Нов български университет

Марио Манев

 

 

Резюме:

Тази статия разглежда особеностите на съвременната културна и информационна среда, новите технологии и водещите креативни практики, определящи статута и посоката на развитие при създаването на плуралистично музикално съдържание. Анализират се ролята и мястото на музиката в света на масовата култура, същността и значението на термина „музикален плурализъм“, основните елементи на категоризация в музикалното изкуство, развитието на популярните музикални жанрове и стилови течения в рамките на последните пет десетилетия, пресечните точки между изкуство и бизнес в областта на музиката, както и актуалните композиционно-творчески и звукозаписни тенденции при създаването на разнородни по своя характер и иновативни музикални творби.

Ключови думи: еволюция, изкуство, интернет, креативност, масова култура, музика, онлайн комуникации, плурализъм, технологии

 

В 21-ви век технологичното развитие на човечеството е достигнало такива мащаби, че все по-трудно можем да си представим комуникацията без участието на новите технологии в нея – както на междуличностно, така и на публично равнище. Този феномен има ключова роля за формирането на съвременната информационна среда и до голяма степен определя начина, по който информацията достига до реципиентите. Поради интерактивния и мултимедиен характер на усъвършенствалия се дигитален свят, все по-голяма става значимостта на невербалните методи за комуникация. Модерните интерактивни медийни платформи и комуникационни мрежи залагат все повече на богат набор от аудиовизуално съдържание и все по-малко на обстойни информационни текстове. Това дава възможност на изкуството да проникне осезаемо в системата на комуникациите. През последното десетилетие се забелязва тенденция младите хора да изразяват мислите и чувствата си в Интернет пространството не толкова чрез думи, колкото чрез изображения, видеа или музика. И докато при употребата на визуално съдържание еволюцията протича относително постъпателно и логично, то в света на музиката се наблюдава една своеобразна експлозия на съдържанието – броят на хората, създаващи музикални произведения, нараства в пъти, зараждат се стотици нови музикални жанрове, формират се множество специализирани музикални социални мрежи, а комуникацията между музиканти и музикални потребители става все по-достъпна.

Според редица съвременни клинични проучвания върху структурата и начина на функциониране на човешкия мозък, мозъчната активност и респективно интелектуалният потенциал на човечеството рязко се видоизменят в следствие на технологичното развитие и неговото навлизане в ежедневния начин на живот. Бързият и лесен достъп до всевъзможна информация оказва негативно влияние върху поддържането на дългосрочната памет при младите хора, тъй като те нямат обективната необходимост да разчитат на паметта си постоянно. От друга страна, така структурираната модерна информационна среда благоприятства онзи център в мозъка, който отговаря за вземането на бързи решения. Поради тези специфики много от участниците в публичната комуникация днес осъзнават, че съвременната ефективна комуникация работи все повече на ниво „емоции“, отколкото на ниво „разум“. Масовият потребител проявява все по-голяма склонност към вземането на инстинктивни и спонтанни решения, но същевременно е станал твърде капризен поради факта, че непрестанно бива заливан с информация от многобройните канали за нейното разпространение. Изниква въпросът: „Как можем да привлечем вниманието на модерния човек максимално бързо и категорично, използвайки минимално количество думи в процеса на комуникиране на нашите послания?“.

Точно тук на помощ идва невербалната комуникация, сред чиито най-ярки представители е музикалното изкуство. Как то би могло да ни помогне да се изразяваме, да впечатляваме и да убеждаваме? Отговорът се крие в неговата най-първична, непреходна и изначална същност. Музиката е единственото изкуство, което е способно да провокира настроения и чувства у реципиентите, без да използва очите им. Огромна част от познатата ни до момента публична комуникация е базирана именно на визуални послания, които целят пораждането на определени асоциации, емоции и нагласи у реципиентите. Днес това не винаги е достатъчно, а причината е фактът, че модерният човек със сигурност няма да запомни всичко онова, което вижда в ежедневието си. В същото време, една от най-силните страни на човешкото асоциативно мислене е интерпретирането на звукови възприятия [1]. Така например бебешкият плач подсказва на майката, че детето й има нужда от нейното внимание, смехът създава усещане за радост, тътенът провокира настроение на тревожност, и прочее. Музиката от своя страна е в състояние да използва звука по възможно най-майсторския и възвишен начин. Композиторът-модернист Едгар Варезе я нарича „организиран звук“ [2]. Именно тази организираност е нещото, което би позволило на един умел комуникатор да изгражда сюжети и внушения, без да използва думи, а те да постигат своя търсен ефект – информиране, убеждаване и запаметяване.

През последните десетина години все повече и повече се говори за медиен плурализъм. Неговото значение постепенно прерасна от термин в медийната наука към безусловна необходимост за развитите демократични общества на 21-ви век. Основната цел, която стои зад медийния плурализъм, е да се предостави на масовата общественост възможността да се информира пълноценно, свободно и да избира каналите си за набавяне на информация. Не толкова голямо внимание обаче се обръща на музикалния плурализъм, а в действителност той еволюира с изключително високи темпове на развитие от 80-те години на 20-ти век до ден днешен. Причината за това – неистовият глад за съдържание, който изпитва свободният и водещ активен начин на живот човек.

Терминът „музикален плурализъм“ се свързва с наличието на богато и разнообразно музикално съдържание в една обща социокултурна среда, както и със съществуването на разнородни и независими един от друг източници за набавяне на и достъп до музикални произведения. Социокултурната среда днес спокойно може да се определи като „глобална“, а причината за това е активната, лесно достъпна и свободна комуникация между потребители от целия свят в онлайн пространството. Затова и музикалното съдържание, което се появява в нея, почти неизменно може да се охарактеризира като глобално – съвременните творци създават музика за определен тип аудитория, която обаче може да бъде разпръсната практически навсякъде по земното кълбо. Етническите и географски принципи на разграничаване в музикалното изкуство, които преди време са били определящи, рядко са от значение днес. Дори езикът спира да бъде бариера, а най-доброто доказателство за това от последните няколко години е прочутият суперхит „Gangnam Style“ [3] на южнокорейският изпълнител Psy – песента е изпълнена изцяло на корейски език, но завладява масовата аудитория в целия свят и към момента има над 2,5 милиарда гледания в най-голямата онлайн платформа за видеоразпространение YouTube. Статутът на съвременния музикален плурализъм се формира като следствие от разрушаването на съществуващи в миналото догми в антропологически, социологически, психологически, музикологически и философски план. Модерните потребители (с много малки изключения, като например Северна Корея, Куба и някои страни в Африка) имат привилегията да се информират свободно, да изграждат силно персонифицирано мнение, и най-важното – да търсят и откриват нови съдържания много по-бързо и лесно от своите предшественици. Също така те могат и да споделят тези съдържания в дигиталната среда, с което да оказват влияние върху други потребители. Поради тази причина определянето на тенденциите в масовата музика вече все по-малко бива насочено от продуцентите към ползвателите и все повече от ползвателите към продуцентите. Нещо, което дава една много добра предпоставка за формирането на истински, траен и непренебрежим музикален плурализъм (все повече сегментирани социални групи търсят ориентирано към техните нужди и предпочитания музикално съдържание).

За да можем да говорим с повече конкретика за актуалния статут на музикалния плурализъм в модерната информационна среда, би следвало да обърнем внимание и на основните елементи на категоризация в музикалното изкуство. В разговорния език те често се използват като взаимозаменяеми понятия, но в действителност се различават ясно според начина, по който разглеждат и разграничават звученето и структурата на отделни музикални произведения. Това са, както следва:

Музикален жанр:Конвенционална категория, която идентифицира музикални произведения като принадлежащи към определена традиция в изкуството или отговарящи на дадени групи от правила.

Музикална форма:Общата структура на дадено музикално произведение в композиционен смисъл; т. нар. „план на музикалната композиция“.

Музикален стил:Експресивността на дадено музикално произведение; израз на начините за постигане на емоционално възприятие у реципиентите.

Музикалният плурализъм днес се опира и върху трите стълба, които току що посочихме. Практически всички съвременни жанрове експериментират с многобройни и разнообразни стилове и форми, за да могат да привлекат максимално големи аудитории. Стиловете са насочени към търсенето на нови, различни и нестандартни подходи за интерпретиране на чувства. Формите пък от своя страна търсят три неща – иновативност (включването на интересни и нетипични музикално-композиционни структури), актуалност (адекватното звучене към момента на създаване на музикалното произведение) и устойчивост във времето (да се осигури максимално дълъг живот на музикалното произведение). Поради тази причина много съвременни музикални творби се разработват в няколко различни форми, изградени според спецификата на различните потенциални канали за разпространение – така например една съвременна комерсиална песен обикновено има радио версия, видео версия, клубна версия, фестивална версия и прочее.

За да очертаем причините, довели до актуалното състояние на музикалния плурализъм в 21-ви век, би било редно да се върнем няколко десетилетия назад и да започнем своя анализ от момента, в който музиката престава да бъде просто форма на изкуство и постепенно се превръща в бизнес, който заема много значимо място в сферата на развлекателната индустрия и масовата комуникация. Първите видими признаци за комерсиализация на музикалното изкуство можем да открием през 70-те години на 20-ти век. Данните, представени по-долу в текста, са изведени като следствие от официалните музикални класации Billboard Hot 100 за отделните месеци и години в периода 1970-2016, както и съобразно книгата „Въведение в популярните музикални жанрове“ [4] на Стюърт Бортуик и Рон Мой. В тях ще разгледаме обособяването и развитието на популярните сред масовия потребител музикални жанрове, стилове и форми за този времеви отрязък.

