Нов български университет

доц. д.н. Петя Александрова

 

 

Резюме:

Мултимедийната изложба "Бош - оживели видения" в Москва отваря два въпроса. Първият е свързан с глада за оригинално съдържание. Никой музей в света не разполага с достатъчно оригинални артефакти. Затова изложбата предлага по отношение на Бош не ново съдържание, а презентация на съдържание. В нея няма автентичност, няма вещественост, няма оригинал - само виртуален образ на съдържание. Мултимедията в огромната зала няма амбицията да предаде една определена картина на Бош, тя има по-голяма амбиция - да предаде света на Бош, при това не явния, а скрития. Всички образи са взети от картините му, но са така съчетани и раздвижени, както само асоциациите и сънищата ни го извършват. А вторият въпрос е докъде може да ни отведе гладът за развлечение?

Ключови думи: Бош, мултимедия, артефакти, оригинал, видения.

 

Продължавам с моята своеобразна разходка из московските галерии, сега по темата на лятната ни ПР школа "Глад за съдържание". Акцентът в представянето е видимостта на съдържание, разглеждана при две изложби с голям зрителски успех.

Първата е в центъра за дизайн ArtPlay [1], авангардно пространство с над 300 архитектурни и дизайнерски ателиета, образователни центрове (Британско висше училище за дизайн, Архитектурно училище МАРШ, Московско училище за кино и отделно за ново кино, Училище за компютърна графика и Бизнес училище). Но най-впечатляваща е просторната зала от 4000 кв.м., където се провеждат всякакви промишлени и културни изложби, развлекателни мероприятия и значими събития от съвременното изкуство.

Точно в това пространство се откри мултимедийната изложба "Бош (или на руски Босх) – оживели видения". 2016 г. е обявена за година на Йеронимус Бош, един от най-загадъчните художници, 500 години след смъртта му през август 1516 г. В Хертогенбос, родното му място в Брабант, южна Нидерландия, в Мадрид, Венеция и други градове на Европа се провеждат изложби на негови произведения, както и на други автори, вдъхновени от неразгаданите символи и тайни на Бош [2]. Странни, неразбираеми, плашещи – това са най-честите епитети към произведенията му. Той облича в образ и плът всички суеверия и страхове, терзаещи човека от Средновековието. Някои го намират за сюрреалист, величаейки го за "почетен професор на кошмарите", други твърдят, че в работите му са зашифровани тайните на алхимици, астролози и магьосници от онази епоха. Трети го причисляват към еретиците, наричайки го адепт на забранените секти, макар да е известно, че е бил много религиозен човек.

В първата зала на изложбата кураторите са се опитали да съберат цялата информация за живота и творчеството на Бош, включително най-невероятни версии и слухове. Таблата в началото на експозицията са предвидени за лично ползване, можеш да си избереш картина, да кликнеш на определен неин елемент (номериран) и изскача от менюто същият този елемент в крупен план с доста подробно описание на странното създание и на множеството митове около него, а също и на историческа справка какво преди 500 години създанието е могло да означава в иконографията. Предлагат ти да увеличаваш или намаляваш образите, да се доближаваш или отдалечаваш от тях, менютата са задължително и на английски. Преди да влезеш в залата на разгърнато пано над входа за всяка година от живота на Бош има съответствие на важните исторически събития, а също и на важните му съвременници художници, философи, поети и други артисти. Усещането за плътен, компетентен и умело подбран контекст компенсира оскъдността на биографичните данни, проблем за всеки изследовател на Бош.

Мултимедийната част е истински карнавал на ужасните и привличащи образи на художника. Можеш до безкрай да гледаш този фантасмагоричен свят на хлъзгави гадини, изпъкнали туловища, риби с човешки крака, хора с бъчва вместо търбух, паякообразни чудовища и същества, в които "отвращението се съчетава с отвращение и в отвратителното им съчетание ти става неочаквано привлекателно-страшно. Това отвращение, тези изчадия от миязмените блата и тъмни гниещи недра изглеждат просто забавни, едва ли не уютни – толкова е чистосърдечна вътрешната радост в творчеството на художника и толкова е изумителна самата му живопис!" Снимки [3], [4]

Иконографията на Бош е самотен и недостъпен остров в потока на ранната холандска живопис, истинските тайни на неговите великолепни ужаси и сънища още не са разкрити. "Удивителни и странни фантазии.. по-скоро неприятни, отколкото ужасни", казва за картините му негов съвременник и също холандец Карел ван Мандер. Не случайно картината "Градината на земните удоволствия", изобразяваща човечеството в плен на греховете си, се превръща в символ на Средновековието.

Бош се смята автор на около 30 произведения, но подписаните от него са само седем. Нито една от картините му няма заглавие, дадено от самия него, те са измислени по-късно от изследователите. За живота му се знае малко: семейство на художници, изгоден брак, няма деца, член на религиозната организация "Братството на дева Мария", която обаче не е секта. Когато е на 12 години, пожар помита голяма част от родното му място и той е свидетел на стихията, чийто образ може би се запечатва не само в съзнанието му, а и върху платното.

Изложбата е организирана от компанията ARTPLAY MEDIA, чиито технологии включват многоканална анимационна графика, използване на десетки съвременни проектори с най-висока резолюция, гигантски екрани и стерео звук. Компанията вече има опит с подобни и много популярни изложби в същото пространство, като "Великите модернисти. Революция в изкуството" (февруари-август 2015 г.) и "Микеланджело. Сътворението на света (септември 2015 - февруари 2016 г.)".

