Онлайн обучението в САЩ и Великобритания

Добромир Янков

Намираме се в епохата на дигитализация. Днес хората прекарват повече време пред компютъра и в глобалната мрежа от всякога. Голяма част от нуждите им вече имат своите виртуални решения - пазаруване, плащане на сметки, работа, връзка с приятели и колеги, забавление, запознанства и т.н.

Съвсем логично тук се появява въпросът и дали е възможно онлайн обучението. Страните с висок жизнен стандарт и добро ниво на технологично развитие вече имат някакъв опит в придобиването на знания и умения посредством глобалната мрежа.

Ще разгледам как се случват процесите по темата в САЩ и Великобритания. За целта ще използвам доклада „Class Differences: Online Education in the United States 2010“, който се базира на проучване на Babson Survey Research Group и Alfred P. Sloan Foundation. В него са се включили над 2500 колежа и университета, които покриват 80% от студентите във висшите учебни заведения в САЩ. За да направя съпоставка и допълня картината, използвам данни и за Англия, които взимам от докладите „Study Of UK Online Learning 2010” и “Collaborate to compete 2011”, изготвени съответно от Technology-Assisted Lifelong Learning (TALL), Department for Continuing Education на University of Oxford и Online Learning Task Force за Higher Education Funding Council for England (HEFCE). В проучването за онлайн обучението участват 308 висши учебни заведения, 113 от които предлагат поне един „дистанционен/онлайн“ курс.

На първо място трябва да определим как се дефинира онлайн обучението. Когато говорим за такова във висшето образование, трябва да имаме предвид отделни курсове, които се реализират във виртуалното пространство. Класификацията е следната.

Традиционен курс. В него не се използват възможностите на технологиите и съдържанието се предава устно или писмено.

Подпомогнат от уеб технология курс. Курсът използва технология, базирана в световната мрежа, която улеснява протичането на курса от типа „лице в лице“. До 30% от съдържанието се намира в Интернет и технологията се прилага най-вече за събиране на курсови разработки.

Смесен курс. При него съдържанието се предава както по традиционния начин със срещи лице в лице, така и чрез технологична платформа в глобалната мрежа. Характерни са онлайн дискусиите.

Онлайн курс. Над 80% от съдържанието на курса се предава по Интернет, като обикновено липсват изцяло срещи от типа „лице в лице“.

САЩ.

Колко са студентите, които са записали поне един онлайн курс? В САЩ броят им за 2009 година е 5.6 милиона, което е с 21% повече от предходната година. За сравнение през 2002 година учениците, които са се обучавали виртуално са били само 1.6 милиона. Това прави 19% среден ръст на година за периода 2002 – 2009 година. Общият брой на студентите през 2002 година в САЩ е 16.6 милиона, а през 2009 година – 19 милиона, което прави годишен ръст с 2 процента за периода. 

Изчисленията показват, че броят на студентите не се увеличава драстично, но този на тези от тях, които са записали поне един онлайн курс нараства тенденциозно. За 2009 година 29.3% от всички студенти са записали поне един онлайн курс по време на висшето си образование.

Интересно е да се проследи кои колежи и университети предлагат онлайн курсове. По-малките, с прием до 1500 студента общо формират 18% от всички институции, които предлагат онлайн обучение. В същото време те обучават едва 2% от всички, записали се да се учат през Интернет. Най-големите университети с места за над 15 000 формират около 40% от институциите, които предлагат онлайн курсове. Те обучават и 64% от всички ученици, които са се записали да учат по иновативния начин.

Доколко онлайн обучението е част от стратегията за развитие на ВУЗ-овете в САЩ? Последните няколко години  повечето институции не промениха драстично мнението си по този въпрос. Въпреки това според данните на проучването през 2002 година, онлайн обучението е в плановете на почти половината от университетите и колежите. През 2010 година 63% от ВУЗ-овете вече категорично включват в стратегиите си за развитие предлагането на онлайн курсове.

Консервативните институции, които са били скептични към иновативната форма на обучение през 2002 година, остават почти същия брой през 2010 година – около 12% от всички ВУЗ-ове. Най-рязко за същия период е паднал процентът на онези учебни заведения, които са запазвали неутрално мнение по темата.

