно толкова често и като ‘светлина’ или ‘светене’. Тези преводи са все верни, защото е нужна ‘чистота’ и ‘светлина’, за да провиждаш пророчески — семантика, заложена в корена на думата. Така малките магаренца, заедно с „градовете-видалища” и ‘моралното възвисяване’ са включени в предшествието на пророческото стечение на обстоятелствата (или на наследствеността) при Соломон, тъй щото Соломон е в състояние да „сгъсти” силата на съдията, за да овеществи една случила се вече, но не състояла се в пълното си качество, съдийска традиция.

Има игра с числата при споменаването на още един съдия — Авидон. Тук са налице 40, 30, ослетата са 70, Авидон е 8 години съдия. Някой би могъл да открие криптирана информация чрез използването на поредицата от споменаваните числа, както и в информацията, че синовете на съдията яздят магаренца.

                Съдии, 12:14

”Estir” 13 А след него, Авдон, син на пиратонеца Илела, стана съдия в Израиля. 14 Той имаше четиридесет сина и тридесет внуци, които яздеха на седемдесет ослета; и съди Израиля осем години.  

Всъщност, едно от обясненията защо цар Сломон си пожелава да бъде „най-мъдрия съдия” е именно в  наследяването от монарха на Епохата на Съдиите. Това дава добъплинетлан светлина върху избора на скромно, миролюбиво животно като магарето и „сина на магарица” за царското ритуално животно. Царете обикновено си избират по-внушителни животни за официални ритуали – кон, слон, при това с колесница...

Дивото магаре %l,M,h; tD;r>Pi [пирдˆт м˜лех] е царското животно

В езиковата картина на иврит се различава диво от домашно магаре със съвсем различни думи. За диво магаре има две названия. Едната е hD'r>Pi [пирдˆ], а другата е ar,P, [п˜ре]/hr,P, [п˜ре]. Терминът за царското парадно животно е царското муле %l,M,h; tD;r>Pi [пирдˆт м˜лех].

На този фон има няколко употреби — в Еремия, 2:24, Йов, 11:12, 39:5. Исая, 32:14, кадето се използва втората дума за муле от диво магаре, с текстова семантизация ‘дивото’, ‘природното’, ‘нецивизационното’, ‘немонотеистичното’, ‘липса на хора’. В тези случаи се използва думата ar,P, [п˜ре], която е близка до лексемата dr,P, [п˜ред] от термина за царското магаре / муле. В Еремия и 2:24, Йов, 11:12 думата има различно изписване, което не променя нейното звучене - hr,P, [п˜ре] и означава, че Алеф a и (Х)е h не се произнасят. BibleWorks 98 посочва значението „диво магаре” срещу думата ar,P, [п˜ре]/hr,P, [п˜ре].

Вътрешната форма на термина царското магаре / муле dr,P, [п˜ред], както отбелязва Гезениус, е от тичам, тичам бързо ar"P, [перˆ]. От друга страна същият корен, според Гезениус, съдържа глагола нося тежест, подпирам; нося, понасям, търпя ar"P'  [парˆ]. Тази дума не трябва да се бърка със своя омофон — hr"P' [парˆ], означаващ млада крава. Глаголът hr:P' [парˆ] означава нося, раждам бързо; тичам. Все пак, очевидно ar"P' [парˆ] и hr"P' [парˆ] имат достатъчно сходни неща — и по звучене, и по значения.

В Еремия, 2:24, освен правописа с (Х)е hr,P, [п˜ре], е интерeсно присъствието на думата dMuli [лимІд], означаваща научила (от пустинята). Тук думата dMuli [лимІд] е преведена като свикнала, защото българският превод е по смисъл. Всичко казано за ослицата „е научено от пустинята”, т.е. поведението на хората е сравнено с това, което едно диво животно научава от дивата пустош, в която не важат Божиите закони, цивилизоващи хората.

Еремия, 2:24

“Estir” 23 Как можеш да речеш: Не съм се осквернила, Не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, Познай що си сторила, Подобно на камила, която бърже тича насам натам из пътищата, 24 Подобно на дива ослица, свикнала с пустинята, Която в страстта на душата си смърка въздуха; В устрема й кой може да я отвърне? Ония, които я търсят, няма да си дават труд за нея, - В месеца й ще я намерят. 25 Въздържай ногата си, за да не ходиш боса, И гърлото си, за да не съхне от жажда; Но ти си рекла: Напразно! не; Защото залюбих чужденци, И след тях ще ида.