Изложбата "Бош - оживели видения" отваря два въпроса. Първият е свързан с темата на нашата лятна школа - гладът за съдържание. Дори най-големите руски музеи не разполагат с картини на Бош, тоест нямат оригинални артефакти. Но, за сметка на това, могат да си ги създадат, съвсем почтено, без посегателство върху авторски права. Изложбата предлага по отношение на Бош не ново съдържание, а презентация на съдържание. При това на много високо ниво. В нея няма автентичност, няма вещественост, няма оригинал - само виртуален образ на съдържание. Сходна е била ситуацията и с предишните две мултимедийни изложби за модернистите и Микеланджело, за които може да се добие представа от тийзърите на сайта. Като си спомня скромното присъствие на четирите рисунки на Микеладжело в Националната галерия в София от Каза Буонароти и всички трудности, финансиране и сложнотии около организирането й, не се учудвам, че е за предпочитане мултимедийната замяна.

Мултимедията в огромната зала няма амбицията да предаде една определена картина на Бош, тя има по-голяма амбиция - да предаде света на Бош, при това не явния, а скрития. Всички образи са взети от картините му, но са така съчетани и раздвижени, както само асоциациите и сънищата ни го извършват. Гледането трае 30 минути, после започва отново без прекъсване. Има още няколко зали, в които има изложби на вдъхновени от Бош съвременни автори, костюми към неговите въображаеми създания, смъртните грехове.

Вторият въпрос е докъде може да ни отведе гладът за развлечение? Всичко в "Бош – оживели видения" се движи и звучи, в тъмната зала лежите на земята върху големи туфи или седите на куб, а презентацията ви обгръща отвсякъде. Вие сте в епицентъра на вселената Бош, накъдето и да се обърнете ви гледат неговите страховити видения. Агресията върху сетивата е тотална, тя е повече от преживяването, което можете да получите в галерията "Прадо" в Мадрид, когато съзерцавате "Градината на земните удоволствия" в оригинал, в зала с много други картини и с нормални размери, в относителна тишина и при умерено осветление. Бош в случая е спектакъл, не отделна картина. Дали това обаче вече е Бош?

За да бъда коректна, ще добавя, че съществува и противодействие на тези изцяло мултимедийни проекти, каквото е амбициозното гостуване на изложбата "Фамилията Кранах. Между Ренесанса и маниеризма" в Държавния музей за изобразително изкуство "Пушкин". Това е изложба в класически вид, с класическо съдържание: творчеството на Лукас Кранах Стария (1472-1553 г.) и представители на няколко поколения от тази знаменита династия. 48 живописни и над 50 графични произведения от музеите в Гота, Берлин, Мадрид, Прага, Будапеща, Санкт-Петербург и Нижен Новгород, както и от частни колекции, отразяват различни етапи от творческата традиция  на семейство Кранах, където се съчетават интерес към ренесансовия прочит на религиозни и митологични теми с елементи на късноготическа приказност и спиритуализъм. Близки по време, място и дух художници – противоположни експозиции.

Но и изложбата "Фамилията Кранах" не остава само с поглед назад във времето. Месец след самостоятелното й излагане към нея, в съседната зала, целенасочено се настанява друга изложба, която да "кореспондира" с Кранах -  "Изгубените ключове" на Виктор Пивоваров. Отявлен пример за изложба-интервенция, както ги наричат кураторите, агресивно нахлуване на актуалното изкуство в територията на класическото, а може би мирно съвместно съществуване на едно място. Желанието на всеки уважаващ себе си музей да бъде съвременен, разбираем и достъпен, да промени собствения си статус и "да намери ключове" към една по-широка и модерна, масова и младежка аудитория. "Изгубените ключове", 2015, е цикъл от живописни произведения на един от основоположниците на московския концептуализъм. Той включва осем картини, обединени от стилистично заиграване с изкуството на 15-16 век, с усещане за дежа вю чрез майсторско вплитане на детайли от ренесансовата фламандска и нидерландска живопис. Образите от Йеронимус Бош, Питер Брьогел, Лукас Кранах, Джовани Белини вече не са само цитати, а капан, в който хитроумно е въвлечен зрителят. От Бош и Брьогел пред очите ни се ражда странният свят на удивителни същества и забавни събития, но с разликата, че не са обединени от есхатологични мотиви, а от светлото и тревожно чувство за невъзможността и непостижимостта на света, ключовете от който са безнадеждно изгубени. Всякакви опити за интерпретация се априори обречени, смята Пивоваров, който се изживява не като мислител, а като "чувствител".

И накрая някои прагматични наблюдения - цените на билетите за оригинал и за мултимедия са съизмерими, времето на прекарване в залите обикновено също. Вярно е, че при оригиналите на "Фамилията Кранах" зависи от способността ви да съзерцавате: можете да разгледате почти 100 произведения за половин час, а можете и да потънете само в едно задълго. Докато при Бош вие имате един направо задължителен половин час, преди образите да почнат отново да се повтарят. Пространствата и в двата случая са в центъра на града, с определено културен профил. Някой фино заменя оригинали с презентации и дирижира вашето възприятие - а всички ние се поддаваме доброволно заради развлечението и зрелището.