70-те години: В това десетилетие се заражда жанр, който ще бъде силно определящ за развитието на комерсиалната музикална култура през следващите две десетилетия. Това е диското [5]. Голяма популярност имат фънк и соул музиката, както и някои стилови течения в джаза като смуут джаз и джаз фюжън. Вече е набрала сила рок музиката, като водещите за периода стилове в нея са пънк рок, глем рок, хард рок, прогресив рок и арт рок. Основите си полага и един нов жанр, който до голяма степен е повлиян от хард рока, но има далеч по-твърдо и агресивно звучене – хеви метъл.

80-те години: Диското вече е намерило своето трайно място като водещ музикален жанр. В следствие на това то започва да се разширява и разклонява стилистически. Появяват се теченията пост-диско, итало диско и евро диско, които се радват на голям интерес сред масовата аудитория. Понятието „поп музика“ се допълва от стиловете денс-поп, синтпоп и ню уейв, които интегрират новите и революционни за десетилетието инструментални и звукостудийни технологии в процесите на композиция и аранжимент. Рок музиката продължава да е ключов жанр, като водещите й течения през 80-те години са софт рок и алтернативен рок. По-тежкият звук вече е пренесен почти изцяло към метъла. Най-голямо внимание заслужават стиловете глем метъл (Whitesnake [6]) и траш метъл (Metallica). Соул музиката все още е харесвана и слушана от много потребители, като донякъде повлиява и два нови за десетилетието и много важни до ден днешен музикални жанра – хип-хоп и R&B (ритъм енд блус), определяни от много хора в разговорната реч като „черна музика“.

90-те години: Нещо, което е много характерно за това десетилетие е, че популярната музика вече е ясно ориентирана към тийнейджърската аудитория. Постепенно започва да се говори за така наречения „тийн поп“, чиито най-ярки представители през десетилетието са момчешките групи като Backstreet Boys [7], N’Sync и Westlife, както и момичешките групи като Spice Girls и Destiny’s Child. В комерсиалната музикална култура се утвърждава и стилът бритпоп – поп музика, която се създава във Великобритания и следва актуалните музикални тенденции на Острова. Освен обособилия се през изминалото десетилетие денс-поп, ключова роля играе и така нареченият латино поп, познат просто като латино – някои от най-забележителните звезди тук са Ricky Martin, Enrique Iglesias, Marc Anthony и Jennifer Lopez. Хип-хоп и рап музиката са в разгара си, а голямо значение има творческият конфликт между рап артистите от Източното и Западното крайбрежие на Съединените щати [8]. Така се обособяват двете големи школи в рапа, които се характеризират с различна ценностна система и различен подход в композиционен план. Жанрът R&B се разклонява, и популярност добиват теченията Urban R&B и Contemporary R&B. Съществува така нареченият фюжън, който обединява елементи от мелодични музикални жанрове като поп, джаз, фънк и R&B. Реге музиката има много привърженици. Появява се стилът гръндж, който представлява един различен поглед върху алтернативната рок и метъл музика от 70-те и 80-те години. В рок музиката популярни са теченията индустриален рок, алтернативен рок, пънк рок и ска пънк, а в метъла постепенно се налага така нареченият ню метъл (известен още като нео метъл). Клубната електронна музика, която през 80-те не е комерсиална, вече излиза от ъндърграунда и обособява някои от основните си жанрове - хаус, техно, транс, хепи хардкор, дръм енд бейс, IDM, трип-хоп. Популярен става и стилът в кънтри музиката Contemporary Country, който заимства елементи от поп музиката и ги смесва с традиционни за американския фолклор мотиви.

2000-те години: Поп музиката продължава да бъде ориентирана към най-младата аудитория. През това десетилетие говорим основно за тийн поп, бритпоп, пост-бритпоп (модернизиран бритпоп, използва иновативни и нетрадиционни похвати в композицията, аранжиментите и вокалната техника на изпълнителите), пауър поп (бърза поп музика, характерна с агресивна в мелодически и хармонически план композиция) и поп-рок (конвергенция между поп и рок музиката). Продължават да бъдат популярни жанровете хип-хоп, рап, Contemporary R&B и Contemporary Country, но звученето им става все по-електронно и в някои случаи дори футуристично. По-твърдата популярна музика през десетилетието е представена основно от инди рок, алтернативен рок, пост-пънк, пост-гръндж, ню метъл, поп-пънк, емо, пост-хардкор и метълкор. Забелязваме, че основните жанрове вече са силно разклонени, стиловите течения са тясно обособени, но въпреки това намират своето място в света на комерсиалната музика. Същата тенденция срещаме и в света на електронната музика. При нея в посочения период говорим предимно за транс [9], чилаут, диско хаус, фънки хаус, индитроника, синтпоп, електро поп и електро хаус. Постепенно се утвърждава и жанрът регетон, който идва от латиноамериканската общност в САЩ и вплита в себе си елементи от жанровете поп, хип-хоп, рап и латино.

