„Празните“ новини. Пренареждане на медийния дневен ред
Гергана Стоянова, докторант
Резюме:
Изместването на важни събития от медийния дневен ред се превърна от явление в състояние, несъдържателните материали е инструмент за пренареждането на новинарския поток. Заедно с въпроса за значимостта на новинарските материали съществува и този за тяхната достоверност и начина, по който е събрана информацията. На практика в България няма ефективен регулаторен орган, който да следи и опазва „чистотата“ на медийното съдържание. Съществуващият „Етичен кодекс“ на българските журналисти е по-скоро с пожелателен характер, а непознаването на закона често изключва възможността зловредното съдържание в медийното пространство да бъде контролирано и регулирано. Престъпление ли е „спамът“ в медийния дневен и съществува ли регулаторен орган срещу зловредно съдържание са въпросите-обект на наблюдение в настоящата теза.
Ключови думи: дневен ред, достоверност, етика, медии, новини, пренареждане, съдържание.
Във времена, в които социалните медии не присъстваха толкова активно в ежедневния живот, аудиторията притежаваше процент критичност към поднасяната й медийна информация. От онзи момент, в който медиите качват продукцията си в новинарския поток на социалните мрежи, по подразбиране наблюдателят на своя нюзфийд поставя на една плоскост достоверността на новината на аналитичната медия, на жълтата преса и на статусите на участниците в приятелската си листа. И тъй като критичността пада, за съставянето на новини вече се изисква в пъти по-малко, дори почти никакви усилия – издирване и събиране на информация, доказателства за достоверността й, даване на право на отговор на твърдения, издирване на ответната страна и пр.
Тази тенденция на новинарство пък поражда и друго явление – налагането на несъдържателни новини в пространството, които изместват тези за съществени събития, касаещи аудиторията. Благодарение на интензивните публикации на незначителна информация под формата и с влиянието на топновина се заглушават важни събития от политическия и обществения живот. Това нареждане на новинарския поток всъщност пренарежда дневния ред – било то подсъзнателно, но и било то и абсолютно съзнателно, ако се касае за обслужване на конкретен интерес за дезинформация.
В новинарския поток на 14.02.2015 г., ден, популярен като празникът на влюбените „Свети Валентин”, се появи материал в електронната медия „plovdivskinovini.com” със заглавие „Вижте кои звезди са жертви на домашно насилие”.1 Новината в размер около четири пъти повече от обичайна публикация в електронна медия не е подписана от автор, а с името на сайта, не са посочени източници или свидетели на изложената информация, не е дадено право на отговор на засегнатите в материала, не са приложени документи в доказателство на написаното. Сайтът не разполага с електронен брояч на прочитанията на материалите си, но във Фейсбук той има над 40 хил. последователи към момента на публикацията2. Самата статия е споделена вирусно от неизвестен брой читатели – не е възможно да се установи точно колко са споделилите, тъй като разпространението е извършвано не само чрез автоматичната опция „сподели”, а и чрез директно копиране от браузъра на линка към сайта. Въпреки невъзможността да се установи колко точно са копирали и прочели новината, факт е, че една недостоверна информация, излагаща лични драматични моменти от живота на публични личности, е прочетена от аудиторията на медията, уронен е престижът на посочените, отнето им е правото за защита на авторитета им, фактите са неподкрепени от доказателства, а дори и да съществува доказателствена документация по тях, то тя няма как да бъде публична. Само до тук се наблюдават няколко сериозни възможности за наказателно преследване на авторите на публикацията по Наказателен кодекс. Въпреки това около година и половина по-късно тази новина все още е налична в сайта на медията в първоначалния си вид.
Резонен е въпросът защо съществуват подобни новини.
Сутринта на 24 март 2015 г. стартира с паника в новинарските телевизионни блокове, след като новина от Фейсбук на официалната страница на Консулския отдел на Държавния департамент на САЩ беше възприета като официално съобщение.
Снимка: Фейсбук
В съобщението от късните часове на 23.03. в социалната мрежа се съобщава за евентуална възможна заплаха срещу превозно средство в градския транспорт на София в близост до хотел Плиска в столицата. На официалния сайт на Държавния департамент на САЩ такава новина липсва.
