Глад за качествено съдържание
Александрина Попова
В 21 век всички сме заобиколени от информация и тя ни залива във всяка една секунда от ежедневието ни. Човек се пренасища и все по рядко и трудно се учудва или впечатлява.
Но кой всъщност определя кое съдържание е качествено, и кое не? В свят изпълнен с неограничени възможности, кой може да сложи граница и да дава определения?
Живеем във време, когато всеки един от нас възпроизвежда информация, а именно в социалните мрежи. Някоя от тази информация може да достигне до хиляди хора. Реално поместваме дадено съдържание в социалната си мрежа, и то се разпространява непрекъснато и без ограничения. Когато почти всеки един човек в днешно време е регистриран поне в една социална мрежа, тогава бих казала, че това е мястото, където можем да достигнем до най-голям брой хора, за най-кратко време.
Това е голямо предимство за всеки от нас, но и има значими вреди. Една от тях е, че качеството на съдържанието трудно може да се следи. Хората четат постоянно новини, информация, статии. В един момент, когато всичко ни засипва непрекъснато, започваме да се отегчаваме. Много малко неща ни правят впечатление или се открояват. Като новини, които се разпространяват стават абсурдни неща. Преди месец като новина в интернет пространството и телевизията се разпространи, че Джъстин Бийбър е подарил дъвката си на свой фен по време на един от концертите си. Въпроса е това наистина ли може да стане световна новина и милиони хора да се интересуват от такива незначими неща. Или реално целта на такъв тип “куха” информация е, да отдели вниманието на хората от реалните проблеми и да ги накара да се интересуват от по – дребни неща, за да не се задълбочават по политически проблеми и реални опасности.
Търсачката Гугъл позиционира текстове с над 2000 думи на по предни позиции, от по-кратките текстове. Въпросът е кой определя дали количеството на съдържанието определя и неговото качество. Един кратък текст може да има много повече смисъл и да дава много повече съвети и информация, от колкото текст дълъг страници.
Разбира се качеството на съдържание далеч не се ограничава само с текстовете. Качеството на съдържанието касае филми, музика, текстове. В последните години навлизането на новите технологии започна малко по малко да унищожава качеството на съдържанието. На преден план започнаха да се гледат повече налагането на специални ефекти от колкото сюжета и самата история. Поуката, която преди години можеше да се извлече от даден филм вече е останала в миналото. Сега основната цел е да се наблегне на зрителното удоволствие и разсейване.
Качеството на съдържанието в музиката ... това е нещо, което всеки от нас забелязва. Важно за да стане хит една песен е просто да има добър ритъм, а какво съдържа текста... това почти никой не се интересува, но почти всеки си пее.
Има институции, които следят съдържанието на текстовете, филмите, на музиката и когато преценят се самосезират. Но те ли са хората, които трябва да казват кое е с правилно и качествено съдържание и кое не. Не сме ли всички ние част от това определяне.
С развитието на интернет и всички общности в него, е трудно да се спре каквото и да било съдържание. Веднъж попаднало в глобалната мрежа е почти невъзможно да бъде изтрито напълно.
Разбира се животът сега е напълно различен от този, който е бил преди години. Забързаното ежедневие с което всеки от нас се сблъсква, цялото напрежение и нерви, които ни обграждат, оказват влияние и на нашите развлечения и на информацията, която искаме да приемем. Понякога човек има нужда от разтоварване и нещо, което няма да го напряга допълнително и ще го разведри от всекидневните проблеми. Все по – рядко четем, за да научим нова информация. По-скоро вече четенето се е превърнало в нещо, което да не ни натоварва допълнително и да ни откъсне за миг от всичко, с което се сблъскваме. Не случайно и всички клюкарски списания са толкова купувани и предпочитани за през свободното време. По време на работа мозъкът ни се натоварва непрекъснато и през малкото време за развлечения, с което разполагаме, предпочитаме нещо ненатоварващо – филм, музика, списание, социални мрежи.
Всички тези въпроси навеждат на мисълта дали хората са се променили – себе си и своите вкусове и ценностна система. Или просто чрез разпространението на глобалните мрежи е по – лесно да покажат наистина своите предпочитания.
Всичко написано до тук показва основните пречки, които стоят пред един ПР специалист, а основното – трудността да се разграничиш и откроиш. Освен че трябва да се създаде едно съдържание, то трябва да бъде представено по подходящ начин, който да заинтригува максимален брой хора. Това е предизвикателство, при факта че хората са презадоволени с информация.
Източници: