Нов български университет

Кристина Д. Деспотова, докторант СУ

 

Ключови думи: интернет трол, убеждаване, влияние, манипулация, интернет общество, онлайн пространство, масмедии, комуникация.

 

Направеното изследване има за основна цел да проследи промяната, която постоянно присъства в интернет комуникацията.

Промяна не само като изразни средства, които употребяват сайтове, блогове, влогове, социални мрежи и други, но и в отношението на потребителите към онлайн комуникацията. Съмненията, които имат във връзка с огромния поток новини, които ги „заливат“ онлайн и това дали се доверяват на тези източници; съмненията, че са манипулирани. Тук попадат притесненията на потребителите във връзка с ъгъла, под който се разглеждат събитията, обективността и моралът на журналистите, собствеността на медиите и бизнес интересите на собствениците. Вероятно могат да бъдат включени и още субективни причини, които у всеки потребител будят индивидуални съмнения, че по някакъв начин бива повлиян.

Част от потребители стигат до крайности. Според тях, ако една новина е съставена единствено от текст без конкретно визуално доказателство към нея - тя е лъжлива. Контра въпросът, който се поставя е – не е ли прекалената визуалност всъщност манипулация? При продължаващото бурното развитие на интернет комуникацията в България проблемът за сблъсъка между текстуалност и визуалност излиза на преден план.

По отношение на авторството в мрежата днес водещо е желанието. Всеки може да бъде автор, стига да има желание – интернет дава много големи възможности за публикуване на информация. Това от своя страна дава едно голямо поле за изява не само на мислещи хора, но и на манипулатори, платени писачи и други подобни. Голяма част от потребителите в мрежата възприемат новината така, както им е поднесена и не мислят нито за интелектуалния, нито за образователния статус на автора й. Така псевдоавтори определят дневния ред на обществото, генерирайки понякога и псевдоновини, които се превръщат в „събития“.

Процесът на убеждаване на потребителите е “комуникативен процес, който оказва влияние върху избора, променяйки основно нагласите, отношенията, убежденията, мненията и поведението на хората. Убеждаването е централен път на убеждаващото въздействие.” [1]

Убеждаването е също така социална дейност. Неговата цел е постигането на единомислие и съгласие. Без тях едва ли човешките общности ще са сплотени, силни и проспериращи. Убеждаването е опозиция на насилието. Сплотеността може да се постигне със силата на оръжието, но и със силата на доказателствата. Исторически погледнато до преди да се появи реториката на бойното поле армиите са давали хиляди жертви. След това водачите им са започнали да се разбират и да побеждават чрез своите аргументи.

Когато говорим за убеждаване и убеждаваща комуникация задължително трябва да бъде разяснено и понятието „пропаганда“. „Пропаганда е форма на масовата комуникация, която в по-широк смисъл е популяризиране и разпространение на политически, философски, религиозни, научни художествени или други идеи в обществото чрез устната реч, медиите, визуални или други средства с цел въздействие върху обществените нагласи“ [2]. Схваща се като начин за манипулиране на общественото съзнание за постигане на теснопартийни политически цели или корпоративни интереси. Именно затова най-често се разбира като предварително набелязано и контролирано разпространение на умишлено изкривена информация, която да накара определени групи хора да действат в интерес на групата инициатор. За успеха й е важно да има развита добра манипулативна схема.

“През XX век се формират няколко социални технологии за масово въздействие, свързани с развитието на медиите. Това са рекламата, пропагандата и връзките с обществеността. От своя страна медиите не остават обикновен ретранслатор на съобщенията, а сами започват да оказват влияние върху поведението на хората.” [3]  т.е. и те се включват в списъка на новите технологии, защото се видоизменят, променят и най-вече променят начина си на комуникация с публиките си. Тези нови технологии имат само една мишена – обществото. От началото на XX век информацията, която поднасят медиите е подложена на много по-голяма критика и съмнение от страна на обществото.

Въпреки това обществеността има нужда от канал за осведомяване, на който да се довери. Точно чрез/през тези канали се появяват/изграждат моделите на поведение или образци на подражание.

