Съвременното образование: Модернизация и интернационализация
Проф. д.пс.н. Толя Стоицова[1]
Д-р Евелина Христова[2]
Темите за модернизацията и интернационализацията на висшето образование са многопластови, взаимообвързани и динамични и трудно биха могли да се разглеждат като два отделени един от друг въпроса. Процесите на модернизация на националните образователни системи са неразривно свързани с процесите на обвързване на образователните системи по света в контекста на глобализирания икономически обмен, а това в особена степен важи за държавите-членки на ЕС след Болонския процес и с приемането на стратегия Европа 2020.
Болонският процес цели създаването на европейско пространство за висшето образование до 2010 г. чрез въвеждане на сравними образователни степени – бакалавър, магистър и доктор, на системата за кредити ECTS, въвеждане на европейски измерения за качество и отстраняване на съществуващите препятствия пред свободното движение на студенти и преподаватели в европейската зона[3]. И, ако за първите две цели може да се твърди, че са успешно изпълнени, то въпросите за измерване на качеството и премахване на бариерите пред мобилността все още са на дневен ред в работните срещи на комисиите на ЕС. Комюникето от Льовен[4] 2009 г. [5] поставя отново акцента върху темата за ученето през целия живот и представя фокуса на целите на Европейското пространство за висше образование към 2020 г.
Интелигентна, устойчива и приобщаваща, икономиката на Европейския съюз трябва да постигне пет цели към 2020 г. – в областите на заетостта, иновациите, образованието, приобщаването и зелената енергия[6]. Всяка държава-членка приема собствени национални цели по отношение на общите, съобразени с възможностите на държавата в конкретната област. И, ако при стартирането на Болонския процес България все още не е член на ЕС, то при залагането на целите на Европа 2020 тя е вече една от държавите-членки и редовно отчита напредъка си в Европейския семестър[7]. Един от трите наблюдавани фронта е именно обвързаният с реформи за стимулиране на растежа, в който се наблюдава по какъв начин структурните реформи насърчават изследователската и развойна дейност, образованието и останалите общоевропейски цели, както и постигнатия напредък по свързаните с тях национални цели.
В постигането на обвързаните със сферата на висшето образование цели България се ръководи от стратегическите документи, приети в рамките на Болонския процес, както и от Стратегия „Европа 2020”, чиито основни принципи са:
· широк достъп до висше образование, увеличаване до 2020 г. на относителния дял на завършилите висше образование до 40% (36% за България[8]);
· насърчаване на студентската и академичната мобилност и
· стимулиране на ученето през целия живот и придобиване на допълнителна квалификация и преквалификация на работната сила, което ще способства за нейното преструктуриране в отрасли с повишени потребности.
В момента активно се работи по документ на Европейската комисия, който да даде обща рамка и посока на процесите по модернизация на системите за висше образование в държавите-членки на ЕС и, който документ ще бъде представен през есента на настоящата 2011 г. Във връзка с изготвянето на документа, който ще бъде представен от европейския комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта, е необходимо да направим едно уточнение. Съветът на министрите по образование, младеж и култура, разглежда предучилищното, училищното, професионалното и висшето образование, както и въпросите за ученето през целия живот. Темите в областта на научните изследвания и иновациите се разглеждат основно във формат Конкурентоспособност, където присъстват министрите на икономиката и министрите на висшето образование и научните изследвания, в зависимост от това как точно е решено разпределението на ресорите в съответната държава. Дори и само по-внимателно вглеждане в разпределението на форматите на Съвета на Европа[9] показва, че подходът е синергичен и, че поставените цели в Стратегията за устойчив растеж не могат да бъдат разглеждани и съответно постигнати поотделно, сами за себе си.
Ангажиментите, които сме поели пред ЕС с встъпването си в членство отразяват само част от въпросите на модернизацията на висшето образование, които стоят и пред България. Друга съществена част е проследяването на световните тенденции, които в някои отношения се припокриват с документите в рамките на ЕС, но на места сериозно ги изпреварват. В това отношение има редица класации на висшите училища по света, които дават различна гледна точка[10], провеждат се разнородни и разнообразни форуми.