Ht'n"a]T; x;Wr hp'a]v' ÎHv'p.n:Ð ¿Avpn:À tW:a;B. rB'd>mi dMuli hr,P, WTT Jeremiah 2:24

‘h'n>Wac'm.yI Hv'd>x'B. Wp['yyI al{ h'yv,q.b;m.-lK' hN"b,yviy> ymi

В Йов, 11:12 човекът е сравняван с Бог и е постулирана нищожността, природността, плътското у човека. Това е наречено суетен човек, сравнен с малкото диво магаре. Освен hr,P, [п˜ре], тук е налице и думата за магаренце — ryI[; [аир], т.е. обичайният блестящ паралелизъм у Йов, представен и като градиция чрез повторение на двете думи.

Йов, 11:12

“Estir” 12 Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.

`dleW"yI ~d'a' ar,P, ryI[;w> bbeL'yI bWbn" vyaiw> WTT Job 11:12

В Исая, 32:14 думата ar,P, [п˜ре] отново е употребена в смисъл на ‘липса на културното’, ‘липса на човешкото’, ‘липсата на присъствието на Божиите закони и на хора въобще’. Разбира се, мимоходом присъствието на дивото е знак и за ‘наказание на израилтяните със запустение’. Иначе това се случва в едно започващо и завършващо оптимистично за съдбата на израилтяните пророчество.

Исая, 32:14

“Estir” 14 Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,

tAr['m. d[;b. hy"h' !x;b;w" lp,[o bZ"[u ry[i !Amh] vJ'nU !Amr>a;-yKi WTT Isaiah 32:14

`~yrId'[] h[er>mi ~yair'P. fAfm. ~l'A[-d[;

Употребата на ar,P, [п˜ре] в Йов, 39:5 е обект на специално внимание, защото тя е в един стих с арамейската дума за диво магаре — dAr[' [ар¥д].

Йов, 39:5

“Estir” Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец

`x;Tepi ymi dAr[' tArs.moW yvip.x' ar,P, xL;vi-ymi WTT Job 39:5

Освен за ‘дивото’, ‘природното’, ‘нецивизованото’, ‘немонотеистичното’ дивото магаре е знак за ‘аристократичност’ и ‘царственост’. Това личи от различните описанията в 3 Царства на помазването на Соломон за цар, където обаче се използва думата hD'r>Pi [пирдˆ].

Захария не използва лексемата, употребена за помазването на цар Соломон в 3 Царства, 1:33; 38; 44, но за  сметка на това в Новия завет апостолите посочват, че Христос влиза в Ерусалим като юдейски цар ­ яздещ осле.

 Основателите на еврейската монархия ­ Давид и Соломон ­ предпочитат за свое парадно животно мулето. Терминът е царско муле или мулето на Давид, а думата е в женски род ­ hD'r>Pi [пирдˆ].

Помазването на цар Соломон става върху царското муле %l,M,h; tD;r>Pi [пирдˆт (х)а-м˜лех], ед.ч. муле hD'r>Pi [пирдˆ]. Словосъчетанието царското муле има смихут-форма %l,M,h; tD;r>Pi [пирдˆт м˜лех], която сочи недвусмислено, че царското муле е женско.

Терминът се използва в три от стиховете, разказващи за помазването на Соломон за цар, извършено докато Давид е още жив — 3 Царства, 1:33; 38; 44.

                3 Царства, 1:33

~T,b.K;r>hiw> ~k,ynEdoa] ydeb.[;-ta, ~k,M'[i Wxq. ~h,l' %l,M,h; rm,aYOw: WTT 1 Kings 1:33

`!AxGI-la, Atao ~T,d>r;Ahw> yli-rv,a] hD'r>Pih;-l[; ynIb. hmol{v.-ta,

“Estir”: 33 Тогава рече цар Давид: Повикайте ми свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син. И те дойдоха пред царя. 33 И царят им рече: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломона на моята мъска, и заведете го долу в Гион;

KJV 1 Kings 1:33 The king also said unto them, Take with you the servants of your lord, and cause Solomon my son to ride upon mine own mule, and bring him down to Gihon: {mine...: Heb. which belongeth to me}

LXT 1 Kings 1:33 kai. ei=pen o’ basileu.j auvtoi/j la,bete tou.j dou,louj tou/ kuri,ou u’mw/n meqV u’mw/n kai. evpibiba,sate to.n ui’o,n mou Salwmwn evpi. th.n h’mi,onon th.n evmh.n kai. kataga,gete auvto.n eivj to.n Giwn

RST 1 Kings 1:33 И сказал им царь: возьмите с собою слуг господина вашего и посадите Соломона, сына моего, на мула моего, и сведите его к Гиону,

                3 Царства, 1:38

ytireK.h;w> [d'y"Ahy>-!b, Why"n"b.W aybiN"h; !t'n"w> !heKoh; qAdc' dr,YEw: WTT 1 Kings 1:38

`!AxGI-l[; Atao WkliYOw: dwID' %l,M,h; tD;r>Pi-l[; hmol{v.-ta, WbKir>Y:w: ytileP.h;w>

“Estir”: 38 И така, свещеник Садок пророк Натан и Ванаия Иодаевият син, с херетците и фелетците, слязоха та качиха Соломона на цар Давидовата мъска и доведоха го в Гион.

