Нов български университет

Людмила Цолова-Борисова

 

Докладът представя накратко правния статус на аудио-визуалните произведения, филмовите продуценти и сродните им права според българското законодателство. Без да претендира за изчерпателност, изследването има за цел да съпостави особеностите на филмопроизводството, като синтез от интелектуална собственост, индустрия и култура, с пазара на съдържание, аудиторията и творческото настроение при създаването на филми и други аудио-визуални произведения. Идеята на настоящата разработка е да очертае предизвикателства и перспективи пред създаването на български аудио-визуални произведения, и в частност филмовите произведения, като фактор за устойчиво развитие на филмовата индустрия и форма за предоставяне на разнообразно съдържание.

Ключови думи:  авторски и сродни права, аудио-визуални произведения, аудитория, индустрия, култура, продуцент, съдържание, творческо настроение.

 

CREATIVE MOOD AND COPYRIGHT IN THE PROCESS OF CREATION AND USE OF BULGARIAN AUDIOVISUAL WORKS. RISKY RELATIONS

Ludmila Tsolova-Borisova, l.tsolova@apraagency.com

The paper presents in brief the legal status of audiovisual works, film producers and their related rights according to the Bulgarian legislation. Making no claim to be exhaustive, the paper intends to compare the specific characteristics of filmmaking as a synthesis of intellectual property, industry and culture with the content marketing, audience and creative mood in the process of film production and other audiovisual works. The idea of this paper is to define challenges and opportunities of creating Bulgarian audiovisual works, film productions in particular, as a factor of the sustainable development of the film industry and as a form of providing diverse content.

Key words: audience, audiovisual works, content, copyright and related rights, creative mood, culture, industry, producer.

Уводни думи

Въпросите и задачите, които така формулирано заглавието на темата поставя, са значими и актуални от гледна точка на аудио-визуалните произведения, като съществена част от медийната среда. Филмите и другите аудио-визуални произведения са важен елемент, както от икономиката, така и от културата на обществото. Днес динамичното развитие и иновациите се основават на специфични права на собственост – върху открития, изобретения, авторски произведения в областта на науката, литературата, изкуството. Правата на интелектуална собственост са актив. Политиката към интелектуалната собственост е от голямо значение за творческото и професионално развитието на производителите на съдържание за аудио-визуални произведения, за лицата, продуциращи това съдържание, както и за развитието на медийната среда. Същевременно въпросът с авторските и сродните им права при създаване и използване на аудио-визуални произведения има не само правна регламентация (юридическите причини за възникване, упражняване, изменение и прекратяване), но е и стопанско явление, което съществува в условията на глобализация, технологични промени и либерализиращи се пазари.

В настоящия доклад, без претенции за изчерпателност и всеобхватност, на основата на нормативна уредба и теоритичен обзор, се изследват механизми на създаване и използване на български „филми” и „други аудио-визуални произведения”, на функциите на българските продуценти и сродните им права.

 

Кратка ретроспекция

Появата на обективното авторско право съвпада с появата на печатарската техника в Европа. Под обективно авторско право се разбира съвкупността от правни норми, които държавата е създала за регламентиране на произведения на литературата, науката и изкуството. [1 ]В редица европейски държави още през 18 век се признава със закон правото на автора върху създаденото от него произведение. В България първите авторскоправни норми са отделни текстове, регламентирани в Търговския закон от 1897 г. Първият български Закон за авторското право е обнародван през 1921 г. Сега действащият у нас Закон за авторското право и сродните му права е в сила от 01.08.1993 г. (ЗАвСрП, обн. обн., ДВ,бр. 56 от 29.06.1993 г., в сила от 1.08.1993 г.)[2]

През 21 век предизвикателствата пред авторското право и сродните му права са многопластови, свързани с усъвършенстване на мисловната дейност на хората и създаването на нови и нестандартни интелектуални продукти като литературни, музикални, филмови и други произведения на изкуството – обекти на авторските и сродните на тях права. Обект на авторското право са филми и други аудио-визуални произведения (чл.3, ал.1, т.4 ЗАвСрП). С понятието „права, сродни на авторското”, се означават правата на артисти върху техните изпълнения, на продуценти върху продуцираните от тях звукови и филмови записи, на радио- и телевизионните организации върху техните програми.[3]

 

Нормативна обосновка

Действащият в България Закон за филмовата индустрия[4] дава легални дефиниции на понятието "филм" и „български филм”. В същия нормативен акт са посочени определения за "производство на филм", като художествено-творчески процес, който обхваща няколко етапи и "разпространение" на филми, което са всички форми на търговско разпространение, предназначено за публика: в киносалони, по телевизията, за домашно ползване, разпространение на мултимедийни произведения "офлайн" или "онлайн" чрез различни правни сделки.