Като последствие сутрешните блокове на националните телевизии и радиа развиха темата с характер на извънредна новина. Главният секретар на МВР Георги Костов изложи факти по случая – сигналът за заплахата е бил подаден на спешния телефон 112 анонимно, източникът му не е Американското посолство в София, няма констатирана конкретна заплаха, нито действителна опасност за живота и здравето на гражданите в София.3 Въпреки това новинарските блокове продължиха да следят развитието на темата, до момента, в който МВР оповести подателя на сигнала и разкри, че става дума за отмъщение от интимен характер. До финала на медийното отразяване на сигнала и разкриването на подателя и причината минават няколко часа на тревожно отразяване в националния ефир на мнима заплаха от тероризъм. Първоизточникът на това е неофициалният информационен канал с неизвестен редактор – Фейсбук профилът на консулската служба на Държавния департамент на САЩ.
Какъв е механизмът за „изработване” на Фейсбук новини? Оказва се, твърде лесен, за да не бъде използван за генериране на медийно съдържание в условията на борба за аудитория. Достатъчно е да се следи потокът публикации в нюзфийда на социалните мрежи и да се копира и коментира съдържанието му. Такъв е случаят със свалена от профила във Фейсбук снимка на автора на статията от редактор на бургаски новинарски сайт, касаеща оцеляването на приятел при атентатите в Брюксел на 22.03.2016 г.
Снимка: Фейсбук
Снимка: Фейсбук
В същото това време генерирането на такива „лесни новини” крие риск от друго явление в процеса на комуникация, достатъчно „опасно” в характера си на дезинформация. Фокусирането върху дребнотемие измества вниманието от проблемите с по-значимо влияние върху живота на аудиторията. Пример за това е отразяването на престрелка в Слънчев бряг, в която е ранен Димитър Желязков „Очите”, сочен за наркобос по южното Черноморие. Контент анализ на сайта на групата „Инвестор”, икономически ориентираният „Dnes.bg”, показва, че на 9.06.2016, ден след престрелката, новините за състоянието на Митьо Очите са четиринадесет на брой4, а новината за решението на Народното събрание за нов държавен заем в размер на 1,2 млрд лева е отразена само веднъж5.
Отговорът на въпроса „Защо това е възможно?” е еднозначен – не съществува регулаторна практика. В България регулаторен орган за журналистическа етика е Националният съвет за журналистическа етика, който съблюдава за спазването на създадения през 2004 г. „Етичен кодекс на българските медии”6. Подписването на този кодекс съвсем не е задължително, а медия, която не го е подписала, не подлежи на санкция от Комисията. Съвсем логично, кодексът е подписан от осемдесет и шест медии, сред които броят на интернет сайтовете е нищожен. За да се предпази от разглеждане на жалби срещу себе си от Комисията, за всяка медия се явява по-добър вариант да откаже да подпише Кодекса.
Съществува и друга възможност да се въздейства срещу порочната практика на недостоверните новини, макар и постфактум, тъй като в голяма част от случаите авторите им извършват престъпление по НК. За съжаление обаче съдебните искове в такива случаи са рядкост поради слабата вяра в правосъдието от страна на засегнатите. Мнението на юристи обаче е, че неуспехите на подобни дела са заради процедурни пропуски. Съдията от Бургаския окръжен съд Искър Искъров, заседавал по делото на композитора Стефан Диомов срещу телевизионната водеща Албена Вулева, разяснява в личен разговор причините да отхвърли иска на ищеца. По думите на съдията, в изготвения иск е посочено, че на 4.09.2004 г. Албена Вулева е заснела в Морската градина на Бургас кадри за телевизионното предаване „Сигнално жълто” на телевизия СКАТ, в които изрича думи, уронващи авторитета му. За да даде ход на делото, съдия Искъров е поискал да бъде призован свидетел, който да е видял момента на фактическото извършване на записа в Морската градина в Бургас, както е описано в иска. След като такъв не е бил призован, процедурата налага искът да бъде отхвърлен. Коментарът на съдия Искъров е, че е имало два варианта за успех на наказателно дело срещу Вулева – или искът предварително да бъде прецизиран, така че да бъде възможно доказването на твърденията в него, или да бъде открит свидетел, който се е озовал във времето на заснемане на мястото на заснемане на кадрите.