KJV 1 Kings 1:38 So Zadok the priest, and Nathan the prophet, and Benaiah the son of Jehoiada, and the Cherethites, and the Pelethites, went down, and caused Solomon to ride upon king David's mule, and brought him to Gihon.

LXT 1 Kings 1:38 kai. kate,bh Sadwk o’ i’ereu.j kai. Naqan o’ profh,thj kai. Banaiaj ui’o.j Iwdae kai. o’ cereqqi kai. o’ feleqqi kai. evpeka,qisan to.n Salwmwn evpi. th.n h’mi,onon tou/ basile,wj Dauid kai. avph,gagon auvto.n eivj to.n Giwn

RST 1 Kings 1:38 И пошли Садок священник и Нафан пророк и Ванея, сын Иодая, и Хелефеи и Фелефеи, и посадили Соломона на мула царя Давида, и повели его к Гиону.

                3 Царства, 1:44

Why"n"b.W aybiN"h; !t'n"-ta,w> !heKoh; qAdc'-ta, %l,M,h;-ATai xl;v.YIw: WTT 1 Kings 1:44

`%l,M,h; tD;r>Pi l[; Atao WbKir>Y:w: ytileP.h;w> ytireK.h;w> [d'y"Ahy>-!B,

“Estrir”: 44 и царят прати с него свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син, с херетците и фелетците, та го възкачиха на царевата мъска;

KJV 1 Kings 1:44 And the king hath sent with him Zadok the priest, and Nathan the prophet, and Benaiah the son of Jehoiada, and the Cherethites, and the Pelethites, and they have caused him to ride upon the king's mule:

LXT 1 Kings 1:44 kai. avpe,steilen o’ basileu.j metV auvtou/ to.n Sadwk to.n i’ere,a kai. Naqan to.n profh,thn kai. Banaian ui’o.n Iwdae kai. to.n cereqqi kai. to.n feleqqi kai. evpeka,qisan auvto.n evpi. th.n h’mi,onon tou/ basile,wj

RST 1 Kings 1:44 и послал царь с ним Садока священника и Нафана пророка, и Ванею, сына Иодая, и Хелефеев и Фелефеев, и они посадили его на мула царского;

Същественото е, че иврит различава мъжки и женски род на мулето — dr,P, [п˜ред] и hD'r.Pi [пирдˆ], а това значи, че в текста става дума за „женско осле, рожба на магарица”. Наличието на мъжки и женски род в иврит осмисля новозаветния термин „осле, рожба на магарица”.

Според Български тълковен речник муле като общ термин е кръстоска между магаре и кон. Речникът различава и конкретен термин ­ рожбата на магарица и кон е муле, а рожбата от магаре и кобила е катър [БТР, 1963, с. 423]. В контекста на месията и неговото родословно дърво, свързано с цар Давид, въпросът с „царското муле” / ”мулето на Давид” не е без значение, както и терминът „осле, рожба на магарица”. Този термин не е пропускан нито в Стария, нито в Новия завет, когато има нужда от уточнение.

Вече бе посочено (вж. “Животът на Давид”), че всички синове на Давид яздят мулета hD'r.Pi [пирдˆ]. Помазването на Соломон за цар с такова женско муле сменя спектъра от семантизации на тази дума: от обичайното за синовете на царя ездитно животно в мирно време, този вид муле е превърнат в царско животно.

Арамейското диво магаре dAr[' [ар¥д]

Поетичният стил на Йов се отличава едновременно с блестящо владеене на иврит и с много голямо количество чуждици. Този факт се тълкува от коментаторите по три начина. Първата хипотеза е, че книгата на Йов е написана първо на друг език и след това е преведена на иврит. Кандидати тук са арамейски, едумейски и арабски. Контрааргументът на тази хипотеза е, че реторичните поврати в иврит са твърде майсторски и сложни, за да може да се говори за повлиян от друг език превод. Втората хипотеза е свързана със ситуирането на момента на написване на книгата на Йов в т.нар. „персийски период”, когато арамейски става лингва франка за Израел и Трансйордания. Някои отчитат силното влияние на арамейски и смятат, че то е причинено то езиковите навици на автора. Други обвързват времето на написване с по-ранен период и съответно влиянието е от финикийски и други северно-ханаански езици. Отново контрааргументът е, че елементите от иврит в книгата сочат, че авторът се справя толкова добре с езика иврит, че ако би искал да използва само иврит, резултатът би бил отличен. Така аргументът, че авторът не е владее добре иврит пропада при наличието на толкова много ивритски фрагменти с висока литературна стойност. Третата хипотеза е, че езикът на книгата на Йов представя ивритски диалект, който е твърде различен от езика на Юдея, добре познат ни от Стария завет. Това е по-северен от юдейския диалект, с по-голяма близост до арамейски. Подобно обяснение пропада поради факта, че Йов използва паралелно думи и от този „диалект”, и от иврит. Така ние можем да намерим арамейската дума в съседство с ивритската в един и същи стих. Именно такъв такъв е и случаят с арамейската дума за диво магаре dAr[' [ар¥д], която е в съседство с ивритската  ar,P, [п˜ре]:

            Йов, 39:5

`x;Tepi ymi dAr[' tArs.moW yvip.x' ar,P, xL;vi-ymi WTT Job 39:5

Библия, 1995 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,

Библия, 1991 Кой е пуснал на свобода онагра и кой е развързал връзките на това диво животно,

Библия, 2001 Кой е пуснал на свобода дивото магаре и кой е развързал връзките на дивия осел

Библия, 2002 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,

“Estir” Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,

Грийнстайн от Тел-Авивския университет обаче намира четвърто обяснение за множеството неивритски думи в книгата на Йов, включително и на двойката dAr[' [ар¥д] — ar,P, [п˜ре] [Грийнстайн, 2003]. Той смята, в съгласие с други автори, че употребата на неивритските думи служи за поетична манипулация в иврит — „за да се постигне набор от варианти със структурно-продуциращи и със смислоусилващи ефекти. От друга страна, повторителната употреба на неивритски елементи поставя поетичния диалог в територията на чуждестранното, а това е подходящо за придружителите на Йов, които са главно Трансйордански персонажи.” [Грийнстайн, 2003, с. 653].

Българските преводи на този стих и поетичният паралелизъм с арамейската и ивритската дума за диво магаре са илюстрация за правилността на тезата на Грийнстайн. Това е така, защото Библия, 1995, 2002 и “Estir” одушевяват втората, арамейската, дума за магаре и я превръщат в „плах бежанец”. Така поетичната игра с думи от Йов намира своето българско съответствие, което е стилистично, но не разчита на българската езикова картина на света, т.е. да назове с втора дума същия обект от действителността. Така постъпва преводът в Библия, 2001, където се използват двете български думи — осел и магаре. Православната версия (Библия, 1991) използва една непознатата на българския читател днес дума онагра. Думата онагра липсва дори в Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХIХ и ХХ век [под. ред. Ст. Илчев, 1974]. Синодалната Библия, 1991 вместо чрез „диво магаре” въвежда поетичната страна на стиха със словосъчетанието „диво животно”. Това е генерично превеждане на арамейската дума за диво магаре с родово понятие, включващо всички непитомни животни. Впечатлява, че православният превод не разчита нито на „диво магаре”, нито на „див осел”. И всичко това се случва с онова животно, което е царското животно на Давид и Соломон…

Версията на крал Джеймс повтаря едно и също английско словосъчетание wild ass „диво магаре”.

KJV Job 39:5 Who hath sent out the wild ass free? or who hath loosed the bands of the wild ass?

В Септуагиинта е употребен еднократно терминът диво магаре o;non a;grion, а вместо втора дума за същото е използвано местоимение auvto,j.

LXT Job 39:5 ti,j de, evstin o’ avfei.j o;non a;grion evleu,qeron desmou.j de. auvtou/ ti,j e;lusen

Поуката от историята с тази арамейска дума за царското магаре е, че Библията винаги ни поднася все нови и нови наши „лични” открития. Иначе — текстът си е там, трябва само ние да направим усилие да го открием.

Светлината като цвят

Повечето от изброените в Jewish Enciclopedia (je) „степени на светлината” обикновено са за болест, тен на лицето, оттенък на косата и нямат никакви вторични значения. Вторични значения могат да се търсят при:

 - Думата rxoc' [цах¥р] („светлочервен”; „бозав”), използвана за назоваване цвета на магаре (Съдии, 5:10). В Съдии, 5:10 става дума за „реч” на жената съдия ­ Двора. Тя се обръща към хората да славят Господ, като включва и тези „…които яздите на бели осли” и „…които седите на меки постелки”. Очевидно Двора се обръща към по-заможните хора сред израилевите колена. Забележително e, че всички български преводи и издания назовават магаретата „бели”. Разлика има само по отношение на пола — всъщност те са „ослици”, а не „осли”. Вторичността на значението тук се крие в културни особености на региона, тъй като е предсказано, че месията ще влезе в Ерусалим на бял осeл. В този смисъл думата, която назовава цвета на магарето има значение. Важно изглежда, че това не е типичният термин за бял цвят ­ !b'l' [лавˆн] ­, а е друга дума, която всъщност може да се семантизира като „бял, който е ритуално чист”. Не случайно сродната дума %c: [цах] от Песен на песните, 5 се превежда като бял, макар че означава чист.

