Нов български университет

Николай Мичев и Полина Стоянова, студенти в МП Master in International Business Communications, НБУ

    

След като вече мина време от нашето мобилно обучение в Англия, решихме да споделим с какво сме сесблъскали преди и след нашето заминаване и какви са

впечатленията ни от Leeds Beckett University (известеноще като Leeds Metropolitan).

1. KEEP THE TIMING!

От изключителна важност за вашето спокойствиее да започнете подготовката около пътуването ви по-рано.

Обърнете специално внимание на списъка от документи, които трябва да подготвите и спазвайте стриктно сроковете им. Ние подходихме малко несериозно ив последния момент стана меко казано напечено. Такаче по-добре да сте готови преди крайния срок, отколкото да разчитате на късмета си.

Първата стъпка е да се кандидатства за самата програма „Erasmus“ в НБУ, след което (ако сте номинирани от университета) започва процедура по кандидатстване в приемащата институция. За различните университети е различно, но в най-честия случай ви трябват:

• Transcript of Records (който се взима от НБУ, но имайте предвид, че отнема около две седмици – превежда се и се разписва от декана и ректора);

• Сертификат за ниво на език (ние се явихме излишно на TOEFL, тъй като нямаше кой да ни упъти какъв точно сертификат ни е необходим. По принцип е достатъчно да предоставите тест за ниво на език, проведен от НБУ. Внимавайте, защото и това не е бърз процес);

• Academic reference (препоръка от ваш преподавател. Внимавайте, защото И ТОВА отнема време. Хората са заети);

• Валиден международен паспорт. След дълго стискане на палци, получавате потвърждение от приемащия университет и се започва нова колекция от документи:

• Learning agreement, декларации и договори и всичко, което ви кажат от Erasmus офис в НБУ (слушкайте и папкайте).

2. ПЪТУВАНЕ И НАСТАНЯВАНЕ

КУПЕТЕ СИ БИЛЕТ веднага след като получите официално потвърждение от приемащия университет – ПО-ЕВТИНИ СА. Това поне го спазихме и бяхме много доволни. Относно настаняването – ние закъсняхме със сроковете за кандидатстване за общежитие и това доведе до купища проблеми с щастлив край. Оказва се, че в Англия е доста трудно да наемеш жилище/стая/апартамент/балкон и т.н. Изискванията са непосилни – дълги срокове на договор, гаранции, предварителни огледи, превод на депозит, криещ риск от измама. В крайна сметка ние извадихме късмет като открихме на наш приятел, приятел на негов приятел приятеля, който ни свърши всичката черна работа (Пламене, да си жив и здрав!). НО ако трябва да сме сериозни – в квартирите е много по-удобно и в общия случай по-изгодно, но доста трудно за организиране. Общежитията са по-сигурният ви вариант, но по-скъп. Безспорно обаче най-неблагоприятно би било отсядането ви в т.нар. sorority houses, където купонът не спира, но е супер мизерно, претъпкано и където шансовете ви да не си вземете изпитите се увеличават многократно. Съветваме ви да следвате нашия пример – използваме ги само в петък вечер и после се прибираме на спокойствие.

3. LEEDS BECKETT UNIVERSITY – YOU ROCK!

Честно казано първият ден беше Уау! Дъхът ни спря от английската организация, мащабите на кампу-сите им и лекотата с която всичко се случваше около нас. С две думи училището е с невероятни традиции, нашият департамент (Маркетинг, ПР и комуникации) е страхотен, но най-впечатляващото за нас е огромното разнообразие от студенти от целия свят. В нашата група, състояща се от 36 души, има повече от 20 различни националности. Това е безценен опит, особено за хора, занимаващи се в сферата на комуникациите. Важно е да отбележим тук, че впечатленията на тукашните преподаватели за българските студенти са великолепни. Много ни тачат и очакванията им са наистина големи. НБУ има своята висока репутация в Leeds Beckett. А що се отнася до нашата програма и преподаватели в България (International Business Communications), смело твърдим, че по нищо не отстъпват.

4. LEEDS

Ако планирате вашата програма да бъде в Англия, Leeds е място, което трябва да се види. Мултикултурен, жив и цветен – градът е истински рай за студенти и с гордост и задоволство може да се тагнете от него. Определено има какво да се види, както в него, така и в околността (York, Manchester, Liverpool, а защо не и малко по-далеч по крайбрежието – Scarborough). Относно цените – хубаво е да се подготвите пси- хически – ПАУНДИТЕ СА СКЪПИ И НИКОГА НЕ СТИГАТ. Забравете за кръчми и ядене в ресторанти и вземете в ръчния багаж книгите с рецепти на баба. В супермаркетите (Morrisons, Tesco, etc.) може да наме- рите много качествени и намалени продукти. ВИНО- ТО Е СКЪПО (5 паунда клас Механджийско), а за бирата ДА НЕ ГОВОРИМ (2 паунда - 650 мл). Има оферти – дебнете! Ако мразите скъпите сметки за таксита в България – със сигурност ще намразите и градските рейсове в Англия. Един билет = 2 бири. Бъдете готови – ще се ходи пеша и ще се използва чадър (те поне са евтини). Местните са мили, но малко трудно им се разбира. Излиза, че това, което сме учили години наред в часовете по английски, няма нищо общо с реалността. Не се учудвайте, ако влизайки в рейс и подавайки билета си чуете „Tha Love” – не са влюбени във вас. Градът е пълен със студенти (около 80 000 са, сред които има и ДОСТА българи) и в петък и събота си е истинско freak show. Тук са на мода организираните обиколки на 200 pub-а за една вечер, но проблемът е, че се напиват още в първия. Като кратко заключение бихме казали, че пътуването ще ни донесе безценен опит, знания и много нови приятели. Определено си заслужаваха всички положени усилия и изгризани нокти. А сега остава и да покрием и надминем тукашните очаквания за българските студенти и да се върнем догодина там, където си заслужава да вложим наученотоо. Така че учете, брете се и носете с гордост титлата „студент на НБУ“.