Когато говорим за модернизация на висшето образование в никакъв случай не бива да водим разговор “по принцип”, добре е да имаме предвид конкретиката на специфичните области на образование, както и регионалните и национални особености. И не на последно място, предвид темата на форума – да имаме предвид, че образованието в областта на ПР, комуникациите и масовите комуникации, е специфично поле на дейност, в което промените се случват изключително често, онлайн и предимно на английски език.
Модернизацията, независимо в коя сфера на човешката дейност разглеждаме този процес, предполага елемент на нововъведение, усъвършенстване, рационализиране, съобразяване със съвременните изисквания и норми. В този смисъл, ние сме длъжни да следваме най-доброто от академичните традиции, независимо дали ще търсим корените им в древногръцката история[11], в Магнаурската школа в Константинопол, в Болонския университет от 1088 г.[12], или в значително по-новата история на американската традиция[13], която може да се проследи до създаването на някои съществуващи и до днес колежи от преди 1781 г. Едновременно с това университетите е необходимо да се съобразяват и с променящата се среда – в технологичен, политически, икономически и социален план, и да предлагат на своите студенти обучение, което да им даде възможност да се реализират успешно след като завършат. Интензитетът на промяна в последните десетилетия е толкова голям, че председателят на Американския съвет за образование, Едуардо Падрон, номиниран през 2009 г. от списание “Тайм” за един от 10-те топ президенти на колежи в САЩ[14] заяви на конференция в Осло[15], че трябва да намерим практичен начин да обучаваме студентите в кратък срок “за професии, които дори още не съществуват”. За да изясним посоката на модернизация на висшето образование, най-малкото e необходимо да познаваме настоящата картина на висшето образование у нас, да познаваме добрите световни практики, да изясним своите цели и да си отговорим на въпроса какво образование ни трябва.
За системата на висшето образование у нас би могло да се твърди, че е смесен тип обществена система, в която се наблюдава елемент на социално измерение и елемент на личностно облагодетелстване на индивида. Тоест, чрез общественото финансиране на системата се облагодетелстват и обществото, и участниците в процеса на образование – студентите. Именно студентите са основно във фокуса на протичащите реформи в сферата, но те не са единствените потребители на висшето образование. Ако се спрем на основните цели, които можем да си поставим за висшето образование – удовлетворяване на нуждите на пазара на труда, социални измерения, които покриват и аспектите на академизма и създаване на иновации за икономиката, ще можем да определим и за кого е предназначено висшето образование. Обобщено биха могли да се оформят три основни групи потребители – студентите, бизнеса, и обществения интерес чрез постигане на националните цели за развитие на държавата, човешкия и научния потенциал.
След като знаем към кого е насочено висшето образование, трябва да очертаем и основните участници в процесите. Те включват, без да се ограничават, държавата, чрез национални цели и националния бюджет, автономните висши училища, чрез собствени академични цели и собствени приходи, бизнеса, чрез инвестиране в кадри и иновации (и принос към академичните програми), неправителствения сектор, чрез постигане на обществено значими цели и студентите, чрез вложение в бъдещото си професионално развитие и евентуално включване в академичния състав на висшето училище.
Едни от основните цели за модернизация, които си поставят европейските държави, се отнасят до подобряване на качеството на висшето образование, до увеличаване на завършващите с цел осигуряване на кадри с по-висока квалификация, до подобряване на управлението и финансирането, до повишаване на качеството чрез мобилност и трансгранично сътрудничество, до осъществяване на триъгълника на знанието: връзката между висшето образование, научните изследвания и бизнеса.
Независимо от често разглежданите от участниците в процеса въпроси, отнасящи се до управлението, автономията и финансирането, пред университетските преподаватели си остава въпросът как техните научни търсения и резултатите от тях да бъдат предложени на студентите по начин, който едновременно да добавя стойност към изследванията и да дава необходимите знания и умения, за да заемат своето достойно място на пазара на труда. Едни от основните проблеми, за които се говори в публичното пространство у нас, се отнасят именно до гореизброените елементи, много често съчетани с въпросите за стимулиране на качеството чрез финансовите инструменти и прозрачност на системата, частично подтикнат от данните на наскоро разработената Рейтингова система[16].
