Нов български университет

За разнообразните избори и избори в разнообразието

Само месец преди официалния старт на предизборната кампания за местни избори 2015г. на българската политическа сцена се наблюдават по-скоро плахи изявления и често противоречиви сигнали към избирателите. По правило практиката на ПР-сферата и политическият маркетинг повеляват използването на комплексен алгоритъм от комуникационни техники за провеждането на успешна предизборна кампания. Към настоящия момент българските кампании все още представляват серия от непланирани действия и недостатъчно добре обмислени реакции, най-често поради непрофесионално отношение, поставяне на краткосрочни цели и подценяване на ситуацията. Управляващите партии в коалицията имитират стабилност и партньорство, докато в действителност се подготвят за индивидуални кампании, навсякъде където ресурсите им позволяват. Опозицията все така не може да овладее вътрешното разцепление и честите колизии. Липсват достатъчно предпоставки за реализацията на конструктивен политически дебат, който да предопредели избора на новата местна власт.

местни избори, ПР, комуникация, кампания, политика

A month before the official start of the election campaign for local elections 2015 of the Bulgarian political scene we can observe rather timid statements and often contradictory signals to voters. Practice of PR sphere and political marketing require use of a complex algorithm of communication techniques in order to run an effective campaign. At present Bulgarian campaigns still are more like series of unplanned actions and insufficiently considered reactions, most often due to unprofessional attitude, setting short-term goals and an underestimation of the situation. The ruling coalition parties imitate stability and partnership, while in reality they are preparing for individual campaigns, wherever their resources permit. The opposition still cannot manage the internal split and frequent collisions. There is a lack of certain conditions to provoke a constructive political debate in order to be determined the selection of the new local authority.

local elections, PR, communication, campaign, politics

Какви данъци и такси ще плащаме? Къде и как ще паркираме? Ще измият ли улиците някога?  Ще запълнят ли дупките по тях? Ще има ли нормални улици изобщо или само малко асфалт покрай лунните кратери и криви плочки по тротоарите. Какво ще е нивото на здравеопазването, образованието, културата в нашето населено място.

Решението на тези и на още много въпроси, засягащи пряко всекидневния ни живот повече от всички останали, ще опитаме да изберем след по-малко от 4 месеца. Усилията, които полагат кандидатите и партиите, за да получат тази възможност, са вече забележими, но и доста спорни. Не че политическият небосклон предлага много по-различни и нови възможности от тези на последните местни избори през 2011г. Когато всъщност предизборна кампания в редица населени места на практика отсъстваше.

Въпреки че все още има достатъчно време до официалния старт на кампанията, някои кандидати и всички политически партии вече правят публични изявления за намеренията си.

Практиката на ПР-сферата и политическият маркетинг като цяло повеляват използването на комплексен алгоритъм от комуникационни техники за провеждането на успешна предизборна кампания. Изготвянето на предизборна стратегия и ясна медийна визия са първата задължителна стъпка. Която обаче трябва да бъде направена месеци преди самата кампания. За съжаление редица български кампании все още представляват серия от непланирани действия и недостатъчно добре обмислени реакции. Най-често поради непрофесионално отношение, поставяне на краткосрочни цели и подценяване на ситуацията. Както е писал още военния стратег Сун Дзъ: „тактика без стратегия е шумът преди загубата”. Създаването на стратегия включва определяне на целите, средствата и средата. Това обаче е възможно единствено на базата на предварителни изследвания и анализи на средата, на таргетираната аудитория, политическата ситуация, както и рисковете, които произтичат от всички тях.

Познаването на медийната среда, подборът на комуникационните канали и контактите с политическите журналисти са абсолютно необходими предпоставки за реализацията на самата стратегия. Те асистират разпространението на собствените послания, които от своя страна е важно да бъдат адекватно, достоверно, но и атрактивно формулирани. За да има изобщо някакъв шанс да бъдат отразени. Изборът на печатна, електронна или ново поколение медиа е често подценяван и обикновено се прави само повърхностно. Възможностите на интернет и в частност потенциалът на социалните мрежи все още се пренебрегва у нас. Те обикновено се използват като асистираща медиа, показваща изявите на кандидата по традиционните медии и по-рядко като основна. С оглед характерът, историята и таргетираната аудитория на някои политически партии, обаче това все още е разбираемо.

