Нов български университет

ас. д-р Тодор Панайотов, НБУ

 

Резюме:

През февруари – март тази година сред исканията на протестиращите граждани беше смяна на системата, избори без старите партии, въвеждане на мажоритарна избирателна система и изработване на нова Конституция. Повечето от тях не знаеха, че всичко това вече се е случвало в България и нашите предци вече са изживели подобни събития. Затова целта на този доклад е да проследи и оцени какъв е българският опит и какви са последиците при сходна ситуация в страната. Безспорно трябва да се познава историята за да се избягват стари грешки, още повече, че и днес отново има протестиращи хора по улиците и площадите на страната. Сред сегашните искания на протестиращите граждани отново има искания за смяна на изборната ни система. Затова добре е да се поучим от българския опит.

 

През февруари – март 2013 г. сред исканията на протестиращите граждани беше смяна на системата, избори без старите партии, въвеждане на мажоритарна избирателна система и изработване на нова Конституция. Повечето от тях не знаеха, че всичко това вече се е случвало в България и нашите предци вече са изживели подобни събития. Затова ще припомня какъв е българският опит и какви са последиците при сходна ситуация в страната.

Световната икономическа криза, наречена "Великата депресия", обхваща света през периода 1929-1933 г. (1) Тя нанася тежки поражения на стопанствата в повечето държави. В България кризата съществено променя развитието на стопанския и обществено-политическия живот. Неспособността да се справят с нейните проявления, както и слабостите на политическия ни елит, довеждат до ликвидирането на демокрацията в страната и налагането на пряка държавна намеса в стопанските процеси.

Разгарът на икономическата криза съвпада с идването на власт на Народния блок. Това правителство е коалиционно и неговото управление трае почти три години ­ от юни 1931 г. до май 1934 г. (2) Провежданата от кабинета антикризисна политика е непоследователна и неефективна. Тя се колебае между либерализацията на стопанството и намесата на държавата в икономиката. Мерките, предприети за преодоляване на кризата, водят до рязко нарастване на бюджетния дефицит. Управляващите се опитват да компенсират липсата на средства чрез въвеждане на нови такси, увеличаване на косвените данъци и намаляване на бюджетните заплати. Всички тези действия се оказват недостатъчни за овладяване на кризата.

Въпреки усилията на министрите, икономическото положение в страната рязко се влошава, а социалното напрежение се засилва. Месеци наред не са изплащани заплатите на офицерите, чиновниците, учителите, а изкупните цени на земеделската продукция неудържимо падат и разоряват селяните (3). Корупцията е повсеместно явление. По улиците всеки ден се стреля и хората не са сигурни нито за живота си, нито за имота си.

В това време управляващите партии се борят за повече власт и на практика Министерският съвет е блокиран. Вместо да решават проблемите на хората, главната цел на управляващите партии е да оглавят богатите министерства, наречени "тлъстите кокали". За такива са смятани стопанските и силовите министерства, както и външното, където падат комисионни и има добре платени и важни постове за партийците и техните роднини. Сред коалиционните партньори във властта най-нежелани са министерствата на просветата и правосъдието. Те иронично са наречени "постните дробчета" (4).

Своя авторитет губи Народното събрание, защото се превръща в говорилня. В него влизат 11 партии, а парламентарните групи са 15 (5). Част от опозицията недвусмислено демонстрира готовността си да поеме управлението след уличен натиск. В тази обстановка един от министрите е бламиран от Парламента и на 14 май премиерът Никола Мушанов подава оставката на кабинета. Става ясно, че кризата е не само правителствена, но и политическа, икономическа и социална.

При това положение на политическата сцена излизат офицерите от Военния съюз, начело с Дамян Велчев. В София без нито един изстрел армията за кратко време завзема властта. Цар Борис III е принуден да легитимира свалянето на правителството на Народния блок, дошло на власт по законен път, и да даде властта на превратаджиите от Тайния военен съюз и Политическия кръг "Звено". Парадоксалното в случая е, че всички ключови фактори ­ от царя, през водещите министри до част от шефовете на партиите знаят за подготвяния преврат и въпреки това никой не взема мерки за предотвратяването му (6). Този факт недвусмислено говори за разложението на партийния режим, за пълен разпад на политическата система и за фалита на демокрацията в България.

