Нов български университет

доц. Петя Александрова, д.н., департамент „Масови комуникации“, НБУ

 

Всяка годишнина е благодатен повод за развихряне на въображението как да бъде разнообразно отразена - защото има обществен консенсус по значимостта на събитието и предизвикателство за оригинална ПР кампания. И "100 години българско кино" не прави изключение.

Годишнината, както няколко пъти в научни среди се уточнява, всъщност е спорна или най-малкото се нуждае от пояснение. Когато се каже "българско кино", може да се имат предвид няколко неща. А отделно по всяка точка различните историци имат различни мнения или интерпретации. Може да става дума кога за първи път киното е стъпило в България (да приемем, че писмените източници сочат прожекция на 27 февруари 1897 г. в Русе). Може да става дума кога за първи път са правени филмови снимки в България - вероятно от чуждестранен екип, изпратен  по Балканите да документира някои важни събития (повечето историци се спират на английския оператор Чарлс Нобъл, изпратен от американеца Чарлс Ърбан, и заснел през 1903 г. Илинденско-Преображенското въстание). Може да става дума кога за първи път е сниман филм с български екип - и това обикновено е хроника, а не игрален филм (може би е 22 септември 1908 г., когато България обявява своята независимост - документалния откъс "заснет в България, вдъхновен от чисто българско събитие, с нашенски "актьори", с дух български, предизвикал обществен интерес и реакции на одобрение у нас, очевидно осъществен със съдействието на официалните местни власти, донесъл приходи на родна територия" [1]. А може да става дума за за първия български игрален филм - и точно тази дата се има предвид, когато днес празнуваме 100 години българско кино. Но сами преди 5 години, 2010, отново празнувахме 100 години българско кино, на базата на друго историческо мнение, което гласеше, че филмът "Българан е галант" на Васил Гендов, е сниман през 1910, а не 1915 г. (можете да чуете тази теза и в докуменалния филм за Тодор Андрейков "Гражданинът кино" на Коста Биков, 2014 г.)

Аима и още една гледна точка: според съвременните критерии (приети от ЮНЕСКО) "националният произход" на всеки филм се определя не от неговия сюжет, не от етническата принадлежност на творческия му екип, нито дори от местата на снимките, а единствено от финансирането (това беше спорният казус, който разглеждахме със студентите около определянето на Оскарите за чуждестранен филм).

Защо така подробно ви занимавам с тези чисто исторически и научни спорове? Защото те могат да се превърнат в събития около традиционния показ на български филми, което по подразбиране се прави за юбилея. Повечето инициативи около "100 години българско кино" страдат от еднообразие (а мотото ни е "да не се боим от разнообразието") и затова се фокусират върху: 1. показ на филми 2. показ на игрални филми (с изключение засега на БНФ), 3. Показ на игрални филми от последните 50 години (пак без БНФ). С мъглявото предубеждение, че другите, тоест първите 50 години няма с какво да се включат в юбилея. Затова фокусът ми е с началото, защото от него, поради липса на достатъчно запазени филми, може да се изтръгне достатъчно около филмите - за епохата, събитията, техническото развитие, етнографията и т. н. Точната ниша за ПР. Не става дума само за научна конференция, телевизионно предаване по темата (например по БНТ в история.bg) или публичен дебат с популярни личности ("Лачените обувки на българското кино").

За сравнение ще разгледам оригинални и не толкова оригинални инициативи в един паралелен юбилей - Париж, подобно на София, отбелязва не 100, а 120 години на киното, което французите, но и цял свят смятат, че се е родило в Париж. Няма да ви занимавам с историята на френското кино, нито с френските филми, а с няколко паралелни изложби, всичките по този повод, тази година. Най-голямата е в Гран пале, 27 март -14 юни, и, естествено, е посветена на братята Люмиер, изобретили киномашина, която и снима, и прожектира, и осъществили първата кинопрожекция [2]. В огромното хале са събрани апарати, които са били изобретения върху фиксирането на движещия се образ, забележете, ПРЕДИ братята Люмиер. Има възстановена (тя не е запазена) в реални размери кинозалата с 32 места, както е изглеждал на първата прожекция индийският салон на гран кафе в Париж (столове, драперии, маси, отзад прожекционният апарат). В тази среда се показват филмчетата от първия киносеанс, общо 17 на брой, 10 минутна прожекция. Отделно са събрани снимки на обиколките на операторите, които са въртели все същите филми по света, заедно с разрешителните за прожекции (примерно указ на руския император Александър III), писмата им с впечатления, отзиви в пресата. На голяма карта светят с лампички местата, които те са посетили на пет континента, подкрепени с панорама от 360 градуса. Има също реверанс към великите колеги от епохата: Пате и Гомон, приятели и съперници едновременно. Следва макет на фабриката на Люмиер за фотохартия в Лион, родословното дърво на фамилията и съхранените семейни снимки. После са  другите изобретения на братята: аутохромната цветна фотография, филмовата лента от хартия и стереоизображението без очила. Накрая се представя институтът "Люмиер", който се занимава със самата изследователска дейност. А встрани е маркирано пространство за деца, които да правят макети, лепят стикери или разглеждат снимки и табла - все за зората на киното.