Организацията и провеждането на медийни събития също изисква значителна предварителна организация. Доброто им познаване определя адекватния избор на събитие спрямо ситуацията, информацията, която трябва да бъде оповестена и преследваните цели. Интервютата, коментарите и реакциите, давани от политическите кандидати по медийните канали, трябва да бъдат внимателно подготвени, съобразени и разпространени в точното време. Разчитането на собствения инстинкт, импровизациите и действията ад-хок, към които прибягват по-голямата част от българската политическа класа, са в огромната си част непремерени и понякога дори деструктивни. Подобни решения често водят след себе си неприятни последствия за авторите им, пораждане на съмнения в професионализма им, последващи допълнителни обяснения или отказ от първоначалната теза и в крайна сметка – пълно фиаско и подкопаване устоите на собствения имидж. Примерите от родната действителност в това отношение са безчет и се наблюдават от най-ниското стъпало на политическия хоризонт до най-високото ниво. Включително някои политически фигури станаха пословично известни с настойчивата си самоувереност да правят изявления по всякакви обществено-значими въпроси и малко след това напълно да променят позицията си или дори да се отказват от нея. Благодарение единствено на ниската политическа култура и гражданска ангажираност у нас тези откровени гафове все още се подминават.

Що се отнася до създаването, пласирането и поддържането на индивидуален политически имидж, този въпрос заслужава отделен доклад. Основна характеристика на имиджа е фундаменталната роля на психологическия му аспект, включващ асоциации с мисли, чувства, възприятия, образи, вярвания, нагласи, отношение и опит, който има задачата като символна конструкция, ситуирана в умовете на аудиторията, да изгради положителен образ и да ги свърже с определено позитивно отношение към него, позиционирайки го в максимално печеливша позиция. [1] Придобитият опит, състоящ се от всички контакти със съответната личност, от своя страна при положителна оценка от потребителите, спомага за затвърждаването на впечатлението, че конкретният образ притежава качества и характеристики, които го правят значим и специален. Тази асоциация на надеждност на свой ред пряко кореспондира със склонността на хората да приписват благоприятни характеристики на познатите им вече лица и засилва интензивността на лоялното им отношение. Имиджът като стратегически план и управленчески подход не остава статичен след създаването си, а се отличава с динамична структура, която трябва едновременно да следва тенденциите и изискванията на политическия пазар, както и да проектира основните ценности на стоящата зад него институция, личност или партийна организация. Неспазване на поетите обещания, ниско качество на политическата комуникация с аудиторията, дисонанс със заявените ценности или разрез на публичните  изказвания с политиката на организацията може да се окаже пагубно за един отлично изработен имидж и да стане необходимо неговото репозициониране и ново пласиране.

От първостепенно значение е изграждането на имидж на партийните кандидати да се състои в синхрон със съществуващата вече партийна идентичност (one voice). Отсъствието на такава идентичност или нейната подмяна се наказват от гласоподавателите. От друга страна кандидат с обещаващи позиции и потенциал би могъл да понесе негативите от партийния имидж, особено ако в момента организацията се намира в криза. Най-общо имиджът трябва да е носител на няколко основни послания: ясно различими ценности, ясно различими идеи и позиции, сигурност и поглед в бъдещето. Значимостта на политическия имидж се определя от тенденцията, че в обществено-политическото пространство много повече внимание се концентрира върху личностните качества на субектите, а не на проблемите. [2] За да бъдат изпълнени тези условия са необходими стройна организация на комуникационните процеси и полагането на дългосрочни усилия при конкретните взаимодействия с публиките. Или поне така твърдят световните експерти. По българските земи нещата изглеждат като че ли малко по-различно.      

Към момента положението, в което се намира управляващата коалиция е меко казано деликатно. Основната задача, която стои и пред двете организации на предстоящите местни избори, е да запазят позициите си и навсякъде, където е възможно, да овладеят нови. Въпреки това настойчивите опити да ГЕРБ и РБ да декларират стабилност стават все по-неубедителни, поради липса на адекватна координация между партньорите и дори между пресцентровете им.

Сигналите, които изпращат двата основни коалиционни играча към гласоподавателите, са крайно противоречиви. От една страна се правят спорадични опити за демонстрация на стабилност и единство, които да внушат на избирателите спокойствие и увереност, че ГЕРБ и РБ държат нещата под контрол и че следователно те са естествените победители на местните избори. Но по възможност по отделно.

От друга страна и двамата партийни лидери, а и водещи лица от двете партии обявиха, че вотът на есен ще бъде истинско изпитание за коалиционните отношения и може дори да се окаже фатален(Радан Кънев) [3]. В допълнение - никак не липсват и изявления, които уязвяват коалиционния партньор и подкопават позициите му (Цветан Цветанов).

