Нов български университет

Оля Стоянова, докторант, СУ ʺСв. Климент Охридскиʺ

  

Настоящият текст изследва трансформациите в разбирането на култура, които могат да се открият на страниците на всекидневната преса. Търси се отговор на въпросите какво стана с критическите материали в медиите и къде започва и къде свършва „лекото“ или т.н лайфстайл писане  за култура. Разгледани са някои от медийните практики, които съществуват на страниците на всекидневната преса – приведени са примери от вестниците „Труд“, „24 часа“ и „Стандарт“.

Ключови думи: масова култура, медии, всекидневна преса, култура

 

The present study researches the problem of transformation of culture in the daily press.  The report is looking the answers - what happened to critical texts in the daily press and where it begins, where it ends culture "light" or lifestyle culture in newspapers. The study focuses on media practices that exist in the pages of the daily press – as newspapers "Trud", "24 Hours" and "Standard".

Keywords: mass culture, media, newspapers, reading, culture, books

 

 

Днес трудно може да се даде изчерпателно определение какво е това култура, защото  съществуват повече от 270 определения  за култура. „Според изчисленията на американските културни антрополози Алфред Крьобер и Клайд Клакхън, в периода между 1871 г. и 1919 г. има само седем определения за култура, а в периода между 1920 г. и 1950 г. тяхното число достига 157. В книгата си „Социодинамика на културата“ (1968) Абрахам Мол вече говори за 250 определения. Очевидно, определенита нарастват лавинообразно и това е причината днес техният брой да е практически неустановим“, пише д-р Лъчезар Антонов във „Въпроси на културологията“¹.

Днес, десет години по-късно, още по-трудно можем да кажем колко точно определения за култура съществуват, а и не това е важно. В случая нас ни интересува какво отражение намират темите от областта на културата – в това число литература, театър, музика, изобразително изкуство, опера и кино на страниците на всекидневниците.  Как изглежда тази култура, погледната през медиите.

Първото, което се забелязва е, че през последните години културните теми са станали по-непопулярни. Това е тенденция, за която не е спирало да се говори от 1989-та година насам. Медиите нямат интерес към културни теми, а дори, когато имат, те изпълняват чисто формално своите функции – превръщат културните новини в хроника, която изобилства от преписани PR-съобщения и новини, които са на ръба на забавлението или на ръба на рекламата. Културните теми малко по малко изчезват или се трансформират в нещо друго – в забавление или лайфстайл. Може би затова е по-удачно днес да говорим за култура light по израза на Марио Варгас Льоса, според когото „най-представителната литература на нашето време е литературата light, леката, незатрудняващата, лесната литература, която, без дори да се изчерви, има за цел преди всичко и над всичко (и едва ли не освен всичко) да забавлява“ ² .

Противно на обичайните практики след 1989-та година да се говори, че културата в медиите е в криза – че е пренебрегната, недооценена, страниците за кино или театър падат, обемите се свиват и пр., днес на лице е друг факт – културата в медиите не е изчезнала, но е преживяла трансформация, превърнала се е в забавление, превърнала се е в лайфстайл или култура light.

Логично е да се попита – за какви медии говорим? За сериозната преса? Или може би за жълтата преса? В известна степен това са реторични въпроси. Проблемът е, че у нас на практика „сериозни медии“ в чист вид почти няма. Орлин Спасов³ посочва, че след отпадането на ограниченията след 1989 г. новата българска преса вече не може да разчита на държавна субсидия и затова й се налага да търси максимални продажби. А от стремежа към пазарен успех се ражда доминиращата медийна формула през годините у нас – т.н. „хибриден всекидневник“, който съчетава в себе си и сериозното, и комерсиалното.

Това обаче не е тенденция, която е характерна само за първите години на прехода. Тази тенденция се превърна в правило, защото и днес най-масовите всекидневници са от хибриден тип. Ако вземем някои от най-популярните  всекидневници у нас - вестник „Труд“, вестник „24 часа“, вестник „Стандарт“, ще видим, че общото при всички тях е, че те не са нито типично качествена преса, нито типично жълта. Те са хибриди. Съответно – ако разгледаме хибридния всекидневник днес, ще бъдем изненадани колко беден е станал той като съдържание. Кратки текстове, големи заглавия, големи снимки, но без богатството от жанрове и теми. И задължително с поне една страница култура.

И така – какви са медийните трансформации на културата?