Медиите предлагат непрекъснато модели на поведение – хора, които присъстват постоянно на екран и отговарят на определен идеал. „Поради възприемането им като авторитетен източник на информация демонстрираните от тях модели стават значими образци на подражание за отделния човек.“ [4] Ако са достатъчно привлекателни, тези образци намират място сред човешките нагласи, формират отношение и поведение в определени ситуации. Чрез този механизъм медиите могат да формират у аудиторията си засилено социално поведение, потребителско поведение, както и да моделират сексуалното им държание. Това може да се случи, ако обществото харесва поднесения му образ и го припознае като красив, пример, човек, на когото ще се радват да приличат.

Това няма как да стане, ако показването на тези модели и образци не е системно. Така се изграждат качествата на личността, която виждаме на екран, които са довели до успеха й. В главата на зрителя се формира образ, който му помага да разпознава в ежедневието си подобните на този от телевизионния екран. Всички тези модели се наслагват в съзнанието напълно автоматично. „Изменението протича в посока на унифициране на нагласите. Когато медийните конструкции съвпадат с реалните, тогава ефектът на личностен резонанс от унифицирането е особено силен.“ [5] А тъй като развитието на интернет е изключително бурно, вече можем да наблюдаваме тези така харесвани образи и в мрежата. Там те дообогатяват представата на потребителите за себе си, защото посредством социалните мрежи, хората виждат още една страна на любимия популярен образ.

Процесът на унифициране на нагласите е пряко свързан с представяната от масмедиите социална реалност. Тя засяга в най-голяма степен представите на обществото за междуполовите отношения, отношението към науката и учението, политическите възгледи, изборът на житейска реализация на младите хора, здравните навици, поведението спрямо етническите малцинства, изградените представи за възрастните хора и др.

Поради големия обхват и масовия си характер, убеждаващото въздействие на медиите е многопластово. Факт е, че чрез използваните модели на поведение и сценарии на действие, те директно променят човешки нагласи.

Общуването може да бъде наречено ефективно само ако са постигнати предварително заложените цели и са предизвикани желаните действия. Именно понеже медиите се стремят към ефективност и постигане на целите си, стават все по-умели при изграждането на схемите си за действие спрямо зрителите.

Това превръща убеждаващото влияние в игра с много неизвестни. Точно затова през XX век започват засилени изследвания от страна на социални психолози и анализатори за ефективизиране на убеждаващата комуникация [6]. В резултат става ясно, че не само нагласите на аудиторията и самото съобщение са от значение. Всички елементи на комуникацията имат важна роля при убеждаващото въздействие – комуникаторът и каналът, в който се осъществява комуникацията също са от ключово значение.

Убеждаващата комуникация понякога включва в себе си, освен употребата на силни аргументи, и манипулация.

Манипулацията е станала неизбежна част от нашето ежедневие, нещо, което на моменти дори не осъзнаваме и много рядко признаваме. Това се дължи на негативните конотации, които носи терминът “манипулация”. Най-често срещаните синоними на “манипулация” са “лъжа” и “измама”.

Основно звено в манипулативната верига – понякога от страната на манипулатори, в други случаи – като манипулирани, заемат медиите.

Изследователи на манипулацията има от стотици години. Това, което те търсят са начините и формите, средствата, който се използват, за да се въздейства върху съзнанието на хората. Някои мислители я приемат за даденост, която няма нужда да бъде изяснявана или изследвана, а други търсят социологическо и социално-психологическо начало на целия процес.

Използването на манипулацията се датира още в древността, когато също така бързо са настъпвали промени, които човекът е имал нужда да обясни с нещо съществуващо извън него. Магиите, ритуалите в древността, освен с вярата в някаква по-велика сила, са носили онзи необходим тласък на обикновените хора, а понякога и на властващите. Шамани и жреци са били сред първенците в много общности. От позицията не на по-високо стоящи, а на знаещи (“шаман” озн. “знаещ”), те са имали възможността на манипулират мисленето на общността, дори да задават основната насока на поведение.

По-късно са се появили религиите, които са задавали пътя на човека. Той не е бил оспорван и е насочвал всеки един вярващ.

В съвременното общество общественото мнение, с което днес се парадира, не е нищо повече от поредната манипулативна техника. Но всъщност без всички тези спояващи манипулации, в обществото би настъпила пълна анархия.

Чрез манипулацията човекът се приспособява към заобикалящия го променящ се, следователно враждебен, свят. Тя му помага той да е адекватен в динамичното време.

