Нов български университет

гл. ас. д-р Калина Христова, НБУ

 

Резюме:

Темата разглежда визуалната битка между политически пропаганда плакати като част от предизборните кампании на отделните политически сили и последвалата гротескна карикатура в колажите и лозунгите на настоящите протести срещу новосформираното правителство. Има ли обществото вкус към безвкусицата?

Визуалната комуникация е едно от най-мощните средства за манипулация, за психологическо въздействие и пропаганда. Но дали визуалната есенция на пропаганда плакатите отговаря на претенцията на т.нар. политически елит? Неглижирането на плакатното изкуство от политиците е аналогично с нежеланието за разбиране на нуждите на обществото или така често споменавания "обикновен човек". Не заслужава ли "обикновеният човек" нещо повече от грозна снимка с номер?

  

На всеки четири години, понякога и по-често, в зависимост от търпението на обществото или респективно поради „глупостта“ на управляващите се провеждат парламентарни избори. Днес, двадесет и три години след началото на Прехода, месец и половина след последните парламентарни избори обществеността отново скандира, протестира мирно и марширува по улиците на страната.

От какво имаме нужда? От визуална революция? Култура? Изкуство? Или нова визуално-социална комуникация.

 

Историята

Примерите във визуалната комуникация и плакатното изкуство на пропагандни плакати се свързва предимно с военната, политическа и религиозна агитация. В историята на плакатното изкуство пропагандата представлява жанр, който се отличава с особена графичност, илюстративност и типизация на образите.

“Пропагандата е обществена форма на убеждаващо въздействие, използваща комбинация от манипулативни, информационни и оценъчни комуникационни техники, при която група от хора или организация отправя чрез масова комуникация послания към друга група или към обществото, които целят да стимулират действие и/или промяна в нагласите, без оглед интересите им.” (Тайер, 2004).

Поглеждайки назад във времето на Първата и Втората световни войни намираме военната и политическа пропаганда в нейния същински разцвет. Агитационни плакати със силни послания, които са пораждали у зрителя едновременно усещане за вина, за съпричастност или дори за една малко поизгубила своя блясък дума, поне по нашите земи – „патриотизъм“

Нуждата от наличието на подобна форма на печатна реклама и агитация е изместила градския „глашатай“ и се е превърнала в основна медия, в комуникационен канал. Но не бива да пренебрегваме и тоталната липсата на конкуренция. Поради липсата на други активни медии плакатът се превръща в основно средство за информация и е обхващал най-значим брой зрители.

 

Предизборна кампания 2013

В предизборния тотализатор, като в центрофуга се завъртяха неизброимо количество цифри, номерата на до болка познатите политически партии и на набързо разроилите се нови сдружения, групи и формации. Парадоксално е, че голяма част от изборните плакати притежават неизменно сходство – квадратче с номер и отметка. По възможно най-тривиалният метод за визуално и психологическо въздействие неизвестният автор е искал да предизвести избора на гласоподавателя. И за да разсея всяка нотка на съмнение, че тук става въпрос за политически коментар или анализ на минали или настоящи събития от нашия политически живот, ще ви напомня, че в това изследване се търси тълкование на основната визия на политическите пропаганда плакати.

Политическата пропаганда и ПР респективно на нуждата от „промяна на статуквото“ (Станишев: “БСП е инструмент за промяна на статуквото."[1]) е необходима и визуална революция в политическата пропаганда. Необходимостта вкуса на горчилката да бъде заменен с оригиналността и семплата стилизация на плакатното изкуство изисква професионализъм.

Оригиналната идея и естетизирана визия са опорните точки на плакатното изкуство. Но политическата пропаганда се нуждае от осъвременяване на изразните средства, от актуализиране на визуалните методи за психологическо въздействие, съобразено с тенденциите в рекламата и комуникативния дизайн. Развитието на социалните мрежи като основен медиатор в обществото и постоянното усъвършенстване на техническите средства за комуникация и визуализация изисква от политическият ПР едно ново разбиране за позиционирането на политическия пропаганда плакат/постер в политическата агитация.

Политическата печатна пропаганда е част от изграждането на положителен имидж за един политик или политическа сила. Често примерите, които срещаме в предизборните кампании за парламентарни, местни и президентски избори подсказват по-скоро за наличието на негативно въздействие върху аудиторията.

 

Въпроси и отговори

Защо предизборният плакат се е превърнал в отживелица, което е особено видно в българската му форма? За жалост тези  плакати не казват и не показват почти нищо, а обратната връзка с аудиторията се изчерпва с това някой да напише нещо цинично на челото на кандидата.

Повечето плакати предразполагат аудиторията към до омаскаряване на политиката. „Всички са маскари, за кого да гласувам?”[2], казва нерядко българина. Политическият плакат е извинение за дизайн. Върху син, червен или някакъв друг цвят се появява снимка на важния човек, който би трябвало да гледа „право в целта“.

Днес, когато обществото е залято с гигантски количества силни визуални послания, политическият ПР не може да разчита, че аудиторията ще запомни кандидата с нещо, което на фона на останалите реклами стои като отбиване на номера. Отбиване на номер с номерче. Крайният резултат са еднакви четириъгълни парчета хартия, на които хората или не реагират, или се присмиват.

 

Необходими ли са политическите пропаганда плакати за една успешна предизборна кампания?

Всъщност, каква е целта на хартиените залпове преди всеки вот? Явлението, което наблюдаваме по време на предизборните кампании може да се оприличи с "маркирането" на стени и огради. Приблизителната сума на похарчените пари за реклама, билбордове, плакати, клипове, концерти, митинги, публикации, банери, сайтове и други видове изяви вероятно е милиони. Въпреки отчетите на политическите партии за разходите на предизборните кампании мястото и отделените средства за печатна реклама вероятно никога няма да станат известни.

Основна грешка в изграждането на положителен имидж в политическия ПР, че предпочита да заложи на твърдия електорат и лозунгите отново визират по-скоро вътрешно-партийни въпроси, отколкото актуални събития от дневния ред на обществото. Рекламните слоугани отегчават гласоподавателите и нямат никаква връзка с визуализациите в плакатите

Ако, политическите партии обръщаха внимание на всички нива на предизборната си кампания, както една рекламна агенция разработва кампания за клиент и продукт, то тогава политическата пропаганда би имала друг облик.

Печатната реклама е незаменимо и дори основно средство за агитация в някои райони на страната. През изминалите парламентарни, като и през тези избори политическите партии заложиха на стремежа да заемат позиции в централната част на градовете. Покритието дори на големите булеварди извън нея бе оскъдно. Въпреки това усилие политическата реклама бе количествено доминирана от комерсиалната. Но не само това е причината тя да не успее да привлече вниманието и да остави трайна следа у аудиторията. Необходими ли са политическите пропаганда плакати за една успешна предизборна кампания? Да, защото рекламните визии, с които партиите си служат, отразяват цялостната им агитационна стратегия.

Остава въпросът, дали изобщо  рекламната визия на политическите партии е продукт на цялостна концепция.

Факт е, че реализираните визии, създадени от висококвалифицираната армия експерти от всички област е невзрачна и бере душа по улиците на града и медийното пространство.

Имайки предвид същността на рекламния плакат, който комуникира с аудиторията, чрез слоуган и визия, повечето предизборни плакати в тази кампания са пример за  творческа несъстоятелно.

Подценяването на слоугана, който трябва идеологически, на рационално и на ирационално ниво да обединява всички предизборни материали води до изграждането на безлични и визуално тромави предизборни плакати. Ако, че приемем предизборният плакат  е портрет на политиката, то слагана . би трябвало да се определя като неговата политическа фамилия – това, с което ще остане разпознаваем за аудиторията и гласоподавателите. В един рекламен плакат слоугана и визията са подчинени на една идея, следват единна смислова линия.

Далеч от подобна значимост днешните предизборни плакати, като че ли само цапат стените на града ни, без да оставят следа в паметта ни. Поради тази причина лесно отместваме погледът си от тези подобия на плакати към рекламата за кренвирши или малката обява, която закрива част от лицето на кандидата.

Трябва ли изобщо да се разлепват тези плакати? Да, но само ако следват своя функционален и идеен замисъл, ако са разработени професионално и гарантират визуалното и психологическо въздействие, като информационни носители с цел политическа агитация.