Първата и може би най-очевидната е, че културата като тема малко по малко е изтласкана от страниците на всекидневната преса, тя изчезва от страниците на вестниците. По време на криза, първите страници, които спират да излизат, са страниците за нови книги, за театър, за музика, за кино и т.н. Културните новини не изчезват напълно, но се обособяват като колонки, рубрики, които излизат веднъж седмично или месечно. Видимо се променя тяхната регулярност – култура на страниците на в. „Труд“ има в петък и в събота, в броя във вторник и сряда – не. Културните страници във в. „Стандарт“ също са съсредоточени в петък, събота и неделя. През останалото време ни се полага по-малка порция култура или просто културата не е толкова необходима.

Всички знаем защо е така - ако преди години културните страници са били сигурен знак за елитарност, то сега те не носят същият заряд. Те не са „информативни“ страници в онзи смисъл, в който влагат медиите. Страниците за култура съществуват за престиж. А в момента, в който културата престане да бъде престижна, те изчезват или се променят. Страниците за култура се превръщат в страници „Забавление“, „Шоу“, „Отдих“ или нещо друго.

 

Тук стигаме до следващата трансформация - културата постепенно се превръща в нещо друго. Тя вече не е култура, а се е трансформирала в забавление.

Какво се случва на страниците за култура днес? Оказва се, че вече няма място за рецензии на нов филм или книга – това е твърде скучно. По-удобно е да се вземе интервю с писателя или режисьора, които сами ще обяснят какво са искали за кажат. Чест похват е новата книгата да бъде само повод за интервюто, но не и негова тема – обикновено писателят с охота разказва за своите виждания за света, споделя планове, разказва за личния си живот, за всичко около себе си, но не и за книгата. А ако е направено – то е в рамките на едно-две или три изречения, просто се съобщава информационния повод за интервюто. Но понякога и тези едно-две изречения не присъстват.

Същото се случва с театъра, изобразителното изкуство или което и да е друго изкуство. Далеч по-лесно е една театрална постановка да бъде представена чрез кратко светско интервю с впечатленията на актьорите или режисьора, отколкото да се направи анализ на представлението.

Ако преди години критичните текстове за литература, театър и музика, са се писали от специалисти и са се отличавали с дълбочина – това сега не е необходимо. Сериозна критика? Не, това звучи твърде сериозно за читателя… Оказва се, че през последните години изрично условие е културните теми да бъдат представени леко, развлекателно, неангажиращо и то на страници, които носят имена „Клуб“, „Суматоха“ и пр. Точно в този смисъл, в който Марио Варгас Льоса говори за литературата light – тя не изисква усилие, тя се превръща в някакъв лайфстайл продукт, който изгражда имидж, но не възпитава в ценности.

Въпросът е дали тази култура light продължава да бъде култура?

Донякъде този въпрос ни връща в изходна позиция от времето, когато представителите на Франкфуртската школа спорят дали масовата култура продължава да бъде култура.

„Понякога я наричат „популярна култура”, но аз смятам, че терминът „масова култура” е по-точен, тъй като нейна характерна черта е това, че тя представлява предмет за масова консумация, подобно на дъвката“, пише американският  социолог и кинокритик Дуайт Макдоналд⁴, който се смята за създател на термина „масова култура“. Според него тя няма интелектуална стойност, тя е кич, натрапен отгоре.

Етгар Морен обаче твърди, че масовата култура не е просто ненужна имитация и кич. „Както ще видим, масовата култура е култура: тя образува едно тяло от символи, митове и образи, засягащи практическия живот и въображаемия живот, система от специфични проекции и идентификации. Тя се надбавя към националната култура, към хуманистичната култура, към религиозната култура и влиза в съперничество с тези култури“, пише Едгар Морен в „Духът на времето“⁵.

Дали light културата, която виждаме по страниците на всекидневната преса, е феномен, който съществува единствено в медиите? Всъщност не – Марио Варгас Льоса говори за light културата – за цивилизацията на зрелището, сред която живеем. Според него границата между жълтата и сериозната преса е „накъсана от пробойни и в много случаи се е изгубила напълно, дотолкова че в наши дни трудно се забелязва старата разлика между отделните медии. Защото издигането на забавата и развлечението във върховна ценност на епохата незабелязано води до преобръщане на приоритетите в информационната област.“⁶ А медиите просто отразяват реалността, според възможностите си.