2010-те години: В този период много от популярните в предното десетилетие музикални жанрове и стилови течения продължават да бъдат актуални, като рязко се модернизират и доразвиват. Сред водещите в комерсиалната музика са тийн поп, хип-хоп, рап, Contemporary R&B, PBR&B [10] (пост-R&B, или още алтернативно R&B), Second-wave синтпоп, инди рок, алтернативен рок, хард рок, хеви метъл, поп-рок, поп-пънк и пънк рок. Това десетилетие обаче е изключително интересно с факта, че обособява една огромна група от млади музикални жанрове с електронен характер, които се развиват и променят непрестанно, но същевременно успяват да бъдат изключително популярни сред масовата аудитория. Тази жанрова група е обозначена с термина EDM (Electronic Dance Music, в буквален превод „електронна танцувална музика“) и включва в себе си стотици музикални жанрове и стилови течения, които увеличават своя брой с всеки изминал месец. Повечето от тях са характерни със своята динамична същност и ритмично звучене. Още през 1961 година американският композитор и музикален теоретик Джон Кейдж изказва следното твърдение в първия си монументален сборник с есета и лекции, озаглавен „Тишина“:

„Перкусионната музика е революция. Звученето и ритъмът твърде дълго са били покорни пред ограниченията на музиката от 19-ти век. Днес ние се борим за тяхната еманципация. Утре, с електронната музика в нашите уши, ние ще чуем свободата.“ [11]

Едва малка част от всички тях са прогресив хаус, електро хаус, фючър хаус, ню уейв транс, траус, тропикъл хаус, дъбстеп, дръмстеп, глич-хоп, трап, дръм енд бейс, техно, фючър техно, дийп хаус, тек хаус, инди денс, ню диско, хардстайл и много други. Именно тук наблюдаваме една своеобразна експлозия на музикално съдържание, каквато никога до момента не сме виждали. Нещо повече – всеки един от съставните елементи на EDM групата може да събере на едно място стотици хиляди млади хора (пример за това са големите музикални фестивали като UMF и Tomorrowland [12]), което категорично прави тази музика социално значима. Добавяйки към това и масовото й разпространение в Интернет пространството, безспорно бихме могли да отбележим, че тя е един от основните крепителни стълбове в развитието на музикалното изкуство на бъдещето.

Актуалната картина на модерния музикалния плурализъм разбира се е следствие от множество процеси, протичащи в глобалната технологична и социокултурна среда през последните няколко десетилетия. Ключова роля играе технологичната еволюция на музикалното възпроизвеждане. Тъй като тя не е внезапно явление, много от етапите в развитието й крият определени несъвършенства, върху чието изглаждане се работи в последствие. В книгата си „Електронна и експериментална музика: Технология, музика и култура“ уважаваният специалист по съвременна музикална история Том Холмс пише, че „бракът между технологията и музиката е неизбежен, но понякога несъвършен, какъвто е всеки един граждански съюз“ [13]. След възникването и масовизирането на звукозаписа, музиката става относително достъпна за широката общественост, но средностатистическият потребител няма възможността да притежава прекалено богат набор от музикални произведения и донякъде бива ограничен в избора си. Грамофонните плочи, които са първият популярен носител на музикално съдържание, предоставят добро качество на звука, но в най-добрия случай имат едва около 20 минути времетраене на страна. В последствие се появяват компакт касетите (аудио касети), които имат по-малък физически размер от грамофонните плочи и същевременно побират повече музикално съдържание (при някои касети то достига до 60 минути на страна). С навлизането на цифровите технологии възниква така нареченият компакт диск (CD), който е още по-лек, лесно преносим и удобен носител от компакт касетата. Той обикновено побира около 80 минути некомпресиран звук, но за разлика от грамофонните плочи и компакт касетите, не се обръща при възпроизвеждане. Това означава, че тези 80 минути звук са непрекъснати, което пък от своя страна дава нов подход при компилирането на музикално съдържание. В края на 90-те години на 20-ти век, с навлизането на компютърните технологии в дома на масовия потребител, голяма популярност набира дигиталната компресия на звуково съдържание [14], която е способна да редуцира размера на некомпресирания звук до над 10 пъти. Казано с други думи – появява се възможността традиционните 80 минути върху CD да се превърнат в 800 чрез използването на технология за свиване размера на съдържанието. Освен това, нововъзникналият през десетилетието компресиран дигитален формат MP3 бързо добива изключителна популярност сред масовия потребител, който вече има възможността да складира огромни музикални бази данни на собствения си персонален компютър или преносимо устройство. С увеличаването обемите на компютърните твърди дискове и флаш дискове, появата на SSD технологията, въвеждането на възможности за персонално складиране в Интернет пространството и възникването на облачните технологии, хората вече имат удобството да съхраняват практически неограничени количества музикално съдържание за лична употреба, което може да бъде лесно достъпно по всяко време.