- Лексемата WKz: [зак²] от %z: [çàõ], буквално „чист”, „ритуално чист” (Плач на Йеремия, 4:7). Ритуалната чистота на хората е важен момент в библейската тъкан. Това е една от няколкото ивритски думи за ‘чист’, които се използват в СЗ и на които може да се гледа като на една от реализациите на трансформация на идеята за светлина с качеството ‘чистота’. Точно така, по-чисти, се превежда думата, а не както претендира JE.

                Плач на Еремия, 4:7

~ynIynIP.mi ~c,[, Wmd>a' bl'x'me Wxc; gl,V,mi h'yr,yzIn> WKz: WTT Lamentations 4:7

`~t'r'z>GI ryPis;

Библия, 2002 Благородните й бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, снагата им по-червена от рубини, блестяха като сапфир;

Библия, 2001 Назиреите бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, снагата им беше по-червена от рубин, блестяха като сапфир.

Намерените магарета - Бялото магаре, Библията, макробялото и ‘ритуалната чистота’

Целият преглед на названията за магарица, магаре, магаренце, осле, осел, ослица, муле в иврит е прекрасен пример за функционирането на идеята за светлина и нейните трансформации и радиации в културната и в лингвистичната тъкан. Моята отправна точка за трансформациите на идеята за светлина се базира на лингвистичните семантични „трансформи” и мрежата от употреби, с която те съществуват в Стария завет.

Тръгнахме от термина бели ослици/магарици tArxoc. tAntoa] [атон¥т цехор¥т] от епохата на Съдиите, от времето на съдията жена ­ Двора (Съдии, 5:10) и стигнахме до влизането на Исус Христос в Ерусалим. Всичко това идва да подсети и за още един голям въпрос ­ за корените на демокрацията. Колкото и да е близка за европееца Гърция, корените на съвременната демокрация не могат и не трябва да бъдат търсени само в Древна Гърция. Поне част от коренището на демокрацията се крие в библейската епоха на съдиите и върховенството на закона, а не на царя. Не напразно мъдрият Соломон проси и получава от Бог способността на велик съдия.

Има и две собствени имена, произлизащи от тези думи ­ Цохар / Зохар.  

От същия порядък е загадката, защо царете Давид и Соломон избират ослите, „деца на магарица”, за царско животно, а не коня. От Съдии, 5:10 се вижда, че ползването на магаре или осел за ездитно животно, изразява богатство, власт, влияние и пр. и е традиция в близкоизточната израилтянска монотеистична култура.

Ивритските логически и асоциативни връзки, създавани от многозначността на корените за различните имена на магарета не могат да се преведат на индо-европейски език. Освен това, ситуациите и контекстите доизграждат могъщата библейска семантизация на „намарените” магарета. Предсказанието от Захария е въплътено в евангелията в Новия завет, а така също е точно цитирано от апостолите и Исус влиза като еврейски цар на бяло магаренце, дете на магарица, в Ерусалим. Йоан твърди, че това е останало неразбрано от учениците на Христос в момента на събитието, които разбрали този символ едва, „когато Исус се прославил”. Фактът, отбелязан от Йоан, че този символ е неясен и за учениците, сочи, че и по времето на Давид и Соломон „царското муле” е силно символичен и ексцентричен жест, който е останал такъв и по времето на Христос. Царете трудно яхват мулета, но очевидно това не важи за най-значимите юдейски царе, които не се притесняват да изразят с този символ ‘мир’.

Магаренцето, дете на ослица, не е знак на ‘солидарност с бедността’, ‘простота’ и подобни значения, приписвани на пожелания от Исус символ за влизане в Ерусалим. Подобни значения са приписани по-късно през вековете от християнската традиция.

Анализът на разширената семантика на предобразите на бялото магаренце на Исус — белите магарици от призива на Двора; лексемите от предсказанието на Захария; символите от завещанието на Яков към племето Юда в Битие, 49; Авраам и Мосей, яздещи магаре; традицията, създадена от Давид и Соломон царете да яздят муле — показва различните равнища на връзката между Новия и Стария завет.

Библиография

БТР, 1963: Български тълковен речник.