Има обаче и друга трансформация – днес писането за култура опасно се доближава все повече до рекламата и до PR-съобщението. Качествената журналистика би трябвало да ползва ПР съобщението основно като източник на информация.  По-точно – като един от източниците на информация. Затова доближаването на журналистическия текст до ПР-съобщението и рекламата не е проблем на ПР-а, а на журналистиката.

Всъщност по този начин се пише и за музика – за концерти или албуми, съобщава се цената на билетите и колко свободни места са останали; така се пише за театрални представления, за изобразително изкуство и т.н.

Комерсиализирането е следващата медийна трансформация. Защото когато говорим за комерсиализиране на медиите, не можем да не си дадем сметка, че този процес няма как да подмине културата. Можем да открием белезите на тази трансформация още в подбора на теми, за които се пише – на страниците на всекидневната преса рядко попадат интервюта с нови и неизвестни творци, когато се пише ревю на книга, то книгата вече е нашумяла; когато се взима интервю с художник, то той вече е известен художник; когато се пише за нов филм, то този филм вече е спечелил награда и т.н. Медиите днес се нуждаят от авторитети, а не си поставят задачата да ги откриват. Ако отворим културните страници на всекидневната преса, ще видим, че медиите вървят след събитията. Не откриват тенденции, а се присъединяват към тях.

Всъщност в това няма голяма изненада – за да е способна една медия да открие нови тенденции в литературата, киното или която и да е друга област, тя трябва да разполага с необходимите специалисти, които да я разпознаят. Днес това е твърде висока летва за медиите във време, когато най-голямото изискване за едно културно събитие звучи така: „да е интересно“.

Медийните трансформации на културата обаче водят след себе си до проблеми като подценяване на аудиторията и отдръпване на читателите. Приема се, че light културата се появява в резултат на нуждите на забавление на аудиторията. Днес обаче се наблюдава и друга тенденция – аудиторията се отдръпва от всекидневната преса, защото читателят не открива дълбочина, не открива различна информация от тази, която може да открие навсякъде другаде. Не открива уникално съдържание. Огромен брой новини, които не са разработени в цялост, липса на дълбочина и липса на жанрово разнообразие – всъщност всекидневната пресата е изправена пред криза именно, защото не може да създаде качествен продукт. Жълтите медии създават разпознаваем продукт, който в една или друга степен е уникален на пазара. Качествената преса (независимо, че тя заема много по-малък дял от медийния пазар) също има свое разпознаваемо лице. Докато хибридната преса се сблъсква със сериозен проблем – тя предлага не дотам качествен продукт, който освен това може да бъде открит и навсякъде другаде – в интернет сайтове, блогове и т.н.

Трябва да вземем в предвид и факта, че това се случва във време, когато аудиторията не само има избор от медии и информационни канали, но често самата аудитория се държи като медия – тя има възможност да добавя съдържание – било то под формата на коментар или дори читателски материал – снимка, анонс за събитие и т.н. В този смисъл едно книжно ревю за нова книга, публикувано в колонка на страницата за култура на даден всекидневник, един път в седмицата, не би могло да отговори на читателското търсене. За читателя е много по-удобно да открие цялата информация за тази книга в мрежата или в специализираните издания.

На този фон  не е изненада, че вестниците губят позиции, които само до преди десет години изглеждаха сигурни. Всекидневната преса и страниците й за култура днес не предлагат нищо по-различно от микс от информация, предназначена за бързо преглеждане, а не за четене. С което сякаш ни напомня, че времето на големите текстове, на просторните материали, анализи, репортажи и интервюта или просто времето, когато сме могли да четем вестниците като романи, завинаги е свършило. Или поне хибридната преса не може да ни го предложи.

 

 

Библиография:

(1) Кунчев, Влъчко. Стефанов, Иван. Антонов, Лъчезар. Сборник. Въпроси на културологията. София: Сиела, 2004, стр. 20

(2) Льоса, М. В. Цивилизация на зрелището. София: ИК „Колибри“, 2013.

(3) Спасов, О. От политиката до гражданите. В Лозанов, Г., Спасов, О., Янков, Р. (съст.). 24 часа Вестникът. София: ИК „Труд“, 2001

(4) Mc Donald, D. The Theory of Mass Culture. New York, London: Free Press, 1957

(5) Морен, Е. Духът на времето. София: ИК „Христо Ботев“, 1995

(6) Льоса, М. В. Цивилизация на зрелището. София: ИК „Колибри“, 2013.