Повече от половината частни университети и колежи в САЩ, целящи печалба, включват онлайн обучението в стратегията си. Малко по-малко от половината държавни ВУЗ-ове също планират въвеждането на онлайн курсове. Най-малък е процентът при частните институции, които не целят печалба.

Изниква въпросът дали онлайн курсовете могат да се сравнят като качество с традиционните. Най-голям е делът на институциите, които смятат, че онлайн и традиционните курсове нямат разлика в качеството. Процентът на ВУЗ-овете, които през 2002 година са смятали, че онлайн обучението не е толкова ефективно колкото традиционното, до 2010 година е паднал до 38%. Най-малко са университетите и колежите, които смятат, че онлайн обучението надминава по качество традиционното – около 15%.

Проучването в САЩ показва, че лошите икономически условия се отразяват добре на висшето образование. Институциите в страната отчитат повишено търсене на курсове и програми, като нивото на търсене на онлайн курсове е по-високо от това на търсене на традиционни курсове. През 2009 година все повече студенти са кандидатствали за финансова помощ. По отношение на бюджетите на ВУЗ-овете резултатите са различни при различните типове институции.

Най-много се е свил бюджетът на държавните университети и колежи. 70% от тях съобщават за по-малък бюджет през 2009 година.  Тук се наблюдава обаче и най-голям ръст на търсенето на онлайн курсове. Последното важи за близо 90% от всички държавни ВУЗ.

При частните университети и колежи, положението е почти обратното. Близо 50% от институциите, които търсят печалба, отчитат по-висок бюджет за 2009 година, като тенденция към търсене на онлайн курсове се наблюдава в 70% от този тип институции.

Ако трябва да се направи някакво заключение какво е бъдещето на онлайн обучението в САЩ, проучването предлага следното разпределение на университетите по групи.

Незаинтересовани. Тези институции до момента не са включвали онлайн курсове в програмите си, но и не възнамеряват да го правят. Става въпрос за 18% от ВУЗ-овете в САЩ, които обаче са малки като големина и покриват едва 5% от всички студенти в страната.

Невярващи. Тези университети ползват някаква онлайн технология, но не им е в стратегията за развитие да включват такива курсове. Броят им е около 1000 и покриват  ¼ от всички студенти.

Неангажирани. Тези ВУЗ-ове не са взели решение по отношение на онлайн обучението. Представляват около 5% от университетите и колежите в САЩ.

Ангажирани. Тези институции вече  използват онлайн технологии и е в стратегията им за развитие да предлагат онлайн курсове. Броят им е 800 и покриват ¼ от студентите.

Напълно ангажирани. Тези университети и колежи предлагат онлайн курсове и е в стратегията им да развиват онлайн обучението. Представляват 1/3 от ВУЗ-овете в САЩ, в които учат 43% от всички студенти в страната.

От петте категории и разпределението на институциите в тях става ясно, че САЩ е страна, която не само вече залага на онлайн обучението в образованието, но и в бъдеще ще доразвива иновативния подход за получаване на знания и умения.

Великобритания.

Проучването във Великобритания предлага по-различна информация от тази на това в САЩ. На Острова не се изследва какво е влиянието на онлайн обучението, а по-скоро къде то намира приложение и какви са перспективите за развитие.

Във Великобритания се предлагат 1528 онлайн/дистанционни курса. От тях като онлайн са определени едва 510, останалите се водят по-скоро дистанционни въпреки наличието на някакъв виртуален елемент.

Онлайн курсовете от своя страна се делят на три типа. 86 от тях са от смесен тип и предвиждат присъствие и срещи лице в лице между преподавателя и студентите. 393 са определени като онлайн курсове, които не изискват жив контакт. Останалите 31 са записани само като онлайн курсове и за тях няма допълнителна информация относно спецификата им.

Най-много онлайн курсове се предлагат в магистърските програми, при това в специалностите от областите: Право, Медицина, Бизнес, Естествени науки, Социални науки. От всички 510 онлайн курса 424 се предлагат в магистърските програми. В изследването е обърнато специално внимание на причините за тази концентрация на онлайн обучението точно в определеното звено на висшето образование.