Избирателите декодират тези сигнали по два основни начина. Първо като „вътрешни раздори и неразбирателства”, а оттам като несигурност и нестабилност. По-неприятната новина е, че тези политически междуособици се интерпретират преди всичко като настойчив стремеж към увеличаване на собственото влияние, било то и за сметка на партньора. Впечатлението, че не става въпрос за нищо друго, освен за безкомпромисна битка за власт, се подхранва и от изявления като:

 „В крепости на БСП и ДПС е добре ГЕРБ и Реформаторския блок да играем заедно още на първи тур, а не на втори” [4] Това са думи на Радан Кънев след като коалицията и предимно ГЕРБ отбеляза емблематична загуба на изборите за кмет в Сърница. От това изявление стават ясни няколко неща. Първото е, че лидерът на ДСБ не споделя същите виждания, поради които поддръжниците на кандидата на РБ не подкрепиха на втори тур кандидата на ГЕРБ. А те са ценностни. Второто е, че явно безогледното коалиране е напълно допустим вариант в името на нови властови позиции. Не на последно място,

употребата на жаргона „да играем”, вместо „да работим” или „да си сътрудничим”, неизбежно създава алюзия за политиката като игра (вместо политиката като сериозна и отговорна дейност). Употребата на подобен род стилистика имплицитно внушава съществуването на задкулисни договорки и допускането на безпринципни компромиси. Всичко това профанизира политическата дейност още повече. Ако това е възможно. Подобна реторика сериозно подкопава упорито граденият имидж на РБ като алтернатива на ГЕРБ и задкулисието. А това за съжаление представлява типичен пример за остро разминаване между декларирани намерения и последващи публични изявления – нещо недопустимо в професионалната политическа комуникация.

Другата половина от РБ от своя страна винаги успява да изненада с любопитни предложения и решения и те стават публично известни с това, че са некоординирани. Такъв е последният случай с идеята за издигане кандидатурата на Соломон Паси за кмет на София. След като предложението очевидно не беше съгласувано с ДСБ и те го отхвърлиха категорично, Лютви Местан публично го делегетимира и обезсили, като заяви, че ще го подкрепи. Тази ситуация представлява христоматиен пример едновременно за изключително вреден политически ход и за много находчива светкавична реакция. В крайна сметка самият Соломон Паси се отказа от кметската надпревара и така доведе направеното предложение до пълно фиаско. Дори това обаче се оказа недостатъчно за ДБГ и Найден Зеленогорски постави ултиматум на Радан Кънев за единна регистрация на местните избори. Индикациите за вътрешни единоборства, разногласия и разединеност, както и пълната липса на координация в блока могат да имат катастрофални последствия на местния вот.

Опозицията от своя страна също е в незавидно положение. Установила твърде дълго време монопол над лявото пространство, сега Столетницата се чувства заплашена от позакрепилия се конкурент АБВ и все още загадъчната българска версия на Сириза, съвсем наскоро учредена от Велизар Енчев. БСП все още не може да се възстанови и от шоковия резултат на парламентарните избори. Вътрешните раздори, които произтичат от това, задълбочават кризата в БСП. Изненадващите ходове на Георги Кадиев и в крайна сметка издигането на кандидатурата му от основния опонент нанасят тежки удари върху партийния имидж. Поредицата от пленуми, рокадите в ръководството и чистките в редиците на партията изпращат крайно неблагоприятни сигнали към избирателите. Декларираната готовност за широки коалиции почти навсякъде в страната, включително с ГЕРБ, засилва внушението за последни усилия преди края. Ето защо твърдения като това на Мая Манолова, че „БСП тръгва на избори обединена, надъхана и сплотена”, предизвикват по-скоро иронични усмивки, отколкото ентусиазъм и увереност, дори и сред поддръжниците. От друга страна единствената разумна стратегия, която е уместно да бъде следвана в момента, е имитирането на стабилност. Следващите опорни точки, които в БСП са възприели, са отдавна и добре познати. Негативната реторика и дежурни обвинения към управляващите, че са заплаха за България и че ще „използват цялата власт на държавната машина за местните избори” (все едно те никога не са правили именно това), имат за цел да генерират негативни реакции сред избиратели, които да прераснат съответно в негативен вот. Тази стратегия е възможно обаче да има само частичен успех, тъй като не съществуват никакви сериозни индикации, че този вот ще прелее именно към БСП. Така или иначе отслабените позииции на социалистите оставят в ляво големи оголени пространства, за които вероятно някой друг ще воюва в бъдеще.