Американският социолог М. Чукас [7] при изследване на манипулацията дава централно място на борбата за интереси. Той се противопоставя на мнението, че средствата за масова информация са главната причина за развитието на манипулацията толкова масово, а по-скоро отстояването на интереси и борбата за собствени позиции в обществото, са довели до повсеместното й използване. “...всички тези автори приемат манипулацията на съзнанието не само като допустима в човешките общувания, но и като наложителна мярка. Тя е прогресивно средство за въздействие и чрез нея се осъществява крачка напред в развитието на човека и обществото.” [8] Няма ли комуникация няма и манипулативно въздействие.

Трябва да подчертаем, че манипулацията в никакъв случай не е принудителен акт. Тя следва схемата: манипулаторът изпраща съобщението, реципиентът преценява дали то представлява интерес за него, ако е така адресатът често запомня посланието и то остава в неговата памет. Внедрената информация бива преоценена отново и след като вече е внедрена в паметта започва процес на въздействие върху съзнанието, последван от промяна на поведението. Авторитетът прави манипулацията по-лесна – той е пряко свързан с моделите на поведение, които вече бяха споменати.

С появата на радиото, телевизията и интернет, техниката за управляване на омасовяването достигна своя триумф. Масмедиите малко по малко изместиха копнежа на хората за информация, те започнаха на „заливат“ обществото с информация, “рафинирана” и готова за консумация.

Основна предпоставка за развитието на подобен тип комуникация е, че от втората половина на XX век информацията започва да играе ключова роля за преодоляването на географски, социални, културни и други граници. Още Маршал Маклуън говори за развитието на глобалното село и това как един ден всички ние ще живеем в него.

Американският професор Р. Гудин [9] разграничава два модела на манипулация – психологически и рационален. Психологическият е основан изцяло на механизма стимул – реакция. Рационалният модел според Гудин се свежда до добре организирана и изпипана лъжа.

Понятието „интернет трол“ стана изключително популярно в България през последните 10-15 години. Развитието му съпътства развитието на интернет у нас. Всъщност класическото значение на думата „трол“ е подменено и в контекста на интернет днес под интернет трол се разбира: „човек, който публикува противоречиви, провокиращи или извън темата съобщения в социални мрежи, в онлайн дискусионни форуми, стаи за разговори (chat rooms), блогове, коментари към вестникарски статии и други подобни, с основна цел да предизвика емоционален отговор от другите потребители, да ги провокира или тормози, или просто да попречи на нормалния тон на водения разговор.“ [10]

Според американски изследователи от университета на Манитоба - интернет трол е човек, който доброволно извършва провокациите в мрежата. За класическите тролове няма ограничения. „Според учените троловете показват качества на нарцисизъм, психопатизъм, желание за манипулация и садизъм. Те изпитват удоволствие от това да гледат страданието на другите и мрежата им дава много лесен начин да правят това, без да се разкриват пред обществото.“ [11]

Има множество класификации на интернет троловете по различни критерии като езика, които използват, къде предпочитат да се изявяват, темите, по които най-често влизат в конфликт и др.

Сред главните цели на троловете е отклоняване на вниманието от основната тема и превръщането на конструктивното обсъждане в безкрайни спорове, в размяна на нападки, в дрязга. Един от основните използвани методи на троловете е нападателният стил - агресивното подмятане на клевети, компромати, слухове, задаване на въпроси не по темата, а по адрес на другите автори и публикувани мнения.

Подстрекателското, саркастичното, провокативно или заядливото съдържание на съобщенията на трола са с цел да склонят другите потребители да влязат в безпредметна конфронтация с него. Колкото по-бурно реагира общността, толкова по-вероятно е тролът да продължи конфронтацията, тъй като тази реакция е знак, че действията му постигат целта му - да създаде хаос. Така се е зародила и често използваната в интернет мъдрост "Не хранете троловете" [12]. Няма конкретна формула, която американските изследователи или български медийни експерти да дават за справяне с троловете, но сред съветите им най-често се наблюдава този да не се влиза в контакт с тях и те да бъдат пренебрегнати. Така вероятността тролът да загуби интерес и да напусне дискусията е много по-голяма.

В България местата, където най-често се наблюдава наличието на тролове, са сайтовете Dnevnik.bg, Capital.bg и Blitz.bg. Причина за активността им именно под статиите на тези информационни сайтове е големият брой потребители, които се осведомяват именно от тези медии.

