Нов български университет

Данита Ангелова

 

 

Шум и публичност. Това са нещата, които в някаква странна степен представляват продукт на известността в нашето модерно време, обвързано здраво с медиите. Те съвсем не се създават изкуствено, нито са ненужни или безполезни. Просто казано всеки има нужда от шум и публичност, тъй като конкурентите му работят денонощно, за да ги предизвикат за себе си.  Процесът им на създаване чрез медиите – телевизия, радио, вестници, списания, интернет – е жизнено важен за бизнеса в днешно време. Да привлечеш вниманието на хората може да не е толкова трудно, но да го  задържиш e направо магия.  Конкуренцията е навсякъде, готова да те стъпче с цялата си сила, когато допуснеш и най-малката грешка.

Ще започна нещата подред:

На първо място – как информацията, която ще ни донесе желаната известност ще достигне до хората? Ще се спра на най-неконтролируемият начин – чрез интернет. Когато дадена информация попадне в интернет пространството, за броени часове тя може да стигне навсякъде – чатове, социални мрежи, блогове, видео платформи. Дори  и определен вид новинарски сайтове – тези, които черпят новините си от Фейсбук или себеподобен сайт – без да проверяват достоверността на източника, те копират информация и я предлагат като своя. Така тя все повече се изкривява и отдалечава от истината.

 Напоследък излезе и нова мода -  слагането на подвеждащи заглавия, с главни букви и удивителни, които само привличат вниманието и когато някой ги отвори – го насочват към сайт, който го зализа с реклами от всякакъв вид – изкачащи видеa, препращаши линкове, прозорци. Това са сайтове работещи само за импресии, които не се интересуват от съдържанието, което публикуват, стига то да предизвика интерес у потребителя за 5 секунди. За жалост такива сайтове прогресират често на основата на неточна информация, търсеща сензация. Като цяло интернет е изпълнен с нея и понякога не знаем как да я отделим от вярната.

Питали ли сте се някога: ако човек от миналото някак си попадне в наши дни, как би реагирал на това, че почти всеки един от нас в дома си има достъп до информация за всичко. От създаването на света, историята, географията, физика, химия до реалните проблеми, заобикалящи ни днес – политика, войни, ГМО храни. И как ще му обясниш, че младото поколение (тоест, както се казва, нашето бъдеще) използва интернет главно за споделяне на снимки и използване на социални мрежи. Дори бих казала, че са зависими от това. Тук спирам на самия достъп до интернет и конкуренцията в доставянето му.  Вече смартфоните започват да изместват компютрите в ежедневието и достъпа до интернет във всеки един момент навсякъде идва от мобилните оператори. Те осъзнават важността си и са алчни за повече и повече потребители. Между трите оператора в България се води една постоянна война като последните новини от нея са около пускането на новата 4G мрежа, която бе представена пред света още през 2006 г. и масовото използване започва през 2012г.

4G мрежите се разработват единствено за пренос на данни т.е. интернет услуги,  те са най-малко четири пъти по-бързи от 3G мрежите, чиито  скорости  достигат до 2,4 Mbps. Технологията 4G поддържа максимална скорост на обмен на данни до 100 Mbps.

Теленор избързаха и пуснаха своята мрежа още на 1 декември 2015г, което накара доста потребители да подпишат договори с тях, което постави другите ни двама оператора в неизгодна позиция.  Реално тогава Теленор не продаваше на клиентите си реална 4G мрежа, а само скоростта й (като компенсираха от 3G-то си), а гласовите услуги операторът продължи да разчита на 2G/3G мрежата си. Но потребителите не се интересуваха от това. Новото беше тук. Шум и публичност се завъртяха около Теленор, потребителите търсиха услугите им, а тези, които вече ги имаха -  не се поколебаха да се хвалят. Това, което го има от години по света, най-накрая пристигна и в България и се предлагаше само от един оператор. Мтел и Виваком трябваше да чакат до април 2016 г., когато Комисията за регулиране на съобщенията щеше да отпусне още  честоти за допълнителния ресурс. Когато това стана, Мтел стартираха своята 4G кампания и я рекламираха като „Истинско 4G“, в отговор на Теленор.  Малко след това навлезе и Виваком със своя „Много повече интернет“ и операторите отново бяха наравно: вече и тримата предлагаха продукт, който се търсеше много.   Затова и рекламните кампании бяха мащабни, заедно с нови промоции и премии, с които да привлекат потребителите към себе си. Но с тях веднага отново се надигна недоволството.  В тази ситуация според мен бяха в грешка и двете страни. Операторите предлагаха продукт, който беше представен в завършен вид, навсякъде по всяко време на ниски цени. А хората толкова бързаха да имат достъп до новата модерна мрежа, че повечето от тях подписаха договор без да проучат или тестват първо. Надигна се вълна от недоволство, която операторите се опитват да потиснат по различни начини: с разяснения как потребителите да получат достъп (нужни са определени телефони и карти) или проекти, които макар да не са приоритетни в момента, привличат вниманието на потребителите. (Например – работи се над 4G в метрото, но ти липсва по пътищата). Потребителите искат бърз интернет достъп навсякъде и то сега , но не се интересуват как ще стане това. Веднага изказват негодуванието  си и изказват мнение, че няма продължат да плащат за мрежата при такива условия. Но това е нещо, което се разработва в продължение на години и е свързано с много финансови средства. Но не. Ще се възмутим от непрофесионализма на доставчика, който пък само се опитва да запълни изискванията на търсенето с преувеличено предлагане. Един омагьосан кръг.

Но да кажем, че сме в един голям град, където достъпа до интернет е лесен и спокоен. Можем да се свържем с приятелите си, да прочетем новините  и да проверим пощата си. Но как една интернет медия може да задържи посетителя при себе си и да се отдели от псевдомедиите? Вниманието му се отклонява толкова лесно. Ако не прихванеш интереса му в първите няколко реда, ще остане ли да дочете или ще продължи в друг сайт? Тук отново се намесват шумът, новото и вълнуващото в момента. Много медии в България са обвинявани, че заливат хората само с отрицателна информация – войни, убийства, грабежи и че търсят само сензацията.  Но пък когато не се отрази  дадено събитие от горния вид са обвинявани, че прикриват информация. Едни казват, че не се обръщало достатъчно внимание на културата и изкуството, а други – защо да се занимаваме с тях при толкова нестабилната обстановка в Европа.  И тук идват журналистите и най- вече редакторите, които решават вместо нас какво да виждаме по новините. Те, както и мобилните оператори, не могат да представят универсален продукт, който да се хареса на всички. Правят продукт, който е за масата потребители.  Тези, които се възмущават, но продължават да гледат, защото е по-лесно и по-удобно. Интелигентният потребител няма да се поддаде на мнението на една медия, а ще огледа повече.  Но например новините работят за масата хора, която после ще ги обвинява в некоректност. Но това, на което ме научи работата ми в една от най-големите телевизии в България, е че медията няма да се промени. Трябва да се промени потребителя/зрителя. Трябва да се промени търсенето. А то в момента е сляпата нужда от шум и публичност. Но не някаква конкретна. А тази която е най-нова, тя е най-интересна. Тя, която след седмица ще замине в потока от архиви и след месец ще е забравена. А редакторите ще одобряват отново най-сензационните новини, защото предните от този вид са били най-гледани. Журналистите работят за читателя/зрителя. Хората искат да видят най-важното от последните минути – излъчват се извънредни емисии на всеки час. Тогава хората недоволстват, че в тези емисии не им се казва нищо ново, а се повтаря едно и също. А между емисиите десетки хора се опитват по всевъзможни начини да се доберат до някаква частица нова информация, която да представят, защото ето – пак търсим новото.  А когато ги няма тези извънредни емисии и новини, които повтарят едно и също – медията прикрива информация.  Хората негодуват, че този толкова пълноводен поток от информация се е напълнил с платени репортажи и публикации, които им се представят, но тях нямаше да ги има, ако масата хора не ги посещаваха.

Истината е, че една голяма група хора диктува това, което ни заобикаля като информация, реклама или продукт. Масово търсене, предлагане, купуване.  Често хората се доверяват на един продукт, само защото масата го е направила. А на нея се гледа просто като на един таргет.  Трябва всеки един потребител да има желанието, любопитството и най-вече търпението, за да добере  желания качествен продукт. Дори това да не е точно сега.