Главният превратаджия Дамян Велчев не влиза в новия кабинет, но посочва министрите и новия премиер. Това е близкият му съратник, съидейник и приятел Кимон Георгиев. По това време последният е един от ръководните дейци на Политическия кръг "Звено" (7).

В Манифеста на новото правителство към българския народ се заявява:

"Българи, досегашната партийна политическа система окончателно се провали. Пълното разложение на партиите дълбоко засегна обществото, държавата и народното стопанство. Последвалата от това морално-политическа криза рискуваше да се обърне в държавна. Последният изход от това състояние е днешната гавра на партийните хора с народ и държава. Това състояние не позволява да се създаде една стабилна и творческа власт. Партийните и лични разпри не дадоха възможност не само да се разрешат, но и да се поставят държавните и стопански въпроси. Всичко това наложи партийната власт да бъде заменена с непартийна национална власт. Всред общото разложение единствено армията остана незасегната от процеса на развалата. Вдъхновявана от най-чист идеализъм, само тя, армията, се явява годна да тури край на днешната анархия и да осигури всестранната обнова на страната" (8).

В този документ в 15 точки се изброяват по-важните задачи пред новата власт. Манифестът не е подписан от държавния глава, а само от министрите. По същество този документ е програма за изграждане на нова политическа и стопанска система. На мястото на провалилата се партийна власт идва "непартийна национална власт" (9).

В следващите месеци превратаджиите изпълняват стриктно поставените си задачи. Разтурени са партиите, техните имоти са конфискувани, спрени са печатните им издания, а върху останалата преса е наложена строга цензура. Парламентарното управление е ликвидирано, прекратено е действието на Конституцията в най-важните и части, разпуснато е Народното събрание. Министерският съвет управлява чрез постановления и декрети, които имат силата на закон. Местното самоуправление е ликвидирано. Съществуващите 16 окръга са сведени до 7 области, ръководени от назначени от правителството директори. Наложен е контрол върху Профсъюзите, нарушени са гражданските права и свободи, разтурени са всички национално-освободителни организации. Засилва се намесата на държавата в икономиката, като целта е "капиталът да се направи обществено полезен". Въведени са държавни монополи върху спирта, ракията, солта, тютюна, петрола. Всички тези огромни промени в политиката и стопанството идеолозите на режима наричат "революция" (10).

Тази "революция" на новия режим изцяло се вписва в тогавашните модни европейски процеси. В България се възприемат принципи и идеи от фашистка Италия, нацистка Германия и болшевишка Русия. Международната обстановка благоприятства за този рязък завой в развитието на България. В повечето европейски държави са установени авторитарни и военни диктатури.

Деветнадесетомайците решават да доведат своята "революция" докрай като ограничат правомощията на държавния глава цар Борис III (11). Превратаджиите обаче неправилно преценяват ситуацията. Зад тях не стои нито значима политическа сила, нито друга масова организация защото това е власт на един ограничен елитарен кръг. Атаката срещу правомощията на царя довежда до разцепление в самия Военен съюз. През пролетта на 1935-а Военният съюз окончателно слиза от политическата сцена, а по-късно е и ликвидиран. Всичко това се случва след намесата цар Борис III, който напуска позицията "царуване" и преминава към фаза "управление" (12).

До края на живота си (август 1943-а) държавният глава става главно действащо лице в сферата на властта. След свалянето от власт на военните, царят и назначаваните от него правителства не възстановяват нито действието на Конституцията, нито дейността на партиите, а намесата на държавата в икономиката не само че не е премахната, а още повече се засилва. Направен е опит да се изработи и приеме нова Конституция, който завършва с провал. Цели четири години няма Народно събрание. През есента на 1937 г. управляващите среди приемат Наредба-закон за избиране на народни представители. С нея се въвежда мажоритарна избирателна система, отменена изцяло през 1912 г. (13)

В нарушение Търновската конституция с тази Наредба-закон се ограничават избирателните права на много български граждани. С нея за първи път обаче правото да избират получават жените – омъжени, разведени, вдовици, а броят на бъдещите депутати е точно определен – 160. Те се кандидатират свободно, но само в един избирателен район и се избират в един тур. Балотаж не се предвижда, а за избран се обявява кандидатът, който е събрал най-много гласове (14).

