Имиджът на политиците и имиджът на политиката
доц. д-р Росен К. Стоянов, НБУ
В допълнение за изграждането на по-цялостна картина на предстоящата медийна продажба на политиката/политическото е осъществяването на т.нар. политически митове, които се групират по следният начин:
- създаването на мита за месията – можем да се спасим, сменяйки този, който е на власт;
- създаването на мита за бъдещето – идея, цел, мечта, към които трябва да се стремим - общи символи като радост, красота, младост;
- изграждане на националния мит чрез националните цветове, символи, имена – отъждествяване на политика с нацията.
Имиджът е емоционално украсен образ на политика. При създаването и поддържането му се основната задача се заключава в това да предизвиква положителни емоции.
Имиджът това е образ, живеещ в представите на хората. Представа, оставаща в съзнанието, когато самият човек вече не е наблизо.
Като се започне от визуалната привлекателност.
Създадената добра легенда предполага възможност за прощаване на малките недостатъци, грешки или отклонения от нормата или правилата, от общоприетото.
Несъмнено винаги когато става въпрос за имидж и изграждане на имидж в контекста на политическата комуникационна практика този термин неизменно се съчетава с един друг – харизма. Още Макс Вебер въвежда и в научното мислене понятието харизма в опита си да обясни успеха на великите хора.
Харизмата за някои се явява божи дар, но със сигурност е такова, характерно за конкретната личност качество, което е притегателна сила, на която не може да се устои. Наличието на харизма помага да се въздейства и влияе, да се вдъхновява и да се вярва. Харизматичните личности невинаги са били или са всеизвестни. Въпросът е да ги открием и ако притежават определените компетенции, експертност, лидерски качества, нагласа, ерудиция, желание и т.н. да ги въвлечем в занимание с политика.
Сигурно е едно – харизмата не може да се придобие. Не може да се заучи, не може да се тренира.
Харизматичността е лично преживяване в групова среда.
В крайна сметка лидерът е неразривно свързан с последователите си, с тези които го харесват, гласуват за него, които го следват. В този смисъл и изживяването на харизматичното е лично преживяване, индивидуално или колективно, това е вътрешно осъзнато или не, но категорично емоционално (съ)преживяване на личността.
При изграждането на образа на кандидата е задължително да се цели създаване на образа на победителя, бащата на нацията.
Харизматични жени в политиката:
Екатерина Велика, Жана Д’Арк, Елизабет I Тюдор,
Медичи, Маргарет Тачър, Беназир Бхуто,
Маделин Олбрайт, Кондолиза Райс
Имиджът може да е [2]:
· обективен или реален – впечатлението за кандидата (неговият образ), който съществува у избирателите;
· субективен – представата у кандидата и неговият отбор за това как изглеждат пред избирателите;
· моделируем – образът, който специалистите и кандидата се стремят да създадат;
· желан – този, който кандидатът иска да има в очите на избирателите;
· самоимидж – основан на опита и съответстващите самооценки за възприемането на му.
За политическата реклама най-голям интерес представляват обективния (текущ) имидж, поради възможността именно той да се поддава на коригиране в процеса на реализация на рекламната стратегия, и моделируемия – това е имиджът, който ще се транслира към аудиторията.
За ефективната стратегия е идеален случаят когато моделируемия имидж се превърне в текущ.
Следва да се определят и основните етапи при изграждането на имиджа:
- Създаване – скелет (новатор, нов, герой, харизматичният обединител и т.н.), биография (професионални успехи, лично и семейно щастие),легенда (марка, организация, идеи).
- Позициониране– създаване на прецедент с цел не само запознаване с новото име или кандидатурата, но и установяването й трайно в съзнанието на електората.
- Фиксиране– типаж, характерни движения, говор, мимика, невербална комуникация.
- Атака на конкурентния имидж.
- Поддържане– адекватност, формиращ дневния ред, контраст с конкурентите, подобен с доказаните.
При конструирането на рекламния политически имидж трябва да се отчитат също така и следните елементи:
· определяне търсенето, желанията на аудиторията;
· сравнение на реалните качества на кандидата с очакванията на публиката;
· подбор на тези характеристики, които са “изискани” от електората (те именно залягат в основата на образа);
· избор на допълнителни характеристики работещи в различни знакови контексти – визуален, вербален, събитиен и т.н.
