Нов български университет

Биляна Младенова
Организатор събития и комуникации, Фондация за социална промяна и включване

 

 

 

 

„Не се боя да скоча в дълбокото, защото знам накъде отивам”

Наскоро прочетох в една книга, че, за да извършваш маркетинг (а в този смисъл и пиар, защото те до голяма степен се преплитат) в най-чист вид, трябва да се държиш като дете. Това ми хареса – досега съм се чудила как да опиша правилното за мен поведение в пиара: искрено, открито, настоятелно, с чувсто за хумор, изпълнено с детайли, въпроси и търсене на отговорите на тези въпроси. И всичко това в името на ясната, последователна, постоянна, умерено напоителна и абсолютно задължителна комуникация с всички заинтересовани страни.

Всъщност, за да говориш толкова общо за връзките с обществеността, трябва да имаш солиден опит зад гърба си. На този етап, аз не разполагам с такъв, затова ще фокусирам вниманието си и вниманието ви върху една конкретна сфера и пиар особеностите, свързани с нея, а именно – НПО сектора и в частност  - сферата на по-малките НПО организации.

Да работиш в неправителствена организация като пиар, а и като какъвто и да е, изисква сериозно предварително осмисляне. Хубаво е някой да те предупреди – тази вода е много дълбока. Цяла малка бездна на неосъществени, но изключително обещаващи идеи, хиляди малки стъпки на комуникация, запланувани и очакващи да ги извървите. Често пъти организацията не разполага с екип от специалисти по връзки с обществеността – тук принципът е по-скоро „и сам войнът е войн”  или по-скоро „и сам войнът е пиар”.

Структурата.

В НПО сектора има много неща – разнообразие, емоция, бюрокрация, проекти, но йерархичната структура и дефинирането на ежедневните отговорности на служителите в тази структура, определено не са сред тях. Тук категоричността в това какво можеш  и какво трябва да извършваш на работното си място, зависи до някаква степен от самия теб. Това, логично, може да бъде възприемано по два начина (в зависимост от схващането за живота на съответния специалист) – като нещо негативно, ако държиш да знаеш кои са твоите задължения и кое е работа на някой друг, или пък позитивно – ако имаш много идеи и не се страхуваш да действаш. А действието без страх означава и свобода.

Свободата.

Свободата в комуникацията е единственият начин да постигнеш нещо ново. Ограниченията, разбира се, са част от всяка една комуникация, но в НПО сектора тези ограничения са много по-малобройни, отколкото в бизнеса например. Личният ми опит показва, че в управлението на комуникацията на една неправителствена организация, има две основни ограничения – моралното, етичното ограничение, което до голяма степен е и въпрос на възпитание, и правното ограничение – тоест дали нещо е правилно според закона. Може да се каже, че първото правило е неписаното, а второто – юридически описаното. Спазването на тези правила е просто – те са валидни и трябва да бъдат спазвани при всякакви обстоятелства. Свободата в пиара има още един изключително ценен аспект – тя ти дава правото да поддържаш открита комуникация с публиките, с хората, които следят развитието на организацията посредством социалните мрежи и които, подкрепяйки организацията, очакват адекватни и своевременни резултати и отчетност на своята подкрепа.

Искреността.

Говорейки за социалните мрежи и случващата се в тях комуникация, държа да подчертая, че предоставянето на релевантна и коректна информация, е от голяма важност за успеха не само на комуникацията, но и за успеха на организацията. Да бъдеш искрен е чисто и просто най-лесният начин да достигнеш до хората, които не са част от организацията. Съпричастността е усещане, което може да бъде пробудено само ако човек се почувства толкова близо до една кауза, че да я приеме до някаква степен за своя. В този ред на мисли, допускането на дарители, заинтересовани от дейността хора, партньори, а дори и противници на каузата, е от първостепенна важност.

Товаро-разтоварна дейност.

Ако не искаме да пропуснем нещо съществено, говорейки за пиар в НПО сектора, то непременно трябва да споменем носаческите дейности, част от длъжностната характеристика на всеки един служител на съответната организация. Добре е да се поясни едно – когато организацията се издържа от дарения, работата на специалиста по връзки с обществеността е не само да намери начин да информира целевите групи, че организацията има нужда от подкрепа (било то финансова, морална, друга материална и прочие), тоест да достигне до потенциално или пряко заинтересованите, да поднесе достатъчно информирано и коректно информацията за нуждите на организацията, да осъществи контакт и да координира извършването на дарението, но и да приеме това дарение, като, заедно с колегите си, намери начин за неговото транспортиране и се ангажира лично с преместването му (важи особено в случаите на техника, дрехи, посуда, тоест материални дарения). Това, в кръга на шегата, а и извън него, може да бъде възприемано като вид физическа дейност, способстваща доброто физическо състояние на пиара.

Сърцето.

Поставям сърцето на последно място, защото искам да завърша този лично-професионален разказ с най-същественото. Няма как, а и не бива, да се насочваш към НПО сектора, ако нямаш в себе си чувство на необходимост да бъдеш пряко полезен на някого или нещо. Тук не става въпрос за полезност в рамките на индустрия, бизнес – НПО сектора ти дава възможност да идентифицираш проблем (било то социален, екологичен или друг) и да предприемеш отговорни действия за неговото намаляване, регулиране, или – в най-добрия случай – за неговото отстраняване.

Иглите в купата сено. Не загубени, не лутащи се, а просто рядкост. Така възприемам малките организации и техните големи идеи. Мащабно-мислещи, широко-скроени, действащи поетапно, съзнателно, иновативно, налагащи нови идеи или пък стари такива, за които някога не е достигнало смелост да бъдат реализирани.  Струва си. И усилията, и сърцето, и дори товаро-разтоварната дейност. Как го разбираш ли? Много просто – хората,а на които помагаш, ти го казват.