Нов български университет

Ива Цветкова, докторант

 

В своята еволюция човешката цивилизация преминава през различни стадии. Всеки от тях има своите специфични характеристики и динамика. Поради многообразието и сложността на настъпващите промени, трудно могат да бъдат фиксирани строги хронологически граници за отделните периоди.  И все пак, с известни варианти във времевото деление, изследователите на социалните промени посочват няколко съществени етапа в глобалното развитие на човечеството, а именно  аграрно общество (предмодернизъм), индустриално  общество (модернизъм), информационно общество (постмодернизъм), време на четвъртата индустриална революция.

Обект на настоящата статия са трансформациите, белязали възникването на модернизма, постмодернизма, епохата на кибер-физичните системи. Целта е да бъде направен кратък обзор на периодите, през които преминава човечеството в тези етапи и да бъдат изяснени характеристиките и значимостта на настъпилите промени.

Първата технологична (индустриална) революция започва в средата на 18-ти век. Осъществява се преход от аграрна икономика към индустриално производство. Поставено е началото на масовото използване на машинно оборудване. Това от своя страна, води до: повишаване на производителността на труда; приток на големи групи хора, търсещи своето препитание в градовете; увеличаване на икономическия ръст.

Значително е развитието на текстилната промишленост. Памукът става все по-търсена суровина. Стремежът да се осигури достатъчното му предлагане е причина за изобретяването на предачната машина. Тя е създадена от Джеймс Харгрийвс, а по-късно усъвършенствана от Ричард Аркрайт и Самюъл Кромптън. Впоследствие, сходни технологии се използват за производство на вълна и лен.

Въз основа тези нововъведения и на механизирания тъкачен стан се появяват първите текстилни фабрики, така към 1780 година в Англия има вече 20, а след още 10 години - 150 предачни фабрики  [6].

Металургията е друг отрасъл, който търпи съществени промени. Дървените въглища са заменени от коксът при получаването на мек, ковък чугун и при добиването на твърдо ковашко желязо.

Съществено достижение на времето е парната машина на Джеймс Уат. Използвана първоначално в мините, постепенно, тя намира приложение като задвижваща сила, която заменя водната и животинската тяга.

Фиг.1

Най-общо, първата индустриална революция се основава на развитието на текстилната промишленост, нововъведенията при производството на чугун,  парните машини и т.н. Започнала във Великобритания тя се разпростира към Западна Европа, Северна Америка и обхваща целия тогавашен свят.

Трансформацията на световната промишленост  между втората половина на 19-ти и началото на 20-ти век е времето на втората индустриална революция. Приема се, че тя започва с внедряването на първия технологичен процес (бесмеров процес) за масово производство на евтина стомана [5]. Върхово достижение от този период е широкото разпространение на конвейерните линии и навлизането на масовото производство. Съществена роля има започналия добив на химикали - сярна киселина, основи, натриев карбонат и др. Произвежданите в заводи химични съединения намират широко приложение при изработката на  стъкло, текстил, сапун, хартия и др.

В ежедневието си хората все по-често използват нови механични инструменти. Появяват се стругът и бормашината. Нуждите на военните стимулират изобретяването на металорежещи и металообработващи инструменти.

Чувствително се усъвършенства транспортът. Пътната инфраструктура се развива и подобрява. Изграждат се пътни мрежи за връзка по вода, развива се железопътната система. Възможно става по-бързото и по-евтиното транспортиране на суровините и готовата промишлена продукция. Значителни открития от този период са корабът с парен двигател, парният локомотив и първият автомобил. През 1807 година Робърт Фултън успява да завърши направата на първия параход. Ричард Тревитик създава първия пътен локомотив с парен двигател и капацитет за 8 пътника. Годината е 1801. Грандиозен прогрес е изобретяването на първия автомобил. Решителна крачка към появата на съвременните коли е направена в Германия - създателят на компания Mercedes-Benz, Карл Бенц конструира в Манхайм своята първа триколка.

Фиг. 2

Други съществени достижения от този период са радиото, телефонът, телевизорът, телеграфът.

Настъпилите промени водят до редица социални последици – урбанизация и размествания в социалната структура. Появата на евтини промишлени стоки става причина за разоряване на голяма част от занаятчийското съсловие, откриват се нови работни места, бързо нараства градското население, изостря се недостигът на жилища, условията за живот в градовете се влошават, започва да се използва неквалифицираният женски и детски труд.