Гезениус, 1996: W. G e s e n i u s'. Hebrew-Chaldee Lexicon to the Old Testament. A Dictionary Numerically Coded to Strong Exhaustive Concordance with Exhaustive English Index of more than 12 000 entries. Baker Books, 1996. 919 p. The first edition of Gesenius' Hebrew and Chaldee Lexicon published by Samuel Bagster and Sons in 1847 was used in the preparation of this edition. Translation from “Lexicon Manuale Hebraicum et Chaldaicum in Veteris Testamenti Libros”. Немските издания стартират от 1910 г. и с подобрения излизат общо пет до смъртта на Гезениус през 1842 г. Изданието от 1996 г. обединява най-доброто от всички издания — на латински, немски и английски.

Грийнстейн, 2003: E. G r e e n s t e i n. The Language of Job and its Poetic Function. — In: Journal of Biblical Literature, Vol 122, Ή 4, 2003, pp. 651-666. Journal of Biblical Literature is published by The Society of Biblical Literature.

Кирова, 2005: М. К и р о в а. Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария завет. ИК „Стигмати”, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. София, 2005. 410 с.

Кирова, 2007: М. К и р о в а. Сексуалност и слепота в историята на Самсон и Далила. — В: Литературата. Библиотеката в Библията. Издание на Факултета по славянски филологии. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 2007, №1, 38-53. 287 с.

под ред. Златев, 1994: Библейски речник. Богословска редакция: К. З л а т е в, Картографска информация проф. Н. Ш и в а р о в. редактор Л. Н и к и ф о р о в а. Издателство Нов Човек, 1994, 638 с. Превод от New Concise Bible Dictionary. Ed. D. Wiliams, Universities and Colleges Christian Fellowship. Inter-Variaty Press in Leicester UK, LION Publishing PLC, Sandy Lane West, Littlemore, Oxford, England, 1989.

под. ред. Ст. Илчев, 1974: Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХIХ и ХХ век. Под редакцията на С т. И л ч е в. Съставители Ст. Илчев, А. Иванова, А. Димова и М. Павлова. Издателство на БАН, София, 1974, 606 с.

Рав Кан: A. K a h n. Chayei Sarah (Genesis 23:1-25:18). The First Matriarch. www.aish.com/torahportion/mpray/The_First_matriarch

Рачлевски, 1998:  S. R a c h l e v s k y. Hamoro Shel Messiah (Messiah's
Donkey). Yediot Ahronot. Sifrei Hemed. Tel-Aviv. 1998. 509 p. In Hebrew.

Стефанов, 2005: В. С т е ф а н о в. Изгубените магарета. Седеем свитъка, посветени на Animal Messianum. „Стандарт”, София, 2005. 250 с.

Зохар: Zohar, Bamidbar, 3:207a

Internet Sacred Archive - http://www.sacred-texts.com/index.htm

БИБЛЕЙСКИ Речници и енциклопедии

BibleWorks98: Copyright © 1998 BibleWorks, LLC.

Easton's Bible Dictionary: M. G. E a s t o n M.A., D.D., Illustrated Bible Dictionary, Third Edition, published by Thomas Nelson, 1897. ASCII edition, 1988 Ellis Enterprises, Inc. Public Domain. Matthew George Easton (1823-1894). към направеното от шотландския презвитерианец Ийстън, Franz Delitzsch добавя свои коментари.

ISBE — The International Standard Bible Encyclopedia, 1915, 1st Edition (in Folio Views format for 4.0 BibleWorks) from Dr. Stanley Morris, 1997. ISBE, The International Standard Bible Encyclopedia, 1915, 1st Edition (in Folio Views format for 4.0 BibleWorks) from Dr. Stanley Morris, 1997. Джеймс, 1939: ISBE, The International Standard Bible Encyclopedia, James Orr, M.A., D.D. General Editor, John L. Nuelsen, D.D., LL.D. Edgar Y. Mullins, D.D., LL.D., Assistant Editors Morris O. Evans, D.D., PhD. Managing Editor, Melvin Grove Kyle, D.D., JJ.D. Revising Editor, Copyright, 1939, by Wm. B. Eerdmans Publishing Co. (now in public domain).

Jewish Encyclopedia. Funk & Wagnalls Company. New York, 1912. Jewish Encyclopedia.com website contains the complete contents of the 12-volume Jewish Encyclopedia, which was originally published between 1901-1906. The Jewish Encyclopedia, which recently became part of the public domain, contains over 15,000 articles and illustrations.

Цитирани издания на Библията

Библия, 2002: Библия или Свещеното писание на Стария и Новия завет. Вярно и точно преведено от оригинала. Áúëãàðñêî áèáëåéñêî äðóæåñòâî със съдействието на Обединените библейски дружества — UBS. Ñîôèÿ, 2002.