Друга предпоставка за развитието на съвременния музикален плурализъм е разрушаването на догмите в социокултурен план и либерализацията на съдържанието в глобалната информационна среда. С възникването на Интернет и утвърждаването му сред масовия потребител, хората вече имат достъп до изключително богат набор от съдържание, както и възможност за двустранна връзка в реално време (при традиционните медии комуникационният модел по презумпция е едностранен, а опитите да се осъществи двустранна комуникация между медия и потребител в реално време, в условия на равнопоставеност, рядко са успешни). Хората постепенно спират да се задоволяват с това, което им се предлага от класическите средства за масова информация, и започват да търсят нови, непознати за тях неща, в които да открият себе си и да задоволят емоционалните си потребности. Много важно е да отбележим, че в Интернет пространството на практика няма цензура, което дава предпоставки за зараждането и развитието на изключително плуралистично съдържание – както в музикален, така и в по-общ план.

С течение на времето музикалните инструменти започват да стават все по-достъпни. Това се случва както от финансова гледна точка, така и от гледна точка на тяхната степен на трудност при усвояване и работа. Във времената, когато са съществували единствено акустични инструменти, цената им е била много висока, тъй като изработването им се е извършвало ръчно, било е трудоемко, изисквало е голяма прецизност и в много случаи е отнемало много време. В последствие възникват електронните музикални инструменти, които обаче в самия си генезис са изключително редки, обемни [15] и скъпи. Използват се предимно в звукозаписни студиа, но не и от масовия потребител. Не са подходящи за изяви на живо поради обема и непрактичността си. След появата на революционния синтезатор Minimoog Model D [16] и няколко негови аналога, електронните инструменти вече могат да излязат на сцена. Цената им е по-ниска от тази на хубав акустичен инструмент, но все още прекалено висока за средностатистическия начинаещ музикант. Това е така, защото тези синтезатори са аналогови – всичко, което се случва в тях, е следствие от механични взаимодействия, респективно звукоизвличането им е резултат от физически закономерности, а не от цифров код. В края на 80-те и началото на 90-те години обаче на пазара навлиза дигиталната електроника. Продуктите, в които тя се използва, обикновено са много по-евтини от аналоговите им еквиваленти, тъй като изработването им не изисква толкова големи количества човешки труд и протича най-общо казано чрез написването на компютърен код и поставянето му чрез интегрални схеми върху платки. Дигиталните синтезатори са и първите евтини и лесни за усвояване музикални инструменти, които влизат в дома на масовия потребител. Цената на почти всички тях постепенно намалява с времето поради възникването на нови и нови технологии при тяхното производство и отшумяването на актуалността им – така, както се случва и със смартфоните днес. Поради тази причина в нашето съвремие почти всеки човек, който иска да се занимава с музика, може да се сдобие с достъпен музикален инструмент.

Технологичното развитие в света на музиката обаче не спира дотук. През 90-те години на 20-ти век, когато компютърните технологии навлизат активно в домовете на хората, се появяват и така наречените дигитални аудио работни станции, известни още като дигитални студиа (DAW = Digital Audio Workstation) [17]. В най-общия си вид това са компютърни програми, които предоставят виртуални аналози на реална студийна техника. Всички те ни предлагат в максимално достъпна форма ключови елементи от света на звукозаписа като секвенсер (модул, в който се подреждат участващите в едно музикално произведение инструменти и звуци и се осъществява аранжиментът на произведението), миксер (устройство за смесване на звук), семплер (устройство за „отрязване“ на звукови сегменти от съществуващо музикално произведение, за да се използват те при създаването на ново такова), както и многобройни виртуални музикални инструменти. Чрез тези програми дори и хора, които не умеят да свирят на реален музикален инструмент, вече са в състояние да създават музика, при това относително лесно и достъпно. А идеята за един такъв вид достъпност се заражда още преди почти 100 години. Откриваме я във философските възгледи на руския и съветски изобретател Лев Сергеевич Термен, известен със създаването на термина (1920 г., патентован в САЩ през 1928 г.) - един от първите признати от научните среди електронни музикални инструменти в света, и първият в масово производство. Алберт Глински, един от водещите изследователи на живота на Термен, пише относно разбиранията на изобретателя за музикалното творчество:

„Термен знаел, разбира се, че масовата публика (...) не дава и цент за така наречените „проблеми“ на съвременните композитори. За нея той се нуждаел от друг ъгъл – такъв, който да апелира към музиканта-аматьор.“ [18]

 Усъвършенстването на дигиталните студиа в наши дни е достигнало такива мащаби, че потребителите са максимално улеснени в процеса на създаване на цялостни и завършени музикални творби. Произведения, годни за възпроизвеждане в медии, концертни зали и клубове, вече се създават и от деца.