Законът за радиото и телевизията от своя страна определя, че "българските аудио- и аудио-визуални произведения" са произведения, създадени или реализирани изключително или в съдружие от български граждани, създадени на основата на произведения от български граждани. За български се считат и произведения, създадени въз основа на двустранни договори между български и чужди продуценти, при условие че българските продуценти имат преобладаващо финансово участие в общите разходи на продукцията и тази продукция се ръководи от един или няколко български продуценти.[5][ ]

От съдържанието на посочената легална дефиниция, могат да се поставят, метафорично, следните въпроси:

Българският филмов продуцент какво е?

Сродното му право защо е?

Според Закона за филмовата индустрия „продуцент” е лице, което инициира и организира реализацията на филма от собствено име, осигурявайки необходимите за целта финансови средства и други условия.

В § 1, т.24 от Допълнителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията се съдържа легална дефиниция на „независим продуцент”.

В Закона за авторското право и сродните му права „продуцентът” се определя като физическо или юридическо лице, което организира създаването на произведението и осигурява финансирането му.

От посочените законови дефиниции могат да се извлекат следните основни функции на продуцента при създаване и изполване на български аудио-визуални произведения:

Продуцентът - приема сценария; организира процеса по заснемането; подбира отделните възлови участници в снимачния процес (режисьора, оператора и актьорите); сключва съответния вид договор с всеки един от тях поотделно, т.е урежда авторските права с техните носители. Носители на авторско право върху филми и други аудио-визуални произведения са режисьорът, сценаристът, операторът и художник-постановчикът при анимацията. От казаното следва, че продуцентът получава авторските права от носителите им, като и самият той притежава оригинерни продуцентски права, сродни на авторските, включващи правата върху оригинала и копията върху първоначалния запис на филма.

Може да се обобщи, че продуцентът, организира създаването и осигурява финансирането на филм или аудио-визуално произведение. Той има изключителното право за размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаването му чрез кабел или друго техническо средство, възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение, както и правото да разрешава превода, дублирането и субтитрирането на текста. Той може да отстъпва тези си права на други лица - ползватели.

В качеството си на носител на правата на производителите на съдържание за аудио-визуални произведения, продуцентът отстъпва необходимите правомощия на друго лице - ползвател, което най- често е телевизионна организация и по този начин продуцентът стъпва на пазара на съдържание.

 

Пазар на съдържание

Продуктът на този пазар може да бъде конкретно аудио-визуално произведение, каквито са филмите.

Купувачите на този пазар могат да бъдат различни културни индустрии, като телевизията е специфичен ползвател, който превръща това съдържание в телевизионно.

Европейската комисия подчертава, че акцентът на аудиовизуалната политика е върху телевизията, която „играе централна роля във функционирането на съвременните демократични общества, в създаването и утвърждаването на социални ценности” и има огромно влияние върху това „какво хората знаят, в какво вярват и какво чувстват”.[6]

Аудиторията трупа психологическо напрежение и се нуждае от емоционално разтоварване. Пример за такъв тип разтоварване са телевизионните сериали от типа „сапунена опера”. Владимир Михайлов нарича сапунените опери „дъвка за очите”, привличаща зрителите със спокойствието и увереността в дълъг срок от време да общуват с познати герои и житейски съдби, но с бленувани герои и мечтани житейски съдби. В някакъв смисъл „сапунените опери” играят ролята на своеобразни емоционални отдушници, които периодично повдигат клапите на натрупаното в дома и на работното място психологическо напрежение.[7]

Налице е фокусиране върху развлекателната функция на телевизията. Под „развлекателна функция” се имат предвид елементите, които на програмно ниво имат за цел да забавляват аудиторията на ниво съдържание. Това са филми, сериали, риалити формати, забавни предавания.

 

Творчески усилия. Творческо настроение и индустрия

Всяко аудио-визуално произведение е плод на творчески усилия на много хора. Филмите имат мобилност, която надхвърля мобилността на останалите културни дейности и позволява за кратко време определени послания да достигнат до много широка аудитория. Влиянието на телевизионните и кинотворби, емоционално и психически, е огромно, особено върху представителите на по-младото поколение зрители. В съвременния свят аудио-визуалните произведения са основен източник на образование, информация, на модели на поведение, на изграждане на обществен морал на основата на общочовешки и национални ценности.