Библия, 2001: Библия или Свещеното Писание на Стария и Новия завет. С препратки, паралелни пасажи и тематичен конкорданс. Изданието е преработка на съвременен български език на основата на българския превод на Библията от оригинални текстове, извършен от Константин Фотинов, Петко Славейков и Христодул Сичан-Тодоров, издаден за първи път през 1871 г. Вярно и точно сравнена с оригиналните текстове. Първо издание, София, 2000, Издателство „Верен”. Второ издание. София, 2001, Издателство „Верен”. 1415 с. = Верен, 2002.

Библия, 1995: Библия или Свещеното Писание на Стария и Новия заветъ. Вярно и точно преведена отъ оригинала., Ревизирано издание, София, Придворна печатница, 1924,  The Bible Leаgue, South Holland, IL 60473, Минск, PICORP, 1995, 1210 с. (957 с. + 263).

Библия, 1992: Библия сиреч книгите на Свещеното писание на Вехтия и Новия завет, издава Св. Синод на Българската църква, София, 1992.

Библия, 1991: Библия сиреч книгите на Свещеното писание на Вехтия и Новия завет, издава Св. Синод на Българската църква, София, 1991.

Библия, 1940: Библия или Свещеното Писание на Стария и Новия заветъ. Вярно и точно преведена отъ оригинала. Ревизирано издание. София, Придворна печатница, 1940. 

Библия, 1871: Цариградското издание е по Българска он-лайн Библия.

“Estir”: Електронна Библия на български език с конкорданс. 2005.

WTT - Biblia Hebraica Stuttgartensia BHS (Hebrew Bible, Masoretic Text or Hebrew Old Testament), edited by K. Elliger and W. Rudoph of the Deutsche Bibelgesellschaft, Stuttgart, Fourth Corrected Edition, Copyright © 1966, 1977, 1983, 1990 by the Deutsche Bibelgesellschaft (German Bible Society), Stuttgart.

LXT - LXX Septuaginta (LXT) (Old Greek Jewish Scriptures) edited by Alfred Rahlfs, Copyright © 1935 by the Württembergische Bibelanstalt / Deutsche Bibelgesellschaft (German Bible Society), Stuttgart. Used by permission. The LXX MRT (machine readable text) was prepared by the TLG (Thesaurus Linguae Graecae) Project directed by Theodore F. Brunner at University of California, Irvine.

LXE - The English Translation of The Septuagint Version of the Old Testament (LXE) by Sir Lancelot C. L. Brenton, 1844, 1851, published by Samuel Bagster and Sons, London, original ASCII edition Copyright © 1988 by FABS International (c/o Bob Lewis, DeFuniak Springs FL 32433).

VUL - Biblia Sacra iuxta Vulgatam Versionem, Vulgate Latin Bible (VUL), edited by R. Weber, B. Fischer, J. Gribomont, H.F.D. Sparks, and W. Thiele [at Beuron and Tuebingen] Copyright © 1969, 1975, 1983 by Deutsche Bibelgesellschaft (German Bible Society), Stuttgart. Used by permission. ASCII formated text provided via University of Pennsylvania, CCAT. Textual variants not included.

VUO - The Latin Vulgate - Online Bible Version, Copyright © 1988-1997 by the Online Bible Foundation and Woodside Fellowship of Ontario, Canada. Licensed from the Institute for Creation Research. This is the same as the VUL except that (1) it does not include the Apocrypha, (2) the verse numbering has been remapped to match the King James Version and (3) the Psalms are from the Hebrew based work of Jerome, rather than the LXX based work.

ASV - The Holy Bible, American Standard Version 1901 (ASV), similar to the English Revised Version of 1881-1885, both being based upon the Hebrew Masoretic text for the OT and upon the Westcott-Hort Greek text for the NT.

NKJ - The New King James Version NKJV (NKJ), Copyright (c) 1982, Thomas Nelson, Inc. All rights reserved.

KJV - Authorized Version (KJV) - 1769 Blayney Edition of the 1611 King James Version of the English Bible - with Larry Pierce's Englishman's-Strong's Numbering System, ASCII version Copyright © 1988-1997 by the Online Bible Foundation and Woodside Fellowship of Ontario, Canada. Licensed from the Institute for Creation Research.

NRV - The Italian La Sacra Bibblia Nuova Riveduta 1994 (NRV), Copyright © 1994, Societ¡ Biblica di Ginevra (Geneva Bible Society), CH-1211 Ginevra.

LND - The Italian La Nuova Diodati 1991 (LND), Copyright © 1991, La Buona Novella s.c.r.l. Contrada Restinco - Casella Postale 27 - 72001, Brindisi, Italy.

IEP - The Italian NVB Nuovissima Versione della Bibbia San Paolo Edizione (IEP), Copyright © 1995-1996, San Paolo Edizione, Roma ITALIA.