Един от основните негативи, които глобалният креативен бизнес търпи в следствие на масовото Интернет потребление, е софтуерното пиратство. Всяка година компаниите, занимаващи се с производство и разпространение на аудио и видео съдържание, понасят щети, възлизащи на обща стойност от десетки милиарди щатски долари в следствие на пиратско потребление на техните продукти. Според седмото годишно проучване на институциите Business Software Alliance (BSA) и International Data Corporation (IDC), през 2009 година глобалният пазар в IT индустрията е претърпял финансови загуби в размер $ 51,4 млрд поради нелицензирана употреба на дигитални продукти в мрежата [19]. От друга страна обаче софтуерното пиратство има изключително благоприятна роля при утвърждаването на съвременния музикален плурализъм. Част от дигиталните студиа, които вече разгледахме, могат да бъдат набавени от пиратски сървъри, което дава възможност на много повече потребители да създават и разпространяват свое авторско музикално съдържание. От обратната страна пък слушателите са в позицията да имат много по-богат достъп до музика поради факта, че могат да изграждат големи и разнообразни лични колекции, без да се налага да плащат за тях. Това има огромно влияние върху образуването на техния общ музикален кръгозор и формирането на персоналните им музикални предпочитания.

С появата и развитието на мобилните дигитални технологии, музиката вече може да бъде с нас практически навсякъде. Редица социологически проучвания сочат, че младите хора в 21-ви век прекарват по-голямата част от времето си за слушане на музика в движение, възпроизвеждайки музикално съдържание чрез смартфон, таблет, MP3/MP4 плейър или друго подобно устройство. Нещо повече – някои от тези мобилни устройства вече притежават и приложения за създаване на музика. Разбира се, те все още не могат да се мерят по своята функционалност с физическите или дигиталните студиа, но важен е фактът, че всеки един потребител може да запише своя музикална идея точно в момента на зараждането й. А както е добре известно – творческите идеи бързо се губят, и в много случаи трябва да бъдат уловени веднага.

В нашето съвремие е почти невъзможно да срещнем млад човек, който не ползва социални мрежи и портали за споделяне на аудио и видео материали. Днес те са станали толкова популярни, че много водещи бизнеси оперират основно чрез тях. Посредством тези платформи границите на света вече биват напълно разрушени, а потребителите споделят една огромна и изпълнена със съдържание виртуална общност, където всеки може да изкаже своето мнение свободно, и всеки може да общува с всеки. Защо това е важно за музикалното изкуство? Така формираната структура на информационната среда означава, че всеки, който създава музикални произведения, може да ги сподели с фиксирани от самия него таргет групи, а всеки, който търси нови музикални произведения, разполага с достъп до един огромен океан от информация, където може да достигне до знайни и незнайни музикални творби. В статията си „Пъблик рилейшънс в музиката“ д-р Мария Дойчинова отбелязва:

„Интернет, YouTube, MySpace, споделянето на музикални файлове, Ipod-ите и социалните мрежи без съмнение променят начина на промотиране на музикантите, техните албуми и концерти. Артистите не разчитат вече на традиционните лейбъли за дистрибуция на песните си.“ [20]

В този ред на мисли почти всеки музикант днес е наясно с факта, че може сам да управлява артистичната си кариера, а повечето слушатели знаят, че могат да открият богато, интересно и независимо музикално съдържание онлайн.

Утвърждаването на дигиталното музикално плуралистично пространство днес обаче не спира тук. През последните няколко години в Интернет се наблюдава появата и развитието на многобройни специализирани музикални социални мрежи и платформи за споделяне на музикално съдържание. Такива например са SoundCloud [21], MixCloud, Reverb Nation, DemoDrop, Splice и много други. Те са ориентирани както към професионални и непрофесионални музиканти, така и към звукозаписни и издателски компании, които търсят свежо и креативно творчество, с което биха благоприятствали своя бизнес. Използват се и от много меломани, които искат да имат бърз и лесен достъп до богато и разнообразно музикално съдържание в мрежата. Повечето от тези платформи са напълно безплатни за слушателите и начинаещите музиканти, а на професионалистите предлагат рационални спрямо техните цели и относително евтини персонализирани пакети.

