Нов български университет

Анна Георгиева

 

 

 

Когато известният със своя остър ум и груб език комик Джордж Карлин губи съпругата си, написва няколко реда, които остават завинаги в историята и в съзнанието на хиляди хора. Тези думи звучат брутално откровено, дори мачкат, но са повече от необходими. Особено в такова време, време разделно!

„Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим  твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”.’

За мен това е времето на „претрупаната витрина и празния склад”.

Епоха, в която сетивата се задоволяват на първично възприятийно ниво, но гладуват за съдържание.

При осъществяване на даден контакт с външен обект, индивидът отчита неговите визуални характеристики. За съжаление понастоящем, независимо от формата на обекта (било то човек, статия, книга) , визуалната му същност оказва по-силно въздействие от съдържанието му. Недостатъкът на напредналото ни в технологично отношение общество, е фактът, че имаме прекалено много източници на информация. По този начин потокът на информацията се разделя на няколко „ръкава” , които се вливат в когнитивната сфера на личността. Това, от своя страна, води до информативно пренасищане и трудно отсейване на значимото. Нека погледнем нещата от научен ъгъл.

Гладът е състояние на организма, резултат от недостатъчно постъпване на вещества, необходими за поддържане на хомеостазата. От друга страна думата „съдържание” притежава много синоними, част от които са: вместимост, същност, смисъл. Погледнато от този ъгъл и обвързвайки двете думи в настоящата тема, следва, че сме в състояние на личността, провокирано от недостатъчно постъпване на смисъл и същност, необходими за поддържане на когнитивната „хомеостаза”. А в състояние на глад, как продължаваме да функционираме? И ако продължаваме, пълноценно ли е? Самите ние можем ли да произвеждаме, след като не получаваме достатъчно? И защо не получаваме достатъчно?

Да вземем за пример една статия. Често попадам на моменти, в които заглавието няма нищо общо със съдържанието. Умишлено темата е хиперболизирана за предизвикване на по-голям читателски или зрителски интерес. Но съдържание – нулево. Като постоянно развиващи се личности, ние имаме постоянно развиваща се необходимост от информация, която редуцираме в зависимост от настоящата потребност. Въпросът е успяваме ли да я задоволим? И знаем ли всъщност от какво имаме нужда? Коя е нашата информация? Кой личностен съд искаме да напълним? Защото в повечето случаи конформистки пълним съдът, който трябва, но не и този, който искаме. А това объркване в следствие на какво е? Обезличаване. Загуба на връзка със себе си. Липсата на комуникация със собствения Аз-образ. Поради поставени външни модели на: визия, поведение, приоритети, отношение. Външни! И как по-точно външното, визуалното, заглавието определят вътрешното, духовното, съдържанието? Пречупва се през собствената призма на интереса. Което формира качество, характер, личност. По-точно формира повърхността на тази личност. Но не и съдържанието й. Защото същността е резултат от задълбоченост. Смисълът е следствие на изграждане на лична концепция. Тези фактори за пълноценност, обаче, не се формират единствено на база заглавия, витрина, визия. Те са под повърхността на битието. Вътре. Въпросът е защо въпреки изобилието от източници на информация, до нас не достига съдържанието й. Изобилието не провокира „търсенето”! Това е огледално на еврейската концепция за „срамния хляб”.

Тоест, когато получаваме нещо наготово, ние не изпитваме интерес към него, защото в природата на човека е заложено да търси, преследва, да се бори, за да получи. И всъщност това, което приемаме за даденост, както са съвременните информационни технологии, фрустрират априорната ни човешка същност. Това от своя страна катализира една своеобразна личностна ленивост и загуба на интерес към този вид „имане”. От всичко изложено до тук следва, че ние съзнателно пропускаме съдържанието. Гледаме етикета, знаем цената на продукта, но не и неговите стойност и съдържание. А личността ни е гладна за тях. Гладна е за смисъл. За чисто съдържание, без манипулационни консерванти, изкуствени набухватели и оцветители. И понеже имаме прекалено много, търсим прекалено малко. А всичко е въпрос на личен избор. Така както, когато пазаруваш избираш сам дали да прочетеш съдържанието на стоката. Дали да прочетеш съдържанието на книгата или само да вземеш отделни пасажи от нея, които да цитираш гордо. Дали да общуваш с даден човек, предвид неговата визия или предвид неговата същност. Дали да се обградиш с живот, който те пълни, а не просто оцветява. Личен избор е дали предпочиташ да ти дават или сам да търсиш, бориш се и взимаш. За целта, обаче, е необходима яснота относно собственото съдържание. Дали си личност или индивид? Филогенезисът засяга ли и твоя онтогенезис или еволюцията за теб е просто научен термин на Дарвин?

И прав ли е Алберт Айнщайн в опасенията си: „Страхувам се, че ще дойде ден, когато технологиите ще изместят човешките взаимоотношения. И тогава светът ще се напълни с идиоти.” ? Обществото е гладно за съдържание от момента, в който избра заглавията с едър шрифт, книгите с красиви корици, социалните (асоциални) мрежи, цената, визията, повърхността, витрината, конформизма и калъпа. От този миг съзнателно се избра съдържателната депривация. И съвсем трезво се превърнахме в смислови анорексици. И явно се адаптирахме към този глад. Явно фотосинтезата не е начин на живот само на флората, а и на духа ни. И макар и гладен за смисъл, продължава да оцелява.

Да, в супермаркета има хиляди продукти и различни марки. На всеки един от тях е изписано съдържанието му. Четеш ли го? Как формираш връзките си с обществото – на база външни белези, или на база личностно съдържание?

А може би личността ни, гладна за съдържание е като организъм гладен за витамини – не го усещаш така остро, тъй като го тъпчеш с фабрикати и лабораторно комбинирани полезни вещества под формата на хапче. И лабораторно поддържан, този организъм амортизира.

Истината е, че не умеем да управляваме себе си – като интереси, предпочитания, потребности. Липсва дисциплина в процеса на черпенето на информация. Подобно дете в огромен магазин за играчки – толкова много, че не знае коя иска. Затова хаотично тича из коридорите на маркета и механично взема каквото му попадне. Така препускаме и ние по коридорите на информацията и механично вземаме, каквото ни попадне. Без поглед върху съдържанието понякога, но с внимание върху заглавието. Така се формират индивиди с имена без съдържание, но с потиснат глад за него.

 

 

Използвани източници:

1.     Гарлин, Джордж – цитати;

2.     Айнщайн, Алберт – цитати.