Европейската комисия прие актове, свързани с т.нар. културни и творчески индустрии. Следвайки лексиката на Конвенцията на ЮНЕСКО от 2005 г.[8] за защита и насърчаване на многообразието на форми от културно изразяване, Европейската комисия дефинира културните и творчески индустрии в издадената през 2010 г. Зелена книга „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии”[9]:

„Културни индустрии са индустриите, произвеждащи и разпространяващи стоки или услуги, които от момента на тяхното разработване се считат като притежаващи специфично качество, употреба или цел и които въплъщават или предават определена форма на културно изразяване независимо от търговската стойност, която могат да имат. Освен традиционните сектори на изкуствата (сценични изкуства, визуални изкуства, културно наследство – включително обществения сектор) те включват филмите, DVD и видеото, телевизията и радиото, видеоигрите, новите медии, музиката и пресата.

Творческите индустрии са индустриите, които използват културата като входен материал и притежават културно измерение, въпреки че получените от тях продукти имат основно функционално приложение. Те включват архитектурата и дизайна, които обединяват творчески елементи в по-широки процеси, както и сектори като например графичния дизайн, модния дизайн и рекламата.

Много други индустрии разчитат на създаването на съдържание за собственото си развитие и поради това имат до известна степен отношение на взаимозависимост с културните и творческите индустрии”, се казва още в Зелената книга.[9]

Производството и разпространението на филми и други аудио-визуални произведения са характерен пример за сложна природа – синтез от индустрия и култура. Като „стопански стоки и услуги” те циркулират на вътрешния и на външния пазар и допринасят за икономическия растеж и осигуряване на работни места. Няма друга такава културна дейност, която да въвлича толкова широк кръг от хора и професии – от писатели, продуценти, през сценаристи, режисьори, оператори, художници, актьори, специалисти в области като техниката и технологиите, рекламата и ПР, правото и психологията, маркетинга и мениджмънта, спорта, чак до дърводелци, техници и т.н, списъкът е невероятно дълъг.

Филмопроизводството и реализирането и на аудио-визуалните произведения отдавна е надскочило хомогенността на развлекателната, образователната и информативната си функция. Тези произведения и съпъстващите ги процеси са динамичен източник на културни, иконoмически и социални ефекти.

 

Опасни връзки

Българският Закон за радиото и телевизията задължава доставчиците на медийни услуги да се ръководят от принципа на гарантиране на авторските и сродните им права в предаванията и програмите. Това означава, че доставчиците на медийни услуги могат да разпространяват програми само с предварително уредени авторски и сродни на тях права. С изключение на новините, както предаванията, така и програмите са в предметния обхват на авторското право и сродните му права.[10]

И в миналото, и сега, най-трудната задача на авторското право е да се намери балансът между интереса на автора да разполага с изключително право върху произведението си, което да му гарантира уважение и достойно съществуване, и интересите на обществото, чиито, развитите, прогрес и благополучие зависят от достъпа му до постиженията на човешката мисъл. Безспорно авторското право и сродните му права играят голяма роля в развитието на едно общество, а от отношението на обществото към тези права се съди доколко то е напреднало и зряло.[11]

В книгата си „Медийна политика и право на Европейския съюз” Нели Огнянова[12] застъпва хипотезата, че правото на интелектуална собственост и правото на информация са две права в колизия. Авторката счита, че се засилва тенденцията към все по-голямо изобилие от мерки за защита на авторските права, сродните права, търговските марки, имената на домейни, базите данни и ще много права на интелектуална собственост – в резултат защитата на интелектуална собственост не просто се превръща в сериозен икономически фактор за индустриите на знанието, а и на културата, бих добавила аз, но започва да се оценява като препятствие пред творчеството. Огнянова смята, че агресивната защита на авторските права води до сериозни проблеми при създаването на нови произведения. Все по-силно се осъзнава несвободата, която защитата на интелектуална собственост причинява. Сценаристи и продуценти на филми се отказват от творческите си идеи заради невъзможността да уредят сложните авторскоправни въпроси около използването на защитени произведения – текстове, музика, продуцентски права.

Огнянова се позовава на Лорънс Лесиг[13] американски учен, професор по право, който се е посветил на каузата да се преодолеят по законен начин ограниченията, до които води защитата на интелектуалната собственост. Лесиг е застъпник на тезата, че съществуващото право създава безкрайни препятствия пред творчеството. Пак Лесиг счита, че защитата на ценностите на свободното слово означава войната на идеи да се води с повече слово и с по-малко съдебни процеси.[14]

 

Заключителни думи

До достигането на крайния продукт – филм или друго аудио-вузиално произведение, предизвикателствата пред българските автори на съдържание и продуцентите са значителни в организационно, правно, но най-вече във финансово отношение. В резултат на тези проблеми и предизвикателства, се наблюда превес на комерсиалната страна на аудио-визуалните произведения и тяхното съдържание. Оттук по естествен път следва зрителска умора и глад за ново, разнообразно съдържание.