На фона на тази картина публичните изяви на ДПС изглеждат доста смислени и координирани. Както винаги всъщност. Победата в Сърница беше първата общинска победа за Лютви Местан като председател на движението и това изпрати важно послание към избирателите. Основният лайтмотив на предстоящите избори, обаче е етническото напрежение в страната. Както и настойчивите изявления в смесените райони, че единствено Движението за права и свободи е в състояние да гарантира етническия мир. Това напълно кореспондира и с медийните изяви на Лютви Местан. Той не пропуска удобен момент да обяви всички във властта за националпопулисти, както и непрекъснато да подхранва травматичните спомени за Възродителния процес, умело манипулирайки по този начин най-тънките струни в душите на хората от смесените райони.

Другият либерален субект, който съвсем наскоро се позиционира в българското политическо пространство, все още изглежда като партия от бъдещето по тези територии. С обещания за равни социални възможности на всички обществени групи, електронна община и амбциозни екологични решения, партия ДЕОС трудно ще бъде припозната от българския избирател по ред цивилизационни причини. Типично за българския манталитет и журналистическата практика, кандидатът на ДЕОС за София - Виктор Лилов, беше споменат в медиите единствено заради сексуалната си ориентация. 

Разбира се и на тези избори не може да се мине без екзотични кандидатури и програми. Независимият, но подкрепен от България без цензура кандидат, Мария Календерска заяви, че приоритет в работата й ще бъде да изгони бежанците и ромите от столицата и да увеличи студентите.

Еклектични формули от типа:

„Два пъти по-малко бежанци, два пъти повече студенти, два пъти по-бърза Спешна помощ” [5] със сигурност привличат внимание, но не биха могли да бъдат сериозно възприети при логически анализ.

Овладяването на местната власт представлява стратегически ход. От една страна тя осигурява директен достъп до милиони левове, постъпващи от европейски фондове и обществени поръчки. От друга – представлява важна предпоставка за изграждане на политически позиции, които на по-късен етап да изиграят ключова роля в подготовката на президентските избори и малко по-късно – на следващите парламентарни. От край време общините са се превърнали в най-едрите местни работодатели, които не се колебаят да оказват натиск върху подчинените си, особено около избори.

Нестабилната, силно динамична и високо конкурентна политическа ситуация, в която се намираме, предопределя използването на всички средства за утвърждаване на собствените и придобиването на нови властови позиции. За съжаление обаче основните схватки не се водят в полето на политическата комуникация и маркетинг, а както вече сме свикнали – зад кулисите. Изборните мравуняци, кметовете-феодали, клиентелистките договорки, безприципните коалиции са добре познати тенденции, които наблюдаваме и на този вот. Така въпреки привидното разнообразие от избори на кандидати, витае усещането, че на практика избор няма. Защото вече сме оставяли някой друг да избира вместо нас. За да променим това, е необходимо да гласуваме. Информирано.

Библиография:

1. Бонгран. М, Политическият маркетинг, София, 1991г., УИ „Св. Климент Охридски”

2. Буруджиева, Т. – Политически маркетинг: теория и практика – 2007 , София, Сиела

3. Канев. Д, Мениджмънт и комуникация в политиката – 2006, София, Фридрих-Еберт

4. „Не чакайте реформи преди местния вот”,  http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/03/23/2497358_ne_chakaite_reformi_predi_mestniia_vot/ , последно посетен 10.09.2015

5. Радан Кънев: В крепости не БСП и ДПС е добре за ГЕРБ и РБ и да играем заедно още на първи тур,  http://bgizbori.org/mestni-izbori-2015/partii/reformatorski-blok/item/2227-radan-kanev-v-kreposti-na-bsp-i-dps-e-dobre-gerb-i-reformatorskiya-blok-da-igraem-zaedno-oshte-na-parvi-tur, последно посетен на 03.09.2015

6. Календерска: Два пъти по-малко бежанци, два пъти-повече студенти, http://www.standartnews.com/regionalni/kalenderska_dva_pati_pomalko_bezhantsi_dva_pati_poveche_studenti-287166.html, последно посетен на 17.09.2015

7. http://www.dnevnik.bg/temi/mestni_izbori_2015/?ref=metathemes, последно посетен 21.09.2015