DRB - The French Version Darby 1885 (DRB), Copyright (c) 1991, Bible et Publications Chretiennes, Valence FRANCE. S.V.P. Repandez la Bible Online parmi vos amis.

FBJ - French Bible de Jérusalem, Copyright (c) 1973, Les Éditions du Cerf.

BFC - French Bible en français courant, édition révisée, Copyright (c) 1997, Société biblique française (French Bible Society).

LSG - The French Louis Segond Version 1910 (LSG) keyed to Englishman's-Strong's Numbering System, plus with Verb Parsings, ASCII version Copyright © 1988-1997 by the Online Bible Foundation and Woodside Fellowship of Ontario, Canada. Licensed from the Institute for Creation Research.

NAU - NAS/NAU - The New American Standard Bible NASB (NAS[1977] and NAU[1995]), Copyright (c) 1960, 1962, 1963, 1968, 1971, 1972, 1973, 1975, 1977, 1988, 1995, and La Biblia de Las Americas, Copyright (c) 1986, both by The Lockman Foundation. This excellent translation is an updated edition of the ASV [see above], with the entire Bible completed in 1971.  Both the 1977 NASB English Bible translation and the 1995 New American Standard Bible 1995

NRS - The New Revised Standard Version NRSV (NRS) of the Bible. The Scripture quotations contained herein are from the New Revised Standard Version (NRSV) of the Bible, Copyrighted 1989 by the Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the United States of America,

RWB - The English Revised 1833 Webster Update 1995 (RWB) with Pierce's Englishman's-Strong's Numbering System, ASCII version Copyright (c) 1988-1997 The minor revisions include: obsolete words and phrases, stilted or complex grammar, changes from some modern versions, and, of course, the Pierce-Strong's Codes.

BBE - The English Bible in Basic English 1949/1964 (BBE), ASCII version Copyright (c) 1988-1997 Printed in 1965 by Cambridge Press in England.   

NLT - HOLY BIBLE, New Living Translation, copyright (c) 1996 by Tyndale Charitable The NLT is a new translation, intended to replace The Living Bible.

NJB - The New Jerusalem Bible, with Deutero-Canon, Copyright (c) 1985, Doubleday.

NAB - The New American Bible with Revised New Testament and Revised Psalms, and with Roman Catholic Deutero-Canon. "New American Bible, Copyright (c) 1991,1986,1970 by the Confraternity of Christian Doctrine, 3211 Fourth Street, N.E., Washington, D.C. 20017-1194, USA, is used by license of copyright owner.

RVA - The Spanish La Santa Biblia Reina-Valera Actualizada 1989 (RVA), Version Reina-Valera Actualizada, Copyright 1982, 1986, 1987, 1989 de la Casa Bautista de Publicaciones. Used by permission. ASCII database obtained via Online Bible Foundation.

DAN - The Danish Bible - Bibelen - Den hellige skrifts kanoniske bøger. (OT) Det gamle testamente 1931. (NT) Det nye testamente 1907. (Publisher) Det Danske Bibelselskab Autoriseret ved Kgl. resolution.

LUO - The German Luther Bibel 1912 (LUO) mit Englishman's-Strong's Kodierungen linked to the words, and Verb Parsings System, Copyright © 1995 by IMPORTANTIA, PO Box 9187, 3301 AD Dordrecht, The Netherlands. All rights reserved.

LSG - The French Louis Segond Version 1910 (LSG) keyed to Englishman's-Strong's Numbering System, plus with Verb Parsings, ASCII version Copyright © 1988-1997 by the Online Bible Foundation and Woodside Fellowship of Ontario, Canada. Licensed from the Institute for Creation Research.

NEG - The French Nouvelle Edition de Genève 1979 (NEG), Traduite des textes originaux hēbreu et grec par Louis Segond, docteur en théologie. Version 1975, Copyright © 1975 Société Biblique de Genève, Swisse (Geneva Bible Society, Swiss).

RST - The Russian Synodal Text (RST) of the Bible (Orthodox Synodal Edition 1917), with Russian Lexicons (abridged Thayer's Greek-Russian and Hebrew Russian, see above Lexicon section), and with every word/phrase keyed to the complete Pierce-Strong's Number Code System with Tense-Voice-Mood Verb Parsings, Copyright © 1996 Bob Jones University.

BTP - The Polish Millennium Bible 1984, 4th Ed. (BTP): Polish Biblia Tysiaclecia, Wydanie 4, 1965/1984, Copyright © 1997, Wydawnictwo Pallottinum, Poznān. Widely accepted by both Catholics and Protestants.

BKR - Czech Bible Kralická: Bible svatá aneb všecka svatá písma Starého i Nového Zákona podle posledního vydání kralického z roku 1613.

UKR - The Ukranian Version (UKR) of the Bible, Copyright © 1996 Bob Jones University.