Статутът на модерния музикален плурализъм несъмнено резултира и от промените, които дигиталната информационна среда налага върху начините за продуциране на музика. Тук е и мястото да разгледаме и анализираме актуалните тенденции при създаването на плуралистично музикално съдържание в 21-ви век. Ще обърнем внимание на двата основни модела в музицирането – създаването на авторско музикално съдържание и преработването на съществуващи музикални произведения.

Днес много повече хора са в състояние да се превърнат в успешни автори на музика, отколкото това е било възможно в миналото. Съвременните създатели на музикално съдържание (композитори, аранжори, вокални и инструментални изпълнители, независими продуценти и др.) много по-лесно осъществяват връзка със звукозаписни компании, отколкото техните предшественици в недалечното минало. Критериите за креативност в музикалните произведения обаче са много по-високи, тъй като лейбълите биват затрупани със съдържание, а имат възможност да издадат едва малка част от него. Това е един много добър стимул за надграждане и развитие на комерсиалната музика посредством предлагането на максимално разнообразно и интересно музикално творчество.

Важно е да се отбележи, че хората днес имат привилегията да достигат до богато музикално съдържание изключително бързо и лесно. Това се случва най-вече благодарение на свободата и удобството в Интернет пространството, както и достъпността на персоналните дигитални мобилни технологии. В един такъв хронотоп създателите на музика същевременно са и едни от най-активните слушатели. Ако искат да се развиват успешно, те биват принудени от същността на модерната социокултурна среда да познават, разбират и следят в дългосрочен план това, което останалите участници в бранша правят. В книгата си „Креативната комуникация“ проф. Здравко Райков твърди, че „креативността предполага да следим внимателно това, което правят най-добрите, а после да го подобряваме и сами да го прилагаме“ [22]. Познаването на максимално разнородна музика стимулира креативността на съвременните композитори – те познават вече съществуващото и придобиват адекватна представа за това как да бъдат оригинални.

Вече споменахме за улеснената комуникация между авторите на музикално съдържание и музикалните звукозаписни и издателски компании днес. В заобикалящата ни действителност обаче вече съществуват и други начини за масовизиране на музика, при това адекватни и успешни – при достатъчно добра стратегия, тази музика може да достигне до изключително многобройна и разнородна слушателска аудитория в рамките на цялото земно кълбо. Така много музиканти успяват да се разграничат от вече съществуващите функционални практики в шоубизнеса. Джъстин Тимбърлейк, един от най-популярните световни поп изпълнители през последните 20 години, изказва следното твърдение относно музикалния бизнес в известна биографична книга за живота и творчеството му:

„Това е смахнат бизнес и в него има много играчи, които ще те излъжат директно.“ [23]

Музикантите на 21-ви век имат възможността да използват многобройни и разнообразни платформи за разпространение на музиката си в мрежата. А както вече споменахме – повечето от тях са ефективни, лесно достъпни и безплатни. Поради това нараства броят на независимите музиканти, което от своя страна благоприятства музикалния плурализъм.

Креативният и новаторски подход при създаването на плуралистично музикално съдържание в наши дни може да бъде забелязан не само в рамките на авторската музика, но и в процеса на преработване на съществуващи музикални произведения [24]. Поради експанзията на съвременната фестивална и клубна масова култура, модерният слушател обича да чува различни версии на любимите си музикални произведения според различните ситуации, в които се намира. Това стимулира много музиканти не само да създават авторски творби, но и да преработват вече съществуващи такива, оставяйки собствения си почерк върху тях. В преработването на музикални произведения днес е възможно да се влага не по-малко творчество, отколкото в процеса на създаване на авторска музика. Макар че при една такава ситуация музикантите биват поставени в определена рамка, в 21-ви век те имат всички налични средства да я разбият и да изградят нещо напълно ново и автентично от изкуствоведска гледна точка. Един от факторите, които много ясно ни показват изключително богатите възможности при преобразяването на музикални творби в заобикалящата ни социокултурна среда, е съдържателното и структурно многообразие на такъв тип музикални форми. Днес бихме могли да срещнем следните разновидности на преработено музикално съдържание:

Ремикс: Официална преработка на съществуващо музикално произведение, съгласувана между автора на произведението, ремиксъра, и в повечето случаи музикална компания – официален издател и разпространител на ремикса. Ремиксърът разполага с пълния пакет стемове на оригиналното произведение (самостоятелни и независими един от друг записи на отделните инструменти, вокали и звуци в оригинала). В процеса на ремиксиране може да селектира, пренарежда, трансформира и добавя собствено музикално съдържание.

Буутлег:Неофициален ремикс на музикално произведение. Не е съгласуван с автора на оригиналното произведение или с музикална компания – издател и разпространител. Ремиксърът не разполага със стемовете на оригинала и си набавя необходимите му звуци чрез техники за изолиране на компоненти в цялостния честотен спектър на звука. Обикновено се цели извличането на акапела (чист вокал), което се постига чрез еквалайзери, компресори, модулатори на моно/стерео сигнал и др. В отделни случаи е възможно акапелата да се закупи легално (ако разпространителите на оригиналното произведение решат да я пуснат в продажба), или пък да се свали от пиратски сървър.