Активизирането на Интернет троловете около изборите през 2013 г. бе "хванато" от онлайн изданието OFFNews.bg. В два свои материала под заглавие "Платените писачи ни нападнаха" изданието извади на бял свят IP адресите на тролове, по всяка вероятност платени.

През месец април 2014 г. Дойче веле съобщава, че австрийският вестник "Дер Щандард" информира за подозренията, че една евродепутата от БСП е наела PR-агенция, за да разпространи в мрежата негативни коментари срещу българската еврокомисарка. Ирин Бъкълс [13] и колегите ѝ от канадския университет в Манитоба пък проучват тъкмо личностния профил на троловете. Проведени изследвания първоначално с 400 души, после със 788. И двете изследвания сочат, че 6% от анализираните лица са тролове и проявяват признаци на садизъм, психопатия, нарцисизъм и макиавелизъм.

Американският адвокат и писател Майкъл Гудин още през 1989-1990 г. формира закон, познат днес като Законът на Годуин (Godwin's Law), който има за цел да извади на преден план прекалените метафори, които използват потребителите в комуникацията си. Законът гласи: „Колкото по-дълга става една онлайн дискусия, толкова по-близка до 1 става вероятността в нея да се появи сравнение, свързано с нацистите или Хитлер“ [14]. С други думи, Годуин прави саркастичното наблюдение, че за достатъчно дълъг период от време всяка дискусия, без значение от темата и обхвата си, неминуемо завършва с Хитлер и нацистите.

Самият Годуин твърди, че е формулирал закона си като експеримент. Той не претендира да може да установява заблуди в аргументацията, а е средство за намаляване честотата на неуместните хиперболизирани сравнения.

Изхождайки от психологическите характеристики на троловете, вероятно тези, които използват хиперболи търсят много силна реакция от страна на останалите участници в дискусията. Възниква въпросът – троловете наистина ли са нарцистични садисти с доза психопатизъм?

Две истории от реалния свят, свързани с интернет троловете, може да дадат отговор. През септември 2013 г. във Великобритания беше разкрит т.нар. "най-брутален и известен интернет трол" [15] в страната. Чрез своя акаунт в Twitter Робърт Амбридж е публикувал най-различни обидни съобщения. Някои от тях са били толкова груби, че са предизвикали смъртни заплахи срещу него, а британското интернет пространство сериозно се вълнува от това кой стои зад прякора Old Holborn.

След разследване на местната телевизия ITV и в. Daily Mail Амбридж е разкрит, а той самият обявява, че не съжалява за нищо. "Не е моя отговорност какво другите хора намират за проблемно. Не съм целял конкретен човек, не съм пращал имейли. Те са избрали да четат това, което съм написал. Щом не им харесва, да не го четат. Не ме интересува какво хората смятат за обидно" [16], коментира той.

Ноа Смит е асистент по финанси в университета “Стоуни Брук” в Ню Йорк и пише статии за много финансови и бизнес издания. Междувременно поддържа и личния си блог. Наскоро Смит призна в Bloomberg View, че е интернет трол от години и се гордее с това [17]. Според него обаче шегобийството на група интелигентни и добронамерени хора в интернет се е превърнало в метод за заплахи и обиди. Смит е на мнение, че да си трол е изключително забавно и е свързано преди всичко с твоята креативност да измислиш най-забавния начин да провокираш другите. Схващането му за тролването определено не е свързано с масовото възприятие за тази дейност.

Според медийните изследователи Николета Даскалова от фондация "Медийна демокрация" и Илия Вълков - експерт от Асоциацията на европейските журналисти, развитието на онлайн медиите в България е в положителна посока на утвърждаване.

От друга страна, размишлявайки върху променените от интернет обичайни медии, в интервю за печата политологът Иван Кръстев отбеляза иронично: "Най-просто казано, обещанието на интернет беше за един свят, свободен от манипулация. Но в действителност новият свят е толкова свободен от манипулация, колкото социализмът беше свят, свободен от експлоатация" [18].

Николета Даскалова [19] потвърждава, че в българското интернет пространство съществуват центрове за манипулиране на общественото мнение. Развивани много активно около парламентарните избори през 2013-та, тези звена се занимават, например, със създаването на подобия на новинарски сайтове с привлекателен дизайн, като напълно се премълчава кой стои зад въпросния сайт. Целта е да се "влезе под кожата" на потребителите през социалните мрежи, за да може генерираните манипулативни послания да бъдат размножавани, препращани и споделяни от самите тях като потребители.