Трета причина за съществуването на новини със зловредно или несъществено съдържание е пасивността на засегнатите, нежелаещи да увеличават информационния поток около дискредитиращата самоличността им информация. По правило всеки един от засегнатите и непотърсили справедливост има свои причини за това.
Една различна практика на българските медии е акцията #игнорВолен, която целеше да парира опитите на лидера на ПП „Атака” Волен Сидеров да измества дневния ред на новините в посока на привличащите вниманието свои прояви. Голяма част от журналистите се обединиха неформално около идеята да изключат от текущата си работа темата за личното поведение на Сидеров. С това репортерите, съзнателно или не, се опитаха да подчинят работата си на етичен принцип, описан от Александър Солженицин в речта му, произнесена при получаването на Нобеловата награда за литература7 - „Лъжата… нека тя не владее чрез мен.”
Тази акция беше саботирана отново от медии, макар и с „добри намерения” – чрез ново споменаване в медийното пространство в статия на вестник „Труд”8 на поведението на политика и твърдението, че акцията е безсилна в замисъла си. Нарушаването на мълчанието за Волен Сидеров отново връща опита за журналистическа етика в изходна позиция.
В доказателство, подкрепящо тезата, че събирането на съдържание в настоящето не изисква задълбочено усилие, авторът прилага скрийншот на екрана на компютъра си в момента на написването на настоящата статия:
В доказателство на твърденията си за занижена критичност на аудиторията по отношение достоверността на носителите на информация и липсата на усилия да се провери нейната правдивост, както и в защита на твърдението за изместване на новинарския дневен ред от маловажни теми, авторът декларира, че умишлено и за целите на настоящото изследване е използвал информационни източници, споделени в социалната мрежа Фейсбук, и че във времето, през което е траело наблюдението на новинарския поток (15.05.2016-1.07.2016), са се случили редица реални събития с много по-висока стойност за ежедневието, които съзнателно е игнорирал в примерите си заради липсата им в социалните мрежи – „Национален учителски събор” на 16 юни, произвел обществен скандал по повод подвеждаща учителите информация за увеличаване на възнагражденията им; обвинението на Комисията за защита на конкуренцията в злоупотреба с монопол на „Енерго – Про Мрежи” и НЕК и др.
Използвани източници:
1. 1 Plovdivskinovini.com, „Вижте кои звезди са жертви на домашно насилие”, (14.02.2016) http://www.plovdivskinovini.com/index.php/bulgaria/bg/item/36378-%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%B8-%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5, последно посетен на 1.07.2016
2. 2 Фейсбук профил на Plovdivskinovini.com, https://www.facebook.com/Plovdivski-novini-472890469412100/, последно посетен на 1.07.2016
3. 3 bnr.bg, „САЩ: Заплаха от тероризъм в София; МВР: Няма констатирана конкретна опасност”, (24.03.2016) http://bnr.bg/post/100672922/g-kostov-nama-konstatirana-konkretna-teroristichna-zaplaha-za-jivota-i-sigurnostta-na-grajdanite, последно посетен на 1.07.2016
4. 4 Съдържание на новините за състоянието на Димитър Желязков в „dnes.bg” за 9.06.2016 http://www.dnes.bg/search.php?q=%EC%E8%F2%FC%EE%20%EE%F7%E8%F2%E5&page=4, последно посетен на 1.07.2016
5. 5 dnes.bg, „НС реши: Теглим нов заем от 1,2 милиарда”, http://www.dnes.bg/politika/2016/06/09/ns-reshi-teglim-nov-zaem-ot-1-2-miliarda.305129, (9.06.2016), последно посетен на 1.07.2016
6. 6 Официален сайт на Национален съвет за журналистическа етика, „Етичен кодекс на българските медии” (2004) http://www.mediaethics-bg.org/index.php?do=17&lang=bg, последно посетен на 1.07.2016
7. 7 Солженицин, А., „Нобелова лекция по литература”, (1970)https://chitanka.info/text/16260-nobelova-lektsija-po-literatura, последно посетен на 1.07.2016
8. 8 Гемишев, Ц., „Игнор Волен” и игноранти юнаци”, (21.06.2013) http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2081975, последно посетен на 1.07.2016