НБУ 'Масови Комуникации' vs. Медийните специалности в немските университети в контекста на съвременните социални и технологични промени

Александър Владимиров Милушев

Разликите между българското и немското общество в културно-исторически план са несъмнени. Оттам произлизат и разликите в тяхното социално и технологично развитие и задачите, които са си поставили в близкото бъдеще. Намиращата се все още в преход  към демокрация България има множество проблеми, които отдавна са разрешени във Федералната република. Също така начинът, по който са конструирани повечето социални системи в Германия, било то политика, икономика, религия или култура силно се различава от начина, по който изглеждат тези системи у нас. Често в България се създава илюзията, че немското общество като една от водещите икономики в света дори няма проблеми в сравнение с нашето общество, и че всичко работи като една добре смазана машина. Тази илюзия резултира от факта, че както немското общество е различно от нашето, така и неговите проблеми са различни от българската реалност. Насочвайки се към темата на висшето образование първо трябва да се отбележи факта, че формата на образованието в едно общество се формира в пряка връзка с множество фактори от почти всички социални системи и тяхното развитие. Оттам би следвало българското и немското висше образование да изглеждат и функционират по коренно различен начин и на коренно различно ниво. Имайки предвид повечето ВУЗ-ове в България случаят е точно такъв, но Нов Български Университет е пример за това как българското висше образование може да компенсира десетки години социално, икономическо и технологично развитие и да функционира успешно по западноевропейски образец.  Естествено има редица несъответствия и специфики в двете образователни системи в контекста на съвременните социални и технологични промени, които ще бъдат изследвани в следващите редове от позицията на студент.

Първа основна разлика между образованието в НБУ и изобщо между българското висше образование и немското е в начина на финансиране. За разлика от България в Германия мнозинството от немските студенти финансират своето образование чрез  държавната програма за финансиране на студенти известна като Bafög, която под формата на кредит с изключително изгодни условия финансира цялото следване на студентите в Германия. Тази форма на финансиране позволява на студентите да се съсредоточат изключително и само върху следването си без да се притесняват за покриване на своите ежедневни финансови нужди. Това освен положителна си има и своята отрицателна страна. В един момент програмата Bafög се оказа в тежест за немската държава, тъй като чрез нея много млади хора намериха начин да избягат от тежестта сами да работят и да изкарват прехраната си. Така немските университети се препълниха със квази-студенти, които реално запушиха цялата система за финансиране. В последствие се стигна до масовите студентски стачки през 2008 година в Германия, защото редица немски провинции поради финансови причини искаха да съкратят бакалавърските програми от 4 на 3 години и да увеличат семестриалните такси. Тогава огромна маса студенти реално стачкуваха, защото искат да прекарат 1 година повече в университета. Интересно е да се помисли за подобна студентска стачка в България. Едва ли някой би повярвал, че студентите в България могат да стачкуват за да прекарат повече време в университета. У нас се получава обратната ситуация-студентите често са принудени да работят на пълен работен ден докато следват и по този начин губят шанс за по-добри резултати в университета. Често се стига и до ситуацията, в която за младия човек не работата, а университета се възприема като бреме и пречка за развитието. 

Друг основен социален фактор, който намира отражение в образователния процес в Германия, особено в медийните специалности, е поставянето на индивида и индивидуалното мислене в центъра на образователната концепция. Тя се обуславя и от високата конкуренция на пазара на труда в Германия, където креативността и индивидуалното мислене са много високо ценени. За да могат да бъдат развити тези качества медийните специалности в Германия, сродни със специалността Масови Комуникации в НБУ, се състоят в голямата си част от семинари, и в по-малка част от лекционни курсове. Семинарите се провеждат под формата на дискусия на определена тема, върху която всеки студент предварително се е подготвил и информирал. Идеята на семинарите е не да се търси определено становище по въпросите на СМК, което да бъде прието за вярно, а да се разбере, че изграждането на мнение и позиция по определена тема е ключово в разбирането на СМК. В доста от курсовете в програмата Масови Комуникации в НБУ основна цел също е създаването на подходяща среда за отворена дискусия, но пред създаването й има голяма пречка. Тази пречка се обсъжда от години във висшето образование в България и се свързва с неспособността на голяма част от студентите и на по-малка част от преподавателите да осъзнаят разликите между средното училище и университета. Остатък от комунистическото време или просто част от българската народопсихология това е проблем, с който западноевропейският облик и идея на НБУ все още не може да се справи, въпреки големите усилия. Друг критерии, по който е нужно да се сравнят медийните специалности в Германия и Масови Комуникации в НБУ е начините на оценяване.  По голяма част от оценките си немските студенти придобиват като разработват курсови работи по избрани от самите тях теми свързани с учебния материал след индивидуални консултации с преподавателите. По този начин се стимулира индивидуалното развитие на студентите. Програмата масови комуникации също набляга на разработването на индивидуални курсови работи, но доста често темите биват предварително лимитирани от преподавателите, като студентите просто трябва да изберат една от посочените теми.

Относно технологичното развитие съвременната дигитална ера със своята интензивност и забързано ежедневие изискват откриване на колкото се може повече възможности за дистанционно обучение в удобно за студентите време и място. Въпреки общата технологична изостаналост на българското образование и на българското общество като цяло, нивото на учебната база и технологичната обезпеченост, която НБУ предлага е наистина на западноевропейско ниво. Системата за електронно обучение Moodle заедно с електронният каталог на библиотеката и университетската имейл поща създават изключително благоприятна среда за протичане на образователния процес. Като недостатък е редно е да се отбележи, че все още има преподаватели в специалност Масови Комуникации, които отказват да използват активно системата Moodle, с което понижават нивото на информираност на студентите относно целите, задачите и учебния материал на съответния курс. Друг признак, по който НБУ и специално програмата Масови Комуникации поддържа европейско ниво е бързата, лесна и адекватна комуникация с преподавателите, както и с университетската администрация.

В заключение може да се отбележи, че програмата Масови Комуникации съдържа целия потенциал за да се развие до нивото на немските медийни програми, както и да спомогне за цялостното обръщане на българското висше образование в посока развиване индивидуалните качества на студентите.