Възможен ли е виртуалният университет?
Цветелина Николова
Възможен ли е виртуален университет? Искрено се надявам! Току виж най- накрая съм завършила!
Според мен отговора е да, а защо ще се обоснова след малко. Първо бих искала да споделя няколко неща за образователната система като цяло, като предимно ще цитирам любимеца на Деси Бошнакова Кен Робинсън, с който единствено бих могла да се съглася.
Както всички бихме се съгласили в световен мащаб има проблем с образованието. Това се дължи главно на факта, че структурата на съвременото ни образование е основана през 19 век по модела на индустриализма. В една от лекциите си сър Кен Робинс обръща внимание на факта, че във всяка образователна система по света се обръща внимание главно на езици и математика, тъй като от икономическа гледна точка са най-полезни, следвани от хуманитарните науки и най-накрая – изкуства. Няма нито една образователна система, която да преподава например танци, колкото математика. Според едно проучване на ЮНЕСКО в следващите 30 години хората завършили висше образование ще са най-много, откакто е създадена образователната система, което се дължи на технологиите, демографията, повишаване на населението, намаляване на работните места. И ако преди 10 години висшето образование е било гаранция, че ще имаш добра работа и сигурен живот, то вече нещата не стоят точно така. Ето защо според г-н Робинс е изключително важно да се преосмислят много внимателно главните принципи на образователната система, като се обърне особено внимание на креативността у децата, която така безмилостно е потъпквана от съществуващата такива.
Масовите образователни системи несъмнено дават някакво равнище на грамотност. Но за сметка на това те работят с някакъв ‘нагон за осредненост’ и произвеждат някакъв тип мисловни занаятчии, но в дълбоката си същина не подтикват към задълбочен размисъл и осмисляне. В резултат тази система в най-добрият случай ни учи на някаква (и то доста ограничена) интерпретативност, но в никакъв случай на импровизация и креативност. Още от малки например учат децата, че природата е изключително опасна и че всичко извън дадената общност не е хубаво и сигурно. Въпреки, че все още не мога напълно да осъзная това, тъй като ми се стува пълен абсурд, го видях с очите си. Деца, които ми казват, че ако искат да чуят птичка ще си пуснат телевизора, или защо да излизат навън и вместо да играят на топка или на криеница, ще ‘поразцъкат някоя игричка в интернет’. Постепенно се оказва, че всъщност децата, които все още не са изцяло под влиянието на ‘системата’ и се интересуват от неотдавна приеманите за нормални неща и проявяват креативност и мислене извън кутията, особено в западния свят, са обявявани за проблемни и са им назначавани консултации, в които някой специалист да ги убеждава, че тъй като не мисят като всички останали имат проблем или не са достатъчно добри. Въпреки, че живеем в уж отворено общество, в което уж се насърчава различното, се оказва всъщност, че трябва и да се внимава всъщност колко си различен, тъй като могат да те обявят за луд.
Ако се замислим, децата, които започват училище тази година ще завършат през 2028 година и ще се пенсионират през около 2065. Образованието би следвало да е подготовка за бъдещето, но как да бъдеш подготвен когато не може да си представиш какво ще се случи след 5 години. Светът, в който живеем днес е изключително динамичен и бързо развиващ се. Всеки ден излизат нови технологии и на човек му става все по-трудно да е в крак със случващото се. Как тогава съществуващата образователната система би могла да остане същата? Не може! Ако иска да отговори на нуждите на населението, тя трябва да се промени и да стане по-гъвкава и интереактивна колкото се може по-бързо. Защото как да подготвиш един младеж за непрекъснато променящото се бъдеще с похвати от преди 50 години.
Около 80 % от населението на земята живее в интернет. Според направено проучване от 2009 година дали може да се живее без интернет, се оказало че може, но хората ползващи интернет са по-щастливо от тези, които не позлват /въпреки, че не знам къде са намерили такива/. Не познавам ученик или студент, който да не разчита на интернет когато дойде време за изпити, реферати и курсови работи. Все по-рядко може да видиш хора в библиотеките, тъй като всички разчитат, че гугъл знае всичко и си намират информацията он лайн. По-лесно, по-бързо и по-удобно. Представете си, че няма нужда да пътувате от Младост до НБУ, а с две движения на мишката цъкате и виждате ухилената филиономия на някой преподаватлел, който си седи тихо и кротко вкъщи например и е доволен от живота, че може да си спести мъчението да гледа 40 видиотени студенти на живо. И за нула време лекцията приключва. Няма губене на време в излишни разговори, в пътуване и киснене с часове по светофарите. А пък нали сме и в света на тахнологийте, ако си вкъщи или някъде в провинцията, цъкаш на i-phone-a, слагаш си слушалките и пак ще хванеш лекцията. Звучи направо супер!
Както всички тук знаете и повечето университетски преподаватели използват интернет пространството и качват лекции, материали и задания в moodle, например. Те са ми любимите. Не, че им се мазня в момента, но аз съм работещ студент и ми е почти невъзможно да ходя на лекции и единствения ми шанс да науча нещо и да се информирам е именно този. Ето така, само по постовете в фейсбук на някой преподавател, нищо неподозиращ студент може да се запали ‘по грешка’ по всякакви интересни неща като изложението TED или по сър Кен Робинсън. Не ме питайте как ще си взема изпитите при ‘старомодните’ преподаватели, които и един елементарен конспект не са качили в интернет пространството...
Много европейски университети имат и система, с която студентите да си правят тестовете от вкъщи.
Това, което искам да кажа е, че въпреки, че все още не съществуват виртуални университети и като цяло не съм особено съгласна с концепцията образованието да е изцяло виртуално по ред причини, това рано или късно ще се случи. Все повече фирми, предпочитат да имат малки офиси и повечето им хора да работят от вкъщи – по- малко разходи, по- екологични, поради по- малко вредни емисии и т.н. Все повече хора осъзнават, че живеем във времето на бързо развиващите се комуникации и технологии и че всеки един човек може да живее в Америка и да върши работата си за компания в Германия, например. Всекидневно се организират различни обучения, семинари и конференции, на които дори не е нужно да присъстваш физически, тъй като има лайф стрийминг и може да ги гледаш от всяко кътче на света, стига да имаш добра интернет връзка. Все пак, в света на новите технологии никога не знаеш какво ще се случи и трябва да си добре подготвен за неочакваното!