Следната класификация на индивидуалните качества може да послужи за самооценка и оценка от страна на експертите [3]:
1. въздействие на изказванията 2. запомняща се външност 3. емоционалност 4. енергичност 5. аргументираност 6. искреност 7. състояние на здравето 8. мимика 9. изразителност на жестовете 10. тембър на гласа 11. прическа 12. официални дрехи 13. походка | 14. професионализъм 15. интелектуално ниво 16. оригиналност на мисленето 17. чистота на идеите 18. цели 19. коректност 20. особености при общуване 21. обхватна интересите 22. висока самооценка 23. гъвкавост на мисленето 24. чувство за хумор 25. самообладание 26. самоувереност 27. умение да слуша | 28. решителност 29. умение да се променя 30. обучаемост 31. тактичност 32. вяра в доброто 33. отговорност 34. компетентност 35. ораторско майсторство 36. лидерски качества 37. житейски опит 38. наличие на легенда 39. идейна обвързаност 40. яснота на разсъжденията |
За всеки желаещ успешност политик е необходимо да изгражда не просто имидж, а съвременен имидж. За таи цел е необходимо да възпитава у себе си система от качества, които определят неговия имидж като модерен [4]. Ето някои от тях:
1. самоуважение, основано на доказан и признат професионализъм 2. независимост (лична, субективна, икономическа) 3. способност да взима самостоятелно решения | 4. стил „Романтик”. 5. ярка индивидуалност 6. отличен съвременен екип 7. психическо и физическо здраве 8. съвременно благополучно семейство |
Имиджът представлява публичното „АЗ” на човека[5]
Изграждането на ефективен имидж като част от политическите комуникационни практики може да се основава и на една да я наречем нестандартна форма на взаимодействие и въздействие с социума. Става дума за явлението слух. По своята същност слуховете могат да бъдат причислени и към митовете, които възникват като устна форма на комуникация на фона на обкръжаващият ги писмен, аудиовизуален, официален, формален контекст. Това е своего рода интерпретация на действителността като ролята му е да запълва определени празноти, липси на официална информация.
Слуховете могат да спомогнат за осъществяването на една ефективна политическа комуникация, като при това истинският автор, подател на съобщението да остане анонимен. За тази цел е необходимо да се осъществи един „превод” на необходимата информация от официална в характерна за слуховете. По този начин не един и двама управници са тествали общественото мнение по дадена тема или потенциални бъдещи действия. Дори слуховете се явяват задължителен компонент на всяка една кризисна комуникация именно поради почти винаги случващата се криза по отношение нивото и качеството на информираност [6].
Политическото пространство все повече става заложник на символният свят в който живеем. Съвременният политик живее и работи в този свят и сам принуден да се превърне в символ. В това число е задължен да изгражда и себе си и света около себе си по схема като се започне с акцентиране, филтриране, дори често създаване на минало, като се отделя важно място за комуникирането на семейството, спортните страсти, хобита и любовта към домашните любимци, та дори се признават и малки (винаги премерено) слабости и грешки.
Почепцов определя 10 технологии за построяване на имиджа [7].Категорично разграничаване на дадения кандидат от конкурентите.
1. Подчертаване на личностните характеристики, които могат да го представят и да бъде приет в понятийната система на избирателя като „свой”. 2. Вписването му в представата за „лидер”, като внимателно се селектират онези негови характеристики, които съответстват на този идеален образ. 3. Вписване в модела вече „реализиран лидер”, защото тук оперираме с лидера като символ, а не като реална личност. 4. Вписване на кандидата в модела на поведението на „актьор”. | 5. Използване на други канали за възприятия, основен от които се явява визуалния, като по-въздействащ и запомнящ се 6. Активно използване на съпътстваща символизация в частност спрямо създаването на визуална характеристика на партията (брандиране, събрания, паради и др.) 7. Активно управление на процесите на масова комуникация 8. Борба с автономни потоци информация като слуховете например 9. Залагане на символизация като дрехи, прическа, поглед и др. |
През 1960 г. по време на предизборната кампания Кенеди срещу Никсън, телевизионните дебати преобръщат предварителните прогнози и нагласи. Смяна на приоритетността на политическото поведение, на политическото послание.
Журналистът Джо Макгинис, отразявайки предизборната кампания на Ричард Никсън (1968 г.) разказва за умението, с което съветниците на Никсън са моделирали образа на кандидата, представян на американския народ. Като описва тези събития, Макгинис подсказва, че телевизията e мощно средство за привличане на избирателите да гласуват не за самия кандидат, а по-скоро за образа на този кандидат. Или, както един от участниците в предизборната кампания за Никсън заявява: „Това е начало на цяла нова концепция... те ще бъдат избирани по този начин. Следващите – там горе – ще трябва да бъдат актьори.” [1]
Разбира се задължение на всеки специалист по комуникации е още в началото да определи очакванията и „изискванията” на публиките; следва съотнасяне на реалните качества на кандидата и очакваните от публиките; последващ е избора на онези характеристики, които са изискани от потенциалният избирател (и те са в основата на имиджа); следва избор на допълнителни характеристики; формулиране на съставните на имиджа; и на края – съотнасяне на избраните акценти към различни знакови контексти.