Българските автори и продуцентите са изправени пред предизвикателствата да предлагат своя продукт в динамична, силно конкурента и бързо обновяваща се в технологично отношениен среда. Същевременно филмопроизводството е едновременнно индустрия и култура, с всички произтичащи от тази двойнствена природа обстоятелства с юридически, икономически и културни измерения. Тази комплексна природа следва да защитава интересите на авторите на съдържание и продуцентите, но едновременно с това е и средство за налагане на ограничения и задължения. Правната регламентация в лицето на авторскоправната закрила и закрилата на сродните им права, която е призвана да им носи финансова и морална сигурност и удовлетвореност, в някои случаи се оказва изначална пречка за обективиране и развитие на творческите идеи. Пазарните механизми и политика, на комерсиалните телевизии основно, могат да са в позиция да осигуряват устойчиво развитие и достатъчен обем от работа за българските продуценти на филми и сериали, но напрактика все още не се усеща такава трайна тенденция. Държавната политика и финансиране в областта на културата също се явяват фактори с голямо значение. Следователно необходим е балансиран и гъвкав подход към работата на авторите на съдържание и продуцентите в България, така че да се създава и реализира ново, надграждащо съдържание, а творческото настроение и защитата на авторските и сродните им права при създаване и използване на български аудио-визуални произведения, да е ефективен инструмент за утвърждаване на българската култура и идентичност.

Цитати и бележки:

[1] Саракинов, Г. (2007). Авторско право и сродните му права в Република България. София: Сиби.

[2] Закон за авторското право и сродните му права (1993). http://lex.bg/laws/ldoc/2133094401

[3] Карадимов, Р. (2016). Договор за преизлъчване по безжичен път и препредаване по електронна съобщителна мрежа на телевизионна програма. София: Сиела Норма АД.

[4] Закон за филмовата индустрия (2003) http://www.lex.bg/laws/ldoc/2135474936

[5] Закон за радиото и телевизията (1998). http://lex.bg/laws/ldoc/2134447616

[6] Огнянова, Н. (2014). Медийна политика и право на Европейския съюз. вт.доп.изд. София: УИ „Св.Кл. Охридски”.

[7] Михайлов, В. (2003). Открита ли е телевизията?. София: П. БНТ.

[8] Решение 2006/515/EO на Съвета oт 18 май 2006 година относно сключването на Конвенция за опазване и насърчаване многообразието от форми на културно изразяване (2006/515/EO). http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32006D0515

[9] Зелена книга. Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии. http://www.parliament.bg/bg/eudocs/ID/11864

[9] Огнянова, Н. (2014). Медийна политика и право на Европейския съюз. вт.доп.изд. София: УИ „Св.Кл. Охридски”.

[10] Николова, Р. (2015). Медийно аудио- и аудиовизуално право. София: Фенея.

[11] Киркорян –Цонкова, О (2009). Има ли авторскоправна закрила върхy телевизионните формати?. сп. Съвременно право, N6.

[12] Огнянова, Н. (2014). Медийна политика и право на Европейския съюз. вт.доп.изд. София: УИ „Св.Кл. Охридски”.

[13] Лорънс Лесиг (на английски: Lawrence Lessig) е американски учен, преподавател по право в Станфордския университет. Той работи активно в областта на авторското право и е основател на фондацията „Криейтив Комънс“. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%BD%D1%81_%D0%9B%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%B3

[14] Огнянова, Н. (2014). Медийна политика и право на Европейския съюз. вт.доп.изд. София: УИ „Св.Кл. Охридски”.

Библиография:

Карадимов, Р. (2016). Договор за преизлъчване по безжичен път и препредаване по електронна съобщителна мрежа на телевизионна програма. София: Сиела Норма АД.

Киркорян –Цонкова, О (2009). Има ли авторскоправна закрила върхy телевизионните формати?. сп. Съвременно право, N6.

Михайлов, В. (2003). Открита ли е телевизията?. София: П. БНТ.

Николова, Р. (2015). Медийно аудио- и аудиовизуално право. София: Фенея.

Огнянова, Н. (2014). Медийна политика и право на Европейския съюз. вт.доп.изд. София: УИ „Св.Кл. Охридски”.

Пешева, М., М. Петров, М. Попова (2012).Дигиталните медии. Речник на основните понятия.

 

Петров, М., М. Попов, М. Везински (2012). Медиите в Европа.Велико Търново: Фабер.

Саракинов, Г. (2007). Авторско право и сродните му права в Република България. София: Сиби.