Едит:Може да бъде както официална, така и неофициална преработка на съществуващо музикално произведение. Състои се в „нарязването“ на оригинала на отделни съставни части и пренареждането им по начин, който придава нов вид и експресивност на произведението. Създателят на едити може да добавя и свое авторско съдържание, но за разлика от ремикса и буутлега това се случва в напълно минимални размери. Целта е оригиналното музикално произведение да се допълни и/или доразвие, а не да се видоизмени напълно.

Меш-ъп:Комбиниране на отделни части от различни музикални произведения с цел получаване на ново, независимо музикално произведение. Използва се много масово както от професионалисти, така и от непрофесионални музиканти. Обикновено това е първата стъпка, която младите музиканти в 21-ви век правят по пътя си като творци.

VIP микс:Ремикс, който авторът на дадено музикално произведение прави сам за себе си, на собственото си произведение. VIP миксовете са сериозен стимул за креативността на всеки един творец в областта на музикалното изкуство, тъй като чрез тях един и същи човек трябва да постигне минимум две напълно различни и несвързани една с друга експресивности.

Риуърк:Форма, близка до определението за кавър. Оригиналното музикално произведение се пресъздава в рамките на различна оркестрация. Не се променя аранжиментът, а само разпределението на мелодията и ритъма сред дадена група от музикални инструменти, както и елементи като темпо и тоналност.

Флип:Преработка на музикално произведение, произхождаща от и предназначена за точно определена ситуация в живота и/или професионалната практика на даден творец. Може да се осъществи както от музикант за самия него, така и от музикант за друг(и) музикант(и).

Въз основа на разгледаните в текста елементи от света на съвременния музикален плурализъм несъмнено бихме могли да заключим, че развитието на богатото и разнородно музикално съдържание днес преди всичко е резултат от три неща – еволюция на средата, еволюция на творците и еволюция на звука. Първите два процеса са логично следствие от социални и културни феномени и зависимости в заобикалящата ни глобална действителност, докато третият има по-скоро технологичен характер. Тяхната взаимовръзка обаче е добра предпоставка да очертаем закономерност, според която в недалечното бъдеще голяма част от нас ще бъдат в състояние ако не да създават, то поне да допринасят с идеи за генерирането и развитието на оригинално и интересно музикално съдържание. В този контекст, един добър повод за размисъл би могъл да ни бъде стремглаво увеличаващият се брой на самоуки музиканти в рамките на световния музикален пазар, както и броят на успешните създатели на музика под 18-годишна възраст, много от които имат статут на суперзвезди. Дори и не всички хора да го осъзнават достатъчно ясно, досегът до плуралистично музикално съдържание вече почти неизменно съпровожда човека от раждането му до самата му смърт. Поради това всеки един от модерните и прогресивно мислещи участници в публичната комуникация трябва да бъде наясно със силата и влиянието, които притежава музикалното изкуство, както и да се научи да приема и уважава всеки музикален жанр, стил или форма. Всяка една привидно малка частица, която би могла да репрезентира целия емоционален свят за някого в някоя точка на планетата.

 

Цитирана литература:

1.     Дойчинова, М. Пъблик рилейшънс в музиката. In: Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика [online], 27 март 2013

2.     Райков, З. Креативната комуникация. София, 2010

3.     Райков, З. Креативният бизнес. София, 2014

4.     Borthwick, S., Moy, R. Popular Music Genres: An Introduction. Edinburgh, 2004

5.     Cage, J. Silence. Middletown, 1961

6.     Glinsky, A. Theremin: Ether Music and Espionage. Illinois, 2000

7.     Goldman, R. Varèse: Ionisation; Density. In: Musical Quarterly, Vol. 47 / #1, January 1961

8.     Holmes, T. Electronic and Experimental Music: Technology, Music and Culture (Fourth Edition). New York, 2012

9.     Meyer, L. Music, the Arts, and Ideas: Patterns and Predictions in Twentieth-Century Culture. Chicago, 1994

10.  Morton, D. Sound Recording: The Life Story of a Technology. Baltimore, 2006

11.  Pinch, T., Trocco, F. Analog Days: The Invention and Impact of the Moog Synthesizer. Massachusetts, 2004

12.  Reynolds, S. Energy Flash: A Journey Through Rave Music and Dance Culture. Berkeley, 2012

13.  Seventh Annual BSA and IDC Global Software Piracy Study. In: http://globalstudy.bsa.org/ [online], 2009

14.  Smith, S. Justin: The Unauthorized Biography. London, 2004