Основни функции на имиджа[8]:
- номинативна–имиджа обозначава, диференцира политика, демонстрира и подчертава неговите достойнства и отличителни качества;
- естетическа– имиджът е призван да облагородява впечатлението, което създава кандидата у публиката;
- адресна– имиджът свързва политика и целевата публика, отговаря на търсенето на електората;
· комуникативна– може би най-важната и константна функция на имиджа. Комуникативните свойства на имиджа са рекламна компонента осигуряваща ефективност на информацията, облекчава възприемането й от аудиторията и подготвя почвата за формирането на нагласа за избор именно на този кандидат.
Определено може да се твърди, че имиджът се явява не само елемент и фактор в политическата реклама, но и средство за психологическо въздействие, дори и често способ за психологическа обработка и манипулиране на съзнанието. Този популярен в политическите комуникационни практики методи за въздействие допринася до изграждането и на допълнителни психологически ценности. Така се обогатява социалната значимост на реалния образ в процеса на въздействащата комуникация.
При изграждането и най-вече при реализирането на имиджа действена роля играят както задействането на стереотипите, така и умението да се създават и употребяват митове. Възможността да се създаде своеобразен ореол около кандидата подсигурява и по-нататъшното му сакрализиране, а оттам и „забраната” за конкурентна или опозиционна критика [9].
Специфично качество на имиджа е неговата доминантност – оперираме с компресирана информация вместо с пълния обем информация.
Спецификата на имиджовата комуникация се заключава и в практиката, необходимостта съобщенията да се създават с оглед очакваната от избирателя реакция.
Целият спектър характеристики, включени в образа е необходимо да се обединят във вид на блокове:
· персонални – това са физически, психофизически особености на политика, характер, тип личност, индивидуален стил на вземане на решения, харизма;
· социални – идеологически позиции на лидера, отношение към близкото му обкръжение и към различни социални групи, съюзници и опоненти, статус на личността;
· символически – мироглед, програма и постоянни културни архитипи, свързани в съзнанието на избирателите с представата им за лидер и лидерство.
Като комуникативна структура имиджът осигурява точност при предаване на информацията, съвпадане на знаковите системи на комуникатора и реципиента. Имиджа е своеобразен дешифровчик на съобщението, превеждайки го на различни езици – този на аудиторията, на събитията, визуалния език.
Имиджът се възприема по-пълно, в дълбочина от хората когато са определени акуратно основните негови елементи и му е осигурена възможността да бъде доизмислен, доукрасен и доизграден. Имиджът е разположен между два полюса – идеалният (едва ли не обожествен) и човешкият. Това е една динамична, амбивалентна категория, притежаваща собствен ритъм, постоянно сменяща заложените в себе си образи.
Особено важна комуникативна част на имиджа е включеният в него образ на бъдещето – той трябва да е толкова ярък, че да плени, да омагьоса избирателите, както и личностни фактори, групови взаимоотношения, партийна идентификация.
Превърнете вашият продукт в „главен герой” на вашата реклама.
Опирайте се на вашите предишни победи. [10]
Цитирана литература:
1. Потемкина О.Ф., Имидж политического лидера, Московский государственный университет культуры и искусств, М., 2006
2. Лисовский С.Ф., Политическая реклама., М.: ИВЦ Маркетинг, 2000, http://evartist.narod.ru/text7/01.htm, 09.09.2009
3. Потемкина О.Ф., Имидж политического лидера, Московский государственный университет культуры и искусств, М., 2006
4. Пак там
5. Почепцов, Г., Профессия: имиджмейкер, Наука, Санкт-Петербург, 2001
6. Пак там
7. Пак там
8. Лисовский С.Ф., Политическая реклама, М.: ИВЦ Маркетинг, 2000 http://evartist.narod.ru/text7/01.htm , 09.09.2009
9. Лебедев-Любимов, А., Психология рекламы. Питер, Санкт-Петербург, 2002
10. Ogilvy, David, Ogilvy On Advertising, Перевод с английского А. Гостева и Т. Новиковой, ООО Издательство Эксмо. Издание на русском языке, 2003
[1]McGinniss, J., The Selling of the President, Penguin Books, 1988