Студентите, които вече са завършили бакалавърската си степен, търсят по-изгодни начини за финансирането на по-нататъшното си образование. Онлайн курсовете не само им предоставят това, но и предвид характера си са по-полезни за кариерното им развитие. Много от студентите ги намират за по-ефективни, защото чрез тях надграждат наученото чрез традиционното обучение, като се фокусират върху специфичните детайли на материята. Онлайн курсовете са предпочитани от магистрите, защото им позволяват гъвкаво време за учене. На практика те са удобни от всички студенти, които вече са започнали работа на пълен работен ден.

Когато говорим за онлайн обучение във Великобритания, трябва да имаме предвид, че то все още не е масово явление и не се е наложило от различните колежи и университети. Това добре проличава от специална анкета в проучването, която обръща внимание на уебсайтовете на ВУЗ-овете. Тя проучва до каква степен се предлага онлайн обучението на студентите чрез три конкретни въпроса, на които отговарят 133 учебни заведения.

Има ли информация на заглавната страница на сайта на учебното заведение относно това дали се предлага онлайн или дистанционно обучение? Почти 100 от анкетираните отговарят отрицателно.

Има ли на заглавната страница на сайта на учебното заведение търсачка, чрез която да се издирват различни курсове? Тук положително отговарят близо 100 от анкетираните.

Има ли възможност търсачката да търси по критерии тип на курса, например онлайн или дистанционен? Отново преобладават отрицателните отговори, като все пак в близо 20 от анкетираните услугата присъства.

От въпросите и отговорите става ясно, че онлайн обучението не само не е наложено във Великобритания, но дори и във ВУЗ-овете, в които е факт, не се предлага наравно с традиционното. По тази причина изследването извежда няколко ключови проблема, по които трябва да се работи.

ВУЗ-овете, които вече предлагат онлайн курсове, трябва да предоставят максимално информация на уебсайтовете си. Студентите трябва да са наясно за характеристиките на един такъв курс: как протича, как се извършва оценяването, какви са преимуществата и недостатъците му.

Университетите и колежите, които възнамеряват да въведат онлайн курсове, трябва да помислят за подсигуряването на нужното техническо оборудване. За целта правителството ще отпуска по 20 милиона британски лири годишно, които ще бъдат разпределяни сред желаещите за субсидиране чрез конкурс.

Същите учебни заведения трябва да обърнат внимание на административният си персонал, като потърсят начини да го мотивират да приеме и се адаптира към новите курсове. За целта е нужно и преподавателите да преминат през обучение, за да могат да се справят в новите онлайн условия.

За да бъде конкурентноспособна Великобритания трябва да работи бързо по налагането на онлайн обучението, тъй като според проучването има голяма вероятност част от британските студенти да потърсят алтернативни възможности в САЩ.

И ако за развитата европейска страна е въпрос на точно определени мерки и решения, които трябва да предприеме, за да изведе онлайн обучението си на нужното ниво, то нашата страна тепърва ще изучава темата.

България.

За съжаление до този момент в страната ни не се предлага онлайн обучение в нито един от ВУЗ-овете. Някои университети разполагат с електронни мрежи, които подпомагат традиционните курсове, но с това се изчерпват предлаганите онлайн възможности.

Надежда скоро това да се промени обаче има. Министърът на образованието предвижда дистанционното обучение да бъде заменено от онлайн обучението.

По думите на министър Игнатов чрез онлайн обучението студентите ще могат "да наблюдават лекциите на своите преподаватели през интернет, ще могат от компютъра си да влизат в библиотеката на своя университет или да четат препоръчаната им литература, ще имат на разположение тестове и обучителни материали и най-важното - ще се увеличат контактите им с преподавателите".[1]

Само времето ще покаже дали България ще успее да наложи иновативния подход в образованието и каква ще бъде съдбата му в глобален мащаб.

Източници:

Class Differences: Online Education in the United States 2010

http://sloanconsortium.org/publications/survey/class_differences

Study Of UK Online Learning 2010 

http://www.hefce.ac.uk/pubs/rdreports/2010/rd17_10/

Collaborate to compete 2011

http://www.hefce.ac.uk/pubs/hefce/2011/11_01/

[1] http://www.btv.bg/story/769816976-Sergey_Ignatov_Onlayn_obuchenieto_shte_izmesti_distantsionnoto.html -22.7.2011г