Друг често срещан казус е при разглеждането на всички тези въпроси да се търси вина за случващи се или неслучващи се процеси, вместо да се предлагат решения и да се търсят възможности. А възможности безспорно съществуват, особено що се отнася до обмяната на опит в световното пространство и предвижданията към 2050 г., когато населението на земята се очаква да нарасне с около 2 млрд., но това на Европа – да намалее с приблизително 42 милиона и да е със значително по-висока средна възраст[17]. Тези тенденции по естествен път ни подсказват, че ако искаме да запазим и развием висшето образование в страната трябва да се придържаме и да се стремим към разпознатите световни стандарти и да се опитваме да привличаме млади хора за обучение у нас, вместо да ги губим. Висшите училища, благодарение на своята автономия, биха могли да развият онези процеси и модели, които са сработили в държавите с дългогодишна университетска история и един от най-добрите инструменти за това са програмите за мобилност. Мобилността е свързана с едно от основните права на европейските граждани – правото на свободно движение[18]. Мобилността също така се смята за достъпна и за студентите, и за академичния състав. Тя се развива в три основни направления – вътре в университета, между университетите в страната и на международно ниво – между университети в различни държави.
Интернационализацията на университетите в общото Европейското пространство на висшето образование е нещо по-различно, макар и свързано естествено с мобилността. Мобилността – на студенти и преподаватели по различни програми, е процес с традиции вече в Европа. Интернационализацията е на дневен ред обаче сравнително отскоро. Европейската комисия започна последователно да обвързва семинарите на Болонските експерти – представители на национално равнище на различните държави членки на ЕС, с процеса на все по-голямо интегриране на Европейските университети помежду им чрез интернационализиране на висшето образование в Европа. Този процес на интернационализиране предоставя нови, на практика – неограничени възможности за трансфер, най-вече на студенти, но, разбира се и на преподаватели, изследователи и дори административни служители.
Едновременно с големите възможности, възникват и не малко проблеми, които е необходимо максимално бързо да бъдат решавани, за да не блокират процесите на взаимодействие между Европейските образователни и научни институции.
Процесът на интернационализация на висшето образование в Европа включва постигането на не малко цели. Три от тях обаче, са основни:
1. Мобилност на участниците в процеса на обучение и от двете страни на образователния процес – студенти и преподаватели, за да се осъществи транснационално обучение.
2. Засилване привлекателността на висшето образование от гледна точка на работодателите в Европа – все по-сериозно обвързване не образованието с бизнеса или трудовата заетост.
3. Конкурентоспособност на европейското образование на международния образователен пазар.
Постигането на целите води до конкретизация на задачи. Някои от по-важните са[19]:
· Постигане на адекватност между обучението във висшата образователна степен и обществените потребности;
· Съвместимост и сравнимост на дипломи, степени и квалификации;
· Гъвкавост на образователни структури, програми, форми на обучение, индивидуализация на образователните траектории;
· Създаване на висок академичен стандарт и качествено висше образование;
· Популяризиране на идеята в обществото за непрекъснато обучение;
· Формиране на сериозен имидж на европейското висше образование и разширяване на неговия експортен потенциал и др.
Някои от безспорните приоритети в осъществяване на интернационализацията във висшето образование в момента е изготвянето, допълването и превеждането на националните езици и най-вече приложението на общия документ на ЕК „Ръководство на потребителя на Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ЕСТК/ECTS)[20]”.
Когато става въпрос за обща Европейска интернационализация, не бива да се пренебрегват конкретните проблеми, свързани с развитието на мрежата от Еразмус студенти. Става въпрос за признаването и приравняването на трансферни кредити на студенти; издаването на съвместни дипломи (joint degrees) при обучение в два университета; ролята на националните Болонски експерти при осъществяването на мобилност с учебна цел, както и съдействието им при изготвяне на университетските стратегии за интернационализация и други.
Разучаването и практическото използване на Ръководството по прилагане на Европейската кредитна система (ECTS Users Guide), е изключително важно за програми, които обменят студенти („transfer students”)[21]. Такива програми започват да се организират в българските висши учебни заведения и затова е особено важно българските университетски кредитни системи напълно да са синхронизирани с тези, на другите европейски университети. Затова, подобно Ръководство се оказва не просто желателно, а практически необходимо. Единната Европейска кредитна система дава възможност за свободен избор и мобилност както на студенти, така и на преподаватели. От друга страна, общата ETCS система гарантира и близко качество на образованието, реализирано в различни университети в Европа, както и прозрачност на програмите, изискванията и оценяването на студентите.
