Нов български университет

д-р Десислава Манова-Георгиева

Резюме:

Социалните медии се превърнаха в предпоставка за нови методи за комуникация с гражданското общество и създадоха условия за формиране на послания с действителен заряд, които да мобилизират гражданите на акции в защита на демокрацията. Новите възможности на социалните медии подпомагат по-бързото формиране на обществено мнение по ключови политически събития в условия на кризи. В полето на новата дигитална среда се използват комуникационни механизми, които имат за цел да  достигнат до електронните общности, преки участници във формирането на общественото мнение.

Ключови думи: дигитална комуникация, обществено мнение, изграждане на общности, диалог в дигитална среда, социални медии, терорът в Брюксел, Шарли Ебдо;

 

Социалните мрежи притежават една много важна характеристика – да създават предпоставки и възможности за изграждане на електронни общности,  обединени около дадена кауза и готови да дадат своя принос за публичното ѝ обсъждане. В глобалната мрежа Фейсбук, например, тези общности могат да се развият в рамките на групи/страници/събития, чиито основни задачи са набирането на привърженици и обменът на информация между тях. Събитията, от своя страна, са свързани с реални офлайн инициативи и имат за цел да информират едновременно голям брой потребители и да насочат вниманието им към това, което предстои, като им дават възможност да започнат дискусията още преди старта на самото събитие.

Изследователската теза на автора е, че новите възможности на социалните медии подпомагат по-бързото формиране на обществено мнение по ключови политически събития в условия на кризи. В полето на новата дигитална среда се използват комуникационни механизми, които имат за цел да  достигнат до електронните общности, преки участници във формирането на общественото мнение.

 

Ефективност на кампаниите в социалните медии

Измерването на ефективността на кампаниите в социалните медии се свързва основно с броя на коментарите, харесванията и споделянията. Съществуват и механизми за измерване на негативните и позитивните коментари по ключови думи и  за отразяване на общи тенденции в изказаните потребителски мнения. Но, за да бъде анализирана ефективността в онлайн комуникацията  на казуси като „Шарли Ебдо“ и терористичните атаки в Брюксел, са необходими нови социологически инструменти, които да обхванат многостранно и цялостно взаимовръзките и нивата на въздействие в електронните общности, които участват най-активно във формирането на обществените  мнения.

Един от подходите, според автора, може да бъде свързан с изработване на специализирани онлайн платформи, в които да бъдат прилагани нови техники за измерване на потребителските нагласи, да бъде прецизирана методиката за осъществяване на обратна връзка и да бъдат намерени точните измерватели на съотношението между активните участници онлайн и активните граждани, действащи в подкрепа на дадената кауза офлайн.

Механизмите за комуникация и въздействие, предоставяни от социалните медии в интернет, могат да бъдат използвани за повишаване интереса на обществото чрез случаи като терористичния акт срещу карикатуристите на френската медия „Шарли Ебдо" в Париж  към фундаменталните въпроси на демокрацията като свободата на словото, свободата на изразяване и защитата на демократичните права и свободи на гражданите, зачитането на които изисква толерантност, разбирателство и мирен интеркултурен диалог. Само при тези условия те ще намерят трайно място в ежедневното общуване в дигиталната среда. В това отношение много важна е също ролята на държавните институции, както и на лидерите от политическия  елит  на страната.

 

Кризата в условията на социалните медии

Кризите са част от живота на хората от различни региони по света, но в ерата на информационните технологии и глобализацията, те преминават в нови форми на съществуване в комуникационното поле на социалните медии. Възможностите за създаване и разпространение на новини посредством новите медии прави съпричастни  милиони хора на планетата, но и засилва ролята на институциите, които са изправени пред изпитанието да реагират със същата скорост и адекватност на променените среда, навици и очаквания на ключовите си публики, с която те самите се изменят.