Наред с тези отрицателни явления, се обогатяват пътищата за разпространение на знанията и нововъведенията. Средновековните университети се променят значително и се приближават до съвременния им вид. Възникват нови висши учебни заведения като политехническите, специализираните институти и академии.

Може да се обобщи, че втората технологична революция се дължи на успехите на химическата промишленост, на производството на стомана, на разпространението на железопътните линии и електричеството. Тя се опира не просто на удачни и полезни изобретения, а на сериозни научни постижения и с бързи темпове обхваща Западна Европа, Съединените щати, Русия, Япония.

От началото на 50-те години на 20-ти век човечеството навлиза в нов етап на своето развитие. В ход е третата (информационна, цифрова) революция. Двигател на всички протичащи промени са новите информационни технологии.

Механичната и аналоговата техника е изместена от цифровата електроника. Случващите се трансформации се отличават с особена динамика и сложност. Ето защо, според изследователите на социалните процеси, по своята важност, този преход е така значим за човечеството както преминаването от устна към писмена комуникация.

Фиг. 3

Достижения на новата епоха са компютрите, глобалната мрежа интернет, плазмените екрани, HD телевизията, безжичните телефони, смартфоните, таблетите,  индустриалните роботи и мн. др.

С развитието на технологиите „радикално се изменят възможностите за комуникация и общуване в човешката цивилизация”. [3, с.145] Отпадат редица пространствени и времеви ограничения. Всичко това има своето социално-икономическо въздействие. Едни от положителните аспекти са по-голямата взаимосвързаност, по-бързата комуникация и лесният достъп до информация. Отрицателните ефекти включват „претоварване” с информация, повишаване на нивата на информационен шум, лесно манипулиране на личностна идентичност, интернет престъпност, поява на нови форми на социална изолация и т.н.

Дигиталната революция има и своите икономически измерения. Тя коренно променя начина, по който си взаимодействат физическите лица и фирмите. Без World Wide Web например, глобализацията, аутсорсингът и директният маркетинг не биха били толкова възможни, колкото са днес.

Фиг. 4

Дигиталната революция осигурява възможността на малките компании за достъп до много по-големи пазари и по този начин, разширява възможностите за тяхното развитие. Доставянето на услуги  и стоки „по заявка” през глобалната мрежа спомагат за  намаляване на технологичните разходи и на разходите за съхранение.

Пет са основните гледни точки за информационното общество – технологична, икономическа, професионална, пространствена и културна [7].

Ключова идея при технологичната концепция е, че технологиите, основаващи се на цифрово управление променят обработката, складирането, пренасянето и употребата на информацията, което от своя страна се отразява чувствително на обществено -политическия и социалния живот.

Икономическата гледна точка застъпва тезата за съществуването на т.нар. „икономика на знанията”. При нея нивото на знания, а не собствеността стават определящ фактор за социална диференциация. Делението на „имащи” и „нямащи” придобива принципно нов характер: информираните образуват привилегирован слой, а „новите бедни” са неинформираните [1].

Според професионалната гледна точка, с настъпването на информационното общество се променя структурата на труда, като се отбелязва количественото увеличаване и превъзходството на труд в областта на информационната индустрия [3, с. 152].

Пространствената концепция поставя акцент върху информационните мрежи, „свързващи местоположения във времето и пространството” [3, с.153]. Тя дефинира  четири взаимно свързвани елемента в прехода към информационното общество – информацията като ключов ресурс; информационните инфраструктури за неговата обработка; информационните услуги като част от общественото производство и информационната интеграция на световната икономика като средство за повишаване на нейната ефективност.

Културната гледна точка се основава на тезата за т.нар. „медийно развито общество”, в което „символизацията играе съществена роля за неговата еволюция”. Парадоксалното е, че  при наблюдаваната експлозия на информация много от символите и знаците губят своето значение [3, с.153]. Наблюдава се своеобразен „глад за съдържание” - има повече информация и  все по-малко смисъл.