Любопитни са опитите автентичният глас на гражданите да се изземе не само от страна на платените форумци в интернет, но и от самите политици. Даскалова отбелязва активната употреба в тяхната онлайн риторика на етикети, послания, позовавания, ключови думи, лозунги, циркулирали по време на протестите през миналото лято. "Забелязваме, че политиците не само разчитат на своите анонимни помагачи в интернет, но и самите те се превръщат в своеобразни "тролове", които приватизират гласа на хората и го прекрояват по свой модел, използвайки т.нар. популистки подход" [20], отбелязва тя.

От своя страна Илия Вълков е убеден, че "троленето" в интернет не оказва сериозно влияние върху нагласите на един или друг читател или потребител на Фейсбук. "Със своето поведение троловете сами отблъскват участниците в дискусиите. Те се разпознават, имат постоянно провокативно поведение и съм сигурен, че повечето читатели в интернет и то там, където виреят тролове, не формират мнението си от техните постинги" [21], отбелязва Вълков.

Политическите партии у нас отричат използването на тролове и всякакъв вид платени коментатори. Подписаната декларация през май 2015 г. за чисто киберпространство и неизползване на платени тролове, всъщност потвърждава пред обществото, че макар отричани довчера подобни действия е имало. Партиите, които подписаха документа -  ГЕРБ, Реформаторския блок, БСП, Патриотичния фронт и Български демократичен център – призоваха гражданското общество и медиите да следят за нарушения на споразумението  и да сигнализират за подобни действия по безкомпромисен начин. "Подписаните партии декларират, че няма да използват умишлено платени коментатори, партийно или фирмено организирани, с цел разпространяване на заблуди и клевети, насаждане на омраза или осъществяване на манипулативни внушения спрямо политически опоненти и други участници в публичния живот, се казва в декларацията." [22]

Няколко дни след подписването на документа от партии АБВ и ДПС направиха изявления пред медиите. АБВ заяви своята готовност да се присъедини към петте политическите сили, които вече са подписали, а от ДПС вдигнаха медиен шум във връзка с това, че никой не ги е поканил на подписването. Погледът към подобна реакция, когато става дума за действия, които са свързани с повлияването на общественото мнение, не позволява реакцията им да не бъде критикувана. Чистотата на интернет пространството, не само около избори и политически кампании, е от високо значение, поради факта, че присъствието на българи в мрежата расте всеки ден.

Макар и положително натоварена към подобна декларация може да се погледне и под друг ъгъл. Документът се явява признание на всички партии – не само на тези, които са го подписали, но и на тези които не са – че в предишни моменти са прибягвали до този пиар способ, за да прекъсват и разсейват онлайн дискусии и предизвикват участниците в тях. Нежеланието на някои политически сили да подпишат подобна декларация показва всъщност несигурността им – те не са убедени дали ефективността на кампаниите им няма да падне при липсата на платените коментатори.

От подписания документ не става ясно как ще бъдат контролирани безплатните тролове в мрежата. Както при местните и парламентарни избори, всичко остава в ръцете на обществото – да отсее истината и преднамереността в отправените послания. Разликата идва от това, че в този случай всичко е съсредоточено в онлайн пространството.

 

Цитирани източници:

1.     SHEA, Virginia. Netiquette. USA., Albion Books, 1997

2.     Is it ever OK to call someone a Nazi? // BBC.com, 14.07.2010

3.     Ad hominem // YourLogicalFallacyIs.com, 07.08.2013

4.     БОНДИКОВ, Венцислав. Манипулации и комуникация. С., “Ciela”. 2007

5.     ХРИСТОВ, Чавдар. Убеждаване и влияние. С., “Ciela”. 2008

6.     Интернет троловете в реалния живот // dnevnik.bg, 26.02.2014

7.     Моля, не хранете троловете // capital.bg, 18.02.2014

8.     "Бивол": Интернет "тролове" с хиляди коментари в полза на БСП // vesti.bg, 11.02.2014

9.     Какво е да бъдеш интернет трол // investor.bg, 12.10.2014

10.  Класификация на българските тролове // factor.bg, 06.05.2015

11.  Професия „трол“ //dw.de, 18.02.2014

12.  Българските онлайн схватки // dw.de, 24.05.2014

13.  Пет партии обърнаха гръб на платените тролове в интернет // dariknews.bg, 20.05.2015