Студията "Гомон", чиято гордост е, че съществува без прекъсване откак съществува киното, направи експозиция (15 април - 5 август) в пространството 104 квадрата (Cent quatre - Paris [3], бивши салони за погребения). Няколкото студии включват зала с пана с прожекции на откъси от 400 френски филма, зала с костюми и реквизит, обикновено исторически или фентъзи, зала с панорамно изображение на филми собствено производство върху 7 екрана, зала с пречупени огледала, в които виждаш звездите на френското кино (дело на Ален Флейшер), отпред скулптура на Анет Месаже, ателиета за производство на декори, съкровищата на "Гомон" (техника и лента, но и историята на студията и нейния основател). Освен задължителните книжарница, кафенета и салон за деца, има площадки за самодейни групи, които танцуват или упражняват бойни изкуства. Разбира се, по график в допълнителни зали текат кинопрожекции на неми филми... и те имат зрители.

Френската синематека [4], естествено, участва също, макар и по-строго: със специализирания си Музей на киното, не толкова богат като Берлинския, но добре аранжиран. За да не бъде нескромно, другите занимания на филмотеката не са свързани с юбилея: огромна изложба, посветена ва Микеланджело Антониони, с откъси от филми, негови рисунки, скици, картини, писма от и до него, снимки. През лятото ще я замени подобна изложба за Орсън Уелс, после за Мартин Скорсезе. В залите освен филмите, свързани с изложбите, могат да се видят и паралелните програми на фестивала в Кан 2015 (аз попаднах на седмицата на критиката). И не мислете, че няма пребогата книжарница, библиотека (с филми на място), кафе, ресторант и детски пространства, да не говорим, че сградата е дело на Франк Гери.

Останалите "големи" от зората на киното също участват, вече поектирайки постиженията на другите и повтаряйки техните събития. Архивът на Шарл Пате, поддържан от фондацията "Жером Сейду-Пате", притежава прекрасна сграда, дело на Ренцо Пиано, [5]в която има поредната изложба на стара техника, изложба на плакати, киносалон със стари неми филми на студията "Пате", реставрирани филмови копия. И архив за чудо и приказ.

Както разбирате, това са само част от инициативите, които протичат в Париж по повод 120 годишнината. Най-изумителното е, че навсякъде има достатъчно посетители, колкото и маргинални да са проявите - както казваме "за всеки влак си има пътници".

Какво може да се използва в нашия стогодишен юбилей от споделеното за Франция? Например всичко, което е свързано с филмовата техника. Бях потресена колко много и колко различни модели кинокамери са съхранени в експозициите - почти от преди Христа, сиреч от средата на XIXвек, всякакви националности и калибри. А някои съвременни режисьори като Клод Льолуш дават за изложбите собствените си камери от 60-те, 70-те, 80-те години наXXвек... От публиката се заглеждат много внимателно в механизмите на задвижване и възпроизвеждане на образа, сякаш ги омайва махалото на Фуко. Забелязва се, че всяка изложба задължително включва техника от XIXвек, а на най-почетното място е камерата от първата прожекция на Люмиер. Но не се притеснявайте, ако не е съхранена самата техника - тя може да се възпроизведе 3Dи да се гледа на екрани в цялата й красота.

Подобен юбилей може да се онагледи още с разнообразен реквизит, най-вече облекла от филми, но също и сервизи за храна, часовници, автомобили, конно снаряжение и т.н. - каквото има в наличност. Задължително плакати, и то не само по един от филм и от един период, а цялостното представяне на киното през плаката, през шрифтовете, през рисунъка. Удачни са и снимки на кинозвезди (помните ли картичките с лика на артисти, от които би станало чудесно пано!). Снимки на местата за снимки, на моменти от снимачни площадки, цялата сувенирна индустрия от билета с образа на сградата на синематеката до моливчето с надпис "Люмиер". И това е само началото - както на киното, така и на възможностите да се използва един негов юбилей.