Заради забраната на партиите XXIV и XXV ОНС съществено се различават от предишните български парламенти. В тях депутатите се изявяват като личности, а не като представители на дадена политическа организация. Това поставя акцента не върху партийните програми, а върху борбата на личностите, предлагащи своите идеи и програми. Самокандидатирайки се кандидат депутатите се изправят пред избирателите със своите качества и достойнства и провеждат сами своята агитация. Те могат да ползват помощта на технически сътрудници, които обаче не могат да агитират вместо тях (15).

Какви са последиците от всички тези новости в парламентарния живот. В XXIV Народно събрание от 160 депутатски места опозицията печели 67. Само след 11 месеца обаче този парламент е разпуснат. Следващото XXV ОНС е конструирано съгласно изборните резултати от декември 1939 и януари 1940 г. - 140 депутатски места от общо 160 за управляващите среди. С това тотално мнозинство, както и след касирането на почти половината опозиционни депутати, управниците могат да прокарат без проблеми каквото и да е решение (16). Така Народното събрание се превръща в послушна машина за гласуване. Гласуваните от него закони увеличават правомощията на правителството. Принципът на пълно етатизиране на стопанския и обществен живот в страната е доведен до крайност (17). Двадесет и петото ОНС вече не играе онази ключова роля, която Търновската конституция отрежда на парламента.

Краят на този модел настъпва на 9 септември 1944 г. Тогава нов държавен преврат, извършен от вечните заговорници Кимон Георгиев и Дамян Велчев, отново ще промени политическия и стопански режим в страната.

В заключение ще изтъкна, че трябва да се познава историята за да се избягват стари грешки. Сега през месец юни отново има протестиращи хора по улиците и площадите на страната. Сред исканията на протестиращите граждани отново има искания за смяна на изборната ни система. Добре е да се поучим от българския опит.

 

Бележки:

1.     Саздов, Димитър., Радослав Попов, Людмил Спасов. История на България (681 - 1944). Т. 2. С., 2003, с. 723.

2.     Цураков, Ангел. Правителствата на България. Част втора 1913-1944. С., 1996, с. 103-117; Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. Енциклопедичен справочник. С., 1999, с. 578-579.

3.     Марков, Георги. Третото българско царство - изпитания и сътресения. - В: История на българите. Т. 3. От Освобождението (1878) до края на Студената война (1989). С., 2009, с. 229.

4. Стателова, Елена, Стойчо Грънчаров. История на нова България 1878-1944. Т. 3. С., 1999, с. 503.

5.     Начева, Снежана. Парламентите. – В: България 20. век. Алманах. С., 1999, с. 98.

6. Стателова, Елена, Стойчо Грънчаров. История на нова България 1878-1944. Т. 3. С., 1999, с. 508.

7.     Марков, Георги. Третото българско царство - изпитания и сътресения. - В: История на българите. Т. 3. От Освобождението (1878) до края на Студената война (1989). С., 2009, с. 237.

8.     Държавен вестник, брой 38, 19 май 1934.

9.     Пак там.

10. Стателова, Елена, Стойчо Грънчаров. История на нова България 1878-1944. Т. 3. С., 1999, с. 521.

11.  Саздов, Димитър., Радослав Попов, Людмил Спасов. История на България (681 - 1944). Т. 2. С., 2003, с. 752.

12.  Марков, Георги. Третото българско царство - изпитания и сътресения. - В: История на българите. Т. 3. От Освобождението (1878) до края на Студената война (1989). С., 2009, с. 242-243.

13.  Аврамов, Лъчезар. Избирателно право и законодателство за избиране на парламент в България 1879-2001 г., Варна, 2002, с. 54.; Галунов, Тодор. Избирателни системи и парламентарни избори в България (1919-1939 г.). Велико Търново, 2008, с. 214.

14.  Крамптън, Ричард. Кратка история на България. С., 1994, с. 172-173.

15.  Галунов, Тодор. Избирателни системи и парламентарни избори в България (1919-1939 г.). Велико Търново, 2008, с. 217.

16.  История на България през погледа на историците Иван Божилов, Вера Мутафчиева, Константин Косев, Андрей Пантев, Стойчо Грънчаров. С., 1993, с. 677, 702; Стателова, Елена, Стойчо Грънчаров. История на нова България 1878-1944. Т. 3. С., 1999, с. 584, 607.

17.  Манолова, Мария. История на държавата и правото. Трета българска държава 1878-1944 г. С., 1994, с. 229.