 

Примери

Животът на един плакат в градската среда се определя на около максимум една минута. Това би трябвало да задължава ангажираните с проектирането на тази печатна визия да бъдат внимателни, спрямо визуалните послания, които изпращат към аудиторията.

Фактор е и краткото време за въздействие, с което графичните дизайнери и фотографи разполагат, за да представят своята визуална естетика пред зрителя-избирател.

Разбира се, не е добре и предизборният ти плакат да прилича на реклама на български комедиен сериал, но по нашите ширини винаги е било трудно намирането на баланс.

 

 

Ние ли сме тъпи?  

„- Онзи е по-умен, по-знае, по-става! - Майната им на всички такива! Ние сме хората, с които трябва да се съобразяват всички измамници, които телевизиите и вестниците ви набутват в очите! Над тях трябва стои народния гняв, за да ги е страх да крадат и с гъза си. Само тогава ще се оправим! В противен случай – Изчезваме! Вие умирате в мизерия тук, а ние, които имаме някакъв шанс, изчезваме навън. Няма да видите вашите синове, вашите дъщери и вашите внуци, защото Тук вече не можем да живеем и да ни хранят с лъжи и телевизия! Не! Ние искаме да живеем добре, да имаме самочувствието на нормални хора…“

Позволявам си този цитат от политически лозунг, послания на една от политическите формации от последните парламентарни избори през 2013 г. „Глас народен“ е пример за визуално агресивна кампания, която съчетава изразните средства на рекламната фотография и шарж, карикатура и илюстрация.

 

 

Естетиката и наличието на хумор в печатната пропаганда на тази политическа формация противоречи с допустимия праг на нецензурност в текстовите послания, претендиращи за лозунги. Визуалното развитие на предизборната кампания използва езика на „разярения“ гражданин. На онзи, който не мери речта и езика си.

От начало до край предизборната кампания е разработена цялостно, като е застъпена предимно в онлайн пространството (социални мрежи).

Много бързата реакция на визуалната комуникация на екипа на „Глас народен“ в електронната среда отразяваше политическите събития, чрез комикс-карикатури.

 

 Другата посока на развитие на кампанията е нейната outdoor реклама. Билбордовете из града много напомняха някои графични похвати за обработка на растерни изображения (фотография), използвани в рекламната индустрия. Замислена изцяло като рекламна кампания агитационната платформа на Светльо Витков  и „Глас народен“ прави отпратки към кампаниите на известни марки продукти.

 

 Нарцистичните прояви на някои от кандидатите и лидери на политически партии  доведе до катастрофални визуални последици. Трансформацията на образа на Волен Сидеров достига своя апогей в стилизирането на неговия портрет.

Главната психологическа задача на политическата реклама е да създаде на рекламирания субект благоприятен имидж. Разрешени са похвати като абсолютизация – преувеличение и наблягане на положителните му характеристики, така и идеализация – добавяйки му „допълнителни ценности“.

Наблюдаваме израждането на образа на един политик от „лидер“ в „диктатор“. Стилизацията на портрета на Волен Сидеров обобщава плаката го причислява към стилистиката на комикса. За жалост комикс културата изповядва други, по-високи естетически ценности, каквито трудно бихме открили в политическата пропаганда. Поради тази причина може да маркираме условно определението на този стил – „неонацистки соц реализъм“. На предишните парламентарни избори АТАКА заложи на скромна кампания, предимно плакатна, придружена от ограничен брой билбордове. Стряскащите размери на предизборната кампания на партия Атака през 2013 г. до голяма степен напомнят болните амбиции на лидера на неонацистката инвазия.

 Новото лице на Фюрера,  лице в чийто черти отново откриваме нещо гротескно. Затова хората бяха принудени да нарекат Волен-Болен.

За да има ефект рекламата трябва да упражни количествен натиск. Точно това предимство наложи плашещата предизборна кампания на АТАКА в тези избори. Партията, която използва момента да рекламира собствената си медия и обратното. Високият тираж на тази печатна рекламна кампания, обаче ни впечатлява предимно с обема си, но графичното му оформление и дизайн противоречат на наложилите се тенденции в  съвременния рекламен дизайн.

Някои политически партии като ГЕРБ и техните ПР специалисти дори не промениха линията на печатна политическа пропаганда. Дори не актуализираха фотографията на своя лидер. ДПС отново заложи на своята визуална концепция – „кандидати-небе“

Всички изброени примери за визуална комуникация, чрез печатна и медийна политическа пропаганда противоречат на основните принципи за изграждане на успешна комуникационна кампания. Именно плакатът като незаменима част от графичния дизайн би трябвало да устои на тази визуална статика, на деградацията на политическия портрет. Предизборните плакати разкриват изкривеното лице на политиката именно, чрез тези неудачни опити в рекламната фотография, дизайн и реклама.

 

YO’MAN

 Можем да наречем това самосъздало се течение в социалните мрежи и електронната среда като форма на АНТИ политическа пропаганда Форма на визуален протест. Обществото отвръща на удара на безкомпромисната и цинична пошлост на политическата пропаганда и политически „елит“ като цяло.

Културата и младите срещу „добре познатите стари муцуни“. Протестната кампания показа, че обществото се нуждае от коректно и прозрачно управление и от право на избор. Фотографи, артисти и личности с различни политически възгледи застанаха зад въпроси, които изискват отговор. Показаха лицата си, без те да бъдат съпроводени от квадратче с номер. (http://peopleofsofia.com).

 

Това са лицата на приятели, на майки, на деца, на симпатични дядовци – усмихнати, готини момичета и „пичове“, будни умове, активни хора, артисти…

 

 

 

Социалните мрежи като Фейсбук и Туитър изместиха медиите и бойкотираха некоректната журналистика. Лайфстрийминга се превърна в реален новинарски форум. Фокусът на плакатите се измести, но запази свежестта на оригиналните си идеи. Превърна протестиращите зрители в автори.

 

 

Иво Божков

http://www.ustream.tv/channel/najivo

http://www.yvobojkov.com/

 

Напечатай си плакат

Отново се върнахме на момента с разлепването на плакатите. Сега си ги правим сами, защото видяхме, че и с това не можете да се справите това казва визуалният протест на обществото.

 

 

Някои от визуалните решения и концепции на протеста бяха вдъхновени от моделите на поведение в съвременното българско общество, което е разкрепостено и изповядва различна визуална естетика. (http://fostavka.tumblr.com/)

 

Плакатът е мъртъв, да живее плакатът!

Настоящето изследване може да послужи като маркер на негативното въздействие на визуалната комуникация в политическата пропаганда, то е добронамерено намигване към политиците и техния ПР, в който би трябвало да се обърне внимание и на визуалната комуникация, като средство за успешна агитация.

 

 

 

 

 

Библиография

1.     Делуич, 2004: Delwiche, A. Why Think About Propaganda? // Propaganda,

2.     http://www.propagandacritic.com/articles/intro.why.html (17.06.2004).

3.     Лоу 2005: Louw, E.The Media and Political Process. // SAGE Publications Ltd, London

4.     http://www.nmsu.edu/~jrnalism/classes/j484/Propaganda%20tactics.htm (21.06.2004).

5. Тайер, 2004: Thayer, F. Inevitability and Effectiveness of Managing Public Attitudes. // New Mexico State University: Journalism http://www.nmsu.edu/~jrnalism/classes/j484/Propaganda%20tactics.htm (21.06.2004).

 

Електронни източници

1. http://www.cross.bg/stanishev-oresharski-pravitelstvoto-1361387.html?utm_source=flip.bg#axzz2ziQvN1CE
2. http://svilen75.blog.bg/politika/2013/07/03/vsichki-sa-maskari-ama-kato-gi-mahnem-koia-maskara-shte-doid.1126400
3. http://peopleofsofia.com
4. http://fostavka.tumblr.com/

 

[1] http://www.cross.bg/stanishev-oresharski-pravitelstvoto-1361387.html?utm_source=flip.bg#axzz2ziQvN1CE

[2] http://svilen75.blog.bg/politika/2013/07/03/vsichki-sa-maskari-ama-kato-gi-mahnem-koia-maskara-shte-doid.1126400