Бихме искали специално да подчертаем, че и най-доброто ЕСТS Ръководство не би могло да се прилага адекватно, ако не се установи доверие между колегите, преподаватели в различните университети. Не съществува ли доверие, обменът на кредити става невъзможен. Това е така, защото освен приликите между програмите в Европейските университети, съществуват и различия. Някои от тях са съществени именно във връзка с трансфера и взаимното признаване на кредити. Един пример: В ЕС няма еднозначен отговор все още на въпроса за уеднаквяването на кредите за една учебна година. В момента кредитите за една академична година в различните Европейски университети варират между 60 и 75 ECTS. Това поражда трудности за студентите, които се възползват от мобилностите, когато се завърнат в своите страни и трябва да им се трансферират кредити от съответните чуждестранни университети, в които са се обучавали определено време.
Друг съществен момент, естествено свързан с мобилността на студенти и преподаватели, интернационализацията на Европейските университети – на национално равнище. За разлика от възприемането на мобилността в Европейското общо пространство на висшето образование, по отношение на интернационализацията на университетите в България, мисля, че сме още в началото. Първата ни асоциация е с факта, че у нас има ръководители на всички нива в университетите, които не възприемат нито термина интернационализация, нито неговата същност. Те продължават да смятат, че всеки, който дойде да следва в университет у нас е необходимо да научи български език. Така беше преди – за около година чуждестранните студенти изучаваха български език и полагаха изпит в известния институт – ИЧС. И сега тази практика е възможна и се осъществява.
Идеята на интернационализацията обаче е по-различна. Тя не противоречи на предишната, а просто я допълва като съдържа друга, иновативна идея, която улеснява комуникацията, обучението, обмена на културни ценности, мобилността, и в крайна сметка идентификацията на младите граждани с Европа. Интернационализацията на университетите „не убива” националното образование и култура, а само го разширява и предоставя по-добра възможност да се докоснат до него млади хора, идващи от други култури.
Първата, и най-съществена стъпка, за да започне интернационализирането, е това, че ръководствата на университетите, трябва да се убедят в това, че бъдещето на висшето образование в Европа е свързано именно с процеса на интернационализация на всеки от университетите. Убедеността в необходимостта от стартиране на този процес поражда и необходимост за водене на стратегическа политика в тази посока.
Вторият съществен момент, включва разбирането, че същността на интернационализацията е в преодоляването на разделението на студентите на национални и на чуждестранни. Интернационализацията ги обединява – те са студенти на конкретен европейски университет независимо към каква националност или етнос принадлежат. Университетите няма да имат нужда от отделен офис, който да се занимава с чуждестранните студенти. Всеки администратор е задължен да знае поне един от разпространените езици в Европа, най-вече този или тези езици, на които се водят програми за студенти в различните степени на обучение в конкретния университет, за да осъществява идеята за интернационализация на собствената си позиция, т.е. според конкретните му/й служебни задължения. По този начин, подготвената езиково университетска администрация може да обслужва наравно и да се справя отлично в един офис с националните и международните си студенти. Така се създава равнопоставеност между самите студенти, които се обучават в обща международна среда. Не по-малко съществено е, че ученето в интернационална среда създава съпоставимост и приближаване на качеството на висшето образование, предлагано в различните европейски университети.
Друг проблем, свързан с интернационализацията, безспорно е, че и законодателството в Европейските страни, засягащо висшето образование, трябва да бъде съпоставимо, за да може да се синхронизира в междукултурен план. Изводът, който се налага е, че, за да се модернизира Европейското висше образование и да стане още по-привлекателно, вместо да се противопоставят, експертите от различните институции е необходимо да работят координирано. Става въпрос за съмишленичество и коопериране на усилията между хората от министерствата на образованието, на академичния и управленския състав на университетите, тяхната администрация, включително и специалистите по международни отношения, студентите и експертите по висше образование, независимо къде работят – на национално или на международно равнище.
