Новите медийни реалности
Чавдар Петров
Благодарение на медийната и технологичната еволюция светът около нас се променя по-бързо и драстично, отколкото когато и да било в човешката история преди. Животът на съвременния човек се дигитализира все по-бързо и това няма как да не окаже влияние върху поведението на потребителите спрямо ежесекундно предлаганите им различни продукти и услуги. Така стигаме до парадоксално заключение – въпреки че никога не сме имали повече начини и технологии да привлечем вниманието на потребителите върху дадено послание, кауза или съдържание, никога не е било по-трудно това да се случи.
Ключови думи: Внимание, интернет, комуникации, медии, социални медии, съдържание
Благодарение на медийната и технологичната еволюция светът около нас се променя по-бързо и драстично, отколкото когато и да било в човешката история преди. Животът на съвременния човек се дигитализира все по-бързо и това няма как да не окаже влияние върху поведението на потребителите спрямо ежесекундно предлаганите им различни продукти и услуги. Заобикалящата ни среда се променя и единственият възможен избор на хората е да се адаптират и променят заедно с нея. Новите технологии промениха всички аспекти на комуникация – начинът, по който общуваме; съдържанието, което обменяме и как го възприемаме; каналите, по които го правим и не на последно място – средата, в която всичко това се случва.
През втората половина на миналия век телевизията е доминиращата масова медия, която има огромно влияние върху зрителите и излъчва централизирани и унифицирани послания към всички. Влиянието на телевизията във всеки един аспект на човешкия живот стига дотам, че телевизионният приемник вкъщи е център на помещението, в което семейството прекарва по-голямата част от времето си. Често той е поставен върху специална масичка или шкаф, като всички мебели в стаята са подредени така, че той да е единствен визуален център в стаята. Няма голям избор на съдържание и всички гледат това, което им се предлага, когато им се предлага. Нерядко хората подчиняват социалния си живот на телевизионната програма. Екранът е един, а технологията тогава отрежда на зрителите ролята на пасивен наблюдател, който е в позицията да консумира само и единствено съдържанието, което му се предлага.
За първи път идеята, че човек може да взаимодейства с екрана добива масова популярност през 70-те години на XX век с появата на играта Pong. Играта е елементарна, но позволява превръщането на телевизионния екран в нещо, чрез което можеш да взаимодействаш – идея, която постепенно ще промени всичко в света на медиите и комуникациите години по-късно.
С появата на персоналните компютри и интернет потребителите постепенно привикват към гледането на още един екран – компютърния – и идеята, че могат да бъдат активна страна в консумацията на съдържание.
Дигиталното съдържание може да бъде консумирано в удобно за потребителя време и по удобен за него начин. Появата на лесно преносими компютри пък позволява на потребителите да бъдат пред екрана значително по-дълго. Основен катализатор за целия този процес обаче се оказва мобилният телефон, който се появява в края на миналия век и доминира в новото столетие вече като смартфон.
Съвременният човек гледа поне три екрана дневно: компютър, телефон и все още – телевизор, като съществува силна тенденция потребителите да са в интернет, докато гледат телевизия (т.нар. meshing – използването на една медия, за да се обогати съдържанието, предавано от друга) [1]. Интернет е основната причина за „бавната смърт“ на вестниците през последните години – вестниците пишат за случилото се вчера в социалните мрежи, а в съвременната медийна реалност това не са новини. Различните радио-предавания и ток-шоу също са силно зависими от коментарите на слушателите си в страниците им в социалните мрежи и никой вече не разчита само на телефонни обаждания, за да напълни няколко часа ефирно време с качествено съдържание.
Съдържание ежедневно произвеждат и самите потребители и в това си качество те самите са медия. Появата на социални медии като Facebook, Twitter, YouTube, 9gag, Instagram и др. позволява на всеки да генерира съдържание бързо и лесно, да го публикува в интернет като по този начин се включва в битката за най-ценния ресурс на XXI век – човешкото внимание.
Според Здравко Райков „в новите реалности традиционната комуникация се оказва все по-безпомощна, независимо от огромните ресурси, от които се нуждае. Да разчитаме на нея означава да повтаряме това, което конкурентите ни правят и така сами да ограничаваме своите възможности за пазарен успех”. [2]
В подобна мултикултурна и разнообразна на източници среда като интернет е изключително трудно да се проследи еволюцията на съдържанието и да се установят трайни тенденции. Все пак биха могли да бъдат обособени няколко:
1. Все по-кратко – по време на възхода на форумите около 2000 г. публикуваното съдържание е предимно текстово, като дължината на поста е неограничена и темите се развиват подробно. Постепенно текстът онлайн се свива до статус или коментар във Facebook, а мрежи като Twitter технологично ограничават съдържанието до брой символи или секунди продължителност;
2. Все по-персонално – популярността на блоговете позволи на онлайн пространството да създаде свои популярни личности и лидери на мнение, които имат своя твърда аудитория, с която общуват ежедневно;
3. Все по-визуално – снимките, а отскоро и видео файловете постепенно изместват текста като основен носител на информация, което е видимо лесно при успеха на социални мрежи като Instagram и YouTube. Доколкото въобще го има, текстът е в самата снимка или като кратък коментар към нея (например, в 9gag);
4. Все по-опростено – за да могат да привлекат вниманието на повече хора, авторите на съдържание се придържат към кратки, лесни за възприемане съобщения и визии, които да се отличат от всичко останало.
Подобна война за внимание няма как да не се отрази на начина, по който възприемаме и обработваме информация. Данните от скорошно проучване на Майкрософт например показват, че способността на младите хора да се концентрират вече е по-малка от тази на златна рибка. Според изследването под влияние на все по-дигитализирания начин на живот хората вече започват да губят концентрация след 8-та секунда, в която мислят за едно и също нещо. При златната рибка това се случва след 9-та секунда. [3]
В рамките на проучване през 2015 г. канадски учени анкетират 2 000 участници и изследват мозъчната дейност на 112 други с помощта на електроенцефалограми (ЕЕГ). Така Майкрософт установяват, че след 2000-та г. (т.е. от началото на мобилната революция) средната продължителност на вниманието е спаднала от 12 на 8 секунди.
„Хората, които често използват повече от няколко устройства, изпитват затруднения при отхвърлянето на ненужни стимули – те се разсейват по-лесно от множеството медийни потоци“, посочва докладът. [4]
Добрата страна според доклада е способността ни да извършваме няколко задачи едновременно, която се е подобрила значително с настъпването на мобилната ера.
Една от теориите на Майкрософт гласи, че промените са настъпили в резултат на способността на мозъка да се адаптира и променя с течение на времето. По-слабата концентрация може да е страничен ефект от еволюцията, вследствие на масовото използване на мобилен интернет.
Проучването установява и разлики в поколенията по отношение на използването на мобилни технологии. Така например, 77% от анкетираните участници на възраст от 18 до 24 години са дали положителен отговор на въпроса: „Когато нищо не ангажира вниманието ми, първото нещо, което правя е да посегна към телефона си“, спрямо едва 10% от хората над 65-годишна възраст. Така стигаме до парадоксалното заключение – въпреки че никога не сме имали повече начини и технологии да привлечем вниманието на потребителите върху дадено послание, кауза или съдържание, никога не е било по-трудно това да се случи.
Цитирана литература:
[1] Ofcom Communications Market Report 2013, 01.08.2013, ofcom.org.uk, 10.06.2016, ([]).
[2] Райков, З. (2010), Креативната комуникация, София, Издателство „Дармон”.
[3] You Now Have a Shorter Attention Span Than a Goldfish, 14.05.2015, time.com, 20.05.2015, ([]).
[4] Microsoft attention spans, Spring 2015, microsoft.com, 04.04.2016, ([]).
The New Media Realities
Chavdar Petrov
c.petrov@gmail.com
Abstract
Due to the evolution of media and technology, the world around us is changing more rapidly and drastically than ever before in human history. The life of the contemporary person is getting digital faster and faster. This reflects the way consumers react to the commercial messages promoting various products and services they get every second. Thus, we come to paradoxical conclusion – despite the fact we have more means to reach the consumers with a certain message than ever before, it has never been more difficult to get their attention.
Key words
Attention, Communications, Content, Internet, Media, Social media