Дигиталната среда функционираща в условията на социалните медии и новите онлайн платформи, предполага и промяна в комуникацията при кризи. В новата информационна среда практически всеки може да създава новини и да активизира подкрепата на масите, което наложи и промяната в бързината и ефективността при разпространение на информацията.

Многобройни са определенията за криза, но най-често тя се свързва с появата на непредвидена ситуация, злополука или скандал, който предизвиква вниманието на публиката и често води до срив в репутацията на компанията/организацията. При появата на криза офлайн, отзвукът в социалните медии е почти мигновен, което налага и бърза реакция от страна на институции и всички заинтересовани страни. Комуникационните възможности, които ни предоставят социалните медии са свързани с механизми за влияние и въздействие, които остават активни и след отшумяване на същинския етап на възникналата криза.

 

Случаят „Шарли Ебдо“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Случаят с карикатурите на пророка Мохамед във френското издание „Шарли Ебдо“ и варварския разстрел на авторите им в редакцията му  в Париж  на 7 януари 2015 година от страна на мюсюлмани – джихадисти получи широк международен отзвук. Благодарение на активната комуникация в социалните медии  той достигна до всяка точка на света  и  направи възможно създаването на глобално послание за мир,  обединило  хора от различни континенти, националности и религии. Така формираното  не само в реалното, но  и във виртуалното пространство послание придоби разнообразни нюанси и изучаването им се превърна в предизвикателство към  съвременните изследователи на обществените  мнения за намирането на усъвършенствани методи за тяхното изучаване, моделиране и прогнозиране.

Терористичният акт срещу „Шарли Ебдо“ намери широк отзвук в социалните медии, а многобройните гледни точки предизвикаха допълнителен интерес и ускориха процеса на формиране на електронни общности от нов тип. Езикът на потребителите в Мрежата е свързан често с езика на омразата и нетолерантността, но също и с призиви за зачитане на човешките права и уважение към всички религии. Създаването на съдържание от и за общностите е изпълнено със символи и аудио визуални елементи, което го прави особено интересно от изследователска гледна точка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Терористичните атаки в Брюксел от 22.03.2016 г.

Интернет внесе промяна в моделите на влияние, като започна процес на динамично свързване на хора и институции и даде много нови възможности за предаване на послания, формиране на нагласи и обществени влияния. Но, наред с богатството от комуникационни канали и ПР инструменти, интернет промени и езика на общуване, който съществува в условията на непрекъсната двупосочна комуникация, ориентирана към модела „много-към-много”. Езиковите ограничения, налагани с години от традиционните медии, преминаха в свободна онлайн форма на изразяване, която търси баланса между неформалния стил и езика на онлайн общностите.

Терористичните атаки в Брюксел от 22-ри март 2016г. породиха нови форми на взаимодействие между потребителите в социалните мрежи и поставиха началото на социален диалог от нов тип, в който дигиталната реалност не просто отразява случващото се, а му дава нов ход на развитие.

· “През 2015 г., повече от 950 милиона души, получиха известие, че техни близки приятели са в безопасност“ (екипът на Фейсбук)

· Властите призовават хората да използват интернет вместо претоварените мрежи на мобилните телефони, за да се свържат с близките си.

· В Туитър са публикувани призиви за даряване на кръв в болниците на територията на  Брюксел.

· Потребителите на френските и белгийските социални медии изразиха своята солидарност като туитваха изображения на манекена Пис. Някои потребители написаха думата „pis“ като „peace” върху изображение на белгийското знаме.

Социалните медии направиха възможно реализирането на граждански инициативи от нов тип, които своевременно и ефективно работят в полза на обществото и подпомагат институциите в периоди на криза. От друга страна, ролята на медиите и институциите като източник на достоверна информация се засилва, поради високия риск от разпространяване на „празно“ съдържание. Въпросът за достоверността и надеждността на информацията предоставяна посредством социалните медии в интернет е тема, която заслужава особено внимание особено при кризисни ситуации.

 

Заключение

Безспорна е ролята на медиите във формирането на обществените мнения  в интернет, но тя вече придобива друга оценъчна стойност поради високите нива на влияние, които оказват електронните общности в социалните медии. Механизмите за комуникация и въздействие, предоставяни от социалните медии в интернет, могат да бъдат използвани за повишаване интереса на обществото чрез случаи като терористичния акт срещу карикатуристите на френската медия „Шарли Ебдо" в Париж  към фундаменталните въпроси на демокрацията като свободата на словото, свободата на изразяване и защитата на демократичните права и свободи на гражданите, зачитането на които изисква толерантност, разбирателство и мирен интеркултурен диалог. Само при тези условия те ще намерят трайно място в ежедневното общуване в дигиталната среда. В това отношение много важна е също ролята на държавните институции, както и на лидерите от политическия  елит  на страната.

Формирането на обществени мнения по социално значими казуси в социалните медии е двустранен процес. Той  изисква, от една страна, активното участие на потребителите, обединени в електронни общности. От друга страна  е необходимо  взаимодействието между журналистите от традиционните и онлайн медиите, институциите и държавата, които следва да предоставят максимално оперативно наличната и необходима информация по всеки конкретен случай, както и да осигурят в рамките на страната свързването  му с мащабните  глобални проблеми като свободата на словото, свободата на изразяването, толерантността между културите и религиите, както и  необходимостта от обединени действия на световната общност в борбата срещу тероризма, в защита на демокрацията.

 

Цитирани източници:

1.    Брекенридж, Диърдри. PR 2.0 Нови медии. Нови средства. Нова комуникация. София: Сиела, 2009.

2.    Буркарт, Роланд. Наука за комуникацията. Велико Търново: ПИК, 2000.

3.    Дерменджиева, Грета. Онлайн журналистика. Медиите в дигиталния свят. София: Университетско издателство „Свети Климент Охридски”, 2012.

4.    Димитрова, Даниела. Ролята на новите медии в медийното пространство на XXI век. В: Алексиева, Соня, Начева, Наталия, Николова, Мария (съст.). Пъблик рилейшънс, журналистика и медии в глобалния свят. Юбилеен сборник в чест на проф. д-р Минка Златева. София, Софийски университет „Свети Климент Охридски“, Факултет по журналистика и масова комуникация 2012, с.262-267.

5.    Дичев, Ивайло и Спасов, Орлин (съст.). Нови медии – нови мобилизации. София: Институт „Отворено общество”, 2011.

6.    Дуеи, Милад. Големият дигитален обрат. София: Нов български университет, 2011.

7.    Златева, Минка. Мостове към консенсуса. Пъблик рилейшънс, журналистика и медии: проблемни области и конфликтни зони. 2 изд. София: Университетско издателство „Свети Климент Охридски”, 2008, второ издание- 2011.

8.    Лозанов, Георги и Спасов, Орлин (съст.). Медиите и политиката. София: Фондация „Медийна демокрация”, 2011.

9.    Мавродиева, Иванка. Политическата реторика в България: от митингите до Web 2.0 (1989-2012). София: „Парадигма”, 2012.

10. Рот, Франсоа. Изобретяването на Европа. София: ИК „Кралица Маб”, 2008.

11. Русев, Пламен. Властта на хората. Новият маркетинг. Първо изд. София: Е-Академия, 2011.

12. Стойков, Любомир. Facebook комуникация. София: Алма комуникация, 2012.

13. Томс, Жюстин и Георгиева, Камелия. Инструменти за социални мрежи. София: Сиела Норма АД, 2011.

14. Cambie, Silvia and Yang-May Ooi. International Communications Strategy: Developments in Cross-Cultural Communications, PR and Social Media. Kogan Page, 2009. 

15. Moussis, N. Guide to European policies. European Study Service. 2007.

16. Scott, D. The new rules of Marketing & PR. USA: John Wiley & Sons, Inc.,2010.