Защо интернационализацията и трансферът на кредити съответно, се оказват толкова важни?
Една от сериозните цели, които си поставя Европейската комисия в областта на общото пространство за висше образование, е неговата все по-засилваща се масовизация. Ако през 2008 година са били обхванати 33 % от младите хора на възраст между 30 и 34 години от страните-членки на ЕС, то идеята за 2020 г. е този дял да бъде най-малко 40%. В някои държави от Европейската общност процентът на студентите и сега е доста висок. За пример в това отношение могат да се посочат Ирландия, Люксембург и Кипър, както и скандинавските държави Дания, Швеция, Финландия. Други – като Белгия, Франция, Нидерландия, Обединеното Кралство, Испания и от Прибалтийските държави – Литва и Естония, също са с малко над 40-те % студенти в младежка възраст.
От друга страна, има и държави, които по този показател в момента са доста далеч от желания дял на обучение на хората между 30 и 34 г. в сферата на висшето образование. Например, данните за Румъния, Малта и Италия са под 20%, тоест под половината от минимално желания процент за 2020 г. Донякъде учудващ е и относително ниският дял на студенти в младежка възраст за държави като Австрия, Португалия, Словакия и Чешката република.
Къде сме ние, българите?
Заедно с Литва и Германия, България „гони” 30-те %, тоест по средата на рейтинга сме за 2010 г., което според нас ни дава реален шанс да постигнем целите, които си поставя Европейския съюз за 2020 г. От данните следва, че би могло да се формулира българска национална цел по отношение обхвата на висшето образование у нас, а именно – увеличаване броят на нашите студенти с около 12-13 процента до 2020 г.
Нека се върнем отново към интернационализацията. За 27-те страни-членки на ЕС, дискутираният по-горе дял на младите хора, обхванати в системата на висшето образование, е общо е 33.6% за 2010 г. Независимо къде се учат и какви мобилности осъществяват, студентите са този елит на Европейския съюз, от когото се очаква да бъде двигател на позитивните промени в бъдещото развитие на Европа, затова и за висшето образование се полагат сериозни грижи – на национално и Европейско равнище.
Позволяваме си накрая да направим и обобщението, че всяка нова практика в относително консервативната система на образование, първоначално звучи като фантастика. Логиката на развитие в обществото в 21 век обаче, „приземява” нестандартните идеи, организира ги стъпка по стъпка и те макар и след време, стават реалност. Разбира се, че, за да се модернизират и интернационализират българските университети, им предстои сериозен път. За да бъде той успешен, се изисква преди всичко неконвенционално ръководство и управление на университетските структури. Естествено необходимо е и време, както за осмисляне и възприемане на идеите на модернизацията и интернационализацията, така и за прилагането им. Към трудоемкостта на осъществяването на интернационализацията бихме добавили и деликатността – това необходимото качество за работещите в международна среда. Особено съществен момент е и разрастването на електронните университетски услуги. А цялостната модернизация на висшето образование е немислима без интернационализация.
Трудностите и усилията обаче си заслужават, тъй като процесите на модернизация и на интернационализация носят в себе си и сериозни преимущества. В крайна сметка, именно посредством тези процеси, висшето образование ще се превърне в транснационално образование. Така бъдещите граждани на Европа ще бъдат с Европейско образование.
[1] Проф. д.пс.н. Толя Стоицова е Болонски експерт на национално равнище, член на “Националната група от съветници по Болонския процес” от 2009 г. и от 2011 г. и работи по въпросите, свързани с тристепенната система за обучение, системи за осигуряване на качество на образованието и признаване на периоди на обучение и издаваните дипломи и сертификати.
[2] Д-р Евелина Христова е представител на България в Управляващия комитет за висше образование и изследвания (CDESR) и Управляващия комитет за образователни политики и практики (CDPPE) към Съвета на Европа.
[3] Сайт на Болонския процес http://www.ond.vlaanderen.be/hogeronderwijs/bologna/ (посетен на 20 май 2011 г.)
[4] Комюнике “От Льовен до Будапеща и Виена. Приносът на Съвета на Европа към Болонския процес. Септември, 2009 г. http://www.ehea.info/Uploads/Related%20EU%20activities/Freom%20Leuven%20Louvain-la-Neuve%20to%20Budapest.pdf (посетен на 20 май 2011 г.)