Разгледаните различни гледни точки отразяват многоаспектността и многообразието на протичащите промени, станали причина  днес вече да бъдем в началото на четвърта индустриална революция [2]. Ключови стават достиженията в областта на роботизацията и изкуствения интелект. Типична тенденция е навлизането на облачно базираните технологии (Cloud Computing), кибер-физичните системи, компютърните мрежи, притежаващи електронни устройства за взаимодействие помежду си и с външната среда (The Internet of  Things). Модулно структурирани кибер-физични системи следят процеси, създават виртуални копия на физическия свят комуникират и сътрудничат помежду си и с хората в реално време.

Фиг. 5

Сред новите  технологични достижения са автономните превозни средства, 3-D печата, нанотехнологиите, биотехнологиите квантовите компютри и т.н. Според Клаус Шваб, основател на Световният икономически форум, това не са обикновени промени, а скоростта, с която се извършват е безпрецедентна. Според него,  предстоят коренни трансформации на цели системи в производството, мениджмънта, начина на управление.

От икономическа гледна точка, основните ефекти от четвъртата индустриална революция са четири – върху очакванията на потребителите, върху развитието на продуктите, върху иновациите и върху организацията на бизнеса [4].

B областта на лoгиcтиĸaтa, навлизат технологии, ĸoитo пpeдлaгaт нaпълнo нoви възмoжнocти зa дocтaвĸа. Малки бизнес формации мoгaт дa измecтят водещи фирми, благодарение на предлагани пo-дoбpo ĸaчecтвo, бъpзинa нa ycлyгaтa и пo-ниcĸа цeна.

Πpoмeни ще има и по oтнoшeниe нa тъpceнeтo. Дocтъпът дo мaгaзини и пpoдyĸти, позиционирани в различни точки на света, през глобалната мрежа щe пpинyди пpoизвoдитeлитe дa пpoмeнят нaчинa, пo ĸoйтo пpoeĸтиpaт, пpeдлaгaт и дocтaвят пpoдyĸтитe и ycлyгитe cи.

Технологичните иновации ще доведат дo пo-eвтини тpaнcпopт и ĸoмyниĸaции, по-ефективни дocтaвĸи, по-ниски търговски разходи. Toвa щe предизвика появата на нoви пaзapи и щe cтимyлиpa иĸoнoмичecĸия ръст. Oт дpyгa cтpaнa промените ще задълбочат същестуващото вече нepaвeнcтвo нa пaзapa нa тpyдa. Aвтoмaтизиpaнeтo нa пpoизвoдcтвoтo щe ocтaви мнoгo xopa бeз paбoтa. Постепенно изкуственият интелект ще навлезе във всички сфери на живота. В ежедневието на хората ще намерят приложение безпилотни коли и летателни апарати.

Фиг. 6

Безспорно човечеството стои на прага на нова технологичната революция, която ще промени начина на живот и  комуникация, ще повлияе безвъзвратно на човешките отношения. В своя мащаб, обхват и сложност тази трансформация ще е различна от всички  преживени преди. Все още не ясно точно как ще се разгърнат промените, но е сигурно, че те ще засегнат както всеки отделен човек, така и обществото като цяло.

 

Използвани източници:

1.Иванов, Дмитрий. Идеята за информационното общество и интернет. <https://7c989038637f593cd98e04b710130dca9de886b8.googledrive.com/host/0B8EtGI3J30xiODZ1X1RqY0NmZ00/underpear/translat/io_inet.htm> Посетен на 13.06.2016

2.Райков, Здравко. Проф. Здравко Райков: Идва времето на креативните хора - между кубчето на Рубик и интелигентните роботи. Pik.bg. 27.03.2016

3.Семерджиев, Цветан. Стратегическо ръководство и лидерство: среда. София, Софттрейд, 2007. 416 с.

4.Стойчева,  Мина. Чeтвъpтaтa индycтpиaлнa peвoлюция идвa. Eтo ĸaĸ щe изглeждa тя. Money. bg. 22.01.2016

5.Hull, James. The Second Industrial Revolution: The History of a Concept// Storia Della Storiografia, 1999, Issue 36, p. 81 – 90.

6.Kreis, Steven. The Origins of the Industrial Revolution in England //The History Guide. August. 2011<http://www.historyguide.org/intellect/lecture17a.html>

7.Langdon, Winner. Autonomous Technology. Cambridge, MIT Press.1977.  Цит. по: Семерджиев, Цветан.