[5] Среща на министрите в Льовен 2009 г. Сайт на Болонския процес http://www.ond.vlaanderen.be/hogeronderwijs/bologna/conference/ (посетен на 20 май 2011 г.)
[6] Сайт на Европейската комисия, Стратегия Европа 2020. http://ec.europa.eu/europe2020/index_bg.htm (посетен на 20 май 2011 г.)
[7] Европейският семестър е годишен цикъл на координиране на икономическата и фискалната политика, в който е включено и наблюдението на напредъка. Сайт на Европейския съюз http://ec.europa.eu/europe2020/reaching-the-goals/monitoring-progress/index_bg.htm (посетен на 20 май 2011 г.)
[8] Позиция на Република България относно определяне на национални цели по стратегията “Европа 2020”
[9] Съвет на Европа. Сайт на Европейския съюз. http://www.europe.bg/htmls/page.php?category=52&id=2956 (посетен на 20 май 2011 г.)
[10] Altbach, Philip G. and Salmi, Jalil (2011) The Road to Academic Excellence= The Making of World-Class Research Universities . The World Bank. Washington DC, стр. 5-9 (посетен на 20 май 2011 г.)
[11] Dawson, Christopher (1961, 2010) The Crisis of Western Education. The Catholic University of America Press. http://books.google.bg/books?hl=en&lr=&id=t0LOfd9WKAoC&oi=fnd&pg=PR3&dq=education+history+constantinople+magna+aura+849+&ots=zN_laOVEZh&sig=Gt-iTWQfufZSFZYZVDsAmabsWQw&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false (посетен на 17 април 2011 г.)
[12] Ruegg, Walter. (1992, 2003) A History of the University in Europe. Cambrige University Press http://www.google.bg/books?hl=bg&lr=&id=5Z1VBEbF0HAC&oi=fnd&pg=PR11&dq=Bologna+University+History&ots=owc5GZaiw9&sig=Jlezn6hDJ6-BEBIMmwl11w8Kh2k&redir_esc=y#v=onepage&q=Bologna%20University%20History&f=false (посетен на 6 февруари 2011 г.)
[13] Thelin, John R. (2004, 2011) A History of American Higher Education. The Johns Hopkins University Press. http://books.google.bg/books?hl=en&lr=&id=PmIx20KR_z0C&oi=fnd&pg=PP2&dq=higher+education+history&ots=bivzii1XpX&sig=SrVcghAJun4X6j5DLosydLclzu8&redir_esc=y#v=onepage&q=higher%20education%20history&f=false (посетен на 18 април 2011 г.)
[14] Von Drehle, David (2009) The 10 Best College Presidents. Time Magazine , 11 Nov 2009 http://www.time.com/time/specials/packages/article/0,28804,1937938_1937934_1937914,00.html (посетен на 20 юли 2011 г.)
[15] Padron, Eduardo (2011) Reimaging Democratic Societies: A New Era of Personal and Social Responsibility. University of Oslo, 28 June 2011 http://www.theewc.org/library/category/view/reimagining.democratic.socities/ (посетен на 20 юли 2011 г.)
[16] Рейтингова система за висшите училища в България. http://rsvu.mon.bg/
[17] Cohen, Joel E. (2002) World Population in 2050: Assessing the Projections. The Federal Reserve, Bank of Boston. http://www.bos.frb.org/economic/conf/conf46/conf46d1.pdf (посетен на 18 май 2011 г.)
[18] Официален уеб сайт на Европейската комисия. http://ec.europa.eu/bulgaria/citizens/mobility/index_bg.htm (посетен на 16 май 2011 г.)
[19] http://www.tuj.asenevtsi.com/EL09/EL04.htm (Прочетено на 26.05.2011)
[20] Оригиналът е със заглавие ECTS User’s Guide, Brussels, February, 2009, издаден от Европейския Съюз.
[21] Ръководството може да се намери в pdf формат на страницата на Центъра за развитие на човешките ресурси http://hrdc.bg/files/public/Bologna/Rakovodstvo%20na%20potrebitelia%20za%20ECTS.pdf